Зареждам...
Школата - историческо битие и духовна трапеза

Школата

Историческо битие и духовна трапеза

 

Мили приятели! Нека благоволението на Всевишния, който ни окриляше цялата тази година да бъде пак с нас, защото всички сме Негови и не бива да ни разделят формулите. Това, което е единство, е нашата вяра в Него. Днес, с Него, ще бъдем всички, за да заключим с един ключ само това, което успяхме да направим и оставаме другите още шест ключа от Книгата на тайните да разгръщаме следващите години.

И тази година искахте да имате – да имате знание, да бъдете свободни от невежество. Защото трагично е когато човек няма своята малка лампичка, за да слезе в ония духовни подземия и след това да се извиси в ония небесни царства, каквито дават тези школи или тези обучителни ваши събирания. Ето защо бих поискал да кажа няколко думи за това, което аз наричам „Школата като историческо битие“.

Не е имало време в човешката история, когато човек като изповедание да е нямал Бог в себе си. Дали е имало предмет, който да го обучава, повеля, която да го възпитава и Слънце, което да го огрява в знанието? Дори когато отгърнем книга Битие, ще намерим, че има Бог-Сътворител, че има Неговите деца – Адам и Ева, има Неговите царства – змията, ябълката на изкушението... Вие знаете колко хвалебствена за мен е тя. Това е един от най-големите химни на Радостта – ябълката на знанието. Ето виждате, че още в деня на стъпването ни в себеосъществяването имаме школа! Школа, която ни дава знание; школа, която ни дава повели; школа, която ни дава посвещение. Напуснем ли школата на обучението – там нещата са много по-велики. Много по-сакрална е тази школа, от която трябва да се излезе, за да се тръгне по пътя на еволюцията – вечно вложения у нас Кундалини, змията-огън, която винаги ще ни разкрива тайни, която винаги ще ни подсказва историческото предназначение, свързано с еволюцията. Винаги ще има ябълката на знанието, както и да бъде наричана от различните религии (знаете в някои от религиите това беше смоковницата).

Школата като историческо битие е първият знак на вдигнатата бариера – Пътят. Пътят, за който винаги съм говорил, че е един и че улиците са много. Човечеството е ходило Пътя, макар да се е отклонявало и по улиците. Логично е. Но радостта на тези, които са влезли в Пътя – това е вече да седнат и на духовната трапеза; това е вече, когато сте яли ябълката на знанието; това е, когато имате космичното съзнание. Повелята е категорична – знанието е потребно, ходенето е достойно – взимане на знанието и приложението е задължително. Защо? Защото грешката води до изкупление. Пътят е бил такъв – спиралата е имала своите отклонения, които зрелостта на слънцето и сянката на нашето само още човешко, разумно, но не още божествено съзнание са правили. Ето защо казвам – второто следствие от историческото битие на Школата – това е духовната трапеза, това е космичното съзнание. Безспорно, че сме имали и свое човешко. И ако едни с голяма охота са яли от тази трапеза, други – по-скромно, но никой не е минал пътя си без духовната трапеза и без космичното съзнание из началните времена още. После, когато у нас се разкриват другите стъпала, не само насочеността да вървим в Пътя и не само да имаме космично съзнание, но и приложността (като нравствени стълбове), вложена в нашата пътека, тогава идват неща, от които ние тъй или иначе ще трябва да се отклоним. Отклоняваме се в името на това да разгърнем целостта, за да познаем космичното съзнание като приложност, а не само като будност. Много често вие имате будност и когато дойде до приложността, ще трябва други сили у нас – тези, които са близо до нашата плът, планетната, да ги приложат. Тогава ще дойде умът, тогава ще дойде астралното ни тяло, тогава ще дойде болезнеността или радостта на нашата физика. Защото тя също е основана от клетъчни души, както Слънцето, което е една душевна цялост на една духовна будност. Когато се изживеем като душевна цялост и когато носим озарението на Духа си, пробуден вече, това интуитивно наше знание, то става и наше слънце, то става и космично слънце, съставено от космичните същества. Ето – това е Школа в историческо битие, в която вие вървите; това е школа на духовната трапеза; това е школа на нравствените повеления и стълбове, на които винаги ще пише: „Не прави това..., прави това..!“, докато вътрешната свобода няма да посочва на ума ни какво да прави, а светлината на духовността ни ще го осъществява. Затова са били школите. Това е била тяхната задача. След това ще ги видите вече във всички религии. Няма школа без духовност. Няма школа без сакрални свои формули. Няма школа без жертви.

И така, в историята на човечеството винаги ще намерите себе си, ако се връщате дълбоко-дълбоко в своето безначално минало. Ще се намерите там. Ще се намерите и сред учениците на Кришна, ще се намерите сред школата и учениците на Питагор, ще се намерите сред Зороастра, сред Буда, ще се намерите сред Христа – всякъде, всякъде! Школите са повеля, повеля на вътрешна потреба – не на диктат. Затова са и духовни трапези. И когато станат това, което правите – една социална градация, едно иззидване, което можем да наречем Братство на Любовта, Братство на Мъдростта – вие вече сте излезли от сянката на повелението, вие сте зидари на реалност. Ето това е, което можахте да извършите вече втора година – зидари на Мъдростта със своето школско обучение. Повторили сте това, което се нарича окултни знания и закони. Те са неизчерпаеми. Но един е важен – Бог у нас и ние у Бога! Това когато човек е научил, всеки следващ урок може да бъде усвоен. Усвоява го вашият Дух, прилага го вашата мисъл и зидате с вашите ръце. Защото подражанието е в това поле. Горе учите, тук може да подражавате. Подражанието е онова, което зографисва вътрешния храм на човека и неговото моление. Коленопреклонно или не, то е едно изображение. И там ще се намерите, защото се прилагате в законите и знанията на древните религии.

Религиите винаги имат една или две, или три свои степени. Степента на посветените, степента на знаещите и степента на учещите се. Посветени, оглашени и непросветени. Ще се намерим и всеки според своето усвоено знание ще има и своето присъствие в една от тези три категории. Ето, това са правили школите на обучението, които са изграждали мирогледа. Никоя школа не е лишила своя посветен (своя неофит, както казват религиите), въвеждаща го в светото знание, не го е лишила от наука, не го е лишила от задължения. Така че и школата, която вие извървяхте беше също така школа на мирогледност. Тя не ви лиши от известните достижения на науката. Вие не се лишихте от това, което известни формули на йогическата философия и наука са дали; не се лишихте от това, което известни религиозни общества са предали като знание и са ни донесли като повеление на Великите Учители, каквото беше Теософското общество с неговите науки. Защото те наистина отгърнаха страницата на тайното. Достатъчно е само да спомним това, което те рекоха и това, което аз винаги ще повтарям: „Отбулената Изида“. Да отметнете булото и да въведете своя ученик в степените на посвещението, да стои след своето възкръсване от ковчега пред отворените вече очи на Изида – пред статуята на Изида, Отбулената Изида (вашата душа, изведена от вашия Орфей из едно царство на минало развитие в една слънчева страна), е вече един слънчев духовен път. Ето това можаха да дадат теософските писания. И вие, когато сте разглеждали това, което Елена и Николай Рьорих са дали, това което Блаватска, което Ани Безант са ви дали за Древната Мъдрост – вие сте станали вече съпричастни на едно голямо знание. Ето това, според мен, е школата на мирогледното обучение. Това сте вършили и вие, като лично участие, като слушатели, като съработници. Взаимността най-добре изгражда. Никой не може да упрекне в недостатъчна отговорност която и да е клетка, от който и да е член от нашето тяло. Тя е еднакво необходима, колкото е необходим и нашият мозък. Ето това и като съработници, това и като преподаватели, това и като слушатели е вашето голямо дело в школата на мирогледното обучение. Аз аранжирам тези неща, като започвам, както ви казах: Школата като историческо битие, която отваря и седемте врати на Тива (макар че има друга Тива, където има и сто врати, и аз бих ги приел) – Пътят на нашето обожествяване; школата като духовна трапеза, от която трябва да получим своето космично хранене, своето космично съзнание; като нравствени стълбове, които са ни чертали, които са ни маркирали нашето отиване по пътя на съвършенството; като социален градеж – това, което нарекох приятелството, това, което нарекох Обществото на Мъдростта, Обществото на взаимността, която сте си направили. Никой не може да ви разкъса. Вие може понякога да си направите упреци; вие може понякога да бъдете недоволни от вашия събрат до вас; вие може понякога да бъдете възхитени от него; вие можете полети да направите във взаимността си, но не можете да се отречете, че сте една общност вече. Това, което наричам „възела на спомените и спомена на възлите“, е вечно и няма кой да ви го разкъса. Това, че не сте се виждали до вчера и че днес сте един в другиго, е именно Школата като историческо битие, в което сте ходили хилядолетия. То е най-доброто потвърждение, че законът на прераждането е във вас. Вие можете да го отричате с ума си, но вие не можете да не го живеете в сърцата си. Това е школата като социален градеж, това е вашето приятелство, това е вашият път. Дори когато искате да се самоотричате, дори когато намерите достатъчно упрек срещу някого от вас, разберете – историческото битие на Школата е в душата ви. Вие сте ходили я хилядолетия и няма да се разделите, макар в дадени моменти да се не понасяте. Това е, че още не сте стигнали всичко, но когато дойде моментът за отговорността – ето тук е голямата тайна – ще се понесете въпреки вашата воля. Това е Огънят на Учението! В него вие ще изгорите непонасянето си, в него вие ще се осъществите. Огънят на Учението! Когато сте изградили социалната си общност, когато сте се направили приятели, макар и да негодувате, вие ще изгорите в Огъня на Учението и нищо няма да ви спре. И ще се търсите в хилядолетията, и няма да се разделяте, и ще служите. Ето това е благодатта на школата, която имате. И което трябва в смиреност да признаете – това е, което над Огъня на Учението стои – Учителят ви. Но за Него не бива да се говори. Той е вечен, защото е винаги. И колкото повече Му спестяваме тревогата на присъствието, за да се излива духовната сила, толкоз повече Огънят на Учението ще бъде вашият жив живот. А вие трябва да имате жив живот. Който иска да има знаен гроб, трябва да знае как да умре. Това беше стара мисъл в моя живот. Ето, това е градацията – историческото битие на Школата, духовната трапеза на Школата, нравствените стълбове на Школата, социалният градеж на Школата, мирогледното обучение, Огънят на Учението и Битието над битието – ръката на Учителя.

Това, което сте вършили тази година, то ви дава достатъчно основание, то разкрива достатъчно валенции във вашия ум, във вашето сърце, във вашата душа, за да правите колкото може повече съединения в различните сфери на своето мислене, на своето интуитивно усещане или на своето рефлективно битие. Минали сте основни понятия от Агни Йога. Да, казахме, че тя крие в себе си един лъч – лъча на знанието, че Мировият Учител идва. Тя крие причастието за съпровод и взаимна работа. Тя ни открива правила, тя ни дава задължение, тя ни учи на прилежание и ние трябва да бъдем благодарни, че е добре дошла както в личния ни дом, така и в социалната ни работа. Достатъчно е човек малко да си вземе от нея, от нейната динамика, от нейната духовна енергия, от нейните духовни задължения.

Разгледахте предметности, които бяха много важни: що е енергията; нейната рушителна и съзидателна сила; енергията като психичност; мисълта като демиург на вашето поведение; мисълта като пространствена сила; огънят, който е израз на менталния свят. Разбира се, това, което е съпровождало школата – това са и моментите, когато сте разглеждали посланието на Планетния Логос за 1992 година, съпроводено с текстове от Светото Евангелие и Агни Йога, както и указанията, които бяха дадени за работа в зодиакалните знаци. Защото има неща, чиято ценност не може да бъде измерена, но трябва да бъде приложена. Не може да се измери Обичай врага си. Никой не може да го измери. Според духовния ръст човек ще го прояви, но и приложи. Но да измерите тази велика тайна – това значи наистина Бог у вас да е видял Бог у другия. Или голямата друга тайна: Аз и Отца едно сме! Неизмеримо е! Като мислене може да бъде изречено, като Дух може да ни извиси, но неизмеримо е. Но като приложност може ли с формулата „Обичай врага си“? Може. Тези ценности, малко или много, са докосвали вашия дух.

Не се сърдете, когато се видите несъвършени. Направете така, че да бъдете съвършени, а не да се самоотричате, не да бягате. Преценката е необходима, за да отворите крана на духовната енергия за надмогване на несъвършенството. Тогава може да се каже, че се работи. В другия случай се чака. Благоволението е, когато сте се изградили, когато сте готови. Без личната ви работа вие не можете да ядете от чуждия плод. Ето защо в живота за обикновеното се работи, в живота за достойното се страда, в живота за великото се жертва, в живота за Божественото се възкръсва. Това са четирите тайни, които трябва да усвоите, да приложите. Ще работите, колкото и да изглежда обикновено. Ще страдате за достойнството – то не е страдание вече. Умението на човека е да трансформира бедата си в развитие. Ще се жертвате, когато искате да бъдете велики. А всеки е задължен да бъде велик, защото е Божествен. И трябва да възкръснете, за да свидетелствате за Отца си, т.е. че сте Божествени.

Ето това, след като се минат школските, обучителните, духовно будните наши уроци – това е, което трябва да се прави, тъй като, както много пъти казвам, религията е един от седемте лъча на еволюцията, религията е една от седемте врати на Тива. Така в обучението, което имахте, в методите, които приложихте и които ви бяха посочени, в сферата на своето зодиакално предназначение и в огнената сила на едно ново Учение вие минахте тази година своята школа – „Школа на Мъдростта“. Тя няма друго име освен Приложена Светлина, тя няма друго име освен Усвоена Свобода. Боговете са свободни, а вие сте на път, а вие сте по стълбата на обожествяването. След величието идва Възкресението. Ето, така ще сменим бавния пулс на пристрастието и привързаността ни към земята; така ние ще променим традицията, която понякога е беда за еволюцията; така ние ще се освободим от актуалността, която иска да ни направи всекидневни – за да проявим и сдържаност, и прозрение в новото, което винаги е тревожна болка, но и слънчева обещаност.

Когато си почивате в тези един или два месеца, умора ако сте имали – махнете я; тревога ако сте имали – преобразете я; желание ако сте имали – степенувайте го във върховенство. Едно не забравяйте – че сте Синове на Бога и трябва да се обожествявате! Благодаря ви!

 

ВАКЛУШ

ПЛОВДИВ 1992 г.

Улици много, Пътят е един!

Човек е от Бога и човекът е към Бога!

Всеки човек е Бог в развитие!

 

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993