Зареждам...
Тайнства и посвещения

Тайнства и Посвещения

(слово)

Мили приятели, нека всичко, каквото един хубав ден може да даде; всичко каквото една щедрост на ръката може да даде и едно сърце с обич и мъдрост – да бъдат с нас и да ни съпровождат.

Въпросът, върху който ще помислим, е за тайнствата и посвещенията – това, което съзнателно можем, чрез собственото си съзнание да върнем, защото посвещенията са степени на личното ни съзнание в космичната цялост. Затова те винаги ще имат две формули: външна и вътрешна. Вътрешната е съзнание за едно откриване на собственото ни съзнание, което има възможности да се себесъзнава в Космичното. Ето защо в различните религиозни формации или по-скоро в различните окултни школи различно е и ходенето, различни са и стъпалата, различни са и наименованията на тези посвещения, тези иницирания, на това вътрешно самовглъбяване и достижение. Бих казал, че тайнствата и посвещенията са неразделими, в смисъл, че посвещението е едно вътрешно съзерцание, в което се освобождава външната преграда на тайнството, т.е. разрушавате китайската стена, за да влезете вътре в крепостта, защото нашата душевност е една крепост, която трябва да се превземе. Тя е охранявана преди всичко от това, което ни е проявило в света – охранявана от мисълта и пазена от желанията. И ето защо би трябвало да се разбие тази външна крепост чрез това вътрешно инициране, за да може смисълът, енергията на тайнството, да стане и процес както на одухотворяването ни, така и на посвещението ни. Затуй не искам много да бъдат разделяни, въпреки че си имат различни пътища; че по-голямата част от тайнствата са външни явления, но аз говоря за тяхната вътрешна същност.

Ще се спрем, например, на първото въззоваване за тайнство и за инициране, и за посвещение. Още в книга Битие вие ще намерите един много странен израз. Изразът на Бог, който казва: „Адаме, где си?“ (Бит. 3: 9). Това според мен е първото инициране, т.е. първото посвещение, а можем да кажем и първото тайнство, с което Адам трябва да се освободи – Някой вика. Какво е тайнството, какво е посвещението? Изграждане и влизане в същината на Божествеността – Бог у вас, Бог в Адама вика: „Адаме, где си?“. И трябва да знаем, че първото посвещение започва с охраняване на физическото ни тяло. Значи, преди да говорим за посвещенията, които са посвещения в астралното (чувственото) ни поле, посвещения в менталното (мисловното) ни поле, посвещения във висшето причинно поле, трябва да започнем с едно посвещение на физическото тяло. Това съответствува на оная мисъл, която съм казвал, че тялото или плътта трябва да се одухотворява. И Бог му казва: „Адаме, где си?“. Адам отговаря, че е гол. И каква беше първата охрана, първото възпитание, първото посвещение на тялото – да бъде облечено. Това е вече упражнение, защото иницирането е упражнение, посвещенията са упражнения – упражнения, в които се подготвяме, за да не бъдем смутени, когато влезем в по-висше знание, в по-висша категория на една енергия, за която е трябвало да приготвим своята органичност: органичността на физическото, астралното и менталното ни тела. Така че това е една транслация на енергиите. И ако такава енергия беше нужна от Земята за физиката ни, такава енергия ни е нужна и за другите тела. Така че първом трябва да възпитаваме (а вие много добре знаете, че всички школи това казват) да възпитаваме своята физика, своите желания, своята мисъл, своята душа, да възпитаваме своя свят. Така го подготвяме, за да може той да присъства, сигурно и охран`ено, както тук на земята, така и в другите полета. Така че когато се говори за посвещение, ще трябва да се тръгне с посвещение на тялото ни. Оттук школите възлагат възпитателната роля на начина на храненето, начина на обличането, начина на приемане на енергиите. Едни очи трябва да се отварят, когато слънцето излиза. Е ли е това енергия на посвещение в тялото ни? Да, защото трябва да питаме слепия какво му е, когато не може да го види. А Йешуа, или Иисус, в старите доктрини значи слънце. Иисус значи слънце. А какво значи Йешуа – „Бог помага, помощ Божия“. Е ли е Слънцето една Божия помощ? Безспорно, защото нито един физически свят не може без слънце. Следователно, нашето инициране, нашето посвещение, започва от деня, когато Адам е освободен от ръцете на Твореца, получил е диханието Му, т.е. Онзи, Който ще го вика да се върне: „Адаме, где си?“. И след това тръгва, за да се развива и да се иницира – да се посвещава.

Така че когато известни школи дават степените на посвещението, трябва да се знае, че първата степен е посвещение на нашето тяло. Това има много общо с другата тайна – тайната на причащението – яжте Моето тяло. То е свещеното. А този, който не яде, той няма живот Вечен. Не бива да се изпуща това, което ви казвам: че първото посвещение е посвещение на тялото. Оттук трябва да погледнем с всичката отговорност на него и да го усъвършенстваме. Всяка една геотектонична енергия, която ни дава Земята като същност, от която сме (защото ние сме една тектоника в нея – ние сме нейната същност), всяка нейна вибрация е у нас, както всеки знак на едно животно е у нас. Защото те всички са сътворени и те всички са били тогава, когато почват нас да ни сътворяват. В този смисъл трябва не само строгост, но и отговорност по отношение на тялото ни, свързано особено с този знак на Причастието. Тогава ще разберем защо тотемът е бил свещено нещо. Сега изглежда смешно: някакъв си вълк-тотем, някаква си мечка-тотем, някаква си сова – знак на знанието и светлината... Но всички тези неща са у нас. Ето защо исках да започна от това – от първото посвещение, посвещението на тялото. Грижата, която човек полага е един нагледен урок за онова, което трябва да представя в другото царство, когато отива да работи. Нехайството, което може да прояви човек към земния си живот, ще го прояви със същата неакуратност и към другия си живот. Народът ни има една много странна приказка: „Кажи ми с кого ходиш, за да ти кажа какъв ще станеш“. Ако мисълта, с която ходим, е нехайство по отношение на личната ни охрана, като започнете от физическата и свършите до духовната, безспорно че и делата ни в духовния свят ще бъдат нехайни, неотговорни.

Посвещението е врата към Небесата, а тайнството е дом на Божеството! Ако наистина сме тръгнали през вратата за Небесата, ще трябва да знаем, че това тайнство, което извършваме, е един дом на Бога. И защото капчицата от причастието, което взимате, е Неговата същност и ние сме дом на това Божество. Извиканият дух на кръщението, знакът на помазването с мирото е капчица от Божествената енергия, която се излива върху човека. Благодатната ръка на хиротонията[1], когато се върши, на освещаването върху жреца, който пък от своя страна ще освети служителя, е лъч от енергията на Всемирността. И тогава, когато той е направил чрез тайнството си дом на Божеството за мирянина, който ще влезе там, за да вземе тази благодатна хиротония – това вече е врата за Небесата, това е път към съвършенството. Затова казвам, че посвещението е врата на Небесата, а тайнството е дом на Божеството. Разбира се, във всички школи, във всички времена, са намирали различни предпоставки или различни стъпала за преминаването и усвояването на известни качества, усвояването на известни знания, овладяването на известни енергии и приложението на известна будност. Те са съставяли стъпалата на посвещението, а стъпалата от своя страна са изисквали и тайнство, което да ги укрепява; тайнство, което им дава скритата посветеност или енергията на посвещението. Защото тайнството е енергия на посвещението! Ама всички го вземат и не са посветени... Не е така. Вътрешното посвещение трудно може да се измери. Когато някой вземе едно тайнство на посвещение, например Свещенослужението, тази енергия променя – влиза в неговата същност. Променя поведение, мислене, приложение. Но процентно, ще кажем, тези, които оглавяват и си служат или са получили това тайнство, нищо не са направили?! Да, това е, когато обикновеният човек е получил радост, на която не знае къде е мястото; когато някое дете получи скъпоценност, то не я оценява и я разглобява. Но посвещенията, сложени върху главата, върху рамото (защото и чрез рамото се посвещава и то не случайно) стават живот едва когато човек се събуди, защото трябва да се знае, че дадената благодат може да бъде заключена и с векове да не бъде проявена. Дадената благодат може да бъде и разпиляна. Това никак не изключва йерархираното посвещаване. Всеки сам ще носи отговорността на будността, която е получил, а не е упражнил, за да създаде последование. Една от основните цели на посветените е да създадат образец на последование – не да се изявят. Смирението е първата крачка, с която трябва да тръгнем. Търсената радост е дълг в Пътя. И ако някой не може да прецени това, а тръгне като малкото дете да се похвали за играчката, която е получил, тя става улична. А улицата не е Път.

Ето защо различните школи и религии имат и различни наименования или различни формулировки на посвещенията и оттам до известна степен и на тайнствата. Но въпреки различията, когато съберете всички знания, ще видите, че определението, същината е една, а термините са различни – определението като възможност да съхрани и прояви енергии, за разлика от термина. Така че ако, например, в Агни Йога намерим термин за първата степен – Разтревожен, то както е казано в другите окултни школи, първата стъпка, първата степен – това е Бездомникът. Ето, термините са различни, същината е една. Какво значи да се разтревожиш и какво значи да бъдеш бездомник? Всеки, който е станал бездомник е и тревожен, а всеки, който се разтревожи, че няма дом, ще се квалифицира като бездомник. Тайната обаче е една и съща. Тайната е, че нещо у вас е смутено, че вашата мисъл не е удовлетворена във вашия довчерашен храм или дворец, колиба или пантеон, или един лабиринт – според вещината, с която сте набогатили своето присъствие. Това е голямото – когато човек изрази недоволство от това, което обитава; от това, от което е хранена неговата мисъл; от това, в което е облечено неговото желание. Дали желанието е с ноктите на лъва, дали е с гъвкавостта, каквато една сърна има, дали е с напевността на потока... Желанията са различни, но те не хранят вашето спокойствие – тревожи ви нещо, нещо повече има, някъде вън от двореца и вие напущате този дом, вие излизате от тази колиба или тази пещера, каквото направи един Хермес. Измами майка си и излезе вън, взе една костенурка, от нея направи лирата, пък я сложи в детското си легло и отиде да краде. Той не беше доволен от повоя, в който го бяха сложили! Трябва да освободим от повоя детето – детето трябва да има въображение; трябва да се освободим и от стареца, който се е примирил. Ние трябва да станем тревожни, ако искаме да се посветим; трябва да станем бездомни, ако искаме да вземем някакво свещено знание – знание в скитничеството, знание в ученичеството. А ученичеството какво е – днес на този чин, утре на другия. Скитникът какво е – днес на този бряг преспал, утре на другия. Това е разтревоженият, това е първата степен на посвещението, което човек трябва да приеме и той трябва, както е казано „буря да го вейне“, за да стане по-разтревожен. Дай на огъня буря, дай на нозете пътища трънливи, за да не могат да се спрат. Това е разтревоженият, това е бездомникът, това е ученикът, това е скитникът. Това е човекът, който не ще да преспи в довчерашния си дом на мислене, на желания, на творчество. Това е, което Христос помоли и каза: Търсете! Искайте! Чукайте! Това е ученикът. Трябва да потърси, трябва да почука, трябва да поиска. Как ще застане пред тоя вътрешен дом, за да почука или с каква будност трябва да бъде, за да чуе гласа на Господа, който вика винаги: Адаме, где си? Не се крий Адаме от Мене, заскитай Адаме, стани скитник. И Адам е разтревожен – беля бяха направили?! Беля за знание! Ето виждате, колко смислено е дързостта да се взима плод – беля за знание. Те бяха разтревожени, те бяха обвинени – ей тъй трябва вътре у нас някой да ни разтревожи. Жажда за знание, дързост за път! И тогава вече от това на кой пристан ще спрем, ще имаме съответното будно състояние – състояние, когато нямаме земя, когато нямаме дом. И вие си спомняте в някои от параграфите, че Учителят е без жителство. Това е да бъдете разтревожени, това е да бъдете бездомни. Пътят начева, пътят се свършва, но същественото е влизането в Пътя. Влизането в пътя на посвещението е вече потреба от нов храм – напущате жилището, напущате колибата, напущате двореца – търсите храм. И знаете Той казва да приготвят собственото си тяло, за да Му стане обиталище, да стане храм. Това беше Адам, който трябваше да излезе от своето небесно царство, да тръгне в еволюцията, и да зида храма на човека във всички бъднини.

Тази врата небесна и този дом Божий ще ги видим как последователно са били маркирани в човешката история, в религиозната история. Ще видим един Авраам, извикан да принесе в жертва сина си. Там той направи първата стъпка на разлъчването, на готовността. Това е нещо голямо. След това ще видим на същото място Якова – Яков да се качва по стълбата, Яков да се бори с Господа. Това са все стъпала на посвещение и най-после там, на същото място, е и гробът на Рахил; там е и Йерусалимският храм – дом на мира! Виждате каква йерархия на посвещенията има и какви тайнства са вършени. Тайнството на жертвата – Аврааме, принеси сина си; Якове, ставаш Израил (борба с Бога). Ето тук е плачът на Рахил – майката, която дава чедата. И ето тук е храмът; този, който е напуснал колибата си, този, който е напуснал двореца си – който прави път – той трябва да отива в храма.

В Агни Йога втората степен е Озъртане. Преценка на света, който ви заобикаля – аз него наричам озъртане. Както в друга школа това, бих казал, е Странникът, защото за мен бездомникът е ученичество. А странника бих го сравнил с озъртане – това е преценка. Какво значи човек да се вгледа? Най-напред вън от себе си – за сигурност, защото трябва да осигурите тялото си. Значи най-напред човек ще се вглежда навън, а после навътре. Защото този, който не може да укроти очите си, никога няма да укроти мислите си. Това е закон. Казано е да извадите окото – по-добре е с едно око да влезете, отколкото със съблазненото око. Ето това е озъртането – да осигурим битието на своето тяло като първи знак на посвещението, да го охраним, а след това да се вгледаме навътре.

Едно от най-сигурните правила да се вгледаме навътре, това е да внесем сигурност в съня. Казвал съм, че сънят е метод на познание, метод на работа. И трябва да ви кажа, че това е вече и съвсем нова психология и съвсем нова наука. Факт е, че сънят е метод на познание и всеки ден ще почнете да го срещате. И не случайно в старите школи, преди да се извърши последната степен на посвещение, им дават знание чрез сън, и им дават т.нар. мнима смърт (сънят се считаше за мнима смърт). Не е случайно, защото наличието на нашето астрално тяло ни позволява присъствие в другите полета, където има достатъчно неща, които трябва да се научат. Наличието на нашето субстанциално мислене, също ни дава възможност да учим. Ето защо сънят тепърва ще стане, бих казал, учебен правилник за познание, а в древността – за посвещение и не само за посвещение, но и за лечение. Тези, които познават египетската наука знаят, че един от най-важните лечебни методи е бил сънят. Чрез сън са лекували, не чрез хипнози. Не е нужна хипноза, нужен е сън. Сън, при който влизащият в това състояние може спокойно да работи и в съня най-добре знае астралното си тяло. А там са белезите на болестта или нарушените нравствени или други принципи, както и в мисловното поле, но най-вече в астралното поле. Оттук сега е възможността екстрасенсът да нагмезди нарушената астрална хармония. Нещо повече, в бъдеще наистина сънят ще бъде една реална възможност, в която ще се удовлетворяваме с възможното мигновено присъствие, за да взимаме мигновено и тази енергия.

Така че свободният вход, който е учил ученикът, скитникът или бездомникът, за нашето бъдеще ще е един много улеснен процес. Трябва да направим една голяма разлика вече между степените и подготовките, и приложението на посвещенията, дори ако щете и на тайнствата по отношение времето. Протяжността на времето свърши своето. В бъдеще, както виждате, много неща от окултните знания са вече една реалност. И няма кой да прави сега едно инициране в пирамидите, няма кой да бъде слаган в ковчега и след преспиване три дни и събуждането му, да отиде пред статуята на Изида, за да й махне булото. Отдавна минаха тези времена. Сега в едно много по-будно състояние и присъствие, след като и толкоз много други органи влязоха за познанието, след като толкоз много добродетели се осъществиха..., но ще кажете – човекът е много по-лош! Не е така. Факт е, че няколко духовни вълни го облъчват, че няколко океана на всемирната енергия, както и тази на Гея, го хранят. И моят страх е точно тук, когато някои стари учения, било старозаветни или предшестващи старозаветието, отново връщат барабанната песен на миналите посвещения. Смешно е, но дано някои се пробудят. Не е време за такива неща. В човека, в продължение на няколко хилядолетия, действуват няколко духовни вълни и това е, което го промива в неговата чистота за възприемане на света.

Не бива да се прави едно отрицание на официалните науки, защото тогава в миналото религия и наука, т.е. посвещение и знания са вървели ръка за ръка. Египетският лекар е бил толкоз тачен, колкото е бил тачен и египетският жрец. Кой е измислил това, което прави мумията, тази голяма химия? Кой е измислил това, което направи колосалните пирамиди? Нали умът, нали ученият. Коя енергия е приложена – на посветения, на жреца, за да олекоти нещата. Ето, виждате ги как вървят. А сега да отиваме в пещери... Освобождавайте се от това, което така грациозно и така пикантно звучи – посвещенията. Всеки човек може да се посвещава, стига точно тези тайни да почне да владее, а те вече са почти знание на човечеството. А какви други ще има, това е въпрос вече.

Така че това е този, който се озърта. И казано е – даже иницираният, когато са го въвеждали в коридорите на пирамидите и от всички страни се явявали какви ли не щете страшилища, наистина се е озъртал. Озъртал се е, защото пред него изскача едно езеро с вода и той се стъписва, и се смразява от страх, а това е астрално тяло, астрална светлина. Но докато го разбере – страх. Или огънят се ширне над него. Аз мисля, че тези знания, които сега са достояние не само на посветени, но и на знаещите, на търсещите знания, вече дават основание човечеството малко по-другояче да ускори еволюцията си, а оттук и да усвоява уроците. Такава илюзия, според мен, е ненужна вече и човекът ще трябва да знае, че тези неща, като разтревожен, като озъртащ се, като бездомник и скитник или другата степен Хлопащ – третата степен, това са неща, които вече може спокойно да се вграждат в живота и алегорията да е преведена. Защото някой да не помисли да си вземе торбата и да прави скитничество и да счита, че се иницира. Такова нещо ще бъде доста смешно. Човек всякога, всеки миг всеки час е един скитник, когато е нарушил дребното си всекидневие.

Така че в този процес на развитието, ние ще намерим, различните формули на посвещението. Ако отворим страница от християнството – там, коя ще бъде тази първа степен? Защото много погрешно е, ако мисли някой, че няма Христови мистерии. Християнството също си има своя окултна наука, също си има свои мистерии. Иисусовите мистерии съществуват и там също има седем посвещения, както има и седем тайнства. И ако правим аналогии, както казах, между Бездомника и Разтревожения, нека вземем едно Благовестие върху Дева Мария, която е Всемирната утроба и която е смутена от Небесния свят. Защото се излива една енергия – Девицо, ти ще зачнеш и ще родиш Син, Който ще се нарече Емануил. Тревожна ли е Всемирната утроба? Тревожна е. Чака ли я света? Чака я. Ето защо в Християнските мистерии раждането и благовестието са първото стъпало на посвещенията. Ще трябва някой да бъде готов в утробата си, в душата си да бъде оплоден от Светия Дух. Вземете тази тайна. Всеки в душата си, в своята душевност, в своята утроба ще трябва да бъде оплоден от един вестител с огнена сила. Защото казано е: Святото ще те оплоди; и след това да се роди Йешуа, да се роди „мощ Господня“, „Божия помощ“, „Божия сила“! А какво става от тази Божия сила – става Христос, става Духовна вълна. И трябва да мине през Египет, трябва да мине през Кръщението – ето ви второто стъпало в тезата за посвещенията; ще трябва да мине през Пустинята – ето ви третото. Тогава ще се озърта ли – ще се озърта, ще бъде ли скитник – ще бъде. Аз искам да избягате тези таблици, които са дадени. Искам да имате мирогледно голямото виждане за посвещенията и за тайнствата. Защото от всяко нещо може да се направи тайнства, стига душата да е събудена, за да ражда. Стига един архангел Гавраил да дойде да ви нашепне: Ти ще зачнеш, ти ще родиш. Започва скитничеството – а това ние всяка нощ можем да правим и го правим. Затова не искам да се ограничите. Да се цитират индийски седем имена, да се цитират египетски седем имена, да се цитират християнски седем имена – и ето ви посвещения... Те минаха! Образците са дадени. Вие знаете тайната, а не камъка. Имаха един камък в Мека, който е станал, казват, черен от целувките на мохамеданите. Мина времето за тези неща. Знания са нужни! Знания на вътрешното просветление!

Третата степен е Хлопането, т.е. чукането, за което ви казах. И след това идва Внимаващ. Това е, когато можете да станете един Лебед, за да искате крилете ви да поемат въздух и да излетите. Това е вътрешното съсредоточаване – дойде часът на прощението със скитничеството, с озъртането, с търсенето, с хлопането. Дойде часът – крайният час на бездомника, на скитника, на ученика. Съсредоточеният, който вече е посветен, е избрал пътя и тръгва към храма – борбата между ангелите и Якова е свършена. Сънят му е открил тайната и той тръгва.

След като човек е минал етапа внимаващ, който наричаме и съзерцание на себесъзнанието, идват Припомнящ си и Пресъздаващ. Вие сте себе си! Това е да се усетите като божественост или като духовност, това е да се самосъзнаете като Божество. Това е, което един Хермес вече можеше да каже, че Устните на Мъдростта са затворени за тези, които нямат още уши. Тук някой почва да чува и Той ще му нашепне това, което е най-същественото – вие сте Богове! Тази тайна, когато може да я понесе без съблазън – човекът е вече Бог! Едно служение е не само процес на развитие, а и жертва. Но докато се стигне дотам, безспорно, че ще бъдат големи и страданията, и болките. И този, който тръгва по пътя към Пустинята, първото нещо, с което се е простил е идеята за страданието. Няма страдание – има освобождаване. И това учеха всички, и това ще учат тези, които още не искат да разберат, че светът влезе в нова ера, че светът влезе в нова културна и духовна вълна. Тази транслация, ако не могат да разберат, се заплаща със законите на страданието, със законите на жестокостта. Но ние трябва да правим разлика между закона на страданието и закона за жестокостта. Защото винаги твърдя, че страданието е развитие и че природата е безжалостна, но не и жестока. А тези, които се развиват под напора на жестокостта, имат още незряла човешка карма и мисъл. А страдащите имат посвещение да се развиват.

Затова Посветеният тръгва към великата Пустиня на Изкушението, за да се качи на голямата планина и да даде блаженства. Идеята за Меченосецът, както е казано в Агни Йога, е едно от посвещенията, като се има предвид, че мечът е словото. Най-вече апостол Павел много добре го казва: Препасах меча на словото и тръгнах... И като посвещение къде ще го намерим – след завръщането на Христос. След завръщането от Пустинята Той започва Своето проповедническо дело, започва своето Учителство. Това е, за да може да каже Йоан след това: „Словото стана плът“. В този смисъл Меченосецът е формула, и част от посвещенията, които са имали старите школи – формулата да изходите от посвещението и да приложите знанието. Защото иначе знанието за мумиите е да ги държат в това състояние, знанието, което даде Христос е от гроба да изваждате мъртъвци. Това е да правите Възкресение. Това е голямото и с него Той освободи човека – че може да се излиза от гроба и след гроба да се каже, че има път.

След това ще трябва да се мине през Мощен, Пустинна лампада, за да се чуе гласът на рикаещият, т.е. една от следващите форми на посвещението – Лъвът. Рикаещият! Той има няколко свои степени. Едната е, когато е тревожен и изразява недоволството си само с рикание. Другата, когато е вече овластен цар на Природата и раздава сила и власт. Тези посвещения човекът ги минава. Имаме понякога лъвското като предупреждение, имаме лъвското като форма на управление. Смелостта, която може да прави роднинство с дързостта, е която е давала свобода на човека. Това е лъвското в човека – дързост, която му дава свобода. Но тя трябва да дойде от една носена смелост и от едно чувство за властност. Тогава цял един лъч, какъвто е лъчът на Администрацията, упражнява своето въздействие в степените на развитието. И това е, което в една от школите ще го нарекат Хамса – този, който живее в съзнанието „Аз съм Това“ или „Аз съм Ти“, или „Аз съм То“. Това е вече, когато твоята личност не е в низата на миналите съзнания, а е само Той. Това, което като връх на всичкото си извървяно можеше да го каже Христос: Аз и Отца едно сме! Това е битие вече: „Аз съм Това“ или „Аз съм То“, „Аз съм Ти“. Но не и онова ти, което погълна един Нарцис – онова беше малкото ти. Това е Ти.

Ето защо, когато правите анализи на посвещенията, ще трябва да ги градирате в кой лъч дадена степен е потребна за даден момент, в кой от седемте, с които се разгръща световната еволюция, космичната и най-вече нашата планетна. Ще трябва всеки лъч да се знае с нейния ръководител в дадени моменти, в каква йерархия на посвещения се намира. И тогава да се търси балансът на другите лъчи и да се види колко необходима е взаимността. Защото, ако Администрацията в своята напорност иска една еволюция, а тя не е подплатена с нравственото начало на една философия, на едно законодателство, на изкуството и прозрението на религиите – тогава имате дисхармонията и по този начин идват зверства. Когато преценявате всичките тези неща, вижте небето и колкото звезди има, толкоз трябва широко да погледнете, за да оцените един, било исторически, било духовен, било културен момент. Защото посвещенията са и една духовна култура – неизбежна духовна култура. Защо? Защото те дават кръгозор. Затова се казва, че Чашата е чистата, девствената утроба на Всемирния Хаос. През сърцето ви трябва да премине Всемирният Хаос и да оставите само питие за причастие. Затова казвам, колкото звезди видите по небето, толкоз широко трябва да погледнете при преоценката на едно посвещение и на едно тайнство. И когато срещам в протестантските секти две тайнства, мисля, че само две звезди са видели. Не може да лишите човека от това, което е негова вътрешна храна – нито от едно Причастие, нито от едно Кръщение, нито от едно Свещенослужение, нито от тайнството Брак. Отделен е въпросът, как гледа един човек – като тайнство ли го гледа или като социална, или биологична формула. Как се гледа във Всемирността, как се гледа в йерархията на посвещението – това е важното. А не как гледа малкият човек. Както е с идеята за Кръщението. Вие виждате, че в предишните кръщения иницираните са минавали през вода и огън (в посвещенията обаче), но във формулите на обикновените – не. Едно обрязване (както знаете и Фройд отрича, че е измислено от евреите, а е предшествувано от египтяните) не е съпроводено с това тайнство на Кръщението. Защото това е било договор, това е завет между Бог и човека. Но не е свързано с това тайнство, което в Християнството идва вече и то с вътрешна сила на тайнство между вода и огън. Изведено ли е от тайнствата на посвещенията египетски – най-напред пред иницирания покажат морето, след това покажат огънят. Кое е огънят в Християнското Кръщение – веднага след Кръщението във водата, което е опрощение на „грехове от Адам и Ева“, идва миропомазването със Святия Дух: „Печат на дара на Святия Дух“. Какво каза Йоан, когато видя Христос на хълма? „Аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий“ (Марко 1: 8). Нещата са много ясно изведени като тайнства. Онова, което не можеше още да се даде, след това се дава. Дойде време, когато всичко това ще бъде един съвсем открит процес, както и присъствието на Всемирните гостувания – когато Планетният Логос дава Своя енергия като храна на планетата там, където се събират Посветени. Ето това тайнство или това посвещение не влиза. Защо? Там присъстват Посветени. Но могат да присъстват и ученици с астралното си тяло във форма вече на посветени и знаещи. Великите Посветени обаче, присъстват реално. През четири години се върши тази церемония над нашата планета. Ще стане ли това един ден достояние? Ще стане. Ще се счита ли за някакво чудо, както някога слънчевите затъмнения? Няма – сега не ги считаме. Но някога е било. Защо? Защото жреците, които са знаели кога ще има лунно затъмнение, кога ще има слънчево, ползвайки знанията от Атлантида (достъпни само за тях), го обявяват за чудо. Затуй съвместната цялост – цялост, която наука и религия са имали – ще бъде.

Идват посвещения, които освобождават човека от прераждане. И разбира се, това което може да освободи от прераждане в Христовите мистерии, кое ще бъде? Безспорно Възкресението. То ви освобождава. Ако не беше възкръснал, ще чакаме прераждане, но когато възкръсва, Той се освобождава от прераждането. Ето ви тезата, която може да намерите там. Така че всички тези степени, които ги има в различните школи, ще намерите в едно бъдеще освободени.

И най-после това, което са давали на посветения, изведен пред трона – жезъла. Оттук са тези атрибути, които се предават и на самите духовни лица, ръководещи църквите или пък институциите. Въпрос е, доколко тяхното съвършенство е оправдано, но това е проблем вън от йерархията на посвещенията. Дали един човек може да бъде посветен и да му е даден жезъла, и да не е оправдано това нещо? Трябва да знаете, че тези посвещения са били вътрешни и много строги. А това, което наблюдаваме вън, е вече, когато едно Учение е станало религия, когато е станало институция, която се охранява и спазвайки тайнствата и посвещенията, си присъжда тези неща. Така че трябва да се прави тази разлика и не бива да се изважда заключение, че всички настоящи духовни водачи, които носят жезъла и които стоят пред трона, и които са в олтара, са самите посветени. Такова нещо не, но спазвайки тайнството, което се нарича Свещенство (едно от тайнствата на Християнската религия), те правят самия процес или самата церемония за предаване на съответната енергия и оттук на освещаване на самата личност. Друг е въпросът дали личността е в състояние да я приеме, дали енергията, която те предават, е тази енергия на святостта, която Небесата дават или Планетният Логос дава. Защото те го вършат в името на Отца. Нещата са съвършено различни – церемонията е спазена, формулата е изпълнена, приемането и предаването е вече въпрос на преценка. Не можем да кажем, че е опорочено едно тайнство, когато недостойният го изпълнява. Трябва да правим тези разлики. Тайнството не е опорочено. А този, който лошо го управлява, който нечисто го упражнява, той си носи отговорностите, той си поема възмездието. Може да се каже, че се обезсмислят известни тайнства и посвещения, но само когато съдим от това какво историята ни показва или живота. Както виждате съответни институции винаги са имали и това, което се нарича недостойни, но нито монархията като институция е загубила своето, нито религиите са загубили своите форми на посвещение. Един крал или един император може да бъде и Нерон, но това с нищо не свали величието на институцията на Цезарите. Имало е патриарси и в нашата история, които са хвърляни от скалата в Търново заради предателство и служение на Византия. Но институцията Патриаршия е нещо съвършено друго. Затова когато се взима поведение или се изказва становище – да е различно като принцип, като приложение и като личностност. Една личност може да не оправдае принципа, който има своето историческо присъствие и своя сакрален характер. Това не значи, че няма посвещение. Защото в църквата има още йерархия – когато въвеждат в един дяконски сан и го благославят, не му правят хиротония, а му дават само Евангелие и орар[2] на един свещеник дават и чашата, за да даде и причастие, а на един владика дават и Евангелие, дават и жезъл. Ето, има известни стъпала. Така че, когато ще говорим за тези неща и когато ще преценяваме, ще трябва да се освободим от пристрастие, за да не си позволим да опорочим тайнството и посвещението, а с достатъчно достойнство да направим упрек към личността, която не е оправдала смисъла на тайнството. Затова именно посвещенията за мен са една духовна култура! Колко богата може да бъде една душевност, която върху себе си е постлала ръката на въззованата духовност из небесата, за да бъде Той Божествен! Е, как тогава няма да създаде една духовна култура. Те са, безспорно, едни свещени действия, които ни сродяват с Божеството. Ако трябва пак да повторя, че в древните гностически школи и знания Иисуса или Йешуа е наричан Слънце или самото Слънце е било наричано Иисус или Йешуа, ще дойдем до оная тайна, която съм казвал, че Слънцето е сбор от висши духовни същества. И щом преводът е „Божия помощ“, явно е, че нищо така реално, поне за нашите очи и нашето знание, не е тъй Божие помощно, както Слънцето за нас.

Така че тайнствата и посвещенията ще трябва да бъдат разбирани не така, както са писани вече. Трябва да се потърси Универсалната същност! Тайнства и посвещения ще има до деня, когато идеята за Свободата или Духовната вълна на Истината ви направи съпричастни с тази наистина голяма тайна – Иисус да значи Слънце. Тогава няма да има тайнство, а ще има Вечност! Защото тайнството е Път за съвършенството, а съвършенството е Живот във Вечност. Това е, което бих искал да кажа, независимо от различните наименования на различните искания. „Да бъде!“ С това може да се каже – „Идете!“ Без страх идете в пътеката на Вечното – на посвещения и тайнства.

 

Ваклуш

 

Пловдив,
1993 г.

Чудото e най-трошливия стълб
в храма на Учението!

 

[1] хиротония – ръкополагане на духовно лице, предимно в епископски

[2] Орар – част от богослужебно облекло на дякон във вид на тесен и дълъг плат, който се закопчава на лявото рамо.

НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993