Проглас

Моят приятел е моят друг Аз, казва Питагор.

Откакто е изгонен Адам от Едема (Рая), Той изплаща дързостта, че: „Стана като един от Нас да познава добро и зло“ (Битие 3:22). Дързост за цялост на разкъсаната гръд! Само Животът – Бог е цялостен, другото са елементи на развитието.

Откакто е свалена от триножника делфийската Пития, над света се носи една глуха и тъжна въздишка на търсещия и чакащия човек пред портите на аполоновия храм, дето пише: „Гноти сеавтон!“ (Познай себе си). Когато човек се себесъзнава, той е свободен; когато се бори за себесъзнание, той се развива.

Е ли е човек наистина само едно изгонено дете на Бога? Не! Окултното знание е борба срещу груповата душа – удобна за улицата и обидна за личния дом. Предопределението е сбор от нашето битие и възмездност пред Всемира.

Човечеството усвоява и прилага някои религиозни необходимости, но само да облекчи страданието си, без да е още отговорно, че като син човеческий е „Алфата и Омегата“.

А то, човечеството, трябва да намери черпалото за живата вода от кладенеца на Мъдростта.