Зареждам...
Шолата Агни Йога (Слово за огъня)

Школата

Агни Йога

(Слово за Огъня)

 

Мили приятели! Не умът е, който определя дружбата, не мисълта е, която прави хоровода, а оная огненост, която интуицията поставя, защото тя вече е знание за чистотата и път за жертвата. А само приятелят може да се жертва. И затова нашият народ има една много странна и хубава поговорка: Златото в огън се познава, приятелят – в нужда.

Нуждата не е една материална потреба, която може да извика всеки, който е по-богат да бръкне в джоба си и да даде. Нуждата е взаимност в един невиждан и неходен до момента хоризонт (когато Христос събира Своите ученици). Нуждата от душевна потреба и огненост в пътя, по който трябваше учениците Му да вървят, за да създадат (от това, което Той им каза) учение, а след това и религия!

Аз ще продължавам да повтарям – приятели, не за да се натрапваме, а за да не обидим онази духовна вълна, която е дала това задължение – това, което Христос е утвърдил като взаимен път.

Приятелството е част от откровението, защото то се освидетелства не само с божията даденост у нас, но и с усвоената мъдрост, за да прозрем Божията даденост. Ето защо тази духовна вълна, която Мъдростта носи сега на човечеството, е заглавната страница на откровението като живот от бъдещето за нашето настояще сега. А това е голямата ни отговорност. Затова казвам: „Скъпи приятели“.

Ще се постарая накратко да кажа какво е Агни Йога като душевна потреба; като една магическа формула; като едно зазоряване, където само будните могат да отидат да дочакат Слънцето; като една властна дума, каквато е казана от Христос (и толкоз занемарено споменавана) – думата, която Той употреби за цялото Свое Учение: Талита, куми!, т.е. „На тебе казвам, девойко; на тебе казвам, момиче – стани!“ Така рече Той на света, който беше за Неговото прозрение едно дете – Стани! Талита, куми! Това беше паролна дума (на съвременен език казано), с която Той открехна вратите на един път, а потвърди тази тайна с Възкресението Си. Но преди това каза: Стани! – Талита, куми! Стани – на тебе казвам, момиче, на тебе казвам, народе, на тебе казвам, човечество. В този смисъл искам да определя какво е Агни Йога. Тя е една нова формула, един нов ключ пред вратата на човечеството в неговото храмуване, в неговото религиозно битиейно поклонение, изповядване, търсене. А какво в този храм то ще намери като изповедание, какво в този бъдещ храм ще намери за поклонение, какви трапезни хлябове, както е казано във всички ритуали, ще бъдат сложени, какви съдове на причастие ще има и с какво ще бъдат пълнени – това е, което Новата Духовна вълна ще даде.

Но Агни Йога е като предшествие, като лития[1], която прави своята духовна церемония над човешкия род. Учителят[2], който я дава, точно това е целял. Затова в предговора на книгата Агни Йога той казва така:

  • „Заради бъдещето ний се пробуждаме от сън. Заради бъдещето обновяваме всичко. Заради бъдещето се храним. Заради бъдещето устремяваме мисъл. Заради бъдещето събираме сили“.

Вижте, идеята е вече едно бъдеще, а никога бъдеще не може да имаме без съзнание за настояще. Никой не може да излезе вън от настоящето, за да говори за бъдеще, защото във всички религии приливността е и непреривност на живота. Този, който зри миналото, той познава в настоящето бъдещето, защото животът не се къса. Ето това е, което можем да кажем – че Агни Йога, като първа страница на духовното ни пътуване, дава идеята за бъдещето, мисълта за утрето. Пак ще повторя, че този, който не се събуди, той няма да види Слънцето или духовната вълна на озарението. И ще си послужа с първия параграф, за да кажа тази пробудност какво слънце ще срещне, ако там очите са вече отворени:

  • 1. Ще ви запитат – може ли идването на Маитрейя да ознаменува нова епоха? Отговорете – ако походите на кръстоносците създадоха епоха, то, разбира се, епохата на Маитрейя ще бъде хиляди пъти по-значителна. С това съзнание трябва да живеете.

Ето какво вещае едно събуждане, една прииждаща духовна сила. И вашият отговор, както и този, който е даден, е, че наистина Маитрейя ще направи епоха, макар сравнението тук да е доста несполучливо. Кръстоносците не са духовна вълна! Кръстоносците са отстояване на религиозен статут. Има разлика между учение и между утвърдени институции и сили, които се защитават. Така че сравнението, според мен, не е много удачно.

Когато се поднася това Учение на човечеството, констатацията е следната: „Земята е покровителка на старата мисъл, но огънят е – бунта на еволюцията“ (121). Взимам тези откъси, за да ви кажа защо идва Агни Йога на света и какво трябваше да направи, тъй като преводът на „агни“, от санскритски, е огън. Това значи Огнената Йога, за разлика от ония предишни няколко йоги, които човечеството или отделният човек е изживял, осъществил и получил вследствие на своето поведение техния благодатен дар. Дарът на този, който прави Хатха Йога – това е да укрепи своята физика; дарът на този, който прави Раджа Йога – да получи психични пробуди и сили и т. н. Всяка от тези йоги има своя оставен белег. Но каква е констатацията и защо предназначението на тази йога трябваше да дойде? Защото Земята е защитница на миналото. Това е логично по силата на нейното космично предназначение и като планетна плът. Като акашиева анала или земната ни анала, тя трябваше да напише онова, което е ставало на нейните поли. Защото там човешката мисъл е тъкала своите вълнения, своите радости, своите скърби и те няма къде да отидат, освен в нейната плът отпечатани. Тя е съхранителка на тези ценности (и ние сме благодарни не само като археолози, но и като търсачи на духовностите, които е съхранила в своята невидима пазва) – във всяко дърво е отпечатана човешката мисъл. Всеки вятър, който е нашепвал своята тревога или радост, е отпечатан. Всичко това прави Земята хранителка на миналото. А огънят е революция! Тази революция не унищожава своето минало. Тя променя едно настояще, а от миналото пресява потребното.

Духовните революции не са унищожение, а една филтрация, една чистота, която първом се извършва у нас! Когато говорим, че Земята е хранителка на миналото, ние трябва да говорим за себе си същото. Нашата плът, с нейните тела, е хранителка на миналите ни съзнания. И когато искаме да си спомним, тогава като добри археолози или психотърсачи се разройваме в своите минали светове – в плътта, която е съхранила нашия живот. И тук, именно, огънят като последна вълна за нашето настояще (както e даден), прочиства, но ни оставя съкровеното и потребното. Така че когато говорим за едно минало, то не значи, че го отричаме, че осъждаме Земята като хранителка на миналото. Но никак не значи, че нямаме право да сложим огъня, за да създадем място за ново битие.

И именно тук Агни Йога в своята заключителна част вече, вън от параграфите, отбелязва следното:

  • „Аз положих основите на Агни Йога в четири посоки, като плодника на цвета.
  • Аз утвърдих Агни Йога като стълбовете на Моите стени и взех в ръце Камъка на огъня.
  • Аз дадох огнения Камък на тази, която по наше решение, ще се нарича Майка на Агни Йога, защото тя се е посветила на изпитанията на пространствения Огън.
  • Струите на този Огън са се очертали на Камъка при великия полет към лицето на слънцето. Облак от искри скри върхът на Пазителката на Снеговете, когато Камъкът завърши огнения си път от юг на север, в Пазената Долина“.

Къде е скрепен огънят – в камъка, в онова, което нашето съзнание нарича трайност; в онова, което нашето съзнание нарича непроменливо; в онова, което може да съхрани в себе си двата полюса, без да бъде разрушено. Кое е това? Това е канарата. Канарата, от която Моисей даде вода на своите плачещи братя и сестри. Онази канара, на която той с вдигнат жезъл рече два пъти: Дай вода! Дай вода! Разбира се, грешка беше два пъти да се иска и той получи за това своето наказание. Проявеното съмнение го лиши от правото да влезе в Обетованата земя. Защото беше му речено от Саваота: Вдигни жезъла и поискай от скалата вода и тя ще ти даде. Съмнението го накара два пъти да удари, а всяко съмнение е вече едно отстъпление от тайната на посвещението. Когато се съмни човек, той два пъти греши. Тази същата канара беше избрана, за да бъдат вписани думите на Десетте Божи заповеди. Така наречените „каменни скрижали“ огънят ги написа, но сигурността човешка не ги опази. Необходимостта ги извика втори път. И там знаете какво се яви: А славата Господня навръх планината изглеждаше пред очите на Израилевите синове като огън, който изпояжда (Изх. 24: 17). Но когато Моисей слиза при братята си, те играят своя блуден танц край Златния телец. Тогава той хвърля и счупва плочите. Разбира се, отново огънят ги написва.

Огънят присъства навсякъде. Без огъня не може да оцелее светът. Огънят беше и в къпината – каза се на Моисей: Свали си сандалите, защото стъпяш в огъня на Вечното; огънят беше в Десетте Божи заповеди; огънят беше в скалата, която трябваше да носи астрала – водата. Огънят е и у нас – минава през нашия гръбначен стълб като Кундалини – вечен и несмутен. И всеки, който се научи на Закона на развитието – който трябва да мине през послушанието, през оглашенството, както се казва, който трябва да търси Пътя, за да бъде послушник – той почва да укротява огъня. А този, който вече е в Пътя, той прави своето аскетство, своето служение, своята аскеза (упражнение) да владее огъня. И така, ние можем да минем от едно оглашение към едно приемане, което наричаме ученичество, и от едно ученичество по пътя на огнената пътека да стигнем до Заклетия, който е вече отговорен за Учителството и жертвата му е първия знак на служение.

Ето този огън е у нас. Но ние го виждаме и в последиците. Виждаме го да отваля камъка на погребания, за да настъпи Възкресението; виждаме го в лицето на тези два ангела, които стоят при оставената дреха на Христос – единият при главата, другият при краката – сияещи и неунищожаващи; виждаме го в плача на жертвената Мария Магдалина, която търси огъня и която моли (без да знае, че това е Христос) да `и кажат къде е Онзи, Когото търси и тя ще отиде да Го вземе. Значи огънят може да се вземе! Освен че го носим, ние можем да го вземем – да го вземем като агнец пасхален в своята жертва. Тогава именно този вечен огън у нас под знака на Вечния ще стане – „Тебе думам, момиче – стани!“

Това е, което Агни Йога ще даде на човечеството. Но има нещо друго – това вече го даде Христос, а Агни Йога е една предтеча на Нова духовна вълна. Само ще извика ли своята „куми“ да стане? Не. Тук е сега вече тайната на Агни Йога – когато огънят е станал и започва да „ходи“. Агни Йога е път за ходене. Тя не е поведение на послушание. В своето послушание, в своето оглашение, човешкият род в неговата изборна форма сега, на предназначената шеста подкоренна раса, трябва да тръгне. И огънят е, който дава силата. Не само: Стани!, а сега ще се каже: Тръгни! – тръгни със светилото на Мъдростта. Защото огънят, вглъбен в камъка, на който са написани заповедите на нашето живеене, е даден на човечеството. Тази нова заповед, дала белезите на ново човешко мислене, дала техните атрибути на посвещението, е и това, което има да прави новото човечество, Новата духовна вълна. И Агни Йога ширна своята енергия, Агни Йога пробуди милиони. Човечеството не само чрез своята мистичност познава вечната Истина, а и словото като тайна стана негов живот. А словото като огън е новото битие. И за него още Йоан в глава първа каза:

  • 1. В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
  • 2. То беше в начало у Бога.
  • 3. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
  • 4. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.

Логосът е Бог и Бог е в Него. Той беше светлина, Словото беше Светлина. Светлината беше Бог и Бог беше светлина. И той стана живот – Огънят стана живот. Огънят в себе си носи всичко. И неговият материален носител сега е именно тази Йога, т.е. огънят като енергия за взаимност, като сила за включване в единство, което няма да има определено време, защото за Истината време няма. Тя винаги е потребна, а как е упражнявана, какво от нея е служило, това е проблем на йерархия. Но огънят винаги може да ни даде приложност чрез причинния свят, който имаме ние и който в превод бихме нарекли интуиция. Интуицията е образът на енергията, която огънят ни дава като формула за познание. Тя, огнената сила, е, която ни прави с прозрение и която ни дава откровението. И нея ще я видите в кандилата на църквата (не в буквалния смисъл, защото всеки е един храм, както е казано, и всеки в тоя храм има свое запалено кандило) – това е пробуденият огън, това е интуицията у нас, това е великата Чаша, това е Граалът. А чашата е девствената утроба на света, тя е нейния материален израз. А в тази девственост се излива първичната сила на Вечния огън. Именно този огън можете да го видите в кандилото, в собствената свещица, която можем да наречем съвест. И така, с тези светила, да знаем що значи тази сила, която ни съединява. А ние, които сме и планетна плът, които сме и Всемирен ум; ние, които сме причинност; които сме и Божествен дух – не сме ли единство, което изявява този огън? И тогава защо ще бъдем смутени, че палим свещ в своята съвест и че в нас е чашата на огъня, която излива сърдечната сила на петата рана (от копието), която е направена на Всемирния Христос (защото това е Всемирно съзнание и то е огненост). Защо тогава да кажем, че сме разделени, когато сме всичко (у нас е огънят); защо и когато вън от нас наблюдаваме това, не можем да приемем, че наистина Агни Йога е всемирната огнена връв, която връзва човечеството в неговата друга фаза на осъществяване, на приложност. И защо тогава Агни Йога да не бъде едно послание на причинния свят за приложност и съвършенство и да не бъде една наука за съвършенството. Така тя ще бъде и една формула, чрез която ще работим. И ако вие начевате своето ученичество с една нова материя, тя ще бъде много по-знайна за вас, когато събудите в себе си онова минало, което носи вашата физическа плът. Когато вашите очи разчетат всяка написана фигура – в планини, реки, в цялата сътвореност на Бога – тогава с огнената сила направете своя кръг на знание и път на съвършенство.

В човека винаги ще има смут и то е достойно за неговото живеене. Смутът е будност, която праща човека да посрещне Слънцето. Смут от това, че малко знае, а то може да бъде една сила, която да почисти каналите, да почисти прозорците на неговото възприемане. И по този начин вие можете да намерите оправдание на откраднатото време, че отивате да слушате или да отлистите страница от Агни Йога във всекидневието си. Улицата може да ви даде много удоволствия на зрението, много вибрации на ума. Тя може да ви даде и обещания, и човек тогава с тревога да каже, че пилее времето си някъде в някакви школи. Ценността не е във времето, ценността е в придобитата и спастрена сила на духовността. Ако човек трябва да пести нещо, той трябва да пести енергията – енергията си за духовност, силата си за просветленост, умът си за откривателство. Защото откривателството е повече умствено търсене, а откровението е вече духовно прозрение.

За мен агни йогът е един активен послушник, един активен аскет. Защо? Защото в строгостта на правилата на аскета, агни йогът не може да бъде само съзерцателен – той трябва да бъде и активен. Активен срещу покушението на дребното мислене, защото само огънят може да изгори дребнотемието. Този, който може да изнесе енергии напусто, той не е намерил друго, освен мисловни плетеници. Агни Йога гори както хлевоустието, така и дребнотемието. И затова казвам, че агни йогът, това е един активен пустинник, един активен аскет. А аскетът – това е едно поведение вече на въздържание в мисъл, в дело, в служение, в молитва. Във всекидневния живот човекът трябва да бъде агни йог. Той никога не бива да се лишава от главнята. Тя трябва да е неговия Кундалини, тя трябва да е неговата интуиция. Разбира се, че човек не може да живее само с интуицията си. Той трябва да я приложи в благородното дело в схемата на добродетелите. Но той може да накара своята мисъл да бъде послушница, а оттук и творческа. Той може да накара своите желания да бъдат степенувани в жертва, в един търсещ полет. Защото лястовицата в своя полет е толкоз смела, че дори когато види орела над себе си, не завижда – това е величието `и. Човек трябва да направи преценка в коя река пуща своята лодка – дали тази река ще го отведе в далечни брегове, простори, или ще го отведе до семейния му пристан само.

Ето, това е Агни Йога. Тя е една пълноводност и този, който в нея сложи своята ладия, трябва да знае, че с двете ръце веслата трябва да бъдат опъвани. Този, който се раздели с едно от веслата на Агни Йога – само с едната ръка да прави нещо, а другата да бъде свободна – дълъг път няма да върви. Именно в Агни Йога разделяне не може да става – там потребата е цялостното служение. Там е това, което Христос каза на смъртницата: Талита, куми! – Стани! Разделяне няма. Времето на послушниците е минало. Достатъчно други Йоги е имало. Достатъчно минали религиозни битиета са напластени като памет на миналото в нашите съзнания. Агни Йога е врата за неизвестното, но Агни Йога е и ключ за тайната на Новата вълна. Защо? Преди Учението за Любовта се дава Законът за Правдата. Но Учението за Любовта беше съпроводено с едно предшествие, именно това, което есеите бяха дали – Справедливостта. Те предшестваха Учението за Любовта с огнените клади на Справедливостта. Защо? Защото Правдата е един закон, който не всякога може да бъде справедлив. Справедливостта е вътрешно чувство на морални достойнства. А Любовта даде пълнота на Справедливостта като сложи прощението. Прощението! Затова огънят сега, когато Мъдростта е знание и светлина, ще трябва да предшества това Учение. А казано като космична сила – никога светът не е бил лишаван от Правдата, нито от Любовта, нито от Мъдростта, нито от Справедливостта, нито от Огъня. Не! Но те не са били духовни вълни, а само добродетели, само формули. Но когато стане духовна вълна, тя вече не е подвластна само на една философска система или на една етична система. Тя не се съобразява, когато е духовна вълна, с тези системи – тя облъхва човека. Така ние няма да поемем отговорност, че Агни Йога е „тесните врати“, за които е казал Христос, но все пак ще кажем, че тя е врата. Тя е клада, на която много скрупули и много светини могат да бъдат изгорени. Тя е кладата, на която Дидона изгоря, за да може нейният любим свободен да отпътува за нови земи. Ако вие не изгорите своята любов, ако не изгорите своите жертвоприношения в миналите си религии, ако не изгорите там правдата си – вие няма да послужите и няма да приложите светлината на Мъдростта. Раздвоение при Агни Йога не може да има. Там не може да имате Минотавъра, който бе глава на животно и тяло на човек, нито Кентавъра, който бе глава на човек и тяло на животно. Не! Минаха религиозни вълни, които можеха да правят в душата на човека двойственост. Що е правда и що е неправда? Що е любов и що е безлюбие? Не, в Мъдростта няма двойственост! Мъдростта е светлина на приложението. Това трябва да се каже. Тя е светлина, приложно знание – осветено, Любов – осветена. При Разпятието Христос каза: Прости им, те не знаят що вършат! Това, което трябва да добави утрето, това е – научи ги да не грешат! И Агни Йога със своята духовна сила на пробудената огненост точно от това трябва да освободи този, който иска в храма на едно ново духовно битие и една нова духовна вълна да приеме целостта.

Човечеството, както съм казвал много пъти, трябва да се освободи от полярността добро и зло. Това е голямата тайна. Затуй повтарям винаги – злото е нееволюирало добро! Мъдростта ще освободи човека от полярността, за да може цялостният човек да послужи на нов олтар. Олтар, който има само една жертва – чистотата на Истината, на станалото момиче, на изворните води от канарата, на възкръсналия, на отобразените букви върху камъка: „Не убивай! Не кради!...“

Това е, което има посветеният (ако мога така да се изразя), духовният водител на Агни Йога да даде на човечеството – да отстрани невежеството и да свали веригата на миналото, колкото и величаво да е било, колкото и страдално да е било, колкото и сами да сме били велики или непристойни в поведението си. Агни Йога изгаря съзнанието на миналото не за да роди забрава, а да пречисти. Забравата е акт на момента. Ако не изгори, паметта го връща. Агни Йога иска да освободи. А свободата не бива да бъде обременявана с веригата на миналото, защото тя няма да бъде свобода. Напомнянето е валенция, с която може да правите нови съединения. Освободете се! Това цели Агни Йога като сила. Едно знание, което няма да прави вече ферментации; едни нови мехове, които няма да ви донесат страх, че виното ще вкисне, както в старите.

Именно влезлият в Пътя е вече аскет. И ако той не слуша, той е безплоден. Безплодието не е история. А всеки има своя лична история. Може скромно да я нарече, както Паисий я нарече „историйца“, но е история на лично битие. И ако на Паисий беше нужно да връща минало за самосъзнание, при Агни Йога ние трябва да търсим бъдеще за достойнство и път. Ако трябва да се освободим от биография величава или низша, ние трябва да я сложим в огнената пещ. И ако носим светлината, огънят няма да ни пояде, както ония деца, хвърлени в пещта не изгоряха[3], както Даниила хвърлен в ямата, лъвовете не го изядоха. Това е огънят. И затова е наречен непояждащ – огън непояждащ. Именно Агни Йога (не школата, не традиционно написаното, не) – духовната сила, носи Божественото, вложено у нас, наречена змия-огън-Кундалини. И всеки чрез нея се саможивее, и всеки чрез нея в стълбата Якова върви към небеса и се бори със своето божество. И ако Яков се е борил с божеството и ненадвити и двамата остават – как мислите Бог да не надвие? Да не надвие – това е божеството на Якова, а не Бог. Бог не може да бъде победим, а човекът не може да не бъде победен. Но кой човек е непобеден? Божият човек в човека е непобеден, а променящият се точно в тази борба ще влиза. И ние трябва в тази борба да извикаме огъня като светило, като дреха, с която сме съхранени. В книгата „История на религиите“, когато говорих за Зороастризма, казах нещо много важно (не само тяхната почит към огъня, което е твърде съществено) – жизнеността за възвратност на живот се крие в Огъня. Огънят е възвръщащата енергия на фалоса. Ама че тогава не са го наричали Агни Йога, това няма никакво значение. Огънят не е изчезвал и той няма да изчезне. Така че той със своите езици винаги ще обгръща канарата, винаги камъкът ще бъде нажежен и винаги на този камък ще пише: Аз съм твоят Бог!

Това е Агни Йога! А как ще я изучавате, как ще тълмите съответните параграфи, какво ще вземете оттам като назидание... – това са отделни неща. В една схема, както и в различните химически елементи има едновалентни, двувалентни, тривалентни, четиривалентни..., както искате може да правите своите връзки и да правите нови съединения. Това е дадено в тези параграфи – възможност да се изграждате. И всеки според своето място ще си вземе оня параграф, който ще бъде неговата вибрация.

„Даже кучетата умеят да се карат“ (367). Какво показва това, че те умеят да се карат – достойно се борят, а не се клеветят. Няма начин едно куче да наклевети друго, но човекът може да го направи. Ето това е в Агни Йога и когато човек го прочете, трябва да си извади точно тази тайна: „Защо кучетата умеят да се карат, а ние не умеем?“ Знаете ли защо? Защото у тях няма порочна мисъл – има необуздан астрал, но няма порочна мисъл. Порочната мисъл е, която може да роди завистта; порочната мисъл е, която може да пошушне на ухото и порочната мисъл е, която може да направи и зауглен удар. Това ще го научите оттук. Аз искам да не забравяте същността на Агни Йога, т. е. на Огъня, който е бил през всички времена и ще бъде. Той ще бъде клада вечна, на която ще се изгарят едно след едно нашите преклонения. Ще се изгарят! Тази клада я имаме и в себе си. Понякога човек казва: „Някаква пещ има в душата ми“. Да, има – има пещ. Само че трябва да се види кой е сложил горивото, откъде са съчките на съмнението или кое искаме у нас да изгорим. Безпощаден трябва да бъде човек, когато гори своите недостатъци! И не бива никога да се съмнява, за да бъде достатъчно отговорен пред история, пред човечество, пред дом и пред лична съвест.

Мога много неща да ви кажа за този жертвен път, който човечеството ще върви и е вървяло. Ето защо съответните учения или съответните формули, които са изграждани, са дали и съответните атрибути на посвещенията.

Агни Йога е едно учение за посвещение. И какво тогава трябва да бъде дадено като атрибут, като знание? Какъв огън трябва да изрисувате в душата си? Не е имало главня като атрибут на съответните учения. Вярно е, че Теософията казва: Няма религия по-горе от Истината, но Истината е факел. И ако кажем, че атрибут на Агни Йога трябва да бъде факела – сложете го, носете го, но не се отричайте от огъня на Вечното. Знаете атрибути различни. Офистите, поклонниците на змията, имаха за атрибутен знак зъб на пепелянка и люспа от крокодил. Богомилите имаха жезъл и перо от паун (те наистина обичаха пауновите разкраси...). Елевзийските посвещения имат лавърът и сянката от смокиня. Египетските имаха пергамента и стилото[4]. Китайците имаха памучната книга и тривърхата игла (тази тривърха игла ние я виждаме в тяхната акупунктура). Няма да ги изброявам – десетки са.

Нищо не е чуждо на действителността, както никоя действителност не е без символ вътре в себе си. Ако това разберем, тогава ще знаем защо има огън под небето и на небето. Защо един Прометей е прикован заради огъня? Прометей е прикован, заради огъня, защото чрез него искаше да спасява. Далновидна ли е била политиката му? Далновидна ли е била прозрителната му ръка, когато краде огъня? Спаси ли човечеството? Прав ли беше Зевс в своето безмерно жестоко сърце, да иска да унищожи един народ? Това са проблеми, които винаги могат да стоят и съответните литературни изрази, да ги дават. Защото загубена е книгата „Освободеният Прометей“ и ние не знаем срещу какво (дали каза тайната, която заплашваше Зевс...) Прометей е освободен? А какво беше му дал огънят? Пророчество! Ето още една страница в огъня – огънят е пророчество. Пророчество, което носи далновидността на човечеството; пророчество, което отпраща човеците към Божествеността. Това беше Прометей.

Същият този огън го намираме и в историята на нашия народ – нестинарството. Имаме един жив огън, върху който играят живи физически същества. Кое ги пази – събуденият огън вътре у тях ги пази от реалния огън на реалния свят. Това е огън!

Така че огънят и като стихия, огънят и като духовна вълна е, както казах, толкоз реален, колкото и символен. Какво ни носи тази тайна? Огънят е, който може вече да съчетае трите единства в едно. Това е да бъдат сляти – царят, жрецът и първенството. Именно това в етруската философия или религия, а после вече и в католичеството, беше изразено със следните думи: рекс, понтифекс, максимус (които се дават след това на съответния цезар или по-късно – на папата) – „Rex, Pontiphex, maximus“. Това е царят, това е жрецът, това е първенствуващият! Впоследствие тази титла на „pontiphex maximus“ беше предоставена само на папата. Така величествеността (както е казано и в последните редове на книгата, където огънят със своите езици обгръща камъка, непроменното у нас), тя е магичната формула на огъня – короната. Короната! Несменната власт. До нея жезълът. Това, което вътрешният огън, носен от Христа, победи в четиридесетдневното свое пустинничество – хляб, чудо и власт. Това е Огънят да победи у вас. Това Той можа да направи в Своето битие. Ако така схванем двата полюса – на раждащия се огън, или по-скоро на вечнородения огън у нас, и неговото приложение чрез нас като деца на Вечния Огън – тогава можем да осмислим предназначението на това послание, дадено от Мория към човечеството, към шестата подкоренна раса, която има да извърши своето обожествяване, давайки нова духовна енергия и нова духовна вълна; поселявайки небето с нови звезди, давайки на Земята нови Учители и Апостоли.

Това служение ако осъзнаем, тогава нашето чувство на благодарност няма да бъде смутено от нищо за признание на това, което е дошло като благодатна гостенка във всеки дом, във всяка душа и във всеки път, който трябва да се ходи. Това е Агни Йога. Това е, което трябва да вземете в себе си. Това е, което ще пробуди във вас различните чакри, защото не чакрата е, която ще определи будността ви, а отговорността и служението ще дадат на чакрата окото на зрението. Огънят, непояждащият огън, е вашето ново слово. С него пишете собствения си ден, собственото си служение и определете собствената си жертва.

 

Ваклуш

 

Пловдив 1992 год.

 

Правдата е зидар, Любовта е необходимост, Мъдростта е Път!

Мъдростта е свобода от страх пред Бога за възмездие!

 

[1] лития – църковна церемония, ритуално шествие (Бел. ред.).

[2] Учителят Мория предава учението Агни Йога чрез Елена Рьорих (Бел. ред.).

[3] Даниила, гл.3 (Бел. ред.).

[4] стило – уред за писане с резервоар (Бел. ред.)

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993