Зареждам...
брой 4 / 1994

Проглас

 

Светът не може да се изживее само в едноактен феномен. Трябва му сигурност в идеята да еволюира чрез предаността като индивидуална, сборна и родово-всечовешка потреба пред Царството Небесно. Това ражда молитва и олтар.

Земята го учи на преданост, Небето обаче го приема в отговорността на осъщественото. Това е свобода от идеологията на малката мисъл, че е само земен жител.

Историческата преданост, която обвързва човека с миналото, е най-дълбокият коловоз на устойчивостта, но и най-тежката верига за волята на отговорността пред бъдещето. „И имаше голям ропот у народа за Него.“ (Иоан 7:12).

Бремето на фактите пред стрелата на провиденцията може да ни остави без обиталище в отвъдността.

Приложената преданост и отговорност са белег вече на Живота, а не на вегетирането.

Предаността е поведение за сигурност, а Отговорността е дълг към Бога!

 

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993