Зареждам...
брой 5 / 1994

Проглас

„Смърт не ще има вече.“
(Откр. 21:4)

Безспорно е, че смърт предстои всекиму. Закон ли е – не; казън – не; награда – не; еволюция – да! Гробът е майка на друг живот! Идеята Живот предшества Танатос (Смъртта).

Смърт, която не може да надвие Живота, изгражда астрономията на безсмъртието. Животът е отречена Смърт – това е Сътворението.

Тъжното е, че човек още не се божее, а живее с душевна градобитнина на грешник. А Христос рече: Който вярва в Мене, няма да умре! Ако човек още не е безгрешен, може да бъде поне знаещ.

Идеята за безсмъртието отдавна не е привилегия само на боговете. Диханието е безсмъртието; Духът не може да оставя вкаменелости.

Животът е царствено изкуство, а човекът е още едно недоизречено битие. Затова Плотин ще каже: Старанието не е да бъдеш без грях, а да бъдеш Бог!

Бог, Животът, ползва Смъртта – Той беше сред мрака и мракът Го не обзе!

 

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993