Зареждам...
брой 3 / 1995

Проглас

„Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене“
(Иоан 8:29)

Стремежът на човека е свобода от самия себе си. Пътят е прозрението, което дава „жива вода“. То остави на историята една безименна самарянка – свобода, та всеки който каже: „Дай ми тази вода, да е ничий друг, а само на Господа.

Няма път без себежертва, но страхът, вкаменил прозрението, ни лишава от нея. Затова Мъдростта като духовна вълна трябва да води първия диалог с живота за освобождение и приложно действие на прозрението – Не се страхувайте от тези, които убиват телата, рече Христос. Прозрението не е стихия, то е паметник на будността. Не бива да имаме неудобство и тревога да попитаме кой го оскърби и затвори храма на посвещението и безсмъртието. Трябва да потърсим в личното и мирово битие защитна клауза в Хартата за правата на нашата душа.

Храмът на безсмъртието е плод на прозрението за реална вечност!

 

Прозрението е лично поведение, а не колективна психоза!

 

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993