Зареждам...
Мъдростта – живот

Мъдростта – живот

На тези, които неотречно ще правят Мъдростта живот.

Религиите са родова памет, вярата – лично достойнство! Деца на Деня, никой не може да погребе бъдещето, а това дава устойчивост на вярата и прозрение да осъществяваме Пътя. Учителят идва, за да свидетелства; учениците живеят, за да утвърждават истината, че никой не може да унищожи Светлината нетленна. Ето защо в Посланието на Планетния Логос за тази астрономическа година[1] стои едно неотречно искане – Мъдростта – живот! В търсенето ни на осъществено богоживеене Всевисшият връща Себе Си у нас. Той ни даде живота като дихание, а ние го осъществяваме като предназначение. Затова не може човек да бъде смутен, че е по-малко от Бог – той е един бог в развитие!

Много храмови школи са зидани по света – на различни духовни нива, с необходимото историческо основание и осъществимост. Било е време, когато в идеята за Сътворението е направен човека бог и е пратен в неговото култивиране на Земята да извършва божии дела; било е време, когато въображението е раждало митологии, за да създадат богове, които трябва да покажат на човека човешки дела; било е време, когато мъжете на посвещението в Египет са подготвяли пратеници за световна култура. Било е време, когато изпитанието е коригирало човека заради неговото историческо присъствие във взаимност с другите чрез Духовната вълна на Правдата; било е време, когато тя (макар и не изцяло осъществена) е отживяна и е трябвало да се яви Духовната вълна на Любовта, която не налага, а осъществява съжителство чрез прощението. Тя като битие на Всемирния осени човека с идеята не само да прости, а и да обича врага си! Сега идва вече времето, когато Духовната вълна на Мъдростта чрез знанието не само ще просветли човека, но и ще му даде свобода от принципа на злото, за да се осъществи нееволюиралото добро. Това знание освобождава от първородния грях (който е най-тежката верига за развитието ни в бъднини) и осъществява човека като бог. То ще даде и духовна зрялост на историческото битие, извикало лъчите на Мъдростта. Не всяко историческо битие може да приеме Духовната вълна на Мъдростта. Разбира се, мъдрост винаги е имало, но не като духовна вълна и всемирна цялост, а като лично поведение на белязаност и пробуда. Любов също винаги е имало, но само Христос рече: Обичайте враговете си.

Духовната вълна на Мъдростта влиза като историческо битие на едно ново хилядолетие. Тя е великото чутие, предсещане на човешката душа, че е божествена не само като дихание, а и като историческа даденост.

Човек с благодарност не може да изрази всичко, а с усет на признание за събудения живец, на който дължи битието си. А битието е част и цялост от Божествеността! В даден момент го осъществяваме като желание, в друг – като мисъл и интуиция, дори като богооткровение, и най-после – като Богове. Станете богове, станете Бащи на боговете, рече Плотин. Това е динамична йерархия – идея за живот! Райската ябълка нямаше да има стойност, ако Ева не беше я откъснала. Защо говорим за райска ябълка – заради дързостта на ръката на Ева. Така е и със знанието на Мъдростта. Но Мъдростта не се краде, а се живее, защото е вътре у нас. Никой не може отвън да ни даде знанието на пробудения. Очите ще вземат знания за света, демонстрирани чрез идеите за Любовта, за Правдата, за Всемирното въображение, което е раждало митологии. Но Мъдростта не е въображение, а вътрешна светлина, вътрешно знание! Мъдростта е естествената същност на човека. Тя е свобода от злободневието. Най-страшното е, когато човек е пиян от злоба, която не само заслепява, но и унищожава; злоба, която може да припише на другия, за да се освободи, а всъщност носи нейната верига – тогава любвеобилието дори към близкия преминава в низост. Това е страшното – към любвеобилието, към обичта да прибавим низост, защото не може да свалим веригата на злобата си. Мъдростта трябва да ни научи как да строшим веригата на зломислието и злодействието. Ще каже някой: „Щом няма зло, защо съществува злободневие?“ Точно защото има нееволюирало добро! С това огледало на Мъдростта трябва да се тръгне в Пътя – с амалгамата на знанието, а не само с прощението. Така чрез Мъдростта ще се освободим от веригата на „вечното“ зло. Злини може да има, но няма зло и ние сме пилигримите, които трябва да го докажем!

Мъдростта е да бъдеш, а не да имаш! Това значи, че човек е екзистенциал – същност, а не само изявяващ качества, като например да е справедлив, прощаващ. Не! Същността е Светлината на светлините, тя е, която ще ни даде осъществяване. А първата идея на Мъдростта е да бъде освободен човекът от страха от смърт. Свобода от смърт – идея за безсмъртие! Свърши властта на митологичната теза, че само боговете са белязани с безсмъртието, отива си и тезата грехопадение.

  • Бог е дал на човека Своето дихание – щом Бог е безсмъртен, то и човекът е безсмъртен!

Това свидетелства Възкресението и не трябва да го сваляме в низините на неосъзнатото, на догматичното, а да отворим страницата на знанието. Възкресението е знание и първият свидетел за безсмъртие!

Човекът е нееволюирал бог – това трябва да осъзнаем, когато тръгнем да осъществяваме и прилагаме Мъдростта като идея за световната душевност! Всеки трябва да е достатъчно отговорен за приложението на тази идея. Никой не може да бъде упрекнат, че по-малко е принесъл, а повече е взел от трапезата на знанието. Христос прикани учениците Си: Вие не сте сяли, но жътвата е готова – елате да жънете! Мъдростта освобождава човека от скрупулата, че малко дава, а иска повече да взима. Вземете колкото можете повече от трапезата на Мъдростта, а от вашата щедрост ще проличи след това дали сте служители на целостта за божествена еволюция на човешкия род. Това е да се направи Мъдростта живот, всемирно служение на Духовната вълна.

Мъдростта е необвързаност, без догми, защото е прозрение! Тя дава четмото на интуицията и ще обслужи огнения език на огнената Змия. Мъдростта ще открие на човека чрез един вътрешен закон на светостта пробудения Кундалини.

Човекът трябва да се види първо в познание, което са градили милионите години – градили са неговия мисловен свят, за да може да се ориентира и оцелява. Очите и умът дават идея за оцеляването, но животът не е в оцеляването, а в развитието! Човекът се индивидуализира, когато идва огънят като приложност и когато природата му дава очи, за да го отдели от груповата душа. А индивидуалността може да се загуби в божествената хармония само тогава, когато вече е един осъществен бог, т.е. когато заработи Огънят у него.

Мъдростта е служение на Целостта, а ходеният път е личен! Приносът на личното божество е най-добрата трапеза на социалната общност. Това не е бягство нито от лично поведение, нито от социална приложност, нито от историческа отговорност. Историята е дълг на всеки, защото е провиденция на Духа. Може ли да има религия вън от обществото, може ли да има знание вън от него?!

Мъдростта като изповедание има за свой символен знак триъгълника – върховата част на кръста – с вписана в него змия. Но както е казано в Посланието: Не позволявайте на Пилатовци да надписват символния знак на Мъдростта във вашия видим и невидим храм, защото ще сложат завеса на окото на знанието! А Учението на Мъдростта дава, когато е узрял човекът, още едно достижение – пробудата на третото око. То е битие на знанието, а не само на вярата. Така вярата ще стане знание за незнайното. Не трябва да влизаме в стария коловоз на обвинението, че тя е суеверие. Свобода от суеверие, от присмех, от наложена глупост като мъдрост – това е път на душата ни. Вярата я крепеше в лъкатушната пътека в еволюционната йерархия на нови и нови духовни вълни и я изведе до нов бряг – брега на окото на знанието. Това око ще даде свобода от лъжа, защото който вижда мисълта, не може да бъде излъган, а така и другият не ще може да лъже.

Пътниците на Мъдростта ще вървят към едно вътрешно експериментално поведение, което дава нов подход към науката, философията и религията. Ние не само не отричаме науката, а дълбоко я тачим; не само не отхвърляме философията, а и признателно я приемаме; не само не осмиваме религията, а прозорливо я браним, защото има седем лъча, през които човекът се усвоява в познание, в олтарно поклонение и жертвено служение.

Много врати човешкият дух още ще открива, за да осъществява и други битиета, защото човекът не е преходност – преходно е познанието му за света в йерархиите на приложни възможности. Колко йерархически религии са минали през Адам – от пещерното божество до Възседналия белия кон на Откровението! Така човечеството се е осъществявало – от черепа на Адам до кръста на Христос! Но с това не сме се изчерпали, защото никой не може да изчерпи Бог. Тази тайна ни дава основание да се запътим към Вечния храм (вечен в йерархията на една планета), да влезем в едно друго битие, да работим за един нов свят, за да разгръщаме целостта на душата си. В тази цялост трябва да познаем, да одухотворяваме, а не да отричаме материята – това е една от страниците на Учението на Мъдростта. Човек не може да отрече себе си като материя, защото тя е единственото, чрез което се познава и се осъществява в Бога. Ангелите нямат душевната цялост на човека; те нямат еволюцията в материята и Адамовото дихание на Отца! А пътят на Мъдростта не само е съхранен от Адам, но е изведен от него чрез преобрата му от Христос.

Човекът е най-съвършената любов на Бога и най-изразеният образ на Мъдростта. Това е начертано дори с видимостта му – цялата Божественост чертае върху него! Могат ли да се отрекат линиите на ръцете или белезите на лицето му?! И това е поглед само отвън, а представете си какво е да се знае отвътре – да се познават тези енергетични сили, които глиптират свои образци върху нас! Тогава те могат да се употребят така, както Христос е искал от Своите ученици: Идете и кръщавайте света в името на Отца и Сина, и Светия Дух!

Мъдростта също иска да събуди човека и трябва да се познае нейната щедрост. Тя няма око за преценка – преценява законът за Правдата; тя няма идея за виновност – оневинява законът за Прощението. Мъдростта е цялостност – неограничена нито от мироглед, нито от външни сили. С това тя отваря ковчежето на Всемирното служение!

Христос каза на рибарите: Оставете мрежите, елате да ви направя ловци на човеци! Ето великият преобрат – свобода от водата, т.е. свобода от мрежите на астрала, за да ги направи мисловни. Така астралното живеене, желанията е трябвало да бъдат отгонени. Не става въпрос да се лиши човек от желанията, както проповядва Буда – Освободи се от желанията и си победил страданията. Това не е вярно! Човек не може да се освободи от желанията, но не трябва да е техен роб, а да ги култивира. Великото желание е пулсация на жертвена мисъл, а жертвената мисъл ни прави служители на Мъдростта, на тази богораждаща Приснодева. Пътеката на човеците свърши своето дело. Тя разруши стотици храмове и каменните божества отдавна са в музеите.

  • Мъдростта е свобода вече и от човека, т.е. от веригата на мисловността, за да бъде бог в приложност!

Служението на Мъдростта е свобода от човека, заради откровението като познание и жертвата като служение. Образът е даден, пътят трябва да се извърви. Любовта като вибрация на чувствата е загриженост, а Мъдростта като вибрация на мисълта е несъмненост! Мъдростта като осветлена Любов е една приложена воля за богоживеене. Човек може да състрадава години, но ако не пристъпи към действие, не е проявил милосърдие. Свобода от състрадание само и себежертва заради милосърдие – това е действието на Мъдростта!

Религиите винаги приписват на боговете добродетели, за да ги изискват от човека, но дойде Мъдростта, която каза, че религиите най-бавно стареят, но най-дълго стоят стари. С това тя даде свобода на съзнанието за нов път и за нови коловози. Този, който се обрече на пътя на Мъдростта, няма роднинство. Не става въпрос за кръвното родство, от което Христос освободи човечеството – Мои баща, майка, братя и сестри са тези, които слушат словото на Отца Ми! Сега свобода от роднинство е свободата от дрехата на довчерашните желания и мисли, от бремето на историческото време, в което липсва прозрение, от веригата на традицията. Не без основание нарекохме традицията убийца на човечеството. Не че я отричаме като необходимост, но тя трябва да се изживее! Затова в Посланието е дадена идеята за свобода – Освободи ме от върнато минало, като отживяна потреба и изживяно упование! Ние не отричаме миналото, но не можем да бъдем пленници на отживяната потреба и изживяното упование. Тук е необходимостта от дързост и жертва, от осъзната отговорност в приложение на Мъдростта.

Трагично е, че вековните традиции още тежат, че Темида още е с вързани очи и не смеем да свалим превръзката, за да видим, че Правдата отдавна е сляпа. Учението на Любовта я преобрази, а човешките души продължават да влачат нейната верига. Но пътниците на Мъдростта ще трябва да свалят дрехата на миналото, за да видят, че възмездността и прощението са необходимост, но знанието е светлината на утрешния ден. Наистина дързост е човек да се осмели да наруши личното си спокойствие, домовата си радост; човешката клевета да надмогне; немотията да му бъде сестра, но на път сме, деца на Деня, рече Онзи, Който е у нас.

Хилядолетия Аполоновият храм носеше един надпис, но хилядолетията вече ще четат няма зло, има нееволюирало добро, защото това е прекраченият праг на човечеството.

  • Свален е вече надписът „Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете“, защото сега идеята е Бог се осъществява, а не – Бог се познава!

Само когато душата ни е в Мъдростта, делата ни ще бъдат нейно служение. Неправилно е, ако се мисли, че този път не носи тревоги. Тревогата е част от урока за будност, както събуждането е освестяване и връщане в себе си заради самата еволюция. Еволюцията не се осъществява само в отвъдното царство, а и тук, за да бъде човекът осенен с повече светлини и с нови знания, когато се връща от своето сънно битие.

За Мъдростта няма чудо, защото знанието го разкрива като Божие дело. Чудесата са стрес в човешкото битие. Така маловерието се утешава и търси магии, с което унижава собствения си бог и принизява Великото Божество. За йерархията на познанието чудото е било потреба, но за знаещия то вече е вън от необходимостта. Няма чудо – има Учение, което дава знание!

Мъдростта е всекидневие, а не празник. Ако човек не се осъществи във всекидневието и не отиде в светодневието, не може да отрече нелепостта. Онзи, който остави тайната на знанието само за празника, както правят официалните религии, чака Коледа, за да издигне елхата. Човек не приложи ли Мъдростта като всекидневен живот, той е още или в Учението на Правдата, където ще съди грешницата, или в Учението на Любовта, където трябва да `и прости. Но Мъдростта като всекидневие е прозрение и учи. Тя е приложение на онази воля, за която Христос рече: Да бъде не Моята, а Твоята воля! С това Той каза на учениците Си да встъпят в празника на великото служение, посочи им пътя. Неговата воля е универсалното им служение. И затова Той рече: Който не намрази баща си, майка си..., себе си дори, не е Мой. А в Него е вечен!

Онзи, който мисли, че неговата воля е повече от тази на Отца, той не се поддава на живот, който прави приложна воля; той се бунтува срещу всяко ограничение. Ето размера на Христовото мислене и като дарение, и като историчност – Отче, да бъде не Моята, а Твоята воля! А всеки, който има едно по-малокалибрено служение, счита, че някой му отнема свободата и му повелява. Не, никой на никого не повелява, когато има достатъчно будност и отговорност в служението. Целта, която някой си е поставил, може да му тежи, но служението – не. Който не живее в името на служението, а с цел, се самоограничава и тогава негодува, че му се повелява, бунтува се, че някой го ръководи. А ако наистина някой само ръководи, ще трябва да се научи и да служи! Но живот без организация няма. Най-доброто свидетелство за това е човешкото тяло, което е израз на живот. Чрез него осъществяваме и физическата функция, и мисловната дейност, и духовната олтарност; чрез него вършим и молитвата си, и готовността си за инобитие.

Така че никой не може да ограничи служението. Човек сам се ограничава, когато иска да бъде велик. А Христос даде пример за служение: Дойдох заради вас, и изми нозете на учениците Си, за да покаже, че величието не може да бъде оскърбено и служението ограничавано.

Да бъдем Деца на Деня е нашето предназначение. Мъдростта е неотложното ни битие. Себежертвата е свидетелство, че винаги сме живи и че само Животът е непобедим!

 

Ваклуш

 

Мъдростта осъществява йерархията на възможностите,
които носи вложеният Бог у нас.

 

[1] Вж. НУР 6/94, Послание на Планетния Логос за 1994/95.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993