Зареждам...
брой 2 / 1996

Проглас

Културата не е рефлекс на мислене, а душевно развитие!

Един народ възмъжава чрез култура и бран, макар че боговете имат само едно оръжие – Словото.

Културата е обществена молитва, а молитвата е изповядан дух пред личен и миров олтар. Духът като национален израз е характеристика на божията щедрост и личната воля на народ и държава. Малко са народите, които могат да се похвалят с харизматичния дар на белязани чеда, както нашият. Историческото време извежда концентрирания обществен дух в школи – Преславска, Охридска, Търновска, и възрожденски тенденции или пък се съхранява с вегетативно безмълвие в робски дни. Не е риск да наречем българския народ дарен със знамение: „Азбучна молитва“, „О писменех“, Бог и България единство в двойно плът...

Културата е идея за предвара на злината и свобода от малоценност. Обидно е, когато един народ живее по-съображение за оцеляване, но низост е, когато оправдава безличието си с чужда воля. Никоя култура и ничий дух не могат да избягат от историческа правда, социална отговорност и своя еволюция.

България като битие е дом на духовното възмъжаване – Път на Мъдростта!

 

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993