Зареждам...
брой 1/ 1997

Проглас

Господи, що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?
(Псалом 8:5)

За Христовото съзнание и Духовната вълна на Мъдростта човечеството е изявеното и еволюиращо Адамово начало и потомство. Само човечеството има история и битие за култура; те са неговата биография.

Конфликтът е между сътворения Адам и Дървото на познаване добро и зло – станаха като нас богове.

Проницанието ни говори, че човечеството греши не защото нарушава закона, а защото иска да е праведно – съизмеримо на Бог и култура. Но никой още не е казал: „Ето Бог!“, макар да е речено вече: „Ето Синът Божий!“

Трагичното в историята е, че търси само минало, което банализира в безплодния израз: „Историята е учителка на народите“; търси факти, убили личната памет и социалната динамика!

Трябва да се знае, че йерархията на човечеството е дело на Учителите, те дават универсалното в религиите, които търсят бъдещето. Да, едно напътено бъдеще! Но в навик на съскърбие човечеството се изживява в непреходно настояще. Затова религиите най-дълго стоят стари.

Човечество ще има! Човекът в историята е религия на Учителите, както Бог е религия на човечеството!

 

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993