Зареждам...
Агни йога (1/1997)

Агни Йога

Огънят е утробата на мисълта!

  • 41. Мостовете, които съединяват различните степени на съзнанието, съществуват вън от текущите събития. Погрешно е да се очакват някакви външни съзвездия; работата на змията на слънчевия възел се развива самостоятелно. Вътрешната работа се съпровожда само от особена чувствителност към атмосферните явления. Сгъстяването на заобикалящата атмосфера усложнява работата на нервната система, затова спокойствието е необходимо медицинско условие.

За да има мостове, трябва да има непременно и брегове, т.е. две противоположни, но не отричащи се форми на усещане и на приемане, когато се касае както за духовните степени на съзнанието, така и за физическия свят. Два бряга са необходими, за да има течение. Така че когато ще говорим за различни степени на съзнанието, трябва да знаем, че те не се отричат, а се съпровождат независимо от тяхната йерархия. Степените в чисто астралното и чисто менталното поле се градират с по седем свои формации – седем подполета има всяко едно от тях. При това може между първото и третото да бъде хвърлен мост, както и между седмото от астралното и първото от менталното поле. Едно е съществено в тези процеси – това, че трябва да се получи съединение, и то ако във външния свят съществуват условия. Но не условията са най-същественото, а мисълта на гения, който може да съединява. Той на мястото на неустойчивия бряг ще сложи подпори и ще направи мост. Затова добре е казано: „Мостовете, които съединяват различните степени на съзнанието, съществуват вън от текущите събития.“ Значи какво е основното – прозрението как да се направи съединението, как да направим сбратимяване между нисшето желание и висшата мисъл.

Обстоятелствения свят също можем да надвием. Необразованият, но гениален майстор Колю Фичето сътворява през миналия век изумителен мост. Не обстоятелствата побеждават – ние сме, които можем да им дадем разцветка; ние сме, които можем да им отнемем отрицанието, често родено от наши минали животи. Безспорно, не винаги е възможно да намерим съчетанието, но нали всяка карма се надвива, нали всяка еволюция ни праща с милиметър напред, нали всяка причина става следствие! Така че трябва да се научим да се освобождаваме от обстоятелствеността!

„Погрешно е да се очакват някакви външни съзвездия...“ Ако добре разберем собствената си присъщност в космична цялост – че нищо вън от нас не е далечe от това, което е вътре у нас и че сме сбор от цялата космичност, ще кажем, че не сме подвластни на съзвездията, c които ни плашат. Да останем под влиянието на съзвездията, на обстоятелствения свят – значи още не сме фактор в развитието на Космоса. А човекът е част от голямата същност и тя също е негова част.

„...работата на змията на слънчевия възел се развива самостоятелно.“ Това е, което определя битието ни – Кундалини у нас, Божествеността! Тя ще ни даде тайния закон за присъствие, за да не бъдем под влиянието на каквато и да е обстоятелственост. Всъщност всички религии искат да освободят човека от обстоятелствеността. Оттам е и йерархията на молитвите, на тайнствата – да водят към свобода.

Работата на Змията е работа за вътрешното ни съзерцание, за да отработим една фина интуиция, една свръхчувствителност. Така ще можем да прогледнем във външния свят, ще видим атмосферните явления като проява на висши същества. Те отнемат чрез гръмотевицата натрупаното електричество, за да предотвратят бедата, която може да причини, и в същото време дават пробуда някъде, защото ехото и светлината са призив. Тази именно чувствителност трябва да отработим.

„Сгъстяването на заобикалящата атмосфера усложнява работата на нервната система.“ Вярно е, че докато човек не е още властен над всичко, заобикалящият го свят му нанася известни беди. И затова са необходими медицински условия да браним нервната си система, да браним нашите апарати, които събират духовната, висшата енергия.

Разбира се, всеки носи достатъчно разумност да не се изложи безогледно на ударите на обстоятелствата. Не е ли това също знак, че ние решаваме, щом преценим, че едно външно действие може да ни погуби?! Наистина всеки ден светът погубва нещо, но той трябва да бъде подпомогнат в еволюцията. От стихиите постепенно изземваме това, което наричаме отрицание – както сме взели от бурята мощта, за да направим вятърната мелница, както сме взели от водата силата, заради електричеството, както сме извели от атома енергията. И при това трябва да браним своята нервна система, за да ни дава все повече усетност и знание. Затова получихме разумност – за да се съхраняваме и побеждаваме!

  • 42. Трябва да различаваме три групи лекарства: животодаващи, пазители и възстановители. Ще оставим четвъртата група – разрушители – на нашите врагове. Първо трябва да обърнем внимание на животодаващите, защото те работят преди всичко чрез нервната система. Нервните центрове и отделянията от жлезите ще определят бъдещото направление на медицината. Чрез тези области човечеството ще се приближи до откриването на по-тънката енергия, която, за избягване на неясността, ще наречем засега дух. Откриването еманацията на тази енергия ще бъде първата крачка към новата култура. Метализацията на растителните култури дава полезни отделяния от корените. Нужно е да се обръща повече внимание на растителния свят. Например наблюдавайте хранителността на овощията и зеленчуците – ще откриете неочаквани неща. Безразборността на човешкото хранене е поразителна, говоря за качеството.

Формулата ни за съхранение и развитие трябва да бъде опазена от света, който ни заобикаля. Под лекарство не бива да се разбира само медикаментът, а храната, словесността, секрецията на жлезите. Всичко това са лекарства, т.е. предпазват и съхраняват. И в такъв смисъл „различаваме три групи лекарства: животодаващи, пазители и възстановители“.

Животодаващите хранят нервната ни система и събуждат центровете. Без тях нашият биологически организъм не може да съществува. Когато една жлеза с вътрешна секреция не функционира – или ръстът, или нещо друго в организма е нарушено. Разбира се, това не зависи само от живототворящите лекарства. Там, където природата е уязвена от наше действие, тя дава своя назидателен урок чрез т. нар. карма. Така че целебните качества на всеки един от тези медикаменти не можем и не бива да отделяме от тезата на еволюцията, която се съпровожда от двата висши закона – на кармата и прераждането. А животодаващите лекарства осигуряват устойчивостта.

Другата група медикаменти са пазителите. В науката за храненето се казва: „Дайте витамини, за да ви охранят – те са като войници.“ Да, но най-добрият пазител си остава чистотата на мисълта! Вие може да употребите и най-хубавата храна – има деца, които са гледани разкошно, по всичките изисквания, но някаква „коварна“ болест гостува. Сама за себе си космичността няма нужда от болни, но някой някога в своята пътека си е направил нещо, което си носи. Разбира се, това не бива като тежък самар на грях да лежи в пътя на човека и той да каже: „Аз съм вечен грешник.“ Не! Човек трябва да има самочувствие дори когато страда; трябва да има и достатъчно прозрение дори когато греши. Било е. Именно това вътрешно самоусещане може да го пробуди и той да понесе страданието без унижение, за да бъде горд, че знае как да страда. Тогава може да каже: „Да, сгреших и в грешката познах светостта.“ Другото е хленчене, бягане. Историята, биологията, духовното невежество са ви тласнали към някакво прегрешение, но дошла е будността – бъдете достатъчно горди да понесете това, което сте правили!

И така, пазител пред храма на нашата цялост е мисълта! Безспорно чувствата, интуицията, духовността играят голяма роля, но онова, което в един стадий на посветеност или на обща духовност в човечеството е пред нас, е мисълта. Тя е, която ни брани; тя е нашата пития!

Пазителят може да пусне възстановителите. Кои са те? Новите идеи – един нов път, едно ново рухо, свалено от златния овен на посвещението. Какво трябва да възстановяваме? Първичната чистота, онази безпогрешност, която всяко учение, всяка религия проповядва. Те дават път за съвършенство, за да бъдем в лоното на Отца си. Ядем тотема, за да бъдем божествени, пием причастието, за да бъдем Христос – това са възстановители! Разбира се, щом трябва ще ни сложат и предпазна инжекция, серум срещу шарка, туберкулоза и пр. Така че има ваксини и за анатомията, и за духовността!

„Ще оставим четвъртата група – разрушители – на нашите врагове.“ Не, не може така! Ние трябва да се преборим да нямаме врагове – нито вън, нито вътре у нас. Когато мисълта ни е страж и е достатъчно чиста, няма защо да обявяваме врагове. А вън от нас трябва да им помогнем! Точно това казва Христос: Обичайте враговете си. Така че трябва да си сложим ваксина не срещу враговете, а срещу себе си, когато сме с малка мисъл и ниски желания.

„Нервните центрове и отделянията от жлезите ще определят бъдещото направление на медицината.“ Това е съвършено вярно. Жлезите са, чиито хормони, чиито секреции тепърва ще започнем да откриваме и ще ни дават вътрешна пробуда. Те са свързани както с цялостната ни анатомия, така и с изтънчената психична енергия. Трябва именно в този аспект да работим!

„Нужно е да се обръща повече внимание на растителния свят.“ Човешкото царство се съпровожда с още три други царства – на минералите, растенията и животните. От минералите сме си взели, както се казва, градеж. Те поглъщат енергии, но още не ни връщат достатъчно. Ще трябва да работим по-добре и с растителното царство, за да усвоим неговата обмяна, която ще ни създаде индивидуализация за върховното битие. Те самите живеят, защото трансформират енергии. Трансформират и въглероден двуокис в кислород, с което са наши спасители. И ние трябва да усвоим този процес – носим го като даденост, през която сме минали, и сега трябва да си го върнем в процеса на обновяването. Точно тук трябва да се работи; и чрез изтънчването на жлезите ще си възстановим тези качества.

„Безразборността на човешкото хранене е поразителна...“ Наистина безотговорно понякога ядем. Едни ядат, други се хранят, трети се хармонизират. Ядат и животните, и хората; хранят се обаче малцина, а само единици знаят как да се хармонизират. Страхът, който внуши медицината, че ако не поемаме месна храна, ще се разболеем, не се оправда – милиони не консумират месо, а са здрави.

Вегетарианството, минаващо под рубриките за защита на животните и неубиването, има повече етичен характер, отколкото вътрешна ценност. Същността е да не се внесе в организма отрицателна вибрация и най-вече вибрацията на страх! Астралната вибрация, която остава в плътта на животното, нито се вари, нито се пече, защото тя не е елемент на разложение във физиката. Следователно когато поемате месо, вибрацията нарушава хармонията ви.

Човек трябва да разбере хармонията на храненето. Безспорно ще дойде и до положението, когато директно ще си взема енергията, която сега извлича от продуктите. Апостол Павел го казва преди две хиляди години: Ще дойде време, когато храната няма да бъде нужна за стомаха и стомахът за храната. Това не е блян, но не е и сега време за опити. Никой не бива да мисли: „Минаха две хиляди години и стомахът вече не ми е нужен.“ Не още!

  • 43. Ученикът не е длъжен да се лиши от собствената воля, нито пък Учителят бива да заробва. При това необходимо е осъзнаване на връзката с Йерархията и съгласуваност в действията, хармонизиране на свободната воля с признанието на Учителя. Обикновено само слабите умове се смущават. Разбира се, условията и ограниченията пречат на свободата в нейния вулгарен смисъл. Но съзнанието за целесъобразността и културата подчертава огромното значение на Учителя. Приемането на Учителя ни отваря първата врата на еволюцията. Не трябва да внасяме надземни предпоставки в понятието на Учителя. Той е този, който ще даде най-добрия съвет за живота. Тази близост към живота обхваща и знанието, и творчеството, и Безпределността.

Ученичеството е един от най-важните етапи в еволюцията на човека. В момента, когато човек се улови като същност, като капка в океана на еволюцията, той вече има друга будност и е свободен от социалната, културната и духовната стадност на времето си. От този момент той е изявена воля, която трябва да бъде много свято пазена. И ето къде е необходимостта от Учителя, от неговото умение – да поощри волята за свобода, а не да я зароби, както в този параграф подчертават. Учителите на Светлината не заробват! Когато натрапите на другия чужда воля или когато го освободите от неговата, не се проявявате в светлина. А една воля, която е напътена в грешна посока, може да бъде спряна от Учителювото напътствие, иначе навикът и удовлетвореността ще са по-властни от нея. Затова най-деликатното съприкосновение е срещата ученик – Учител. Тя е вътрешна будност на ученика, на изявена свободна воля в съхранението на Учителювия завет.

„Обикновено само слабите умове се смущават.“ Самомнението на ученика – че някой му краде свободата, може да бъде повече от възможностите му за светлина и път. Мери се ниският! Когато някой във величието си не иска да признае нищо, защото будността в еволюцията го е повлякла в потока, тогава той може да направи най-голямата грешка, като не спре на пристана, където Учителят ще му даде заветно слово. Учителят няма нужда нито от ласкателства и похвали, нито от коленопреклонение и подаръци. Той иска будно прилежание, което се изявява в една хармония на служение.

„Приемането на Учителя ни отваря първата врата на еволюцията.“ Ученикът е извикан, но има много лъчи, много врати. Както казва Христос на учениците Си: Отивам горе да ви приготвя място, защото при Моя Отец има много жилища.

Не трябва да внасяме надземни предпоставки в понятието на Учителя.“ Учителят трябва да се приеме в една реалност. Няма нужда от надземни предпоставки, нито пък от други някакви украси. Украсата може да скрие, а Учителят няма нужда да бъде забулван. Той няма от какво да бъде и смутен. Единственият смут това е отговорността пред еволюцията!

„Тази близост към живота обхваща и знанието, и творчеството и Безпределността.“ По един от тези лъчи ще тръгне ученикът и тогава ще разбере огромното значение на това, което върши. Разбира се, всяка пробуда има и кризисен момент – болката на раздялата. Еволюцията е вътрешен тласък – тя ви изнася някъде, но след това вие сте тези, които трябва да решите дали ще тръгнете. И тогава идва моментът на раздялата, тежкият кризисен момент за тръгващия – гърч на борба между минало и обещаващо бъдеще!

Историческия дух е цялост, националният – вътрешно живеене!

 

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993