Зареждам...
брой 2 / 1997

Проглас

Само българите имат седмолъчна звезда!

Единственият народ на планетата, който не може да живее нито миг без Небе, е българският. Слязлото Небе, слезлият Танг Ра, е неговият земен олтар и неговата тържествуваща и тъжна песен. Свещен е човекът, а не институцията. Затова не пагодата, каханът носи орендата. Ето защо древните българи не са оставили многолики паметници, а личности и пътуващи богове — оставили са Мадара.

Душевността на българина се е измъчвала и се измъчва, че всичко трябва да усвои и приложи в измеренията на римовизантийската култура и по-късната европейска етика за истина чрез разум, а не чрез откровение. Въпреки материалните и културни постижения душевността ни остана мистично зрима и приложно ирационална, т.е. живот легенда и преценка, че е време да се сменят божества, които са лоши човеци, с човеци, които са добри богове.

Робствата ни налагат чуждо и колективно съзнание и продължаваме да изживяваме психоза на страх от личности. Склонни сме още към обща молитва и утешителна взаимност край стената на плача, вместо към лична Голгота.

Време е духът на българина да бъде преценяван в приложна воля и изявено светителство. Кахан Аспарух, св. Иван Рилски... са личности, които не следват, а предварват живота, които не отразяват, а предричат!

А ние вече имаме 13 човека, които са добри богове за Род и Родина, за да им направим Ден и Дом (но поименно) на безсмъртните българи! Те не почиват в мир, нито са минали в друг полк, а работят в историческия ни път за тържеството на националния ни Дух!

 

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993