Зареждам...
Върху Посланието (2/1997)

Върху Посланието

Посланията са хлябът на Отца!

Има една радост, която никой не може да ни отнеме, защото тя е право на нашата духовна принадлежност в изпълнение на Посланието. А то е дарение и носим отговорност за него в служението! Благословът, който получихме тази година, е най-добрата закрила и обреченост да ходим пътя на посветените, да изпълним волята на своя Отец, и да събудим в служение цялата природа – защото сме нейна същност и Божие пратеничество!

В приложната си воля Децата на Деня трябва да дадат Посланието на света. Общността, в която се осъществяваме, е Космичното единство – в него сме хранени от Логосовата енергия, на него сътрудничим. И колкото по-съвършени ставаме, толкова по-съвършен е Космосът в своите дарения и по-цялостно се одухотворява материята. Ето защо съчетаваме Посланието с онази даденост, която ни предшества като най-близко религиозно съзнание – Светото Евангелие, и с това, което в сътрудничество за Духовната вълна на Мъдростта обслужва човечеството – Агни Йога.

Мъдростта не се къса от общата същност на духовните вълни в благоволението човекът да извърви пътя си на развитие. Тя не е път на традиционализма, не е конвенционално мислене или религиозна инертност. Духовната вълна на Мъдростта, представена като бъдеща тенденция в Агни Йога, е нещо съвършено ново. И затова всяко нейно Послание е път неходен, но позната дълбоко в душата на човека тайна; всяко нейно Послание е бранено от светостта на учения, които са предшествали и са поемали от отрицанието на земята, за да може поне няколко години повече тук да престои Мировият Учител. И ето че Духовната вълна на Мъдростта гостува на планетата ни. Затова дължим благодарност на всичко, което ни е съхранявало.

Приносът, който дава Посланието тази година, безспорно подлежи на анализ, на удовлетвореност, дори на критика или съмнение, според това кой откъде го гледа и каква вътрешна потреба усеща от него. Ето защо Светите Евангелия са живият плет на сигурността, за да се изгради и да влезе в изпълнение най-същественото, което Планетният Логос ни даде – да направим Мъдростта Мирово битие!

Евангелията наистина са жива изворна вода, както Христос казва: Аз съм живата вода; Аз съм Възкресението и Животът; всеки, който вярва в Мене, и да умре, ще оживее! Това като слово изглежда вече твърде банално, защото две хиляди години се повтаря. И с основание можем да питаме – къде са тези воини на Христос, къде са тези жертвеници, които Бог е пратил чрез Сина Си? Те и сега съхраняват и бранят – вие сте солта на живота, светлината на пътя. Извикани сме не на бдение – не сме вече бъдеще, а настояще; не сме трапезен хляб – ние сме битие! Битие, което се съхранява чрез Посланието като пулсация и чрез нашата осветеност. И точно тук е мястото на Агни Йога – да градира поведение на мисълта, която извежда в чистота осветено всекидневие. Защото само с тази посветеност, с тази жизнепотреба можем осъзнато да направим празника вътре у нас.

Най-баналното служение е човек да чака празник, вместо да го прави всекидневие в себе си. Когато го живее, тогава принадлежността му ще е толкова цялостна, че да не може да се съмнява, че битието му е наистина Мирово, а не бдение, чакащо да бъде сменено от ново караулно служение.

Всяко от предишните Послания е стъпка в йерархията на това, което тази година се предостави на Децата на Деня. Коленете ни се умориха от молитвеност – необходима ни бе волята да сменим скинията с храм; необходима ни бе посветеността от храма да влезем в олтара. Сега смело трябва да отворим скрижалите на Светая Светих. Извика се великото прощение на човека със себе си, след като хилядолетия се е работило под лъчите на Любовта, за да се изведе човекът – затова се изрече: Ето Човека! Сега, когато се изживяваме като вътрешно съзнание, че сме деца на Бога, дойде великият час на призива да правим Мирово битие.

Трябвало е да понесем дългия керван на своята биологична еволюция, на своята астрална потреба от възторг, с който изгаряме ниските страсти; трябвало е да направим полета на ума, който ни освобождава от земното притегляне, за да се качим на други планети; трябвало е да извърнем очи към Царството Небесно. Невлезли още, плашени с грехове... – а Христос слиза в преизподнята, да ни изведе! Но ще влезем в Царството Небесно! Тогава ще извършим великото прощение: Не търсете спомен за човека, а живейте с динамиката на Деня – бог в развитие!

Затова чрез евангелските тайни, с мистичната сила на словото на Христос – не с буквата, а с вътрешната сила, насаждаме живия плет, който съхранява Посланието, предпазва го от чужди набези и непристойни слова.

  • Лука, глава 2:
  • 34. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, –
  • 35. и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца.

Това е изпълнението на една воля, която тачи даващото основание за живот – да се посети храмът и да се поднесе първородният отрок от мъжки пол в дар на Бога. И там ще дойде онзи, който ще потвърди пророчествата, изречени във вековете – благочестивий Симеон, старецът, който няма да умре, докато не види Светлината. Светлината, предназначена за освобождение както на езичници, така и на израилтяни!

Кой е Симеон, за да може да посочи Онзи, Който ще послужи за падане и ставане на мнозина; Онзи, Който ще послужи на меча на Истината, да прободе душата на майката, за да се открият мислите на много сърца? Според една от версиите (не от текстуалните истини на Библията) той е един от седемте старци, които правят превод на Старозаветието от еврейски на гръцки. Когато превежда книгата на пророк Исаия и стига до израза: „Ето, Девица ще зачне и ще роди син“, Симеон се смущава, че има някаква грешка – как девица ще зачне – и решава да я коригира. (Това е само легендата, но не и дълбочината, защото може ли преди това да не е срещал тези думи на пророка?) И така ангел му известява, че това е истината – че ще се роди от девица Детето на Всевисшия и че той, Симеон, няма да получи смърт, докато не види този Пратеник, тази Светлина. А когато отива по внушение на висшите духовни сили в храма и вижда Младенеца, той изживява една вътрешна будност и казва: Сега можеш да освободиш Твоя раб, Господи, защото той видя Светлината. Така благочестивий Симеон си отива, като свидетелства за пророческото достоверие, за безспорността на пратеничеството на Христос. Но заедно с това казва още нещо, станало после реалност: Тоя лежи за падане и ставане на мнозина. Това изрича за отрока, Който е на четиридесет дни.

Разбира се, Иисус ще е предмет на противоречия, защото носи Нова духовна вълна. Една троянска война е блед конфликт в сравнение с духовните вълни, които воюват не с определени народи, а със света – за нов мироглед, за нов олтар. Защото кой не падна? Фарисеи, книжници, садукеи, свещеният синедрион на Иерусалим, императорският представител, чуждоземни князе и царе – всички паднаха. Те влизат в противоречие с Този, Който изрича: Ново вино в стари мехове не се слага; Аз съм Пътят; и още по-страшното: Аз и Отец сме едно! – нещо, което не са чували. Покорността, наложена с насилието за първороден грях, е израз и физиономия на поселника Израилев; покорността и служението на каменните божества в митологичните религии е израз на добре възпитания служител на императора, за да се стигне дотам да Му се покланя като на Бог. Така че наистина Христос е белег на противоречия – цялата земна наука, философия, социология, цялата религиозна изповедност се сблъсква с Него! Ако някой мисли, че няма да се скара със света, че няма да бъде оскърбен, че няма да стане от Иаков Израил, трябва да знае, че и на тебе, майко Мирова, меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца! Това носи всяко ново Учение – меч, тревога, болка..., но то е Път!

Какво значи „много сърца“? Всичко, което сме правили като личности на тази земя в безброй сърца. Знае се, че според еврейската философия и психология сърцето е орган на мисленето. А раните от меча на словото винаги кървят истини!

Приготвена е една утроба да приеме божественост и в същото време реална е майчината болка независимо от благовестието. Но липсата на земна опорност в изживените дни на детето и на зрелия мъж, Който ще бъде разпнат, не може да не даде основание на Дева Мария да признае и потачи Божеството, Което е родила, за да бъдат оправдани и болките, с които живее всеки ден. Логично е една майка да има болка за детето си, дори след това то да е Божество, иначе няма да бъде майка! А за радостта на признанието..., а за възможността доброволно да се съгласи да Го даде в жертва...

Има посочен пример в Старозаветието – две майки се скарват за едно дете и отиват при Соломон да отсъди правото. Соломон изважда меча: „Ще ви го разделя на две.“ Тогава истинската майка изрича: „Дайте го на другата, за да бъде живо!“ Така Соломон решава големия въпрос. Истинската майка може да даде детето си, защото обичта `и е повече от страданието! Така прави и Дева Мария: „Защо болката ми да бъде по-голяма от служението на моя син?!“ В това е искането на Посланието: Научи ме на прозрение и признание на всеки личен дом и свят!

Така Мировата майка дава своя Син, Който носи меч на духовното живеене. Тя, тази Вечност, винаги ще идва и ражда своите Синове. Мировата майка е единство във всичко – всичко е в нея. Тя е радостта на материята, че може да бъде одухотворена; тя е изворното начало на бъдните синове, които с един мах ще могат да викат души.

Симеон фактически е глашатаят на признанието, че Майката носи един нов свят, един нов дом. И ведно с това, че донася меча, който ще прониже душата `и и ще открие мислите. Коя мисъл трябва да открием и съхраним сега – не търсете спомен за човека, а живейте с динамиката на Деня, защото отрокът на Мъдростта е в лоното на едно ново живеене. Този Отрок е Син Човеческий и Син Божий утре и ние трябва да Го направим битие!

Можем ли да си представим колко достойнство трябва да е спазила Дева Мария, колко величие трябва да е осъществила, носейки Божествения Син! Как няма да бъде пронизана нейната душа, щом носи един Бог! Благославя Го старец, т.е. старото схващане – вещае се бъднина! (И тя принася само две гургулици, защото е бедна...) Това е велика тайна, с която съхраняваме едно противоречие, имаме една сигурност, една необходимост за прозрение и една свобода от спомен!

Симеон освобождава миналото – ныне, отпущаеш раба Твоего, Господи. Достоверността, че е видял Светлината, е поисканата смърт. Ето преобраз на жертва още преди Христос да я направи. Цяла една идеология си отива, за да се разкрият мислите на много сърца. Едни в негодувание, други в признание, трети в блян. Макар и скръбна, все пак е щастливо родена съдбовността на Този идващ, осъществяващ се и оставящ битие на човечеството Син. Затова заради новото Мирово битие извикайте Евангелията на живот, освободете енергия, която ви е потребна!

В сгърнатото свое бдение човек постепенно ще влиза във вътрешните тайни на Посланията. Всяка една от тях е частица от Космичния човек и с много отговорност трябва да се изучава. Посланието е ключът за служението ни в продължение на една година, но то не може да бъде делено от снагата на Мировото живеене.

Не може да се каже, че от тази космичност само дясната ръка е важна – всяко Послание е част от космичното тяло! Сега ни е нужно да се работи, примерно казано, върху ръката. Повече от пет милиона години са били необходими, за да се оформи такава ръка! Съвършенството `и е толкова изумително, във всеки един пръст е сложен принцип: на Юпитер, Аполон, Меркурий... – стихии, които определят поведението на еманацията, с която се работи. Това е голямата тайна на Сътворителя в градивността на Космичния човек!

Децата на Деня има какво да усвояват, има с какво да се хранят. Този, който се пита какво да прави, живее в лутане между желание и мисъл. Може само една тайна от Посланието да се избере – няма значение коя, и пак ще се осмисли битието. А вътрешната потреба е тази, която сменя пулса на живота – изработеният усет, йерархията, изградена в душата, вътрешната будност да се усети нуждата от такава храна.

Всяко днес може да се прави по нещо в Пътя на Мъдростта! Освободи се от собствената си догма, че си грешник; потопи се в съзерцанието; потърси, колкото и бледа да е, една интуиция – да ти дава направление; благодари всеки ден за това, което те прави просветен!

  • Лука, глава 9:
  • 53. Но там Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Иерусалим.
  • 54. Като видяха това учениците Му Иаков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи?
  • 55. Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие.

Ето кое определя стойността за поведението! Искате да проявите вярност, смелост, да защитите своя Учител, като употребите насилие. Защото не знаете от какъв дух сте! Той им бе рекъл: Не вие ме избрахте, а Аз; вие сте солта на земята, следователно ги е сложил вече в огненото гориво на Своето ново Учение. А те проявяват еврейщината си: дайте да извикаме огън да ги покоси! – илиевото покосение (Илия е заповядал заколение на двеста Ваалови жреци). Не! Аз ви давам духа на Любовта, уча ви да обичате враговете си, а вие се сърдите, че не са Ме приели самаряните. (Защото самаряни и евреи били в постоянен конфликт.)

Ние се кланяме в планината, а вие в храма, казва самарянката. Ето многото мисли, които се разкриват в сърцата; ето конфликтите, които всекидневно стават, всекидневно се изживяват. Някой ви пошепне нещо на ухото и изгубите добър приятел; мине ласкателката, избърше тревогата ви със скръбната кърпа на евтиното веселие и ви заведе някъде да се нарадвате... И много добре е казано, че е пътник за Иерусалим, а не за тяхната планина, където правят своите молитви. Виждаме страшното непрозрение: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да ги изтреби? – старозаветници!

Беше им рекъл: Елате да ви направя ловци на човеци, а те са още рибари, още хвърлят мрежата на настроението! Вижда се как се изживява старото, с колко ужас настръхват човешките потреби за мъст. Юдаизмът като идеология, но и юдаизмът като приложено насилие! Можете ли да си представите как е отекнало в душата на Този, Който носи вълната на Любовта – да Му предложат най-близките ученици: „Дай гръм!“ Та те са децата и Воините на Любовта, апостолите бъдни, а искат да си служат с жупела на Илия! И само едно смъмряне: Не знаете от какъв дух сте. Има ли по-ясна илюстрация от това, че идва дух друг – Логосът на едно ново битие, Христос, Който e участвал в Сътворението на света.

„...не знаете от какъв дух сте вие.“ Никога не е даван по-добър съвет на тези, които не могат да отстъпят от старите мехове и които искат със стара мярка да правят приложност и път.

Ето каква хармония има в това, което като жив плет съхранява Посланието за тази година. Ще бъде най-големият упрек срещу вас да не знаете от какъв дух сте, когато някой иска да приложи насилие, защото не е ял плода на Мъдростта и не се пазите от такива тенденции. Това е голямото, което Христос им дава – да простиш, а не да извикаш огъня; да бъдат, да знаят, не да изгорят. И смъмри ги – не ги изгони, защото не са знаели още! Разбира се, извинителност винаги може да се намери. Показаната вярност е и добро послушание – че Христос ще ги похвали: „Готови са да Ме защитават!“ Но – ...скрий, Петре, ножа! Eдно съзнание трудно се освобождава и ето необходимостта – на забвение прати моите тревоги и чужди клевети, та недостойно слово и дело да нямат присъствен ден!

Това е живата пръчка от живия плет. Неприсъственост на всяко зло – и като мисъл, и като дело! Тревогата на учениците Му е човешка, но няма нищо общо с Любовта. Виждаме колко бавно, колко плахо влиза тайната на голямото знание дори в душите и пътя на тези, които Го следват, а камо ли на другите.

Понякога се питам – защо тъй непросветно се гледа на Светото Евангелие, защо не е схванато като духовна вълна, а е сведено само до служби и догматизъм? Но не може да се спре предназначението му! И затова в Посланието е казано, че на тази планета никой не може да спре изгрева и пладнето, пътя и делото на духовните вълни! Не могат да ги спрат! Дори когато са проявявали човешка обич без божествено прозрение – приложност на старозаветна методика на проявена вярност, която всъщност е престъпление.

  • Лука, глава 19:
  • 5. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.
  • 6. И той бързо слезе и Го прие с радост.
  • 7. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.

Непрозрението поучава Мъдреца, учи Учителя на Любовта кой е и кой не е грешен – нещо, което слушам всеки ден. Приписвайки си свойството на близки, поучават кое е достойно и кое не е достойно. Не са Го щадили, защото нито са имали прозрение, нито са Го приели!

„... зароптаха и казваха: отби се при грешен човек“, както и когато отива у Симон и грешницата Му мие краката: не вижда ли, че тази е грешница, т.е. че тя Го омърсява! Но Той има достатъчно величие да не се страхува от упреци и знае, че има еволюция: Аз за грешниците съм дошъл!

Праведниците „нямат“ нужда от Христос – те носят воденичния камък, че са безгрешни. Не е страшно, че си праведник, страшно е да не прилагаш усилие да еволюираш, защото винаги има по-висша правда. Той им рече: Не жертви, а милост искам – не отмъщение, а прощение. Толкова далечни една от друга са тези идеи и в целия провлак между тях се осъществява човешката еволюция.

Кой беше Закхей? Началник на митарите и жесток човек, в техните очи грешник. Бил физически нисък, фигуративно значи невежа, т.е. отричащ Учителя им, Когото те толкова много обичат. Но какво има вече в душата на Закхей – потреба от нова духовност, потреба от нов Бог! Не можел да Го види с това знание и се качва на дървото, най-отгоре, над всички. Има смелостта да понесе упрека, че е някакъв дребосък – за да види онова, за което копнее душата му, да види идещия в името Господне! Само този опит – да израсне, е повече от всичките мили, които са извървели с Него. Какво от това, че са вървели две мили, а не могат да видят Господа? Това е величието на Закхей – в събудения дух от височина вижда своя Учител! Но човешкото – защо той да е по-близо, го обвинява пред Христос: При грешен човек се отби.

Виждаме правилата, догмите, всекидневните моления, стотиците кръвни жертви, принасяни в угода на Божеството, но не и капчица обич, лъч на любов към човека. Това е, в което Христос ги обвинява: Кълнете се в златото на храма, но нямате доблест пред светостта на олтара! В деня на Закхей присъстват и порочното, и клеветното слово, и непристойното дело. В бранничеството на личното си достолепие хората са готови да омърсят пътя и величието на Учителя – спрял се, гостувал на „грешен“ човек! Затова чужди клевети и моите лични тревоги – прати на забвение!

Закхей става ли светец? Става. Дава ли се смелост на всеки, колкото и скръбна да е биографията му, да има право на един лист от дървото на радостта? Може да го направи и хербарий ако иска, та в склонните години на старост да разказва на внуците си, че е седял с Христос, но това е прозрението му. Свобода от човека в неотложния път на Мъдростта и принесената жертва на служението е да се катериш, да те извика благородството, да седнеш и да обядваш с Него. Това е осветено всекидневие: Закхее, слез – ще бъда у дома ти! Може ли Закхей да забрави този ден? Никога! И сега, когато се е преродил, пак е същият – има радостта на това осветено всекидневие.

Така че нека има Христовци, които се отбиват при „грешни“, защото „безгрешните“ почват Него да поучават! Закхей става символ на изкуплението и свидетелство на вечната Любов – че тя не избира, а само дарява. Някога Кришна е казал: В моето огнище на любовта всеки има място и позволи и грешницата, и светицата да смесят пепелта си с неговата. Това са големите Учители! Хермес, Кришна, Христос – веригата на вечните!

А когато мълвите искането си за споходили ви лични тревоги, за чути чужди клевети – не се тревожете, пратете ги на забвение, защото сте извикани на битие, а не на молитва, която може или не може да бъде удовлетворена! Битието никога няма условен характер, то кове онова, което наричаме съдба или (в индийската философия) карма. Условността е привидност – да се извините, че нямате достатъчно доблест да извършите голямо дело. Но кармата ви го връща. Това е благодатта тази година и такива са класилите зърна на Христовото Учение.

В следващото Евангелие – на Иоан, откриваме част от метафизиката на Учението на Любовта.

Както е казано, Иоан е любимият ученик на Христос. И може би точно онзи упрек, който Той му отправя, когато с брат си искат да извикат огън, събужда у този младеж на осемнадесет години великото прозрение, за да може след това да остави най-чистата метафизична обосновка на Христовото Учение.

  • Иоан, глава 4:
  • 24. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.
  • 25. Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.
  • 26. Иисус `и казва: Аз съм, Който говоря с тебе.

Изключителна дързост! Но кой може да каже, че е видял небесата, кой може да каже, че е видял дъното на океана? Само онзи, който има предназначение да даде Царство Небесно и да изведе от Адеса всичко, което е минало! И ето срещата със старозаветието и самарянката – те се кланят в храма, а ние в планината – Бог е дух и с дух и истина иска да Му се кланяте! Това е идеята за свобода от предметността. Нито в Иерусалимския храм е истината, нито в тяхната планина, а в този жив кладенец, който е при нея. Тя само знае, че ще дойде Месия – Аз съм, Който говоря с тебе! Представете си тази дързост, която ще бъде наречена богохулство от гледище на фарисейско–садукейските знания и синедрионното упълномощение да се водят душите на света. А Той казва една неоспорима тайна и истина...

В душите на съвременниците Му лежи изконната тайна, че ще дойде Месия, Който ще им възвести всички истини, но независимо че са Го нарекли Христос, независимо от благовестието: Това е Моят възлюблен Син, над Когото е Моето благоволение!, те само са чакали. Това чакане старозаветието и досега пази, а Той две хиляди години шества и милиарди Го изповядат. Колко убедителност има в душата на Този посветен Син на Небе и Земя и колко чиста усетност във всекидневното изповедание на обикновения човек, за да се срещнат и да тръгнат в един път!

Дава ли нещо ново? Безспорно, защото казват: При Тебе има думи за Живот! А на друго място – Той поучаваше с власт! Да, защото водителството на Духовната вълна не може да бъде отречено и времето го потвърждава, макар и триста години след това. Воинството на Христос, избраните апостолски души, тази женица – те са вярвали, защото се събужда в тях Христос! Търсят образа Му, чакат гласа Му и Той им известява: Аз съм, с който говориш; Аз съм хлябът на живота и който Ме яде, няма да огладнее!

Това изглежда изключително себично, несъвместимо със смирението Му. Но може ли да си Го позволи, защо го прави? Защото те са извикани на Мирово битие. Няма място смущението от хулата човешка, няма място да бъде оскърбен, че е егоцентричен – хората и без това Го обвиняват, че е луд! Трябва да даде опорност на Воините на Любовта в белязаното, във вечното, за да може в Неговото неприсъствие на планетата да приложат Аз съм, Който говори с тебе. Разпнат е, за да демонстрира победа над материята; заровен е в гробница, за да покаже как се отваля камък!

Богохулник ли е Този, Който направи това? В съда, който се състоя преди петдесетина години върху процеса на Христос еврейщината все още защитаваше тезата, че са постъпили правилно. Но наличността на едно Учение на Любовта, наличността на милиардите изповедници е най-безспорното доказателство, че това е бил чаканият Месия. Можел ли е някой да Го спре? На тази планета никой не може да спре изгрева и пладнето, пътя и делото на духовните вълни! И Той свърши делото Си.

„Аз Съм, Който говоря с тебе.“ Така е съхранена тайната – чрез потребата на една жена, т.е. на астрала у нас и чрез поведението на Иисус – на ума като месианство. Не знаем докъде стига пъпната връв на тази жена с Учението – дали тя не е в редиците на онези мироноски, които отиват след това да Го помажат и първи да известят на света за Възкресението (защото Неговата майка не е била там). Или е тази, която занася на римския император червени яйца, за да му каже, че един нов свят се ражда. Но това няма значение – важното е, че е жена, майката, която дава плът на Духа! Защото тя можа да чуе Словото, можа да разбере, че говори с Бог, Който е на земята!

Така без спомен за човека и с принесена жертва на служението по пътя на Мъдростта се прави Мирово битие, защото Бог е Дух и с Дух Му се покланяме.

  • Иоан, глава 11:
  • 22. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.
  • 23. Иисус `и рече: брат ти ще възкръсне.
  • 24. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
  • 25. Иисус `и рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.

„Аз съм възкресението и животът.“ Пак е дързост, пак е слово на белязан Син! Възкресението е предречено, а тя плаче за брат си: Ако беше тук, нямаше да умре брат ми. – Вярваш, Марто, само в чудеса! Тя остава със земното притегляне – да, ще възкръсне в последния ден, както проповядва еврейството. Виждате ли как Го разкъсват със своите стенобитни машини на овехтяла бойна техника! А Той им дава всекидневно възкресение. Ето идеята – не търсете спомен, а живейте с динамиката, че човекът е бог в развитие!

Все пак Христос свършва онова, което искат Марта и Мария – изрича Лазаре, излез! (Но кой Лазар трябва да излезе – мъртвият брат или възкръсналият човек, който ще създава ново битие?!) Така Лазар става повод да се допълнят обвиненията срещу Иисус, че правейки такива чудеса, Той краде голяма част от поклонниците на Саваот. Разбира се, Христос не иска да открадне нищо друго, освен битието, с което трябва да се прости човечеството, за да може да се храни от трапезата на Новата духовна вълна. Затова по-късно ще видим Лазар на някаква трапеза, а Христос на Тайната вечеря – трапезата на знанието! Научете се как се яде хлябът на Тайната вечеря!

„... който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.“ Няма по-голяма драма в човешката история от колебанието между идеите за смърт и безсмъртие; няма по-голяма дилема от двубоя между смъртта като безличие и безсмъртието като вечност. Защото човекът е, който свидетелства във всекидневието си за смъртта, но и за безсмъртието си, когато направи осветено всекидневие! Късайте от клоните на Ученията тези живи истини, за да опазите светостта на Мировото битие. Много драми са написани, но нивото на погледа не минава по-далечe от обикновената жертва, както например в пиесата „Саломе“ на Оскар Уайлд (и в операта на Щраус „Главата на Иоан“). Там едно обикновено момиче – Саломе, хранено от волята на злосторната си майка, иска главата на човека, в когото е влюбена. Христос говори за Мирова любов, а те за трагична драматичност в обикновени човешки отношения. Но кой ще го прозре; може ли някой да разгърне скрижалите на великата драма смърт и безсмъртие, свидетелствани от човека?!

  • Иоан, глава 14:
  • 15. Ако Ме любите, опазете Моите заповеди.
  • 16. И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки,
  • 17. Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде.

„Ако Ме любите, опазете Моите заповеди“ – нищо друго не завещава! Дори не иска натрапчивата идея за вяра, а сега всички протестантски формации проповядват, че вярата е, която ще ви спаси. Любовта е преданост на вътрешна жертва, не разменяне на добри думи! Тя е огън, който може да опожари довчерашното „око за око, зъб за зъб“. Аз ви казвам: Обичайте враговете си – това е да се обичате, а не да разменяте поведение на добродетели.

В света има акадски таблици на съдбата с дадена идея за възмездност и поведение за нравствена градация, има Десет Божи заповеди, дванадесет таблици на Рим и още много постулати за добродетели, но Любовта е живот! Животът не може да се смени с никоя добродетел, дори за нея да пожертвате от себе си.

„Ако Ме любите, опазете Моите заповеди!“ и тогава, когато тази преданост е налице, „Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки“. Да си предан на Учителя си не значи да извадиш нож, за да отрежеш ухото на чуждия. Не, това е вътрешен вик на неутешната душа, за която трябва да дойде един нов Утешител – събудената Мъдрост, изведена като благодатно лице на осветения път на човека и събудената Истина, която не могат да познаят. Как ще я познаят, когато още гледат, но не виждат! Нужно е прозрение, интуиция, откровение, щом ще се кове културата на Шестата подкоренна раса.

Утешител е не само Светият Дух, Той е вашето събудено, вечно Дихание, вие като осъществен бог. Този Утешител е единосъщието ни с Отца! Единосъщието на Троицата абсорбира триличните божества, дадени сами за себе си в древните религии (като Брахма, Вишну и Шива). Християнството довежда до един по-съвършен момент нашата вътрешна същност, защото Създателят, Пазителят и Разрушителят са в нас. Някой ще каже: „Но ние не можем да сътворим Вселена!“ Не сте опитали... – колкото и невъзможно да ви изглежда. Древността дава една много странна формула – човекът е микрокосмос. Следователно може, но не е изведено цялото Дихание, с което да прави преобрази.

Християнството има най-далновидното посвещение, защото Христос наистина е една божествена Синовност, Която можа да създаде поведение на изграждане на човека в Единосъщието. Иисус Си е човек, но в делото Си е изразител на Божественото. Добре е казано, че над Него е Светият Дух. Над всеки ще дойде Светият Дух; всеки има благовестие като потреба на биологично възобновяване или на духовност; всеки с йерархията си е това, което може да стане Единосъщие. Тук е голямата благодат на Христос – духовността пребъдва в Иисус, за да каже Аз и Отец едно сме! Вижте колко отрицателно реагира юдаизмът като религия – наричат Го богохулник! А изповедниците Му не са били нито мнозинство, нито още толкова посветени, за да знаят как да откликнат, те само показват вярност! И едва в Четвъртия и Петия вселенски събори Му признават двете воли и двете естества...

Единосъщието е у нас! А кога ще стане властно Диханието?... Аз ще помоля Отца да ви прати Утешител, да ви озари, защото е у вас, а не външен фактор – „Той с вас пребъдва и във вас ще бъде.“ Ето кое е великото, с което трябва да защитите своето битие, с което трябва да изработите своята жизнепотреба на осветено всекидневие – един миг на събудена потреба от Бог или Бог, събудил у вас потребата Си! Това е да притежавате прозрението да простите на всекиго и да му признаете изходения път, за да може в опорността на минало, което дори да му е тежало, да има достатъчно отговорност да направи достойно настояще. А то е, което плете плитката на орендата, както казва старобългарската религия.

Човек е несмутено божествен, когато прозрението направи среща с божеството у него. Човечеството все още изживява, поради внушаваната от юдаизма непотребност вече, страх от Бога. Такъв страх няма в индийските религии, нито в будизма. Будизмът може да иска от вас да унищожите желанието, но не и да унищожите себе си чрез кръстната мъка и страха от Господа – грешни!

Така че Утешителят е освободеното божество у нас. Имаме образа на Прометей, който прави един героичен акт, но не твърде удачен, макар и с идеята да спаси човечеството, като краде огън. Но Прометей създава човека от кал и вода, а Зевс – от кал и огън. Ето йерархията! Във водата животът съществува, но огънят го поражда!

Другият Утешител е живият огън у нас, нашата будност на личната ни духовност, пратена като Дихание от Отца. Христос се възприема с мисъл, с вяра, дори с душата, но не още с Духа. Утешителят е Духът ни – лъчът на Отца. И Той безспорно ще пребъдва вовеки, а не душата, умът, страстите пък най-малко. Те могат да ви владеят, но не и да пребъдват. И Аз ще помоля Отца – не ангелите или архангелите – защото само Отец е господар на Духа!

И ето пак едно голямо предизвикателство – Духът на истината, Когото светът не може да приеме... Има ли логична връзка с Аз съм Пътят, и Истината и Животът? Христос върви един Път, дава образец на един Живот, живее Истината – Аз и Отец едно сме! Как искате да Го приеме светът, когато не е готов? Иначе нямаше да се роди мисълта, че в спора се ражда истината. И месеци да спорите, няма да стигнете до истина, а до някакви свои логични изводи. Как могат да спорят две нива? Разменят си словесни експлозии – лъжливи обвинения или сладки думи. И кой ще разкрие истина, след като се дискутира само на ниво ум? Това е достижение на ума – аргументиране и удовлетворяване! Къде е озарението, за да видите във вътрешната сърцевина, за да знаете как дървото на Мъдростта израства и дава своя плод и как слънцето на Истината озарява! Прозрението не е доказателство – то е процес, с който стрелата на Зевс, носеща огъня на оплождането, открива тайни на живота!

Духът на истината светът не може да признае и познае, защото Го не види. Дори един от тези, които всекидневно са с Него, се провиква: Покажи ни Бог! Когато говорите за умствено доктринерство – да, един философ, като направи някаква доктрина, се виждат умствените му дадености: ето например добродетелите на Аристотел или Десетте Божи заповеди на Моисей (и те са мисловни, защото времето измества някои от тях). Но Духът на истината...

„Той с вас пребъдва и във вас ще бъде.“ Това е човекът – бог в развитие! Няма посветен, който да не знае тази тайна. И не можеш да махнеш Бог от човека – Духа на истината! Усвоил ли Го е? Еволюира – първо с молитва на колене, после малко изправен; с жертвоприношения – на животни, след това с цветенца и накрая Бог е дух и с дух и истина иска да Му се кланяте!

Той е, Който ни извика и тази година на една Мирова служба, защото неотложна е волята по пътя на Мъдростта и няма кой да я спре! Принесена е жертвата ни на служението, защото Той е у нас. Христос я направи за мировост като Разпятие. Направете я за себе си – станете живи богове! Привилегията да бъдете божества, които са лоши човеци, е трябвало да отмине, за да може човеци, които са добри богове, да поемат отговорност пред отворените врати на чакащата ни бъднина.

И така живият плет на светите Евангелия загражда храма на Посланието за тази година. А без храм молитвата ни ще се разлива напразно. Светът на нашето Послание е хармонизирано с цялата изповед на Христовата бъднина, защото никой от Мировите Учители не умира. Имена могат да нямат, следовници безспорно ще освободят, но те няма да умрат! И Христос изрече: Докато светът свърши, нищо няма да не бъде сбъднато от това, което Съм казал! Всичко ще се сбъдва! Необходима е обаче йерархия, която да обслужи усвояването на онова, което е било повече от възможностите им, защото много неща имаше да ви кажа, но не сте готови! Така ги освобождава от непросветеност, защото човекът е в еволюция.

Божествеността е първата необходимост и даденият знак, че човекът е в Пътя. Тя не може да бъде сменяна, но човечността, правдата и всички други добродетели могат и трябва да йерархират в нея! И няма нищо оскърбително за боговете, когато искаме да ги видим в себе си, за да оправдаем еволюцията и отговорността да ги осъществим, с която Бог ни е натоварил!

Мирово служение, свобода от спомен за човека и непобедността на духовните вълни са трите тайни на Пътя за тази година. Разбира се, личните искания, дадени в Посланието, са нашето въоръжение и ризница, с които най-добре бихме изпълнили повелите на Планетния Логос. С тях ще култивираме мисълта си, за да сътрудничи, защото тя според еволюцията е потреба.

Затова е изтегнал снагата си Сфинксът във велико мълчание – спряна е волята като възправена мисъл и мисълта като чакащ излив. Вкаменената воля и смълчаната мисъл чакат хилядолетия! И неслучайно Сфинксът е сложен като въпросителна в битието на човека – трябва да се отговори на въпросите му, за да се мине в отвъдността. И каква ширност притежава този Сфинкс – седемдесет и два метра дължина, четири и половина метра ширина, двадесет метра височина – мисъл и воля вкаменени! Представете си, когато някой ги одухотвори! Какъв ли огън има в гръбнака на това велико тайнство? Всички вулкани да съберем, няма да направят тази мисъл, която там е събрана като идея, като бъдеще, като вътрешно откровение! Сфинксът – мисълта на бъдещето! Онзи, който го е градил преди пет хиляди години, е дал такава свобода на фантазията си, че пред това смълчано величие на воля и мисъл стоят и ще стоят и бъдещите духовни вълни. Стои и Духовна вълна на Мъдростта, на която сега както от космичната енигма, така и от книгата на личния си живот вадим редове, вписани и вписващи се в бъднини.

Всяка духовна вълна малко по малко освобождава колосалната мирова енергия на Сфинкса, за да може той сега да разтърси гриви и да каже няма зло, има нееволюирало добро. Това е битие, което носим. Каква неимоверна размерност има нашето тяло – смълчано и вкаменено. Там, в някаква пазва стоят несъбудени мисли, неизведени душевности и неосвободен дух!

Ние се спираме пред ковчега на Изида, където стават метаморфозата и възкресението. Да, но отпред чака Сфинксът. През неговата уста се минава за великите посвещения – минава се с обюздена, с покорена мисъл. И Агни Йога е устата на мисълта. Тя с нейните методи, правила и възпитание помага да извеждаме от неизмерността на душа и дух потреби за свобода. Това е мотивът, с който я вгръщам в Посланието – да направим от Сфинкса Човек!

Агни Йога е една приложна програма за овладяване на мисълта и за признание на това, че Духът трябва да я осени. Всичко друго като тленност много по-лесно се разпада, но мисъл-формите имат голяма трайност. А огънят е, който и руши, и ражда мисълта. Водата храни астрала, огънят – мисълта! Затова Агни Йога култивира у човека поведение за чистота на мисълта, приканвайки Огъня да изгаря непотребностите. Така се подготвя телесната и астрално–менталната корпусност (защото са материални същности) за преминаването на Кундалини, т.е. на Змията–Огън.

Официалната наука няма кураж да види наличието на Кундалини, но ще я докаже. Тази висша Божествена сила е неоспорима за онзи, който я притежава, за другите може да е блуждение. Разбира се, с клетва една истина не бива да бъде потвърждавана, защото е смешно да обиждате знанието си. Клетвата в съда е потребна, но не и в Духа! А Кундалини е духовната сила у нас! Тя е, която дава ясновидство и яснослушане, мирозренно знание и откровение. Откровение, което Хермес има и Иоан Богослов получава, а Христос в цялост живее!

Агни Йога, фигуративно казано, е огънят на Прометей, с който той спасява човечеството. Тя се опитва да стабилизира поведение и да сложи нравствени таблици на онова, което за ръста на човечеството се нарича събудена мисъл или прозрение от света на мисълта, но не и богопрозрение. Богопрозрението е давано като култура, но не още като живот. Всяка религия открива страница от божествеността и носи ключ на разчитане, защото винаги остават йероглифи – заради хранимостта на тайнството и страха от злоупотреби.

Агни Йога не е религия, тя е приложно учение, уроци, от които всеки може да вземе формула за решение как да върви по пътеките на съвършенството, за да демонстрира Божеството в реалност. Така че Агни Йога е мисловната подготовка за безпречното преминаване на Огъня, на Висшата духовна сила. (Тя има праобраз в тангризма на българите – тангризмът на Запад е известен с името орендизъм, а орендата е именно висшата духовна сила на Божеството.)

Агни Йога като една възпитателна таблица за пробудена отговорност ни предоставя правото да видим как трябва да съчетаем Посланието с мисълта. Щитовете `и бранят човека в идеята за права мисъл, защото колкото и да е одухотворена, тя не е свободна от това, което Индия остави. Така в цялата телесна, мисловна и духовна тъкан на човечеството ще намерите милиони мисловности, които напомнят какво сте били. И нищо страшно няма в това, но трябва да проявите смелост да се освободите със силата на Огъня.

  • 38. На желаещия да се приближи към сътрудничество дайте възможност да схване нужното. Кажете на лекаря – можете да се усъвършенствате в употребата на мускуса, валериана и кедровата смола.
  • Можете да проявите устойчивост в стремежа към Учителя, без съмнения и предразсъдъци. Само в живота може да се оцени качеството на достиженията. Ние ценим всяка стъпка напред.
  • Всеки час може да донесе нова ценна възможност. Явното превъзходство може да се достигне чрез явна проява – успехите се постигат по закон.

Дайте възможност на този, който иска да направи крачка към сътрудничество, да усвои нещо – нека се приближи. Оставете децата да дойдат до Мене, изрича Христос. Защо е трябвало да ги пазят от Него?! Ако е за да не откраднат частта, която е за тях, то егоизмът е бил по-голям, отколкото трябва! Дайте възможност да се приближи – нека направи сътрудничеството си реално, а не само копнеж, не само стъпка към приближаването.

Дайте възможност, не натрапвайте! Защото всеки става дидактичен. Поучава, вместо да предоставя възможност да се схване нужното, с което се изгражда идеята за познанието, за овладяването на мисълта – благодат, която, от своя страна, може да създаде доктрина. Защото мисъл, която не създава доктрина, е разходка само по улици! А човекът има и свои тайни пътища. Какви са те? „Кажете на лекаря – можете да се усъвършенствате в употребата на мускуса, валериана и кедровата смола.“

Може открито да говорите както за себе си като лекар, така и за другия, който в идеята за сътрудничество е необходимо да се усъвършенства – да се научи как се работи с мускуса, валериана и кедровата смола. Три идеи – три тела, в които трябва да знаете какво да приложите. Защото лекарят е и психолог, и светлина. Усъвършенствайте се! Смешно е да изсушавате плътта си. Не, нахранете я с мускус. Други ще кажат като Буда: „Убий желанията!“ Безбожествената божественост на Буда е нещо значително, но убиването на желанията са най-голямата му грешка. Вместо да усъвършенстват астрала си, те искат да го умъртвят! Как ще го убият? Човекът е убиван като плът и пак се ражда; изгребвал се е като астралност (дори в разюзданост) и пак е идвал с нови желания и търсене на святост. Дайте му мускус, дайте му свещичката – кедровата смола и тамяна. Тамянът пък според религиите гонел дяволи. Няма дяволи – гони се ниско съзнание.

Така трябва да се даде път и съвет. И когато всичко това има своя белег в една приложност, тогава ще се кажат странните, но вечно верни и потребни думи: „Можете да проявите устойчивост в стремежа към Учителя, без съмнения и предразсъдъци.“ Дали брадата Му е бяла, или черна, дали обувките му са лъснати... Устойчивостта е, която не позволява на узрелия плод да падне от дървото на посветения. Няма вятър, който на устойчивия да събори плода, но и най-малкото съмнение събаря зеления плод дори. Безсъмнеността не може много лесно да се научи, защото мисълта (както е илюстрирана и от Елена Блаватска) е като пияна маймуна, инжектирана за лудост. Не е ли странна липсата на устойчивост, човек не е ли пълен с предразсъдъци?! Предразсъдъците имат само един извор – себелюбие и гордост. И тогава слепец къде ще заведе слепия – в ямата на дребното мислене.

За нещастно щастие в пътя на Великите посветени няма последователи, които да не изразяват съмнение – нито при Кришна, нито при Буда, нито при Христос. Кришна е наричан черният, Буда прегърнал жена си и ги смутил, Христос срещнал самарянката и ето: „Учителят с жена!“ Никой не се е запитал за кладенеца, за живата Му вода...

А има ли Учение, което да отрича жената?! Още по-странно е в будизма, където идеята за прераждането е на базата на безполовата душа. Що за предразсъдък, що за предумисъл?! Още търсят човека в спомена. Имаме съпоставката – Есce Homo и Това е Моят възлюблен Син... Не е важно кога е станал възлюблен Син и кога едно религиозно съзнание Го прави Единосъщ; не е важно дали ангелът е казал, или не – Той ще си остане и Син Човеческий, и Син Божий!

Науката още удря със своите вълни бреговете, за да орони едно родено тайнство – това е белегът на малкото мислене. Но когато съмнението и предразсъдъкът са по-големи от вдъхновението, устремът спира. Такъв ужас се изживява в научите кръгове и в специализираните екипи на богослови! Едните от страх за земното си притегляне, другите – от страх да не се качат в Небесата; едните ще Го отричат, другите ще Го „бранят“ дори тогава, когато ще Го нарекат само Бог! Съмнението винаги е плод на дребното мислене и оставя традиционалисти и нееволюиращи! А светът си взема своето...

Така че когато влезете устата на Сфинкса, за да отидете пред ковчега на Изида, не се съмнявайте. А тя ще ви предложи чашата на съблазните и ако отпиете от нея, се връщате обратно. Но това ли е Изида – пищната жена?! Търсете усета на глътката, която ви прави живителни, а не образа и всекидневието – направете осветено всекидневие!

Затова, ако човек разучава Посланията, ще види, че всички тези уроци, давани като наставления в Агни Йога, са вече сложени в душите ни!

Така в стремежа към едно сътрудничество, след като сме направили опит за лично и социално усъвършенстване (научили сме как да употребим мускуса, валериана и смолата), за да изградим едно поведение, неговата проба е в живота. Народът ни казва, че злато в огън се познава, приятелството – в нужда. Оценката за полученото в достиженията ще го даде животът, и то тук, на земята! Няма окултна школа, която да не е казвала тази истина. Никакви неземни не са дали идеи за живот! Феномените са налице, но контактите са предимно с нисши същества, които обитават долните подполета на астрала.

„Само в живота може да се оцени качеството на достиженията.“ Колкото и да теоретизирате на някого, че правите вълшебен хляб, ако не му дадете залък, той ще си остане гладен. Вярно е, че само с хляб не се живее, но и хляб наш насъщний даж нам днес! Някои считат, че Христос има само Божие лицеизявление, но Той е късал хляб на апостолите дори след Възкресението. И чак когато го преломява, те Го познават!

Пътят, който вървяхме с предишните Послания, дойде до днешния ден, когато само в живота може да се оцени качеството на достижението. Тази година е приложна. Ясно е казано: Извикани сте на Мирово битие с неотложна воля по пътя на Мъдростта и принесена жертва на служението! Затова всяка стъпка напред е една от най-добрите оценки в идеята за сътрудничество и съвършенство.

„Всеки час може да донесе нова ценна възможност“, незаучена още пътека за усвояването на Божеството. Защо? Не защото количеството ще стане качество, а защото прозрението ще се разшири! Еманацията на атомната енергия дава светлина на милиони лампи. И тогава достижението на проявата е праксисът. Това дава исихазмът в приложност на своите деца, когато духовната сила ги обладава.

„Явното превъзходство може да се достигне чрез явна проява – успехите се постигат по закон.“ Защо не по благодат, както говорят десетки секти? Защото развитието на човека подлежи на законите на еволюцията, на кармата, на прераждането, на наследствеността, на закони, мотивирани с една присъда на причинния свят. Всеки получава това, което трябва, и няма основание да се сърди на никого, освен на себе си! И още по-точно – не да се сърди, а да се срамува, когато е бил лош. Често казвам, че природата е безжалостна (но това не значи унищожителна), човекът е жесток.

„...успехите се постигат по закон“, но и законите може да се победят – нито кармата, нито прераждането са вечни! Сега обаче те обуславят развитието и потребата от духовни вълни. Все още сме в петата подкоренна раса, която ще слезе от колелото на Иксион – свобода от зло. А къде е Свободата в Бога? Затова е смислено да не търсим спомен за човека – заради идеята за свобода! Ще каже някой, че е трудно да не погледне портретчето си като дете. Погледни се, но не го прави спомен. Ако имаш кураж, посмей се над себе си. Човек не бива да се оскърбява, че е бил несъвършен, но трябва да има куража да се освобождава и потребата да се надмогва. Тогава ще разбере, че всичко е било толкова човешко, колкото е трябвало в името на еволюцията; че Сфинксът задава този въпрос, за който той е готов в дадения момент да отговори. Митологията извежда един изключителен образ в лицето на Едип цар. Отгатна ли?! „Човекът като малък ходи на четири крака, като мъж на два, като старец – на три.“ Ето разгаданата енигма човек! Разбира се, въпросът е бил елементарен, но това е било знанието, идеологията на митологиите. В доктрината на Любовта, в доктрината на Мъдростта Сфинксът поставя други проблеми...

  • 106. Прави са тези, които се опълчват против грубите и двусмислени изрази, защото техният източник е невежеството. Речта трябва да бъде красива, ясна и пълна с дълбочина.

Колко много упражнения човек трябва да направи, за да може не само в личната си преценка (която безспорно йерархира) да каже: „Имам красива, ясна и пълна с дълбочина реч!“ Колко усилия! Христос казва: „Ако имате вяра колкото едно синапено зърно и кажете на тази планина: Хвърли се в океана, тя ще се хвърли!“ Притежаваме ли търпение колкото едно синапено зрънце, за да видим несъвършенствата на речта си? Някой да се е наблюдавал, да се е преценявал или съзнателно да е работил? Да, има един велик оратор – Демостен. Заеквал е. И какво да направи? Часове, дни, години край морския бряг с камъче под езика се надвиква с морските вълни, докато се освободи от недъга. Ето как е работил! (Оттам е изразът: „Пазете се да не изплюя камъчето.“) Така Демостен оставя в световната история нарицателното филипика – знаменитата му реч срещу Филип Македонски. Всеки, който може да направи една голяма обвинителна реч, прави една филипика, а не дърдорене.

Човечеството не се спря на великите пътища на изграждането! Сега му е много лесно – сложени са светофари и знае да мине или да не мине. Тогава сам си е правил светофара. Това е красивата, ясната, дълбоката реч – речесловието, с което трябва да влезете в живота на другия. Затова работете край брега, с камъче или без камъче, защото винаги сте край морето на живота!

Грубата и двусмислена реч е източник на невежество! Тя няма вибрацията на знанието. Знанието най-добре се изразява, когато изговорът е съвършен, когато из дълбините на причинния свят идва една словесност. Известен е Цицерон като голям оратор на Рим, но в Евангелието няма нужда да се казва, че Христос е велик маг на словото. Какво твърдят учениците Му – Той учеше с власт. Власт над душите, над сърцата; власт, която дава път за нозете, готови за ново кръщение и живот. Това е свобода от невежество! Противниците Му говорят, че Той е невеж, че е много обикновен, но кой можа да направи толкова красиви съпоставки и образни изрази!

Друг път учениците Му ще кажат: При Тебе има думи за живот, защото думата е енергия, която може да нахрани, да преобрази, да сложи крила, за да възземе. Както клеветата или проклятието може да ви изгребе и да отреже крилата на полета. Затова когато невежеството иска да определи знания, си личи мисловният недоимък и липсата на вътрешно озарение – да не говорим за откровение.

Невежеството е най-тежката болест на безверието. Невежеството и безбожието са брат и сестра. Едноредието в никакъв случай не е мъдрост – словото трябва да бъде пълно с дълбочина – който иска в коритото да плува, не може да прави Учение. Дори има израз за повърхностния мислител: „Мисли, че морето е до колене.“ Човек не може да се научи да плува във вода до глезените – ако навикът го е научил да пали само едно кандило, никога няма да влезе в олтара да прочете великата тайна как се яде хлябът на Тайната вечеря.

Така словото трябва да бъде пълно с дълбочина. Другого е тавтология на заучени неща или само израз: Духовна вълна на Мъдростта... Да, но с неотложна воля и с принесена жертва в служение! Това е и слово, и път!

  • 222. Свободната воля е повод за най-големи противоречия. За едни тя се превръща в своеволие, за други в неотговорност, за трети в безумието на гордостта. Само този, който е минал през дисциплината на духа може да знае колко сурова е всъщност свободата. Упадъкът на свободата може да бъде наречен празник на невежеството. Хората не могат да се примирят с Йерархията на мъдростта и да уважават суровостта на волята. А при това, възможна ли е Йога там, гдето няма отговорност на волята? Всеки йог като че ли размахва с меч над своето сърце – толкова е той отговорен за всяко свое действие.
  • Последствията от волевите действия на йога могат да бъдат извънредно тежки, но той знае защо е избрал именно тях. Йогът е подобен на войник, вечно бдящ, без смяна, на поста си. Нека дойде този, който е сигурен във волята си!

Пулсацията на волята е еволюционна сила, а свободата на волята наистина ражда най­–големи противоречия. Ражда противоречия особено в нашата, европейската култура, защото законът на еволюцията не е познат, не са приети причинността като кармична подбуда и идеята за прераждането.

Свободна, детерминирана или недетерминирана, но все пак – воля. Какво е тя? Живец ли е на пулсацията за еволюция или връхна дреха? Всяка култура може да си създаде свое определение, но идеята за известни успехи или противоречия не се крие в това, че има свободна воля, а как е упражнена енергията за волевото действие – дали като зломислие, или като злодеяние. Зломислието е по-страшно от злодеяниието, защото злодеянието е в материалния свят, където по-лесно може да стане тлението му.

Свободната воля за едни се превръща в своеволие, за други в неотговорност, за трети в безумие на гордостта. Идеята за гордостта винаги ще оспорвам – горделивостта е безумие, а гордостта достойнство. Не бива да се смесват тънкостите в понятията, трябва да се разграничат. Горделивостта е блудство или заблуда, неоправдано величие. Гордостта е достойнство, което се прилага с идеята на готовност за жертва. Тя е Азът ни в неговата величина за преценка на собствените ни достижения. Този, който не може да оцени акта на жертвата, я праща на ветровете. Представете си Христос да не е можел да оцени правото Си на жертва! Какво казва на този, който се опитва да Го защити: Мога да извикам дванайсет хиляди легиона ангели! Той оценява стойността на себежертвата – това е величието на гордостта, а не горделивост.

Само този, който е минал през дисциплината на духа, може да знае колко сурова е всъщност свободата.“ Свободата не е в желанията, нито в мисълта – свободата е дело на Духа! След като се осъществи Мъдростта, след Духовната вълна на Истината ще дойде Свободата. Тя е венецът на Истината, тя е Живот! Затова Христос изрича: Истината ще ви направи свободни!

Истината е зримост на Духа, а не мисловна спекулация. Така че преценка за свобода може да даде само Духът. Преценките на ума, на чувствата не могат да определят стойността на Свободата. При тях имаме съображения, имаме дължина, която е определена в едно поле – ментално или астрално. А то е и тяло в ограниченията на общия еволюционен план, не е причинният свят, не е светът на Духа. А кой е минал през дисциплината на Духа? Само посветените. Затова те нямат чувство на страх. Орфей оставя вакханките да го разкъсат, Дионис – също; Кришна застава пред стрелата на царя, Христос се оставя да Го разпнат. Те работят с Духа – другите работят с мисълта, с волята, с емоциите си.

„Упадъкът на свободата може да бъде наречен празник на невежеството!“ Няма да намерите по-красива фраза – не като вариация, а като проницание. Празникът на невежеството е най-добрият свидетел, че „свирачът“ е без свобода – „Който плаща, той поръчва музиката“, казва българската поговорка. Свободата не се плаща, за нея се заплаща със себежертва!

Ние цели петдесет години празнувахме невежество в един мащаб не толкова на оскърбление, колкото на натрапено подчинение. Да ти се поднесе илюзията, че си свободен и да палиш свещи на благодарност!? Това ако не е унижение, то е форма на низост. Представете си стойността на промяната – само когато човек има промитата негативност, знае какво е постигнато. Но за съжаление хороводът много бързо свърши с евтини радости. Тепърва прозрението ще даде награда на това, което слезе в дълбините на националния ни дух, за да извика гордостта на поведението за посветеност.

Невежеството не е тъпота, но който с него си служи, за да се защитава в застоя, нищо не постига. Ако само за миг усетите липсата на свобода (дори на нивото на обикновеното ви живеене), считайте го като израз на невежество. Когато в един дом дойде необоснованото ограничение, явно класила е гъбата на невежеството; когато в една държава настъпи хаос и липсва свобода, явно невежеството е станало упадък.

„Хората не могат да се примирят с Йерархиятя на мъдростта и да уважат суровостта на волята.“ Да, Мъдростта ще бъде тежка болезненост за културите. Културата на Европа е цивилизация, но с такава цивилизация не може да се влезе във вибрациите на Мъдростта; културата на Индия е духовност, но гирляндите `и затулват тайната на Мъдростта с обредни танци!

Защо хората не могат да се примирят с Йерархията на мъдростта? Защото с различни религиозни познания оценяват тайната на битието – това, което е отработило мирогледа им, слага и оценъчните точки. Йерархията е безпощадна и волята е подчинена на духовното битие у нас. Ние си служим с нея, но друг я иска; ние я прилагаме, но тя на другиго служи. Йерархията е великото дело на отвоюваното чрез приложна воля и свобода място в идеята на жертвата.

Волята не е инструмент на насилие – тя трябва да гони мрака, да дава право на неугасената свещ у нас да осветява със своя пламък. Волята мотивира за бдение, а тази година и за служение. Тя е сила, а не напън на човешкия ум.

„А при това, възможна ли е Йога там, където няма отговорност на волята?“ Разбира се, има йерархия на йога-системите. И въпросът за отговорността основателно е поставен в Агни Йога. В някои йога-системи не може да се говори за отговорност на волята, защото те упражняват насилие, за да се стигне до посветеност.

Там, където има непоколебимост и безсъмненост, се отива до Учителя. Това може да се нарече отговорност на волята и суровост, необходима за усвояване Йерархията на мъдростта и за съхранение на духовната ни сила. Защото Агни Йога не е нито Хата, нито Раджа, нито Бхакти йога – тя е йога на Огъня! Огънят гори всичко до интуицията (само нея не може да руши). Гори! Ето защо е и сурова, и отговорна!

„Всеки йог като че ли размахва меч над своето сърце – толкова е той отговорен за всяко свое действие.“ Това е знание, осенение на Мъдростта! В Агни Йога още е казано, че една капчица империл (отровата на мисълта) може да замърси цялото пространство, и то не за десетилетия, а за хилядолетия! Зависи кой ум е пуснал тази капка отрова – обикновеният, талантливият, гениалният или този, който се смята за божествен, а твърди, че има сатана. Онова, което е покорило желанието, не е в състояние да покори мисълта. Тайната на овладяване на мисълта е във възможността на едно вътрешно съзерцание да я наблюдавате, да я оставите да се наиграе и когато се умори, да я „яхнете“! Който разбира от езда на коне, знае защо се прави манеж на млад кон...

Безспорно йогът размахва меч над своето сърце – толкова е отговорен за всяко свое действие. Това е да се съзнае отговорността за малката мисъл. И народът казва: „Малкото камъче събаря колата.“ Защото греховете в малки камъчета, когато ги събират, тежат повече от големия камък на грешника.

„Последствията от волевите действия на йога могат да бъдат извънредно тежки, но той знае защо е избрал именно тях.“ Христос изрича: Моето бреме е леко, Моето робство е благо. Болката на светеца е до влизането в пътя, колебанието свършва пред прага на храма на светителството. След това бремето е леко, а човечеството както иска да го квалифицира. Но това е да събудиш света и да нямаш страх от него!

Странно е, че Агни Йога, която е йога на огнената мисъл, непрекъснато говори за волево поведение. Разбира се, трябва да се прави разлика между волята като Мирова сила и волята, изразена чрез мисълта, която е градация от нисше и висше мисловно поле, до тънкостта на интуицията. Исихазмът много добре решава въпроса с идеята за екстазата като вътрешно съзерцание, а не като волево мъчение. Това е тайната, която и Плотин дава – екстазата като процес на вътрешно познание. А щом човек има познание, може да накара волята си да го свобождава от невежество. Така че в известни школи е надмогната идеята за волята. Друг е въпросът за волята като Мирова сила, която взима екзалтацията на Сътворението.

„Йогът е подобен на войник, вечно бдящ, без смяна, на поста си. Нека дойде този, който е сигурен във волята си!“ Ето – отново във волята си, а не в интуицията, не във висшия си мисловен свят! Това е трагедията, която създава в Европа една грешна доктрина (на волунтаризма) – волята на преден план. Тя стига върха си не толкова при Шопенхауер, колкото при Ницше. Шопенхауер я излага като идея на представата за живота, а Ницше – като бестиална потреба за власт. Оттук се изведе една доктрина, с която облякоха учението на Хитлер, а той няма и представа от това... Хитлер е съвършено друга категория мислене – занимава се повече с окултизъм, отколкото с волеви действия. Немската нация може да има воля, но не и самият Хитлер!

Несменен воин на поста си... Затова лутаницата в социалната реалност и приложно–икономическия живот е толкова мащабна. Някои от големите държави уж стоят на спокоен бряг. Нищо подобно! И те през четиридесет или петдесет години биват обхванати от криза. Европа през целия двадесети век прави какви ли не революции, но си остава същата – не ражда ново голямо учение, а създава социални конфликти, които са естествена рожба на воля. Това е трагедия! И Хитлер, и Дуче, и Ленин, и Сталин...

Така под свободна воля някой може да разбере приложността на личното си убеждение чрез насилие, което ражда ограничение; друг може личното си търсене да приеме като венец на своето битие и с това да ограничи чуждото и да стане насилник или диктатор. Свободната воля, проявена, е много потребна, но когато е осветена. А освещаването на волевото действие, минавайки през Ученията на Правдата и на Любовта, има различни плодове. В Учението на Мъдростта, когато в Шестата коренна раса ще работи третото око, трябва вече на волята да предоставим градивност, а не съмнение. И нито лично диктаторство, нито чуждо влияние! Така волята може да е извикана, както е казано, като воин на едно вечно бдение без смяна на самия пост.

Следователно в Агни Йога под воля винаги трябва да се разбира духовната осветеност, събуденият дух, а не обиграният ум. Посветеният не е ум, а дух! И тогава ще се разбере защо почти двадесет и две години Питагор прекарва в египетските пирамиди и дванадесет години доброволно робство във Вавилон; Орфей десетки години е в пирамидите, а после във великия храм, където злосторничките ще го разкъсат. Ето принесена жертва на служението. Във вековете пътят е минаван от Посветените и някой винаги може да се осъзнае в този път. Малкото колебание, което може да го люлне, е детската му възраст, докато вътрешната зрялост го чака да му даде благодатта, която може да понесе.

И вярно е, че свободната воля е повод за най-много противоречия. Философията от всички времена изразява този голям конфликт – детерминиран или недетерминиран е човекът. Всъщност волята като велик съдник го чака за проява на свободолюбие, неограничено в прецизността на изпълнен дълг. Но с това, което се нарича свободия, не може да се характеризира тайната на волята! Не всяка проява, която е израз на насилие, е поточна сила на волята; не всяко ограничение и бранене на собственото си като фаталност, е устойчивост на волята. Само волята на Духа е безспорна! И много евтино е да се каже Божията воля – това е волята на обожествения човек! Тя е, която може да създава и духовни вълни, и пътища. Това правят Христос, Кришна, изобщо Великите посветени. Волята им се импрегнира със социалната даденост в историческия момент, за да ответне в душата на всеки, който ще ги следва. И за най-малкия да има подслон – подслон на едно религиозно убеждение или на една верска философия, тайна на Живота. Това е волята!

А че свободната воля се превръща в безотговорност, не е вярно. Защото безотговорността не е плод на воля, а на поведение, неосенено от събудения Бог у човека! В Старозаветието се казва, че ако едно дете не се надетее, т.е. не се наиграе като дете, то няма да бъде след това здраво; мъж, който не е удовлетворен, и старец, който не е мъдър, не са вървели по пътя на развитието!

Известни науки като психологията например дефинират волята, но не приемат нито духовността, нито преражданията и говорят само за чувства и мисли. Има една класическа формула в психологията – буйните коне на желанията волята ги държи, а мисълта ги управлява; говори се още за памет и запаметяване, но не и за божествен път. Да, това е легитимация в нашата съзнателност, но това ли е човекът?! Даже и да го пишат с главна буква, даже и „да звучи гордо“ както каза Максим Горки! (Звучи му толкова гордо, че се съгласи неговият вожд да избие милиони...)

Много хубаво е казано, че упадъкът на свободата е празник на невежеството. Ето защо тази година, когато сме извикани на Мирово битие, не можем да се лишим от Мъдростта, от великото служение на осветената воля; не можем да приемем липсата на свобода! Свободата е в това, че сме пътници и строители в Духовната вълна на Мъдростта. С този параграф от Агни Йога браним цялата еманация на Духовната вълна на Мъдростта с всичките нейни идейни дадености – браним идеята за свободата, заставаме срещу невежеството. Идеята за свободата не може да бъде защитена другояче, освен с преданост – колкото и тежки да бъдат последиците. Това е да имаме прозрение и признание на всеки личен дом и свят.

  • 538. Когато всички книги са прочетени и всички слова изучени, остава да се приложи наученото в живота. И ако книгите бъдат прочетени отново, и словата чути още веднъж, то все пак приложението си остава далеч от живота и никое знамение не ще измени привичките. Затова трябва да се намери пътят за подвижност на съзнанието. Сърцето може да почувства срама от недостойното губене на време.
  • Ние съвсем не желаем да бъдем сурови. Ние предпочитаме да видим радостта на достижението. Но привичката на вековете ни заставя да държим меча си готов, защото страхът все още владее хората. Победата над страха ще отбележи прага на новото съзнание.

Няма по-изчистено питие на причастие в идеята за безсмъртието от служение на живота на земята. Разбира се, не може да се счита, че мисълта не променя, а само приложната воля. Кой създава идеите, по-неразрушими и от египетските пирамиди? Човечеството още се влачи от мисъл-формите, които са сложили митологиите. Погледнете народните обичаи – не са ли митологични традиции? Мисъл-формата е много съществена и затова Мъдростта е приложена мисъл.

„Когато всички книги са прочетени и всички слова изучени, остава да се приложи наученото в живота.“ Така доктрината на очите има своето оправдание – каквото научиш, да го приложиш. Но когато знаеш вече без очи – светителстваш! Тогава можеш да правиш и дело, и свобода. Ето как Духовната вълна на Любовта сменя правното наказание с идея на прощението, а Новата духовна вълна на Мъдростта сменя прощението със знанието да не се греши. Още Христос изрича: Ако не бях ви казал, не бихте имали грях.

Човек може с много култура да се нахрани, много книжнина да прочете, много слова да изучи, но ако не направи едно приложно усвояване в своите мисъл, желание, воля и в поведението си към отсрещния, където може да послужи като пример, той е като есенен лист – чака вятърът на случайността да го носи. Така че знанието ще остане най-прекият път за съвършенство, когато се прилага в живота. Това е филтрацията на прочетеното, на чутото, на знайното, това е чистият еликсир на познатото безсмъртие. А тайната на идеята за безсмъртието е свободата от страх. Безсмъртността е знакът на безстрашието, а безстрашието – образът на безсмъртието!

Именно приложението уплътнява усвоената духовност – било с физиката, било с астрала, било с ментала. Възкресението на Христос е приложност на усвоеното в хилядолетия, на изведеното от Кръщението Това е Моя възлюблен Син.

„Затова трябва да се намери пътят на подвижност на съзнанието!“ Подвижността на съзнанието е динамиката. Това е искането да не се търси споменът, искането за едно осветено всекидневие; това е прозрението и признанието, което трябва да имаме както на личния дом, така и на общата световна концепция. Подвижност на съзнанието е и убеждението, че никой никога няма да спре изгрева и пладнето, пътя и делото на Духовната вълна на Мъдростта.

Другата тайна е идеята за стойността на времето като присъствие, с което сме дарени и пратени. Далеч съм от онази баналност на англичаните, че времето е пари – защото нямат дух, нямат дори висок ум. Да, имат философи като Джон Лок, които казват, че човешкото съзнание е „tabula rasa“, т.е. „чиста дъска“. Даже и да не вярват в преражданието, да вярваха поне в закона на Дарвин, пак щяха да знаят, че не е така. Но смее ли някой да каже на учения, че не е учен...

Грабители на лъжливи знания и пазители на лъжи! Както и сега с Кумранските ръкописи – т.нар. кюрета заграбиха тайните им и ги е страх да не бъде нарушено нещо от брега на Христос. Като че ли Христос не е ходил с обувки и не Му са се късали и на Него подметките...

Свобода от страх и свобода от невежество – това трябва да се научи! Да се намери Пътят, да не блуждаем без стойности!

„Сърцето може да почувства срама от недостойното губене на време.“ Да, но ако не го приложи волята, ако не го осъзнае разумността? Дошла отнякъде една пулсация и точно в най-хубавото веселие ти нашепне: „Защо се пилееш?“ Да, пилееш се, но за кое съзнание? За будното. Всичко е позволено, казва ап. Павел, но не всичко е полезно. Това е йерархия, която не може да бъде отречена; закон, който ще стои, докато човек се освободи от вериги.

Изгубеното време не може да бъде измерено само със срам. Може би това е най-тежката тъга. Написа се за изгубените ценности на Древна Елада и се заговори за Мирова скръб, а не се прецени, че и за секунда може да прочетем един израз, който е скъп диамант.

Време колкото искате, е казано в окултните учения. И то с основание в смисъл на еволюцията. За Космоса няма нито исторически, нито неисторически времена. Затова не пестете времето – но в никакъв случай не го губете така безцелно, че да чувствате срам!

Пестете енергията! И в Агни Йога безспорно под време се разбира стойността на вложената енергия – дали сте я разпилели, а не дали пет часа сте загубили!

Загубеното време може да се „купи“, но загубено знание – никога! Защото човек ще отиде горе не с време, а със съдба. Знанието идва тогава, когато необходимостта може да го сложи в нивата си. То е семе – семе на неожънато още.

Ние съвсем не желаем да бъдем сурови.“ Извинително и фино казано. Сурово е, дори жестоко да лишите детето от неговата игра. Защо? Защото споменът на неговите клетки го вика – в ония магични танци, прескачането на огньовете, които още стоят в нашите стари обреди.

Ние предпочитаме да видим радостта на достижението. Но привичката на вековете ни заставя да държим меча си готов, защото страхът все още владее хората.“ Милионите клетки, надигнали се, имат радостта от достижението или страха от огъня на магията, на Сатаната. Това е голямата беда на религиите – събудения сатана. Дори Христос упрекват, че с Велзевула си служел, за да лекува. А Той им казва: Ако сатаната се раздели сам срещу себе си, как ще устои царството му?

„Победата над страха ще отбележи прага на едно ново съзнание!“ Какво значи свобода от страх? Надкрачване на всяка традиция! Защото иначе институцията ще те заклейми. В окултните науки е казано – страхувайте се само от страха. Само когато се победи страхът, може да се говори за нова епоха. Христос дава вдъхновена смелост, която освобождава полета от страх – Идете по света и кръщавайте в името на Отца и Сина, и Светия Дух!

Ново съзнание! Затова казахме, че Мъдростта е едно преселване от скинията на надеждата в храма на обречеността. След това обречеността пък ще бьде спънка, за да се направи неотречно Мъдростта живот. Ново съзнание е било: И Аз не те осъждам, но повече не греши! Не я осъжда, защото знае тайните на пътищата, в които човешките душа, ум, сърце и тяло са живели радости – непозволени или позволени; с игри са викани божествени сили. Но нужно ли е това сега, когато може с една клада вътре у вас, с една идея да се краде огън от боговете, за да се правят човеците непобедими.

Колко епохи ще минат, за да има ново съзнание! И все пак трябва да се радваме, че йерархията на душевното слизане в служение на човека е толкова възвишена, че могат след две–три хиляди години да стават промени на Мировото съзнание, макар и в отделни райони на планетата ни. Новото съзнание ще намали стойността на страха, но затова трябва да надкрачите волята и да кажете: „Аз и Отец сме едно!“

Посланието в приложната си сила дава стъпалата на новото съзнание не за да бъде смутено сърцето ни, нито дарена волята ни, а защото Мировата вълна го иска. Онзи, който има уморени нозе – уморени от веригите на своето минало, ще изходи едно, две стъпала. А миналото е съдба; прозрението е изречената благодат на настоящето; Свободата е чаканото бъдеще.

В услуга на великото дело на Свободата Планетният Логос всяка година (докато идва тази благодат) ще дава Себе Си в нашето бъдеще. Неизмерима е радостта, която имаме и тази година с пълнотата на служението, на което ни извиква Планетният Логос, защото колкото по-голяма е отговорността, толкова по-плътно сме в Него. Не защото оправдава болката, а защото будността е била извикана във вековете чрез това, което се нарича болка.

А Децата на Деня не само са с ново съзнание – те са извикани на ново битие. То безспорно трябва да взима своята храна от съзнания, на които е богатеело и на които не е пиляло време – за да има опорност да се изгражда.

Светите Евангелия и Агни Йога изграждат защитата на Мъдростта във великото служение на Мировото битие! Никой не може да спре изгрева и пладнето, пътя и делото на духовните вълни, защото те са излив на Планетния Логос! Това е и идеята за свобода от минало; това е и нашето прозрение и признание на всекиго в личния му дом и в световното служение; това е жизнепотребата на осветеното всекидневие. Жизнепотреба в нашето утре, защото Той е и ще бъде! Сега и във всички времена!

 

Книгата на Живота е Битието на Твореца!

Бог в Своята съвършеност влиза в несъвършеното, за да го изведе!

 

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993