Зареждам...
брой 2 / 1998

Проглас

Боговете са безсмъртни човеци; човеците са смъртни богове!
Хермес

Житието на човека няма да затвори страницата си с битка за безсмъртието.

Ехото на Съдбата му позволи да изживее своя безбиографичен стадий и своя бездомен покров. Той можа да чуе песента на стихиите, които се самообладават в безсмъртието, но не в Адамовото начало, т.е. знание и памет, та кога загубят името (званието) си, сами да го потърсят и овладеят. Затова стихийните богове станаха подвластни на човеците, които бяха смъртни богове. И започна най-големият двубой: двубоят между очевидността и Духа; между оракула и познай себе си...; между Ето Човека и Това е Моят възлюблен Син – обещаното бъдеще. Така смъртта стана свидетел на безсмъртния.

За него, за безсмъртието, трябва върховна пригодност – Възкресението. То ражда човека бог в развитие. И рече Христос: „Аз и Отец едно сме“ (Иоан 10:30); и Го замериха с камъни, за „дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог“ (Иоан 10:33).

Чу се гласът на Съдбата: Денят започна – човекът бъдещ Бог и бъдеща Вселена!

 

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993