Зареждам...
Богоуподобяване, Богоусвояване, Богоприложение

Богоуподобяване, Богоусвояване, Богоприложение

Богоуподобяването, Богоусвояването, Богоприложението – това е човекът бог в развитие!

Започнахме Третото хилядолетие с един химн на Присъствието си и в неговата първа година дадохме едно Послание на Живототворчеството. Ето защо изживяваме Оня, Който е живият Живот, Който има едно име – Син Човечески и Син Божий. Има благодат, от която не бива да се лишаваме, и поведение, което не бива да ни унижава. А будният човек е един събуден бог.

Средновековието беше казало, че философията е слугиня на религиите. Трагично е, когато религиите в непреходността си почват да стават слугини. Това е другата трагедия, която очаква човечеството. И тя е толкова голяма беда, колкото и голямо достойнство, защото свободата от онова, което е отживяна психология в душевността на историята, е една потреба. Но все пак вие се срещате с една друга реалност, която не се е освободила от това, което се нарича вярност към олтара. Тя е потребна дотогава, докогато в този, така да се каже, ковчег ние я направим възкресение на мъртъвците.

И няма никакво неудобство човекът да иска да бъде Син Човечески, но няма и нищо недостижимо във възможността човек да бъде Син Божий!

Ще се опитам, може би една от най-трудните, а може би и най-потребната тема да разгърна – темата „Богоуподобяване (или Богосъщност бих казал по-скоро), Богоусвояване и Богоприложение в Учението Път на Мъдростта“. Едно много странно заглавие, една сумирана истина, която едва Обществото Път на Мъдростта можеше да си позволи да интерпретира. Да интерпретира тайната на този, който имаше много олтари, който смени различни пътища: имаше и много богове стихийни; имаше и двубожие; имаше и еднобожие, което му запрещаваше в идеята на познанието на Бога, защото е било привилегия боговете да знаят що е добро и зло; имаше голямото Учение на Любовта на Христос, Който за първи път в световната история (и на религиите, разбира се) постави проблема да изведем човека пред това, което се нарича социална мисъл, социална даденост, колективно съзнание, мирова церемония, расов принцип, доктрина на кръвта, т.е. битие на институцията без личността. Христос изведе личността! А от цялото Негово Учение, една от най-големите идеи, която остави, беше идеята, както много пъти повтарям, да се изнесе кръстът на Голгота – двубоят между Дух и материя, да се постави проблемът за Възкресението. Свободата от съдба е първата възможност за идеята на Възкресението. А Възкресението от своя страна да даде възможност тези, които не можеха да кажат името на Божеството, да имат право да влязат в Неговото Лоно, в Лоното на Отца си. И не само да станете Син, Който сяда от дясната страна на Своя Отец, но и Единосъщ. Това, от което хилядилетията бяха ни лишили, не бяха ни го оставили.

Човечеството има три големи божества на дълбока Индия, има божества на двубожие в Персия, има един бог в Юдея, който не дава правото да му кажете името, и има един Бог, Който казва, че вие сте Неговият възлюбен Син и след това ви приема и ви прави персона – Ипостас в Неговото Лоно, в най-голямата идея, тази на Единосъщието.

Ето това е изходената йерархия до Учението на Любовта и онази голяма крачка, която Учението Път на Мъдростта прави в идеята да се надмогнем и в Единосъщието. За първи път ние казахме, че човекът е един бог в развитие! Опорности можем да намерим всякъде, но дързостта да го направи знание и на посветения, минал през толкова много обучителни школи, можеше да си го позволи само Учението Път на Мъдростта. И тогава чак ние можем да кажем защо доктрината за йерархията на Духовните вълни е една от най-съществените потреби в битието на Децата на Деня, когато искат да изведат това, за което казахме: Битката за човека свърши, започна битката за откровението, която е битка за извеждане на Божеството. Това е най-голямата тайна, която оставихме. И затова в тази доктрина на йерархиите на възможностите за усвояване на Бога и демонстриране на изведения Бог, Който е вложен в нас, е точно тази стълбица, по която искам да ви изведа, за да нямаме смут в една от най-големите свои тайни – тайната на служението. Тайната на служението в идеята на Богоуподобяването или на Богосъщността, която в края на краищата върхът на християнската религия утвърди чрез Единосъщието като изповедание и път, аз наричам Свобода!

Какво по същност ще представлява едно Богоуподобяване, едно Богосъщие? Къде ние можем да го намерим в потвърждение в Стария и Новия завет? Или къде можем да го намерим в битието на историята човешка? Дали в онзи момент, когато в търсената идея за Богоосъществяване Богоуподобяването ни е най-потребната идея – Свобода? Не можеш да съществуваш, не можеш да имаш битие или Живот в Бога, ако не си свободен. Затуй идва една йерархия, която е преди това, преди да бъдеш Единосъщ, преди да бъдеш Богоуподобяване, защото твоят Сътворител Бог Отец е казал: Да сътворим човека по образ Наш и Наше подобие! И Наше подобие! И след това го праща в Адамовия път на развитие, след това този същият се търси вътре в себе си. Този Богоподобен ще каже: Адаме, где си?, защото Живият Бог като Творец не може да не знае къде е Адам. Този, точно този голям глас вътрешен е на Бога в Адам, Който напомня присъствието Си в сътвореното от планетата. Бог в Адама, в този лабиринт, наистина ще пита ума. Защото Адам е умът – затова на него заведоха всички животни, за да им сложи имена, които ние още повтаряме, може би не пет хиляди, а петстотин хиляди години, а може би и пет милиона години. Мировата памет, Адам, мисълта – тя изгражда образа и тя е именно част от голямата идея да събудиш Бог в Богоприложност. И тогава казваме: това е Възкресението – тази йерархия, която нито една Духовна вълна не можеше да направи. Защо? Защото трябваше да се разгръща Адам, който да е в състояние да понесе събуждащия се, възкръсващия се Бог. Голямата тайна... Значи преди човекът да стане Богосъщие, той е с енергията на своя Сътворител. Но той е човек, който отива да се разгръща: Иди долу и обработвай това, от което съм те направил! Това е една от големите тези – Богоуподобяването слиза в идея на Богоусвояване!

Богоусвояване! И какво е то? Почваме да жертваме по нещо; почваме да се освобождаваме от нещо чрез изграждане на това, което повелително вътре в себе си събуденият и отземеният започва да дава в приложност, за да направи възкресение; започва да прави молитва, иска олтар... И ето, виждате йерархията на Духовните вълни. Един тотем ще си изгради... Защото историята на човечеството и молитвата на човека към Бога не започва от пет хиляди петстотин и осем години, както е казано в еврейската, а след това и в нашата религиозна култура. И имате един тотем, когото наричате „покровител“ (защото буквалният превод е това), който в никакъв случай не е Творецът. Той е молитвеното ви поведение и когато го консумирате, вие ставате събожествен. Но той не ви е сътворил – той е покровител, но не и Сътворител. Значи вие чрез него не търсите Богоуподобяване в себе си, за да го изведете, както е казано: Аз давам образ и подобие! (Образът е това, което взех като Мое сътворено – Природата, и Моето Дихание, което е твое подобие.) Не! Тук имате един покровител, на когото дължите благодарност, и вие само го усвоявате като идея на Богоприложността, и усвоявате го само като част от голямата идея на Богоусвояването – не на Богоуподобяването.

Виждате как идва идеята за усвояването, но най-напред чрез едно приложение. В никакъв случай обаче тотемното верско поведение на човека не е било Богоуподобяване, макар че когато вземе къс от това животно, което там е тотем-покровител, той става събожествен с него, става свещен или магично подвластен. Обаче тотемът не е, повтарям, не е Съсътворител и не е Сътворител! Голямата идея за Съсътворителя е Богоуподобяването, Богосъщието, търсено в йерархията на Духовните вълни, прокламирано сега от Духовното учение Път на Мъдростта. То ще бъде белязано с една дълбока Истина и в доктрината на Свободата ще бъде осъществено. Човекът сега е бог в развитие, тогава ще е Съсътворител.

И така, тотемът е само идея за Богоусвояване и след това формула за Богоприложност. Това е яденето, което събужда необходимостта от обред. Когато яденето е осветено, то е обред, не е самосъхранение. И затова го наричам Богоприложение, затова е била необходима молитвата, когато ще правиш ядене – да стане едно Богоприложение, а не само биологична употреба. Обредът е тайна, с която човекът се богообвързва в идея на Богоприложност. Така тотемът създава съзнание в първичния човек да си изгражда Богоприложение чрез святост, чрез събудена благодарност, наречена молитва, като идея за благослов, с която се освещава обикновеното, да стане свещено. И виждате Христос как сублимира този велик момент. Той знае психологията на света като изповед, като усвояване. Но Той знае приложността и чака в човека да се събуди Богоуподобяването, и го сублимира в една велика тайна – в светото Причастие. Това е най-голямата сублимация – светото Причастие: Ето този хляб, който е Моето тяло; ето това вино, което е Моята кръв. Не можеше да върне Той това, което за съжаление се прави: „Дайте да изядем пасхалното агне...“ Пасхалното агне има съвършено друг смисъл – благодарност, че си избавен от робство. Не е важно дали е исторически социално робство. Може да е робство на душата ти, робство на твоята емоционалност (на която служат милиони човешки същества). Но в никакъв случай не е великата съпричастност на Богоприложността. А Богоуподобяването е, което не само може, но което трябва да бъде йерархирано с Богоприложност, трябва да бъде усвоено като Боготърсене и в края на краищата да се дойде до голямата идея на Богосъщността.

Митологичните богове направиха нещо друго в сравнение с това, което се нарича тотемното покровителство. Тези богове извършиха един особен акт. Те бяха стихийни сили, които ние трябваше да усвояваме, и тези стихийни сили станаха усвоени богове: бог на слънцето, бог на водата, бог на земята – те са точно това, което казваме: Богоусвояване. Цялата енергия на културата на Митологията е точно в това. Ние трябваше да ги подчиним, ние трябваше да ги направим богопочитаеми в една приложност към тях и в една благодарност. Защото, казвал съм, не знам и най-гениалният – от хиляди гениалности да го бяхте сумирали, дали можеше да направи вода! Сега е лесно да я познавате, когато я има и сте я раздробили по химически начин. Но питайте ония, които не са разбирали от химия, но са пиели вода и са имали деветдесет процента вода! Това е великата тайна на Митологията – когато вие овладявате стихийния бог и когато му давате обредно признание на почитание. И тогава там ще научите още един от най-големите уроци, урока на битката между син и баща. Виждате потребата да овладявате стихията-бог и родената мисъл за това, което казвам – трон и олтар. Богът-баща в стихиите, Кронос, се изживява по подтика на своята мисъл и търсенето в първично откровение дали някой няма да му завладее трона. И какво научава – че един от неговите синове ще му го вземе. И тогава той си гълта децата! Какво ни остави Митологията? Идея за бунт срещу власт! Какво направи майката? Скри Зевса (седмицата), който разбуни подчинените и те убиха Кронос. Какво е тогава властта? Порок и добродетел – двете големи тайни!

Разбирате ли през какво е минала нашата социална психология от първичния човек, който овладява стихиите, до тронуващия единосъщ с Отца!? Всичко това е у човека! А там, в Книга Битие, както вече казах, изначало бе речено: Да сътворим човека по Наш образ и по Наше подобие!

  • Голямата идея на Богоуподобяването, на Богоусвояването, на Богоприложността е идея на Адамовото човечество, т.е. на Адамовото поколение – една йерархия на човечеството.

Ето защо наистина трябваше такъв поглед да се отправи върху това, което се нарича йерархия на Духовните вълни. И чак Мъдростта можеше да надкрачи брега на миналото. Тя може да надкрачи, защото Правдата ви учеше на законите, Любовта – на прощението, Мъдростта – на екзистенцията. Това е битие. И затова митологичните сили са усвоявани в идея на богопочитание. Това е едно Богоусвояване – когато изграждате и раждате в края на краищата от себе си богинята на мъдростта. Тези стихии направиха този преврат в света: битката – битката, когато синът живее с идея, че бащата ще го погълне, организира бунт и убива баща си.

Християнството направи друг преврат – Синът влезе в Лоното на Отца Си. Ето ви, направете амплитудата от митологичното съзнание на сина, който уби баща си, до християнския Син, Който стана Единосъщ с Баща Си. Седни от дясната Ми страна! Единосъщият, Единородният, Който победи материята, възкръсна и рече: Дерзай, Аз победих света!, седна отдясно на Отца.

Изначало е сложено това, че ние сме богосътворени или както често казвам, ние сме една Богонеобходимост. Но защо трябваше да убиваме боговете, защо трябваше да убиваме своите бащи? Коя е тази йерархия, която характеризира трон и олтар? Какво направи първородният Син, когато Го изправиха във величие да има властта (след Кръщението) в пустинята, когато Му се предложи трона на троновете? Махни се от Мен, сатана, трябва само на Моя Отец да направя поклон! А Кронос се страхува от синовете си. Битката във властта между порока и добродетелта. (Нека социолозите решат тази тайна, за да могат да знаят защо толкова много порочност, пълна с алчност, и толкова много отговорност носи това, което наричам „цезарят“!) Ако някога съм правил определени признания за достойнствата на Ницше, това е, че той бе казал една много смела мисъл: Понякога на трона стои тиня, друг път тронът стои върху тиня.

Ето през какво е минал човешкият род – през митологичните богове, които са хиляди у нас, хиляди. И когато надигнат глас, ние виждаме, че океанът може да бъде подчинен, че срещу Слънцето намерихме своя облак... Грешка направи Фаетон, но Икар бе поучен от своя баща, Дедал. Дедал знаеше, че срещу Слънцето не се пътува с криле, които са залепени с восък.

Представете си какви култури сме изживели, какви психологически травми (макар и достойно изградени в почитание), но травми в преценка, когато сега от Мъдростта или от Любовта сте погледнали цялата тази еволюция на човека като бог в развитие.

Великата тайна на Христос: Аз и Отец сме едно; великото знание на Хермес: Боговете са безсмъртни човеци, човеците – смъртни богове! Отварят ви една врата, а не: Да запечатим портата на злото![1] Не можеха ли да кажат, че няма зло, а има нееволюирало добро?! Заключвали вратата на злото! Още ще държат Европа, ще я държат в прангите (една хубава дума – „пранга“, вместо „верига“, защото верига някак си по-поносимо е, но пранга е жестоко). Това са страшни неща! Ето ви битката за Богоусвояване. Нека са стихии, това няма никакво значение, това е етапът, през който човешката еволюция мина. Какво значи – „да ги отречем“? Те са в нас! Както виждате, Христос отрече „големите“ ценности на евреите, но те продължават да си ги изповядат – ценности на жестокостта, наречена расов принцип; те продължават да си ги изповядат и затова не Го приемат. Имат една идея, идеята на Месията – да Го чакат като вътрешна потреба, като вложена потреба, и да Го отрекат!... Хиляда и петстотин години те Го чакаха, още две хиляди Го чакат... Но бунтът на кръвта стои, идеята за расовата власт.

Така ние дойдохме до това, което се нарича идеята за единобожието, идеята за Учението за Правдата – това, което еврейската доктрина остави на света. Това е, че те работят с един Бог, на Когото предписаха всичко, каквото злото може да сложи като дреха в идеята на изпълнението. Но онова, което нас ни интересува в йерархия на Духовните вълни в идеята на Богоуподобяването – Богоусвояването, е, което е забранено; вие не може да кажете името на Иахве, защото ще изгорите. Там правдата бе облечена в дрехата на жестокостта. Поради диктата и пулса на кръвта тя изповядаше и прилагаше доктрината на расата. И сега го прави... Расовият принцип в двете религии не е слязъл – нито в юдейската, нито в ислямската. Този принцип имаше оправдание във възмездието, а когато будността е в състояние не да събуди съвест, а само да понася скръб, тогава злосторната ръка върши своето. Трагедията на човечеството е, че се опита да смени скръбта си много късно с идея за страдание. Но да сменя страданието с прозрението за страдание, със съвест, не можа да се научи! Това са големите пропуски и на нашите социолози. Никой не анализира голямата историческа психология (която създаваше физиономиите на социологията), психологията на правдата, с която толкова много се хвалят юдейската култура и религия и Римската държава. Аз много често имам едно сравнение – символът на митологичността на Рим беше вълчицата. Какво искате тогава?!... Тя е, която кърми двамата братя Рем и Ромул – вълчицата! След това ще я видим като хиена във Византия, където преобладава лицемерието, без да липсва жестокостта – дори и тогава, когато станаха християни. Това липсва на света като социология и психология. А ние усвояваме, ние Богоусвояваме!

Какво Богоусвоихме, какво ни остави Учението на единобожието? То остави една поне потреба в културата за усвояването – това е свещената седм`ица. Свещената седм`ица, през която минаваме. Седм`ицата в нейната четворка на възрастта, създава великото посвещение на белязаните синове. Седм`ицата, седмосвещникът – това е, което културата на еволюцията на Духовните вълни може да вземе от Правдата. Иначе Христос я изпита, Той ги призова да покажат имат ли праведник, който може да хвърли камък срещу грях. Оказа се, че след 1500 години живеене на Учението на Правдата, нито един праведник не излезе. Дали сега, ако питаме, някой ще е заобичал враговете си и ще дойде? Да, защото се разшири съзнанието!

Така от Учението на единобожието, в ролята на тази велика седм`ица, ние взехме силата на Духа върху физиката, върху астрала и върху ментала. Това е, бих казал, и физическото, и астралното, и ментално третиране на човека в неговата историческа и духовна история. Свещената седм`ица изгражда човека като вътрешен храм, йерархира това, което би трябвало да върши Богоприложността. И тогава ще разберете колко уточнено в нашата Програма „Път на Мъдростта“[2] е казано – „приложна молитвеност“. Не е казано: жестокостта, страхът, поробването, кръвта на расата в идея на приложност, а – „молитвеност приложна“. Молитвата е част от голямата идея на приложността. Не може да извършите приложност без тази вътрешна тайна. Защото молитвата е сакралната песен на събуждащия се човек. Молитвата се прави с вътрешното съзерцание пред който и да е олтар – като почнете с тотема и свършите с това, което Мъдростта казва: олтарът на Книгата на Живота със седемте печата, със седемте наши тела.

Със седемте дни на Сътворението юдейството наистина остави свещената седм`ица като идея за усвояване силата на Духа над физиката, но упражнено чрез насилие. Богоусвояване чрез насилие... Да упражните Духа като насилие над физиката – това е малтретираният! Въпреки че не те създадоха формулата на монашеската присъщност, която е част от идеята на мъченичеството с най-приложната жестокост. А в Индия продължават с мелничките до психотравмата... Историческа беда и травма лежи над човечеството! И много естествено и лесно е, когато трябва да се оправдае, по богословски да се каже: „Човекът е грешен!“ А не – „е един еволюиращ бог!“ Това е трагедията. Еволюиращият минава през много пристани и завои на своята голяма река!

И другата теза, която трябва да знаем, това е формулата за Единосъщието, или Учението на Любовта на Христос. Учението на Любовта на Христос – Единосъщието! То бе белязано от една провиденция, за която всеки е знаел – чаканият Месия. Всеки е чакан. И всяка душа е чакала своето призоваване. Проблемът е дали тя може да облече дрехата на Месията и може ли да извърви Пътя – на една Планина да каже Своята Проповед, на друга Планина да направи Своето Преображение; на слепите да намаже очите с калчицата на Любовта; да внесе тезата да обичаш врага си срещу онова, което казва, че Бог е ревнив и „око за око, зъб за зъб“.

Тайната на Единосъщието, или Учението на Любовта на Христос, е пълният преврат на историята на човечеството. Не е проблемът само да простиш – проблемът е и да обичаш врага си. Нещо повече, ние сменихме думата „враг“ със „събожник“. Да бъдеш вече – да бъдеш като събожник, което не е проблем на прощаване, а проблем на изземване, за да може възмогата нагоре да ви отнесе в това Лицеединство, наречено Единосъщност!

Тайната на Единосъщието в Любовта минава йерархията на Богоприложността, защото като част от тази Богоприложност Синът направи Своя Голготски Път в една безспорност в голямата идея на усвояването на Своя Отец – битката между Дух и материя да приемеш, да приемеш идеята на Разпятието. Ето ви една голяма идея – идея на приложност. Но тя непременно трябва да ви доведе до това, което се нарича усвояване. Когато събудената Светлина ви даде Богообразност и когато сте готови на жертва, вие отивате да направите това, което се нарича Богоприложност – а това е Възкресението. Да усвоиш материята с идеята на Разпятието, за да може одухотворената материя да не престои повече от три дни в утробата на тази земя и да получиш едно от най-съществените боготърсения – богоуподобяващата те идея за Възкресение. А Възкресението дава право на Единосъщие. Това е голямата тайна. Да сложите по-висока от Берлинската стена и по-дълга от Китайската стена идея за победа на Духа над материята – идеята да победите гробницата, и от йерархията на Богоусвояването, защото вие сте материя одухотворена, която е усвоила това, което се нарича „Да бъде Светлина“, да можете да еманирате и да събирате материята.

Разбира се, възкресение е имало, но никой не го е търсил в йерархията на Взаимоотца, за да стане Единосъщ. И Озирис възкръсва, но с енергията на кадуцея, и Дионис... Ние имаме една много богата история на култура и на цивилизация в продължение на толкова хиляди години, но нямаше нито една идея за обожествяването. Имаш възкресение, но нямаш идея за обожествяване!

Един ден културата ще стигне до това, до което някои стигнаха – 8 април; ще стигне и до това – може ли да се възкръсва. Както се стигна и до клонирането. Да, клонирате, но Бог клонира преди вас; Той даде сън на Адам и изведе Ева, клонира го! Много често казвам, че науката е бедната сестра на Истината. Но е сестра! Не е лошо, че е бедна; добре е, че е сестра – значи носи кръвната `и група.

Така един основен белег, който, прилагайки Го, ние ставаме Богоподобие – това е Възкресението: Възкресението като идея за Живот, а не като феномен на чудото! Феноменът на чудото е незнанието още, за което страда човечеството и си служи с онова второстепенно знание, с което, за съжаление, след хилядилетия се прощава, дори понякога и без да се извинява. Защото и официалната ни църква в продължение на хиляда и петстотин години изповядаше геоцентризма, а истината е хелиоцентризмът! Какво направи? Едно евтино извинение! Можете ли да си представите колко е, така да се каже, негласно валентно извинението. Но това е възможността на второстепенното знание – то е само още част от Богоусвояването, то е минало през прага на Богоприложението, но още не е Богоуподобяване. Вложената възможност у нас: човекът-бог в развитие, това е голямото знание! И затова Христос ще бъде наречен Син Божий. Защото човекът е Богоосезаема необходимост. Иначе какво би правил Бог?... Богоосезаема необходимост е!

  • Чрез човека Бог се осъществява и човекът чрез Бога се познава!

Голямата тайна на Единосъщието направи едно усвояване, което дава на Христос основание в приложността да изнесе Кръста; усвояване, което след това пък Му дава правото на Възкресението, което е път за Богоуподобяване, или Богосъщност – Аз и Отец сме едно. Няма, не може човек да намери по-дълбоко проницание от тази голяма идея. Аз и Отец сме едно е Свобода, това е кодирана Божественост! А тя е у вас, чака – Подобието чака да го Богоусвоите и да го изнесете в Лоното на Отца и тогава да станете Единосъщ в идеята на Богоуподобяването. Богоуподобяването е свобода на кодирана Божественост и едно от подчертанията – Единосъщието.

Ето колко потребна е доктрината за пътя на Духовните вълни. Това е да разкъсаш голямата тайна и там някъде из нея ще дойде Единосъщието, а то е, както казах, Богоуподобяване. Това е да върнеш Диханието на своя Творец, Който каза: Това е Моят възлюбен Син, над Когото е Моето благоволение. Има такъв – благословен! Трагедията е, когато човекът се спре само до него, а не отива по-нататък. „Моят възлюбен Син“, Който рече по-късно на изкусителя Си: Махни се от Мен, сатана! А те се чудят как да измислят на човека сатана, за да извинят поведението на грешките му! Предоставят му сатана... И цялата култура работи в онова, с което търсенето на Богоуподобяването започна – с потребата да знаеш що е добро и зло. Една отдавна решена енигма в битието на изповедниците, а те имат удобството да стои зад тях сатаната като формула за извинение, че не са проявили будност или не са извикали Богоподобния и не са направили Богоприложност, за да имат оправдание чрез това, че някой друг ги прави лоши. Сатаната е изобретение на Учението за Правдата – бил се бил срещу Бога. Защото преди това имахме зли сили, но нямахме сатана. Ужасно е! Никой вулкан не е клокочил с толкова много жестокост в унищожение на битието човешко, както тази идея! А ние сме и свидетели и сега!

Не че човекът само е блуждал, защото в края на краищата умът затова му беше нужен – и в блуждението да си създава развитие. Все пак мисълта създава формули, но откровението създава идеи! Ако това Децата на Деня не разберат, тогава и те лесно могат да направят олтара на признанието на сатаната. Той е почти във всички църкви. И до такава степен е седнал на тронуването си, че даже имаме издигнати вече олтари на сатаната. Защото никой не води битка за одухотворяване и никой няма дълбочината на прозрението. И когато ме попитаха: „Признавате ли, че сатаната е невежество?“, отговорих, че най-логичното признание е това, защото сме писали, че няма зло, има нееволюирало добро. Да се облекчава битнината на човека с извинителната формула „сатана“, това значи, че с хилядилетия се задържа еволюцията, както други пък пет хиляди години се къпят в Ганг... Ако това е йерархия на културите, тежко и горко, но истината е тази! И затова някои не могат да понесат огъня на нашето знание, защото то е първом обида за собствената им личност – че не е могла да си изтърси прахоляка на това, което наричам минало, или е оглушала за гласа на съдбата, но за ехото на съдбата е достатъчно будна. Затова нарекох това човечество Адамово и Адамово поколение.

Ние правим един невероятен йерархически човек в идеята на йерархията на Духовните вълни. С какво? Със служение! Как трябва да се служи? Без себе си! Затова казвам: Аз нямам цел, имам Служение – иначе ще стана многоцелен, защото лесно мога да усвоя една цел... Разбирате ли какви грешни пътеки са чертани, но съвършено реални! Реални за очите на знанието, грешни за провиденцията: цел, а не служение. А ние имаме обратно: не цел, а служение. Защото Служението е Мирова жертва, целта е да свършиш нещо и да си получиш наградата...

И така, Учението на Любовта ни остави вече трите търсения, които носим. Даже когато само сме Го усвоявали, ние носим Богоподобието (защото чрез Диханието то е дадено), но не го изявяваме. Ние носим Богоусвояването, носим и Богоприложността. Те са така, както Троица Единосъщна – всяко поотделно е толкова потребно като доктрина за себеусвояване, потребно на човека, който усвоява Бог, на човека, който прави приложение за Божията сила в нейната жертва. Това е, което Учението на Любовта остави – Единосъщието.

Там и тотемът прерасна, прерасна в голямата идея, както ви казах, сублимирана от Христос: да го ядете като идея на причастие и събожественост, а той да ви направи това, което се нарича какво? Великата Тайна вечеря на причастието: Новият Завет, който се дава за вас! Можете ли да си представите как е сублимирал формулите на мисълта, която е изграждала Богоприложност, Богоусвояване, във формула на Богоподобие! Това е великата тайна – Този, който Ме яде, има вечен живот.

А извървяният път от Богоприложността, от която човекът не може лесно да се освободи, обредът ще стои; извървяният път в Богоусвояването, това от което ние търсим идея за Възкресение – всички тези неща ще стоят у нас до онзи велик момент, когато не може нито Правдата, нито Любовта, нито което и да е друго, предшестващо като идеология или като изповедание, Учение да каже това, което ние казахме вече: човекът – бог в развитие. Това можеше да го даде само Учението Път на Мъдростта! Това е вече тайната на Богоуподобяването, или Богосъщността – но в развитие! И само Учението Път на Мъдростта можеше да обясни този голям триъгълник, който е същината. Защото на едно място Иоан казва: Бог никой никога не Го е видял, но ние можем да Го обясним.

Така йерархията на Духовните вълни е една от най-големите идеи за Свобода. За съжаление наистина проблемът за доктрината на Духовните вълни е тепърва потреба, потреба на културите в бъдещето. Човечеството ще може да се освободи от страха да се освобождава от богове, така както цяла една Римска империя, цял един континент, а и други континенти (само че те още стояха в тотема), трябваше да го направят. Знаете ли колко пространство се освободи от напластеното получовешко моление? Признание на тотеми, признание на жестокостта, признание само на една обич към някого – до идеята да обичаш врага си, до идеята, че човекът е един бог в развитие! Затова доктрината на йерархия на Духовните вълни е не само зряла необходимост, тя е вик човечеството да се освободи от невежество, културно невежество! Не толкова обидно, отколкото верноподаническо. Тази доктрина е голямата идея:

  • Богоуподобяването е Свобода, Богоусвояването – Жертва, Богоприложението – Възкресение!

Тази голяма тайна ние трябва да я потърсим и тогава чак ще разберем методите на работата. Това, което ни трябва като идея за Богоуподобяването, това е едно Мирово съзнание и в същото време то може да бъде дадено само чрез Откровението. Докато, да кажем, в едно Богоусвояване ние не можем да говорим за Мирово съзнание като метод. Ние можем да говорим за енергии, които в чакрите наши чакат своята изява в идеята на сътрудничеството, за да може тази победа от Богоусвояването да ви качи в Лоното на Отца – в Богоуподобяването, в Единосъщието. Енергиите! Свободни – това, което Посланието тази година каза: Свобода от съдба!

Разбирате ли как сме вървели? Защото идеята за свобода от съдбата и след това, разбира се, спиране на еволюцията, е наистина идея на Богоусвояване, която ви дава крилата на Дедал, за да излезете и да се напътите към Вечността на Богоуподобения, Богосъщностния. Ето колко много методи са употребявани. Магичният танц, магиката – всичко това са били методи, в които е работила идеята за т. нар. Богоприложност, за да можете да освободите енергии или да приемете енергии, които ви правят Богоусвояващ, и да се качите на трона на Богоподобието с йерархията, която имате. А представете си сега, в Учението Път на Мъдростта, каква е йерархията на вашето качване – именно свобода на кодирания Бог у вас, на Божествеността!

Ето цялата формула от тези три тайни, вложени в едно, наречено човек – в него са съчетани тези, така ако можем да ги кажем, единосъщия. Защото това е идея за един Бог, Който трябва да осъществим, един Бог, Който трябва да усвоим, един Бог, Който трябва да приложим! Виждате как се закръгля този велик триъгълник в едно единство. И чак тогава може да се разбере защо сложихме триъгълника със змията – горната част на Христовия кръст, който е битката между Дух и материя, и Бъдете кротки като гълъба и мъдри като змията.

Няма място, където можем да бъдем упрекнати, че не сме видели тайната на бъдещето. Няма по-ясен път от Учението Път на Мъдростта като Учение на бъдещето. Няма! То е наистина едно бъдеще. Отделен е въпросът дали една социална, историческа или духовна реалност в този момент ще го приеме – това няма никакво значение. Будизмът три столетия се разхождаше из света, докато го санкционират като признание; християните в катакомби или хекатомби три столетия също бродиха из света. Разбира се, една модерна цивилизация няма нужда от три столетия...

Човечеството ще върви. Затова казвам, че будният човек е един събуден Бог. Да, защото е спял и ние го събудихме. Буден е този, който е събуден – когото събуждате, когото извеждате от съня. (Макар че сънят е метод за знание – това е също една безспорност.) Било е време, когато сънните нощи са били потребни – за да има тотем, за да има стихийни богове, да се учи човекът на Правда, да приложи Любовта в жертва, за да го изведе в идея на Възкресение.

Така може да се разбере защо в Посланието казах: Не забрава на културите, а отговорна преценка на забравата. Затова когато гледам поведение и приложност в голямата идея на Посланието на Живототворчеството, наблюдавам спъвания. (В едно Послание на Присъствието или в другите Послания прагът не беше толкова голям.) Никак не е леко! Но – липсата на събудена енергия, на търсене... Защото енергиите са вътре. Трябва да се научите да ги освобождавате, те чакат. Те чакат! Когато се научите да освобождавате, тогава смъртта ще бъде добродетел. Защо? Защото човекът в човечеството ще осъзнае, че чрез нея си е завоювал признание и Богоусвояване за безсмъртие.

Безсмъртието като идея на Богоусвояването, защото безсмъртието не е Богоподобие. Много голяма е разликата – безсмъртието е Богоусвояване, чрез което вие се освобождавате от смъртта. Смъртта ще бъде след столетие най-много, една от най-великите добродетели. Защото тя е, която ви дава право на безсмъртие. Така че безсмъртието е формула на Богоусвояване. Идеята за безсмъртието, която ние мотивираме от това, което са казали предшественици, е част от Учението Път на Мъдростта. Още в „История на религиите“ казах, че сънят е образът на смъртта.

Онова, което днес е праг, утре става стъпало. Но тази преценка е потребна, защото сложихме онази голяма идея на служението, а не на работата. Работи се за обикновеното. Казахме: Работи се за обикновеното, страда се заради едно съвършенство, жертваме се заради едно възкресение в една голяма идея – идеята за обожествяването.

Когато искаме в тази Богоприложност да изпълним волята на Бога, тогава ние ще намерим, че почти деветдесет на сто от словата на Христос в светите Евангелия е точно тази тайна – дава примери на Богослужение, на Богоприложност; дава зрение на Богоусвояването и в края на краищата дава голямата идея. И в Стария завет е казано: Адам стана като един от нас, богове, да познава що е добро и зло. Щом е станал като бог – да знае що е добро и зло, какво му остава на Адамовото поколение? Да се освободи, или да прецени това, което сме казали: „Няма зло!“

Когато всички тези неща може да ги имате в своята портретност, когато може да изведете своето битие в глед на своята потреба, тогава ще разберете, че нищо не е било толкова потребно, както казаното досега. А тази лекция безспорно е едно обобщаващо цяло, защото всички религии са имали за задача какво? Да ви дадат способи и пътища, да ви направят обучение, да ви създадат школи и да ви заключат във вътрешния си храм, наречен молитва. Ако човек можеше без говор, не е могъл без молитва. Молитвата е идея на събудения Бог в човека. Когато иска тези неща да бъдат познати, тогава той ще разбере потребата, че само религиите раждат идея за Бог, само религиите дават божество – науките дават знание. Може да е лошо божеството, но е божество! Може да е много добро знанието, но е преходно в еволюцията, защото новото божество ще се надсмее на културата на науката. Две по две винаги ще е четири, но когато влезете в четвърто и пето измерение, няма да е толкова! Тогава ще разберете защо на човечеството е било потребно божество. И само религиите могат да го дадат. Лошо, тотемно, няма никакво значение. Дърво? Дърво – божество, на което клоните не вехнат, защото хиляди енергии го хранят. Ние казахме: Да бъдеш, а не да имаш! Разбирате ли разликите? (Когато преди пет години някой го е слушал, сигурно не е могъл да заспи от безрадостие. Искам да го лиша – „да няма“, а му давам – „да бъде“! Сигурно не е могъл да заспи в тази тревога – да му вземеш „да има“, пък му даваш „да бъде“...)

Трагично е на някого да вземете хляба, но достойно е той да узрее, че не хлябът е екзистенцията, а Оня, Който е създал хляб. И затова в човечеството гърчът, социалният гърч прави това, което много често наричат бунт. И то не бунт на съвестта, а бунт на стомаха. (Само за един човек съм казал, когато умря: „Умря съвест, а не човек!“) Това е страшно... И именно тук Учението Път на Мъдростта, когато внесе идеята „да бъдеш, а не да имаш“, създаде цялата си нравствена доктрина „Няма зло, а има нееволюирало добро“.

Когато се узрее за олтара на Мъдростта, тогава ще се разбере, че наистина този сън „има“ мина. Не е важно едно столетие – важно е, че те са потреби, които ще станат живот. И затова някои от идеите на Богоуподобяването, Богоусвояването и Богоприложността, т.е. от Свободата, Жертвата и Възкресението, ще съпътстват Учението Път на Мъдростта. Няма начин човек да се лиши от тях. И ще има нещо, което Христос много ясно каза: Оставете мъртвите да погребат своите мъртъвци. В живота на човека не е лошо, че има мъртъвци – лошо е, че има „мъртъв“. Мъртъвци ще има, лошото е, че мъртви трябва да ги погребват. Мъртвият човек, безтронният човек, безолтарният човек... Мъртвите да погребат своите мъртъвци! Тогава ще разберем защо е имало нужда от богиня на истината. Защото тя е огледало, мъртвият да се види мъртъв. А нека да го впрегнат в работа да погребва мъртъвци...

Така потребата от божество, ще дава и ще ражда само религията. Другото ще отхожда. Другите могат да ви родят за Абсолют, за какво ли не щете, но за Бог – само религиите или Ученията раждат. Това е голямата тайна, това е необходимостта на Богопочитанието. Защото Иоан казва в Евангелието си: Бог е Дух и с Дух и Истина иска да Му се кланяте. Фактически общуването с Бога е основното свойство на човека бог в развитие. Това е голямото... Само религиите могат да създадат и социалната жертва, защото само те могат да изградят олтар като потреба на възпитанието и оттук, безспорно, да сложат обучението и молитвата като уроци за изграждане на човека. Така ние можем спокойно да кажем, че тези три формули, които изговаряме в идеята на Богоосъществяването, са и три големи тайнства – тайнства, които можем да ги потърсим като една велика сакралност, сложена у нас! Това е истинският смисъл на тайнствата. Някое тайнство е точно като идея за приложност заради Бога; друго тайнство е самата същност, самата сакралност на Богосъщието.

Какво е едно тайнство, наречено Причастие? Та то е точно това, което наричам Богоуподобяване.

  • Тайнството Причастие е идея-формула за Богоуподобяване.

Когато вземете причастието, то е съпричастност с Божеството, Богоуподобяване. Отделен е въпросът, че всички ядат и пият причастие, а не са станали богове... Тук е трагедията на човечеството, когато от тайнствата са направили това, което нарекох „колективно съзнание“, когато са облекчили чрез обреда (даже и когато е тайнство), облекчили са мързела на човека в мислене и търсене на откровение! Казал съм в началните години: обреди – не! Защото това улеснява човека да не учи голямото Учение. Мина времето на универсалното възпитание чрез тайнства като обреди, чрез създаване на мирови церемонии – когато се напътят няколко хиляди души да отиват на Елевзийските поклонения... Да, това е една аура, това е едно небесно послание, но то е само външно! Голямата дреха на обреда трябва да бъде свалена; да свалим всеки олтар, колкото и да е бил свещен, ако този олтар не е Книгата на Живота у вас, която има също тъй седем печата. Виждате свещената седм`ица, сложена вътре у нас. Този олтар – на тази Книга на Живота, е най-същественият! Така че Причастието, което хилядилетия човечеството го взима като различна сакрална формула, то е именно търсене на Богоусвояването, но при Христос – то става Богоуподобяване. И затова, когато ставаше въпрос дали Учението Път на Мъдростта ще остави тайнства – да, ще остави тайнството Причастие (ето ви, идва и триъгълникът като образ на Богоуподобяването, Единосъщието). В тази трохица, във всяка една, е Той – цял, неразкъсан! Това е обяснението на Причастието с молитвата за преобразуване на тайните хляб и вино в кръв и тяло Господни.

След това имате едно тайнство Кръщение.

  • Тайнството Кръщение е идея-формула за Богоусвояване.

Там имате едно свидетелство – потапянето във водата. Казах, че водата е астралният образ на светлината. И когато потапят Христос, какво става – именно астралният образ на Великата светлина под форма на гълъб е над Него: Това е Моят възлюбен Син...

Ако човек само един миг в своето денонощие се спре да се потърси в тези велики пътища, тогава ще може да разбере какво прави Учението Път на Мъдростта. То не е вашата възхвала, то е вашата тревога, то е най-голямата тревога, която ще изживее Третото хилядолетие – идеята и предизвикателството „човекът – бог в развитие“! Това е Богоусвояването: Кръщението – усвои Бога, потопи се в астралната светлина на водата! И този, който е имал будността в астрала си, знае, че там е една мека светлина – жива реалност, че е светлина. Това е голямата истина!

Едно друго тайнство, което Учението Път на Мъдростта предостави, е Бракът.

  • Тайнството Брак е идея-формула за Богоприложност!

Какво казахме – че бракът е гостолюбивият дом на големите души, които трябва да идват – гостолюбив дом! То е Богоприложност.

Значи тайнствата са точно в тази стъпаловидна потреба и всяко от тях има своя метод и се дава, както се казва, с лъжичка, за да събуди или Богоподобие, или Богоусвояване, или Богоприложност. В световната битка на религиите идеята за тайнствата създава непреодолими бездни. Реформацията беше едно умствено потопяване (колкото и практически да станаха добри бизнесмени). Те се лишиха – най-напред имаха три тайнства, след това оставиха две, а някои ще останат с едно. Вижте, идеята за тайнствата не е дали светостта, с която ви се дава, вие ще я вземете, а дали ви научава в Богоуподобяване, в Богоусвояване и в Богоприложност. Тези неща могат да бъдат опростени до невъзможност, каквото направи умът с формите на Реформацията. Те направиха приложни хора, но не направиха богоприложници. Няма нищо обидно от това, което казвам. Просто соча защо светът загуби енергията за Богоусвояването. Отделен въпрос е формулата за Причастието, формулата за Кръщението. Кога може да трансформирате тайнството? Тогава, когато знаете същината му и владеете енергията му. Че вие, когато го лишите от енергия, какво вършите!?

Какво ни предлага една култура, която е извела трите форми на изповедание на християнството, с които иска да се излезе в един нов бит; какво ни предлага Европа? В труда „Празникът Уесак – средство за духовна връзка“ са сложени три празника за единството на една „нова религия“ – религия нова със старите методи, със старите ценности и с древните олтари. За съжаление Европа притежава един ум, но не притежава проницание. Затова всемирната молитва на идеята за единство в религиите, което присъства в творбите на Алис Бейли (която поне мъничко прозрение има), Сара Маккечни и Организацията на Световната Добра Воля, е:

  • От извора на Светлина в ума на Бога,
  • Да бликне светлина в ума човешки –
  • Да слезе Светлината на Земята.
  •  
  • От извора на Любовта в сърцето Божие,
  • Любов да бликне към човешките сърца –
  • Христос да се завърне на Земята.
  •  
  • От центъра, където Божията воля знаят,
  • Цел малките човешки воли нека води –
  • Учителите тази цел познават и `и служат.
  •  
  • От центъра, наречен Род човешки, нека на
  • Любовта и Светлината Промисълът се изпълни,
  • и нека той да запечати портата на злото.
  •  
  • И нека Светлина, Любов и Сила
  • Възстановяват Промисъла на Земята.

Това ми прилича на пасторско послание, а не на проницание на посветените в езотеризма. Но и това, което като езотеризъм се афишира, е бедност, облечена в дрехата на щедрост. А щедрост, която носи дрехата на бедност, винаги ще има просяци! В Третото хилядолетие да просите с една идея да запечатите портата на злото, вместо да го отречете, показва, че паничката ви е много бедна.

Едно е да имате окултни знания, друго е да носите прозрението на нова Духовна вълна. Окултни знания имат милиони вече човешки същества, без да ги прокламират даже. Защото това, което книгите дадоха и което известни религии прокламираха, ако го нямате вътре у вас (а то се учи всякога, когато сте в училището на Бога), то е само манифестация, че сте прочели нещо. И ако от Организацията бяха отделили този стих на Христос – Ново вино в стари мехове не се слага, нямаше да ни предложат такъв призив за световно мирово единство. Следователно при тях Антей е още властен. А това, което планетата носи, то не е само рожба на нейната почва, безспорно е и на нейното Слънце.

„Великият призив“ това е новият призив на изживелиците, това е, което е, а не онова, което трябва да бъде. Без нова духовна доктрина светът няма да се избави! Вие виждате анархията в социалната битност и не можем, разбира се, да не я отчетем. А не може да не признаем, че човечеството битува (някъде по-добре) с известните закони на социологията, но с играта на думи за приложение на ценностите на християнството. Всичко това създава една култура, чиято преходност не схващат. Ако искат да дадат преценка на непреходното, трябваше наистина тази фраза – „Ново вино в стари мехове не се слага“, да бъде в основата на един такъв призив.

„Учителите тази цел познават...“ „Целта“ е една от най-хаотичните тенденции на културите на християнството в Западната църква. Там казаха: „Целта оправдава средствата!“ Това не може! Или прозрението не стига, или потребата от една нова култура не се усеща. Тогава само, така да се каже, умити на Силоамския извор, очите на една култура на Европа могат да прогледнат, но не могат да бъдат Богооткровение, не могат да дадат идея за Богоуподобяване.

Сезирам ви с тези неща, за да разберете една от най-потребните тайни на Учението Път на Мъдростта – йерархията на Духовните вълни. Тези хора още се занимават със светлина, с любов, с правда, с ум... Може би е много трудно заради тази канара на социалната култура, която науката дава, на социалната психология, която историческите общества изживяват, да надкрачат големия хоризонт в себе си, за да влезат в битието на Мъдростта. Не може човек да бъде равнодушен, защото онова е дадено с власт и е потвърдено с пари, за да има Европа култура, за да има светът идеологии – идеологии от дърво, чийто клони са повехнали. И закъсняването на мисълта е да следва логиката, а не психологията на потребата човекът бог в развитие, което ще им липсва още столетия. Но сега вече може да разберете една от най-големите тайни на Учението Път на Мъдростта – идеята за човека зрим теогон, за човека, който има дързост да каже „Аз и Отец сме едно“, Който стана неповторимият Син Човечески и приетият в Лоното на Отца Си Първороден, Единосъщ – Син Божий. Можете ли да си представите каква култура! Много са бледи сенките...

  • Богоуподобяването, Богоусвояването, Богоприложността – това е човекът бог в развитие!

И тогава ние не търсим Бога като личност, а като Живот. Някой да е намерил по-добро име за Живота от Бог? Няма. Не е важно дали вярваш; важно е, че Той е генераторът на енергиите, които ви дават право да живеете. Няма друго! Затова не можем да Го търсим като личност; ние трябва да Го търсим като Живот, макар че Бог в нашата Троица на Единосъщието е наречен Първа Ипостас. Но какво е различието Му от другите две Ипостаси? Че Той не е роден. Бог не може да бъде търсен като личност, но ние можем да Го доведем като възможност за усвояването, предоставяйки Му основанието на Боготворителя, към Когото ние искаме да се уподобим. Това е голямата тайна – Богоподобие. И затуй в Троица Единосъщна най-свещеното ще си остане това, че Те са Единосъщни, макар и персонално различни. Това още повече ни дава правото да приемем, че голямата идея на Сътворителя е оставила у нас повика на съ-Сътворителството.

Какво казах – че сътвореният Адам имаше благоволението да ражда; Роденият Христос, Втората Ипостас, работи в сътворения Адам. Намерихме ли пътя тогава? Пътят на един приложен Адам, който тръгна да се усъвършенства; Пътят на един усвоен, Богоусвоен Христос – Иисус, Който влезе в Лоното на Своя Отец. Роденият Христос работи в сътворения Адам! Ето това е голямата тайна.

Разбира се, има много неща да ви кажа, но поне разчертахме това, върху което може да се спирате; това, върху което можете да работите; това, което може да бъде проблем и на лични търсения, но в никакъв случай не и на лични добавки. Защото най-малкото нещо може в неправилен канал да отпрати енергиите ви. И не толкоз енергиите, които вие прилагате, а енергиите, които Учението дава. Ето защо са водени три века битки и още хиляда и седемстотин години битка след битка за това, което се нарича чистота на Учението.

Затова ще кажа, че Логосът е един реален Човек приложен, приложен в Божествено служение. Ние имаме основание на служение, а то е без себе си. Когато можеш да направиш Богоприложността и си усвоил Бога, не се тревожи в идеята и неизбежната потреба да бъдеш и Син Божествен. Христос го направи – Той изпълни делото на Син Човечески и не се смути в Пътя Си да се осъществи и като Син Божий. Това е троицата: Богоуподобяване, Богоусвояване и Богоприложност.

  • Богоуподобяването е идеята за кодираното Божество, Което носим чрез Единосъщието си; Богоусвояването е Път – Пътят на Духовните вълни; Богоприложността е тайната на молитвената приложност.

Това е пътят на еволюцията, на съдбата, на Живота. Животът, който може да пожертвате в неговата видима страна, защото зад тази страна, той не може да бъде победен! Да сложите в жертва живота си във видимостта, значи да сте отворили вратата на онова, което като невидимо е вечно.

Така Богоусвоимостта като Път на Духовните вълни е еволюция и съдба. А ние водим битка и за свобода от съдба. Виждате ли, че на много трайност даваме преходност, за да изведем закодираното божество!

Така Богоприложността е във възкресението; в молитвата (а човекът, когато прави молитва, ще не ще, е сакрален, ще не ще, е миротворен...); в разпятието (в този двубой – в голготата, която трябва да извървите); в адеса, в който сте влезли (както Христос го направи, за да изведе човечеството в това, което нарече царства Небесни).

Всичко това бяха методи, бяха прозорци, една от най-големите идеи – идеята на прозрението, с която ще определите мястото на предназначението. Само Учението Път на Мъдростта говори за прозрение, което безспорно като откровение го има; но онова, което трябва да извърши, то е предназначението. „Деца на Деня“ е прозвище на посветена отговорност в идея на Служение! Това не е апостолство, наречено кореспонденция! Не е! Нито пък посветените мъже на Египет и на другите школи – не! Това е една от най-потребните тайни, станала истина – великото Служение на Децата на Деня.

Това е, което трябва и което, тъй или иначе, като тежък път в едно търсено ново битие, Децата на Деня ще носят в своята голяма тревожност в Третото хилядолетие. Няма да има по-голяма тревога в Третото хилядолетие от предизвикателството на Учението Път на Мъдростта, защото никой не рече смело: Човекът е един бог в развитие! И той ще трябва да мине през своето Богоприложение, той ще трябва да мине през формулата на своето Богоусвояване, за да може един ден, ведно с Христос, или в своето служение, да каже: „Аз и Той сме едно!“ Да може от тази идея на Възкресението, от това осмисляне, жертване, от това велико служение да направи свобода! Екзистенцията е да бъдеш. А щом си вече това, което е Той, ти си Го усвоил. И тогава какво идва да направиш? Служението като жертва и път без себе си.

Дързост, но потребна! Отговорност, но наложителна! Жертва, но неизбежна! Това е нашият Път!

Единосъщието минава през огнената власт на Единородието!

 

[1] Бейли А., Анхира, 1999, с.4.

[2] Вж. Нур 2000, с. 5.

НУР 2021
Нур 2020
НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993