Зареждам...
Божествеността като собственост

Божествеността като собственост

Божествеността е неотменна даденост, а не харизматична щедрост!

Божествеността като собственост е тема много странна по същност, много вярна като изказ за едно познание, което е липсвало на човечеството от страх да не оскърби тържеството на Божеството, а в същото време е оскърбявана Творческата Му воля. Защото Творческата воля е създала човека, който има божественост и наистина тази божественост е една собственост. Затова набедиха човека, че е грешник – за да не му се даде конституционното, вътрешнобожественото право на собственост.

„Божествеността като собственост“ е нещо повече от предизвикателство, защото всяка църква ще каже, че това е част от голямата идея на богохулството (за което Христос плати с Разпятие). А ние излизаме с една теза – възможно ли е божествеността да е собственост и кой е собственикът и коя собственост у нас е божествена.

Собствеността има един регламент, който нашата Конституция показно утвърждава, за да може притежанието да бъде, както е вписано: „неприкосновено“.

Първата българска конституция е Търновската – една конституция, която не може да бъде равнявана по национален обсег, историческо виждане и културен статут. Там освен проблема за собствеността – неприкосновена, е налице и едно прозрение, което отразява културата на нашия народ (той като психология никога не е имал приложен статут на робство): „Всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става щом стъпи на Българска територия.“[1] Колкото и много да са хвалебствията, че сме взели добродетелите или конституционното разпределение на властите от най-демократичната конституция – Белгийската, няма никъде в света да намерим тази култура: Можете ли да си представите какво значи за психологията на един човек, който петстотин години е бил роб?! Затова казвам: Българите бяхме под робство, но никога роби! Ние показахме това и в тази Конституция.

Какво незримо зрение – духовно, в идеята за свобода са носили онези българи! Нито капка мъст, нито капка отрицание – никой не взе нито бич, нито меч. Никой не поиска властност, която да не е оправдана в името на бъдна история и в културата на демокрацията. Сегашните „мъченици“ за демокрация не знаят тайната на нашите предшественици. А тя не се състои в парадността на словото „демокрация“; тя е изведена от метаморфозата, че не демокрацията е важна, а свободата. Свободата! Това имаха. Разбира се, възрожденците ни бяха писали „Свобода или смърт“, но време е да се махне „смърт“, а ако се остави, да бъде на знамето на бъдното безсмъртие!

Божествеността като собственост! Собствеността навява, естествено, енергията на правната институция, която я осигурява, но тук, в така поставения проблем, не е потребна правна институция. Затова ще започна с мисълта си: Има една реалност, по-реална от реалността, това е реалността на Духа! Такава реалност има! Ето защо в световната култура се говори за Дух, говори се за душа, за индивид, за личност... А казал съм, че Божията човечност е сложена в Човешката божественост.

Но има ли в Бога човечност? Факт е идеята Да сътворим човека. Щом има идея да сътвори човека и му дава Диханието Си, значи не може в Бога да няма човечност. В човека е Той и няма друго същество, което може да Му даде признание. Защото виждаме, че двадесет и четирите старци, упълномощени край Божия трон да пеят: Свят, свят, свят..., не могат да счупят печат от Книгата на Живота – там където е скрижалата на Божествената човечност. Те не могат от тази Книга да прочетат нито ред, защото не носят именно Човешка божественост. Бог е трансцендентален за тях. За първи път Христос дава идеята за иманентния Бог вътре в човека – затова няма страх да каже Аз и Отец сме едно.

И ангелите нямат еволюцията на човека – те не носят Диханието на Отца. То е божествена същност, която е наша собственост. Затова и ангел не може да снеме печатите на Книгата на Живота. Но Синът Човечески, който стана Син Божий, ги сне. Ето защо Учението на Мъдростта дава олтара вътре в човека. Не вън от нас – не тотемното божество, не олтарното, не задзавесното, а това, което е вътре у нас – Книгата на Живота, Човешката божественост като собственост! Значи какво бихме могли да изведем?

  • Човешката божественост е собственост на Божията човечност!

Отделен е въпросът как статутите на вероизповеданията или историческата култура защитават тази собственост. И дали може да се обвърже само с повоя на морални и нравствени ценности. Но Човешката божественост е в оная материя, за която сме казали, че трябва да бъде одухотворена; енергията на еволюцията одухотворява материята, за да можем, както един Иисус Христос, в утробата на земята (която наричам утроба на раждане за Небе) да направим манифестация – Човешката божественост да демонстрираме чрез възкресение.

Когато човек еволюира, той не осъзнава целостта на своята преданост към Бога, защото е многопластов. В него има всичко – от планетната плът до Духа. Затуй във философията много добре е казано, че той е един микрокосмос. Всичко е у човека! И какво му се предостави? Една енергия, която ние наричаме памет. Защото не Бог даде имена, а заведе живите същества при Адама. Става ли паметта божествена собственост?! Хилядилетия имаме наименованията като се почне от най-малкото цвете и се свърши до най-големия гигант на динозаврите. И не е важно, че форми изчезват от историята – има вписана тайна, тайна на вложена еволюция да се одухотворява материята.

Ето защо Адам трябваше да позволи от него да се роди Ева, трябваше да наруши един принцип и да яде плода на знанието, обявявен за грях. Но тогава вие няма да намерите в него вибрацията на страх. Защото страхът ви връща и ви създава отчаяние, а той трябваше да отработи цялата своя нива – своята плът, одухотворявайки я, пращайки я през различните метаморфози до идеята на Голготското пътуване. Това е липсата на страх. Представете си, когато хулят Иисус и му слагат кръста, ако беше се смутил от упреците на тълпата и на синедрионните корифеи: „Хайде, нали си чудотворец, освободи се!“ Ако Той беше свалил кръста, никога нямаше да има Възкресение. А Възкресението е самокръщение – Син Човечески да стане Син Божий в Своята Единосъщност. Разликата от това да ви кръстят в реката (да има един Йоан Кръстител) и да влезете в гробницата – външно видима и вътрешно невидима, е да извършите самокръщение. Във видимото кръщение се чува глас: Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, но в самокръщението „Моят възлюбен“ трябва да прерасне в „Моят Съсъщник“!

Божествеността е една неотменна даденост. Тя е изпратена същност на Бога в човека и затова е неотменна, затова поставя непреходност на събудената у нас божественост. В такъв случай божествеността не е харизма, а екзистенциалност: Аз ти давам Моето Дихание и ти, който си Мое подобие, опазено в еволюцията, се връщаш и ставаме единство! В този смисъл ние можем да кажем, че Божията човечност дава своето Дихание, за да имаме Човешка божественост. Ето как Човешката божественост става една собственост чрез Божията човечност. И приливът на Син Човечески в Син Божествен е именно с тази собственост. Но колкото и божествености да съберете, в Троицата няма сбор на божествености – има Богове: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. В такъв случай тази Божественост в пулса на еволюцията е изграждала божествеността Човешка в Божията човечност.

Кое тогава е собственост – тялото, личността, индивидът, божеството, или всичко каквото сме? И на кого? Има ли някой, който има право на собственост? И кога, както казвам, битката за човека свърши? (Разбира се това „свърши“ не значи, че човечеството е привършило своята еволюция и е освободило място на изведения Бог, но тенденцията стои.) Има ли момент, когато настъпва свобода на Самия Бог от спомена, че е човек – когато Той може да бъде освободен, освободен от това, че е човек? Да, когато човекът повече не умира, когато е безсмъртен! Тогава Бог не може да се пита дали е бил човек. В такъв случай ние сме казали съвършено ясно една голяма истина – човекът е един развиващ се бог, а Христос рече: Аз и Отец сме едно! Кой на кого тогава е собственост? Радва ли се Бог у нас, когато се освободи от човека, защото човекът, прераснал в Бог, не създава предмет на собствености, а живот? Безспорно! Така безсмъртието е най-добрият акт за притежание на една непреходна собственост, защото чрез победата над смъртта вие отивате в Единосъщието.

  • Безсмъртието е един конституционен текст за непреходна собственост – непреходната Божественост!

Мировата конституция слага на човека текст: Ти си безсмъртен. И културите на древните религии дават възможността, че след един Ден на Брама ще дойде една Нощ на Брама, в която съществата няма да ги има – ще има Живот. Тогава оправдана ли е фразата, която съм казал – човекът съществува, само Бог живее?!

В такъв случай можем ли да говорим, че преходната собственост е тялото ни, защото е тленно? Църквата сложи, че човекът, когато умира, оставя тялото си в онова, от което е направено, а Духът се връща при Отца. Не значи ли тогава, че тялото като преходност не е собственост на божественост? Не! Не, защото то не е „пръст от пръстта“, а сбор от богове-клетки. Значи то трябва да бъде определено като преходна божественост, понеже въпреки че по библейския текст е една тленност, все пак ръцете на Сътворителя са го пипали и правили. То е една преходна божественост, но в същото време в него е непреходната – гласът на Онзи, Който вика Адаме, где си.

Непреходната собственост винаги сме наричали душа, Дух. Още едно голямо потвърждение е знанието, че ние в триизмерието оставяме тление, за да отидем в четириизмерието, но дори и в него оставяме тление. Защото и оттам изхождаме с душата си като присъствие в своя астрал, за да присъства тя в своя ментал и безспорно след това ще премине и в своята причинна даденост; а Духът – още повече. Кое е преходно тогава, щом имаме такова разслоение на измерения – трето, четвърто, пето и пр., в които безспорно ние легитимираме преходните божествености в непреходни (защото в тези полета те осъществяват друга култура, друга конституция)? Ето как ще дойдем до една неизбежност.

  • Божествеността като собственост е човекът бог в развитие.

Колкото и преходни да са, всъщност преходните в него са нееволюиралите. Затова казвам, че злото е нееволюирало добро. Винаги сме имали един конституционен текст за собственост, и то за Божествена собственост! И когато дойде тайната на Възкресението, въобще не можем да говорим за преходност на божествеността като тяло. (Дори Христос във всичката Си дързост и смелост каза: Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец Небесен!) Така че преходната тленност, в своите пътища на обучението, ще дойде до непреходна. Тя във всички случаи е божественост и ние не бихме направили непреходна божественост, ако нямахме преходната в това, което се нарича материя.

В този смисъл самите превъплъщения, за които говори индийската култура (а християнството приема превъплъщението на Сина Божий), също така са свидетели на тази преходна собственост, която безспорно трябва да носи т. нар. Змия-Огън (Кундалини). Ние предоставяхме на тази преходност в нейния еволюционен път идея за изкупление, за страдание, за спасение, но в същото време и идея за съвършенство. А когато дойдохме до Духовната вълна на Мъдростта, казахме, че вече имаме и идея за божественост. Преходността не лишава преходното от основание в своята възможност да стане единосъщно, но то досега е било само свидетелство на това, което законът на еволюцията е позволявал или играта на съдбите-богини, които са определяли поведение и не са слагали знака на непреходност. Кое е онова, което е могло да открадне Божествената собственост? Грехът ли? Както виждаме и той не е... Религиите изрекоха една полуистина – Спасителят. Човечеството натовари в своята еволюция Иисус да мине пътя на страданието, та да му помогне, но две хиляди години на човека му пеят химна на спасението, а той продължава да се моли, че е грешен. Дадоха ли молитва на спасения? Не, дават молитви на грешния: „Прости мене грешника...“ Втълпено е на човека, че само грешки прави и, разбира се, за тези грешки материята е грешната. Ето какви вериги има да падат, да падат с нови идеи за свобода, с нови пътища!

Колко много гънки стоят в една такава фраза „Божествеността като собственост“! Тайната на камилите е, че носят „триста кофички“ вътре в себе си, та като се напият с вода, да издържат дълго нежадни. Това е голямата енигма на сътвореното. И онази доктрина, наречена креационна, която създава в неподвижност, влага в нас плът и Дух. Другата доктрина обаче – еволюционната, ни освобождава от плътта чрез Духа. А какво каза Мъдростта: Да бъдеш, не да имаш!

  • „Да бъдеш“ е собственост на непреходното,
    „да имаш“ е собственост на преходното!

Бъденето е с Духа – еволюцията да те освободи от плътта! Това е екзистенцията на Сътворението – креационността и еволюционността. Затова, когато водят Ева при Адам, защото от него е изведена, той ще рече: „...това е кост от костите ми и плът от плътта ми.“[2] И законът на еволюцията ще ви освободи от плътта, тъй като другото е Диханието. Това е правото на еволюцията – да обожествиш материята и да се освободиш от нея.

Когато Бог създава образа, вика Сътрудниците Си – Да сътворим..., но когато дава Диханието, не вика никого – вдъхва го Той. Тогава какво е подобието? То е именно непреходната собственост. А безспорно това, което наричаме наследие, е Адамовото поколение. Тогава кой е Собственикът – Който дава подобието; кой е наследникът – Адамовото поколение. От плътта бе създаден образът, или Боголичието, за разлика от Диханието – то дава подобието, или Боговластието.

И в такъв случай къде бихме намерили опорност, за да продължим отработването на своята Божия собственост; имаме ли дадени образци? В кой момент Христос каза „Да бъда“, вместо „Да имам“? Когато рече: Този хляб е Моето тяло... Неговото тяло стана „да бъде“, а не „да има“, защото в онзи момент Той е същност. И оставя великата тайна причастие, където претворяването на хляба и виното става тяло и кръв Господни. С тях вие слагате голямата идея на вечност, от която бъдното се страхува – човекът се страхува, че има вечност, защото още не е направил от себе си божеството.

Имаме ли нужда, трябва ли да направим отново една Тайна вечеря, т.е. всеки да я извърши? Защото в какво се крие смисълът на Тайната вечеря? Там има няколко елемента: единият е оня, който ще ви предаде – а това е вашата мисъл, която не ще да се освободи от миналото; това е вашето тщеславие, което иска награда... И виждате, че завистта веднага излиза на преден план – Иоан си бил сложил главата на рамото на Христос. Каква болезненост... – някой да има привилегията да си сложи главата на рамото Му! Това са странични неща, но те са много важни. За съжаление, никой не ги разтълми, а се говори само за предателя. Не е само Иуда предател – предателят е онзи у вас, който може да отиде да се спазари със старите книжници на миналото учение, с една отживелица (и сега сме свидетели) – отживелица на кръвта като раса, отживелица на фаталността като психоза на тълпата.

Тогава имаме ли нужда наистина от една Тайна вечеря и какво трябва от нея да вземем сега, когато говоря за божествеността като собственост? Да, имаме нужда. Защото този хляб е Моето тяло – тяло, което става святост, причастие, осветеност, и това вино е Моята кръв – тя е битието на Новия завет, с нея бъднината в продължение на две хиляди години взима преобратените дарове заради осветеност! Можете ли да дадете тялото и кръвта си в жертва да бъде поведен светът – да нахраните света в идеята на голямата си жертва?...

А какво направи Гьоте в неговия „Фауст“ – продаде ли Фауст кръвта си на Мефистофел с един подпис, че ще му служи?! Азовият ни лик – това е кръвта, а той с нея подписа договор с Мефистофел (заради Маргарита)! Ето как се разменят стойностите с Моята кръв е Новият завет.

Причастието е, което ви прави съсъщност с Отца – да станеш събожествен в идея на притежавана собственост: Дух, който храни душата; душа, която храни мисленето. Вие не бихте имали царство Небесно, ако нямахте йерархията на познанието за божественост: от тотема – обикновеното животно, което е било олтарно божество и са го яли, за да бъдат събожествени, до сублимацията – хляба и виното, която Синът Небесен даде!

Затова ние трябва да направим една истинска Тайна вечеря, за да можем да кажем, че хлябът и виното станаха Господни тяло и кръв, които след това са силата, динамиката на Божията властност, причестяваща и преобратяваща човешкото битие. Новата Тайна вечеря се крие в Божествеността като собственост! Когато човекът това не може да разбере, той се храни само с трохи. С това се храни – и то с много оскъдни трохи от един отколе засъхнал хляб на вероизповедания, на култури, на мирогледи. Това е бъдната тревога на човечеството. А то се брани с куршуми, с идеологии, с философии... – страх да не загуби небожествеността си, облечена в дрехата на овехтели божества.

Направете своето тяло хляб Господен и тогава, като богове в развитие, сте осъществили идеята за Тайната вечеря! Ето защо ни трябва един Син Небесен – Син, Който да направи Възкресение. Когато тялото Му е хляб Господен, тогава безспорно този Син може да възкръсва. Трябва ни божественост, защото Христос рече, че има и царство Божие. От тази поселност на плътта ви тук – в царството на тлението, да преминете в царство Божие, защото имате една божественост, която еволюира от един Син до Синовност. Ако вие не извършите самокръщение, не можете да направите великото тайнство Възкресение. Затова апостолите на Христос Го чакат в единомислие, не в Единосъщие; те не можеха да правят още Единосъщие! И какво им даде на Петдесятница? Лична божествена собственост – на всекиго поотделно даде по един лъч в освещаване. Виждате ли как лигитимира собственост божествена на всекиго поотделно! Всеки в момента на осенението на Петдесятницата е собственик на своята възможно поносима божественост. Даде им отговорност и от синове човечески ги направи вестители Божии. Вестители! Това е собственост, това е лична собственост.

Ето какви велики вътрешни тайнства е оставено на човечеството, а то се занимава с плач, със скръб. Качат на гърба на някой юначага кръст и след него вървят бичобийци и го бият – за да спомнели какво е изтърпял Иисус!? Това е културата на съвремието с всичките тревоги на една първична останала идея, която ни лишава от правото на съсътворителство.

Тогава колко смислено, с колко много енергия е поставен въпросът, че човекът е един бог в развитие! В развитие, за което трябва да направи лично битие – Голгота, социално битие – Разпятие, и Мирово битие – Възкресение. Цялата тази посветеност – от черепа на Адам, който стои на Голгота (защото буквалният превод, това е „хълм на черепите“, т.е. на поколението), до Кръста, който е битката на Духа победил материята! И затова казвам: В сътворения работи Роденият! Роденият работи! Това е голямата среща на сътворения, който имаше преходността да работи за обикновеното, да страда за достойното, за да дойде да се пожертва за великото, а за божественото да изчака възкресението си. А те го натоварват, бият го по улиците на Рим; или пък индийците ще отидат да се потопят в Ганг; милиони мюсюлмани ще хвърлят камъни, за да изгонят техния шайтан; а ние ще разиграем кукери, за да гонят злото...!

Искате да влезете в Третото хилядолетие с доктрината на грехопадението и с благослова на папата!? А веднъж на хиляди години се отворят врати да не замръкнете в бъдните съзнания на човечеството! Будността липсва, липсва дори в тези, които водят човечеството, а колко много енергия и образност ни е дадена, за да можем наистина да се осъществим в правото на тази божествена собственост!

Христос остави една много смела мисъл, която можем да формулираме така: Човекът не е собственост на своите родители. Малко тъжно, но съвършено вярно – не е собственост на своите родители: Тези, които слушат словото на Отца Ми, те Ми са баща, майка, братя, сестри. Защото имаме ясни предпоставки – когато Мария и Йосиф отиват да търсят Иисус, че се е отлъчил и е направил родителска тревога, Той им казва нещо много същностно (също тъй отминавано): Защо Ме търсите другаде, защо Ми се карате – Аз трябва да бъда в онова, което принадлежи на Отца Ми! Ето как Той дава пълното свидетелство: Аз извиках Своята Човешка, вложена от Божията човечност божественост, и отивам не в онова, което Ми дава съображението на Моя ум, а в Моята принадлежност (за която ние говорим, че сме собственици). Божествеността е принадлежност на Бога, не на родителите!

Има и нещо друго – т. нар. социално право не позволява на бащата и майката да убият, даже и да окрадат детето си. Виждате, че и социалната правда брани от това. Значи не сте собственост на своите родители – всяко посегателство е спряно! И затова Христос отлъчи кръвното родство, расовия принцип. Следователно и трон, и олтар ви бранят – родителите имат право на грижа, но нямат право на собственост! Не случайно съм казал, че личността е свещена, а не институцията. Виждате как е защитена божествеността ви от носителите на божественост. Ако те носеха пълномощието да преценяват как да употребят вашата божественост, щяха да имат повече привилегии. Оттук идеята на правото, че личността е неприкосновена. Забележете какво прозрение има понякога законодателството, както да кажем при един римски законодател – Нума Помпилий, който слага идеята за неприкосновеността, за свещеността на личността.

Имаме и международна конвенция за защита правата на човека, имаме морални таблици, имаме Десет Божи заповеди... Знаели са, че е преходен, но го бранят. Защо? Защото вътрешният закон ни казва: Човекът е преходен във видимостта, но непреходен в незримостта! Но никой не се сети да зищити собствеността божествена у нас, наречена душа, да я защити от анатема. А анатемата е посегателство върху божествената наша собственост.

Една друга фраза, която казвам, е, че Адам е изгонен от Рая, но Бог не е изгонен от Адама. Значи може да бъдете гонени, но не и да изгоните Бог! Следователно не можете в Пътя да се лишите от предназначение, защото Диханието като подобие не се губи – Адам е изгонен като ум, като плът, но Бог никой не може да изгони, защото от искрата на Бога в кристала започва системата. Носите Вечност, на която обаче можете да дадете определение само тогава, когато станете Съсътворители. Тази именно божественост е нашата собственост. И ние не можем да я дадем на другиго, така както се опита Фауст да я даде на Мефистофел. (След това за изкуплението на Фауст Гьоте го прати да върши приложното, това което е седмият Лъч – да създава социални блага.) Не може да се продава божествеността, тя трябва да се освещава! И точно от неизгонения Бог Адам направи това, което се нарече Син Човечески в Син Божий.

Така че Адам нека си го гонят от Рая – от Умственото поле, въпросът е, че никой не може да ви изгони подобието. Изведете го, направете го – то да ви остави владение на Божията собственост! То е, което ви дава право да търсите своята божествена собственост, да я утвърждавате, да `и намерите приложност. И в тревожности да не се губи най-същественото – дързостта, за да не изпаднете в непростимото, наистина непростимо отчаяние. Вие може да не сте получили пръстена на венчанието с Бога, но това е външен знак на вашата еволюция. А когато ще имате неразтрогаемия брак с Отца, няма нужда от пръстени, защото еволюцията ви ще е свършила.

Кой обаче е онзи, който може да дочака свършека на Деня, за да бъде бременен в Нощта на Брама и да прави нови светове? Ето великата тайна – безсмъртието! И тогава защо се страхувате да умирате?! Научете се да владеете смъртта, да правите кръщение на смъртта, защото само тя прави безсмъртие.

И така, непреходна ще си остане Божествеността като собственост – тази собственост, която е Кундалини у нас. В „Пътят на Кундалини“[3] разгледахме инволюционността и еволюционността `и – гнездата, които тя си прави, пристаните, с които трябва да слиза и да се връща. Инволюцията ви прави пристани, за да може еволюцията да ви каже къде да правите олтари. Седем чакри, в които енергията, силата на Кундалини – на Диханието, чака да си присвоите малко Божия собственост. Първа чакра, втора, трета... Имаме достатъчно опорни стъпала в стълбата за тази велика будност на задвижената Змия-Огън, която си има своите тайни вечери и голготски пътища от първата до седмата чакра, до Всемирното съзнание.

В идеята на Пуруша – Прабога, и Пракрити – Праматерията (когато гледаме на нашето тялото като святост, като Пракрити, която може да поеме Пуруша, за да направят човека), ние наистина създаваме светителство към този олтар, в който пребивава Божествеността, пребивава Огънят Кундалини. И този Агни – Вечният бог, на земята се нарича огън, във въздуха – светкавица, на небето – слънце, но важното е да бъде Огън на причестението. А той щом е Божество, е и това, което наричаме собствеността дадена на човека – Божия собственост. И тогава имаме ли съмнение, че божествеността може да бъде собственост?! Сътвореното тяло, изградената личност, тръгналият индивид... – услуги, които ви прави еволюцията, за да можете да кажете, че владеете Божията собственост.

И затова говоря за личната Голгота, в която сте победили фарисейчетата и книжниците – тези варосани гробници вътре и вън от вас. И ето какво една голяма личност в нашата култура (малцина го знаят) – Змей Горянин, в епиграмата, озаглавена „Пътят“ (1951 г.), пише:

  • Когото Бог издигне
  • за знаме на живота,
  • той трябва да достигне
  • бездруго до Голгота.[4]

Не е важно дали в личния си живот сте знаме, дали в социалния, но – до Голгота! Значи Голгота е част от събожествеността. Аз съм Пътят, Истината и Животът! Това е една страшна йерархия. Можете ли да си представите какво Христос е дал и с каква трапеза се храни човечеството?! Той каза, че с трохите се хранят кучетата, а официалната институция дори и трохите отне... Ще ви се каже, че Пътят е осеян с тръни, бичове, хули, за да се извинят, че не могат да правят божественост – но правят услуга на това, което нарекоха сатана. Няма сатана вън от нас! А милиони ръце на мюсюлмани хвърлят камъни и правят грамада, която изглежда като някакъв Иблис. Разбирате ли с какво живее човечеството – с личното си безсрамие на непрозрение, направено кумир, ужасен кумир...

Има една илюстрация от апостол Павел: „Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене.“[5] Колкото и да е далече от вътрешното просветление за това, казал е Той живее в мене. Но не си губи физиономията – Христос живее в него, а той си остана Павел... Коя собственост е в него? Съразпнах се... Макар и да изглежда двойна собственост, тя е една. Той разбира се не знае, че Бог е в него, защото е в културата на ревнивия Бог, който не му дава право да каже името Му. А в Христос името на Бога е живот, затуй Павел ще каже така. Но макар и да е достойна фразата Съразпнах се и сега в Христос живея, Той никога не е излизал от него, само че Павел е трябвало да се освободи от своите приумици на Старозаветието. И една голяма тайна е, че от Савел, след Христовото осенение, той става Павел, както Яков – богоборецът, става Израил. Това е метаморфозата от преходната ви към непреходната дадена божественост.

Съразпнах се! Разпваме се със своята Божия собственост, защото в края на краищата вие не можете да дадете приют на една Божествена собственост, ако нямате притежание на собствеността тяло, което е сбор от хиляди богове. И така в еволюцията тя трябва да стигне (както казва Змей Горянин) до своята Голгота. Аз и Отец сме едно, но все пак йерархия има...

В друг текст – в Посланието на Иаков, е дадена една формула за обучение (в обръщение към прелюбодейците и прелюбодейките). Той фиксира обвинение, което всъщност е универсално по същност: „Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога?“[6]. Това, погледнато така строго, е явно противоречие, защото ние говорим, че светът, ако го нямаше, нямаше да има и Бог; ако нямаше личността, не можеше да има и Универсалност. Те не могат да бъдат осъзнати вън от възможната наша преценка. Вражда... – защо? За деяние, което противоречи на възпитанието. И Иаков по-нататък посочва: „До ревност Бог обича духа, който е вселил в нас.“[7] На Бог винаги в юдейската религия (а разбира се след това и в християнството) се приписват мотиви на човека, който еволюира и не е завършил развитието си. Ако беше го завършил, безспорно нямаше нужда да се слага ревност. Но така или иначе Бог не може да ревнува (оставете тези унижения), защото кой е собственикът – „ревнивият“ Бог или събудената у нас потреба за божественост в защита на притежаваната Божественост?! Но целта на религиите е да обучават човечеството, а това създава психози. И не е страшното дори, че е имало исторически психоза за инквизиция, а че има психоза за насилие в цялата култура на човечеството. Така в даден исторически момент избуялите бурени са правили напразна жътвата.

Две хиляди години хората продължават да страдат, защото не разбраха тайната на Христос. Но такава е йерархията... За да освободи културата на юдаизма, която безспорно е култура на страданието и на кръвта, Христос извежда културата на Аза в неповторимата личност за свобода от колективното съзнание (защото расовият принцип в старото изповедание е по-властен от личността). Христос ги освободи, но те стоят там! А сега пък ги виждаме в двубой със своите събратя – мюсюлманите. Не е проблем печалното страдание, проблем е булото – казано е, че е разкъсана завесата на храма, но никой не отметна булото от олтара за великата тайна на причастието, че ти си един събожник, а не расов враг, не кръвен небрат. Целият път на хилядилетията е битката между сътвореното и роденото!

Представете си колко прозрение има в онази притча на Христос за плевелите – когато слугите отиват при господаря и Му казват: Да отидем и да ги оплевим – Почакайте до жътва, та ги разделете, защото, когато скубете плевелите, може да изскубете заедно с тях и житото! Така се получи с културата на преходите – културата на юдаизма, дори на зороастризма, която е едно велико тайнство. Този дуализъм никой не разбра – че предоставиха на Ариман само броени години! Но когато Ариман се качваше на трона, някои казваха: ние сме твои поклонници. Така се иждивиха много енергии – да се усвоява бог на злото, защото го бяха направили персона, както Яхве бяха направили ревнив Бог...

Ние наистина трябва да си отговорим кой е собственикът. И кой трябва да възкръсне – собственикът ли? Безспорно, той трябва да опази Божествеността си, за да може да наследи Единосъщието и да стане Съсътворител! Виждате ли колко йерархия крие динамиката на вложената Божественост у нас, преценявана от лично съзнание, изграждана в социална жертва и след това в мирово възкресение. Какви само дълбочини е сложила една дума – божественост!

Човекът не може никога да се лиши от божественост и разбира се ще остане в признание за Универсалността, Която е наречена Бог, Безпричинна Причина, или Нищото, от Което е всичко. В този смисъл виждаме безсмислието на цялата идея от пътища, които създават формули за страдание, за изкупление, за спасение. Но всичко това е стража пред Божествената ни собственост – явяват се морални таблици, с които ние охраняваме крепостта на Божествеността от това, което се нарича „приятелят ти враг“. (Защото най-страшното не е това, че врагът ти е враг – най-страшно е, че приятелят ти е враг! Затова Иаков говори за приятелството със света)

И така, йерархията да браним преходното в неговата предназначеност за непреходност – това е, което ми е дало основание да кажа: да, има един конституционен текст за непреходна собственост – това е Божията човечност у нас! Така чрез преходното сме съхранили непреходността, а тя от своя страна ни енергитира да направим от материята духовност. В такъв случай на преходната собственост ще трябва да създадем сигурност, за да могат енергиите да ни оставят чашата на причестението от преходното към непреходното. Единосъщието тогава, както казах, няма да бъде сбор от божествености, а един сбор от Богове персонални, по същност Единосъщни. Значи от вложената енергия за божественост ние изграждаме същността си. Човешката божественост се слива с Божията човечност в нейната цялост.

Бог Отец, Бог Син, Бог Свети Дух дават Божията човечност; Синът трябва да покаже, че е извел Човешката си божественост и Духът да свидетелства за безсмъртието. В учението на зороастризма също се приема, че Духът е творческата ипостас на Ахура Мазда и е формулата на безсмъртието, защото е посвещение. (Там Той се нарича Спента Майню – Светият Дух в християнството.) Значи божествеността е наша същност вложена, за да ни даде след това Бог. Чрез божествеността като собственост ние извеждаме Сина и тогава знаем, че от Единородието се отива в Единосъщието; тогава знаем, че от благоволението Това е Моят Син, трябва да се дойде до съравенството Бог Син. Благоволението – то е благоразположение, но в никакъв случай не може да ви даде същината. То, благоволението, е актът на служението, че сте натоварени, но когато дойде Единосъщието, тогава ще извикате взаимодействието, за да направите от него това, което нарекох Съсътворител. Ето голямата разлика. Така че благоволението е предразположение за служение, но то не е достатъчно – трябва да имате Единосъщието, което ви дава акта на взаимодействие и изгражда във вас Съсътворителя!

Разбира се, човекът още е далече от Съсътворителя, Който тъгува в приложността на човешката преходност. И голяма е болката докато се дойде до осъществената формула „Да сътворим“ – ти да си Съсътворителят. Това е наистина една изключителна болка. И затова в йерархията на развитието Творецът, внасяйки в човека Божията Си човечност, след това му дава и енергиите да създаде в Човешката си божественост постепенното овладяване на Божествената еманация. Ето защо Христос не дава на апостолите един общ лъч: „Ето, вие, Моите дванадесет избраници, сте осенени!“, а праща над всекиго отделен, за да може този, който го приема, да го понесе. Колко прецизно е давана енергия за усвояване на божественост и изграждане на признание на човека, бъдещ Син на Бога!

И така, имаме ли вечна собственост? Логично е да кажем: Да, Божията собственост е вечна, защото Божията човечност е у нас. Но има нещо друго – всичко отминава, идва една манвантара и след Деня (който е милиарди години, това няма значение, защото Вечността пък не е определена) може ли някой да ви каже в Нощта кое ще остане от вас? В такъв случай можем ли да говорим за вечна собственост? Всичко в същността си е свободно и се освобождава от предишното. И щом се освободите от всичко предишно, което ви е сътворило, нямате идея за времена. А щом няма време, каква Човешка божественост имате?! Или собствеността на Божията човечност с тази преходна Човешка божественост, която се бележи във време, като се надмогне в Единосъщие губи своята тайна?! Затова казвам: Не пестете времето, а енергията! От белязаната във времето преходност на Човешката божественост вие ще отивате в една безспорна вечност, но не може да я констатирате, защото там няма време и тогава има само Божествена собственост. Но ние не можем да кажем, че и тя е вечна, щом в тайната на Сътворението е сложено, че в Нощта на Брама (какво там ще става, какво не...) има нов Ден! Тогава какво е вечна собственост?!

Това, разбира се, не дава основание за отчаяние, че няма вечност. След като осъществим не човека – бог в развитие, а Човека – Бог, не ни е нужна собственост за вечност. Богочовекът самият е Брама, Той самият е Творецът, Сътворител. (Безспорно това е посегателство, посегателство срещу ума, който прави доктрини, но аз не се тревожа от ум, за да бъда спрян, когато давам културата на бъдещето, особено с Учението на Мъдростта, а от време на време и с лъчи на бъдната култура на Истината и Свободата.) С тази голяма идея „Богочовек“ в личното си поведение няма да загубим Боголичието, а още по-малко да станем бегълци от това, което се нарича Боговластието.

Значи всички константи, които са дали философии, религии, науки, са просто с един знаменател отдолу, който е безкрайност и следователно стават нула. Затова казвам, че човекът е свещен, а не институцията. Институциите прихождат и си отиват – Партенона я няма колкото и много молитви да са правили, колкото и много фризове да са оставили гениалните творци.

Човечеството има сложени жалоните на еволюцията. Всеки от Седемте Лъча е достатъчен, но и не може без другите. Когато сте предан на Лъча на Администрацията, това е жезълът на цезаря, но и цезаря го убиват – „И ти ли, Бруте!“. А онова, което може да освети поведението на цезаря в неговата отговорност да прави социален път, е благословията на олтарния жрец – на Лъча на Религията. Следователно, може да сте достатъчен като цезар, но не сте достатъчен за целостта. И в Седемте Лъча на еволюцията трябва да се изработите. Ето го Фидий, ето го Бетховен... В тази преходност вие защитавате божествеността като лична собственост. Божественият брани божествеността си!

В историята един Лаокоон – жрец на Троя, предупреждава: Страхувайте се от данайците, дори когато носят дарове! (Timeo Danaos et dona ferentes!) Този жрец застава срещу боговете: „Не, не приемайте дара!“ Това е да защитиш Божията си собственост. Не е важно дали е било митология – важно е, че има божество у него. И той го защити: „Не приемайте...!“ Тогава змии-чудовища, естествено (така както богините на съдбата само с това се занимават), го удушиха. Но като образец Лаоокон не умря. Разбирате ли как се брани Божия собственост, как се брани Божията човечност? Като пожертваш Човешката си божественост.

И какво прави Пуруша – Мировата душа, Мировият човек? Той е не само жертвоприносител, а и Самият е жертва! Ако схванем тази тайна, тогава има ли съмнение за това, че трябва да надмогнем Човека, както в Посланието за 2002 година казах: Сътворението е идея за Човека, когото трябва да надмогнем! И наистина е имало хора пожертвали Човешката си божественост в името на Божията човечност, която безспорно е и наша вечна собственост в нейната преходност на милиони или милиарди години.

И така, кога настъпва свобода на Бога от спомена, че е човек? Когато човекът започне да не умира, защото вече е безсмъртен! Ето коя собственост защитаваме, ето кой израз на божествеността приемаме за своя собственост – безспорната велика тайна на безсмъртието като идея на Възкресението и път на Единосъщието! Кога тогава можем да направим свобода, или кога можем да кажем, че тази божественост е наша собственост? (И можем ли?) И как бихме минали в една такава собственост, след като знаем, че в края на краищата, когато стигнем до оная свободна Същност, каквато е Безпричинната Причина, или Нищото, от Което е всичко, там няма време, за да се определя и присъственост?

Щом няма времена, ние не можем да приемем това, което наричаме неизходимост. Затова всеки в себе си носи, в бъдната Нощ на Брама, своята първа зора на Деня на събожественото си сътворение!

Първородието е присъствие на Божествеността,
Единородието е същност от Самия Отец!

[1] Български конституции и конституционни проекти, Д И „Д-р Петър Берон“, София, 1990, с. 26, чл. 61.

[2] Битие 2:23.

[3] Нур 2/2000, с. 45.

[4] Горянин Змей, Епиграми, Българска сбирка, 2000, с. 134.

[5] Послание до Галатяни 2:19-20.

[6] Иаков 4:4.

[7] Иаков 4:5.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993