Зареждам...
Пресконференция Ден и дом на безсмъртните българи (2/2003)

Пресконференция
Ден и дом на безсмъртните българи

 

Ваклуш Толев: Искам да Ви благодаря, че сте надмогнали всекидневието с оглед на това, че винаги има олтар, от който да се вземе причастие за Път и Единосъщие! Добре дошли!

Светла Асенова, водещ: Добър ден, уважаеми госпожи и господа! Добре дошли на всички, които проявиха интерес към тази идея, с която България влезе в Третото хилядолетие и която е тема на днешната пресконференция – Ден и Дом на 13 поименни безсмъртни българи:

  • Цар Борис III – Обединител;
  • Хан Аспарух – Основател;
  • Цар Борис – Покръстител;
  • Цар Симеон – Просветител;
  • Св. Климент Охридски – Азбучник;
  • Св. Иоан Рилски – Покровител;
  • Св. Патриарх Евтимий – Мистик и Воин;
  • Отец Паисий – Будител;
  • Васил Левски – Икона на българската свобода;
  • Баба Тонка – Майка на безстрашието;
  • Княз Александър Батенберг – Съединител;
  • Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений;
  • Ванче Михайлов – Воин на оскърбените българи!

Точно преди 10 години, когато г-н Ваклуш Толев за пръв път прокламира своята идея за Ден и Дом-светилище на 13-те безсмъртници, каза: „Трябва да изградим този Дом-светилище най-напред в душите и сърцата си, които след това винаги намират воля да дадат на ръцете право да зидат!“

През изминалите години тази идея придоби голяма популярност в България. Създаде се Граждански комитет за изграждане на Дом-светилището, в който се включиха представители на Общински администрации от цялата страна, на Българската православна църква, Археологическия музей в град Велики Преслав. С идеята е запознато Ръководството на Националното сдружение на общините в България. В Гражданския комитет се включиха също така видни общественици и граждани. Днес, след 10 години, вестите са много добри – на 28 януари 2003 година Общинският съвет на Велики Преслав реши:

„Подкрепя идеята на Сдружение „Общество Път на Мъдростта“ да се изгради Дом- светилище на 13-те безсмъртни българи на територията на град Велики Преслав.“

Въз основа на това решение е издадена виза за предварителни проучвания за предоставяне на терен. Първата копка ще бъде точно след два месеца – на 28 август, Деня на 13-те безсмъртни българи. А стартът на реалните действия за изграждане на Дом-светилището ще съвпадне по време с учредяване на фондация, която ще се казва „За Безсмъртниците“.

А сега, надявам се, че за всички ще представлява интерес да чуем словото на Ваклуш Толев, защо България трябва да има Ден и Дом-светилище на 13 безсмъртни българи?

Ваклуш Толев: Уважаеми представители на медийния свят, разбира се, първо e моето признание и благодарности към епископ Иларион и към всички Вас, които, надвили всекидневието, дойдохте тук. Вие, които създавате мрежата на информационното хранене на България; Вие, които създавате и настроения, и би трябвало да имате концепция в пътя на отговорността – добре дошли! А на ръководното начало на Обществото дължа моята неизмерима благодарност, че наистина тази идея стана реалност. Аз винаги съм казвал една основна мисъл за историята – че тя се прави от волята на цезаря и молитвата на жреца. Но винаги трябва да бъде родена една голяма идея – идея, която трябва да краде бъдеще, а не да се изповяда идеология, която е изхабила битнината и енергията на един народ!

Тези 13 безсмъртници са раждали идеи, които са крадели бъдеще – направили са това, което тринадесет века битува на тази земя – с характеристика, а не с биография. Тук е моята голяма благодарност към Редакционния съвет, който създаде подчертана, и то дебело подчертана потреба – един Албум, нагледност на тази идея, която ще краде бъдеще – идеята за светилище, за Дом, който трябва да създава историзъм, а не само да правим признание. Защото Безсмъртниците нямат нужда от нашето признание, ние имаме потреба от тяхното присъствие!

Тази голяма тайна на разликата между историята като историзъм и страниците на историята като констатация, която фактологичността ви носи, трябва да бъде добре позната, за да може Вие, които плетете мрежата на знанието и информацията, да вървите с това, което казвам – освободете се от дрехата на идеологии, които са изгребали своята същност и създават вегетация в пътя на народите!

Затова са сблъсъците – те са безспорна тема и потреба на еволюцията. Но еволюцията нанизва събития, тя не прави събитията – събития може да прави само човекът! Затова съм казал, че човекът е свещен, а не институцията. Институцията може да бъде променяна само от идея за бъдеще, не от изповядана идеология, която хилядилетията са ни оставили. А конфликтите са налице, създавайки социално немирство и лишавайки от историческа памет и присъствие.

Нека изживеем страха си от личности – на личността ние трябва да дадем път! А всеки от тези 13 белязани поименни българи поотделно носи характеристиката на личност. Чрез какво излъчих тези 13 избраници – чрез предназначение, но най-напред чрез вътрешно прозрение! Всеки прави биография, малцина правят характеристика. Именно характеристиката трябваше да прозра. И затова съм казал, че те са оспорвани и безспорни. Потребата от 13 безсмъртни е идея!

Когато роб ви дава свобода, тя е в измеренията на робското мислене – това, което Ви казах – идеологии, които са оглозгани от вековете, а не идеи. Всеки поотделно от 13-те е идея, с която е крадял бъдеще! И затова казвам, че в този Дом безспорно трябва да се срещнат гладният за хляб, но и за идеи! Много е съществено – ако трябваше първо да се създаде храна на тялото, а след това път за душата, нямаше на човека да се предостави приоритетно духовната му същност. Защото Самият Христос, Който ние изповядаме, каза нещо, което стана реалност: Не само с хляб се живее, а и със Словото Божие! Защото то е идея, която прави Бог и човек в единство, или както казвам: човекът е един бог в развитие!

Така трябва да разберем живата потреба от тези 13 съпричастници на културата и градежа. Защото Византия я няма, а ние продължаваме да бъдем! Турската империя, която се ширеше в два континента, се събра. Ние гостувахме на едно историческо събитие, наречено робство, но без да бъдем роби! Това наше гостуване беше да поемем отговорността за инвазията на азиатщината, за да предоставим на Европа, която не притежаваше лична култура, правото да прави поне цивилизация. Ето защо този Ден, този Дом вече, постепенно събра мирната енергия на българския дух, пръсната във всички посоки на обединена или необединена България, но с тенденция, че тя винаги ще бъде единна в своето предназначение. Защото тя още е тук и ще остави на света едно голямо духовно битие. Това е пътнината на Третото хилядолетие на България – крадете бъдеще; създавайте идеи; не изповядайте до жертвеност идеологии, които са отживелици!

Тук е голямата тайна и в това е било възможното преценяване на характеристиката на личностите, които трябва да влезат в изповеданието на Третото хилядолетие, за да няма смут в душата на никого! (Въпреки че, когато е ставало преценка, е имало обструкции, които изразяват негодуванието на идеологии.) Оставена ни е енергията да се краде бъдеще! Това бъдеще трябва да почива на една от най-големите тайни – на отговорността. Отговорността за отделната личност винаги ще бъде добродетел. Страшното е, че отговорността в колективното съзнание и разслоената класовост на човечеството е една затворница без право на амнистия! Тогава отговорността за държавата ще остане винаги голямото огледало, с което можете да надникнете в други планети – отвъд вашата психология!

Аз искам именно една идея за бъдеще да освободи в социологията този вечен затворник – отговорността. И това е моята пък отговорност пред тези избраници и пред тази бъднина на България, която е чертана да приеме Третото хилядилетие, а не само ХХI век. Когато се създават идеи, които преобразяват света, те правят начало на хилядолетия, а не поредица от бройни години!

Ето защо този Дом-светилище и този белязан Ден, който е кончината на Царя Обединител, съм казал, че е българският социален учебник на приложна отговорност и на национална доблест! Не е страшно, че някой ни е взел храм – страшно е, ако ние не потърсим храма и олтара в душите си! Защото има един голям олтар в пътя на човечеството – във всеки човек е сложена една Книга на Живота, която е неговият бъдещ олтар на изповедание. Това е великата тайна и това е именно идея, която краде бъдеще! Тя не е пътека, която ви води само към светилище; тя е вашата невнятна молитва, или вашата молитва на безмълвието, предоставена на българския народ от един Патриарх Евтимий, когото нарекох Мистик и Воин!

Така че за всеки поотделно характеристиката е не само това що той е дал, а какво е събудил. Събудил е правото ни на валенция за една нова идея! Когато си създал Златен век на книжнина, защо да не внесеш в културата на този век на българина една Азбучна молитва, която светът няма! Не е въпросът за големите романи, които и Виктор Юго, и Толстой написаха, и у нас Дядо Вазов написа... Не, не! Те са отражение, това е работа на историята, но не и на историзма! Аз искам за тези тринадесет души да се разбере, че те са фениксът на идеята в Третото хилядолетие – бъдеще с този голям олтар Книгата на Живота. На тях, на Безсмъртници, не се пожелава вечност, защото безсмъртността е, която може да бележи преходност с вечност! И именно те са социален учебник, с който искам социалната общност да освободи заключеницата, наречена отговорност!

Така преди десет години тази идея се роди, когато беше петдесетгодишнината от кончината на Цар Борис III. Тогава този ден – 28-ми август, прокламирах като Ден на бъдещото на безсмъртници в България. Ден, чертан по силата на това, което националният ни дух иска да направи в нагледност – история, и да даде път на един народ, който във всички случаи според мен е белязан да остави на света нещо повече от това, което преходността оставя като наличност. Наличност е и самият гроб, но ако вие от гроба не направите възкресение, той е в множеството, той е преходен.

Идеологията, когато прави история, е гробар на факти и истини... И исках тогава да кажа: ето, гробарите свършиха своята работа, но дойде часът на възкресението – тази велика тайна, която направи Борис III. Той трябваше да бъде познат като една идея на социално-историческата приложност, макар и мимолетна – идея на Обединена България! Но в душевността на българския народ той му показа, че е възкръснал. Това е неговият принос!

Така дойде необходимостта да се яде този хляб на идеите и в същото време да се гради утешният път с един Дом. Когато посветените са принасяли човека в жертва пред бог-животно, великата тайна на Космичността им е рекла: Познай себе си и ще познаеш боговете и света! Тази тайна – да освободите човека, да създадете възможност Божията човечност, която е вложена у вас, да се срещне с Човешката божественост, е енергията, която ми отреди да изброя тези 13 безсмъртници и да поискам след това тяхното право на Дом-светилище.

Действително съм казал, че първом ще се зида в нашите души и сърца. Разбира се, времето донесе будност. И десетки кметове, културни институции, политически формации, научни институти откликнаха в потребата от тази необходимост. Тогава и ръководство на Националното сдружение на общините в България, на което дължа изключителна благодарност (особено на кмета на Поморие – г-н Трухчев), даде своето признание на необходимост. Аз съм изключително благодарен на това поведение! А ако трябва да се запали вощеница на една личност – това е на кмета на Велики Преслав, както и на радетеля на тази идея – бившия кмет и зам. областен управител г-н Железов. Така цялото общинско ръководство прие да определи и да ни позволи правото да изградим Дом-светилище на тяхната територия, където безспорно незримият, но чутият глас на Симеона и на Великопреславци, им бяха пошепнали социалната потреба, за да може този „учебник“ да бъде реалност. Да бъде, както казвам – хляб на Мъдростта и жизнена държавност!

Благодарен съм на и за ония интервюта в различните вестници и в радио, и телевизии в страната! Благодарен съм на онези храмове, които приеха да направят литургийни служения за 13-те безсмъртници, въпреки известен смут, че един Аспарух, който не е кръстен – как да му правим помен! Вижте, институциите са преходност! Ако Аспарух го нямаше с волята и динамиката, нямаше да ни има тези тринадесет века! Ние трябва да преценим историзма, а не догматиката! Догматиката е стълб в институцията, но тя, например, в учението на евреите отходи своето место и се роди нещо, което те не искаха – роди се християнството! Така че не трябва да отричаме повелението и благодатта на Небето върху този човек, който основа тук държава! И онзи, който я обедини през 1941 година, а в 1943 година пресели своята осветеност в служение чрез дух на България!

Ще бъда благодарен, ако се поставят въпроси. Ваша повеля е това, което счетете за отговорно във Вашата съвест, и да искате да приемете идеи, които крадат бъдеще, или да отстоявате идеологии, които институциите още ни натрапват в изповедание! Благодаря ви!

Гергана Цонкова, гл. арх. на общ. Велики Преслав: Натоварена съм от кмета на град Велики Преслав да представлявам Общината с нейната воля, изразена в документи, които са поместени в Албума, в подкрепа на това патриотично дело. Преслав наистина е бил и се надявам да бъде люлка на патриотизма и българщината. Затова, доколкото можем, подкрепяме и подпомагаме – с общи усилия да стигнем до реализирането на тази идея!

Водещ: Благодаря Ви! Очакваме въпроси!

Елена Стефановска, Канал 1 БНТ: Каква е по-точно нуждата от създаване на Дом-светилище на 13 безсмъртни българи?

Ваклуш Толев: Домът е вътрешната радост на човека! Той не е преходното заведение, където отиват сега да изживяват своите радости. Домът е вътрешната радост. Затова, ако определяме потребата на хората, трябва да се обърнем към един олтар, който отдавна е занемарен. Това е олтарът на духовната потреба и историзма, който липсва в реалната сега българска действителност. Този Дом, свързан със светилище, има и своя Ден. Следователно Денят има потреба – това е кончината на една личност, която оставя в България жертва и пътнина. Не бива да бъде занемарен оня храм, или онази духовна и историческа отговорност, която тези първи хора са правили – както като път, така и като идея за земя, която става територия, и идея за държава, която се прави от народ, имал идеал.

Следователно потребата е, докато не сме изгубили всякаква посока, да върнем идеята за държава, да върнем динамиката на един народ, който е оставил в пътнината си твърде много култура за човечеството.

Първом, ние сме дали един Танг Ра, който безспорно не е имал нито баща, нито майка, не е имал нито ангели, нито сатани. Ние имаме това, което казвам – българският народ нито един ден не е живял без Небе! След това имаме един Христос, Който и с волята на цезаря, и с молитвата на жреца, е оставил една голяма идея, която е основна в нашия живот – идеята да даваме жертвопринос, когато имаме идеал. А идеалът след това се освещава от това, което се нарича Дом-светилище.

Таня Иванова, Канал 3 (в предаването „Честито“): Защо точно Преслав е мястото, където ще се изгради този Дом-светилище?

Ваклуш Толев: Не мога да кажа, че не съм влязъл в конфликт с някои, след като разбира се, нинешната столица София е знамение. Даже има нейно вече представителство – фигурата є (дали е св. София, майката на Вяра, Надежда и Любов, или е древната богиня на мъдростта – това е отделен въпрос). В столицата има и много други паметници, дори отделни бюстове. Нещо, което аз приемам с голямо почитание – това е огънят на падналите за Освобождението. И тук правя един голям конфликт – ние като история бягаме от историзма, оставаме само при събитието. Говорим повече за паднали за свобода, но не за идеята, че правим история. Това е големият ми конфликт и с историци, и с философи... Историзмът е, който може да ви състави паметници или имена. А за падането за свободата – вие трябва да имате идея за история, та да има кой да се жертва.

Аспарух водеше една голяма орда, макар че говорят за шепица българи. Добре, от тях десет да са паднали в жертва, но той имаше идея за история. Той направи историзъм – дойде в сърцето на Византийската империя и си направи държава, когато славяните имаха само своето благословение, че могат да бъдат ту на едната, ту на другата страна. Това е голямото – историзмът. И затуй съм имал конфликти.

Това, което е сърцевината на култура, наистина ще си бъде Велики Преслав, защото там ние родихме нещо, което светът няма – това е да създадете едно нарицателно – Златен век на книжнина. Не на пари – на книжнина! Там, където вие ще намерите една Азбучна молитва – няма светът азбучни молитви; там, където вие ще намерите и един Иоан Екзарх, който в своя „Шестоднев“ интерпретира идеята за Сътворението малко по-различно от тази в света.

И тогава вече се отправих към Велики Преслав. Г-н Кожухаров – кметът, се оказа човек с големи дълбочини; професор Балабанов – директорът на Историческия музей, откликна с бързината, бих казал, дори на Ахила. И тогава след няколко заседания Общинският съвет реши да подкрепи идеята ни.

Анна Цолова, bTV: Кога очаквате този храм да бъде изграден, средствата от къде ще дойдат? По-конкретно ако може. Разбрахме кога е първата копка. И ако има някакви проекти, които да ни покажете, как ще изглежда?

Ваклуш Толев: Един от най-трудните въпроси, разбира се, ще бъде това, за което вече говорих – не трябва ли да бъде нахранено тялото първо? Знаете ли, за да бъде изградено това светилище, само по себе си се ражда потребата. Когато са изградили тялото човешко (Самият Сътворител е поискал Свои съработници, защото Той казва: Да сътворим...!), след това идва върховният момент, когато трябва да го направят одухотворено това тяло – да му дадат идея за безсмъртие, и му се дава Диханието. Така е и с нашите материални предпоставки, на които искаме да дадем святост.

Светостта е един особен род енергия, тя не е молитвеността само. Светостта не е и дарът, който отивате да поднесете на светеца. Тя е идея за жертвата! Това прави св. Иоан Рилски. Той няма какво да поднесе, той поднася себе си – себе си жертва. И тук ние вече правим (аз благодаря за това предизвикателство) искането от тази жертва – тя е жертва на сътворения човек.

Какво може да даде сътвореният човек в идеята на жертвата? Първом това, което ни дадоха кметовете и другите държавни органи. Второ – средствата, с които сега известни хора ни подкрепиха (дори пари от Америка получихме). Значи – идеята за спонсорството, идеята за дарованието, а разбира се и държавата, за която отговорността е огледало. Така, започнати са вече консултации, а има и учреден вече Обществен комитет, да се изгради фондация със съответните правни изисквания и да се поставят проблемите пред цялата общественост. Безспорно, набирането на средства е дейност на големите институции, това е работа на държавата в нейната отговорност пред Дом-светилището! Това е работата на една култура, която Европа иска да изгради – културата на взаимността, която трябва да отгони сенките на съдбата: завидна съдба – незавидна съдба… Културата на Европа трябва да се научи да отгони, да отхвърли тези сенки на съдбата, за да създаде (а не само многословно да се говори) една взаимност на ценности!

Европа не ни е дала ценностна система. Вие ще ми възразите – да, но папата какво направи? Направи братята Кирил и Методий европейци! Вижте, братята Кирил и Методий първом не са създали за България азбука! И вземете нашите първи професори, когато учредяват Университета... Ето и тази велика Академия, която имаме като Книжовно дружество в 1869 година – нямаме държава, а имаме институт за култура! Европа трябва да приеме нашите ценности и да ги сложи към своите. Защото ние се радваме на интеграция, а не се радваме на културни взаимности, които сме им дали! Те не можеха да броят още, когато ние, българите, правихме Златен век на книжнина!

Така че една институция, която ще бъде основана от Общество Път на Мъдростта, е да искаме не само интеграция с Европа, а и психологическа взаимност на ценности, които ние имаме (не само да ни отбележат, че сме на второ или на първо место по интелигентност в света)! Те трябва да ни дадат пипаема, материална осезаемост за взаимност, а европейците знаят на какво сме били жертви...

Аз искам да събудя тяхната отговорност. А името на фондацията безспорно ще бъде „За Безсмъртниците“. Фондация „За Безсмъртниците“! Това дава основание на Европа да се огледа в своята същност, за да може да направи онова, което нарекох психологическо изравняване.

Идеята как ще изглежда проекта – безспорно неговият първи вариант не е санкциониран като неизбежен. Този, който има друго въображение (но трябва да познава Учението Път на Мъдростта) може да предложи друг. Това, което имаме е познанието на арх. Алеко Христов и той може да ви даде известни информации.

Арх. Алеко Христов, автор на проекта: В проекта е сложен един план, който е във формата, най-общо казано, на розета, и има едни сегменти на него, които са тринадесет на брой, колкото са и Безсмъртниците – от Аспарух до Борис III.

Съответно начинът на представяне на тези личности обаче не бива да бъде по традиционните музейни способи, а се преследва една по-абстрактна и даже почти чисто архитектурна пластика, която е представена с някаква символност...

Този проект не е просто една геометрия, не е и просто една символика. Ние трябва да го виждаме по-скоро като едно светилище, което е именно бъдещето, за което г-н Ваклуш Толев говори.

Биляна Грамова, BBT: Бихте ли само уточнили, защото казахте, че след два месеца започва първата копка, но пари за изграждането все още не са набавени? Тепърва очаквате да се събират чрез тази фондация?

Ваклуш Толев: Може ли, както е поставен въпросът, да стане копка, без да имаме средства? Вижте, аз казах една много особена фраза – създайте идея, която краде бъдеще, а не идеология, която изповяда минало. Самото белязано место е определено, разбира се, преди да имаме средства – защото е дадена идея! Ако ние чакаме да съберем парите... Аз ще спомня, че някога паметникът на Левски е замислен още в 1885 година – определено е мястото, белязана е идеята. А се събират пари почти цели десет години. Ще ви спомня, че за храм „Александър Невски“ двадесет и пет години събираха пари, докато бъде построен, но беше определен и архитектите бяха направили своите проекти.

Приложността на труда в социологията определя заплатата, но някой да може да каже как се плаща за духовната ценност?! Фактически ние страдаме от едни неудачни симбиози между социална справедливост и духовни ценности. Благодаря Ви!

Епископ Иларион: Аз поздравявам г-н Толев за хубавата идея и му пожелавам успех! Но тук, както са наредени лицата, именно в чест на които да бъде изградено това светилище, не виждам никъде светите Кирил и Методий, а на тях дължим извънредно много и за просветата, и за християнската вяра – и не само у нас, но в цяла Европа. Второ – за княз Борис, щом го определяте тук, вкратце му давате характеристика с една дума – Покръстител, но той е и ревнител на Православието; цар Симеон – не е само Просветител... Би трябвало някакви по-точни определения.

Безспорно на небосвода има много звезди – някои особено блестят. И тук са дадени блестящите. Но има и други – има много блестящи звезди за родолюбието и вярата на българския народ зад листата на тези лица.

Ваклуш Толев: Аз съм благодарен на епископ Илариона. И логично е, разбира се, от негова страна да се потърси това, което определя нашето Средновековие, и един навик, с който ние изповядаме в продължение на хилядилетия вече – да бъде поставен въпросът защо няма братята Кирил и Методий. Изначало казах, и когато бях във Варшава поканен на Деня на културата (тогава тази идея също беше поднесена), казах защо. В нашето академично тяло, при основаването още на Университета, става един конфликт – как да бъде наречена българската Алма-матер? Разбира се това, което предосвобожденската епоха дава като трапезен хляб, е Църквата. Тя е трябвало да намери социални опорни точки, да намери знамена. И безспорно дори изпреварваме другите – да канонизираме, макар без наличие на официална институция. Ние получаваме официална институция Църква и то от Турската империя (затова изпадаме в схизма) в 1870 година, а прокламацията на Българската църква за свобода от фанариота е в 1860 година. Това е съзнанието на една институция – без да има своя администрация, да прави административни дела; това е чудото на Българската църква!

Но има нещо много странно – защо нашите първи академици не приемат братята Кирил и Методий като заглавно име на Алма-матер? Защото, ако се попитаме съвършено сериозно и отлистим както биографията, така и пунктовете за двамата братя, ще видим, че наистина те не са писали азбука за България! Никога! Азбуката е поискана от Моравия – великоморавският княз Ростислав моли византийския император Михаил III да му се създаде славянска писменост в защита срещу това, което толкоз ясно стана после в Централна Европа – нашествието на католицизма. (Бих казал, че Централна Европа стана гето на Католическата църква.) Безспорно е, този славянски остатък там да поиска писменост.

Какво прави Михаил III? Византийската империя два века не може да победи България в гръд. И Михаил III прави това, което е обичайно за великата империя на хиената, както наричаме Византия – прави задкулисие. Зад гърба на България сключва договор срещу нея – един от най-големите договори, който в бъдеще става реалност. Кога става? С Киевска Рус един век след това! Как е унищожено Първото българско царство? Именно с Русия Византийската империя в гръб унищожи България!

Така византийският император прави тази формула – разрешава азбука. Разбира се, папата не е по-малък дипломат – папата е държава! (Там, в Западната църква, имаме папацезаризъм, а не цезаропапизъм както в Източната.) И той благославя азбуката... Ето как две големи дипломатически акции се срещат над хоризонта на България – папизмът и империята.

Ние се покръстваме в 865 година. И изгонените ученици кой ги приема? Тук е далновидността, тук е мястото на тази изключителна личност, която е трябвало да покрие със забрава и кръв олтара на Танг Ра, за да сложи Христос! Прозрението му да направи една държава и да създаде чрез религията един хоровод – княз Борис!

Кой написа кирилицата? Климент Охридски! Увлечението и потокът дадоха глаголицата, от която и помен нямаме! Какъв е преводът, който правят братята на светите Евангелия и свещените книги? Патриарх Евтимий направи отговорен, реален, а безспорно и изключително културен превод наново на цялата християнска книжнина в Българската държава! Аз не зная папата с какво можа да прати в гроб Кирил, но това, което направи папската институция, е, 1200 години Източното православие да ходи там на молитва до неговия гроб...

И когато е станало въпрос в нашия Университет кого да сложим начело – братята ли или Климента – те не са буквоядци и решават: св. Климент Охридски!

Това е истината! Другото е, че нямаме нито социален кураж, нито верска доблест – създават се идеологии, а не идеи, които дават път! Трябва истината да стои по-горе от това, което ни поднасят институциите. Но никой не е имал кураж да я разкрие, никой не е искал да я каже. А това, че майката на братята се казвала Мария и им даваме славянски имена, това е другата страна на въпроса... Науката има за задача да се занимава с минало, за да изкарва храна за бъдеще!

Аз благодаря на Негово преосвещенство за този проблем. Но проблемът трябва да бъде поставен, за да получи сериозно, отговорно решение – както пред светата ни Църква, така и пред Академията! Поставете го! Време е да се кажат истини!

Да, ние трябва да имаме светци, ние трябва да имаме белязани – но, проблемът не е да имаме, а да бъдем! Защото бъденето е идея за бъдеще! Това е, което имам да отговоря!

А колкото се отнася за княз Борис, за неговата прослава, аз мисля, че в цялата история вие няма да намерите човек, който е пожертвал повече. Не е проблемът, че пожертва сина си, не е проблемът, че ослепи слепотата; проблемът е това, което, пак повтарям – история се прави от волята на цезаря!

Ако и хан Аспарух нямаше тази воля, нямаше да наруши бащиния завет, който още повтаряме като стара молитва и латерна: снопа, снопа на единството... Щяхме да бъдем глътнати по-късно от Съветската империя. Тази баналност трябва да се изживее! Но Аспарух взе пръчка от този сноп и дойде тук, и ние 1300 години сме! Затова трябва да има някой, който знае да упражни воля. И така направи княз Борис – упражни воля, за да създаде християнизирана България – не можеше да останем в остров между две големи империи – между тази на Византия, която беше par exceleеnce християнизирана, а безспорно като социология достатъчно лицемерна, и тази на Карл Велики. Две империи – едната я християнизираше Западната църква, другата – Източната, макар и не отделена, но достатъчно мощна в лицето на Византия.

Така че братята Кирил и Методий, откровено казано – били са утешност в епохата на робството, но не наши просветители. И затова сме дали емблемата на Климента Охридски! Аз имам социален и личен кураж да поставя въпроса и пред Църква, и пред Академия. Нека институциите изразят своето решение! А това, че папската институция побърза да си ги присвои, за да ги направи западноевропейци, а не на Източната църква, е проблем, който трябва историците и дипломатите да решат!

Снежана Бесарабова, журналист на свободна практика: Вие казахте, че идеята за безсмъртните българи ще храни Европа. Как тази идея ще се отрази на бъдещето на България?

Ваклуш Толев: Ако ние не можем с тези тринадесет да нахраним Европа, сто и трийсет да им дадете, няма да ги нахранят!

Ако някой търси как ще се отрази на бъдещето на България, това трябва непременно да бъде предмет на гадатели. А на историческата достоверност ще се отрази с това, че ние ще имаме самочувствие. И както казвам – те са социален учебник, с който имаме национална доблест, за да нямаме неудобството, че влизаме като остатъка на Балканите! Това трябва да захрани нашата безспорна национална гордост и достойнство, за да не отиваме като бедните братя и сестри! Не, не – те трябва да знаят какво сме имали, а не да им кажем – ние ви дадохме братята Кирил и Методий, и спокойно да ни отговорят: оставете тези измами!

Ние им даваме 13 земни, плътни, животворни, изграждащи история! История, която погълна целия азиатски бунт! Цялата инвазия на азиатщината България я спря: Второто българско царство стана жертва за Европа – те трябва да го знаят. Това е нашето богатство за Европа. Европа има какво да научи!

Второ, една голяма идея за Третото хилядолетие. Това е идеята за Мъдростта, както преди 2000 години Христос остави идеята за Любовта срещу онази правда, която беше безправие!

 

гр. София, 28. 06. 2003 г., БТА;  
5. 07. 2003 г., Канал 3, „Честито“  

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993