Зареждам...
Школата – Бдение за Знанието

Школата – Бдение за Знанието

Школата е свободна от обреди, но отговорна пред тайнствата!

Скъпи Деца на Деня! Нека родената потреба от Небе не ни уморява, когато ходим пътя си на земята; нека потребната взаимност не уморява никого в жертва! Денят на Децата е белязан – не се страхувайте да го напълните с благодат, защото щедростта ще обидите, ако не искате повече от това, което имате!

Школата – бдение за Знанието! Фактически Легендата за Божията човечност и Човешката божественост направи това достояние на всички – че наистина Школата чрез своята обучителна система, като институция и като институт, носи, съхранява и утвърждава знанието. Затова именно тази година в Посланието беше казано: Дай ни зрение за будност и слух за знание! Точно това е и промитият негатив, който Учението Път на Мъдростта направи. Така вие имате реални образци, имате една зрима усетност: глад и молитва, гроб и Възкресение! Това са големите неща, които Учението разкри чрез средствата, които човекът притежава; разкри знание, за което не бе казано още. Не че човечеството е живяло без знание, но това е знание, което ви дава идеята, че бъдещето е живяно бдение!

Именно бдението в своята вътрешна усетност, в своята мистична съсредоточеност разкрива чрез прозрението великата тайна на откровението. А то ви предоставя знание надкрачило всекидневното умуване, надкрачило йерархията, чрез която умът се е развивал, създавайки култура на религиите. Но те са целяли изграждане скалата на добродетелите... Това е, милостиво казано, против волята на самия сътворен. Защото волята на сътворения е била да поиска знание и той се отправя първо към Дървото на знанието. Обучителната система обаче – Школата на древността, не му го позволява, а иска да отработи в него добродетели и после той да прави живот.

Не мога да кажа дали е сгрешило онова, което е ръководело сътвореното, но резултатите не са толкова радостни, че да правим само признание и благодарности и да се спрем да не направим упрек.

Проблемът със знанието е нещо, което Школата безспорно трябва да даде, а тя е и културният ни посланик.

  • Школата е културният посланик на Учението Път на Мъдростта в Третото хилядолетие!

Тя е културният представител, който отива като посланик на Учението на Мъдростта, за да може да направи това предизвикателство, което смело поставихме – Послание-предизвикателство[1] към Третото хилядолетие. Третото хилядолетие е предизвикано! Ние сега не можем да определим каква ще е неговата родилна болка, но Школата е длъжна да даде пулса на Детето на Мъдростта в утробата на Третото хилядолетие. За раждането на това дете и за сигурността му в Пътя има ли основание човечеството да не се страхува? Има. Защото един от най-големите надслови, който сложихме, това е Бдението. А казахме, че бъдещето е едно живяно бдение!

Ние дадохме едно бъдеще: Няма зло, има нееволюирало добро, защото то бе живяно прозрение, т.е. едно живяно бдение. Това наше основание е надкрачване както на всяка всекидневност, така и на хилядолетия, на които можем да благодарим, но не можем да бъдем вечно признателни. Така в Третото хилядолетие сложихме всичко онова, което живяното бдение ни е дало за бъдеще: дадохме, че знаещият е повече от безгрешния; отворихме вратите за онези, които са още смутени, че ще работят с третото око; изведохме една нова песен (която в Легендата можахте да чуете) – онази песен, която Сътворителят е сложил, наречена от нас Божия човечност, и безспорно имаме този хор, който прави песента достояние на всичко сътворено. Защото сътвореното не е само това, което е наречено човек, а цялата космична необходимост. Затова дързостно казахме, че човекът е една Мирова необходимост. Той може да прави историческо битие – това е личният му план, но той е и Мирова необходимост. Това именно се дължи на живяно бдение. Ако вие не го живеете, не можете да правите бъдеще. Бдението като вътрешно откровение чертае пътя на този Миров, а в същото време и исторически необходим за битнината – лична и социална. Това е голямото тайнство, което направихме в Третото хилядолетие!

Чрез тайната на Бдението, чрез отлистване миналото, за да дадем път на бъдещето, имаме в тазгодишното Послание една от най-големите взривни сили: Денят на оробителя свърши! Когато казвам, че свърши – той свърши като виждане, като вътрешно откровение на Бдението. А колко ще работите, за да се освободите от оробителя, колко много „жълъди ще изядете“ в прахосаните енергии на астралното търсене на радости, каквото прави т. нар. „блудник“... Но няма блудник вече – Учението Път на Мъдростта не може да сложи ударението си върху жълъдите на блудника. Той трябва да надкрачи и новият му символ е ясен – не е тотемната мечка или глиганът, не е хералдиката на Средните векове – новият символ е Триъгълникът, победата на кръста над материята от страна на Духа и огнената властност и сила на Змията Кундалини. Ето го символа ви! Тук е идеята, че повече жълъди не бива да се ядат.

Това е, което Школата трябва да направи трапезен хляб на своите пратеници-събожници, а оттук безспорно и на онези, за които те носят отговорност, че са взели съсътворителната програма на своя Творец, която ни изгражда във всички култури, за да ни направи свещени. Страх от свещения не може да имате! Така че когато имате един нов символ, тогава вие знаете, че освободеният от своите предшественици, т.е. от оробителя, сам за себе си вече е знание. Свободният от оробителя е знание!

Културата на миналото е свършена! Създавате култура на свободния; създавате институт, наречен Школа, и институция, която прави Легенда за Божията човечност и Човешката божественост. Институт и институция в една пълна хармония!

  • Школата е свободна от обреди, но отговорна пред тайнствата!

Това е вашият път; това е Школата като знание, изведена от събуденото зрение за будност и слух за знание. Школата – свободна от обреди, но задължена в тайнства! Във великите тайнства: човекът – бог в развитие; човекът – Мирова необходимост; човекът – личност и Всемирност! Това са тайнства на Знанието, които безспорно Школата трябва да поднесе, а избраникът в пътя на жертвата да изпълни. Който няма кураж да изходи една миля, явно е, че за две няма да му стигнат силите! А онова, което прави волята ни за изпълнение, е събудената отговорност; смелостта, дързостта ни е, че имаме отговорност и право на жертва без Себе си!

В този смисъл Школата, наистина като знание, даде един голям образец, една нагледност – създаде списание „Нур“. А списание „Нур“ е институционност. То носи надписа „Няма зло, има нееволюирало добро“, с което се възправяте срещу всички култури, оправдавали поведението на насилника с несъвършенството на насиления. (Насилието доби законност – с „грижата“ на насилника над несъвършения.) Ето с какво знанието на Школата черта нагледната книга на знанието – Нур!

Знанието на Школата не е това, което институтът религия дава или което научният институт създава – то е пълнотата на човека бог в развитие. Там е личната тревога; там е социалното разпятие; там е Мировата жертва. Затова е универсално – защото е вече Знание! И дори малко знаещият, когато има доблест в отговорността за знанието, не се опитва да надскочи ръста си, за да изглежда гигант, а в същото време да е смешен в очите на другите. Защо? Защото Учението Път на Мъдростта ви разгада една от най-великите енигми – това, което Христос рече дързостно и изпълнено с тайна: Смирих се до смърт! Само смирението, което е преценка от знание, не е обидило Господа и съдбата. Това е голямата истина. Това е Бдението, Школата като бдение за Знанието!

Богоосезаемостта, за която е чертан човекът, е онзи Адам, в когото е сложена потребата да направи бъдния човек наследие на своя Сътворител и той го прави с цялата своя жертвеност. Отива във всички полета, за да отработи онова, чрез което трябва в безспорно несъмнение да се върне при своя Отец. Така че, когато ще говорим за неговото развитие, ние ще трябва да бъдем наясно, че той брани най-напред една лична собственост – Божествеността като лична собственост трябва да бъде обранена! Тя без закон се брани; брани се като необходимост, защото човекът е Мирова необходимост. Тази лична собственост, тази Божествена собственост има най-добрия си израз в това, което Легендата ви постави, а именно Божията човечност изразена в Човешката божественост. И в тази взаимност ние трябва да видим, че, както съм казал, бъдещият Бог е една бъдеща Вселена!

Бдението е това, което ви дава ръце да отметнете лист от Книгата на Живота, където е сложена най-великата ви тайна – Аз и Отец сме едно, и е изискана най-голямата ви дързост – дързост да счупите печатите є. Цели 24 култури преди Христос (така както са разглеждани: 3 по 7 са 21 от страна на миналите планетни манвантари и 3 от тази) не можаха със своята еволюция да счупят нито един печат. Не можаха, защото имаха добродетели, но нямаха Знание. Нямаха знанието, че човекът е бог в развитие; нямаха знанието, че този човек е бъдеща Вселена. Имаха само добродетели и пееха възхвала – те правеха обреди, а не тайнства!

Тук е силата на Учението; тук е Бдението, в което вие откривате това, което Христос каза – че с Отец сте едно. Щом сте едно – счупете печатите! И Той счупи всичките 7 печата. Това е Бдението; това е и дългът на Школата! Затова тази година съм казал, изначало още, че стратегията вече е на Школата. Школата е, която трябва да направи пътищата поносими за поведението на Децата на Деня в Пътя на Знанието; тя е, която трябва да им поднесе своя катехизис!

Ето големите неща, които Школата трябва да даде, а безспорно нейната стратегия от ден на ден ще трябва да осъществява – чрез умерена тактика и чрез възможно най-добрия начин да се поднесат знанията, които Учението Път на Мъдростта предоставя на човека. Учението не може да бъде друго освен това, което казваме – една динамика на настоящето, с която знанието е станало потреба на един нов Адам. Този нов Адам няма да бъде спрян вече да яде плод от Дървото на Знанието и на този нов Адам няма кой да му препречи пътя към Дървото на Живота. Тогава чак ще разберем същността на мисълта, че само Животът е непобедим. Неговите събратя, каквато е смъртта, са победими. Тя, смъртта, е услуга – услуга чрез знанието, че ставате безсмъртни, а не страх, че ви наказват със смърт за грехове. Несъвършенството не е липса на добродетели, а недостатъчно усвоено бдение за бъдещо знание!

Така трябва да погледнем на нещата, ако искаме наистина да правим светилище в себе си. Преходността е знак на бъдещето, но в същото време бдението е подчертана трайност, защото в Причинния свят когато изнесете идеите, те правят това, което дързостно казахме какво е Учението Път на Мъдростта за Третото хилядолетие. Ние „ще отрежем“ по шест ръце от ония богове, които имаха по осем; ние няма да се спрем пред ужаса да лишим някого от четирите му лица – достатъчно е да има едно; ние можем да кажем дали водата е осветена или неосветена – за да „запретим“ на седемдесет и два милиона индийци да отиват да се потапят в Ганг... Това в Школата е бдението като знание! Затова именно Учението даде в тазгодишното Послание, че Денят на оробителя свърши.

Можете ли да си представите с колко повоя е завит човекът!? Денят на оробителя свърши; блудникът го няма – има човека, има сина, който намира Бащата! Това е знание вече, а знанието е една от най-големите идеи, с която сложих надслов на името ви: Децата на Деня – клада на Свободата! Знаещият е първият, който се освобождава от себе си. И древността не го е скрила: знаещият – „Познай себе си и ще познаеш боговете и света!“.

Оттук нататък Мъдростта чрез Школата трябва да покаже, че живее заради битието на другия. Защото няма друг – има Мирова необходимост и историческо битие! Когато направите историческо битие, сте Мирова необходимост, а отсрещният не е друг, а вие – но в стадия, в който го намирате. Ето идеята за Свободата! И когато сме дали трапезата на Мъдростта, ние фактически започваме да градим храма на Истината, в който няма да има трапеза, защото свободният не е гладен за знание. Свободният не търси знание – той не е ограничен! Колкото и знанието да е богато, е все пак в измерения. Истината ще ви даде Свобода, а Свободата – Живот, и то, както казваме, в Бога!

Виждаме колко властно е било казано в Откровението и колко реално бихме го осъществили: Всичко ново творя! Това е Школата. Тя трябва да направи в своите Деца на Деня осъществима идеята, че в себе си и в другия всичко ново твори. А това е свобода от стената на плача; свобода заради самата раздяла с ограничението, в което сте живели хиляди, хиляди години. Ето търсената тайна, ето пълния смисъл на Школата като бдение за Знанието. И затова Посланието за 2003 година е наречено Послание на Бдението – на тази сакрална потреба, несмутена от великата тайна на предназначението на човека: да бъде един бог в развитие, а когато се осъществи – да бъде и Мирова същност.

  • Бдението е свобода да бъдеш, а да бъдеш е свобода от да имаш!

Нямаш ограниченията на имането, което трябва да съхраняваш или което трябва да извоюваш. Да бъдеш е част от Свободата! Това Учението Път на Мъдростта сложи в изначалните ви дни, когато тръгнахте в неговото велико обучение.

Чрез бдението и знанието човекът разбира, че той не може да определи битието на Бога, а Себе си! А когато определи Себе си, ще направи срещата между Божията човечност и Човешката божественост. Вие не определяте пътя на Бога, вие не определяте битието на Бога – вие определяте битието на човека бог в развитие! Това е тайнството. Другото е да имате елементи на заземяване, с които да извършите само онова, за което в къс от битието (наречено историческо присъствие) да бъдете Ecce homo, а не Homo homini lupus.

Така че знанието, което човекът трябва да има, е да знае, че той е едновременно и хляб, и молитва; че той наистина е и гроб, и Възкресение; че той е и плът, и Дихание. В този смисъл този човек, който е хляб и гроб, този човек, който е молитва и Възкресение, има правото на Самокръщение, за да бъде Единосъщ!

Всички тези енергии, които Школата ви даде и които Легендата изведе, всички тези енергии, които Бдението дава, изграждат в душата на човека неговия Бог, Който го води в единство с Мировия Сътворител. Това е голямото и това е знакът на Школата. Тя трябва наистина да отработи светилището, където Бдението ще ви даде своята чаша на причастие!

Аз искам вместимостта на даденото да не остане чужда и вън от вашата същност! Затова вдигнете тази чаша на причастието във великото тайнство на Бдението – това съзерцание, тази вътрешна откровеност, и нека тя да ви бъде знанието в отворения път на служението!

 

Може ли Учението на Любовта да се смята за оробител?

Не, категорично казвам: не! Не може да се смята, защото то първо поведе битка (макар и с идеята за добродетели, не със знание), първо постави личността над социалната единица. След това институцията на Учението за Любовта – Църквата, е нещо повече от оробител, но това е другата страна на въпроса. Католическата църква създаде Кръстоносните походи, създаде Инквизицията, но това е институцията, а не Учението.

Трябва да се прави разлика между Учението за Любовта, което Христос дава и манифестира с поведение, и институцията, която го наследява и преобразява. Така че то не може да се смята за оробител, но неговата институция безспорно да, защото „купи“ от Синедриона на евреите идеята за отмъщението и го приложи.

Христос дава нови идеи. Първом идеята за Бог, Който е Любов, а не Който като Саваота е отмъстител. Но натрапвайки идеята за грешника Църквата ражда наказателната институция. Да не говорим за един Данте – да измисли девет кръга на Ада не е ли ужас? Да се създаде стрес в поведението на човека и той да се чуди в кой кръг ще го сложат!? Това не е Учение за Любовта; това Христос не е проповядвал! Обичайте враговете си не е институция на „враг“! Много са големи разликите и затова наистина не се подвеждайте от формулата на приложната институция на Учението на Любовта.

Той за тези, които Го разпнаха, направи една от най-големите, така ако можем да кажем, съпоставки: Прости им, те не знаят що вършат! Ето как сложи основата на бъдещото Учение – не знаят! Така че не приемайте формулата, че Учението на Любовта може да се смята за оробител. Най-малко самото понятие „любов“ изключва оробителя. Ако бяха казали „сатана“ – да. Учението на Христос е напълнено с действията на сатаната, но те не са Негови тези, те са на остатъка!

04.08.2003 г., Родопа, Студенец, ПБ „Строител“

 

[1] Нур 3/99, с.19.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993