Зареждам...
Пожелания за Новата 2004 година (1/2004)

Пожелания за Новата 2004 година

Вземете зърното на Учението и го посейте в бъдните души!

Новата година е една традиция, която по силата на известни знания наричаме промяна. В Мировия свят обаче няма години, дори не може да се каже, че има време. Енергия – да! Затова казвам: Пестете енергията, не времето! Времето е наше измерение за съвместимост в природната цялост.

Ние отчитаме време – това е човешката потреба да се раздалечим от онова, което е банално. Така че Новата година е една промяна срещу баналността на констатации и по този начин се извикват енергии, които променят – дори скоростите, с които сме навикнали да живеем, както и обикновените неща, които започват да ни омръзват. Затуй тя започва с пожелания.

Това е втората вечер след Бъдни вечер, в която се правят пожелания. Но изпреварата е на Гостенина (защото все пак Христос е Гостенин (Иисус роденият), Който гостува с идея, с Път) – Гостенинът е, Който изпреварва пожеланията. А навремето у нас се празнуваше Нова година и след това Коледа (7 януари). И като че ли има малко повече логика – годината да донесе Неговото идване и Неговата благословия. Сега обратно – Той идва преди годината. Много спорен е този въпрос. И според мен старият стил е по-прав. Но безспорно Църквите имат съображения. В края на краищата съображението е да се даде идея за Нова година. Но Нова година се е празнувало и без Рождеството на Христос, както големите римски празници – Календите[1]. Затова не бива да говорим за Коледа, а за Рождество Христово – Коледата не е наш празник. Ние имаме хубавото название Рождество Христово, което говори, че из утробата на времето, че из утробата на самото Божество се ражда Един Човек, Който носи всички добродетели, които човечеството е алкаело, дълбоко е желаело в своята историческа и социална пътека.

До 1582 година няма уточнен календар в християнството. И навикът да се живее с готови формули, това е несъразмерността с мистичната същност. В 1582 година папа Григорий ХIII прави този преобрат на календара и това ражда, разбира се, конфликт и в Църквите, и в астрономията...

Но трябвало е да се сложи някакъв знак, да се създаде идеология или учение. И по този начин почват да се накамаряват съображения. А щом има съображения, няма пълна истина.

Времето не може да бъде определено – "Нова година". Тези процеси са чисто човешки, а искат да ги направят, че са божествени. Но тъй или иначе, никой не може да каже защо сега е Нова година – няма определение и тя не се е празнувала само от нас.

А и пожеланията за Новата година са традиционно натрапчиви повои, които увиват човека. Те не минават границата на обикновеното мислене и в повечето случаи са свързани със създаване на някакви радости, които са много преходни, защото на другия ден хората или са болни от пиянство, или пък в излишни приказки...

  • Човек трябва да пожелае – но духовна реалност, с която може да ферментира!

Вашата благодат за тази година е констатацията, която ви става знамение – Посланието на Битието! А това Битие може да бъде осъществено, защото носите достатъчно енергия за новости – и в знак, и в прозвище! Знакът ви е Триъгълникът на Мъдростта със Змията в него; и носите прозвището Деца на Деня.

Прозвището, обръщението наистина е енергия. То е властност! Когато кажеш: Деца на Деня, това е вече отговорност, пилон, на който можеш да сложиш своето духовно знаме. А в същото време не може да се лишите от знак. Виждате какво съчетание! И тогава вече спокойно, в тази сфера на енергитичности, вие почвате да живеете голямата идея човекът бог в развитие.

Аз искам много осъзнато да разберете, още повече в такива преходни дни, наречени празнични, че няма празнични дни – има дни, в които тържеството на Духа ти дава право да се радваш. Тогава може да се каже "този ден ми е кръщелният". И ще си го казваш всеки път, когато това е ден, в който ти правиш пробиви.

Съпътстващата човешка битиейност, в дадената вече нова Духовна вълна, трябва да се осъществи! А за това е нужна свобода от минало, нужно е и знанието, че жертва без Път не е подвиг – тайни, казани много ясно в Посланието. И това е силата на света, който наблюдавате.

Виждате сега, в този сезон, змиите ще се сгърнат. Не че буквално те са мъдри, но формулата змията да е мъдра e, че си сваля кожата – да прави "прераждане". А когато си пазите кожата и не искате да я сменяте, как искате еволюция? Вижте колко фино, колко цялостно са сложени тайните от посветените! Но йерархии и там си има. Това е идеята да не се спира развитието, а вече имате като настолност доктрината за йерархията на Духовните вълни, което ви улеснява да приемате метаморфозите.

Това е, което ви предстои – битка за свобода от минало; валенции, с които може да взимате енергии, за да правите обновяване; будност, която ви дава прозрение!

Така че да ви бъде плодна годината, да нямате страх от себе си! Да приемете, че другият е събожник – може да не е съвършен, може да греши, но това не значи, че е грешник! Колко ясно сме казали: няма зло, има нееволюирало добро! И ако с такъв акт на добродетели излезем, вие ще видите, че няма грешник – има нееволюирало божество!

Нещо повече, при Учението на Мъдростта знанието побеждава несъгласието с добродетелите и се освобождаваме от гняв. По този начин даваме на третото око правото да вижда, а не да прави констатации. Защото много хора имат "виждане" – те правят констатации, те получават готови картини. Правото да виждате, това значи правото да развивате! Белези...

Тази година – 2004, за нас е наистина годината на сятото семе: 6 – "кълнчето" отива нагоре. Значи имате възможност освен да сеете, след това безспорно в своята еволюционност да жънете. И затова сеячът носи в себе си благодарността – той си сваля калпака пред това, което казахме – Природата, макар и с нейното безжалие. Сваля шапка преди да е посял, за да даде възможност на енергиите, които се сумират в неговата даденост – когато ръката хвърля, тя да придружава с енергия семето. Това е Пътят ви!

А че ще имате недоволство един-другиго – логично е. Но не може с логика да се живее – трябва с откровение. Който иска да живее с логика, ще стои на едно и също место. Логиката е ужасно властна сила да ви държи на едно место – "Това не е логично!" Че защо трябва да бъде логично!? Създайте нова логика! Или когато нещо изглежда нелогично, потърсете, че то е извънредно! Не се страхувайте от нелогичности – пазете се от безобразия, които искат да минат за логика.

Не упреквайте никого. Разбира се, там, където имате плод, който нито узрява, нито остава вечно зелен, ще го отбрулите, ще го сложите в лина. Но не можете да бъдете недоволни от своя събожник.

  • Битието е отговорност, а отговорността е защита на събожника!

Събожникът ти може да не е равен на тебе, но той е предназначен така, както и ти. Не равенството – предназначението играе роля! А предназначението на Децата на Деня е ясно – служение без Себе си.

Можете ли да си представите колко работа е имало в душевността на отделния човек, след това на обществата, за да могат да се изградят в поведение на взаимност в жертва!? Но ако се разбира закона за жертвата, че не можеш да бъдеш жертва, смирението би наложило измерение, не тщеславието. А всеки си е направил един морален прозорец, от който иска...

Цялата история на човека е един пулс: в безжалието на историческия дух и ход вие да създавате не само добродетели – време е да създавате Знание. Защото добродетелите, като формула на поведение и емоционално подчинение, не са равни на прозрението на будността на Знанието. Когато имаш Знание, то вече е Свобода – свобода от минало. Толкова фрапантна е фразата ни, че знаещият е повече от безгрешния. Учението Път на Мъдростта точно тази тайна донася. Не е проблем да се освободим от добродетели, които, въпреки хилядилетията живот, не са направили свръхчовека. Трябва да помислим за един друг, духовен пласт, който е сложен в образа, и това е идеята за подобието. Човекът трябва да се стреми към Самото Божество в Негово единство – както роденият Христос казва: Аз и Отец едно сме!

Идеята за Знанието е бъдещата ви превратност. Точно това Децата на Деня трябва да предоставят на бъдещето – най-превратният момент в йерархията на Духовните вълни. Другото е елементарните пътища – когато външният, изкривеният образ ви създава някаква радост или най-малко ви задържа съзнанието.

Свободата от минало като култура, като мислене, като изповедание е нещо, което прави от вас непознаваемост. А хората, които правят новите пътища, винаги са изглеждали чудати. И това е радостното. Разбира се, когато някой има неудобството, че е чудат, тогава той се връща. Но когато се напътите и ви върнат, или вие се върнете по съображения, жал няма! В Природата жал няма – достойнството е, че не е жестока.

Човек е всекидневен и в същото време е проницание! Но погрешно е налагана тезата за изключителност. Защото ти си една и съща плът и едно и също Дихание, с които трябва да вървиш. А това е задължение да ги пазиш! Сега ние казваме – това е отговорност да се простиш с всяко минало. Дори когато ти е донасяло само радости! Понеже радостите също са преходни. Вярно е, че радостта е усмивка на Мъдростта – но тази, вътрешната радост! Защото, когато се спусне благоволението, няма орган, който да не е осенен. Тогава ще видите, че всичко може у вас да заиграе – то не е патент, то е вложена възможност, то е тайна на Огъня! И колко фигурно, колко образно силно е дадено – Феникс: ражда се, умира и пак се ражда...

Проблемът с трайността на знанието е не какво е казано, а какво е усвоено. Може да бъде казана най-гениалната мисъл и да не може да бъде усвоена. В какво обаче е нейната стойност? Че тя продължава да плоди и в едно бъдеще ще се яви да направи паметник за моление! А вие вече достатъчно основа имате, достатъчно дори афористични фрази. Ето вземете например човекът е един бог в развитие. Било хула за официоза...! Да, ама то е Пътят на бъдещето! Когато има хула, която потвърждава Пътя ви, няма место за страх! И това е тази година казаното в Посланието: Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството! Раждане и Рождество! Човек трябва да се роди. Ние даваме идея за бъдеще, за да можем да извикаме енергии, които стоят в латентно състояние. Тези енергии – не време! – тези енергии ние ги извикваме. Затова говорим за бъдеще, иначе – не. Затуй човек може да види всичкото си минало като настояще и бъдеще и всяко бъдеще като минало.

Това е, което Знанието ще даде. А ние във всяка клетка го носим. Изходена ли е еволюцията – там където ви пращат на земята? Да и ние затова взимаме Триъгълника – горната част на Кръста, която е идея за привършилия двубой между Дух и материя. А материята се поглъща; еволюирала до състояние за жертва, тя храни планетата.

Така че да бъде благословено Новогодишното търсене във вашия Път. А Пътят ви трябва да е толкова реален в отговорност, че да може да направи подвиг от делото ви, не само ходене. Умението на излъченото Общество е това, че притежава една обща аура. И който не пречи, колкото и малко да помага, дава енергии на Обществото. Ще ви упрекват, но това няма никакво значение. Бъдещето има премного вече комуникационни сили, с които може да вестите всичко.

Пътят е един! Пак Посланието ще повторя – малкият бог е олтар на големия Бог у вас; Вашият Олтар е бог у Бога.

Неспънати от нищо! Не може да се чака само зора. Умението е да се издържи и на обед на огъня. Това е умението! Не е нужно да се повтаря, че страданието не може да бъде премахнато с магическа пръчка, но идеята, че страданието е развитие, е свобода. Няма внушението предварително за страх. Свобода!

Бъдете благословени за Пътя, който ви чака! И това, което вашата лична отговорност трябва да се научи да върши, то е наистина служение без Себе си! Но на някои десетки животи ще им са нужни да го изведат като приложност...

Скъпи Деца на Деня! Вълната на Мъдростта не може да остане само вибрационност в душевността ни, трябва да стане и реалност за възможностите на Космоса, който ни приема и учи. Затова в Космичната цялост и в националното ни служение вие влизате с това прозвище, което го няма в историята на културите и в пътя на религиите. Вие влизате, както казах, и с още една тайна – вашият знак е Триъгълникът със Змията, който също така като емблема не е даден. А това е задължение на всяко разсъмване – да свалим своята шапка (както сеяча) пред Космичната Даденост и да вземем зърното на Учението, за да го посеем в бъдните души. Това е, което ви предстои!

А онова, което имате да вървите в Пътя си в бъдеще, е Битието, че Книгата на Живота, или Съзнанието на Бога у нас, е бъдният Олтар. Тогава няма да го красите нито със злато, нито със сребро, нито с метани! Човекът трябва да запази величието на Бога в себе си, за да не Го види унижен в олтарно служение! И този, който си позволи да унижи Бог в олтарно служение, той никога няма да извърви това, което пак в Посланието казахме – своите Голготи.

  • Голготите не са мъчилище – Голготите са светилище!

Тогава унижение и грешност, която трябва да бъде изкупена, няма да ви спрат в оня момент на Голготите, когато можете като Него да кажете: Майко, ето твоя син!; Иоане, ето твоята майка! (събожникът!) – чакайте Ме в Деня на Възкресението! За да знаете, че Единосъщието е Пътят на всеки от Децата на Деня. Няма страх да отидат да констатират Възкресения и няма надпревара кой първи ще Го види. Защото в служението за Всемирността няма първи и втори – има готовност за дан, която ви прави човек бог в развитие. Направете го свободни от себе си!

Да бъде благословена, да бъде дарена страната ни, защото тя е белязана да остави на човечеството една нова Духовна вълна! Ние нямаме обикновена трапеза; ние имаме трапеза, дадена от Всемира! И затова: Не се страхувайте от безжалието, освободете себе си и света от жестокост! България е белязана!

На никого от вас дарението няма да бъде спирано, когато той може да понесе щедрост. Нека щедростта да ви бъде път в служението! Както се радвате на нейната благодат, така и Служението остава удовлетворено, че вие изпълнявате повелята на Планетния Логос. Той е неизбежната необходимост на Децата на Деня! Амин!

Не губете съзнание, че сте Деца на Деня!

 

31.12.2003 г., гр. София

 

[1] Calendae – първият ден на всеки месец у римляните. (Бел. ред.)

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993