Зареждам...
Откровението като съзнание (3/2005)

Откровението като съзнание

Откровението е наука за Живота!

Когато смъртта е дала един знак – знанието, Откровението е дало една наука, която се нарича Живот. И Децата на Деня трябва да победят смъртта като усвоят знание, за да усвоят Откровението как да правят Живот!

Откровението като съзнание е едно от големите тайнства на света. Културата на човечеството се е плъзгала по това, което се нарича драските на ума в неговия нисш и висш стадий; интуицията е играла съответна роля, определяйки част от мистичното поведение на човечеството. Но Откровението, дадено чрез това, което се нарича Дихание на Сътворителя, е нещо съвършено друго! Искам да го съпоставим с това, което човечеството притежава. И ние можем да направим изводи, за да имаме поне малка, ако мога така да кажа, представа.

Искам изначало още да направя съпоставка – да не се сбърка Откровението като съзнание със съзнанието като Откровение, за да няма търсене на онова, което не е казано, и отминаване на това, което е казано като определение, като даденост, като същност.

Безспорно ще започна с това, че тази тема ми причини особени вътрешни тревоги – дали трябва да стигнем до това велико тайнство, в което минаваме границата на възможното, за да открием лист от това, което Книгата на Живота ни е предоставила, когато още не сме изходили своите Голготи и когато зрението ни повече се храни от знанието на науката...?

„Откровението като съзнание“ извика, между другото казано, и доста въпроси – дали наистина лудият има нужда да влезе в лудница, или да си остане сред обществото... Защото хубаво е да си луд, но навреме. Христос Го наричаха луд...

Имах възможността да отгърна големи енциклопедии и автори, и познати личности на древността, които са оставили култури и които още продължават да бъдат изповядани. Различни са бреговете, може би по-големи от тези на реката Инд, както говоря, в културното или научното невежество, и във веровия фанатизъм. Много странно е...

Много странно е и какво може да бъде толкова властно, че човечеството да продължава в своята битнина да живее с едно първично съзнание, наречено в повечето случаи от науките „подсъзнание“. То пък почти при всички големи знайници е наречено „невежество“, в смисъл дори на болестотворно състояние. Как може, например, един откъснат лъч от подсъзнанието – без да се съзнава, че митологията е едно много велико съзнание на Откровението – как този откъснат лъч на митологиите може да се спретне за „детско мислене на човечеството“ от страна на такъв голям философ като Хегел (ХVIII – ХIХ век)? Как може, при съпоставките между Западната култура и това, което наричат влияние на Източната върху психологията и културата на човечеството, да се говори за „болестотворно състояние“? Както и един Фройд, когато търси болезненостите, а не откровенията, в една хистерия, както той я нарича, може да намери само нисшето съзнание. Той много по-късно идва до онази будност, която може да нарече това състояние „фантазия“. Ама под „фантазия“ пък ще се разбира „фантазьорство“, вместо откровение – много съм се учудвал...

Културата на европееца е толкоз ограничена по отношение на тази голяма същност, тази екзистенция на битието ни. Затова, когато е имало нещо подобно, е минавало под рубриката или на налудничавост, или пък на нещо, което не достига реални измерения, за да стане наука или преценка на големите умове.

И съм се опитвал да направя тази съпоставка – колко голяма е разликата между тези култури – културата на Запада, на която с такива реверанси издигаме какви ли не щете признания: докторати, професури и пр., и на културата на Изтока – тази велика тайна там някъде, на голямата планина... Да сравните все едно Олимп с Хималаите. Хималаите и Олимп не могат да бъдат сравнени! Не могат! Едната е 3 пъти по-висока от другата. И съм правил съпоставка между техните големи, наистина големи творчески образци. Какво дава, примерно, гръцката култура, какво оставя един Омир? Вземете една „Илиада“. За мен Омир е изключителен. Изключителен е и както казва Пенчо Славейков: „В слепота от хилядите зрящи едничък само той е виждал ясно.“[1] Това ме е накарало още от моите ученически години да правя някакво признание на Славейков. Сляп, единствен той има зрение – това е Омир. Ама Пенчо можеше да го хване! (Можеше, защото бе себе си в друг образ.) Омир създава култура за богове – чрез фантазията, чрез откъсите на ирационалното. Страшна тайна!

Омир е наистина единственият между слепите, който казва тайните на боговете, както безспорно между глухите Бетховен е единственият, който е можел да напише Деветата симфония. Тогава какво се оказва? Че понякога човек трябва да има някакъв зрим недостатък, за да може да бъде в царството на знанието, в царството на откровението.

И все пак, този велик Омир, който е образецът на епос, на прозрение, казва така: „Възпей, о, музо, оня пагубен гняв на Ахила Пелеев!“[2] Какво пише, обаче в Пролога на Махабхарата, тази хималайска епична картина: „Разказвай ми, мъдрецо, и пей за древна слава!“ Ето големия скок, ето разликата между мисъл и мъдрост: Разказвай ми, мъдрецо... И какво още? В последните стихове на Пролога вие ще намерите: „Каквото има в тая велика епопея, и другаде го има. Каквото няма в нея, приятелю, да знаеш, че никъде го няма. Изслушай я, та равен стани на бога Брама.“ Хималаи и Олимп! И не крият, че това, което има в нея, всякъде го има (стига да има кой да го каже); не крият вложената откровеност на това, което наричам – да крадете идеи за бъдеще. Ето ви една голяма разлика: Възпей, музо (посредствеността музо) – Разказвай ми, мъдрецо. Това са срещите между Олимп и големите височини на Индия, между Запада и Изтока.

Отделен е въпросът кое було беше пуснато, за да може такава голяма да е отликата между континенти и култури – когато се имат предвид тези културни раси и йерархията на Духовните вълни; когато се имат предвид континенталните особености и необходимите пътища. И в „Книга на мъртвите“, в Египет, вие ще намерите същата тази песен на посветеността. Там е казано: Елате и ме посрещнете, подайте ръка, богове, защото станах вам равен. Равен! Разбирате ли тогава колко страшна е била тази съдба да бъдете равен на Бога и да кажете, както Христос: Аз и Отец сме едно! И каква дислокация е – Не споменавайте името на Бога напразно! Че Бог не ви е създал за празноти; Бог няма нужда и от откровения! Представете си – значи вие споменавате някакъв Бог напразно!? Че той тогава не е никакъв Бог, щом го е страх, че вие го споменавате! А колко богатство са криели тези древности и митологии, тези според Хегел детски приказки!

Така че, когато искаме да разгледаме този проблем – за Откровението като съзнание, ние наистина имаме основание да се попитаме: ще разделим ли съзнанието само на това, което един официоз на Запада, наречен „Психология“, създава – създава разделянето му на подсъзнание, съзнание, самосъзнание, или ще имаме и едно свръхсъзнание? Свръхсъзнание, което аз наричам Мирово съзнание, с което малцина могат да работят. Имаме съзнания, които са безспорни, определили поведение към културите, които наричаме Таблици на добродетелите. Това са съзнанията в различни стадии на поведение – и те са именно, които ви отпращат към Дървото на познанието, за да правим съществуване, а не живеене. Защото Дървото на Живота не беше докоснато. И затова под тези съзнания ние отработваме това, което наричаме съществувание. Разбира се, че тази разлика не се прави от всекидневието – всеки казва: „Аз живея.“ Не, не живеете – вие съществувате. Логичното съзнание е, на което светът прави поклоните си, и, така да се каже, прави културите – материални или интелектуални, те са проблем на самото съзнание.

Но кое е онова, което може да ви говори вече за Дървото на Живота, за Откровението като наука за Живота? Разбира се, за официоза проявите на свръхсъзнанието, както и на подсъзнанието, са патология...

Свръхсъзнанието е отречено в модерната наука, защото то е феномен. Феномен, за който, като не може да се даде обяснение, или трябва да приемем, че нормалният трябва да отиде в лудницата, или въобще да го отречем. А подсъзнанието е полюс на свръхсъзнанието! В същото време подсъзнанието е пазител на това, което наричаме инволюция. Инволюцията, в която е съхранена, в която се брани тайната на смъртта, за да станете знаещ – да се напътите към Дървото на знанието. А оттук да овладеете и онова велико тайнство – Откровението, с което пък давате науката на Живота.

Какво направиха обаче от Откровението на Иоан, какво направиха от Апокалипсиса? Защото, когато трябва да бъде преведено, „апокалипсис“ значи „откровение“. Но то не е само пророчество, а и една книга в Новия Завет. Тогава тази книга не е ли велико тайнство на вътрешната същност, на Диханието? В тази книга на Новия Завет се говори за една много същностна друга Книга – Книгата на Живота, в която е, както съм казал, Съзнанието на Бога. Следователно в нея какво е – цялата жизненост на онова Дихание, което като инволюция трябваше да изведе след това еволюционността „човекът бог в развитие“. И затова в египетските посвещения техният пътник ще каже: Посрещнете ме, защото станах като един от вас, богове!, а в индийското посвещение – Изслушайте тази епопея, та станете равни на бог Брама!

В идеята обаче на християнството за Апокалипсиса, освен че това е едно пророчество, една тайна, в същото време е едно мъчително, непоносимо събитие. И когато четете Откровението, вие ще видите, че по-голямата част от него е пълна с какво? Със заплахи; с изсипване на седем чаши на язви на унищожението – как ще причиняват само болезнености, ужаси; как ще има скакалци, които приличали на коне... Това по-скоро е откровение на мъченичеството. Ето защо като плашило е в битието на човечеството щом се каже „Апокалипсис“ или пък „Апокалипсисът ни чака“! Чакат ги хората две сгърнати тайни: тайната на страха; а онези, които разбират от смърт – че тя ще ви направи безсмъртни, тайната на радостта!

Апокалипсис, Откровение – това ли е: унищожение на човешкия род?! Наистина е останало в убеждението, че това е едно страхотно отмъщение, една неизмерима жестокост. Спрямо кого? „Грешното човечество“... Добре че ония на Изток не се признават за грешни, та да останат, за да има поколение в бъдещето. Страшно нещо! И когато четете, в цялата Библия ще намерите злия гений на Моисей, сложен в идеята за отмъщението. Това ли е Апокалипсисът, голямото Откровение?! Какво казва Хермес в първото апокалиптично тайнство, дадено още в Египет и тръгнало след това (той е най-надеждният там)? Казва, че човекът е смъртен бог, боговете са безсмъртни човеци! Ако това продължава така да осветлява битието на бъдещото човечество, тогава наистина ние можем да се учудваме защо не се приеме.

Но защо в Апокалипсиса не се взема онова, което е казано в неговата същина, а се взема гримът, който е направен от страна на културата на юдейската религия? В това същото Откровение има неща, за които просто се учудва човек защо тях не кажат! Защото ги е страх! Страх някой да не им вземе местото и те да си отидат. Там е казано: Всичко ново творя! Защо не взеха тази част? Бог казва, че всичко ново твори! (Не даде на никого правото да си направи ковчега на Ной.) Нещо повече: няма да има смърт. Следователно тайната на това Откровение е Живот! И щом няма да има смърт, прекъсваме ли тогава пътя на знанието? Логично е да го прекъснем. А ако сме прекъснали пътя на знанието, какво ще правим? Ще живеем с Откровението – всичко ново творя!

Няма да има смърт – ето ви реката на живата вода, ето край нея Дървото на Живота, което всеки месец ще ражда плодове и вие с тях ще се храните! Няма да има слънце, луна; няма да има звезди. А какво ще имате? Сами ще си светите! Че има ли по-оптимистична култура от това?! Имате живата вода, имате живия плод, имате своята светлина – този Fiat Lux; имате водата – астралният образ на Светлината! Виждате ли, че не е било безсмислие това, което съм говорил! Тепърва културата в нейните йерархии ще доказва това, което сме казали, и ще може да се разбере смисълът на цялата тази култура, която Учението Път на Мъдростта създава. И чак тогава може да усетите защо вън от вашето небе няма да има звезди, слънце... Защото вие ще си светите! Това е голямата благодат. Откровението като съзнание!

А какво е тогава пророчеството; защо отмря тайната на пророчествата?

  • Пророчествата са външно явление, а Откровението е вътрешен феномен!

Пророчествата, както виждате, и тези, които с толкоз много знамения получаваха признания, сега ги няма в нито една свещена книга. Логично е пророчеството да следва пътя на залеза, защото то е явление, което е отвън-навътре. Докато Откровението ще си остане феномен, който е отвътре-навън. Откровението е най-изчистената вътрешна будност! Но, за нещастие, то не е обяснено със знанието, че носим Кундалини – тази особеност, чрез която идва Откровението.

Откровението е Мирова даденост! То дори не е, когато сте в седмия център, а когато вече излезете от седмия център! Кундалини (който има своята схема) дава енергията, която не е проблем само на проницание, а на Мировото съзнание. Защото Кундалини е Диханието, вложената Божественост у нас. И ако приемем, че Книгата на Живота е Съзнанието на Бога, тогава може да изведем всичката култура, която я има в Кундалини – в Змията-Огън, от която излиза битието на бъдещето. Там са сложени именно йерархиите на Духовните вълни като съзнание. Като съзнание – от първото светлеещо съзнание до последното; от тотемното моление до Възкресението. Там са сложени – в Книгата на Живота, в безспорността!

Според културата на Изтока Змията-Огън, или Кундалини, има седем центъра. Къде се намират те? В астралното тяло. Когато се събудят, когато Змията се събуди, тя дава своята светлина и знание. А не както при пророчествата – осенение от горе, от друг. Казахме една изключителна фраза – среща между Божията човечност и Човешката божественост! Тази среща е тайната. Другото е феномен, който ще се изрежда, който ще ви дава настолности в идеята на възпитанието и познанието. Да, познанието – за него ще трябва да се научите да умирате. А когато се научите да умирате, вие ще се научите как се осъществява идея, как се върви Път чрез гроб на Възкресение, наречено Самокръщение. Сега чак може да разберете, че нищо не е било нито излишно, нито непотребно, когато са идвали тези термини, които носят енергията на вътрешното чакане.

  • Откровението е едно чакано знание!

То е едно чакано знание, една даденост, но трябва да се научите да я имате. И не само да я имате, а да я владеете. Не защото, когато тя ви владее, ви прави, както психолозите казват – патологични, или пък, че „детско мислене“ са митологиите. Митологиите не са детско мислене и би било за възхищение, ако знаеха децата така да мислят. Те са култура, която надвишава всичките възможности на всички векове досега в Европа! Ако децата можеха да пишат така, както са създадени митологиите – направени са от стихии богове, отдавна човечеството щеше да възкръсва! Детско мислене!? „Детско мислене“ е мисленето на Хегел, макар и с една абсолютна идея, която дава на човечеството...

Йерархията на Духовните вълни е имала за задача както последователността, така и вътрешното прозрение да остави нещо, за което бъдността да се връща. Можем ли една стихия, каквато е плътта ни, да я одухотворим?! Една стихия, наречена вода, не я оставихме само Н2О, а бъдещето вече знае, че тя е астралният образ на Светлината. На Светлината! (Получихме потвърждение от Америка, че тази теза вече е разнесена.) Така че митологиите са едно знание, което, когато стигнем върхове, ще почнем да го осъществяваме!

Ето защо, когато се касае за подсъзнание, съзнание, свръхсъзнание, ние имаме това, което казах – че подсъзнанието е един полюс на свръхсъзнанието, където се пази инволюцията и където е сложена, ако можем да кажем така, паметта на митологичното минало. Затова в подсъзнанието проблясват ирационалности, които Фройд ще нарече ненормални, престъпни болести. Именно проявите на подсъзнанието са за Фройд хистерии, защото граничат с ирационалното и той тях нарича патологични. А ние казваме, че ирационалното е онова, което интуицията и откровението дават. Защо трябва да е патологичен случаят, когато имате прозрение, когато имате ясновиждане, яснослушане... (Аз не говоря за феномените на полуинтелигентността, които демонстрират по телевизията, не – те наистина са само феномени, но така, за страхопочитание, за респект на публиката – те не са Знание.)

Какво му липсва на Фройд? Липсва му знанието за прераждането. Затова и се учудва, че детето било алкаещо към майка си, че можело да направи опит за полов живот с майка си. Класическо невежество! Ако в закона за прераждането тези кармични връзки ги намерите, вие ще видите колко стойностна е голямата идея човекът бог в развитие. И по силата на прераждането неговото превъплъщение не създава Едипов комплекс, а духовно родство, при което малкият човек може да сгреши пред голямата тайна и синът да убие баща си. А те плачат, че той спал с майка си... Това е липса на откровение, това не е култура. Това е само търсене на знание.

За мен Митологията наистина е подсъзнание, и то голямо, Мирово подсъзнание! Но там толкова е властно явлението страх, че бащата-бог яде децата си от страх, че ще му вземат трона. Тогава може да разберете защо Иисус отива в Пустинята на изкушенията. Пустинята на изкушението – това е подсъзнанието и точно там Иисус отиде, за да се освободи, за да няма смут, когато трябва да ходи бремето. В този смисъл казвам, че прозрението няма предположения за знание – то знае! Когато почне да играе стрелката на съмнението, тогава имате подозрението. Прозрението е окото на Живота! И колективно съзнание може да се направи, но колективно прозрение или откровение – не!

  • Колективно откровение няма!

Откровението никога не е било колективно, то винаги ще бъде единично. Не може да бъде, разбира се, колективна съдба, защото то е вътре у нас, там е сложено! И затуй Учението Път на Мъдростта даде за олтар Книгата на Живота. Пред този олтар не се ходи с жертвопринос – нито с овни, нито с телци – ходи се само с молитвата на прозрението. Ходи се там, където можем да кажем, че имаме осмисляне на отговорността – пред онова, което ни е дало Откровението.

Тогава, когато се налага „колективно“ откровение, наистина имаме патологичен случай, какъвто беше този от 1978 година, когато в Гвинея близо две хиляди души взеха хапчета, за да демонстрират героизъм пред своя бог като умрат... Колективно откровение не може да има, има колективни престъпления. Така както говоря за колективното невежество, или научното невежество, което марксизъм-ленинизмът остави в културата на човечеството. То е страшна колективна научна илюзия. И другото е веровият фанатизъм. В Европа веровият фанатизъм остави класацията на кръстоносни походи, инквизиция. „О, sancta simplicitas!“, ще каже Ян Хус на кладата. Един след други ще ги горят – пътят на знанието чрез смъртта. „Земята се върти...!“ – „Не! Нашата култура, нашата религия са казали – не. Хайде Галилео, на кладата или се отказваш!“ Пътят за знанието – смъртта!

Така че само прозрението е око на Живота. Прозрението! И затова това око е сложено от християнството в триъгълника. Но то е предшествано от онова, което дава мъдрост, за да си свободен от смърт – змията. Затова ние сложихме – Път на Мъдростта!

Знаете ли колко много път трябва да се изходи и колко наистина улични упреци трябва да изживеете, дали имате право на позволение да кажете нещо, за което това, което се нарича колективно мислене, още е много, много далеч... Тогава можем да разберем колко прав е бил Хермес, когато е казал, че устните на мъдростта са затворени и те се отварят, за да кажат нещо, само когато има уши, които могат да слушат. За да кажат, както той беше рекъл: Човеците са смъртни богове! Кой е искал от човеците това? Имали са хората нужда от самочувствие, че са богове, а са живели в унижението, че са раби – раби Божии, и са подвластни на закона Око за око, зъб за зъб. Кому е нужно да бъдете смъртни богове!? Но като слагате закона за еволюцията, безспорно ставате в бъдеще безсмъртни. А щом сте безсмъртни, вие не може да не бъдете богове, поне по приетата йерархия, че знак на безсмъртието е Бог. И колко властно го демонстрира християнската религия навремето със своя Син Човечески и Син Божий! Защо трябваше да мине в забвение тази тайна? Защото една друга религия осъди Този Син на смърт за богохулство, че рече Аз и Отец сме едно! Отделен е въпросът кое друго съзнание Го доведе до това, което казах в Посланието за 2004 година: Извървете своите Голготи!, за да можете да направите онова, което е потреба в правото ви на Възкресение. А то е Самокръщение в гроб от плът, от която сте взети, за да направите след това и Единосъщието. Христос обаче демонстративно го каза – затова получи възмездие.

Така са разделяни културите в тяхната пълнота. Култури, давани от Откровения, захранвани в пътя на Ученията от познанието, наречено пророчества, и от съзнанията, отразяващи реалностите. Захранвани и изграждани от всичко това. И вие виждате колко е далече, каква е голяма дистанцията между Пътя на знанието и Пътя на Откровението. И има една много особена формула: може ли да поискате страдание заради другия, може ли да поискате жертва – това, което като цялост Христос направи заради другите? Имаме ли такива демонстрирани случаи? Дори в Митологията го имаме – Полукс и Кастор, близнаците.[3] Единият е безсмъртен, другият – смъртен. Когато идва раздялата чрез смъртта, безсмъртният иска от своя баща Зевс да стане смъртен, за да помогне на брат си. Каква колосална идея за съзнание! И какво вложено вътрешно прозрение – да направите прозрението око на Бога, за да можете наистина да извършите великото тайнство Откровение.

Ето защо казвам: Откровението като съзнание! А съзнанието има свои феномени. Когато е биологичен феномен, то е един индивид. То е един феномен и на личността, когато изявява психология. Но този феномен, ако изразява социология, а не личностна психология, е изява и на Коренните духовни раси, в които протича развитието. (Ето колко смислено културата на Откровенията е работила в хилядолетията.) Седем Коренни раси – социален феномен психология, а не тълпа!

Имаме ли една особена психология в личността на Адам? Имаме. И тя е наистина идея на събудена отговорност в служение на другия. Идеята да имаш знание е идея да понесеш страдание, макар да му казаха, че ако яде от плода на знанието, ще умре. Прие ли идеята да умре заради света?! Тогава няма защо да се учудваме, че Полукс може да поиска смърт, за да познае как да се пожертва за смъртния.

Всички учат, че смъртта е ужас, че смъртта е възмездие за грях. А първото откровение, което дава Сътворителят на своя сътворен син, е, че подбужда апетита му за ябълката на познанието – но му казва, че ако яде, ще умре. Отиде ли Адам да я яде? Отиде.

  • Първото откровение на Адам е, че приема умиране!

Адам приема умиране, макар че причината изглежда Ева и той се оправдава пред своя Бог – Тази, която Ти ми даде, тя ми даде плода.[4] Адам като ум се оплаква от жена си; оплаква се от нея, но въпреки това чрез нея той отива да вземе смърт, за да направи знание. Разбира се, този, който му внушава страх (не яж, за да не умреш), е еврейският бог, който за мене е един посредствен Логос. Можете ли да си представите Адам да не беше ял, да не беше отишъл в пътя на смъртта за знание, какво щеше да бъде? Да облагородява растенията в Рая; да присажда някакви дървета?...

Виждате какви големи откровения са давани! На Адама е дадено откровение да отиде да намери смърт, която ще го направи знаещ. Затова казвам, че смъртта е Път на знание. А когато му се отвориха очите, той видя, че има и Дърво на Живота. Знанието е отворени очи за Живот (но не е още Книга на Живота, не е наука на Откровението).

И трябва да кажем колко велика тайна ни остави знанието за Танатос и Хипнос, за смъртта и съня. От привидната смърт беше изведена Ева; от непривидния сън беше нахранено човечеството. Това са големите истини – непривидният сън, Хипнос, а Танатос, смъртта, създаде извеждането на Ева!

Разбира се, внесеният страх от смъртта е от доктрините, които нямат нищо общо с посветеността, защото доктрината на юдеите не е на посветени. Моисей не можа да завърши своите посвещения. (Той три пъти е връщан от посвещение.) Адам получи първия урок как да умре, а ние взехме смъртта за плашило, дори я направихме оня скелет, който носи коса... Страшно нещо! Да прибира грешниците... Всъщност така ли е? Как ще се отиде в осъществяване закона за безсмъртието, ако няма смърт?! А всеки иска да е безсмъртен.

И най-големите пророци, и най-големите синове, когато са искали безсмъртие, са били съветвани да поискат смърт, за да могат да получат безсмъртие. Дори един Заратустра – той иска от своя Ахура Мазда: Дай ми безсмъртие! Ахура Мазда му казва: Зороастре, сине небесен, поискай смърт, за да научиш що е безсмъртие. Много странно...

  • Смъртта е Път на знанието, а Откровението – наука за Живота!

Нека в тези две линии вие сложите своята трета линия, за да може да се разбере това велико тайнство. Казал съм, че смъртта в бъдеще ще бъде една от най-висшите добродетели, защото това е единствената врата, чрез която се върви към безсмъртие. Ще се чудите с какви венци да я венчавате, когато можете да я побеждавате не, а да я живеете! А представете си каква добродетел е – единият, безсмъртният да поиска смърт, за да даде част от своята енергия на смъртния си брат! Това е идея; феномен на социологията, който отработва Коренните раси в културата на човечеството. Тази йерархия, която пък ние, в Доктрината за Духовните вълни, я правим идея за Откровение!

Така че съзнанията са служели на Откровението, на Божията същност да се изяви в човешката ни същност – среща между Божия човечност и Човешка божественост. Това е голямото тайнство, това е голямата истина – другото е обреди и спекулации.

Един феномен на съзнанието, както казах, е биологичното съзнание, което е отредил индивидуумът и което не е феномен на Коренните, а на географските раси, под чиито енергии се разгръщат континенталните възможности и, безспорно, континенталните народи.

Индивидът, неделимостта, ще излъчи онова, което наричаме „личност“. Тогава от свръхсъзнанието, от Мировото съзнание, могат да изтичат енергии, които захранват социалността на Коренните раси, за да обслужат личното съзнание и в биологията на индивида да дадат метаморфозите, да дадат науки за човека. Но когато искаме да разтълмим свръхсъзнанието, тогава можем да кажем: ето науката от Дървото на Живота. (Науката, която ви дава знание, още не владее и не е яла от плода на Дървото на Живота.) Там Духът е властен, там феноменът е само на Духа. Следователно, когато индивидуалността излъчи личност, тази личност може да бъде хранена от Духа; тя може да бъде хранена от душевността; може да бъде хранена от интелекта; и може да бъде хранена от биологията. Затова Духът ни ще има прозрение; душата – интуиция; ще имаме висш и нисш ментал; и биологичната тайна на смъртта. Имаме това, което се нарича „рефлекс на смъртта“, т.е. изтегляне на астралната енергия от нас, за да остане само плътта, физическата материя. Затова материята никога няма да стане мисляща. Тя само може да стане одухотворена, когато носим съзнанието, че ако искаме безсмъртие, трябва да я одухотворяваме. Но материята никога няма да може да ни даде „субективно отражение на обективността“. (Затова казах – научно невежество, а в другата сфера – верови фанатизъм и тероризъм.)

Трябва да сте минали съществуването, а после да кажете: „Почвам да живея!“ За да можем в тази същност ние наистина да видим, че Дървото на Живота ни дава Съзнанието на Бога в Книгата на Живота! Там ще намерим Кундалини, там ще намерим идеята за безсмъртието, а тя е безспорно поведение на Единосъщие. Е, тогава как няма да се пее химна на смъртта!? Това Съзнание на Бога у нас може да дава осенение. То може да се трансформира и чрез своите чакри да създава будности (които ние наричаме феномени) до онази велика тайна, която няма да бъде галванизирана в тази или онази чакра, а може да имате Мировото съзнание. То ви прави вече жител не, а човекът, който е ял плод от Дървото на Живота, т.е. Откровението, което е наука за Живота.

Това са великите тайнства; това е Откровението като съзнание, което е предоставено на света! Ето защо поставих въпроса защо умряха пророчествата. Къде отидоха авгурите[5], оракулите; къде отидоха гадателите? Когато съзнанието осени социалността и създад`е в индивида проницание и прозрение, тогава вече културата на една Коренна раса прави олтар на Знанието, защото е минала градацията на Добродетелта. Макар и осъдително от наше време и наша гледна точка да говорим за добродетелите, все пак те са градили от оня първичен човек, който трябваше да познае страх и радост, до този, който може с будността си да носи отговорност на саможертвата, както го направи Христос: пое онази жал, която съзира в другия, за да даде свобода – заради радост! Защото идеята за Възкресението не е смутителна, а нова добродетел. Откровението е наука за Живота, а Възкресението – Път на Живот! Аз съм Пътят, Истината и Животът! Този Път казахме, че е смъртта – като Път на знанието! Направи ли го, извървя ли го Христос?! Даде ли истината, че човекът е бог? Даде я. Остави тайната чрез какво се търси и намира Животът. Остави Голготски път, гробно Възкресение, надгробна властност – Живот! Ето какво трябва да се разбира под това, което наричам съзнание – Откровението като съзнание. И така, то си има степени – от тотема до „Аз и Той сме едно!“

Наистина няма съзнание, което да е Откровение. Имало е съзнания, които в йерархията както на Духовните раси, така и на Духовните вълни не са още за това, което наричаме наука за Живот. Тепърва ние поставихме в световната култура въпроса за Знанието: Знаещият е повече от безгрешния! Това е такова „нахалство“, което го няма никъде! Но в бъдеще няма да бъде нахалство. Ще бъде тайна на голямото, събуденото, отговорното Служение; на извървян Голготски път, научена тайна на Самокръщение, идея на надвластност – надгробна властност. Тогава ще разберете, че всички тези неща и като понятия са били енергии, а като бъдеще са стъпалата на голямата наука!

Трагедията, обаче, е в това, че човечеството чрез откровенията си създава, както казах, формули за страх, формули, че ще загине. Откровението го плаши – в изсипването на чашите с гнева Божий, в другите възмездия... Дадено е толкоз ужасно, че човек наистина има нужда да се потърси някъде далече от онова, което олтарът на Правдата му е донесъл. Така ли не се намери някой, както се казва „праведник“, да го изкупи? Ама защо трябва и да се изкупва? Човекът може да не е съвършен, но това не значи, че е грешен – това трябва да се разбере! Ето защо говорим, че знаещият е повече от безгрешния.

  • Откровението е инобитие, чрез което осъществяваме битието си!

Затова бях дал навремето в едно от Посланията[6], че човекът е и зрим теогон. Той е един знаещ, зрим, виждащ бог, само че в еволюция. Неговата потреба е това.

Зримият теогон е болката на Третото хилядилетие! За него Откровението е дало достатъчно дан, за да не бъде смутен да търси Пътя на Знанието вместо таблиците на добродетелите, с които, от митологичните богове до личните олтарни религии, човечеството трябваше да бъде възпитавано и изграждано. Но никой не каза, не утвърди и не изведе в живот личния олтар – олтарът Книгата на Живота в човека. Там, където не се пристъпва с жертви; където не се иска прилив на кръв за удовлетворяване алкаещността на божеството. Там се иска само едно, а именно, че в този олтар, който е Съзнанието на Бога, Откровението няма нужда от посредници.

Всички култури са дали своите посредници, за да научат човека от инволюцията да започне своята еволюционност. Когато Откровението дава Знание, то няма посредници, то няма манната благословена, няма светилници...

  • В Откровението има само едно – Словото стана Път!

Само това имате: Словото стана Път. Този Път, както казахме преди това, мина през смъртта и я освети – човекът яде от Дървото на знанието, а сега има основание чрез това велико посвещение да яде от Дървото на Живота, да пие от реката на живата вода. Но и от нея не значи, че никога не се ожаднява. Защото ние не можем да сложим една бариера на човека в това негово пътуване – да стане Син Божий, а той трябва да стане Съсътворител, да стане и Творител! Ние не можем да му препречим основанието, както и Хермес го е казал: Той е смъртен бог. А щом е смъртен бог Адам, тогава ето защо той няма крила! Питал ли се е някой Адам защо няма крила, а един Пегас има, а някои от боговете имат, а ангелите и архангелите са с крила? Попитал ли се е някой защо Адам няма крила? Защото Адам има Диханието на Отца си! Защо му са крила? Бог няма нужда от крила, Той е Миров! Мировото съзнание полет няма. Адам е бог в еволюция. А крила имат ония, които нямат еволюция – ангели, архангели, серафими...; на тях трябваше да им сложат, та да помагат. Човекът не е роден за тези неща. Дедал имаше нужда от крила, защото трябваше да бяга от онова, което направи: дворец, от който не можеше да излезе.

  • Човекът е роден, за да бъде Творец – това е Откровението!

Другото там, което го пише, е излишък от юдейщина, и то ужасна. Дори там е казано, че трябва погромът да стане наскоро. Е, да, две хиляди години не стана... Знаете ли колко много наистина лични себеупреци съм търсил, за да ги укротя, в правото хората да имат зрение, хората да имат Път, а не улици! Не улици! Даже с малка ирония казвам, че папата написа оплаквателно писмо и отиде, та го мушна в Стената на плача... Там всеки ден се мушат поне по сто писма. Безплодието е, че няма от какво да заченат! Това е ужасът!

Има и други откровения. Има едно откровение, с което на Адам му казаха: Няма да ядеш от Дървото на познанието! Ама той яде и: Стана като боговете! Има и откровението, което Бог каза на Аврам: Ти няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи; а на жена ти Сара името є да бъде Сарра![7] На Аврам се дава не човешки лик вече, дава се „баща на народи“. Не е важно дали е толкоз съвършен, че може да е вечно безсмъртен. Авраам... А Сарра трябва да роди. Откровение е, че ще роди – защото той ще стане баща на много народи, които щели да бъдат от пясъка по-многобройни. Откровение ли е?! И то голямо откровение: баща на народи – вижте какво предсказание! (Ама „Апокалипсисът“ не е само предсказание и прозрение, а както казахме, наука за Живот!)

Иначе в поведението на Аврам ще намерите толкоз много престъпления, че човек се чуди. Когато четете за морала между Сара и Аврам (и в неговото поколение), не може да не бъдете изумени. Той казва на Сара: Сара, понеже си хубава, фараонът може да те хареса, но ако ти кажеш, че аз съм твой съпруг, може мен да убие – ще кажеш, че съм твой брат. Това е човекът-страхливец. Добре, че фараонът спа само със Сара, но не и с Аврам, защото при тях хомосексуализмът е на челно място... Не правя иронии, а констатации. Ужасен съм понякога, когато чета тези неща – колкото и да има три пласта, единият пласт е вулгарен.

Така че, ето ви – баща на народите. Така ли стана? Да. Когато се мине посвещението, тогава угасват страстите и неудовлетвореното желание. И провиденцията след това отведе този народ да се нарече белязан, свещен народ. Разбирате ли какво е тайнството Откровение?!

Могат да се изведат още много откровения, казани в тези междини на живота, раждащи дори безумие. Защото малкият ум, когато се захранва с големи тенденции, но без да има енергиите на идеи, ражда безумие. Ето вземете големия шмекер, наречен Иаков, който измамва брат си и оставя в световната култура, че Исав е продал първенството си за една паница леща. (И сега има това нарицателно – „продаде се за една паница леща“.) Излъгва баща си – слага кожена дреха обърната (защото брат му е космат), та да заблуди бащата, и така Исаак благославя Иаков вместо Исав. За една паница леща...! Този същият Иаков, в края на краищата, получава една битка с Бога и хванал борещия се с него Му казва: „Няма да Те пусна, докле ме не благословиш.“[8] Тази позиция на борещото се Божество с Иаков, както го казват, е под всякакво ниво на критика, дори на разсъждение: Пусни ме, защото се зазори. Бог от разсъмване ли го е страх или пък от свечеряване...! И уплашеното Божество ще му каже: Благославям те, ти няма да си Иаков – вижте откровение – ти ще бъдеш Израил. И затова се наричат израилтяни.

Има откровение и при Ной. Колкото и ревнив и глупав да изглежда техният Бог, защото изказва недоволство от битието на човека сътворен и решава да го унищожи, на Ной се дава едно откровение. Откровението да знае, че може да си направи ковчег; че може да получи благоволение, защото съществуването не е това, което може да му даде право на търсен живот. Негодува този Бог и му дава откровение като го натоварва в задача на бъдещ род! Какво казва Бог на Ной: Моето благоволение е над тебе – направи си ковчег, кораб, в който да съхраниш себе си и бъдещето. Ето идея за откровение, която е повече от подсъзнанието, където са съхранени инволюционните дадености, за да може еволюцията да ви донесе идеи за бъдещето.

Така Ной стана идея за ново човечество. Значи Адамовото поколение трябваше да бъде сменено с Ноевото поколение. По този начин човечеството се съхрани. Отделен е въпросът дали това откровение създаде от Ной наука за Живот. Разбира се, че не, защото еволюцията пъпли; защото имат страх от смърт. Така че страхът на Сара да не стане причина Аврам да загине, е бил напразен, освен ако в нея е имало някаква съблазън да гледа на фараона любопитно...

Светът не може без иронии – голяма тайна на света е иронията. Защото наистина е много голяма ирония, когато на Ной се дава правото за ново човечество, а от това ново човечество нищо ново не излезе. Стана ли човечеството по-богато, по-същностно? Не! (Пак се оплакват боговете.) Какво обаче стана? Самият (техен) Бог се разкайва, че ги е погубил. Който се разкайва, може да бъде божество, но не и Бог! Това са две различни неща. В този смисъл именно трябва да потърсим една особена вибрация – как се изживява духовността.

И така, дадена ли е тази голяма идея на тези пластове? Какво прави един Орфей? Влюбва се в Евридика, т.е. в собствената си душа. Но тя умира и той почва да плаче. Това е извинението на човека пред страха. Човек не от липса на страх, а силно уплашен плаче. Защото астралът му е пренапрегнат и той почва да изявява емоционална властност, която не може да удържи – това е плачът. (Стената на плача при евреите е точно този знак.) И Орфей, който минава, разбира се, за един от големите посветени в окултното знание (в европейския окултизъм), решава да слезе долу да търси душата си, да търси Евридика... Но какво му се казва – че ще я получи само тогава, когато се освободи от страх, че ще я загуби. Хермес му е водач – Ето тръгвай, Хермес след теб я води. Кога я загубва? Когато му остават няколко стъпала, за да я изведе на слънчева земя. (Илюзията на човек, че живее на слънце, както и илюзията на сина на самия бог на Слънцето с буйните коне, които го събориха и умря.) Нещо чуква – чуква му съмнението на Орфей... Това е психология, но не е откровение. Дадоха му откровение, той не го разбра.

Така ако вървим, можем да кажем, че наистина имаме много откровения. Аз оставям настрана световните Откровения на Хермес и на Христос. Оставям настрана и тези Акадски и пр. таблици, които са създавани като морал, които също така са били дадени с идея на откровение – но за възпитание. За възпитание – не за наука! Има много голяма разлика. Оставям настрана и тези благородни питиета – така наречените амброзии, амрити и тем подобните; змията Васуки ще бие Млечното море, за да може да давате възкресение... – не!

Разбира се, във всичките тези пътешествия, с които откровенията са хранили (от най-първичното човешко съзнание до свръхсъзнанието), ние винаги ще намерим подстъпите на (това, което вече влиза като Доктрина в културата на човечеството) йерархията на Духовните вълни. Йерархия дадена още в онази първична сила, наречена Сътворение. И затова ще имате храна на безсмъртието, ще имате питиета на безсмъртието. Всичко това в съответните нива е захранвано с позитива и на биологичното. Значи целостта на Твореца е много добре казана в тази фраза: Божия човечност в Човешка божественост. Всичко, всичко го има! Във всяка една от тези Духовни вълни вие ще намерите енергията на Вечността и черпака, с който се изчерпва безсилието, за да можете да дадете, когато трябва, жива вода! Каква хармония...

А като четете официоза като култури – наистина много има да се учудва човекът. Каква дисхармония, беда! Да, беда, но раждане вече, а не Сътворение. Това е голямата разлика – че от Сътворение започна раждане. А щом има раждане, не може да нямаме еволюционната пречка. Затова можем да кажем, че уж бедата е започнала с Ева. Защото Ева не е сътворена, тя не е и родена – Ева е изведена. Можем ли да търсим тогава вина в оня Творец, Който я изведе, за да създава тя тревоги на бъдещето?! Тя спада ли в Откровението? Да, спада в онова, което сънищата дават. Ама това откровение крие ли онази тайна, която сега манифестирано науката казва: „Ние клонираме!“? Да, защото преди вас Творецът е клонирал! Как е предоставил Той това богатство „баща на народи“ от човека да дойде, а не от Него Самия? „Заспи, Адаме, за да извадя терена на бъдещето, да извадя твоето поколение!“ Ето едно голямо откровение – откровение на Сътворението, на културата на Сътворението. И в крайната знайност на това, което е дадено: Сине Човешки и Божий, изнеси Човешката си божественост, за да я направиш единство с Моята Божествена човечност – Единосъщ! Всичко това е Откровение.

И така ние имаме дадени откровения, но сме си служили с онова, с което можем в определена йерархия на Духовна вълна да осъществяваме. И във всяка една от Духовните вълни виждаме култура на Откровението. Съзнание – ама Откровението като съзнание, а не съзнанието като откровение. Съзнанието има и обикновена битология.

Казвал съм за сътрудничеството между мисъл и Мъдрост. Всички тези вътрешни неща, когато работим с мисъл, трябва да ги доказваме; когато обаче работим с откровение, ние ги приемаме. Това е целостта, с която ние влизаме, за да можем наистина да получим несмутено тайнство!

  • Откровението е несмутено тайнство – то съображения няма!

Оттук вече зависи каква валентност имаме; оттук е и възможността на човека да възприема, вместо да отрича. Отричането е аргумент на посредствеността! Ако човечеството не се удовлетворяваше в своята посредственост, отдавна щеше да приеме това, което културите на откровенията са дали.

Но има една култура на волята, която трябваше да активизира онова, което инволюционността доведе до стадия на сътворение с вложените възможности – това е идеята за обратния ход, наречен „еволюция“. Тук бе потребна волята – енергията на насилието върху латентността на ментала, на ума. Това насилие е една от най-благодатните форми на волята за просперитета на еволюцията. И затова съм нарекъл еволюцията „безжалие“. Нейната воля трябва да бъде безжалието, ако искаме тя да изведе дадените същности на откровенията чрез инволюцията – в еволюционна даденост. (Може би точно тук Сарра е играла вълшебната роля да активизира Авраама, за да може волята да изведе поколението.)

Творчество, идеята за творчеството в Откровението! Колкото и да искаме да кажем, че тя се обуславя от нашата належаща зримост, не е вярно.

  • Идеята за творчеството се извежда от волята, която съпровожда откровенията!

Активизацията на волята е онова, което можем да наречем разликата между латентността – човека в сън, и човека в будност. Да може дързостната ръка да посегне към плода на знанието, а благословът да понесе възмездието. Човекът трябва да се научи, че той още в изначалния свой стадий става съ-Сътворител, за да може неговият Творец след това да каже, както е дадено в Псалом 2:7: „Син Мой си ти; Аз днес те родих!“ Ето това е голямата тайна на приложната активност, на волята, на Откровението. Затова в Молитвата винаги е казано: Да бъде Твоята воля! И в съдбовния час Иисус Христос пак ще каже на Своя Отец: Не Моята, а Твоята воля да бъде!

Това е урокът, с който човекът започва от своята Божия човечност да върши Човешки божествености. А тя след това в неговата пълнота го прави – Ти си Син Мой, днес те родих! Това раждане носи отговорност – тази отговорност е волята на Повелителя: човекът е бог в развитие!

Тогава какво е Откровението? Бог в човека! Защото Самият Бог Откровение няма.

Откровението е Бог в човека!

 

[1] Славейков П., Избрани творби, Български писател, София, 1989, с.71.

[2] Илиада, Песен 1-ва, стих 1-ви.

[3] Кастор – син на спартанския цар Тиндар и съпругата му Леда; Полукс – син на Зевс и Леда.

[4] Вж. Битие 3:12.

[5] Авгури (лат. аugures) – жреци в древен Рим.

[6] Вж. Нур 3/97, Послание на Изобилието, с. 20.

[7] Вж. Битие 17:5,15.

[8] Битие 32:26.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993