Зареждам...
брой 4 / 2005

Проглас

Нека бъде Твоята воля!
Матей 36:42

Иисус е съзнавал двете Си естества – да не отрича Божията Си човечност, носена от Човешката Му божественост.

Христос е знаел как да изяви Твореца – и като Бог-Сътворител, и като Син Човешки.

Раждането е тайнство, а Рождеството Битие, т.е. „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение!“ (Матей 3:17) и „Където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега...“ (Иоан 13:36).

Затова Иисус прави раздяла, а Христос – Път!

Иисус прави раздяла с майка Си (която остава вечната Богородилница) – Иоане, ето майка ти; жено (майко), ето син ти;

Раздяла с учениците – Тайната вечеря: изми им нозете – приготви ги за Път;

Раздяла с принудата като услуга – причислиха Го към грешниците и престъпниците; с културата на отживени съзнания, чийто нарицателен образ беше Стената на плача.

Затова рече: „Нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната“ (Матей 6:3).

Христос – т.е. Помазаничеството, като благодатна дан в служение на тази планета, няма да си отиде! Няма да си отиде като посвещение; няма да си отиде като Кръста на двубоя между Дух и материя – като Голготски Път, като Разпятие, като Самокръщение, като Възкресение, като Единосъщие, като Съсътворител, като Пантократор!

За Духа няма гроб – има Път!

Затова Учението Път на Мъдростта каза на своите Деца на Деня:

Бях, за да Mе няма; няма Mе, защото бях Възкресението!

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993