Зареждам...
Доктрината за йерархия на Духовните вълни
razdelitelki_all.pdf

Духовните вълни в еволюцията

Резюме

Бог не се доказва, Бог се живее!

Еволюцията на Мирозданието е обусловена от Седем Духовни вълни, излив на Планетния Логос.

Първата Духовна вълна осъществява Сътворението – Духът инволюира в Материята и се създават светът и човекът.

Втората Духовна вълна ражда Търсенето – Духът чрез полярности започва да се търси в Материята.

Третата Духовна вълна внася Законността – Духът вписва законите в Мирозданието.

Четвъртата Духовна вълна пулсира Единството – Духът се устремява към Първоизвора си.

Петата Духовна вълна носи Просветлението – Духът започва да осветява Материята.

Шестата Духовна вълна изявява Одухотворението – Духът постига единството с Материята.

Седмата Духовна вълна осъществява Богоживота – освобождава се вложеният Дух!

 

В настоящия еволюционен стадий – на Арийската раса, Седемте Духовни вълни изграждат определени принципи в човека:

Първата Духовна вълна е на Себесъзнанието – тя влага подобието и осъществява в човека борба за индивидуализиране на Физическото поле.

Втората Духовна вълна е на Митологията – тя влага въображението и ражда в душата на човека конфликта да търси божествеността.

Третата Духовна вълна е на Правдата – тя влага доброто и злото и внася размерността като поведение.

Четвъртата Духовна вълна е на Любовта – тя влага прощението и пулсира процеса на еволюция за Единството.

Петата Духовна вълна е на Мъдростта – тя влага прозрението и с Огъня на познанието кръщава плътта с Духа.

Шестата Духовна вълна е на Истината – тя влага безсмъртието и изявява Божествеността в човека.

Седмата Духовна вълна е на Свободата – тя освобождава вложената Божественост и осъществява Живота!

Доктрината за йерархия на Духовните вълни

Духовните вълни са степени в усвояването на Бога!

Целият Космос съществува в единен Източник на енергия, от който излиза Светлината, слизаща, за да изгражда свят, да изгражда живот! Така Словото, еманирано от Всемирността, т.е. Логосът става плът. (Това е основанието на Христос да рече: Аз бях преди света.)

Самозатвореното цяло без демонстрация не може да създаде развитие. (Ето защо Христос добавя, че без Него нищо не е станало.) И с Да бъде Светлина е нарушен принципът на затвореното цяло – разкъсва се обръчът с идея за Сътворение. Когато Бог Творец казва: Fiat Lux! – Да бъде Светлина!, идва твърдта, която Той нарича небе; отделя водата от сушата; идват светилата... После създава човека. Така светът се изгражда – слага се подкваса, а след това започват своя излив Духовните вълни. Те създават възможността за развитие на онова, което носи частица от Логоса. В идеята на Логоса стои развитието!

  • Духовните вълни са еманация на Логоса – специално вложена ритмика на волята за Сътворението!

Тази ритмика трябва постепенно да изведе сътвореното и в обратен път да го върне. Духовните вълни са степени в усвояването на Бога. А Той не може да бъде усвояван, когато е в Самия Себе Си, Бог не може Сам да се себепознава!

Има нещо, което никога няма да слезе, колкото и дълбоко да се демонстрира метафизичното във физиката. Защо? Защото метафизичната абсурдност, или приложната ирационалност, е само свидетелство за усвояване. Не може Абсолютът да бъде изразен, колкото и много да се опитваме да Му даваме усвоимост. Ненаричаното от нищо; Нехарактеризираното, с който и да е белег, в Своята необходимост за осезаемост инволюира. Инволюира чрез Логоса, като изгражда това, което човечеството нарече Адам, а културата на Индия нарече Ману – човекът.

Една от големите тайни на Бога към човека е това, че човекът е Богоосезаема необходимост. Човек и Бог не се изключват, нито дори се допълват. Човекът не може да бъде изключен от съзнанието на Богоосезаемостта, нито в изпълнението на своя естествен дълг да се лиши от Божественост. Това наричам много често двубой между абсурда и реалността, между мит и кръв.

Но как универсалният, вечният, неизменният човек, наречен Пуруша в Източното изповедание, в йерархията на своето усвояване трябваше да слезе в тяло, за да познае крайната пределност на това абсурдът да стане реалност, митът да стане кръв? Чрез Духовните вълни!

Всяка Духовна вълна се осъществява със свои изливни сили, които белязани Богосинове носят, за да дадат образа на Бога в подобието Му, в човека. И в идеята си за познанието ние само чрез Логоса можем да стигнем до Божественото откровение. Затова Христос казва: При Отца се отива чрез Мене! Ето защо Всемирният Логос (този вечен Пътник, Който с нас открива живот) демонстрира Своето присъствие в реалност – както в Евангелието на Иоан в глава 1 е казано, че Словото стана плът и живя между нас...; и Словото бе светлината на човеците; светлината в мрака свети и мракът я не обзе.

Бог чрез нас се себепознава, а ние се осъществяваме чрез Него – чрез това, което ни е оставил! Ето необходимостта от еволюцията. А Духовните вълни не може да се разделят от принципа на еволюцията, защото те ще бъдат обезсмислени, ако не дават именно този вървеж.

След излива от Бога – Да сътворим човека, изведеният вече Адам трябва да Го потърси. Логосът е вложил Своята вибрация, ритмичната Си воля у нас. В слизането ние губим Силата, но имаме ритмичната воля на сътвореното. Понеже Логосът е безначален по същина, но не и по ипостас, като същност Той не може да се изменя, но като персоналност, като ипостас – безспорно. Една Логосна персоналност или ипостасност не може да уплътни и изчерпи всичко, с което е облечена. Затова има различни Духовни вълни и следователно има и промяна на персоналния Логос.

  • Духовните вълни са една хронология на Космичния и човешкия дух!

Трудно е човек да надникне вън от полето на съществуването си, за да знае тяхната присъственост в другите духовни сфери, но тази присъственост като реалност в книгата на Космичното битие е отбелязана. Затова ще се опитаме да разчленим или да преминем през всички тези станции и пристани на човешката душа, за да я намерим вече в Океана, където няма да има и Духовни вълни!

 

Първата Духовна вълна е Вълната на Сътворението.

Тя осъществява идеята за света и човека. Тя дефинира поведението на Самия Логос. Бог дава Сътворение на света, а Логосът намира идеята за изграждането на човека, за да не се скъса връзката човек – Бог.

Изгражда се светът. Да бъде... Но какво? Образът на материята, с която се характеризира какво трябва да стане – Да бъде Светлина! В големите метафизични знания на древността светлината е само образ на тъмнината. Но не в този смисъл на морално-нравствена съизмеримост – тъмно и светло, добро и зло – не, а генетично, родителско. Онтологично – не феноменално!

След като имаме вече зрим сътворен свят, в книга Битие е казано с известна тревожност, че нещо липсва в света. Това е реалната мисъл с духовната същност. Още не е дадена идея, от която трябва да се изведе онова, което прави констатация и което осъществява Творителя. Затова след като Божеството инволюира в земната плът, тя получава Диханието Му: „Да сътворим човека по Наш образ, (и) по Наше подобие.“[1]

Изразът Да сътворим показва, че Творецът наистина има сътрудници. (И Логосът в лицето на Христос казва, че е именно един от Тези, Които са участвали в Сътворението.) Но Бог влага Сам Диханието Си, подобието! Така Божията идея за Сътворението не е само в светилата, не е само във водата, а е и в Адам, защото някой трябва да Го усвоява. Когато е сътворен, Адам само вегетира, но в момента, когато получава и Диханието, той става човек, и то богочовек!

Човекът е себетърсещ се и усвояващ Бога в себе си, защото е Негов! Затова, когато кажем Бог „създаде света“, разбираме впоследствие и човека, но когато говорим за акта на раждането, ние трябва да кажем: „Създаде света и човека!“ До тази цялост: света, в който имаме и твърд, и вода; и тъмнина, и светлина; и животни, и риби... – до всичко, което го има в Праматерията, т. нар. Пракрити, трябва да се докосне Абсурдът, Абсолютът. Как? Да сътворим човек... Онова, което е събудило щението на Твореца да вложи тази възможност – подобието, е от нея да може да се изведе „Що е Бог?“ и „Що е светът?“.

Вижте колко е ясно, че човекът – като най-съвършеното от всичко сътворено, е Богонеобходимост! Създават го от материя, в която има живот – милиони клетки живи души. И оттук е голямата борба на Адам, който се храни от Космичния човек (Пуруша), как да хармонизира целия този природен организъм, за да се стигне до това съвършенство, в което обратната сила ще го слее с Космичността!

Бог сътворява небе, земя...; сътворява и животни, но никое от тях не си знае името. Вложената възможност в човека – Диханието, е константата, която трябва да даде име, за да чертае то чрез вибрацията си тайната на Твореца!

В човека е сложено всичко – затова Адам е памет, в която е скрита тайната на помненето. А тайната на помненето, безспорно, ще бъде Ева – реброто на Адам е една територия, която знае цялото минало. Територия, която ще издиктува вибрацията за име на всяко сътворено. Ева, когато стои в Адам, още не е „жена“ – тя е само едно фино тяло във вибрационност най-близко до материята. Тя е онова, което наричаме астрал, а Адам е умът – това е голямата тайна на Адамовото начало: човекът-андрогин!

Така в Духовната вълна на Сътворението започва работата или целността, защото човекът – Адам като ум, трябва да се отработи, за да даде памет на историята. Тази памет е дадена с идеята за имената! След като сътворява света, след като сътворява живителността му, Самият Сътворител го води при човека, при ума – да получи име. Идеята на познавателността, идеята на материализираната мисъл стои в това – довеждаш при него сътвореното и той прилага знание. Това е приложността, с която умът върши своята еволюция! И той слага първата, най-дълбока бразда в паметта на историята; създава една драска върху Космичната памет, за да може тя да се отрази в страниците на човешката история. Имената – тази велика вибрация е първият пласт на историческото присъствие на сътвореното!

Битката на Адам е да стане личност, която да изявява Божеството! Но как Го изявява? Като дефинира вложените сили. Името е тайна, която чрез вибрациите определя предназначение. И в същото време то е формулата за памет.

Много странен е и фактът, че Адам е оставен в бездействие. Сътворен е, насаждат един Рай, т.е. едно Ментално поле, и го поставят там да се самоизгражда. И кой е този, който го ориентира какво да прави? Самият той. Следователно Адам е „causa sue“ – „причина сам за себе си“. Ако можем така да кажем, умът е също сътворител, вторият сътворител!

В Духовната вълна на Сътворението се изгражда човекът; предоставя му се йерархия на телата – физическо, умствено, астрално. Давам ти дълбок сън – а сънят е присъствие в света на Астрала. В Астрала се създават две големи форми: сънят – Хипнос, като идея на познанието, и смъртта – Танатос, като идея за безсмъртие. (Цивилизацията ни започна да доказва, че в съня има познания. Има, защото в Астрала се пише, астралните акашеви анали стоят...) Така в сън Бог извежда Ева от Адам, извежда от ментала астрала, който след това го заземява и ражда потомство. Защото Ева значи „живот“!

Ето как идеята за произхода на човека започва едно битие. Бог взема от сътвореното, за да направи човека и му вдъхва Път. И започва да еманира великият принцип на раздвоеност, която е единство, защото Самият Бог се раздвоява – раздвоение в Единство! След това от сътвореното същото прави, защото Ева, която излиза от Адам, е в Адам и те са една и съща плът. Когато андрогинът е разделен на мъжки и женски принцип, влиза идеята за оплождането, за да може това разделение да създаде едно ново начало. А най-висшата енергия е половата – тя създава мозъка и ларинкса!

Но в човека вложеното ще трябва да минава през различни йерархии. И тук е идеята за Духовните вълни.

  • В Духовната вълна на Сътворението имаме едно вложено божество, което трябва да си отвоюва образ, за да се разгръща!

Адам е тайната на Менталния свят в осезаемост за индивидуалност! Без ум няма индивидуалност, има реакция на астрално битие, но няма характеристика. Но чак когато човекът яде от плода на познанието, той става отговорен в идеята си на личност – започва да прави съдба.

Първата Духовна вълна събужда в Адам оня вътрешен вик: Адаме, где си? Вложеното Диханието свидетелства за Своето съществуване – търси се Самата Сътворителна сила в Адама! Защото в идеята на Сътворението на Адам му е казано: Слез и иди да обработваш земята, от която си взет[2] – обработвай цялата клетъчна система; цялата планетна плът. Но безспорна тайна е, че всяка клетка е част от космичната идея на Божествеността – клетка, в която е светлината, целият живот. (И никак не е странно, че след хиляди години от една от тези клетки клонират живот!)

Адам трябваше да обработва своята богодаденост! Кога отиде да работи, кога Бог го изгони, ако може така да се каже, от Едема? Фигурата е в идея за изгонване, а всъщност това е инволюционността – слизането на Духа в материята. Затова го „изгони“ от т. нар. Рай, когато го отлъчи от Себе Си – но с Диханието вътре в него! Така че Адам е онова, което на Изтока наричат Аватар – той е слизане, спускане на Божеството на земята, въплъщение на Божеството в земна форма!

Духовната вълна на Сътворението е първата борба на човека за себе си – за себесъзнание! Това е идеята за егоцентризма. Егоцентризмът е себесъзнание, което трябва да се откъсне от пещерния праг; да напуснем стадното съзнание и да се индивидуализираме, да се себепознаем. Идеята за борба да се персонифицираме е да станем Ипостас, което е върхът на развитието – в Шестата Духовна вълна на еволюцията на човечеството ще се видим като Втора ипостас на Бога. Колко дълга е пътеката от пещерата, когато нямаме още себе си, до Голгота, когато сме вече Ипостас на Бога! Ето Пътя на еволюцията, за да се даде осмисляне на Вълните. И всяка поотделно гради, като руши онова, което е било обвивка или завеса на зрението, но крайно необходимо за стадия, в който сме били. И тук е голямата идея за водачеството – егоцентризмът!

Така в тезата на Сътворението започва да излиза на преден план част от голямата характеристика „човек“. С какво? С една необходимост за знание – ще яде плода на доброто и злото заради развитието! Ще излезе на преден план всичко онова, което изгражда човека в неговото потребие, та когато дойде времето, като Боговластие да каже: „Аз съм и Отец Ми едно!“

В Духовната вълна на Сътворението е вложена енергията на Боголичието, но и с Личното Дихание на Бога – идеята за Боговластието!

 

Втората Духовна вълна е Вълната на Митологията.

Митологията дава нов път на човека – да роди чрез въображението и конфликта търсене на божествеността!

В двубоя между абсурда и реалността въображението захранва целостта – то не е памет на ума, памет е на целостта! То създава тази интересна борба – търсиш божественото, защото то те одухотворява, но нямаш още божествената цялост. Това е Митологията – търсене и въображение, което ражда в битка между Боголичие и Боговластие и храм, и обред, и поклонение. Една битка, в която от хаоса ще се извежда хармония и ред.

Втората Духовна вълна носи идеята за Път – за цивилизация, за култура, т.е. за демонстрацията на човека в себеосъществяване на Физическото поле. В преценката на митологичното мислене имаме една настъпваща бавно познавателност – символа, азбуката... И ще я видим изразена в паметниците на културата, които символизират вътрешната същност на човека. И пирамидите, и храмовете, и молитвените жертвеници – всичко това съпровожда митологичния свят, за да бъде той пулсация на себесъзнанието.

Като образ Митологичната вълна е въображението; като същност тя е идеята за търсенето на божествеността! А човекът не може да бъде просветлен, ако не търси. Затова въображението, което имаше митологичният свят, се вплете в търсене. (Когато Зевс убива Кронос, баща си, се ражда време друго.)

Неовладените още стихийни енергии човекът нарече богове. Боговете са, които могат да внасят в него това, което се казва почитание, и той да моли за благодат. Но и възможността да овладеете една стихия е да я облечете в дрехата, която носи името на бог. Давате на самата стихия известна организирана нотна сила, с която я наименувате, за да можете в даден момент, когато искате да послужи, да я извикате, подчините и развивате. (Оттук е тезата ми – сменяйте имената, за да сменяте вибрационността на бъдещото си развитие!)

Така в Духовната вълна на Митологиите ние пак поставяме един основен принцип – човекът, който вече е сътворен, като идея на Сътворителя трябва да овладее онова, което го заобикаля, трябва да овладее стихиите. Вилнеенето на енергиите се овладява като им дадете богонаименование и им направите олтари. Олтарът е задължение не само на човека в идея на молитва, но и на божеството в приемане на жертви! Божествата взимат жертвите, за да бъдат благодарни, а развиващите се ги поднасят, за да ги укротяват!

Множеството стихии, ако не бяха диференцирани, никой не можеше да ги ползва за това, за което са потребни. Да кажем на водата: „Ти ще ми служиш да плавам от една земя към друга“; да кажем на вятъра: „Ти ще ми послужиш за оплождане на растенията“... А стотиците стихии са и у нас самите. Затова безсмъртните митологични божества вършеха земни – лоши или добри, но човешки дела. И не е странно тогава, че Съдбата, Ананкето, когато се появи, и хората, и боговете є се подчиняват.

  • В Духовната вълна на Митологията имаме едно разкъсано божество, което трябва да събуди потребата на човека от безсмъртие!

Идеята на безсмъртието е идея на дързост и смелост. Безсмъртието на боговете (което те не даваха на човека) трябва да роди дързост, за да я уплътни човекът и да каже: „Аз съм безсмъртен!“ И започва една битка, битка за индивидуалност с идея за героизми. Защото идеята за героизма е част от проблема за величие. Затова митологиите са наситени с толкова много властност, с толкова много потреби и с такава възможност да могат да слизат в Адеса, за да търсят откудената душа от земята. А този Адес е нашето тяло – лабиринтът на цар Минос. Там вътре трябва да слезете!

Тогава се създава и поносимост към страданието като огън, защото Духът дава въображение за огън – Прометей е вътре у нас! Идеята за Прометей е огънят като страдание и страданието като огън. Но какво е да победиш страданието? Да се самосъзнаваш в болката, че си божество!

Така във Вълната на Митологията се води битката за свобода на човека като индивидуалност в признание на стихията-бог; а след това и за власт над този бог.

 

Третата Духовна вълна е Вълната на Правдата.

Правдата е вече една манифестирана Духовна вълна, която градира поведение, правила и казън. В своята теза за защита и развитие тя поставя определени принципи. Това, което ражда цивилизацията, е въображението, а онова, което ражда религията, е идеята за съвършенството. Религията се укрепва от догмата, а цивилизацията съпровожда догмата, защото изсмуква скритата в нея духовна идея.

Какво е трябвало човекът да научи в Духовната вълна на Правдата – будността на разума в разчленение. Разумът се разделя, за да преценява, а душата се просветлява, за да се развива! Но разделянето е било, защото осезанието ще трябва да идва по две различни линии – линията на вътрешната будност и линията на фрапиращата и натрапващата външна страна на едно изповедание. Това е, което внася знание чрез ум да правим раздалечения.

Правдата е размерност между вложеното нравствено начало и приложния Адам; между вибриращата плът и законите, писани в нея; между търсещия се Бог в Адама – Адаме, где си?, и викащия Адам: Гол съм, Господи! Тя е съзнание за конфликт, което трябва да сложи каноните на живота, за да има измеримостта „правда – неправда“.

Правдата е вече индивидуализирана – тя ляга в основата на религиите, които са запазили физиономии за нашето познание. Ще я видим в юдаизма; ще я видим донякъде и в зороастризма; ще я видим добре изразена в будизма; безспорно и в мохамеданството. А религиите първи носят живот, защото преди да има наука, философия, изкуство, има религия – има завет, сключен между скитащия човек и търсещия го Бог.

Правдата внася пулсиращия принцип за добро и зло. Конфликтът, който влиза в идеята за измерението, носи енергията на съпоставката за взаимност. Колкото и в двубоя между добро и зло да надделява едното или другото, тази съпоставка е налице за едно живеене. И затова Правдата наричаме принцип на доброто и злото!

Така Духовната вълна на Правдата е възпитанието на ума що е добро и що е зло – нравственият закон да мотивира в човека поведение! Внася се законността – търсят се измеренията за съжителството. Не е важното дали законът е най-съвършеният феномен, но законът е, който дава съотношението. Затова в религиите на Правдата винаги се говори – Законът, Заветът, даден от онзи, който води, от онзи, който е пратен. А заветът е обречената връзка на неразкъсваемост между човек и Божество!

Но как да направят човека да бъде по-отговорен към закона? Чрез страха! Най-ужасяващото психологическо внушение в пътя на човечеството, дошло чрез държава и религия, това е внесеният страх. Идеята за страха, разбира се, има своята основателност като плисък, като борба, като пробуждане, но нейното дълго присъствие калцира човешката душевност и страхът става по-властен от съвестта – губи се съвестта. Защо? Защото не съвестта е съдникът. И виждаме каква несъвместимост се получава между строгостта на заповедите и изпълнението. (Водят при Иисус само грешницата, жената – а мъжът невинен ли е?! Къде е тогава съвестта!?)

Цялата сегашна идеология се гради върху страха. Страхът като наказание много добре е внесен от Моисей, за да направи социална формация, наречена държава. Как? Грешници, първородни грешници! Така Моисей създава робската психика, като свободния прави роб на собствената уж вина – грях. Ако нарушиш социалния закон, ще те съдят, ще постоиш известно време там някъде и толкова. Но грешникът ще трябва да получи прощение, прощение от Бога или пък от Неговите пълномощници...!

Така идва възмездието. Но човечеството убиваше „грешниците“ с камъни, а в камъка е сложена първичната енергия, от която започва ходът на еволюцията – т.е. убиваше с онова, от което изхожда. Това е дело само човешко – на Боголикия, но не и божествено – на Боговластния!

В Правдата ще намерите не само „око за око, зъб за зъб“, но и една теза да се създаде едноличен Бог. За съжаление, скриха името Му. Бог там е безименен – ако го споменеш, ще изгориш, ще те анатемосат, ще те убият.

Виждате ли каква процесия се извършва в цялата Космичност! От Бог, Който те сътворява, през разкъсаните божества до едно единобожие, в което Той няма име. Навярно човечеството е трябвало да си почине, защото нищо по-изобилно в човека няма от богове. Богове, богове... Сигурно за да му напомнят, че той самият е бог!

  • В Духовната вълна на Правдата имаме едно божество без име, което трябва да си почине, за да се освободи от многото богове!

Трябвало е човек да си почине, да направи своето велико постничество в идеята да споменем и осветим името на Бога, макар и като идея за предпаза. Нямате право според Заповедите да споменавате името на Бога, защото то е свещено. Но липсата на такава вибрация не позволява на Адам, който се търси, да върви нагоре. А и в юдаизма липсва законът за развитието. Затова там се дава идеята за Спасител, Който трябва преди това да има делото на Изкупител.

В Правдата човек прави служене, не служение; възпитава ума си да отговаря като идея за оправдание – защото Бог го намирал за грешен, след като ял ябълката на знанието, а подчинението било най-добрият белег на изпълнена воля на Божеството... Така се получава развод между Дух и материя, между Бог и човек. Добро и зло – една подвластност хилядолетна, с много определена социална тенденция и с много небожественост в пътя на човека!

Голяма трагедия изживя човечеството в битката да се освободи от поселниците богове, заради липсата на право да казва името на единствения Бог. Това може би създаде колебанието и двойнствеността, приоритетното признание на злината. Защото ритмиката, която се създава с името на Бога и която става охранителна ризница, я няма. Това е страшното! Тогава отрицателните енергии на злосторника (именно масовият образ на сатаната) вземат превес в живота на човека, което за зла участ човечеството още не може да прозре.

И така, Духовната вълна на Правдата не дава власт на овладяваната вече Божественост в човека, а му поставя едно Божество, на Което той трябва да стане подвластен. Основният принцип в Правдата е, че сътвореното се задължава да върши всичко в името на това Божество, и когато прилага нравствено измерение, всяко неподчинение – макар и дързостно като идея за личност, идея за надмогване на колективното съзнание в единично (което цялата Митология създаваше), е упреквано в грях. Така без да иска Правдата започва да отчуждава сътворения от Сътворителя. И затова там ще намерите формулата на властта на расата, която вече не е принцип, а е нравствена категория в идеята за чистота на изпълнението повелите на Божеството.

Учението за Правдата стои и в идеята на Буда. Будизмът е уговорка как да живееш. Но там има една друга болезненост – Убий желанията, за да се освободиш от страдание. Къде остава тогава йерархията на развитието?! Може ли с една само Духовна вълна човечеството да бъде до такава степен овладяно, да е постигнало такова съвършенство, че да може да реши големия проблем за Свободата?! Не може да се каже „Убий желанията!“, защото желанието е живот; има и добри желания – желанията не са само с отрицателен знак. Съвсем друг е проблемът да ги култивираш.

Правдата е надежда, че нестореното зло приближава човека до изпълнената воля на Божеството. Следователно с нейните принципи все пак той се градира към съвършенство. Така в Третата Духовна вълна, която прави водораздела между добро и зло, ще трябва вече да потърсим вложеното в душата си, защото идеята за безсмъртие я има, има Дърво на Живота!

 

Четвъртата Духовна вълна е Вълната на Любовта.

Любовта прави прелом в културата и историята, прелом в човешката душевност и в духа на теологичността! Тя освобождава човека от идеята да бъде служител на доброто и злото, като внася една нова мярка – да простиш и да обичаш врага си. Ето защо, за да спре доминантата на възмездието, на отмъщението, трябваше да дойде Логосът, Синът на Отца – да даде Учението за Любовта.

Затова казвам, че човекът е най-скъпото дете на Бога. Нито към ангелския, нито към серафимския или херувимския чинове Бог е проявил толкова загриженост и толкова присъствие в душите им. Не е пратил там Своя Син, както тук за човека.

Индивидуализираната личност, свободата на човека от расовата повеля е една друга тайна, която идеята на Любовта остави. Христос смени кръвното родство с духовно: Майка Ми, братята Ми... – който слуша словото на Отца Ми, той Ми е брат, сестра, майка.

Тази велика мистерия е скрита и в Тайната вечеря, която е предметната бъдеща евхаристия. Там битието човешко е извикано на една Космична тайна на съпричастие – Логосът става храна: Ето този хляб е Моето тяло, ето това вино е Моята кръв. Когато се извиква на една Логосова трапеза, личността става съпричастна с Космичността!

Идеята за Любовта разкъса небосвода на всички предшестващи я религии, родени от Вълните на Правдата, на митологичното и на егоцентричното съзнания, които са трупали знание, обособявали са личността. Духовната вълна на Любовта освободи човека от веригата на земната властност, родена от първите Вълни на неговото битие.

На Голгота като Мирова тайна, на Голгота като Мирова култура се срещнаха черепът на Адам и Кръстът на Христос. Срещнаха се две същности: идеята на Сътворението – Адамовата еволюция, и победата на Духа над материята – Христовата концепция. Затова казвам, че Голгота не е нито жестокост, нито страдание – Голгота е границата на духовната пасивност.

И нещо друго идва в тази Вълна – отварянето на Ада. Колко дълбоко този ад е бил в човека е въпрос на прозрение, но трябва да се слезе в егоцентризма, трябва да се слезе в митологичното съзнание, трябва да се слезе в Правдата. Те пращаха своите души там, в Адеса, а Христос слезе в Ада и изведе душите на живот! Онова, което е предшествало, изгоря. И най-съвършеното нещо в това Учение или в тази Духовна вълна е, че тя посочи едно друго царство, което се нарече царство Небесно. Единствен в световната история Христос и като Духовна вълна, и като Учител, и след това като религиозно учение освободи душите на хората от веригите на греха и на земните задължения, за да ги качи в едно царство Небесно. Това изнесе човечеството много далече. (Колко е осъзнато, колко е приложено е съвършено друго нещо.)

И безспорно Той даде демонстрацията, че одухотворената материя може да възкръсва. Не че в историята не е имало възкресения – отделни божества са възкръсвали, но учение за Възкресението като формула на изповедание и теза на овладяване на материята е нямало. Така Учението за Любовта е не само в идеята на прощението, а и в идеята на победата на Духа над материята, в идеята на жертвата заради Възкресението.

Куполът в храма на богознанието е Възкресението! Но само Боговластието може да прави Възкресение! Тогава вече си Висше човешко същество, в което и Дух, и душа, и тяло се хармонизират. Несъзнато или съзнато, Мета-божеството изнася, събужда, прави мистично цял мета-човека. И Вълната на Любовта ползва една от най-великите енергии на метафизиката, защото тя позволи на човека да влезе в сърцевината на своя Сътворител и да стане ликова присъщност. От това да не можеш да кажеш името на Бога, макар и едноличен Саваот (Яхве), изведнъж ти се дава Бог в три ипостаси – три лица в една същност; дава се идея за Синовността! Любовта е единствената религия с Бог Син, Който е Единосъщ! Всеки от нас е един син на Бога, а отделен е въпросът кога от син ще стане Синовност, кога ще стане Логосна същност, за да има и присъствието в ядрото на Отца Си, и да разкрива Отца Си в света!

Духовната вълна на Любовта има универсален характер, но тя дава и индивидуална стълба.

  • В Духовната вълна на Любовта имаме едно индивидуализирано божество, което трябва да се види като дете на Бога!

Затова има стъпала на възмогата за свобода (като свободата от страх пред Божеството и пред първородния грях) чрез идеята на надмогнатото страдание и осъщественото Възкресение. Оставени са известни формули както с космичен, така и с приложен характер: Аз съм Животът вечен; Вземете кръста си и Ме последвайте... Така Възкресението на Христос е изкупление, но не и Спасение – всеки, когато стане Христос, тогава може да говори за спасение!

Духовната вълна на Любовта ражда идеята за единството като възможност на духовност – в лицето на другия да видите себе си, за да се освободите! Тази голяма идея за единството е сублимирана в най-върховното – че човек и Бог са едно!

Разбира се, това, което наричаме човек, не е още осъщественият Бог. Не защото са угаснали огньовете на взаимността между Бог и човека, те се търсят в незнайните полета – но трябва да се намерят, да се осъществят и тук!

 

Петата Духовна вълна е Вълната на Мъдростта.

Мъдростта е осъществяващата се Божественост в човека! Бог е едно осъществяващо се Същество в боговете Си – Той чака Себе Си в нас и ще се открие у нас, както ние ще Го открием в себе си!

Божеството у нас изживява една тревога – че Го търсим вън от себе си. Но живеенето с Мъдрост е вече живеене за Бога. И тя идва точно когато влизаме в Третото хилядолетие – Тройката, триликостта в Единосъщието! А Единосъщието е плодът на Дървото на Живота, от което ще берем, когато отворим листите на Книгата на Живота – този нов олтар.

Битката за Мъдростта безспорно ще бъде дълга, но онези, които ще се хранят от тази трапеза, ще извършат своето дело в идея на служението на Целостта.

  • В Духовната вълна на Мъдростта имаме едно зримо божество, което трябва да се освободи от полярностите!

Няма зло, има нееволюирало добро е най-великата тайна, която човечеството тепърва ще усвоява!

Мъдростта носи принципа „Научи ни!“. Не прощението, а знанието! Ето и идеята за свобода от вярата. В Любовта можехме да говорим за вяра, защото там тя дава добродетели. Сега имаме интуиция, която дава знание, за което казах – знаещият е повече от безгрешния! Следователно прагът на греха в битка за знанието отпада. Логична последователност е знанието да ни открие друга степен в усвояването на Бога (Който винаги е у нас, но не всякога ние сме у Него) – научи ни да възкръсваме, а не да чакаме да ни възкресиш!

Чрез знанието човекът съзнателно ще трансформира страданието в развитие; съзнателно ще създава другата олтарност – да бъдеш, не да имаш. Да бъдеш – изграденият вече като Единосъщен е екзистенция на Отца!

Учението Път на Мъдростта прави тепърва преломност в културите. То е, което ще ни раздели с цялата човешка култура и история. Сега умът ни се удовлетворява с всекидневието или с шумотевиците, които светът предлага. Разбира се, постиженията на цивилизацията хранят културата ни, те са част от необходимостта да ставаме все по-близки на Всемирността. Но основното, от което трябва да се пазим, е да не ни удовлетворява информацията, а да търсим знанието, прозрението. Защото Мъдростта е усвояване на света чрез прозрение и живот чрез откровение! Тя дава път, който не може да бъде осветен от друго, освен от енергията на интуицията. А интуицията е зрелият плод на Причинността, на висшата разумност!

Духовната вълна на Мъдростта има битието си в Огъня, а той има своята присъственост в Причинния свят! И цялата история на човечеството е да се взима Огън – Огън, който спасява човешките души; Огън, който пише скрижалите за човешките души. Това е Вълната на Огъня, който е дал всички религии. Затова във всички религии има мъдрост – като пулсация на Твореца. Огън като мъдрост винаги е имало – Огън негасим, Огън непояждащ. Огън, който е чертал върху каменните плочи на Синай десет Божии заповеди; Огън, който носи семето на оплождането, на Вечното.

Огънят е вложен в човека – това е Кундалини, Змията-Огън, универсалното Знание. Кундалини е божественият знак в човека, той е ограниченият Бог у нас. И едва в Седмата Духовна вълна чрез Кундалини ние ще можем да излизаме и да ставаме Всемирни. Това дава Мъдростта – Огъня, приложен като стълбата, която свързва човека и Небето, земята и Небето.

Мъдростта е зов за обожествяване! Тя оставя една неизбежност – Космичното ни единство. А човекът е една клетка в Универсалността, от Пуруша, Който от цялата Космичност енергитира в Духовната вълна на Мъдростта, за да тръгне човекът в усвояване на Боговластието.

Чрез духовната сила на интуицията ние можем и трябва да станем храна на шестата подкоренна раса, която ще отгледа детето на Шестата коренна раса. А тя ще даде чаканата Духовна вълна на Истината, за която Христос каза: Истината ще ви направи свободни!

 

Шестата духовна вълна е Вълната на Истината.

Истината не е Боголичие, Истината е Боговластие! С разгръщането на вътрешната си просветеност, с усвояването на света, който го заобикаля, човечеството се променя в своята цивилизация и в своето биополе, за да улесни пробуждането си в Ноосферата, в сферата на Всемирния Разум. Чрез Истината, която ще освободи Бог у нас, ние ще можем да кажем, че идеята за безсмъртието е една реалност, неоспорима във възможността да я осезаем във всяко нейно приложение. И тогава ще сме освободили религията от това, което наричаме догма.

Идеята за Истината е вече не зримият теогон, а овладяното божество (както когато се овладяха стихиите, те останаха под властта на човека). Така че овладяното божество ще освободи зримостта ни и ще ни даде прозрението чрез третото око, което ще бъде толкова властно, че ще се премести от Триъгълника на Отца в челослужението на човека. Развиващото се през Петата духовна вълна – събуденото трето око, в Шестата става един реален факт. Орган и енергия! Енергия, която ще бъде хранена от Кундалини.

  • В Духовната вълна на Истината имаме едно овладяно божество, което трябва да събуди прозрението на третото си око!

Пробуждането може да бъде галванизирано и хранено и отвън, каквито са пророческите феномени – те са осенения отвън навътре, но това пробуждане ще е отвътре навън. Третото око е зрение, което не може да бъде помрачавано; истина, която създава култура с липсата на възможност да се лъже. Тогава лъжата ще се обезцвети, а обезцветената лъжа няма стойност; тогава събуденото негодувание ще изгасне преди да е направило бунт... Цялата мъка на човечеството в хилядолетията – лъжата, колко много енергия е погълнала! Ако бяха се овладели тези енергии, щяха вече да събудят чакащото трето око...

В Шестата Духовна вълна прозрението ще е това, което казвам: Очите на съзнанието са светлина! И тогава ще има ли нужда от заповед „Не лъжи!“; ще има ли нужда от „Не прелюбодействай!“...? А Христос предупреди (тогава когато вътрешната зримост е липсвала), че ако си пожелал в сърцето си, вече си прелюбодействал.

Истината е Богорождение! И живият Господ – Онзи, Който може да ви каже Аз съм Пътят, Истината и Животът, е извървял един Път, познал е Истината и казва: Ето ви Живота! Това е великото – да можеш в тази голяма тайна да сложиш знака и валенцията в идеята за Живот в Бога, за Свобода! Такава е идеята на Истината – тя ни въвежда не в храм, а във великата тайна: последната Духовна вълна.

 

Седмата Духовна вълна е Вълната на Свободата.

Свободата дори няма да бъде вече Вълна, защото Божествеността не може да бъде пулсирана като Духовна вълна. Тя не може да бъде сложена в рамки: „Това е Божественост!“ Човекът сам ще е Божество, което живее Себе си, защото Кундалини е освободен. Онзи малък бог в развитие вече също го няма и тогава човекът нито ще може да произвежда, нито да се стимулира от факторите, наречени екзотеричност. Той е, който може да сменя света, а не светът да го сменя! Това е седмият етап. И не случайно Седем Лъча работят върху развитието на нашата планета – на Администрацията, на Религията, на Философията, на Изкуството, на Науката, на Предаността, на Делотворството. Седем Лъча, които в края на краищата също ще се загубят, щом Божествеността няма да е Вълна, а Живот!

Свободата е Богоживот! Живот е в Самия Сътворител и Децата на Свободата ще бъдат Съсътворители на Отца си.

  • В Духовната вълна на Свободата имаме едно осъществено божество, което трябва да бъде Съсътворител на Сътворителя си!

Тогава този Бог Отец, Който толкова много олтарни позиции ни е предоставял, ще видите, че не е още Безпричинният, не е Абсолютният, но е вашият духовен Баща, с Когото имате право на сътрудничество в идеята на Космоса, човека и битието!

Идеята, по която се осъществява Творецът, е една Конституция на битието. Никоя конституция не е вечна, не е постоянна, защото след време остава свободно съдържание – но е трайна. В какво се изразява трайността на Конституциите? В йерархията на Духовните вълни! Всяка конституция може да бъде суспендирана, но кой може да суспендира Конституция на едно битие? Една нова Духовна вълна! Следователно, когато изчерпи своите възможности, тази Конституция на планетата освобождава енергията на бъдещето – за ново Мирово служение със следващата Духовна вълна.

  • Всяка Духовна вълна оставя член в Конституцията на битието!

Духовната вълна на Сътворението вписа член първи: Да сътворим човека! Този човек, в когото Отец сложи Своето подобие, е сътворен от цялата планетна плът. Тя ни дава основание да кажем, че той прави и планетна социология – като поведение към човека и към света, който го заобикаля.

Духовната вълна на Митологиите остави в Конституцията на битието като член идеята за безсмъртието! Нямаме другаде толкова зрима нагледност как от това, което е сътворено, как от всяка стихия се правят богове, в които е вложено всичко. И всичко, което в бъдеще ще прибавя членове в Конституцията на битието и ще бележи пътища в планетната социология, е сложено в митологиите. Затова там е даден и образът на Феникса – да умираш и от пепелта си да се прераждаш!

Духовната вълна на Правдата вписа в Конституцията на битието като член битката между Дух и материя! В тази битка, между събуденото Богоподобие и плътта, Правдата защити образа с идеята да изгради добродетели, но ощети подобието.

Духовната вълна на Любовта остави нов член в Конституцията на битието – Аз и Отец сме едно! Иисус Христос е едно живяно човечество и въплътена Божественост. Защото Той е Земният Адам, който възкръсна – извървя пътя на Единосъщието като стана една Божествена осъщественост. Това е тайната на слезлия Небесен Адам, който стана Земен Адам и който възкръсна.

Духовната вълна на Мъдростта вписва като член в Конституцията на битието Аз и Той сме едно! Не Аз и Отец..., а Аз и Той – Безименният... Така битката за човека свърши – започна битката за извеждането на Бога, вложен в човека!

Ние идваме от един Извор, Който сътворява, и стигаме до Същия Извор, с Който почваме да творим. Затова казах, че ще дойде време, когато ще бъдем Съсътворители, дори Сътворители. Какво ще сътвори Бъдният, това е отделен въпрос. Нови идеи, нови тенденции, нова манвантара...

Много е трудно да се даде описание, но много реално е да се видите като Космична цялост – Пантократор. И не планетата носи Пантократора – Той носи планетата в ръка! Тогава наистина божества няма да има – ще има Бог и Човек. Ще си оспорват ли тайната? Не – няма да има тайна! Ще си оспорват ли терена на абсурдност и реалност? Не – защото всяка абсурдност е реална и всяка реалност е абсурд. Тогава ще се разбере, че наистина няма реалност по-реална от реалността на Духа!

Така в една всеобща Космична памет е оставено едно име – Живот. Вложеното Божество! С милиони години се работи за Него, за да може да Го извикаме в признание и в служение сега, в Духовната вълна на Мъдростта.

Така Духовните вълни са Космична необходимост и планетно задължение. Те са ск`алата в Пътя на човека – от Сътворението до Съсътворителството, от Материята до Божествеността!

 

[1] Битие 1:26.

[2] Вж. Битие 3:23.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993