Зареждам...
„История на религиите“
razdelitelki_all.pdf

„ИСТОРИЯ НА РЕЛИГИИТЕ“ не е писана книга, а речено слово – Слово за великата тревога, която смущава, преобразява и изгражда духовното битие на човешкия род; великата тревога, наречена религия!

Религията като вяра и учение за живота носи идеята за Целостта. Тя е единство в йерархията на възможностите човешки. Единство е, защото търси, посочва и осъществява съвършенството и Пътя на обожествяването!

Ние имаме битие за себе си, но то е родено от един Източник и в този смисъл няма религия, която да не изхожда от Този Източник. Нашата преходност е в Неговата изява, но нашата същност е Самият Той. И ние се връщаме в Него, когато сме така одухотворени, така цялостни с преходите, които са казвани във всички религии – че сме синове на Бога!

Пред човека винаги ще стои неразтълмена тайната:

– за Абсолютното и ограниченото;

– за Нетленното и тленното;

– за Съзерцаемото и реалното;

– за Духовния ритъм и културния феномен;

– за Мировото съзнание и личния светоглед;

– за...

Вложената тайна в човека е именно Бог!

„История на религиите“

Представяне

Религията е родова памет, вярата е лично достойнство!

Религиите са йерархия на Космическия оптимизъм! Човешката история е пълна с божества, но никое не бива да бъде отречено, защото, и за времето си, и за йерархията на душата е било толкова потребно, колкото е потребен най-съвършеният Бог. Всяка религия е едно стъпало към Всемирния храм!

Това съм искал да вгърна в кориците на „История на религиите“. Искал съм да вгърна идеята за Божеството като потреба на душата ни, като приютност на Духа ни, защото Духът е Божията същност, а душата ни е пристанът на Духа в човека!

Тази книга е не само история, тя е и теория – „Теория на мировите религиозни учения“. Название, което дължим като прозрение и констатация на видния професор по социология Захари Стайков. Усетът му като социолог е, че той можеше да търси доктринерството, можеше да търси идеята, а не само информацията или хронологията. А историята не се пише от факти – историята се прави от провиденцията на Духа! Изстиналия Дух в историята науката нарича „факти“.

За „История на религиите“ съм казал, че тя е речено Слово, а не писана книга.

 

Слово

за Човека,

Слънцето и Небето;

за Боговете,

Времето и Всемира!

 

Не можеше да не се започне от Словото, което е Дихание на нашия Отец!

Не можеше да не се говори за Човека, защото той е пък венец на Неговото творение. И няма религия вън от човека – тя е неговата същност за връщане в Бога!

Слово за Слънцето и Небето. Защото Слънцето е първата плаха мисъл, първото усещане за връщането на Бога в човека. Това е неизбежността, че има нещо голямо, което дава живот. И затова ще има бог на слънцето, ще има и бог на водата, бог на вятъра... Те са, които поселяват Небето. А какво е Небето в тайното знание? Менталният свят, нашият ум.

Какво са Боговете? Нашата духовност.

Какво е тогава Времето? Осезаемост за богове; приложната видима религия.

И какво е Всемирът? Макрокосмосът и микрокосмосът – ние сме Всемирността!

В книгата разглеждам религията като духовна потреба, като нравствена градация и като социална сила! Религиите правят културата на народите, защото чрез тяхната градация на повеления, чрез тяхната метафизика и чрез приложението им в обредната страна се отработва това, което можем да наречем личен характер, както и социален характер на един народ или на онези, които ги изповядат. Отделен е въпросът коя религия е най-съвършена. Но всяка е била потреба за дадено историческо време и за една духовна йерархия, която може да я възприеме и да я приложи. Всяка религия като потреба слага своя „дялан камък“ във Всемирния храм за хилядолетия!

Така тотемът като религиозно начало всеки от нас го е носил, всеки от нас го е украсявал, всеки от нас му е служил. Дали е било суеверие изповядването на такава религия, или една непреривност между реално и иреално, тотемът е бил нашата духовна същност. Тотемизмът не говори за боготворчество – това е нещо, което ще намерим в теогонията на митологичните религии, на паганизма, т.е. на езичеството.

Митологичният свят има свой код, който крие много мъдрости и тайни. Митологията не е митичност, а в душата ни се ражда митичност, т.е. свръхестественост, защото там е съхранена енергията на великите Духове. Те са били предшественици на нашата будност. И тогава, когато ние сме стигали до най-съвършения им израз, сме им давали имена и физиономии!

Дуализмът е другата форма на религиозното въззрение, когато вече стихийните божества ни освобождават. Но не се освобождаваме от диаметралността, от полярността на битието си като Дух и материя, и в такъв аспект имаме две божества – бог на доброто и бог на злото.

Тотемизмът, паганизмът и дуализмът колкото и да са били властни в душите на човечеството, идва преход, който постепенно минава чрез пантеизма. Себесъзнавайки се като личност, човекът съзнава и утвърждава и Самия Бог като единство. Пантеизмът не говори за личен Бог, а за божество в единство, което е вече цялата субстанция. Този преход има едно странно отклонение, което чисто натурфилософското начало в мисленето на Европа нарече монизъм. Монизмът отрича Бога, като приема, че по един естествен еволюционен път материята или пък идеята се осъществяват; отрича и безсмъртието на душата.

След тези предмостия се идва вече до монотеизма, т.е. единобожието. Но известно е, че още в дълбочините на историческото си битие човечеството е имало свой Златен век с едноначален божествен свят – наченка на единобожие!

Всички известни монотеистични религии носят един основен белег: получени са като внушение отвън, като откровение на Пратеник. Това е най-същественото в монотеизма.

Религиите са се разминавали и все пак, което и зърно от тази броеница да се извади, ще наруши хармонията, защото всяко от тях е било достатъчно необходимо като молитвен знак, чрез който се е работило!

Индуизмът е многолик, но това при тях не внася разделяне. Може да се каже, че той е един ограничен политеизъм, или хенотеизъм – има три божества: Брахма, Вишну и Шива, които са творци, но няма Единосъщност (както християнството говори за Троица Единосъщна). В характеристиката на индуизма стои повече моралното правило, което е етика, отколкото религиозното поклонение, което е вярност към Божеството.

Юдаизмът, изграден от Моисей, унаследява порядъка от божества, но постепенно ги изчиства, за да остане един съвършено освободен от стихийни богове Бог – Яхве. И този Бог в историята на човечеството утвърждава вече монотеистичното начало. От него, а не от Нищото, изхожда светът и в Него се връща. За съжаление, юдаизмът още стои на своите позиции и приложната му социална тактика не е много далече от една стара истина, която изповядваше: Око за око, зъб за зъб. (А Христос рече: Ако някой ви удари от едната страна, дайте му другата.) Страшно е, когато едно религиозно битие остане само етнично изповедание или доктрина на социално-политически възгледи...

Зороастризмът, или класическият дуализъм, разположен в двубоя между добро и зло, ражда конфликта и обяснява инволюционната тайна на слизането на духовното, в губенето на бога на доброто Ормузд, та другото божество – Ариман, в дадени моменти на историческото съществуване дори да има връх. Но в метафизиката на дуализма стои ограниченото време на бога на злото. Така виждаме, че в този дуализъм лежи идеята за единобожието, предоставено на еволюцията! Затова наричам зороастризма „религия на живия Огън“ – не толкова, защото свещеният Огън е в основата му, а защото с този Огън тази религия се изчиства от многопоточния свят на многобожието.

Доктрината пък на Буда е без Бог. Но тя е нравствена градация върху основата на Вълната на Правдата. Будизмът е обгърнат в пелените на индуизма, на брамизма, но основното, което тук се поставя, е страданието. Учението на Буда в осмичния път изгражда правилата. То дава истини и заповеди, от които човек трябва да тръгне, за да надмогне страстите – а оттам да получи просветление и освобождаване от мъчителността.

Във вървежа на Духовните вълни, които религиите представляват, християнството предостави на човечеството Духовната вълна на Любовта. Любов като социална изява, като нравствена категория е имало; любовта като биологическо търсене е била първична необходимост, но никой не беше казал да обичаш врага си.

Христос поднесе на човечеството един от великите етапи на духовното му развитие – двубоя между Дух и материя. Това е Кръстът! Христос победи плътта – свидетелството е Възкресението! Той каза и най-великата тайна, когато юдейският народ не смееше дори да спомене името на Бога: Аз и Отец едно сме! Ето какъв Всемирен взрив светът получи в идеята за свобода!

В историческата хронология следващата религия – мохамеданството, е последната, но не е съвършена. Това учение, сравнено с християнството, се получава от посредник – архангел Гавраил. То преповтори онова, което Старозаветието даваше; преповтори го с всичката пищност на жертвоприносите. Мохамеданството отново даде на човека почти гаснещата юдейска религия, вместо да приеме Учението на Любовта. И тези „сури“, както се наричат главите в тяхната основна книга – Корана, съставена само от посланията, които Мохамед получава, са коригирани с оглед на една социална употреба...

Религиите много жестоко са употребявани като социални тенденции. Няма религия, която да не възпитава в добродетел, но когато е в конфликтност с другите, наистина с нея се злоупотребява!

В „История на религиите“ за всяка религия ще намерите по нещо, което не е казано нито от теолози, нито от анализатори; нито от отрицатели или от ония, които наричаха религията „опиум“. Добре е човечеството да има повече такъв опиум, та когато се загубим в безверие, да не умрем без Бог...

Аз правя разлика между атеизъм и безверие – атеизмът е безбожие, безверие никой не носи. Атеизмът като концепция, като социално явление се бори срещу нещо, което не приема, но сам за себе си той не е същност, а е противоречие на онова, което е било. Като антитеза той само се опитва да опровергава една теза. Материализмът направи атеизма идеология – облече я в социална приложност и тя стана социална политика на много народи....

Човечеството в своя исторически път се е освобождавало от богове, но от Бог никога няма да се освободи, защото това е същината на неговото битие! Затова казвам, че религиите са душевността на човечеството!

Книгата „История на религиите“ е въведение в пътя на човека, търсещ Бога – да получи не познание, а част от вътрешното си откровение! От всяка религия вие ще можете по един ред да вземете, несмутени дори, когато ви се казва, че това не е всичката тайна. Безспорно цялата тайна Бог още не е дал на света, но историята на религиите ни дава нещо, което не можем да оспорим – това е кръговратът на нови и все нови религиозни съзнания, докато човекът не се осъществи като Божество.

Онзи, който мисли, че дадените религии като изповедание са привършили Божието ни право на съществувание и знание, той се лъже. Бъдещето ще ни вещае нови Духовни вълни – чакат ни Вълната на Мъдростта, Вълната на Истината, чака ни и Свободата!

А всяка религия е един бисер в нишката на духовността, бисер от огърлието на Божествеността!

НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993