Зареждам...
Мъдростта Нова стратегия на Живота

Мъдростта – Духовен Път

  ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НРАВСТВЕНИ КАТЕГОРИИ ПРИЛОЖНА МОЛИТВЕНОСТ
1

Животът

Себеосъществяване на Бога

Съвестта

Будност на Всемирния

Огънят

– Елемент

2

Единството

Битие в йерархия

Смирението

Победа над себичността

Зримият теогон

– Йерархия

3

Материята

Последна вибрация на Духа

Отговорността

Дълг към Еволюцията

Третото око

– Център

4

Енергията

Еманация на Бога

Вярата

Знание за незнайното

Книгата на Живота

– Олтар

5

Еволюцията

Ритмика на Духовни вълни

Дързостта

Свобода от минало

Триъгълникът с Кундалини

– Знак

6

Небесният Адам

Богоосезаема необходимост

Правото

Защита на душата

Кръщението, Причастието, Бракосъчетанието – Тайнства

7

Земният Адам

Човек – бог в развитие

Предаността

Всеотдайност към събожника

Молитвата

На Мъдростта

8

Смъртта

Идея за безсмъртие

Жертвата

Надгробна властност

Белият кон, Ябълката, ЛилиятаСимволи

9

Себесъдбата

Динамика на еволюцията

Радостта

Усмивка на Мъдростта

Сатурн

– Планета

10

Интуицията

Прозрение за предназначение

Знанието

Повече от безгрешието

Научи ни

– Искане

11

Служението

Път за обожествяване

Възземането

Без Себе си

Виолетът

– Цвят

12

Творчеството

Вътрешно откровение

Самокръщението

Извеждане на Бога от човека

Възкресението

– Посвещение

13

Синовността

Единосъщие със Сътворителя

Съсътворителството

Да бъдеш, не да имаш

Числото 13

– Мистична реалност

 

Мъдростта
Нова стратегия на Живота

Мъдростта е като кръвта – не се вижда, но дава живот!

Човечеството, уморено в битка със злото, оверижено в първороден грях и братоубийства, в поклонение пред многолики и многоръки богове, доведе човека – себе си, до духовна криза и противоречия на ума. Затова му е потребна нова Духовна вълна, потребни му са нови ценности, нова йерархия, нова доктрина! Не случайно Христос рече: Ново вино в стари мехове не се слага! Защото винаги има неизходени пътища, има и отдавна отречени улици. А новият път е Пътят на Мъдростта!

Учението Път на Мъдростта е нова йерархия като последователност на Духовните доктрини в Мировата еволюция – то е част от голямата верига на Духовните вълни.

  • Вълната на Мъдростта е възрастта на духовната зрялост на човечеството!

А духовната възраст на човечеството е същностната съставка на човешката еволюция. Така след Духовната вълна на Любовта, Мъдростта е следващото стъпало към целостта на Живота; тя трасира пътя към Истината и Свободата. Ето защо Учението на Мъдростта не е тактика, а Мирова стратегия. Стратегия, която поднася идеята за Знанието. Знанието е тайната в Мъдростта – знание и в личността, и в социологията, и в Мировостта!

Но що е стратегия, що е тактика? Ще се спра на етимологията на тези думи. „Стратег“ е старогръцката дума „στρατηγός“, което значи „главнокомандващ“. Разбира се, това не дава основание да се обсеби този термин и да се говори, че когато става въпрос за стратегия, трябва да разбираме само военно дело. Стратегия има и в политиката, в икономиката, в науката, в културата; стратегия има навсякъде, където имате идея, за да може да я сведете до приложност – така, както пък гласи тактиката. Защото „τακτίκή“ от „τάττω“ означава „нареждам“, „начин на действие за постигане на определена цел“. Безспорно, когато говоря за служение, аз отричам целта, защото тя ограничава. Но когато прилагате стратегия, вие имате гоними цели, които изхождат от самата нея. Следователно стратегията е поведение на една система, в която стоят знания. Тези знания след това приложната воля във формулата „тактика“ осъществява, като им дава лик – идеология. Така че след като имаме една идея, от която можем да си позволим да направим идеология, тя безспорно иска тактика.

  • Стратегията е идея, тактиката – идеология!

Приносната същност на стратегията е именно в това, че има идея, както сега в Мъдростта сме поставили – нова идея за Живот. Мъдростта е поредната, Пета култура на духовността и ние трябва да намерим нейния принос, трябва да намерим приложната є тактика, за да може да направим това, което се нарича Живот.

Имало ли е стратегия във всяка от предишните Духовни вълни; имало ли е в йерархията на предишните култури една добра воля, за да извежда в историческо поведение? Безспорно всички Духовни вълни са изработвали своя стратегия и са прилагали измерима на нея тактика, за да създадат историческо битие на личността. Защото в края на краищата, стратегията е една Мирова енергия, чрез която Мировото съзнание йерархира поведението на съответните култури или на съответните съзнания. Така и присъствието на Мъдростта в Третото хилядолетие е една воля на Мировата даденост!

Историята свидетелства както за личности, така и за институции, които са оставяли белези и са извеждали човечеството или в правото на трон – тогава, когато цезарят ще прави култура, или в правото на олтар – тогава, когато жрецът ще извиква на моление. Всички стратегии обаче, които са отработвали културните постулати на предишните Духовни вълни, са предходище в приложност на едно земно битие – изграждали са храма вън от нас, олтарно-молитвената приложност вън от нас, давали са Божеството вън от нас. Дори една юдейска религия създаде култура на психозата, която след това за съжаление се отрази и върху цялото християнство в т. нар. Инквизиция. Култура на насилието! Защото имаш враг, имаш расов тип далеч от твоето; защото имаш кръв чужда, на другия...

Разбира се след това християнството, което е една от най-дълбоките религии, ни остави най-великите тайни. Не говоря за неговите разклонения, а за Учението; не говоря за религиозни институти, а за същината на Духовната вълна на Любовта!

Христос безспорно остави идея за стратегия и даде път за тактика. Той предостави идеята, която се изрази в един особен израз с всичката си сила: „Аз съм хлябът на Живота.“[1] Остави тази тайна, тази стратегия, върху която се изгражда след това цялата ни култура с институции (които обаче в приложната тактика донесоха много страдания)... Каза: Вашите предци ядоха манна в пустинята и умряха, а всеки, който яде Небесния хляб – Моята плът, ще живее вечно! Манната беше преходност, тя беше оцеляване. Най-обидната форма на историческото битие е идеята за оцеляването. Но манната при Моисей беше тактика на тази идея, защото имаше възбун на евреите срещу това, че мрат. Те не можеха да имат съзнанието, че Моисей е хлябът на Живота, защото той е само един пророк на Правдата. А при Христос – в Учението на Любовта, хората се жертваха без негодувание, защото Той им даде една идея – че Синът Човечески и Божий е Животът вечен.

Какво даде Христос на учениците Си като тактика? „Вие сте солта на земята.“[2]

  • Аз съм хлябът на Живота е стратегията;
  • Вие сте солта на земята е тактиката!

Това Христос остави! Не рече: „На Живота вие сте солта“, каза – на земята. Защото Учението на Любовта с моралните си постулати и с всичката си приложна тактика създаде идея за прощение вместо отмъщение (нещо, което не бе знайно в културата на предшестващия юдаизъм). Това беше една голяма духовна власт, която тактиката трябваше да приложи!

Досега религиите са правени с добродетели – в битка за човека, но не и със знание за свобода на Бога в човека. Ето ви любов; ето правда; ето една стихия да я хванем, укротим и направим в себе си потреба. Колко богове има сложени у нас – Вулкан е у нас, Посейдон е у нас, Еол е у нас… Те водят битка – битка да направят човек. Митологията го дава великолепно, дават го и другите религии – води се битка срещу дракона; води се битка срещу минотавъра, срещу кентавъра, които бяха у нас – полуживотно-получовек, получовек-полуживотно. За да дойдем до zoonpolitikon, да дойдем до мислящото същество, до еcce homo и да позволим да тръгне човекът в развитието на бог. Това е било голямата стратегия, с която са си служили другите Духовни вълни – битка за човек, битка за свобода от минотавър, от кентавър... Това са реалности. И те са изисквали тактика, те са създавали лично битие, те са правили исторически моменти. Че какво е дворецът на Минос, ако не заключеният минотавър?! Хората си мислят, че митологиите са някакви приказки, детско съзнание. Къде да имахме „детско“ съзнание с това въображение – да дадем на стотици същества-стихии формула, образ, божественост и внасяне у нас, а и овладяване! Не можаха да разберат разликата между въображението, което е неовладян още ум, и приложната мисловна дисциплинираност – дидактика, тактика, диалектика, контрадиалектика…

Култури... И те още са властни. Властни са, защото корените на добродетелите им дадоха плод и вместо да отидат да подкрепят Адам – че краде плода на знанието – те го направиха грешен. Човечеството точно това прави – оплаква Адам, вместо да го възхвали! Още искат да го държат вързан, а той отиде вече на други планети…

Разликата между Добродетелта и Знанието е твърде голяма. Идеята за знание започна като първа нота за еволюция. Светът е сътворен – Волята на Твореца е в изява, Волята на Логоса е в действие. Сътворителят дава Своята мъдрост на Адам и Ева – идея за богове чрез знание. Било покушение върху заповедта да не ядат плода – не! Дървото на знанието е мистерията на човека, вложена в гръбначния му стълб – в Кундалини! (Затова в Библията е казано, че змията изкушава!)

Мъдростта отрича идеята за грехопадението! „Грехопадението“ е идея за развитието – то е слизането от Менталното до Физическото поле! Така влизаме в потока на еволюцията; започва една голяма, много голяма стълба – духовният растеж на човечеството! Това е вярната интерпретация. Не може да бъде грях планът на Домостроителството, чийто баща е Бог Отец!

Трагедията на човечеството е, че живее с оглозгани идеологии – отдавна прилив на идеи няма! Културите в своите сънни бълнувания за морални ценности, дори и в голямата идея за миротворство, както виждате, мир не постигнаха в света. Защото няма нова идея за човека – има идея за съществуване, има потреба за оцеляване, но измерение ново няма за човека. Културата и науката имат за цел да формират човек, а Учението на Мъдростта – да изведе Бог от човека! Това е голямата разлика.

Но какво трябваше да се направи, за да можем да надмогнем идеята за нравствените таблици? Да изведем онова голямо знание, с което Мъдростта става трапезен хляб на бъдещето. Защото тя е неотменима съдбовност – трапезен хляб и Мирово битие! Човечеството се бореше за добродетели, и никой не можеше да му каже, че знаещият е повече от безгрешния! А в Мъдростта Знанието е една йерархия на посвещението!

С добродетелите ставаше еволюционното утвърждаване на оная Мирова даденост, за която говоря – цялата Космичност, събрана в човека. Но това е било потреба за осъществяване на еволюция, с което са изграждани пристани: надежда, вяра, правда, любов... – но не знание, не прозрение, интуиция или откровение! Затова в световната култура ще намерим само две Откровения – на Хермес и на Христос, дадено на Иоан. А Вълната на Мъдростта събужда духовната сила на интуицията и вътрешното откровение! Тя е стратегия в една нова култура и в един нов лик на Живота. А Животът има едно лице – Бог в човека и човекът, който изразява Бога!

  • Мъдростта като стратегия е Знание за Живота!

За Живота, не за живеенето. За него правим Мъдростта стратегия – за да можем в идеята на себежертвата да оставим пътника да го осъществи. Животът е Бог в еволюция – ето същината! Тази голяма тайна носителите на Духовната вълна на Мъдростта – новата йерархия Деца на Деня, имат! Другото е забавление, с което съществуваме. Само Бог живее, човекът още съществува. И йерархията на Духовните вълни ще ни води до тогава, когато вече ще имаме правото да живеем. Но това е в последния стадий, когато сме свободни от извървяна, осъществена еволюция. Така ние можем да изведем изначалната фраза на Учението Път на Мъдростта – човек е един бог в развитие, до последната нейна коронация – срещнете Божията човечност с Човешката божественост!

Мъдростта посочи като цялост в битието на човека, че той, носейки Божията човечност, чрез Човешката си божественост се осъществява в идеята на Съсътворител! И в пътнината на историята, в приложната тактика един белязан Син – и Човечески, и Небесен (както е казано, Божий), рече, че Той и Отец са едно. Синедрионът и прокураторът – институции на подлостта и на силата, създадоха възможността за най-великото тайнство, което стана Мирова даденост – Голготския път и Разпятието, в което приготвиха Възкресение. Разпятието е велика мистерия на двубоя между Дух и материя! Осъществи се двубоят, завесата се разтвори, откри се Светая Светих и не само първожрецът може да влиза, а и всеки, който дотам е дошъл. Голготският път е личното битие, а Разпятието – социалната даденост, когато може да се разлъчите с всичко, за да направите Възкресението и да станете Единосъщ!

Бях казал, че формулата на посветения е една врата за Небето. Следователно цялата култура на институтите, където са правени посвещенията, а именно египетската, сибилската, пророческата институция (в еврейската религия) и пр., са врати за Небе, макар че при тях (както и в митологиите) царството им е в подземията, в преизподнята (властна още в еврейската култура). Върхът на посвещението е бил да се престои в ковчега на Изида, която е трябвало да вземе кадуцея на Хермес, за да може да възкреси своя съпруг и брат. Енергията е идвала отвън, а Христос остави демонстрация чрез Себекръщението – да се себевъзкресявате, без кадуцея. Остави великата тайна – царства Небесни. Следователно формулата „посвещение“ е вратата за Небето, която Христос вече отвори.

Първото нещо, което Учението Път на Мъдростта поставя, е идеята на посвещението: Не търсете спомен за човека![3] Човекът е най-голямата потреба на християнството, но човекът бог в развитие е най-оптимистичното Богоречие, което Учението на Мъдростта предостави с голямата си доктрина в метафизиката на човешкото битие. И докато царството Небесно в Учението на Любовта е още вън от нас, Учението на Мъдростта казва, че е вътре у нас. Посветеният отива в обиталище на Небесата, но будният прави олтар в дома на Божеството! Затова тайната на стратегията на Мъдростта е да се изведе Бог от човека, защото имаме един олтар, който се нарича Книга на Живота и тя е Съзнанието на Бога у нас. Мъдростта извежда Бог от човека и връща човека за живот в Бога! За първи път ние връщаме човека при неговия Бог. Ето ви пилигрима – търсещият и намерил своя олтар вътре в себе си!

Това прави Мъдростта – сменя олтарите като заменя трансценденталния Бог с иманентния. Следователно тактиката е изредила йерархическа стълба от молитвения камък, от приноса на животното, от осветения олтар до Книгата на Живота! Това е идеята на Учението Път на Мъдростта в стратегическата му теза за просветление!

  • В Мъдростта няма тайни, но тайнства ще има!

Мъдростта разсекретява тайните на Духа; тайнствата, ще ви създават дом в Божеството. Тайнството Причастие ще ви извежда в Божественост, тайнството Бракосъчетание ще бъде гостолюбивият дом на раждане, тайнството Самокръщение ще бъде идея на Единосъщие! И още по-голямата тайна, която Мъдростта даде, е, че предоставихме правото на Съсътворителство!

Едно Божество може да е преходно – човечеството в своето осъществяване за историческо битие е сменило много богове. И нищо страшно няма в това да сменяте богове – страшното е, когато не искате да се обожествявате в идеята на Сътворителство! Сътворителят е вечната съблазън на неовладяната Божественост, у нас оставена! Оставена и чакаща да бъде овладяна, да бъде изведена в Живот: Аз съм хлябът на Живота! – и след това – Всеки който Ме яде, няма никога да огладнее и няма да умре! Някога, пред Дървото на познанието, ви беше забранено – ще умрете, а сега ви се позволява да ядете Божеството – за да не умрете! Разбирате ли защо Учението Път на Мъдростта даде идеята за екзистенцията да бъдеш! Това е голяма стратегия, това е пълното вулканическо взривяване на всичко предходно; това е свобода от минало!

Сменихме нравствената таблица из основи – казахме, че злото е нееволюирало добро. Това значи, че силата, която властно може да стои над вас като корпус, като мироглед, не е сила на злото, а на нееволюиралото добро. Мъдростта учи как да строшим веригата на зломислието и злодействието. Ще каже някой: „Щом няма зло, защо съществува злободневие?“ Точно защото има нееволюирало добро! С това огледало на Мъдростта трябва да се тръгне в Пътя – с амалгамата на знанието, а не само с прощението. Това е обобщената тайна какво направи Учението Път на Мъдростта.

Казал съм, че Пътят Голготски не е страдание, а Път за обожествяване! А бият ги на Възкресение ония набедени „христовци“, носещи големия дървен кръст... Това ли е култура; това ли е Пътят на Христос?! Но така е било и по времето на Христос, за да им каже: Варосани гробници; лисици! Съпоставката е такава. Затова говоря за Мъдростта като нова стратегия: Няма страдание, има развитие! Идеи, които след това тактиката и приложната воля създават като образци.

В същото време, като сменихме обредната приложност с олтара Книгата на Живота, сменихме и тези ценности, на които толкова много поклонения се правят. Тук се иска чистота, морал, не жертвоприноси. Този олтар можеше да го отвори не Божието обкръжение, не Светите старци около трона (които пеят възхвала: Свят, свят…) – те не могат да махнат и един печат от Книгата на Живота. А един Син Човечески, за Когото какво ли не рекоха: че има бяс, че е луд, че си говори с жените, че пие вино; че е богохулник и бунтовник… – Той ги сне! И ангелите не могат, защото са безполови и нямат поколение. А след Сътворението Бог не сътворява, а човекът прави възпроизводство – ражда човек! Създава велика тайна – човек, който може в своята йерархия от Син Човечески да стане Син Божий! И какво? Да махне печатите от великата, запечатената Книга на Живота – там да влезе!

Мъдростта е от Причинността – тя не е знание на ума, за да създава правда, нито е вълнение на сърцето, за да ражда прощение. Тя е вътрешна вибрация на откровението като интуиция, а не на пророческо осенение. Интуицията е некъсаната връзка между човека и Бога, не умът. А имаме ли откровение, ще имаме и идея за предназначение, не за предопределение!

Учението Път на Мъдростта говори за събуждането на третото око, за създаването на нови органи за възприемане и преценка на битието в Истината. Третото око е битие на знанието, а не само на вярата. Така вярата ще стане знание за незнайното, проява на живия Бог у нас. Не трябва да влизаме в стария коловоз на обвинението, че вярата е суеверие. Свобода от суеверие, от присмех, от наложена глупост като мъдрост – това е пътят на душата ни. Вярата крепеше душата в лъкатушната пътека на еволюционната йерархия на нови и нови Духовни вълни и я изведе до нов бряг – брега на окото на Знанието.

Мъдростта не е добродетел, тя е предхрамовата врата, която отключена ви дава откровения, които досега стояха зад олтара. Така имаме една свобода от идея за съвършенство, заради път на обожествяване! Пътят на Мъдростта йерархира съзнанието на човешкия род в идеята за обожествяване. Тя сложи вече вибрационността на откровението и гроба на земята взе за утроба на раждане в път за Небесното селение и Единосъщието. Това е приложната стратегия на Учението Път на Мъдростта – една апология на стратегията за Сътворението! Защото Сътворението е идея за надмога на Човека. Сътворението е факторът, срещу който стои Знанието. И има силата Любов, срещу която стои силата Смърт. Две сили, които ни водят в приложна тактика и воля за ново знание в защита на Живота, за който мислим, че сме много съществено необходими. Необходимостта не е, че ние сме съществената необходимост на Живота, а в съхранение на онова, което у нас прави Живота! Така тази апология е съпроводена от Любовта и от Смъртта.

Стратегия на културата на Мъдростта е: Сътворение – Знание; Любов – Смърт! И няма да минат и сто години, когато за смъртта ще се говори като за най-великата добродетел, която човечеството е имало, защото тя е свидетелят за безсмъртието. Но забележете какви преобратности човечеството прави – идеята за безсмъртието ражда страх от смъртта!? Колко много страх има, че идва смъртта! Мъдростта дава свобода от смърт, с идеята, че безсмъртието е овладяна смърт!

Защо обаче е била потребна антитезата живот-смърт? За да се овладеем, за да се себепознаем. Човекът ще остане вечен, защото е сътворен от Несменяемия! Няма религия без идея за безсмъртие, т.е. без идея за бъдеще, което е упование. Именно безсмъртието е най-оптимистичната теза на бъдещето. Това вече е мироглед, част от Мировото съзнание!

Така ние прокламираме тезата на Учението на Мъдростта като част от йерархията на Духовните вълни. След като вече имаме една битка между движение и покой, между цялата конкретност и неизбежното въображение стихията да я направим божество, стратегия на Учението на Мъдростта е и: божествата у нас подчинени! А сме треперели пред тях... Тази голяма битка между движение и покой е именно това, че имаме една природа, която е в битка със социологията; водим битка между бъдеще и минало, между прозрението на откровението и културата на очите. Ето така ние поставяме въпроса за свобода от минало – заради бъдеще!

Можем ли в същото време да потърсим приложна молитвеност, която да създава една тактика както за света, така и за Вселената? Да сменим скръб със съдба, а после да махнем и съдбата, защото познаваме закона и енергиите на еволюцията...

Приложната молитвеност, която стои в Таблицата за ценностите на Учението на Мъдростта с основните принципи и нравствените категории, е венецът на голямата ни тактика. А кое е енергитичното начало, което храни тази молитвеност? Божията човечност в Човешката божественост! И в такъв случай може ли да има умора за приложна молитвеност? Никога! Това е признание и към онова, което е отживелица – без обидност, но и с трезвост. Трябва да знаете валентността на всяка приложност и да търсите лакмуса на отминали култури, за да нямате съмнение. Защото не бива да се заземявате! Мъдростта обезземява заземения!

Приложната молитвеност е дело на идеята служение без Себе си! (Това, което направи Христос.) Пътят на служение без Себе си е нова картина, ново искане; пълното свидетелство на Божията човечност в изведена Човешка божественост. Колко много ни трябва още, за да можем да приложим стратегията на Мъдростта, която аз си позволявам дори да нарека една храносмилателна система на социалността и на Мировата даденост, защото тя има всичко, за да създаде енергии за живот. Но без Себе си! Приложна тактика в себичност не носи плод на никого, нито е енергия за неговия градеж.

Мъдростта наистина изразява духовната зрялост на човечеството. И в схемата на Учението влизат още много подтекстове, които създават, ако можем така да се изразим, автопортрета на нашата душевност. А новият път и потреба е идеята за световната душевност. Това е пътят на реалността на Духа, защото Мъдростта е една нова Мирова душевност! В световната история има един мъж – Цезар, който беше казал: „Аlea iacta est!“ – „Жребият е хвърлен!“ И ние хвърлихме жребия на Учението Път на Мъдростта!

Мъдростта открива пътя на докосването до Безкрайността. Тя е цялостна и не може да бъде ограничена нито от мироглед, нито от доктрини.

В Мъдростта догми няма! Догмата беше необходима до идеята на осъщественото прозрение, което интуицията дава. От знание отвън-навътре Мъдростта ще премине към знание отвътре-навън! Ето как ще правим една нова наука на Мъдростта. Нейният основен извор ще бъде интуицията като регистрация на изливната сила, която всеки човек носи и която може Събуденият в него да му даде. Затова Мъдростта ще има свобода от науки и култури, които водят към заблуди. (Християнството бе въведено почти цели хиляда и петстотин години в заблуда чрез теорията на геоцентризма.)

Знанието в Мъдростта е идея, не идеология! И в Третото хилядолетие не може да се живее с остатъците на изживени, изхабени идеологии, колкото и властни култури да са създавани в историческия път на оцеляването. Човечеството и досега се изживява в тенденция на оцеляване, а не на правене на живот. Животът е цялостен – той се услужва от различните стратегии, които човешката култура му е предоставяла. И ние не можем да упрекнем никого, но не можем да бъдем равнодушни, когато духовната леност и интелектуалният мързел са властни над човека, за да му родят болната амбиция, че иска да бъде властник, когато няма будна отговорност. Затова съм казал, че будният човек е един събуден Бог! С прозрението на Мъдростта се себесъзнавате като богове!

Така Вълната на Мъдростта е една велика стратегия на Живота – като духовна необходимост и историческо съображение. Мъдростта трябва да е наистина духовна необходимост, а съображението като историческа потреба е на кое место благодатта и в кое време историчността ще я осъществят.

Мъдростта е служение на Целостта (ходеният път е личен)! Затова казвам, че Мъдростта не е поучение – тя е живот на Истината. А Истината е знание за Свободата, която вече е Живот в Бога! Така че Истината е нашата утрешна потреба, а днес Мъдростта е нашето тайнство – тайнство в олтара на Книгата на Живота! А тя, Книгата на Живота, е енергия от Дървото на Живота, което не е еволюционност, а събудената творческа сила. Знакът, че сте яли от него плод, е Възкресението! Точно това Учението Път на Мъдростта като стратегия дава – Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота!

 

[1] Иоан 6:48.

[2] Матей 5:13.

[3] Нур 3/96, с.13.

НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993