Зареждам...
„Седемте лъча на еволюцията“ (0/2006)
razdelitelki_all.pdf

„СЕДЕМТЕ ЛЪЧА НА ЕВОЛЮЦИЯТА“ е спектрометрия на Седемте космични лъча на Мировото съзнание, адресирани като лична и социална еволюция към планетния поселник. За нея няма катедра!

Всеки Лъч действа според йерархията и потребата на духовната и материална перспектива, като всички формират историческите периоди – апогеи и залези. Никой Лъч не е сам за себе си достатъчен за живота. Защото не може да има само цезари, само пантократори, само философи, само учени и т. н. Нито само човек като анатомия или само кумир като поведение. Той, човекът, е бог в развитие и Богоосезаема необходимост!

Когато Адам слиза долу да работи за Божиите дела, планетата получава вече Адамова карма и само така в историческото време всеки Лъч от Седемте може да даде, и е давал, принос от енергията на съдбата в пътя на Всемирното служение.

Оказа се, че Земята не е единствена, устремяваме се извън нея. Питаме се – достатъчно ли е само тялото ни? Не, не е!

А влязохме ли в себе си? Кой Лъч може да ни изведе без да губим еволюиращото себе? Всеки – обаче не може без никой от другите! Затова Учението Път на Мъдростта казва: Свържете Божията човечност с Човешката божественост!

Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а Богове!

„Седемте лъча на еволюцията“

Представяне

Седемте Лъча развиват човечеството
като духовност и социалност!

Седемте Лъча на еволюцията е тематика, която е част от голямата теургия – от голямата тайна наука; тематика, която хилядолетията не са могли да изчерпят, защото различни йерархии са се докосвали до езотеричното знание и следователно в различни нюанси и концепции това знание е правено достояние на човека. Все пак, човекът е един еволюиращ бог и той все повече се обожествява и все повече влиза в тайната на великото Сътворение. Осъзнато или неосъзнато, без тази тайна той не може да живее.

Човекът носи една вибрация на знание, че е Космична цялост, а и древността беше казала, че той е микрокосмос и може да бъде единство с макрокосмоса. Така че правенето достояние на книгата „Седемте Лъча на еволюцията“ не е проблем на представяне или на пропаганда. То е едно вътрешно задължение, за да се дадат стъпки, по които след това може да се направи пътека, а когато човечеството узрее, да положи Път към храма.

Тук формулата е Седм`ицата – свещената тайна. Във всички окултни школи има едно особено отношение, един особен акт на признание на т. нар. „свещена седм`ица“. Седм`ицата е структурата на нашата планетна еволюция: в седем дни светът е сътворен; седем са Коренните духовни раси, всяка от които има по седем свои субраси; седем тела според окултната анатомия ние носим; седем са и центровете (чакрите) на Кундалини, на вложеното Дихание на Бога у нас... Седем са и Духовните вълни в еволюцията. И ако Духовните вълни йерархират и сътрудничат, то Лъчите обработват и изграждат!

Още в първичния свят Лъчите са работили, за да бъде подготвена материята, от която след това човек ще трябва да изведе Божеството. С тях действащите сили на Планетния Логос след Сътворението изграждат от първичния усет за ориентиране, от несъзнатата и неприложносъзнатата воля, която пулсира в кристала, до съвършения човек.

Седемте Лъча на еволюцията са Логосово действие, те са Логосът във възприемчивост. С тях Той води нашата еволюция, а Водачите им са Негови пратеници и под Негово ръководство.

На Седемте Лъча Учението на Мъдростта дава една друга разцветка.

Първия Лъч, Лъча на Волята в европейската окултна терминология, воден от Мория, аз наричам Лъч на Жизнелюбието, защото Волята е битието на Жизнелюбието. Този Лъч дава основанието за самосъзнаването. Лъчът на Жизнелюбието създава поле на всекиго да си намери приложната осъществимост: от същество да стане индивид, а от индивид – божество. Така Лъчът на Жизнелюбието пулсира в човека изграждането му от образа към подобието!

Втория Лъч, Лъча на Религията, воден от Кутхуми, наричам Лъч на Молението, защото молението е ключът към музиката в нотираната песен на религиите. Молението е поведение на търсещия се, на връщащия се в Бога човек! А религията носи идеята за Целостта и като вяра, и като знание – вярата ражда търсене, знанието дава път. В Лъча на Молението човекът има само една цел – себетърсене!

Третия Лъч, Лъчa на Философията, воден от Венецианеца, наричам Лъч на Проницанието, защото той пробива завесата на човешкото – нарушава инстинкта ни да съществуваме с тенденцията да се развиваме. Това е Лъч на недоволството от себе си. Така проницанието е акт на лична възможност да се надделява предопределението като съдба и да се подпомага предназначението като Богодарение! Лъчът на Проницанието е мостикът на духовността!

Четвъртият Лъч, Лъчът на Изкуството, воден от Серапис, който наричам Лъч на Предсказанието, разкрива боговете в човека. И най-същественото в изкуството е образът на човека, защото Творецът го е ваял по Свой образ от планетната плът и е вложил изкуството в душата му, която Го изразява. Най-красивите светове, които човечеството е могло да остави, са благодарение на едно велико вдъхновение, благодарение на едно вътрешно откровение. Лъчът на Предсказанието освобождава божествеността в човека!

Петият Лъч, Лъчът на Науката, воден от Иларион, който наричам Лъч на Доктрината, е олтарният звук на цялата Менталност: над нас и у нас. Доктрината на очите дава зримостта на смъртта и възраждането; доктрината на сърцето ражда духовни пулсации за промени; доктрината на Духа праща в царството на Богооткровението! Лъчът на Доктрината се бори с миналото, за да освободи сили за бъдещето!

Шестия Лъч, Лъча на Предаността, воден от Иисус, наричам Лъч на Целостта, защото в предаността няма класация, нито методология как да се приложи. Не може да се каже „този е по-предан от другия“, а „онзи най-предан“ – в предаността съпоставки няма. Това е Лъчът на цялостната всеотдайност – предаността е освободено съзнание на цялостно служение! Лъчът на Целостта е енергията на приложената жертвеност за обожествяване!

Седмия Лъч, Лъча на Дейността, воден от Ракоци, наричам Лъч на Делотворството. Лъчът на дейността е на приложната воля, на това, което най-вече наричаме цивилизация. Понеже цивилизацията има отношение повече към предметното съвършенство, отколкото към културата, която е духовност, наистина по-точно би било да се говори за Лъч на Делотворството. Това е Лъчът на отговорността, защото той материализира. В делотворството няма личностен образец, то е във всекиго – белязан или не, всеки го носи. Лъчът на Делотворството градира личната карма в социален дълг, социалния дълг в национална жертва, националната жертва в служение Всемирно!

Това са Седемте Лъча на еволюцията. И тяхната роля е във взаимност да обожествяват човека. А от цялата тази универсалност на Мировото съзнание всеки в даден час на свое историческо битие, наречено прераждане, взима онова, което в съответния момент принадлежи към неговата вибрационна цялост. И всеки Лъч е потребен – без един, както и само с един, не може! Но понеже потребността от Лъчите е съвършенството, те не могат и не бива да бъдат йерархирани – целостността на човека определя липсата на такава йерархия. Щом трябва да е Божествен, човек трябва да е Всемирен във всичко! Във всяка наша клетка трябва да са и върховното начало на волята от Лъча на Жизнелюбието, и коленната молитва от Лъча на Молението, и творчеството от Лъча на Предсказанието..., там трябва да е и Делотворството. Чрез Седемте Лъча ще намерите за себе си знание защо принадлежите някъде и доколко това знание е пригодно за жертва.

С кой ключ ще отключвате, кой Лъч ще ви дава отпечатъка на ключа – това е право на вашата йерархия!

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993