Зареждам...
Списание НУР

Вместо Проглас

Г-н Толев, как характеризирате 13 годишния период на списание „Нур“?

Списание „Нур“ е Диханието на Отца в Духовната вълна на Мъдростта. То стана предвечна жизненост, защото разкри Пътя на Божията човечност, изразена чрез Човешката ни божественост!

 

Каква е бъдещата стратегия и тактика на „Нур“?

Стратегията му е свобода от минало, напомняна цели 13 години, а приложната му тактика е Учението Път на Мъдростта. Това е воюване за бъдеще! Макар че Соломон беше казал: Нищо ново под слънцето, в Откровението на Христос е казано: Всичко ново творя!

 

Какви ще са задачите на списание „Нур“ след публикуване на всички Ваши слова?

Списание „Нур“ няма друга задача, освен отговорно приложение на доктрината „Йерархия на Духовните вълни“, която изразява Мировото Съзнание срещу планетното Адамово Знание!

Списание НУР

Представяне

Нур е планетна социология – битие на Мъдростта!

Списание „Нур“ се роди от една голяма идея – идеята за нова Духовна вълна, която трябваше да бъде достояние за онези, които чакаха нейното ниспослание. То трябваше да бъде страница за едно Ново хилядолетие!

„Нур“ с отговорност пред еволюцията поднася онова, което Мировият дух с щедрост дарява на една национална духовност, която може да Го осъществи! Списание „Нур“ е страница от българската Книга на Живота!

„Нур“ буквално значи „светлина“ – светлина негаснеща, защото е свръхсила; светлина, която не се храни от материя. Като белег на духовност светлината, която не гасне, ще я намерим във всички религии, понеже Fiat lux сътворява света. В християнството я наричат „свети Нур“, защото е светлина от гроба Господен. Тя е светлината на Възкръсналия, Който няма материално тяло – затова е негаснеща, тя е нематериалното светлеене. Ето защо нарекохме списанието „Нур“ – светлина. То е Светлината на Мъдростта!

Когато противоречието стане по-голямо от знанието, което човечеството има, тогава се ражда потребата от просветление. Сега Мъдростта дава един нов Път, който е знание за бъдещето, защото наистина противоречието вече е по-голямо от знанието. Една епоха си отива – епохата на страха на човека от човека, на човека от расата, на човека от идеологията – а тогава са нужни нови коловози. И списание „Нур“ чрез Учението на Мъдростта докосва всяка будност – то търси идея за свобода на човека. Свобода от онази съдбовност, която му създава олтари и подчинение. Затова „Нур“ си поставя в своята култура преценка на всички стойности – не отричане, а преценка!

Списанието носи надслова „Няма зло, има нееволюирало добро“. Същността на няма зло, има нееволюирало добро е олтарът на свободата! С тази парадигма се освобождаваме от т. нар. „първороден грях“, от чакането само на изкупление и спасение; освобождава се човекът от „ерес“, че е имал дързостта да яде плода на познанието. Този надслов е една истина, която ще бъде вековна – позитивна сила, освобождаваща потенциалната даденост, че човекът е един бог в развитие! А това извиква нова нравственост – няма враг, има събожник!

Списанието предостави на човечеството и една доктрина, която то не притежаваше досега – Доктрината за йерархията на Духовните вълни. Духовните вълни са, които поднасят съответни принципи и нравствени категории, за да задвижат човечеството в душевното, нравственото и социалното му служение. Йерархията им започва от Сътворението, минава през Митологията, която е най-богатото въображение, оттам през Духовната вълна на Правдата, която искаше възмездност по отношение простъпъка. Тя даде принципа око за око, зъб за зъб и това трябваше да бъде отречено с прощението от следващата Духовната вълна – на Любовта, която има съвършено други пулсации, за да се работи с едно друго тяло – духовното.

И когато Правдата и Любовта са направили вече свои пробуди в душата на човека, в Мъдростта като нова Духовна вълна белязаната словесност е научи ни, а не прости ни. Тази нова ценностна система – Мъдростта, дава и една нова екзистенция: да бъдеш – вместо да имаш. Защото алканието на човека за имане – не на събуден Дух разбира се! – го лишава от това да бъде. След Духовната вълна на Мъдростта ще се мине през Вълната на Истината, за да се дойде до Свободата, която е Живот в Единосъщие!

Още през 1993 година, в нулевия брой на списание „Нур“, е казано нещо много странно: Само Животът е непобедим, другото е сенки на отживени актуалности! Разбира се, всеки за своето време мисли, че е една актуалност, която брани битието и като исторически път, и като национален дух. Но това са отживени актуалности – единствено непобедим е Животът. Затова понасяме страданията, иначе щяхме да рухнем под тяхното бреме. Когато пък една болка можем да трансформираме от страдание в развитие, тя ни е дала знание. Стратегията на страданието е тайната на евристиката! Ако не се трансформира страданието в развитие, то ще остане само болезненост, която събужда покорност. А болката е да напомни на човека, че има в него будност, която трябва да му отвори прозрението, и тогава той да си послужи с още един орган – третото око.

От всичко това могат да се извеждат пътища, могат да се вземат енергии, които да изграждат ако щете и нови пирамиди… Но няма нужда да изграждате пирамиди, за да се посвещавате, когато бъдният олтар – за първи път в страниците на „Нур“ го казваме на света, бъдният олтар е Книгата на Живота, която в Откровението е дадена. Книгата на Живота – този чакан, в милиони години работен олтар, не иска нищо друго освен смирение, което единствено не е обидило нито Господа, нито съдбата. Този нов олтар е вътре у вас!

И още – казва „Нур“ – Пътят на човека не може да свърши с гроба. Смъртта е само свидетелство за безсмъртие! Нещо, което Христос демонстрира с изходен Голготски път и със Самокръщение, с вътрешната сила, за да може след това Възкресението да го направи Единосъщ. Това е измерността!

Свобода от смърт! Този обаче, който остава пленник на смъртта, той е покорник на институцията. А „Нур“ ви дава, че личността е свещена, не институцията! Винаги ще остане личността свещена, защото тя носи Диханието, а другото – само сътворение. Затова казах: свобода от минало – заради бъдеще!

Виждате как във всяка страница на „Нур“ вие може да намерите опорността; във всеки ред – динамиката! Списание „Нур“ предоставя на всички ни своята наистина голяма трапеза на знанието – не на вярата. Разбира се, никой не може да отрече вярата като пулсация на еволюцията – тя е онзи щастлив бяг, който реката прави, ограничена в двата бряга. Но ето че някои дори в техниката измислиха еднорелсов влак – намериха равновесие: талвегът да бъде, не бреговете. Талвегът на бъдещите култури е с Културата на Мъдростта! А Мъдростта е знание, което е повече от безгрешността. И тогава разбираме, че оня още изначален, но негаснещ копнеж за знанието създава един образец: знаещият е повече от безгрешния!

Списание „Нур“ е едно съхранено Знание, което хилядолетието ни не може да усвои така добре, че да го изчерпи. Така че „Нур“ е едно голямо предизвикателство. Затова е едновременно и история. Ние не можем да правим общество вън от историческата реалност, която искаме – и с основание! – дълбоко да променим и ако трябва – да упражним забрава на култури. Трябва да се смени начинът на усвояването на света. Затова и Учението Път на Мъдростта не е битие само за днес, нито е само за утре. А както казвам: бъдеще не се връща, то се извоюва!

Чрез страниците на списание „Нур“ се среща Божията човечност с Човешката ни божественост. Затова казвам, че „Нур“ е скрижала на Небесата! Тайната на Нур е Небето!

НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993