Зареждам...
Ден на Посланията (1/2008)

 

Ден на Посланията

Слово

Посланията са молитвата
на Бога към човека!

Скъпи Деца на Деня! След като Молитвата на Мъдростта отвори дверите на Небесата и призова присъствието на Всемирното благодатно дарение на Децата на Деня, аз ви честитя най-големия празник на Общество Път на Мъдростта – празникът на Посланията! Честитя ви гостуването на Всемирния, присъствието на Божествеността във вашето съзнание като дарение в Сътворението, когато Творецът е дал Своето Дихание!

Не мога да не бъда благодарен на това, че вашата воля и събудена потреба на служение са ви довели тук. Благодаря от сърце на Децата на Деня; благодаря на всички гости, които са нарушили своето всекидневие; благодаря на организаторите; благодаря на благодатта на Небето и стожерите тук на Земята в необходимия Път на Мъдростта! Ecce Homo е у вас; потребата е вашето служение!

Добре дошли на този хубав и светъл празник. Бъдете благословени, защото потребата на утрешния ден вие ще я утвърдите, вие ще `и дадете име на служение, вие ще я изградите като храм на бъднината ви!

Днес на всички е известено, а и безспорно има носена отговорност във вашето съзнание, която будността на Децата на Деня е направила, че е Ден, както казваме, на Посланията, съпътстван и с дните на Дома на Мъдростта.

Ще започна с това (което съм ви казал още отдавна), че Бог не е само услуга на религиите – Той е Същност! Защото никоя социалност не може без необходимостта да събуди себе си в другия. Задачата на Бога е чрез социалността да събуди Себе Си в другия, след като е дарил Своето Дихание. Ето защо една от най-съществените дадености е това, което пък направи Пилат, когато каза: Ecce Homo! Този човек, за когото словословията са да го клеветят, че си е измил ръцете, е най-мъдрият от всички – от цялата Римска империя и от цялата юдейска мъдрост. От мъдростта на Соломон, който беше казал: Нищо ново под Слънцето! А Христос – Културата на бъдещето, го опроверга, когато каза: Всичко ново творя! Къде тогава отиде познанието на този техен мъдрец, на когото още правят поклони?

Разберете, че необходимостта от Духовни вълни е била наложителна необходимост – раждането на нов Път и раждането на това, което нарекохме Новата Духовна вълна на Мъдростта. Откри се една епоха, епохата на знанието за Духовните вълни. Идеята за Духовните вълни беше най-важната теза, от която човечеството имаше нужда. Дори това, което направи Зевс, беше свидетелство, но човечеството не го усвояваше – той премахна баща си, защото баща му си ядеше децата. Можете ли да си представите бог, който си яде децата (ненаситният Молох в еврейската култура). Зевс премахна баща си, т.е. освободи света от това, което се нарича несменност. В света всичко се сменя!

Ecce Homo! Това е голямата тайна, която оставиха Христос и Пилат. Срещата между Христос и Пилат е най-важният акт, с който човечеството, за съжаление, не се съгласи. Не се съгласи с еволюцията, а еволюцията е най-голямата му потреба. Тази потреба безспорно наложи сега и нова Духовна вълна като Път с едно искане: Направете пътника Път![1]

Идеята за Духовните вълни отвори дверите на Мировия храм, за да даде на планетната същност знанието, че човекът е бог в развитие. И това сега е най-голямата тайна на бъднината. А тази тайна е най-реалният израз на Боготворчеството. Бог е удовлетворен в това, че създава човека и му дава Себе Си. Дава Себе Си – Своето Дихание! Но мислите ли, че с това Сътворението привършва? Заключиха обаче вратите на храма и не изведоха Бог от човека – отрекоха еволюцията и наложиха само молитвата. Тогава какво остана на човека в бъднината? Именно посланията! Дори бих казал, че

  • Посланията са един нелегален живот на Бога за човека!

Един нелегален свят пращаше своите послания. Но ги направиха скрижала, която заключиха и запечатаха със седем печата. Довършени ли бяха делата на Бога? В никакъв случай!

Един Диоген – преди християнството, с фенер, знаете, търсеше човека. И великанът на социалната творческа мисъл и действие – Александър Македонски, беше казал: Ако не бях Александър, бих искал да съм Диоген. Но Диоген търсеше човека вън от себе си, защото не знаеше, че е вътре у него!

Тогава кого трябваше да извикаме, за да може Божието дело да бъде довършено? Учението на Мъдростта! Защото неговият Път е да довърши това, което не се знаеше от никой. Сътворението – да, беше знание казано, а идеята за човека – Аз и Отец сме едно!, я изрече Христос. Той бе наречен богохулник и Го разпнаха, но даде един нов знак – знакът на Възкресението. Това обаче не беше достатъчно, с това не се завършваше делото на Сътворителя.

Сътворението не е довършено! Какво трябва, за да се довърши? Именно тези Послания, в които се каза: Съсътворител! Човекът не е само бог в развитие, човекът довършва Себе си у Бога и Бог се завършва в човека! Една от най-големите идеи на всички векове вече. Човекът – Съсътворител! Не е само Аз и Отец сме едно!, а е Съсътворител! В това отношение Пилат изигра съдбовна роля. Между съдбите на Пилат – в лицето на цезаря, и на Иисус – в лицето на Христос, се извърши една от най-големите световни битки. Там се разпна една култура и се утвърди един Път!

Това даде основанието Посланията да откриват бъднини. Затова в Тридесетте Послания, които вие сте получили, ще намерите и наименования, които са осезаема плът от това, което човечеството трябва да прави.

Съсътворител! Какво трябва да правят Децата на Деня, за да правят Съсътворителство? Да кажат на света идеята за събожника. И не само идеята за събожника, но и реалната възможност вече за взаимност, с което ще освободят цялата таблица на мъчения. Затова вие наистина трябва да изпеете един химн на Зевс, че уби баща си – защото в себе си трябва да убиете миналото. Миналото трябва да го убиете! То ви е изграждало и приемате почитанието, но то трябва да освободи место на Съсътворителя.

Между обучението и посвещението трябва да се направи голямата разлика, за да могат да се утвърдят тези две течения. Когато наистина сe събуди посвещението, то не значи, че отрича обучението. Защото обучението е път на еволюцията, докато посвещението е път на тайнството! А тайнството се прощава с тайната, оставена от творческата сила, но изгражда онова поведение, което иска жертва – заради Възкресение. Такава жертва обаче не е вече жертва, а принос. Принос към онова, което Творецът е сложил в човека – Духовността си (не работата на Своите "ръце").

Така че, когато изграждате вашия принос, не се страхувайте да се жертвате в своята даденост! Защото в лицето на другия, тя е това, което наричаме събожник. Това е, което нямаха в света. Светът имаше: Око за око, зъб за зъб!; имаше дори и онова, което Христос им рече: Обичайте врага си! Но обичта към врага е насилие, а събожник е Мировото ви съзнание с всичко!

Тази харизма, този дар, който Пилат написа на горната част на Кръста (не само Ecce Homo Му каза), е, че Той, Иисус, е цар юдейски. А идеята за царя е всевластността, която създава социалната формула на взаимност. И оттук, разбира се, когато поискате жертва, тя да бъде сложена пред олтар – било Мировия, било социалния или държавен, но жертва, която безспорно цезарят иска. В този смисъл пътят на цезаря е осветен с онази планетна жертва, която извървява един път. Той става свещен, когато е Голготски, защото Голготският път е Възкресенски!

В приложния смисъл на предаността не трябва да има проявен страх за жертва. Може би тук е било издевателството, когато Бог е искал от човека да бъде принесен първородният Му син. И човекът наистина е проявил вярност в жертвата. Но когато бащата-бог яде всичките си деца, тогава един от синовете (когото майката скрива) ще освободи бъдността от присъствие на бащата...

Ден на Посланията! Тези Послания в продължение на тридесет години са давани и те имат изключителна вибрация.

  • Посланията дават на човека причастие!

Затова казах, че този празник е най-големият за Децата на Деня. В него се отработва всяка нота в химна на вечната молитва и тя остава паметна в човека. Човек ще трябва да започне от първото, второто – изначалните Послания, в които мотивацията е, първом, да го изведе из водите на неговата астралност, да му смени всекидневния хляб. И затова в Молитвата на Мъдростта няма Хляб наш насъщний даж нам днес!, а има жертвена цялост – Живот в Бога. Друг хляб – дава се хлябът на будността!

Вижте, в Молитвата една дума само да кажете, която ви е потребна, е достатъчна. Дори няма нужда цялата да я изреждате – един израз. (Точно това не правят кюретата, нито пък нашите свещеници.) Една дума за цял ден ви е достатъчна. Ако ставате сутрин и си прочетете Молитвата, изберете си един израз от нея: Жив да бъда в Тебе! В това Да бъда жив целият Космос влиза. Ето: Жив да бъда в Тебе! – не я карайте чак до Амин! Но този израз целия ден да е у вас; другия ден – друга дума... И така тя става ваша плътна вибрация, защото голямата тайна на молитвите е пък тази.

  • Посланията не само като признание са ваша необходимост, а и като Път са вашият живот!

В първите, които ви въвеждат, ще намерите мотиви за собственото си съществувание, а когато дойдете до последните, ще намерите мотиви за жертва към другия, т.е. към събожника.

Събожникът! Това е, което нямаха; това е, за което ви казах, че Сътворението не беше довършено. Защото Бог и човек са едно и също. Само че човекът има нужда от Бог като тенденция за съвършенство, а Бог има нужда от човека като Себежертва! Бог, който не се жертва за своя човек (защото само човекът го констатира и му предоставя себе си), той е Молох, той е насилие.

Новата Духовна вълна вече издига стена не на плача, а на възмогата – чрез Знанието и изградената стълба на моралната устойчивост вие изграждате човека-бог. Това правят Посланията. Посланията са вашият окомер да четете редове от Книгата на Живота! Затова в Посланието на Планетния Логос за 1998 година ще намерите: Дай ни отговорност за това, което Бог иска, Човечеството чак и Съдбата позволява[2].

Какво Бог иска? Бог иска Себе Си от вас, на които е дал Себе Си – Аз и Той сме едно! Затова казах: Служение без Себе си! Вижте, всяко нещо е толкова мотивирано, но не с езика на съвремието – мотивирано е с езика на вечността: служение без Себе си! Искайки Себе Си, Бог е направил жертва. Първата жертва, която човечеството има, това е, че Самият Бог се е пожертвал! Ако Той не беше се пожертвал, нямаше да има човечество? И затова е мотивирано поведението на Христос да Го разпнат. Аз оставям настрана описаните там плачове и пр., те са без никаква стойност. Може би само Христос е разбирал. Затова казвам: Да, Иисус умря, но Христос възкръсна!

Така че кого тогава е искал Бог? Себе Си! И кого дава Христос? Бог в Себе Си – Аз и Отец сме едно!

Това е Пътят! Това са Посланията! Вижте, Посланията не са свобода на ума. Не. Посланията са молитвата на Бога към човека! Негова молитва са! Затова Той иска, а човечеството чака.

Какво Човечеството чака? Човечеството чака Христовци, които могат да възкръсват, а не Иисусовци, които умират! Защото само който знае да прави смърт, може да възкръсва, а другият продължава еволюцията!

Така че, човечеството не чака стената на плача. Достатъчно е плакало, и то неоснователно. Човечеството чака себе си като изходен Път за Бог. Ако вие може да му дадете този Път, то ще е облекчено. И затова именно е имало школи на посвещенията, затова именно един Питагор, след като е бил посветен в Египет, остава роб във Вавилон и 12 години като роб учи. А сега, ако някой ви накара да направите една услуга, то толкова уморени ще изглеждате... А Питагор общо 34 години в посвещение служи, за да знае. И сега, разбира се, в другите полета е един от големите учители, който води един от Лъчите на еволюцията.

И третата тайна в битието човешко е: Какво Съдбата позволява? Съдбата позволява да си сменяте мисленето! А кармата ви позволява да си сменяте дрехата! Това е еволюцията. Еволюцията, която беше отричана от религиозните съзнания. Разбира се, не трябва да е еволюцията на Дарвин, която беше като възпитание на едно материалистично учение. Вижте, Дарвин ако служи за извинение да искат маймуните да направят човеци, то по-лошото е, че човека направиха маймуна... Защото това, което гледаме по телевизията, е чиста маймунщина. Аз не обиждам никого – нито маймуните, нито човеците, просто говоря за Пътя. Пътят е голямата тайна...

В този смисъл давам признание, както ви казах, на Пилат, а не на Ирод. Казах за Пилат, че е мъдрец, но мъдрецът там е жена му. Тя при гледането на съдебното дело пратила да му кажат: Не прави нищо на Тоя Праведник![3]А коя е жената в човека? Астралът. Астралът, не формулата "жена". Идеята да бъдете сигурни в позитивните дела на ума е, че астралът е удовлетворен. И че той може (защото е вибрацията) да ви пожертва, щом трябва да се събуди ума. И какво казах – че водата е астралният образ на светлината. (Доказаха го, но аз нямам нужда от удовлетворение, вие имате нужда в себе си от убеденост.)

Така че жената на Пилат, т.е. астралът на Пилат, юдеите го гневяха: Не Го наричай цар! А той им отговори: Аз не намирам вина у него... и надписа: Иисус, Цар Иудейски!

Ако знаете как да се разпвате, надписът над кръста ви ще бъде "Цар"! Не "царе" – "Цар"! Царе има колкото искате и някои от тях са толкова порочни, че на човек му става обидно. Този, на Когото написаха "Цар", имаше само един трон и само един олтар – вътре в Себе Си! Това, което недовършеното Сътворение искаше: Изведете Бога от човека, Пилат го каза: Ecce Homo! – Ето Човека, Който изявява Бог!

Такъв празник имате днес, скъпи Деца на Деня – Празникът на Посланията. И в едно от тях намерих нещо много странно: Още в 1995 година съм казал: Научи ме сам, а не Пилат, да надпиша символния знак на Мъдростта...[4] Това са Децата на Деня. И в това надписване, ако не искате да бъдете царе, може да си надпишете онова, което Учението Път на Мъдростта сложи в Триъгълника – Змията, т.е. Мъдростта. Това може да си надпишете. А Пътят на Мъдростта е вече Пътят на вътрешното откровение, на събудената мисъл: Сам да си надпиша, а не Пилат... Пилат е знак, но вашата духовна реалност не бива да бъде оспорена.

Така че Посланията са ви най-големият празник. Това е големият ви празник! И аз ви го честитя! Бъдете благословени в тези Послания! Тридесет Послания са дадени. Помня, когато казах: Повече няма да ви давам – не заради това, че ще бъдете изкушени, а заради (често употребявам една дума) поносимост. И другото е, че не бива да отричам бъдещите Духовни вълни. Ако така вие изграждате бъдещето, няма да има конфликти. (Затова Бог поиска да си върне събожника!)

И когато разглеждате някоя тема от Учението (когато сега разглеждате "Седемте Лъча на еволюцията"), опитвайте се да намерите съответното место от Посланията. Един ред ако ще да е, едно от Исканията, дори от по-предишните години, където се даваха и части от Евангелията или пък от Агни Йога, докато утвърдите стъпките си, когато отивате на Голгота... И научете се с Посланията да живеете понякога дори да е само с минутки. Намерете си своето Послание, сложете си го, ако искате под възглавето...

Мили Деца, Бог да ви благослови! Дни не, години може да се говори върху Посланията, защото Планетният Логос е изумително щедър, а Той Самият се улавя, че също расте! Не е проблемът, че услуга ни прави; проблемът е, че те, Планетните Логоси, растат! Тогава ще разберете тайната, че човекът е бог в развитие.

Благодаря на всички ви, които от всички краища на страната дойдохте! Благодаря на онези, които обстоятелствата не можеха да им позволят, но мисленето им присъства! Благодаря пак на Небесните сили, които ни бранят, и на земните стожери, които ни охраняват!

Бъдете будни в жертвата на отговорността! Будни! Разбирате ли, че за мен няма по-голяма радост от тази да ви видя вас в голямата тайна на това Учение. Уловете неговата магика, за да можете да не се гневите в себе си, когато се осъществявате като събожници.

Вашият лик е бъдещето! Утвърдете го! Благодаря ви!

 

22.12.2007 г., Пловдив, Дом на науката и техниката

 

[ 1 ] Нур 1/2006, с.5.

[ 2 ] Нур 3/97, с.20.

[ 3 ] Матей 27:19.

[ 4 ] Нур 6/94, с. 5.

НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993