Зареждам...
брой 2 / 2008

Проглас

Аз не се страхувам, че съмва!

Има една осъществима даденост. Не да си пришиете, а да си родите, да си йерархирате криле – не лъв, не теле, не човек дори, а орел, т.е. зримия теогон – човекът бог в развитие. Служение без Себе си, свобода от Себе си дори. Минали цялата ск`ала на одухотворяваща се материя в надгробна властност – Възкресението, защото имате ново обиталище: царство Небесно! Не само съзнание за други полета, а присъствена битнина!

Орелът не е неудобство, както ангелските и херувимските крила, защото тези йерархии не са извървели, а са преселници в нашата планетна еволюция.

Човекът не е даденост, той е постижение! Както зримият теогон е поносима божественост на Единосъщието. Неговият тотемен образ се губи; неговият дуалистичен брат се взриви (Махни се от Мен, сатана!); неговата Синовност е сделена взаимност (Аз и Отец сме едно!).

Зримият теогон няма нищо, защото е всичко!

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993