Зареждам...
Химн на Благодарността (3/2008)

Химн на Благодарността

Химнът на благодарността е нотиран от Учението Път на Мъдростта!

Щедрата ръка, която никога не е спирала да дава своята благодат, да бъде върху всички вас, които имате радостта да знаете, че този Събор е именно на благодатта, че богинята на Мъдростта е ваша хранилница!

Имам неизбежната радост да поговоря върху една от, може би, най-смутителните тайни на Всемирността. Тази тайна е имала различни стадии. И един от най-отривисто чтимите нейни стадии е пантеизмът, когато всичко е било Бог. Безспорно и сега всичко е Бог. Само че потребата на вложената еволюционна Божественост, която чакахме, както казах да изявим в Човешка божественост, е йерархирала онези съзнания, които се себесъзнават, и е направила служението Си на цялата пантеистична даденост, съставена от това, което наричаме вода, от това, което наричаме Земя, Слънце и т. н.

Затова бих казал, че подобен род среща на Божествеността с онова, което е йерархирало в човека-бог в развитие, е най-големият конфликт. И ние ще трябва да оформим поне едно усетно признание, че този конфликт е битка между Дух и материя, битка между Сътворение и земята да произведе[1], между еволюция и статика, между Знание и морал. Това безспорно е и битка между начинанието, с което усещаме света, и Откровението, което Духът ни дава, за да осветим света и да го познаем в неговата същност. Тази битка не може да не бъде и между Абсолюта (за Когото никой нищо не може да каже) и йерархията на онова, което наричаме Планетен Бог!

И така пантеизмът е първата стъпка на осъзнатото божество. Разбира се, че той вече е отживяна признателност. Признателност, с която сме осъществили себе си и другият е осъществен чрез нас. Както стадият на първичното човечество е отживян, но ние не можем да не признаем не само реалното му присъствие, но и будността за духовно ниво, с което ни е карал да правим метани.

Този голям конфликт безспорно преминава през битката между Духовните вълни, за които говоря, и религиозните мирогледи, които са стадии вече на будния човек. Защото, все пак, оформените религии, колкото и в нашите очи да изглеждат първични, са величие за времето си. Величие е дори един тотем – един голям хубав дъб, избран за тотем, пред който възхищението и преклонението са, че той еманира. Но и вие еманирате. Само че в своята проява хората са били малко по-първични от дъба, защото той е установеност, която те правят тотемен бог...

Тази битка безспорно продължава и до това време, когато интелигентността (в общото понятие) и Кундалини започват да изграждат признание за Божество вътре у вас. Кундалини е животът на Боговете! Той винаги е бил и той ви е съхранявал в идея за признание и Всемирност, но не ви е дал още всичко, каквото Абсолютът му е сложил, т.е. сложил го е в онова Свое Дихание, което е направило от пръстта и водата човек. И това Дихание отработва в човека личното му Дихание. Личното Дихание, което прави фатума в битието на планетата. Фатумът е личното Дихание на човека в осъществяван живот!

Човек без фатум не може. Съдбата е човешко битие, не Всемирност! Тя от своя страна в поведение ражда онова, което се нарича измерение за страдание – създава карма. Този велик конфликт е нещо изключително и той е битката между себесъзнанието и признателността. А признателността е именно благодарността. Благодарността преди отворената страница на Мъдростта, или преди излязлата Атина Палада от главата на Зевса, е именно признателността.

В приземената култура е вложен проблемът за неблагодарността, т.е. проблемът за злото – необяснен, неоправдан, но създал тезата за грях. Това е теза за безцелността на еволюцията и само за инволюционната даденост – раздялата на Твореца и сътвореното. Така Господ търси Адам и го пита: Адаме, где си?[2] Кога Бог го търси? Когато Адам получава знание. Но в какво е заинтересуван онзи Господ, за да търси човека? В това, че той още не е отишъл да каже: "Благодаря!" Отвориха му се очите, но не отиде да благодари – защото Змията беше още вън от него, съблазанта, изкушението го извика, а не Мъдростта.

Така че Химнът на благодарността Адам не го е изпял тогава, защото той е нямал йерархия на еволюционните си стадии, имал е само рефлекс. Затова, като се освобождава от дъба, той отива към Дървото на познанието.

  • Познанието може да направи излива на благодарността!

Химнът на благодарността е нашата пробуда, нашият фатум, съдбата, която Кундалини е дала в нашето битие! Гол съм, Господи! Какво беше голото в Адам? Адам вече има съзнание за себе си. Себе си – себеосъзнаване и признателност! Именно тази признателност аз наричам Химн на благодарността. А себеосъзнатостта в Учението Път на Мъдростта е човекът – бог в развитие, т.е. присъствието на нашата желана гостенка Атина Палада, която излиза из главата на човека и няма пъпна връв.

Този гол Адам има неудобството, защото вече знае. Той вече има биография, има знание. Най-малкото знание е, че е гол, т.е. усеща се като плът. (А водачеството до този момент е било командвано от Диханието.) Плътта е изявила искане, направила е стъпка в дълга да знае и така е създадена погрешната теза в доктрините на религиите, че има грях. Човекът няма грях, човекът има неосъществена божественост!

Тази тайна – Химнът на благодарността, само Змията може да я даде, т.е. само Кундалини – чрез изявения фатум, чрез изявената съдба. Човекът прави лична съдба – отива да яде плод, който е забранен. Първият лик на съдбата в човека! Никой друг не може да го направи. И безспорно нашето признание към пантеизма и след това към другите формули на религиозното почитание е, че са верни, и сега тезата ни е не да ги отречем, а просто да ги сложим в миналото като признание, но не вече и като поклон.

Химнът на благодарността е дължал своята изливност и признателност в служението. Ето защо Химнът на благодарността е нотиран от Учението Път на Мъдростта! Не можеха предишните Учения да го нотират. Те имаха онова, което обикновено изказваме като израз на признателност и благодарност – молитвата. Но молитви е внушено на хората да правят, за да си изпросят прощение на греха. Така благодарността на грешника се приема за изкупление, но на знаещия тя е вече за сътрудничество. Химнът на благодарността не е да си махнеш грях, а да сътрудничиш! Затова именно този Химн създава у човека първата услуга към божественото му съзнание – съ-Сътворител! Защо? Защото човекът има фатум. Благодарността фактически е енергия, която изгражда нашия фатум, т.е. кармата и съдбата. Тя е личният ни дял към Диханието на Твореца, което в Пътната цялост ни прави съ-Сътворители. Благодарността е към Сътворителя, а не към земята да произведе!

Химнът на благодарността е също така битката между метафизиката и дълга. Човекът е изпълнил дълга си, но метафизичното си предназначение той ще направи едва когато слезе от Олимп и, както Христос даде царство Небесно, стане Небесен. Царството Небесно е именно награда на фатума на човека, с изпятия от човека Химн на благодарност, след като Адам е получил дрехи. Кой е принуден да му ги направи? Господът Самият! Защото, за да контактува с творението Си, Той трябва да сложи ръка на покров и съхранение на неговата биологично-анатомична даденост – саркофагът, в който е вложен Кундалини, т.е. Диханието, с което идва вече песента.

  • Химнът на благодарността прави човека съ-Сътворител!

Благодарността я дава личното Дихание, т.е. съдбата на човека, и тя е израз на Единосъщието (Аз и Той сме едно!). С благодарността се освобождаваме от предшестващите си богове и така идеята човек ражда идеята Бог. Човекът живее с отходено минало и родена бъднина! Преходността не опровергава вечното; тя само го утвърждава – от тотема до Вечното, както болката не опровергава здравето, нито пък умирането – Живота!

Кундалини е духовният огън срещу физическия! И се идва до тайнството, великото тайнство евхаристия – причастието или благодатта, когато си сътрудничат или са в единство съдба и предназначение, т.е. Божественият Дух и фатума. Тогава колко оправдателна е тезата ни и формулата да кажем: Човешка божественост и Божия човечност!

  • Човешката божественост и Божията човечност са признание чрез Химна на благодарността!

Разбира се, всички знания не могат да бъдат късани като листа на дърво – от дървото късаме плода, а болката си я лекуваме като варим листа. Освободете се от болката и яжте плодовете на Дървото на Познанието! Това е голямата тайна на този Химн. И ето защо съм казал, че Разпятието е израз на благодарността като предшестваща идея на Възкресението, което е мистерията на царството Небесно! Разбирате ли каква благодат е Разпятието? Свърши се! Дали физически ще ви разпнат, дали мисловно – това няма никакво значение, защото овехтялата дреха на вашата плът и на вашата маломисленост трябва да бъдат сменяни. От царство Небесно се идва в царство земно, което трябва така да го одухотворим, че след това одухотворената ви материя да не представлява болка в разпятието и възкресението ви – когато ще се качите вече в една от тайните на царството Небесно.

Погрешно е, когато се говори, че Христос дава възкресението. Не, преди Христос има възкресения – още от най-древни времена е имало, тотемите също са възкръсвали. Но Христос дава нещо много странно – именно онзи отдел от Всемирността, наречен царство Небесно, за да се освободи човечеството от старата дреха на това, което нарича адово царство (където Орфей беше слязъл да изведе своята Евридика, или човечеството да изведе).

Затова казвам, че няма по-пагубно нещо от Дантевия "Ад". Девет кръга на Ада! Вярно е, че ги взе от гневните ръце в Откровението – изсипани седем чаши на отмъщението и какви ли не страдания... Адам, докато е Небесен, няма защо Бог да изсипва "благодатта Си". Кой тогава Го разгневи тук, че може да се дадат в едно Откровение толкова жестокости – седем чаши!?

В първичния усет на Адама, в мисловното му поведение Самият Бог оставя отмъщението, като прави проклятие над змията и над земята, а след това прави и Потопа, за да си избере ония, които после се оказа, че са същите! (Какво е поколението на Ной, не е ли повторение на същия покварен живот преди това?!) Но човекът още не е можел да благодари дори за тези безумия, макар тогава и да са изглеждали свещени. Затова казвам, че Разпятието е израз на благодарността като предшествуваща идея за Възкресение!

Ето през какво е трябвало да мине човешката плът, човешкият астрал, човешкият мисловен стадий в първичните полета на това, което е далече още от откровението, от интуицията и т. н. Колко същностна е благодарността! Но институтът ползва своята привилегия – молитва за изкупление на грях! Даже това, което още преди повече от 50 години ме е учудвало – как можем да искаме от Господа: "и не въведи нас в изкушение"[3]... Господ няма други работи – въвежда те в изушение!? Но ако говорим за онзи Господ, който на Адам направи дрехи срещу голотата – да, има нещо вярно...

Ние трябва да кажем, че бе унищожено раждането на потребата от събожничество. В Учението на Любовта се даде името Човек – Ecce Homo!, но беше спестено Единосъщието, така демонстративно изречено от Христос: Аз и Отец сме едно! (Или, както сега в Мъдростта говорим, още непоносимото – да бъдат в единство фатумът и Диханието.) Аз и Отец... – точно с този израз Христос се освободи от грешната теза, която Му приписват, че бил казал: Господи, Господи, защо Ме остави?

Битката на човека между фатума и Диханието е най-голямата тайна. Тук е осъзнатата идея за неизказаната благодарност, но потребната признателност. Това е демонстрирал Христос – не е казал: Господи, защо Ме остави?, а: "Сила Моя, о сила, ти ме изостави?"[4] Точно това – Неговият фатум и Божествената Кундалини – не Господи, а Сила Моя... И който има опита, го потвърждава! Другото е празни приказки и посредствености, които са въвеждали големите тайни в принизени ковчези за погребение.

Така че Любовта даде име – Ecce Homo!, а Мъдростта ви даде човека бог в развитие! И той вече е във възможна същност, защото Кундалини и фатумът му са се сплели. По този начин ние можем тогава да говорим, че Адам се върна в лоното на Отца си, т.е. в Себе си. Това вече е индивидуализиран пантеизъм. Пантеизмът едва в Учението Път на Мъдростта може да се индивидуализира: Ето Човека!, но и Човек и Бог – едно и също!

И човекът е вече осъзната Божественост! Бог е услуга между Личното и Абсолюта, Той е съзната потреба!

  • Благодарността е осъзнат израз на индивидуализиран Кундалини – в Дух и душа!

Тази идея, бихме казали, че отваря очите на Знанието пред признанието на молитвата и фалшиво изкупения грях. Има религии в лицето на Индия, които нямат идеята за греха, защото признават еволюцията с кармичните `и закони за прераждането, но те ще си стоят на кръстом още хилядилетия. Там се заражда идеята за Змията, Кундалини, но те все още имат само опашка, а не змийска глава. Богиня на Мъдростта си имат – Сарасвати, но тя не им помага...

Изкупителността, внушена във всички религии като потреба и позволена форма на страдание, не е генералният път на еволюиращия човек-бог. Отделен е въпросът за тази голяма тайна, тази благодат, която ти дава евхаристията. В пантеизма, когато минеш край едно дърво, неговата еманация ти прелива сили. Но и то, незнайно за нашите очи, прави поклон, че ти пък му даваш, ако щете една само клетчица да е на умственото, на менталното поле за осъзнаване (както в известни по-високи стадии животните дори малко по-реално изразяват ума си, отколкото някои първични човеци).

И така, Адаме, где си? за мен е вододелът и потребата, че човекът може демонстративно да изрази своя Химн на благодарност. Иначе хората се блазнят от признание, но не и от благодатта на Химна. Тук-там ще намерите изрази на благодарност, и то като етичен проблем, а не като мистичен израз. Химнът на благодарността обаче е наистина мистика! Затова говоря за битката между метафизика и дълг.

Фактически, бих казал, че благодарността е надмогната плът, особен род надмогната плът, която попълва нашето битие и се изразява със слово. Благодарността е взаимно проникване, одухотворената материя за Единосъщие! И лесно извежда до положение, когато физическата си плът можем да я одухотворим, за да направим какво – правото на човека в Целостта – Съсътворител.

Човекът да определя Бога! Това е метафизичната страна на Химна на благодарността, а другото – молението, е правото на дълга. Молитвата не е благодарност – тя е потреба за развитие.

Човекът по принуда носи както метафизиката, така и дълга. Дълг е всяко преклонение или коленопреклонение, което човекът прави, но метафизика е всяка будност, че човекът е развиващ се бог. И че той заслужава своята песен, защото, за да направите единство, вие се себевгръщате в излъчената Човешка божественост с Божия човечност. Затова Адам го облякоха, той излезе от лоното на Отца си и слезе на земята, и взе първата, да речем, евхаристийна лъжичка благодат. А е обвинен в грях...

Дори да приемем, че тази стъпка е грях, че Адам изпива чашата с греха и слиза на земята, религиите защо дадоха от неговия грях на всичките му чеда? Защото играеха ролята на обидени, че не са получили именно благодарност от човека. Тогава му наложиха молитвата и се радват, че той е коленопреклонен грешник. Не!

  • Химнът на благодарността е възшествие, висшата екстаза – човек и Бог в единство!

Ако погледнем религиите, ще видим там индивидуални богове (дори тотеми) и колективно (стадно) човечество. Именно събудената приложна Мъдрост, т.е. служението без Себе си ще освободи колективния човек! Чрез благодарността Мъдростта ни индивидуализира!

Тогава какво е Бог с човека? Бог с човека е Кундалини! И когато Кундалини се събуди в човека, тогава Бог и човекът са едно и също. А щом са едно и също, имаме този чудесен израз (макар и принудително сложен в християнството) – Единосъщие!

В Единосъщието вече може да намерите колко възвишено звучи Химнът на благодарността!

Какво пък е Бог без човека? Бог без човека е Абсолют! Много добре е дадено, че за Абсолюта нищо не може да се каже и затова Абсолютът би приел Химна на благодарността без преценка и без обвинение за изкупителност.

Благодарността не е само слово, тя е служение! Но не принизената потреба да ви изкупи греха, а служение, което Учението Път на Мъдростта ви казва, че е без Себе си, т.е. вие сте в гамата на осъществимата Божественост. Благодарността е едно вътрешно смирение, за което казах, че то не е добродетел (на дрипавия), а е култура! Ако приемете тази теза – че смирението е култура, тогава бихте разбрали, че наистина Химнът на благодарността също е култура, а не услуга на Учението.

Следователно приливът на благодарността като признание, че смирението е отговорност и разпятие, е едно увеличение на аурната благодат, която носи Учението Път на Мъдростта. Това дава благодарността във връзка със смирението! Връзката е, че от тази култура на смирението излиза повелението, доброто повеление – не заповедната тайна – да се благодари. Именно защото смирението е култура, Химнът на благодарността прави своя принос за Духовната вълна на Пътя на Мъдростта!

Смирението като култура Христос безспорно изрази: Смирих се до смърт! А ние казахме Разпятието какво е – то е предвечният израз за царство Небесно, победата чрез Химна на благодарността и Единството. Така че вътрешното смирение е именно културата да намерите другото Царство.

  • Има сила, която ви обучава – това е енергия на еволюцията;
  • Има сила, която ви посвещава – това е дълг на смирението;
  • Има сила, която ви жертва – това е служение без Себе си!

Благодарността е прилив – храна на еволюцията! Ако тя не пулсира, не прилива в еволюцията, тогава бихме улеснили доктрината на нееволюционността, на статиката в религиите и непросперитета на достиженията – умът да стигне повече, отколкото Духът. Именно това е, че благодарността е храна на еволюцията. И така тя има един градивен принос – еманира и храни!

В такъв смисъл поставям, така да се каже, на масата на аутопсията идеята за Благодарността. Да я разгледаме, да дадем обяснение, че тя унищожава различията, че прави събожничество между човека и боговете. Благодарността наистина премахва различията, или е тъждествена на онзи израз: "Пред Бога всички са равни!" Но не е много прието, че всички са равни, щом има грехове, смъртни грехове и какви ли още не щете. В тезата на Благодарността, обаче, различията са унищожени, защото в човека вече има, както казах, сплетени змията на Кундалини и фатума – в Божия човечност и Човешка божественост. Така Химнът на благодарността хармонизира Единосъщието!

  • Химнът на благодарността е изчерпана карма, т.е. Адам се връща в Творческото Съзнание!

Учението на Мъдростта се нуждае и има зрялата потреба да се попита: Защо не се е благодарило на Сътворителя и защо едва сега, във Вълната на Мъдростта, идва тази потреба? И аз много отривисто и открито го казвам – защото сега имате събудено Знание, а не морални задължения! Моралното задължение е на Църквата, не мое – не е и на Учението. Но мостникът между йерархията на Добродетелта и светлината на Знанието е най-трудният преход за човека!

Няма по-голяма необходимост в Учението Път на Мъдростта от изразената благодарност. Тогава именно идва единство между Кундалини и фатума. Но за благодарността не може да се каже, че има младежка или друга възраст – тя е безвъзрастна. Не може както при детската възраст в човека, която не определя, а по-скоро се води от законите на преражданията и потребите той да стане божествен, да кажем: това е детска възраст! Не, вътрешната му плът, идеята за благодарността, събудените вибрации или еманации на Кундалини – те нямат възраст. Кундалини не е раснал от дете, Кундалини е Диханието на Бога у нас – той ни предопределя за човек и ни отваря Пътя за Божество! А безспорно потребата на реализацията на човека в Бога е еволюционна. Но благодарността, както и Кундалини, възраст нямат!

Така че, когато искаме да говорим за тези неща, трябва да ги разделим на метафизичната им и на приложно-дълговата им предназначеност. В Откровението вие ще намерите признателността[5]. Но този тайнствен израз "Химн на благодарността", няма да го откриете в свещените книги. Ще намерите благодарността само като измолително-наказателно поведение за грях и, разбира се, молитвено преклонение.

И може би тук беше дързостта ми, преди десетина години, когато с официално писмо поискахме пред Организацията на обединените нации да се махне понятието "анатема" – проклятие. Анатемата е обратният израз на благодарността! И понеже именно е кражба от енергията на Химна на благодарността, събудената ми потреба поиска от съответния институт да се премахне това проклятие.

Ако тази теза се осъзнае с концепциалното обяснение, което даваме...! И не само Организацията на обединените нации, въобще планетното човечество трябва веднага да спре действието на проклятието, защото то краде фатума на човека в потребата му да стане единство с Кундалини и следователно – правото му на Възкресение, за да направи Единосъщието.

Виждате какви големи конфликти са ставали и стават в един планетен свят – да оставим настрана другия, Мировия път. Така че идеята за благодарността (макар и безвъзрастна) е проблем, който в едно близко бъдеще, дай Боже, да бъде осъществен или най-малко – осъзнат, за да може правната аргументация и логичните фактори да дадат на съответния институт основание да стане малко по-мислещ, а не със стадийно земно притегляне.

Дори бих казал, че Химнът на благодарността би дал вибрационност на хороскопа на една нация, ако щете след това и на една планета. Той трябва да даде разцветката – в първи план, един виолетов цвят, цветът на Мъдростта, да се простим с ритъма на отрицанието. Защото, ако ние отървем човечеството от проклятие – както Адам погълна проклятието на своя Отец срещу змията и земята, а след това и за Потопа... Ако не беше този Небесен и Земен Адам да погълне всичките тези отрицания на своя Бог... Макар че с тези проклятия се създаде, разбира се, административната властност на тероризма, на божия тероризъм – не на Абсолюта, а на посредниците Му. Разбирате ли каква беда стои над човечеството?! Неосъзната, но преднамерена в потребата за натиск и разрушение. И наистина не мога да си представя Бог, Който унищожава собствените Си чеда, когато Сам е внесъл дисонанса, за да се чуе Химна на благодарността на детето – бог в развитие!

Въпросът е, доколко този закон на благодарността се дължи на духовната енергия на човека или е само на Небето? Духовната енергия на човека е, която пълни емника чрез неговата благодарност. И вие ще видите в Откровението около трона на Отца седнали 24 старци и се чудят каква злина да направят на човечеството. Могат и имат право да се сърдят, че не са чули Химна на благодарността. Но вината не е в тези, които нотират и изпълняват Химна на благодарността, а на онези, които ги лишиха от правото на своята благодат.

И един голям проблем, който в Сътворението съм разглеждал, това е, че първият Ден в Сътворението е наречен Един. Не първи! След това имате втори, трети... И Бог прави констатации: това е добро[6]. Значи имало е съпоставка. Така не се ли отварят вратите да се надникне над онова, което стъкленият похлупак е захлупил? Който има зрение, вижда, че преди тази планета да бъде поселена от това, което наричаме еcce homo, е имало богове. Отделен е въпросът за техния Химн на благодарност. Тогава понякога употребявам израза: боговете са лоши човеци. И има основание в търсенето ми, защото не са извървели цялата еволюция, а са обявени за богове. Както един овчар в България стана цар и не можа да престои повече от една година. Поносимост, както казвам, и готовност!

Ако по прераждане някой е събудил стари, неосъществени тенденции, то по измеренията на отговорността и таблиците на морала трябва да се спре. Но ненаситността за власт е нещо страшно. Затова бащата на Зевс в Митологията си яде чедата. Можете ли да си представите що за религиозна доктрина е това, когато бащата си яде децата от страх някой да не му вземе трона! Разбира се, синът му, когато сяда на неговия трон, и той си ги "яде".

Знаете ли колко много отговорности трябва да изработи човек в себе си, за да може да изпее Химна на благодарността! И затова в спънката му, че не може на външния олтар да бъде винаги подчинен, Учението Път на Мъдростта роди идеята, че олтарът на Бог е вътре у вас. Тогава – не спъвайте Себе си към Бога в себе си, за да можете да изразите Химна на благодарността! Ако вие не можете да си Го чуете, тогава как искате студените каменни богове на миналото да ви чуят! Ето защо много повелително казах: свобода от минало! Но не е толкова лесно, колкото да го изкажа. (Може би затова на онези, които не можеха да изкажат всичко с главата си, им дадоха опашки – на лисици, на вълци...) Не е много лесно, но е наложително потребно да се чуе Химнът на благодарността и вашият тронен Бог да ви короняса в това, което казахме – Божията Му човечност да благослови Човешката ви божественост!

  • Благодарността е валенция на събожничеството!

Така като първична даденост в този тон рекох: Имате събожник! Зная колко е смутително, колко е, ако щете, и неудобно да внесем това понятие и да махнем "господине" или "другарю"... Но това е голямата тайна – събожникът! За да се освободи и вътрешният ви бог в удовлетворена потребност, че имате събожник, а не "другари". А пък тези "другари" се деляха на наши и на чужди и тем подобните социални образци или по-скоро социални беди... Вижте, тази ирония за себе си трябва да я изживеете. Аз не искам личният ви живот да бъде обезличен, но не бива и не може да бъде определян от отживяно минало – не може само кръвта и минали морални и социални таблици да определят взаимността ви. От днес събожникът е прицел на общност и Път!

Идеята събожник! И тя с какво е придружена? С една особена социология – нова идея за съжителство: чуждият грях не е наша невинност! Виждате как можете да направите огърлието си: чуждият грях не е наша вече невинност. По този начин събожникът е оправдан.

Новата фраза за събожника вече е идея за Сътворителя, а не за раждането – защото Той няма утроба! Творецът няма утроба – затова сътворява и дава Диханието Си. Така че не е чудо зачването на майките на Синовете Му от Светия Дух, нито е странно като идея за Съсътворителство. Това обуславя тезата ни, че човекът е съ-Сътворител, т.е. дълг на съслужение към всичко, а не само към брат и сестра. Богинята на мъдростта е родена от главата на бащата Бог – тя няма пъпна връв. Затова нарекох Учението ни Път на Мъдростта.

Разбирате ли каква доктрина е това Учение! Както идеята за благодарността не е – дали на някого една шепа зърна и той да каже: "Благодаря", не! Това е наистина Химн. Затова съм кръстил благодарността Химн, който има възшествие и който в същото време е една сакрална еволюция, ако щете революция в мисловния пантеон на човека!

Не може без тези тайни човечеството да направи своята достижима осъществимост. А тя е вложена в него: Аз и Той сме едно! Или онова, което са ни оставили древните паметници, затворено в каменни лъвове или сфинксове, защото човекът не е можел да понесе словото на голямата изповед – че е бог в развитие и идеята за Единосъщието. И затова съм казал, че знаещият е повече от безгрешния дори! Защото вариациите на еволюцията не могат да се наричат грях.

От една такава идея за благодарността можете да направите цяла култура. От Химна на благодарността в светлината или ако щете в надписа на подвързията "Учение Път на Мъдростта", или по-скоро – "Потреба на живота на боговете"! Защото иначе ще останат кориците с този надпис – "Учение Път на Мъдростта".

И така, всичките тези идеи са предречена даденост, но и потребна осъществимост. Имате в тази благодарност една идея за Сътворението; след това една приложна воля – събожността; после имате един планетен или, бих казал, надпланетен прираст – служение без Себе си; и най-накрая – една победа над онова, от което всички се страхуват – смъртта!

За разлика от умирането, смъртта е, която дава възкресение. Тя е наистина голяма благодат, а не е само избавителност от усетена болка, която не може да търпите. Само смъртта може да ви приеме в идеята на възкресението. Умирането е сваляне горната дреха, която Творецът ви е направил от кал и вода. То бележи една преходност и дава една възможност – одухотворяване чрез еволюция. Смъртта обаче съхранява събуденото Дихание на Твореца и ражда безсмъртието – тя изразява благодарността към Сътворителя! Тези тайни трябва да усвоите, ако искате да гостувате на царството Небесно, което Христос ви поднесе с всичката Своя изкупителна готовност.

Благодарността сваля злото от неговото тронно царство, където почти всички религии досега го бяха коронясали с венци. Не дадоха израза: няма зло, има нееволюирало добро! Ето къде е Химнът на благодарността! Когато осъзнаете този преход – не е проблемът в това, че е обезличено злото, а въобще че то няма родилна утроба. И хвала на българите, които почти две хиляди и петстотин години са живели преди Христа и не са имали нито бог на злото, нито сатани, нито пък ангели!

Химнът на благодарността – това е голямата песен, когато трябва да изсвирите Учението Път на Мъдростта пред бъдещето на човечеството!

  • Благодарността изгражда нашето съдбовно битие!

Тя е нашият фатум. Затова човек и Бог стават единство, т.е. Кундалини и фатумът са Единосъщие!

Човекът не е даденост, а постижение! Както зримият теогон е поносима божественост на Единосъщието. Неговият тотемен образ се губи, неговият дуалистичен брат се взриви – Махни се от мен, сатана! Неговият син е сделена взаимност – Аз и Отец сме едно!

И в Откровението е дадена йерархия на развитието до човек и след човека е сложен орел. Има лъв, теле, човек и накрая орел (дали са размисляли защо го слагат...).

Адам не може да не мине през лъва – първичният стадий на човека! Тогава в него какво се изгражда? Мотивира се волята в действие и съхранение. Приложната воля, която ви открива, ако щете и пространство къде да се нахраните или да спите. Волята, която е себезащита!

Във втория стадий е телето! Това не е общото понятие, когато за един човек, който се зазяпва, казват "теле", не. Телето е възможността на търпимостта да правите стъпала в йерархия на добродетелите. На лъва никой не му е сложил "телешките" изисквания за морал, защото не можеш да го спреш – той е воля, само че неовладяна, но на телето му слагаш таблицата – то е възпитанието, приложната добродетел!

След това идва човекът! Човекът, който за първи път легитимира съзнание за Бог. Не е само приложната воля, не е само възпитанието, а човекът, който е съзнание на Твореца и който е съ-Сътворител. За него всички говорят, че е венецът на природата.

Има обаче една неосъществима още даденост – не да си пришиете, а да си родите, да си йерархирате криле. Не лъв, не теле, не човек дори, а орелът, т.е. зримият теогон – свобода от Себе си! Минал цялата скала на одухотворяваща се материя до надгробна властност – Възкресението, защото има ново обиталище – царство Небесно. Не само съзнание за други полета, а присъствена битнина. Орелът не е неудобство както ангелските и херувимските криле, защото те не са извървели нашата еволюция.

Така че на последно място е орелът. Не орелът – птица, не телето – говедо, не лъвът – хищник. Не, орелът – крилата! Безспорно не са го тълкували, защото много е трудно да дадеш крила, когато нямаш събуден Кундалини. Може ли да лети човекът? Със самолет е лесно – направиха го вече – човекът се приспособи към летеж, но себе си още не е извел в полет. А той за това е определен!

И много естествено може да подкрепите тезата си – има ли подобна податка някъде? Да – Христос какво направи, когато каза, че има царство Небесно? Не е казал как ще отиде, но има ли друго Царство?! Не преселник чрез смъртта, а човекът със своята възможност, т.е. със своя събуден Кундалини (и това могат Великите посветени да ви го кажат) може да лети. Затова казвам: лъвът е силата, волята, която е първото преди да има Ден Един; телето е възпитанието, градацията, ако щете на посвещението в египетските пирамиди; човекът е съзнание на Бога, съ-Сътворител; в края на краищата, орелът пак е човек, само че със събудения Кундалини има крила за смяна на Духовните вълни и Царствата!

И тогава чак може да се разбере защо след човека са сложили нещо – сложили са Бог, развит и неограничен. Няма пространственост за събудения Кундалини! На закона на гравитацията се дължи поносимостта, т.е. да се понасят инволюцията и еволюцията на земята; а на закона на благодарността се дължи понасянето на духовните енергии или на съществата между Небето и земята, както казваме на духовните полета (според окултната хронология), потвърдено от закона за прераждането. Тези енергии стават Съсътворителни.

Седемте полета на Мирозданието, седемте центрове на Кундалини, за които се говори, и пр. са пълна реалност – това поне мога да потвърдя – пълна реалност! Другото е илюзорност, както когато една циганка умее да гадае на брашно – да хвърля и отрисува образи.

  • С Химна на благодарността ние приливаме енергии към Мировата енергия за Мирово пътуване!

Ето това ви пожелавам – пътувайте Мирово! Това е най-върховният тон на Химна на благодарността. Никой не може да отнеме на другия бъднината!

Благодаря ви, че понесохте тази частица от голямата тайна, която досега никой не си позволи да разгадае!

Благодарността е Кундалини, търсещ Единосъщие!

 

30.07.2008 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел "Строител"

 

[1] Битие 1:11.

[2] Битие 3:9.

[3] Матей 6:13.

[4] Евангелие от Петър. София, Гуторанов и син, 2007, с. 28.

[5] Вж. Откровение 4:9.

[6] Битие 1:10.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993