Зареждам...
13 февруари – Ден на списание Нур (15-годишнина) (1/2009)

13 февруари – Ден на списание Нур

(15-годишнина)

Списание „Нур“ е азбуката на вашата бъднина за Книгата ви на Живота!

Списание „Нур“ се роди естествено, съвсем непринудено. Защото, когато искате да правите Път, трябва да сложите пътни знаци. А ако навлезете в някоя престолнина, трябва да има и тези знаци, които ги наричат светлинни. Не може една идея, която е израз на бъднина, а не на бъдеще, да не се вижда. Защото бъднината ви дава етапите на бъдещето. Затова не може Пътят да ви остави без прозрението, когато тази голяма идея на Мъдростта е проблем на раждане, което безспорно не е изкуствено зачатие. (Изкуственото зачатие често извинява опорочена невинност...)

Днес aз няма да говоря за възмездия и награди, а ще кажа, че човекът е много по-богат от видимото и че той има да се освобождава от отживени богове. Защото един тотемен бог вече не е потребен, нито един дуалистичен бог (който само с един израз отрекох: Няма зло, има нееволюирало добро!), нито пък е потребен един монотеистичен бог, който е вън от нас, но не е вътре у нас. Голямото признание, което винаги съм правил към Иисуса Христа, е за това, че Той имаше дързостта да каже (макар и преди да е давана тази формула, но в друг аспект) една от най-съществените дадености – Човекът-Бог: Аз и Отец сме едно!

Но къде може да намерите Бога? Досега Той наистина е търсен само вън от човека, но Учението Път на Мъдростта ражда идеята (и потребата), че Той е в Книгата на Живота вътре у вас. Затова трябва да пристъпите със служение без Себе си, трябва да осъществите двубой между тази тайна, наречена смърт, и онази необходимост, наречена живот. Защото кое ще ви освободи от преходността? Ще ви освободи онова, за което демонстративно и в най-древни времена се говори – Възкресение. Вложенo ли е като дадeност? Да, само че е в Книгата на Живота – не в това, с което човекът се ограмотява с право на присъствие на планетата. Това присъствие, обаче, трябва да има ориентир, трябва да има азбука.

  • Списание „Нур“ е азбуката на Учението на Духовната вълна на Мъдростта!

Мъдростта не е външно зачатие и дори Митологията толкова демонстративно го е дала. Но още не знаят какво е Атина Палада (или София), която излиза от главата на Божеството и за която съм казал, че заедно с Адам и Ева нямат пъпна връв. А когато нямате пъпна връв, тогава имате право да кажете: Аз и Той сме едно!

Списание „Нур“ трябваше да обслужи тази голяма теза, доктрината, която нарекохме Учение Път на Мъдростта в йерархията на Духовните вълни. Човекът е йерархирал. Не твърдим, че е бил маймуна, но не можем да отречем присъствието му като полуживотно. А сега казваме, че не можем да му отнемем правото да бъде бог!

Следователно тази извървяна йерархия на Духовните вълни налага един Азбучник. Така се роди списание „Нур“. Нур не е търсене на ума, дори не е само интуиция или пък тайни, които окултните учения са давали. Тези учения, разбира се, са били отричани, защото са пречели на институциите и утре и вие ще видите институциите как се възправят. Но тъй или иначе, те бяха иконоборци – станаха иконопочитатели, преди това бяха тотемни изповедници на някакъв дъб или на някакъв бик – след това имаха вече богове-човеци... И пак ще се възправят, докато имат непримирение с Културата на Духа; докато имат още потребата на това, което плътта иска, както и необходимостта от забавления, които чувственият свят налага. Затова ще видим унижена плът и разперени ръце всеки ден, ще ги видим дори в културните институти.

Религиозни учения за Божественост пък ще ви кажат, че човекът е грешен – няколко учения изповядват грях. Когато човекът поискал да яде плода на знанието, охранителите на Бога, за да го опазят, го обвиняват в грях – правят грешници Адам и Ева. Защото знанието им било казало що е добро и зло! Но оставям възпитанието... Знанието е Книгата на Живота в човека; знаещият е повече от безгрешния! Грешният обаче е покорник на института.

Затова смених молитвата „Отче наш!“, защото там се иска Бог да не ни въвежда в изкушение.[3] Какъв е този Бог, който ще ни въвежда в изкушение!? Така в молитвата „Отче наш!“ махнах (разбира се, написах и нова молитва вече), че Бог ви изкушава. (С това ще освободят Христос като виновник, като богохулник, защото бил казал, че е едно с Бога.) Как може да се сложи такава таблица на невежеството – Не ме въвеждай в изкушение, избави ме от лукавия! Кой е лукавият и Бог ли те въвежда!? Можете ли да си представите каква усмирителна ризница е сложена на човешката духовност, в просперитета на човека бог в развитие!? Как тогава няма да разпнат Иисус! А те не можаха да познаят, че в тази йерархия на Духовните вълни смъртта освидетелства безсмъртието! Защото другото е умиране. А безсмъртието е най-добрият знак за победа над смъртта! Така че не се учудвам от това, което са правили посветените...

Искам да се разбере разликата между индивидуалната изява – свобода в тенденцията, и служението в Мировото учение. Моята стихосбирка „Разпилени бисери“, която бе представена, е отломките на едно творчество (защото там ще прочетете, че съм си изгорил творчеството, и никак не ми е жал), но все пак то е било индивидуалност, а „Нур“ е служение без Себе си!

И аз наистина благодаря на главния редактор и на целия екип. Толкова години умората не можа да ни надвие и ние ще довършим своето дело! Защото не е само списание „Нур“, публикувани са и томовете от „История и теория на Мировите учения“ и „Алманах Послания на Планетния Логос“, както и „Седемте Лъча на еволюцията“ (която е в превод, за да бъде поставена вече в други сфери). Да не говорим за тези приложни социални дадености, като Албума с тринадесете безсмъртни българи – онази духовна характеристика, която носи нацията. Когато съм говорил за нацията, винаги съм казвал, че ние влязохме в Европа благодарение на Покръстителя – Княз Борис I. Той извърши безмилостни дела, но останахме в Европа!

А тази смешка, която ни поднесоха преди година – че вече влизаме в Европа, тя е наистина невежество... Казал съм, че фактите са гробари на истината! И аз не искам да бъдете гробари на истината! Човекът, обаче, трябва да направи един гроб – на своите минали богове. Това е бъдещето!

Ето затова беше нужен този Азбучник – за да могат Децата на Деня, а след това, разбира се, и поселниците на планетата, да се освободят от планетното невежество. Защото Знанието е йерархия на Духовните вълни, именно в Учението на Мъдростта, а не на Любовта и Правдата! Не на Правда, която ви казва око за око, зъб за зъб, нито на Любов, която ви казва обичай врага си.

И така, списание „Нур“, а именно „Нетленна Светлина“, има много характеристики, слагани в продължение на тези 15 години. То е наистина една Светлина, и то в цялата социалност. То е поглед и върху националния път, израз на добродетели изявявани. Но добродетелите вече нямат онази стойност, която бъдното Знание ще даде на човечеството. Затова сега имаме един хоровод, който изхабява всички нравствени добродетели...

Добродетели са проповядвани във всички учения досега, но големи знания – не. Знанието им е школско, чиновничество. Списание „Нур“ е азбуката на вашата бъднина за Книгата ви на Живота! Научете се, че бъдещият ви олтар е вътре у вас – там се прави великото причастие за бъднина, не за бъдеще! Но вашият принос не е преходността на времето – вашият принос е научената азбука на служение без Себе си. Направете го!

Бъдете благословени! Нека Атина Палада излезе свободна и радостна от главите ви!

 

13.02.2008 г., град Пловдив, Културен център Тракарт

 

[1] Послание на Планетния Логос за 2004 г. Нур 1/2004, с. 19.

[2] Послание на Планетния Логос за 1978 г. Нур 2/1998, с. 51.

[3] Вж. Матей 6:13.

НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993