Зареждам...
брой 2 / 2009

Проглас

Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото бях – Възкресението!

Учителят е освободено съзнание за жертва! В този смисъл Бог в идеята си за Син е човек и се ражда феноменът всесъжение, т.е. жертвата. И за Учителя няма по-тъжна и по-скръбна забрадка от безотговорността – тя нихилира достиженията на жертвата!

Човекът като Учител е осъществена пулсация на Мировото Съзнание. Затова като социален живот Той е идея; като духовен – Той е откровение! Като идея Той е Път; като откровение Той е Живот!

Кое легитимира Неговото служение? Битието на саморазпната личност. Саморазпятието е битката между платното на плътта и савана на смъртта! Учителят опровергава насилието, като дава Възкресението – ирония над съдбата!

Учителят е повече от Учението, защото е неограничен в битието на своя Планетен Логос. Той е тайна, макар да повелява тайнства, чрез които разкрива подстъпите до трона на Свободата.

Само смирението – което нарекох Знание, а не добродетел – не е обидило съдбата и Господа! Тези, които проиграват съдбата като лична жертва и поругават Господ като Миров Път, са скръбна вест и погребана еволюция (напр. част от учениците на Буда и Христос). Най-тежката обида за планетния живот на човечеството и за Учителите е идеята за грехопадението – акт на административна нужда и верско внушение, т.е. на статика и отречена еволюция.

Духовните вълни са проекция на живота на Учителя и на себеосъществяващия се бог.

Учителят е Мирова необходимост и планетно историческо битие!

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993