Зареждам...
брой 1 / 2011

Проглас

Да се загубите в Себе си е провиденция; да се намерите във Вечността е „Аз и Той сме едно!“

Ръстът на човечеството започва от Нищото, Което е Всичкото; от Хаоса; от Бог Отец; от Демиурзи; от Логоси; от Космоса – семеоплодител; от човека, който е себеизворен в Космичния порядък.

Кой е първоусетният момент? Бог ли да сътвори човека, или човекът да роди Бога? Голямата енигма е да се измери вечността с Диханието, а не с времето! Така ние сме божества в условност и в призната безкрайност; така Космичният човек става преходен бог, т.е. еволюция. Затова трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние!

Бог Отец е безначален по същество и по битие, а Синът Човечески е безначален по същество, но не по битие. Обидно е човек да се приема и схваща само като утвърдена даденост в съзнание още неоплодено.

Трябва да се видите като йерархия в Духовните вълни – човекът бог в развитие! Човекът не може да бъде лишен от света на Вечния и от Пътя на безкрайност. Но само Христос маха дистанцията човек-Бог – чрез Разпятие с Възкресение. Овладяна божественост и призната безкрайност!

Животът няма само нагледна приложност. Той има и духовен образ, символизиран в неутробната богиня Атина Палада – мъдрост, която е себеизворен Космичен порядък.

Мъдростта е зрима и приложна откровеност!

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993