Зареждам...
Будителството – нов път (1/2012)

Будителството – нов път

Будителството е изказ на духовна енергия и йерархия за нов Дом!

Ваклуш Толев: Деца на Деня! От сърце се радвам! Да бъде благословен и благодатен денят на срещата ни в определението да осъществите Себе си! Благодаря за онази воля, която ви е довела, и за онзи хоризонт, който търси своето ослънчване! Добре дошли!

 

Евелина Николова – актриса: Рецитира „Да си буден“ из стихосбирката „Разпилени бисери“ на Ваклуш Толев.

 

Музикално изпълнение на струнно трио „Уника“ (Ивелина Стефанова – цигулка, Деница Димова – цигулка, Тодор Златарев – контрабас)

 

Евелина Николова: Будителството не е спомен, а реалност, че трябва да се раждат идеи, които крадат бъдеще! То е път на една бъднина. Сега искаме зрение за будност и слух за знание. Светлината на Знанието ни носи списание „Нур“. Новия брой на списанието, трети за 2011 г., ще представи главният редактор доц. д-р Кирил Коликов.

 

Кирил Коликов: Уважаеми Учителю! Скъпи събожници! Отново, след 15 дни, пак сме заедно. И отново празнуваме два празника в един ден. Това са Денят на Дома на Мъдростта – 11-годишнина, и Денят на народните будители. Безспорно всеки от нас чувства, че тези два празника са неразривно свързани при навлизането на Новата Духовна вълна на Мъдростта. Защото както Будителството е извикало личното съзнание на българина, националното съзнание на нашия народ (Учителят казва с три лъча: лъчът на просветата, лъчът на молението и лъчът на бунта) и нещо повече – дори съчувствието и помощта на света за освобождението ни от робство, така и сегашното будителство с Дома на Мъдростта ни събужда, но вече за освобождение, бих казал, от материята.

Ако си зададем въпроса: къде е този Дом на Мъдростта? Ние го приемаме като сграда, намираща се някъде (в Пловдив). Но всъщност, преди всичко, той се изгражда у нас – ние сме Домове на Мъдростта, ние! Той се изгражда в нашето лично съзнание. Освен това се изгражда и в социалното съзнание – в общността на събожници, каквато ние фактически сме и, така да се каже, призоваваме хората към събожничество. Нещо повече – този Дом присъства безспорно и във Всемирността, в Мировото съзнание. Иначе нямаше да бъде сведен до тук, до нашите съзнания.

Искам и още един щрих, с още един елемент да обърна внимание върху понятието Дом. Всъщност защо Ваклуш не го нарече Храм на Мъдростта или Светилище на Мъдростта, а го нарече Дом на Мъдростта? Защо точно Дом? Можем да направим донякъде съпоставка с Дом-светилище на безсмъртните българи – и там е Дом. Защото Домът ни прави съпричастни, и не само съпричастни, но много близки с Мъдростта. Всъщност с идеята Дом ние ставаме дори повече от родствени с Мъдростта! И както Учителят е определил: Домът е приютност на духовната ни будност; Домът е свята обител на Словото; Домът е аурна същност на Учението на Мъдростта! Така че в този Ден ние се докосваме именно до тези енергии на Мъдростта, които изграждат Дома.

Бих казал, че списание „Нур“ играе не само решаваща, но водеща роля в изграждането на този Дом вътре у нас. И затова Редакцията издаде за празника един нов брой на списанието.

 

(Следва представяне на съдържанието на списание „Нур“, 3/2011.)

 

По повод на днешните празници, от Редакцията сме надписали следния текст на нашия Учител Ваклуш Толев:

 

На Всемирния будител – за духовната будност в Дома ни на Мъдростта – поклон!

 

Поклон, Учителю! Благодаря Ви!

 

Ваклуш Толев: Благодаря! Всяка ваша жертва, скъпи Деца на Деня, е една главня в кладата на Мировата промяна. Казал съм, че Домът и Учението Път на Мъдростта нямат кръвна група. Вчера бях изненадан не, а радостно изживян от едно съобщение в пресата: „Създадоха изкуствена кръв“. Няма да има кръвни групи, няма да има дори човек – ще има събожник!

 

Евелина Николова: Ролята на Будителството е в дарението за бъдеще. Нужни ли са нови будители? Да! Идеята за нова Култура – на Мъдростта, иска нови будители.

Слово от Ваклуш Толев: „Будителството – нов Път“.

 

Ваклуш Толев: Искам вашата радост да не бъде смутена, че определената ви жертва е била напразна. Вие изпреварвате с хилядолетие! Знаете, че аз от десетки години говоря за събожника – който ще е освободил кръвта на човека. Радвам се от сърце, че мога сега да ви го потвърдя точно на този Ден, когато имате това велико тайнство – тайнството будители в съкровената домнина, наречена Дом на Мъдростта.

Безспорно будителството не е само реакция на робството в България. То е още из нейната начална даденост на този европейски континент, когато прабългарите са проводени с ръката на благослова да осъществяват Бог в себе си (защото Танг Ра не ги е напускал). Така че, ако трябва да говорим за будителство и за клади, в които главн`ите ще светлеят в Дома на Мъдростта, трябва да изтъкнем този изначален период. И който отлисти страницата на пра-България, още там ще намери будителство – защото Танг Ра не е бил делен с други богове.

А после Охрид и Преслав са онези школи, в които будителството започва своя Златен век. След това ще го видим в Търново, а после ще го видим в пазвите на оробена България – в борбата за църковна независимост. Будителство е, когато сме родили нова Църква и сме правили апостолство, но онова, което се нарича църковна независимост, то е будителство из пазвите на робска България.

Така че, когато искаме да определим Будителството като пътнина, тя безспорно е имала дом и този дом не е вън от сърцето и душевността на България – той е вътре!

Златният век е лист, писан в скрижалата на душевния свят на България. Златен век! Ако това не е будителство в една Европа...! Когато на определен народ се дава златна книжнина, му се дава енергия и се търси изказът на енергията. Този изказ на духовна енергия е трябвало да смени заземяването на българската духовна общественост. И в неимоверно голямата школа в Охрид 3500 души са получавали знания за своя бунт срещу това, което тяхната мисловна предназначеност още не им е била открила – не им е била вдигнала завесата. Затова е Златният век!

Другите народи нямат Златен век на книжнина и няма откъде да го вземат. А изказът идва от онова творчество, което след това се ширва сред славянските народи. Какво оставя Климент Охридски? Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Ест... Това е битие, това е будителство – йерархия за нов дом! Духовният олтар на Любовта, който е венецът на добродетелите, отслужва своята дан, но знанието е трябвало да разгърне друга скрижала, т.е. търсел се е изказът му.

Енергията на смирението у Йоан Рилски е искала да подчертае духовността му. А бунтовната тайна я дава цар Иван Шишман, който забива една главня при оробяването ни и казва, че когато тази главня се раззелени, пак ще има Българско царство, България ще бъде свободна! Аз питам: какъв завет той оставя в енергията на тази главня, че след 500 години ние виждаме Васил Левски, който казва, че когато се освободи България, ще отиде да освобождава други поробени народи. Няма друг в световната история, чиято бунтовна съвест да не е само национална! Само на Левски бунтовната съвест е и социална, и континентална, и планетна; само Левски в световната история е бунтовник с предназначение за Мирова жертва. На тази клада преди това е сложил своята огнена мощ Раковски, гостувал в европейски дворове – некоронован глава със знамение и с бунтовни знамена...

Световната история може да се ласкае с революционности и дворцови убийства, но нашият народ сваля терора на робството, като развява знамето „Свобода или смърт!“.

А кой обобщава цялата национална съвест в определение за държава? Кой дава културното знамение, което никой народ досега, никоя личност не го е казала: „Бог и България – единство в двойна плът!“? Никой не смее да направи своята държава, нейните поданици единство с тялото на Бог! И то в най-неблагоприятните условия – след почти 700 години робства. Бог и България... – Пенчо Славейков!

Какво е тогава будителството – съвестта на една нация! Ама имало някакви предатели... За тях има и бесилка, но не ги обесват – оставят ги, за да са пример на подлеци. Винаги ще има и такива...

Това е жертва – будители и бунтовници! Райникнягини и знамена, за които се изисква обреченост. А тази обреченост трябва да бъде предсетена – да бъде венчана с жениха-смърт, защото този народ не е бил загубил идеята, че Възкресението е по-реално, отколкото умирането. Казал съм, че смъртта легитимира в различни стадии, защото има закон за прераждането.

Не се легитимира във вечност индивидът; не се легитимира и човекът в безкрайност – човекът сега освобождава местото на троновата властност на събожника. Духовният път е непреривен! И тогава гениалността на Пенчо Славейков е подчертана. Събожникът не е само син на Бога, но е и Негов известител. Синът свидетелства с кръв – събожникът ще свидетелства с безспорността „Аз и Той сме едно!“. Ето гениалността на Пенчо!

Колко странно е да бъдете деца на бунтовен народ, на будителски народ и да имате Дом на будителите, Дом на Мъдростта! А будителят е и личност, и дело. Защото делото е, с което одухотворявате материята, чийто бъдещ образ ще трябва да се смени. Не може да отречете Бога, който е у вас – вашия Кундалини. Той ви йерархира, Той ви пази, Той ви слага на стража над материята! Домът на материята е пазен от вашия Бог в стадиите на вашата самоосъзнатост.

И аз съм изключително благодарен за будността ви, макар да не е проблем още на лична зрялост. Но будността именно ви е довела в Дома на Мъдростта. Има нещо много странно – поклонението и прозрението са направили у вас един процеп, сложили са във вас една идея, чието название е будителство. Тя започва от школите в Охрид и Преслав, а след това и в третата клада на будителството – Търново. Този голям триъгълник на българската история! Както сега е Триъгълникът на Мъдростта, където, дойде време, в неговата средина да мине гъвкавостта на Змията, движението – свалената кожа на миналото като предсета. Това е величието на Змията – че тя си съблича кожата. Така и триъгълникът на българската духовна даденост сложи Учението Път на Мъдростта, като изведе в живот вложената даденост – човекът-бог. Но в развитие! Опасно е, когато, поблазнен от лъжливо величие, човек се направи на Бог. Пазете се от изкушенията! Учените създават изкуствена кръв, а ние създаваме неизкуствен бог!

Така че, когато искаме да обявим тайните на едно будителство, виждате каква властност направи българската историческа съвест – независима Църква, а нямаме държава. Цели 18 години по-рано духовната будност запалва кандилата на института като средство за възпитание и причастие. А те от своя страна дават порива на жертвата. Аз не съм виждал народ с толкова много жертви и в същото време с толкова много святост в олтара. Това е голямото тайнство – монашеското смирение, което влезе в кръвната ни картина – несмирената кръв в иконно моление! Можете ли да си представите с какво е набогатена тогава аурната същност на жертвата? С губене на себесъзнание и раждане на олтар на светостта на нацията. Нацията трябва да бъде изживяна като осъществена и надмогната гордост и тя е отработвала своите жертвени воини.

Това са направили ония, които наричаме будители! Като вземете всички наши творци в тази тъмна уж епоха на робствата. Не, ние сме народ, който е бил под робство, но не е бил роб! Гордеят се хората с Великата френска революция; със спазмите, които изживява Австро-Унгарската империя; с разните болшевишки ценности в Русия... Един руски писател със съвестта на подлец рече, че тези ценности са предназначението. Горкият Горки... А нашето будителство можа да изгори в кладата си всички подлости на дребното. Но аз пак казвам: енергията е била дадена, търсел се е изговорът. И този изговор е в едно само изречение – в онзи афоризъм от върха на българската духовност: Бог и България – единство в двойна плът! Ето това е Дом на Мъдростта – България!

Будителството е един изключителен феномен. Този хубав Ден събужда в мен не само будителството, той събужда и оня нестинарски плам, който българската душевност има и манифестира като феномен. Олтарът забрани нестинарските игри, но държавата не ги покоси. Феноменът не е изстъпление – не е заблуда, а е вложена възможност! Защото тайната в човека е Кундалини – Огънят. Феномените са потребни, за да занимават ума, но жертвената причинност надкрачва всяка съблазън за утешност и занимания! Всичко е отработено в листа на вът­решната ни Книга, но човечеството чете още подлистника... Учението на Мъдростта е първата страница на Знанието, която историята ви дава!

И се радвам на вашата не само присъственост сега – радвам се на вашата принадлежност в тази тайна да четете първия лист на събудения Път на човечеството, а именно Учението Път на Мъдростта!

Благодаря ви от сърце! Щом имате огледалото на Знанието, не се смущавайте в своята пътна жертва!

Благодаря, скъпи Деца! Вашата бранна същност и новите открития ви дават безспорност: няма да има кръвни групи. Това е знамение! Разбирате ли как вече сте освободени от тезата на добродетелите и идва Знанието! Това не е да отречете Бог – точно обратното е. Това е да не ви натрапят Бог, а да изведете Бог от себе си. Голяма тайна е, че човекът е бог в развитие, защото му е дадено Дихание, но не се казва, че при Сътворението са му дали кръв...

Благодаря ви! Бъдете ми живи и здрави! Имайте опорността и смирението!

 

29.10.2011 г., Пловдив,
Музей на Съединението

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993