Зареждам...
Беззаветен Завет (Представяне)

Беззаветен Завет

(Представяне)

Аз отворих дверите на Третото хилядолетие, вие направете пътника Път!

Ваклуш Толев: Благодатта да бъде над вас! Никой да не ви лиши от благодатта на Небето, от Онзи Отец, Който има Децата на Деня!

Благодаря на вашето живо участие, на присъствието на вашата аура пред кладата на Пътя на Мъдростта!

 

Евелина Николова – актриса: Учителю Ваклуш! Скъпи гости, приятели! Събожници! Днес в Пловдив ни събра премиерата на новата книга на Ваклуш Толев – „Беззаветен Завет“.

Моля, г-н Жорж Трак за приветствие!

 

Жорж Трак – управител на Културен център Тракарт: Добре дошли, приятели, в Културен център Тракарт. Добре дошъл казвам на Ваклуш Толев! Със своето присъствие той озарява всички ни и действително сякаш пролетта дойде днес и на това прекрасно място!

Радвам се, че за сетен път това пространство ще може да бъде одухотворено от вас и тук ще представим нещо, което е един апотеоз на мисълта, на духовността. Нещо, което новата книга на Ваклуш Толев ни поднася. Книга, в която думите добиват образност и сила – думи, които са една материализирана духовност. Надявам се, че всеки един от нас ще излезе обогатен от тази среща.

 

Следват музикални изпълнения на струнен квартет „Уника“

 

Евелина Николова: Беззаветният Завет, т.е. „Посланията на Планетния Логос в Духовната вълна на Мъдростта са дарение на Всемирността като благослов и път за поведение и живот! Те са ценност, която може да бъде усвоена и прилагана от всеки със събудена отговорност в еволюцията.“[1]

Посланията на Планетния Логос са Път, с който трябва да се осъществим!

 

Проф. Балкански – езиков археолог: Добър ден на всички! Предполагам, това е празник не само за нас – хората, които обичаме и уважаваме за мен Богоравния Ваклуш Толев. Празник е предполагам и за този културен град, а и за това култово място, в което се намираме!

Озаглавил съм моето представяне на книгата на Ваклуш Толев: „Прозрението“. Ще се опитам при представянето да поясня защо така го наричам. С изключително удоволствие представих в Пазарджик книгата „Духовните дарове на България“ – том 1-ви, с автор Ваклуш Толев, когото определям за дар на Отечеството в неговата история и в историята на българската цивилизация. Неслучайно употребявам термина „цивилизация“. Тогава ми беше лесно да представя книгата, защото се установи, че работим с една и съща фактология и различна интерпретация на изследователския ъгъл.

За представянето на книгата „Беззаветен Завет“, издадена в началото на 2012 г., изпитах обаче сериозно притеснение. Защото не съм посветен нито в теософията, нито в богословието или теологията. Теолатрията, или богопочитанието, обаче ми са присъщи, но само като на всеки българин, израснал в едно безбожническо общество по времето на социализма. Явно се налага да отговоря и на въпроса: защо все пак представям тази поредна книга на най-известния съвременен философ на теологичното знание в страната ни? Защото се оказа, че мога да я прочета с научните инструменти, на които съм обучен и с които работя. Защото се оказа, че мога и да я разбера като съкровищница на българската гномонимия, т.е. науката за онези крилати фрази, които в един изключително къс размер стават началото и предкрая на завършеното човешко мислене. Разбира се, край не може да има, докато човекът е само бог в развитие. Според Ваклуш Толев и човешкото мислене е в движение. Както за него човекът е бог в развитие, така и човешкото мислене продължава към бъдещето, казано с езика на теологията – към Бога като Световен и Космически Разум.

Разбира се, трябва преди всичко да се опитам да разясня надслова: Беззаветен Завет. Обърнете внимание, г-н Толев не е употребил пълната членна форма. И това не е случайно – в българския език членът означава завършеност. Не може да има като надслов „Беззаветният Завет“, а е „Беззаветен Завет“, защото и този Завет е в движение. И той ще се допълва, и той ще се развива. Понятно е, че Заветът е гном, сентенция на Словото, което обобщава Планетния Логос, който пък е предмет на съждение в труда на „светския монах“. С този дегнитоним (дегнитоним значи почтително име, което се дава от народа) е познат невероятният мъдрец Ваклуш Толев.

Както твърди авторът за Посланията на Планетния Логос, „Беззаветният Завет е култура на Богознанието“, а „Бог Отец е една абсорбирана енергия на Абсолюта, оформено Съзнание за Творчество“.[2] И аз самият, като приемам Бог Отец в по-мащабно измерение, съм задоволен от становището, че „Синът, като проява на Логоса, е Космично предназначен“.[3] В моето разбиране, като разум извън нашия Планетен Логос, Който остава неизречен, непонятен в неговото Космическо изменение, Космическият разум е в движение, което означава – в развитие. Допълвам, планетният богочовек, не ще и съмнение, като Боготворение има и други Космически еманации по презентацията на Космическия разум на Бога Отец в моето само на пръв поглед масонско определение. (Имам предвид дефиницията на масоните, според която Богът е Великият Творец на всички светове, Архитектът на Вселената, Който е оставил като родилно движението на доброто и злото с предизвестен победител – доброто, което трябва да победи, за да се създадат критериите на цивилизацията.)

Според Ваклуш Толев „културите учеха човек на добро, а го възпитаваха с жестокост.“ – стр. 7. Тази великолепна мисъл поставих в слоговия ред на моята нова книга, която в момента е в печат.

Оказва се, че отново работим с една и съща фактология, която при Ваклуш Толев е философия на освободения Дух, а при мен е философия на освободения страх. Това освобождаване тръгва с Нова духовна доктрина на нашето хилядолетие, която мъдрецът Ваклуш Толев е нарекъл Път на Мъдростта. За мен тя е и път на Разума в посоченото Космическо измерение.

30 на брой са Посланията в Завета като излив на Духовната вълна на Мъдростта. В тях са включени: Молитвата на Мъдростта, Призивът, Повеленията, Исканията и Наименованието на Посланието[4]. Около тези синтагми и синтагматични отрязъци е структурирана представената тук книга. Разбира се, в нея има съждения, които не мога да проумея поради недостатъчна образованост в темата, с което обстоятелство се застраховах по-напред. Но как да не се съглася например с тезата, че „Молитвата е некъсаната връзка между крайното и Безкрайното; Молитвата е вик, роден от потребата за Божество – тя е идея на събудения Бог в човека!“ – стр. 12.

На следващите страници – 13 и 14, е разгърната темата за Молитвата. Ще обърнем внимание, че Ваклуш-Толевата форма на Молитвата не е каприз, а е основана на идеята за Логоса, чиито Послания представя. Знаем Молитвата, на която са ни учили: „Дай ни, Господи; Дай ни, Боже!“... Ваклуш обаче редактира старото искателно „Дай ни!“ с „Научи ни!“. Авторът обяснява потребата от нова Молитва със стремежа човекът да постигне ново ниво на свързване с Божествените енергии. За мен е буквално: спаси ни от дългото лутане, от дългото стоене в незнание или в безхаберие! Защото действително само в учителното учене е прохождането и движението на човечеството към съвършенство, към стремежа за божественост (за мен съвършенство и божественост са почти синоними). А те не могат без служението, което, както посочва Авторът, ръководи еволюцията по Пътя на обожествяването. Великолепен епилог и анонс на съждението в този план е мисълта на Ваклуш Толев: „Пътят на Учителя е Учението“[5].

„Рождеството – казва Ваклуш Толев – е една велика тревога в човешката история!“[6] И ако ме попитате – коя е най-актуалната мисъл на Ваклуш Толев за днешния български ден в „Беззаветен Завет“, то безспорно е тази от тълкуването на Първото Послание: „Себежертвата е промоция за духовната титла безсмъртие!“ – стр. 29. Този гном не може да се разчете без презентацията му във втори план: „Победата над страха бележи прага на новото съзнание!“

Спирам вниманието ви на българския страх, който по-общо е славянският страх. Поляците заветно (това е мой термин) изоставиха страха, но при българите той е далеч от позата на безстрашие, докато при руснаците е все още синоним на съществуване.

Във Второ Послание тази идея е продължена така: „Преобратът на живота носи страх, докато не е овладяна енергията на смъртта!“[7]. Да настръхнеш, не от страх, а от радост, че си жив и че животът твори този човек, който върви към обожествяване. А по думите на г-н Толев: „Изразът на смъртта е безсмъртието... Когато обаче познаете безсмъртието – продължава той – се освобождавате от страха“[8]. Неслучайно се спирам на тази подтема. Познавам книги за смъртта. Една такава е „Етюди за смъртта“, написана от Иван Калчев – известен философ от Софийския университет. Другата такава книга е „Некролози“ на американския философ Уилям Сароян. Определено считам, че и двамата автори не достигат до прозрението на Ваклуш Толев, макар че са богати на друг тип съждения.

Ще се спра на друго умозрение на Ваклуш Толев от Четвърто Послание: „Най-късият път е от Бога до човека, най-дългият – от човека до Бога!“ – стр. 37. В текста „човекът“ е написан с малка буква, но за мен той е с главна буква, защото той е постоянно търсеща се Божественост като знание и можене, което определя и най-дългия път на очовечаването до необходимата степен на Божественост.

„Радостта е усмивка на Мъдростта!“ – пише Ваклуш Толев на стр. 38. Безспорно, това е фигура, представа, която е продукт, винаги недовършен в дългия път от човека до Бога. Ще си разреша мое продължение на мисълта: радостта е усмивка на Мъдростта, когато е продукт на осъзната справедливост – било като морал или закон, било като почивка след създаването на културен продукт. Спомнете си онази фигура от елинизма – Лаокоон. Самата радост като абстрактно име обобщава в понятието реалността на създадения продукт – било като предмет или като явление на културата.

Като учен, писател и журналист, който цял живот се е занимавал с думите, ще е непростимо, ако не регистрирам невероятното съждение от стр. 56: „Словото е богоречие и богознание“, което продължава с пояснението „Словото е планетно действие. То променя – словото буди, служи и води“. Налага се да допълня нещо – и никога не е в покой Словото. Защото е и Богомислие, и Богоусещане, и Богозрение на битието и осмисляне на небитието. И още нещо – то е Космическо действие, когато е неизречно за човеците, в друг тип транссловесност (например на Канарските острови все още е жив езикът на свиренето, в който няма никакви морфеми и никакви звукове). С него започва Сътворението, както посочва Библията: В начало бе Словото... – и то няма край. Както и Самото Божество, което отговаря на Моисей, питащ Го за името Му: Аз съм сый[9] – „Аз съм Аз“, т.е. името Ми е неизречно, защото всеки изговорен знак, всяко изговорено име е вече знак на завършеност.

Цялата мъдрост на „Беззаветен Завет“ не бих могъл да ви представя в едно кратко изложение. Затова така антитезно е конструиран и моят надслов – „Прозрението“. Защото е предназначен за хората, които съставят вълната Път на Мъдростта – освободените хора, които откриват богознанието в собственото си богоречие като осмислена изява на това, което Богът Творец е предначертал в линията на световната справедливост, която определям като Световен Разум. Не може да има Разум на злото. В разговор с Учителя Ваклуш Толев, при представянето на книгата „Духовните дарове“, го попитах: ако човекът е още неосъществен Бог, то „людете на злото“ са още недорасли до определението „човек“ ли? Възможен отговор дава – на стр. 183, едно Повеление, което в книгата не е подчертано в получерен шрифт, но за мен е изключително важно: Знайте, че Животът е Себеосъществяващият се Бог – изведена Божия човечност!“. Прозрението на Учителя Ваклуш Толев е, че човечността трябва да стигне планетарни измерения, а за новите пророци на доброто – и Космически измерения!

В заключение ще обясня защо онаслових това свое представяне „Прозрение“. Защото в „Беззаветен Завет“ всичко изглежда познато на съвременния четящ и мислящ човек като фактология. Но не всичко е оценено във вековечната дихотомия на доброто и злото, водеща към човечността чрез богознанието и богомислието. Затова има зрящи в богознанието, които да прозрат енигмите на Живота и Смъртта, да открият вечното движение на Разума. Затова те са знаещите – Учителите, а ние, останалите – учениците, които се опитваме да преосмислим прозрението на доброто като потребна на човечеството Божественост.

Благодаря ви за вниманието!

 

Ваклуш Толев: Не е въпрос дали ще Ви приветствам и не е въпросът дали мога да благодаря за прозрението – да изведете онези цветя, с които може да направите китката, която закичвате на пътника, сътворен в утробата на своя Отец, наречен човек. Човекът е осъществима Божественост! Той е единственият, който може да свидетелства за Боговете във всичките тези милиони години – не тревопасното, нито хищното създание. Това наименование „човек“ много късно влиза в речника на планетната добродетел. Човекът го няма в дълбините на времето. И не е могло да го има, затова в последния ден на Сътворението го сътворяват.

Тези енигми от Учението Път на Мъдростта в книгата „Беззаветен Завет“, които изведе проф. Балкански, очаквах с много голяма потайност – не на своето съмнение, а на своята реализирана будност, че ще го направите. В това отношение жертвата Ви е най-голяма и аз признателност Ви принасям.

Благодаря, г-н професоре!

Разбира се, още много енигми има в предпоследните и последните Послания...

 

Кирил Коликов – главен редактор на Алманаха „Беззаветен Завет“: Уважаеми Учителю! Уважаеми г-н Балкански, уважаеми г-н Жорж Трак! Благодарим Ви!

Скъпи събожници! Това, върху което ще се опитам да се спра, не е толкова до самата книга като структура, като тематика, т.е. върху нейната форма и представяне, а ще се опитам да погледна върху този Беззаветен Завет като същност, която ни влияе и чрез която можем да почувстваме определен тип енергия, а това да ни даде определено развитие.

Ще започна изложението си с една мисъл на Учителя: „Посланията са културната провиденция на Духовната вълна на Мъдростта!“[10]. В тях са вплетени Седемте Лъча на еволюцията, но и Посланията насищат с нова енергия Лъчите на еволюцията.

Никоя от предишните човешки култури не е била изграждана чрез Послания на Планетния Логос. Следователно Учението Път на Мъдростта, което Посланията творят, е уникално. Уникално – и като идея, и като енергия! Именно идеите и енергиите на Учението на Мъдростта са вгърнати в тези 256 страници на Книгата и в 13-те авторови теми. (Подчертавам това, защото 256 нумерологично прави също 13.) И не само всеки може да черпи, както е казано, жива вода от тях, но това напътствие („завет“ означава „напътствие“), дарено ни от Учителя Ваклуш Толев, ще е една от най-свещените Книги на бъдните поколения. Напълно съм убеден, че този Алманах ще поучава, ще обучава, но и ще одухотворява човечеството. Той не само ще смени планетната култура, но и ще отвори храмовите врати на Културите на Истината и на Свободата!

Така че всички днес присъстваме в аурата на бъдещето, в аурата на Беззаветния Завет. Постави се въпросът от проф. Балкански – за битие и небитие. Тогава може да се постави във връзка с битието и небитието и въпросът: кое е беззаветно и кое е заветно? Кое е беззаветно, че тази книга да е наречена „Беззаветен Завет“, и кое е заветно в нея? Заветът ли е беззаветен, или Беззаветното е завет? Или: битието ли е небитие, или небитието е битие? (В смисъл – на преходността като сътворение и на непреходността като творчество.) Отговорът може да бъде даден чрез една мисъл от Учителя Ваклуш Толев, която е публикувана в книгата „Езотерични школи и мистични учения“ като водещо мото: „Има една реалност, по-реална от реалността – това е реалността на Духа!“[11]. Значи истинското Битие е само Творецът, или както е казано – Нищото, от Което е всичкото. И ако погледнем корицата на Книгата, ще забележим, че в заглавието „БЕЗЗАВЕТЕН“ е отлич`ен „ЗАВЕТ“...

Тогава какво представляват Посланията, публикувани в този Алманах? Те са свидетели на Безпределността и затова са наречени Посланията на Планетния Логос. Следователно същественото в „Беззаветен Завет“ е духовната енергия – чрез Посланията да почувстваме, както Ваклуш определя, Божията човечност и да събудим ответна реакция в себе си на Човешката божественост. Само тази реакция ние можем да пренесем в бъдещите си превъплътявания.

Много се говори за карма, за прераждания, правят се анализи, но практически онова, което се пренася като духовен живот, е именно тази реакция на Човешката божественост у нас. И в такъв смисъл това, което можем да вземем от тази Книга като непреходно, е именно вибрациите на Живота, а не на съществуването. И затова „Беззаветен Завет“ започва с: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях – Възкресението! и завършва с Аз отворих дверите на Третото хилядолетие, вие направете пътника Път!

В заключение нека да благодарим на Личността, проявяваща Космичността, че ни призовава да потърсим чрез този Завет Беззаветното в себе си!

Поклон, Учителю! Благодарим!

 

Ваклуш Толев: Благодаря! Достатъчен е един бисер, за да направите огърлие. Въпросът е дали дадена физиономия носи достойнствата да понесе акта на бисера. Бисерът е съкровена енергия, а не определена стойност. Онзи, който може да дешифрира енергията, вижда не неговата цена, а духовното му богатство.

Много е трудно да се даде определение – било то граматически или словно, на богатството на даден език. Когато бях попитан защо „Беззаветен Завет“, казах: защото всички завети досега са детерминирани. И хората, макар да са забравили закона за Еволюцията, са сменяли своите олтари. Олтарът се сменя, божеството се сменя, но Бог в човека – не! Абсолютът, Който не може да бъде дефиниран (и това е величието на Твореца), не се сменя. Другото е дело на Еволюцията. Тя носи тотемизма и митологиите, тя носи двубожието и единобожието в съзнанието и планетната вписана тайна. Но планетната еволюция е преходност, когато човекът може да изведе в без`образност и беззаветие своя Кундалини.

Посветените са познавали тайните доколкото могат да понесат. (Това е и белегът, чрез който огърлието избира своя бисер.) Еволюцията е преходност, чиято необходимост е позиция – не, а тайна, която трябва да бъде извървяна, за да освободи човека. Защото след Пътя на Мъдростта идва Вълната на Истината, след нея – Животът в Свободата. Човек не може да си въобрази още духовна свобода, понеже биологичната му свобода още е част от формата му за възпитание. Трагичното е, че добродетелите са изпреварили знанието...

Човекът е преходност! И в посветеността се знае, че след човека ще има още едно същество – за него все още никой нищо не говори. Констатация може да има, но интерпретация досега няма. Но този, който познава Кундалини, няма нужда от интерпретации. Това е, както казвам: да знаете, че носите Този, Който ви е родил, за да Го родите. Човекът е бременен – със своя век...

Благодаря от сърце на положената от вас жертва – в смисъла да се забрави обстоятелството, за да остане същината! Благодаря както на главния редактор, така и на всички сътрудници и на всички интерпретатори! Благодаря за наистина много добрия анализ, който направи проф. Балкански! Той ме върна в онези гнезда, в които е снесено не великденското яйце, а идеята за великденското яйце. Тя е, че няма смърт, макар да има форма на умиране – има Възкресение, което прави своето Възнесение! Това са тайните. И те имат своя лик. Този лик, за да излязат тези тайни от ковчега, е жертвата. Жертвата е потреба на неуморността човек-жътвар! Освободете зърното, за да направите своя хляб! Освободете своя Бог!

Ето това е, което ми даде основание да сменя и Молитвата на Любовта, защото не може човекът да живее в грях – измишльотина на институт! Няма грях, има нееволюиралост! И затова трябва да премахнем не ме въвеждай в изкушение. Сътворителят може да усъвършенства биологията ни, но тя не може да оскърбява Духа ни. Духът е Път! И човекът е повече от своя Сътворител. Така че Бог не въвежда в изкушение! Но една институция – може да ви въведе...

Благодаря на всички ви! Със запалено кандило или със слънчева светлина, за да имате право на присъствие и планетно осъществяване. Благодаря, че можем да си пожелаем „Добър път“ в скрижалите на Мъдростта, за да дойдем до онази тайна на Истината, която ни прави безспорно и свободни!

Благодаря ви за приноса!

 

Въпрос: Каква е връзката между българския тангризъм и Планетния Логос?

Ваклуш Толев: Никой не е направил такова голямо роднинство, както тангризмът, с Учението Път на Мъдростта сега. Защото няма по-чиста религия и почти три хилядолетия преди Рождество Христово тангризмът запазва единобожието. Танг Ра няма майка! Безспорно няма и баща.

Потребата на един народ в идеята за посвещение по-късните образци дават – храм. Но в храма може да влезе всеки, докато в олтара на храма може да влезе само онзи, който може да извърши служение, т.е. жрецът! Интерпретациите, които се правят на религиите, могат да имат хронология, но нямат откровение...

 

Въпрос: Как ще коментирате, че освен българи християни има и българи мюсюлмани, че от всички народи българите са най-толерантни?

Ваклуш Толев: Когато говорим за българите, тук идеята не е само, че те не са били ограничени в еднобожието си – те изпреварват човечеството. Българите имат посветеност, а не логиката да отмъщават – това, което правят евреите. Българите приемат робството, но робуването за нас е несъвместимост с онова, което са проповядвали в Европа – искали са мир с насилие. А българите са търсили мир с изтегляне на своята духовност вътре в себе си. Защото тангризмът е наистина религия на единобожието, предварваща всички други. Танг Ра е единственият бог, който дава посвещение с Орендата. Тази духовна даденост има 7 центъра и върховният център е най-горе – в теменната област, и тангризмът я е носил!

Българите нямат идеята „зло“! И затова съм сложил като мото на списание „Нур“: Няма зло, има нееволюирало добро!

 

Изложенията са със съкращения

17.03.2012 г., Пловдив, Културен център Тракарт

 

[1] Ваклуш Толев. Беззаветен завет. 2012, с. 18.

[2] Ваклуш Толев. Беззаветен завет. 2012, с. 7, 5.

[3] Пак там, с. 5.

[4] Ваклуш Толев. Беззаветен завет. 2012, с. 9-10.

[5] Пак там, с. 22.

[6] Пак там, с. 27.

[7] Ваклуш Толев. Беззаветен завет. 2012, с. 30.

[8] Пак там.

[9] Иоан 3:14. Библия. Цариград, 1871.

[10] Нур 3/2011. Посланията – отговорност и служение, с. 10.

[11] Ваклуш Толев. Езотерични школи и мистични учения. Т. 1. Пловдив, Форум за духовна култура, 1995, с. 3.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993