Зареждам...
Материя, Енергия, Мироздание

Материя, Енергия, Мироздание

В материята търсим Божествения Дух, чрез енергията възприемаме Божеството, в Мирозданието виждаме Боготворчеството!

В центъра на нашето внимание ще бъде идеята за Мирозданието или по-скоро за Боготворчеството според различните концепции от древността до съвремието.

За Материята, за Енергията и за Мирозданието науката има свои доктрини; философията има свои системи; религията има свои учения. Светът се разминава не заради това, че има неравновесие в мисленето като идея за Сътворението, а защото има йерархия във възприемане идеята на Сътворението. Там се разминава светът – не че той сам за себе си се разминава. Не може да не бъде различно гледището на натурализма – където природата е първичното, където тя е единственото съществуващо, от онова, което казва библейската доктрина за Сътворението на света: „В начало Бог сътвори небето и земята...; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата“[1]. Йерархията на възприемането, сетивата, с които в света се дефинират известни понятия – материя, енергия и след това домостроителство, или мироздание, са различни. Но тези, които създават доктрините, са твърде нетолерантни и достатъчно остри спрямо онези, които не възприемат техните тези.

Така светът има няколко концепции. Но преди да ги разгледаме, искам да вградя в зида на Боготворчеството един голям празник – Благовещението. Това е празникът на тържеството на Духа над материята, която можа да бъде така добре осенена и толкова много одухотворена, че да създаде онова, което по-късно нарекоха Син Човечески и Син Божий. Защото хората не са навикнали да дават преценка на Мирозданието като израз на Благовещение, на една блага вест, излъчена от Великия Дух. И Дева Мария отреагира, когато `и казват: „Благословена си ти между жените... Ти ще зачнеш в утробата, ще родиш Син, и ще Го наречеш с името Иисус. – Как ще бъде това...?“[2]. Вижте колко естествено отреагира будността на знанието, което е плод на очи, плод на ум, на наука. А тогава са вярвали в Сътворението на света – че е Божий (както и ние вярваме). Ама когато едно зачеване стане от нищото, както Бог казва: Да се сътворят живи души, не можем да си го представим. И се вмъква вътре това, че и Дева Мария (после вече наречена Богородица) ще отреагира естествено, човешки, с разумност, макар и с просветление: Как ще стане това, когато не познавам мъж? Това е реакция на обикновения човек, на ума, но и реакция на светостта – как и от кого?

Този, който може да бъде награден, трябва да има отработена мярка да понася укор. И тя получава укор... Но в края на краищата тя е, която ще създаде едно Миротворчество. Тук обаче има разлика – готова е утробата, която Духът ще осени, но Този, Който ще се роди, е по-голям от тази, която Го ражда. Докато в Домостроителството сътвореното не е по-голямо от Самия Отец.

За да бъде осенена материята, Мировата майка е подготвяна – готвят я много време, цели двадесет години Дева Мария се намира в храм, където Мировата утроба се готви да поеме онова, което Великият Творец беше казал: Да бъде светлина! Така че друг сътворява! И съм правил разлика – Адам, предшественикът на човешкия род, когото наричам ум, е сътворен, а му се предостави едно благо – да ражда. Още по-велико благо има: в сътворения Адам работи роденият от Бога – Христос!

В гръцката митология богинята на мъдростта – Атина Палада, ще я извадят от главата на Зевс, не от утроба. Но във философията на християнството от утробата на Мировата майка идва Втората Ипостас (Онова, Което е в стълба на храма на Мирозданието). Значи всичко е Божии вибрации, а на нас ни остава да изведем Сина Божий в огледална гледаемост, да Го приемем. А Той да извърши онова, което Неговата висота Му е позволила – възможността да приема от Отца Си. Защото най-съвършеното, което е дадено в тази идея за Домостроителството, е: Аз върша винаги онова, което иска Моят Отец![3]. Ето какво върши Той! Значи кого представлява? Безпричинната Причина, както ще го каже индийската философия; представлява Нищото, от Което е всичко!

Древността е сложила поговорката: Ex nihilo nihil fit! – От нищо произлиза нищо! Когато древноримските философи са искали да говорят в отрицание за Нищото, един Лукреций Кар ще каже: „От нищото не възниква нищо по божествена воля“. Не могат да имат друга концепция религиите на митологичните богове! Ето защо те за всяка проява си раждат по един отделен бог. „И поради туй – ще продължи Кар – само страх обзема всички смъртни, че виждат много явления на земята, а често и на небето, и не могат да им разпознаят и разберат причините; и тогава мислят, че всичко това се създава по Божия повеля“[4]. „Timor fecit deos – Страхът създаде божествата“, ще повтарят философите. Защо свободата да не ги създава?! Да се освободи човекът от неопределеното и да потърси знание, формула, да реши битие!

Най-евтино е да се сложи, че човекът е жертва на страх и е подчинен на него. Но човек в духовния си свят страх няма! В мисловния – да, в идеята на неутвърдената безсмъртност – в ума му, който е тленен, не може да няма страх. Това е беда на човечеството. Затова битката е била да се освободим от каменните божества!

Разбира се, съответните божества или неопределените сили в различните религии ще имат и различна роля, каквато е съдбата. Но съдбата в митологиите не е върховното божество. И френският математик и философ Гасенди (1592–1655) ще каже, че съдбата не трябва да се разбира като самостоятелна причина, която създава Мирозданието.[5] Така е – тя, съдбата, не създава Мирозданието! Съдбата не е сътворител, съдбата е само измеримост на това, което сме свършили. В концепцията на прераждането тя е само възмездност, но не и творец. И в древногръцката трагедия и комедия, дори от поетите им, този въпрос е решен – тя се явява само да даде възмездие, а не да върши битие.

Погледнете закона за кармата – той ли сътворява Мирозданието, или ние в своята консумация създаваме карма, съдба? Но някой току ще ви стресне: „съдба – край!“. Не, вие сте същината, вие сте манифестираният Бог! Вие сте това, което рече Христос: „Аз и Отец едно сме!“ Не Ананкето[6], не кармата, не преражданията! Защото нито кармата, нито преражданията са вечни! Щом можете да се освободите от тях, те не са вечни. Но от себе си като Божия същност в Домостроенето не можете да се освободите – няма къде другаде да отидете.

Обратно на тезата, че не може да се създаде от нищо нещо, е другата – че може от нищо да се създаде нещо. Когато доктрината на юдаизма, а оттам и на християнството, говори за Сътворението на света, ще каже, че Бог сътворява нещо от нищо. Бог е единственото Безначално и Безпределно Същество. Той е Самопричина, според догмата за Сътворението на света от нищо. В християнската догматика Бог именно от нищото сътворява всичко, без да еманира материя. И в някои от доктрините на Индия лежи тезата, че от Нищото е всичко, донякъде като еманация – също както в схващането за еманацията на великия Плотин.

Елена Блаватска, която се занимава повече с индийските вещини, слага в основата на цялата Вселена да лежи Безкрайната вечна Причина. При това Сътворението ще има два аспекта или два принципа: първият е абсолютното абстрактно пространство; вторият е абсолютното абстрактно движение.[7] Доктрините на материализма и идеализма също си имат свои поделения – обективният идеализъм на Платон и Хегел, субективният на Декарт и Фихте; материализмът в неговата груба фраза и диалектичен вид. Диалектическият материализъм е изработен съвършено от Маркс, Енгелс и Ленин с идеята за т. нар. „мислеща материя“ като най-съвършен продукт на материята – движение, която се себетвори.

За Сократ и Платон душата е самодвижеща се субстанция. Така казва и материалистическата философия: няма материя без движение, няма движение без материя. И добавя, че „високо организираната материя“ ще създаде мисловния процес – надстройката. (Не същност, а надстройка...) И ще ви направи умни, а това те ще нарекат „съзнание“ или „душа“. Не, древността е с по-голямо прозрение – тя ще нарече душата движение на субстанция. Но не движението си изгражда мислене, а духовната субстанция или Духовният Баща е, Който носи в Себе Си прототипа на Сътворението, носи мислещото същество и със своите сътрудници изгражда планетата, като в нея вгмездва човека. Така в инволюцията стигаме до това, което можем да усвоим като крайност и започваме един обратен процес – процеса на еволюцията!

Винаги съм заставал на тезата, че материята е продължение на Духа – вибрационно и по дължина на вълната. Тогава идеята за инволюцията стои в основата на Сътворението.

  • Всичко е Дух – материята е манифестация на Духа в последното му видимо демонстрирано и усвоимо битие!

Защото, фактически, тайната на Битието се крие в Инобитието![8] Инобитието е реалното. Затова съм казал, че има една реалност по-реална от реалността – това е реалността на Духа! А зрението, възможностите, с които усвояваме, ще ни дадат позитивното, уловимото и признание на слизащия в материални вибрации Дух – като се започне от Причинния свят и се свърши до това, което наричаме Физическо поле, физическа материя. Духът животвори, това е важното! Той е, който ни дава всичко.

Древногръцкият философ Хераклит ще рече: Panta rhei! – Всичко тече! А един Овидий (I век пр. Хр.) ще каже: Всичко се променя, нищо не изчезва. Светът върши своята промяна. Променя света онзи, който е със събуден Дух. Човечеството минава в йерархическите стълби – сега има характеристики на знанието на очите, дори на прозрението на ума, но не още на откровението на Духа. А човекът е най-плътноизградената мироздайност, миротворение, най-изградената космичност. В него има всичко – всичко, каквото Бог е сътворил! Нещо повече – след като Бог е сътворил света, от цялата планетна плът взема градивността за човека. И след това му дава Дихание, което го прави съ-Сътворител. Дихание – дава Себе Си! Разбира се, онова, което взема от Космичната, от планетната плът, е също Негово.

Епикур ще рече, че „материята образува небесните тела посредством натрупването на своя най-подвижен елемент огъня“[9]. (Ето ви теорията за атома, макар че първоизточникът `и е Демокрит.) А това, което освободиха атомите, какво е? Огън. А какво е огънят – материя ли е, мисъл ли е? В Домостроителството ли е? Безспорно, защото там има земя, вода, огън, въздух. Огънят влиза в Мирозданието, имаме го и у нас като Змия-Огън – Кундалини. Ето ви един градивен елемент, който е всичко. Има ли по-властно нещо от Огъня? Какво е Кундалини у нас? Живият Бог, живата сила! Нейния материален образ може да го намерите във всичко друго, но нейният духовен, който чака в сърцевината на човека, ще се явява и ще му се разкрива.

Какво прави Христос на Своята Петдесятница – праща на апостолите по един огнен език. Огнен език – не Светия Дух, Който е Третата Ипостас на Троицата. Тази разлика направете, защото е казано: Върху Този, на Когото слиза Светия Дух като гълъб, Той е Моят възлюблен Син! А това видимо ли е? Много е видимо. Но на тях не им праща гълъба, т.е. Духа Божий. Какво е това? Йерархия – йерархия на духовност, на сила, която може да бъде понесена! Всеки елемент в Мирозданието – земя, вода, огън, въздух – поотделно е толкова потребен за всеки, колкото всички останали. Някой може ли без земя? Ако можеше, нямаше да говорим за бог на земята. Митологиите са имали прозрението от силите, с които характеризират битието, да правят божества. Ето бог на земята – Гея, ето бог на водата – Посейдон, ето Уран, Аполон, Афродита... всичко. В Домостроителството, което е центрирано у нас, има всичко!

Разбира се, милиони години властна е била материята. Защото от кристала на Светоносната материя е трябвало да се махнат прахоляците, за да се покаже енергията, която можем да възприемем и която можем да понесем. А когато с нея се изградим и я направим зрение, тогава ще стигнем до Същината.

Хермес – тази велика личност, ще каже, че „материята е хранителка на телата, а безформеността е хранителка на душите“[10]. Виждате ли, Духът няма форма! Той ще рече, че по средата, между Бог и Нищото, стои Универсумът. А за философията на неоплатониците от Единното се излъчва Световния дух, а от него – Световната душа. Материята – най-нисшето, е еманация на Световната душа. В теорията за еманацията на Плотин и в българския исихазъм има една доктрина, в която се разграничават същност и енергия. Същността е неусвоима, затова има своя посредник, наречен енергия, която е усвоима.

Така енергията не е сътворяващата – тя е само посредник, усвоимост. За съжаление, в религиозната литература се чудят как да отбегнат идеята за исихазма. Могат да говорят за един от най-маститите исихасти Григорий Палама, но нито дума за исихазма. Защо и от кого го крият? Оставям настрана това, което казват за защитата от Палама на Троицата в удар срещу Католическата църква за т. нар. фелиокве[11]. Но за другото, голямото, за самото исихастко движение – църквата ни нищо не говори. А това учение не може да бъде отречено, защото съдържа върховни тайни!

Енергията е възможната сила, възможната светлина, която човекът може да види. Всеки ще извърви път, докато бъде избран: Петре, Йоане, Якове, вземам ви със Себе Си на Таворската планина! Какво видяха там? Преображението! Таворската светлина за нашите исихасти е видима (тя е направила и дрехата, и образа на Иисус бели като светлина[12]). Енергията може да представи същината на Бога, който е в човека (както човекът е в Бога), защото същината не може да бъде понесена от нашата още недостатъчна йерархическа цялост. Ето дълбочината на българския исихазъм – да ви постави енергията като възможна светлинна сила, осезаема (макар и за избрани). Енергията е поносима от човека – за разлика от същината, която е само Божествена. Но именно тя, чрез своята енергия, дава знания, тайни и мъдрости, които носи.

Дева Мария поема само енергия, защото Светия Дух няма образ на видимост. В старозаветието този акт е т. нар. осенение на пророците. И в други религии получават своето осенение – риши, сибили, оракули... А при Кръщението на Иисус има открита демонстрация на тази сила под форма на гълъб – на Третата Ипостас!

Вижте колко възможности носи човекът, минал през различните стъпала, но дошъл от това, което е реален образ в идеята на Сътворението, даден в Символ-веруюто: Бог, Отец, Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо. Да, видимото е ясно. Но някой, за да говори за невидимото, трябва да го знае. Иначе човек няма откъде да си го вземе.

„Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото“[13], пише апостол Павел. Това показва, че материята е само форма, в която абсолютната Воля на Бога създава свои видими и невидими светове. Самата словесност показва, че е имало прозрение, което е гледало и в невидимото, в онова вътрешно голямо царство, което Христос нарича царство Небесно.

В Домостроителството на религиите по времето на Христос липсва идеята за царство Небесно. Душите отиват в преизподни, но не и в Небесно царство. Ето нещо невидяно тогава. Едно Домостроителство се допълва и се изяснява! А безспорно от невидимото идва видимото – то е продължение. Кое слиза в селенията на Земята, че да бъде видимо? Божието! Защото човекът е Богосътворен, защото е син Божий. В материята можем да видим Божествения дух, а чрез енергията можем да възприемем Божеството! Онова, което можем да наречем Същност, е най-висшето. Затова Йоан ще пише: „Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни“[14]. А сега някоя, седнала на приказка с най-ниския свят, току обяви, че е говорила с Бога... Нека си говорят с когото могат, но да не казват, че това е Върховният. Ето защо са дадени доктрините – те улесняват човека да разбира повече от своята евтина знайност.

Сами сме свидетели колко много е разработена идеята за енергиите. В края на XIX и началото на XX век се създаде едно учение на енергетистите – философска концепция, нареченa „енергетизъм“, в която се говори, че всяко битие и събитие е енергия и че материята и Духът са нейни прояви.

След това материалната физика ще раздели енергията на кинетична и потенциална; ще изведе великата формула, че енергията е равна на масата по квадрата на скоростта на светлината – формулата Е = mc2 на големия Алберт Айнщайн; ще се роди идеята за едно четвърто измерение. Наруши се представата за измерността на света – енергията дава възможност да се „наруши“ триизмерността! А с откриването на четвъртото измерение могат да се решават вече задачи, които са в свръхмисловното знание на човека и които могат да дадат друга характеристика на сътворения човек. Тяло, мозък – има ги, но има и психе, душа. Нямаме само видим, имаме и невидим свят. Имаме присъствие в нещо, за което не сме знаели, а всъщност сме в него. Не само четвърто, а и пето измерение ще открием... Така ще се свали една голяма дреха – тежката дреха на човечеството от триизмерния свят. Човекът, като най-съвършено домостроителство на Отца, ще намери в себе си и другите измерения! Енергията ще му даде знание за неща, за които само велики спекулативни умове могат да решават (спекулативни в добрия смисъл на думата, т. нар. от философията интелигибелни[15] умове).

Айнщайн е блестящ, когато открива тайната, че няма абсолютност на времето, а има време-пространство, което дава четвърто измерение. Често съм казвал: Пестете не времето, а енергията! Енергията търсете – тя трябва да ви избави, защото тя лежи в Същината. Най-ценното в Сътворението на света и най-ценното в пътя на човека е не времето, а енергията.

Всяка енергия получава своята изворна храна от най-висшето.

 

  • Чрез енергията се Самоизявява Самият Бог!

 

Енергията е тайната на нашето развитие! Затова ние трябва да я съхраняваме и да я влагаме там, където търсим растеж. Има един върховен обмен на енергийни потоци на различни нива, които съхраняват и развиват. Така нашата плът е вибрация на планетата.

А вътрешната енергия на тялото е един сбор от кинетични и потенциални сили, които излъчват вълни. И тогава няма защо да се учудваме на екстрасенсните възможности – имаме биологични енергии, утре ще се говори за астрални енергии, вдругиден – за духовни енергии. Те са и ще бъдат, а ние трябва да ги осъзнаем.

Айнщайн ще каже, че най-непонятното на света е, че той е понятен. Ето как се надсмива над това, което твърдят различни философи – че светът бил неусвоим. Не, светът е понятен! И няма по-понятно нещо от вътрешното съзерцание, че човек е Божие сътворение.

Трябва да съзнаем нашето посвещение, нашата духовност, нашето вътрешно зрение... Не зрението само с двете очи – има будност, има прозрение, има откровение, има провиденция. Колко много са степените на познание на света у нас и вън от нас! Надписът на храма на Аполон в Делфи: Gnothi seauton... – Познай себе си... – е само една частица от стъпалата, по които можем да обхващаме света. Преди да сме го обхванали вън от нас, трябва да го схванем вътре у нас – ето какво показва изразът Познай себе си и ще познаеш света и боговете! Домостроителството е изграждано от Този, Който не може да бъде характеризиран, до този, който може да бъде характеризиран и е усвоим. Да характеризирате Мирозданието – това наистина значи да влезете в себе си и познавайки себе си, да сте разгърнали Бог. В йерархията на Сътворението най-съвършените същества не са, както се казва: „И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата...“[16], които стават живи души. Най-съвършеното Му творение си остава човекът!

  • Човекът е първообраз на Мирозданието!

Да познаем света, но като феноменалност, е много по-лесно, отколкото да познаем света чрез себе си. Защото феноменът, защото Мирозданието като изявена цялост говори за Бога в Неговото творчество. Има белези, с които можем да характеризираме, белези, с които можем да говорим за прояви на Божеството. Да, но достатъчно ли е? Това са само натрапчиви явления. И всяка теология непременно ще сложи схема как съвършено са разположени планети, звезди... – всичко. Но това е външно знание. Ето защо е речено познай себе си! В себе си можеш да забележиш всяка вибрация на недоволство, която носи смут в твоя звезден свят! Защото светлинни години те далечеят от Космичния свят и ти не можеш да видиш смута там, в голямото Домостроителство. А в собствения си свят можеш и тогава пред тебе стои необходимостта за съвършенството!

В Библията има един псалом, където четем: „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене“[17]. Това е великата тайна: Правия дух вътре в мене обнови – извикай го! С какво, значи, ще познаем света? С правия дух, който е у нас. И в Блаженствата е казано: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ – ще Го видят, но „миротворците... те ще се нарекат синове Божии“[18], т.е. ще Го живеят. Не е достатъчно само да Го видите, трябва и да Го живеете! Как се живее? Като познание у нас. (Следователно вложен е в човека.) Как ще Го живеем като познание? Като създадем у нас сърце чисто и обновим правия дух у нас. Ето йерархията на слизането и на познанието.

Пробудата на „правий дух“, сложен в човека, е великото съзерцание на усвоимост, независимо от дрехите, с които сме натрупани – от едно телесно до едно будно причинно съзнание ние имаме тази еволюция. Така в битието се изгражда човекът. Както ще каже доктрината Санкхя – изгражда се с гуните, т.е. с качествата, силите, които действат в света. (А в окултизма се говори за светове, или полета: първо, второ, трето, четвърто, пето, шесто, седмо – със своите сили.)

Първата гуна е светлината, или както те ще я нарекат – сатва. Това е доброто – принципът, от който е просмукано цялото творение на Бога Брама. В човека – добродетелта, хармонията, равновесието. Какво беше рекъл Бог Отец? Fiat lux! – Да бъде светлина! (Този, който познава тези таблици на религиите, много ясно ще намери връзките, ще намери координатите.)

Втората гуна е тъмнината – тамас. Това е инертното, а когато стане въпрос за нравствеността – апатията, невежеството, леността. Какво трябваше да победи Бог Отец? Тъмнината – „тъмнина се разстилаше над бездната...“[19] Ето полярната сила: Върховния и материалния свят.

В това пространство ще се движи третата гуна, която е действеното – раджас. Това е страстното – безпокойствието, възбудата, влечението, което е като вятъра. Защото има причини, които ще отработят прототипове; има висше мисловно поле, нисше мисловно поле; има поле на желанията – със седем поделения. Ето го този велик повей, който люлее човека от Върховното – от светлината, до тамаса – до тъмнината. Всичко това го има в цялост, но не могат нашите очи да го уловят. И ако искаме да говорим за Мирозданието, трябва да говорим за себе си!

Казал съм, че материята не може да бъде отречена, защото тя е Божието продължение, а трябва да бъде одухотворена! Погледнете себе си и кажете – има ли по-съвършено мироздание с осъзнаване на тези сили и с приложение на една етика? Безспорно тази етика има най-голяма власт само тогава, когато е религия. Другото е закони. Астрономията ги изучава. Но геоцентричният модел заблуди човечеството с хилядолетия (т. нар. птолемеева система). А Демокрит заблуди човечеството, че няма „томос“ (делимост), и че материята се състои от атоми (неделими частици).

Науката е бедната сестра на истината, но е сестра и си върши своето – това `и е работата. Нейната роля не може да бъде оспорена, защото работи с ума – с поле, създадено от висшите енергии. (Казвам, че Адам е менталното тяло.) И една нагледност, впрегната в науката, реши проблем, чрез който човечеството разкри част от Домостроителството. Естествената сила – гравитационния закон, който Нютон откри, е съществувал и преди. И да не беше го казал Нютон, законът си е действал. Има неща, които съществуват, а някой ги разкрива – било чрез духа си, било чрез ума си – за да осъзнаем присъствието на Бога у нас.

Според светите отци, причината за битието на света на материята е само волята на Бога. Това е прозрение, а естественият ход на науките и опитът на човечеството го доказва, независимо от официалните науки, които още много ще спорят и ще се карат с религиите. Не че в религиите всичко е съвършено. Когато религиозните служители, дори философи, са казали, че философията е слугиня на религиите, са загубили трезвост по отношение ценностите, които умът дава. А угодничейки на науката, са приели научни глупости, каквато е идеята за геоцентризма. Цели векове са ковали различия с откритията и са изгаряли на клади мъченици. Така насила са направили великани онези, които чрез науката са открили истини.

Така че светите отци в своите прозрения не са далече от големите тайни, но много малко са отделяли време върху това, което може да се нарече наука в религията. Прозрението може да даде тайни, но трябва да се предоставят на изповедника във възможната за него усвоимост! Това се нарича принос на ума в делото на откровението. Знанията трябва да се предоставят във възможна усвоимост и тогава се изгражда олтарното, обредното, чрез което се свързваме с Бога. Иначе се прибягва до безизходното, наречено догма. А догмата спира мисленето. И не само спира мисленето, но не се приема и възможността за друго Откровение!

Религиите трябва да научат, че не могат да стоят на едно место, както домостроенето у нас не стои. Намерихме телескоп, за да гледаме звездите; въведохме символи, за да свидетелстват за тайни знания; създадохме магични кръгове... За съжаление, създадоха се и магийни формации, и книги, пълни с нисше магьосничество. Сега много по-изчистено може да се приеме едно провинциално знание на обикновената философия, отколкото дебрите на магическите формули на заклинания. Защото някога на първичния човек в първичната му магичност не му е липсвала опростената интуиция – тя му е давала вътрешно откровение. Сега умът пречи на опростената интуиция. Умът е, който сложи завеса на първичния елан[20] – на интуицията, която човекът е имал в своето първично ходене и на която не е пречила спекулативната и дребна мисъл.

Тома Аквински (1225–1274) е първият от схоластичните мислители на Католическата църква. За него много хвалебствия има, защото свързва християнството с аристотелизма. Ученик е на Алберт Велики (доминикански монах), който веднъж му предоставя правото да остане в неговия дом, където има говореща машина. (Още през ХIII век – така че да не се чудим много на роботите сега.) И когато Тома останал в стаята му, какво да види – нещо вътре в един апарат говори. Той помисля: „Господи, какво е това? Магия...“ И изпотрошил апаратурата. Можете ли да си представите? Това е свети Тома Аквински – да изпотроши апаратурата на Алберт Велики, на великия алхимик, маг на знанията! Защото католиците от дяволи непрекъснато се плашат. Целият този средновековен схоластичен момент е пълнен само с лъжливите дяволи на Католическата църква.

Но имало е мъже в дух и наука.

  • Всеки от нас е един дом Господен и носи всичко, каквото Бог може да направи в своя Дом!

Щом няма още духовната зрялост, човечеството чрез ментала ще създава познанието – докато дойде пълнотата на науката с всичките възможности, вложени у нас. Вложени са умът, интуицията, откровението – за да създадем целия образ на Домостроителството. Дългият, големият процес започва с ума, с разума, а след това е разсъдъкът. Защото разсъдъкът е първият, който може да дава тайни – след него са интуицията, откровението, това, което един Палама ще каже, че чрез съзерцанието се върви към Единството; чрез екстазата се постига Вътрешния – към същината през енергията. През енергията, защото тя е посредникът между същина и човешка възможност за възприемане. Тя е посредникът, който ще ви освободи. Кога? Когато можете да кажете: „Аз и Той сме едно!“.

Дадена ли е такава възможност, отворена ли е в историята на културите?! Не става въпрос само за Лъча на Религията, който ви доближава чрез олтар и зрение, чрез обред и поклонение в признание на нещо, което е вън от вас и по-голямо от вас. Не! Става въпрос, че Този, на Когото правите олтар, е вътре у вас и ви казва, че сте Единство с Него! Това е един момент от голямото знание на човека за себе си, когато се изгражда.

Това знание показва един Едип цар – когато застанал пред Сфинкса, отговаря на въпросите му. Едип е изгонено дете от баща си, защото е предсказано от оракула това, което после извършва. Носел е потенциално акта на убийството на своя баща. Това е една от великите тайни, които древността е оставила и за съжаление никой не ги разтълмя. Кого е трябвало да убие Едип? Баща си. Кой у нас е бащата? Духът. И този Едип, овладян от плътта и воден от времето, извършва убийството, но разгадава това, което не могат да разгадаят другите – тайната на Сфинкса.[21] С какво? С буден ум! Ум, който го въвежда в ложето на кръвосмешението и го отвежда до себеослепяване. Ослепява се, защото очите на знанието, което има, не са давали още великата тайна. Вижте как градим себе си! Трябва да „убием“ духовното, за да станем съвсем земни, и когато сме толкова земни, че сме направили кръстословицата на кръвосмешението, да дойде интуитивното прозрение.

Едип открива, че е убил баща си и че е спал в ложето на майка си. А майката коя е? Утробата, материята. Тогава си изважда очите, които му дават земно знание, които му дават отражение – това, което една психология ще каже, че е възприятие, и то ще расте до понятие. Да, то е много потребно, но не значи, че е вечно. Човек трябва да се научи да еволюира, да се освобождава от усвоеното. Едип е принуден да си извади очите, но отгатва тайната. Подсказано е, че е позволено да събуди в себе си знания, които Сфинксът крие. А Сфинксът е смълчаната воля и неразгаданата мисъл! Но някой може да разгадае тази енигма. И го пускат да отиде в ложето на майка си, след като убива баща си. Вижте колко голяма е творческата деятелност, когато ще се губим в материята. Защо? Можем ли да направим материята да еволюира? Можем! Можем ли да се спрем пред изкушението? Можем! Можем ли да поискаме не зрение, а прозрение? Можем и трябва, ако искаме да правим Мироздание! Ето ролята на прозрението, наречено ясновиждане.

В Мирозданието, където именно човекът е най-съвършеното, е сложена идеята за ясновидство. Не става въпрос за гледачките, а за великото откровение, което големите Учители имат. Вложено е! Всеки е една вселена – носи материя, енергия, Домостроителство. Защо са сложени тези неща, какво е човекът? Продукти ли са те у нас или са едукти[22]? Не, те са същности у нас!

Всеки в своята инволюция носи тенденцията да „убие“ баща си – Духа си. И когато го е убил, живее в царството на страстите си. Но идва пробудата. И тогава си казва: защо ми бяха тези очи, какво ли не ми причиниха? Разбира се, никого не съветвам да си вади очите – говоря за слизането, за инволюцията – до великия момент на прозрението. Както Адам и Ева – ядат от плода на знанието и ги изгонват от Рая. Защото станаха като Нас, да познават добро и зло – двата големи принципа, които лежат в това, което е цялостно: Дух и материя. И докато не одухотворим материята, тя ще представлява зло за различни философски и религиозни доктрини. За школата на нашите богомили тя е била зло. И не може да не бъде зло, след като те не правят усилия да намерят духовната `и валенция.

Няма зло, има нееволюирало добро! Това е свобода на душата ни за едно върховно знание. Така че в никаква бъднина това, което наричаме последни вибрации на Духа, няма да бъде вече зло, а едно нееволюирало добро. И бъдната свобода е материята да бъде одухотворена! Тогава ние ще сме освободени от това, което двете очи или малкият ни ум, или дори голямото доктринерство ни учат. Както и един Имануел Кант (1724–1804) казва: Разумът се раздвоява в противоречия. В какво да вярваме? В Категоричния императив!

Духът не може да бъде характеризиран! Той си ражда чеда – енергията, материята... Някои теолози казват, че целта на Сътворението била благостта, радостта, славата, която търсил Бог. Но може ли Бог да търси слава? Това е толкова недопустимо! Та тя е измерение на чувства, тя е измерение на неовладяна мисъл, на комплекси в размера на голямото в лицето на малкия. Да създава заради слава... и бил благ... Много недоскопосани неща има в теологиите. Но пък трябва някак да се създаде възприемчивост за характеризиране на Духа на Бога. Нужна е на хората някаква характеристика – Всеблаг, Всемогъщ, Вседържител... А Той държи Себе Си – как ще е Вседържител? Има ли нещо повече от Себе Си, след като е всичко?! И защо Му е евтино величие? Но – наша възприемчивост... Това са наши щения, с които можем да живеем или да се характеризираме в стълбицата за съвършенство – подбудители или индикатори, с които се познаваме и измерваме в света.

Ето как един Хегел формулира своите схващания: Самотен бил великият създател на световете. Той чувствал липса и затова сътворил духове. (Горкият Създател!) Блажени огледала на неговото блаженство. (Натруфености.) Най-висшето същество не намерило нищо равно на себе си. (Поне признание.) Но из чашата на цялото царство на духовете за него пенливо се лее безкрайността.[23] Можете ли да си представите колко човешка измеримост в нечовешко уловимото величие на Твореца!? Може ли да се каже – самотен бил!? Вижте, самотен е бил Адам. И в книга Битие е казано: „Да му сътворим помощник...“[24] Но никъде не е казано, че Бог е останал самотен, та е имал нужда от духове, огледало на Неговото блаженство. Недомислия, по-скоро липса на прозрение. Самотен Бог – такова нещо няма и не може да има! Отделен е въпросът дали този Бог ще бъде удовлетворяван от цели, които Му поставят понякога. Да си създадял слава и радости!? Дори един човек, който е победил своите страсти, не се чувства нито самотен, нито му е нужна слава. Как може да се вгмезди в понятието „потреба за слава“ Сътворителят?! Отделен е въпросът идеята за света и идеята за нашето съвършенство потреби ли са на Твореца.

Така е, когато наполовина имат прозрение. Но и не можем да искаме прозрението на философите да бъде равно на прозрението на посветените. Само посветените могат да казват големи истини. Иначе ще се остане в идеята на представата, с която Санкхя, например, ще ви даде Пракрити и Пуруша и ще съчетае всичко с гуните. Но това не е достатъчно!

Не от самотност Бог е сътворявал и не от това, че е чувствал липса. Много е трудно да определим на Твореца какво Му е липсвало и какво Му е било в излишък, за да направи това или онова. Най-големият мисловен недоимък е да определяме какво Му е липсвало, та да Си създаде блаженство... Това е квалификация на нашата възможност, но не и прозрение на нашия Дух. И затова се явяват след това големите Учители: Не око за око, зъб за зъб, както Мойсей казва на своите, а обичай врага си – ще рече Христос. Съвършено различно прозрение!

Вижте колко големи разлики съществуват, когато искаме да характеризираме битиетата. А всички свещени книги са написани по боговдъхновение. Но боговдъхновението не е равно на Богооткровението. Затова в света има само две Богооткровения – на Хермес и на Христос (дадено на Йоан).

Религията има най-голяма власт, защото Лъчът на Молението много бавно и мъжделиво свети от материята към Бога, но е най-устойчив. А човекът не може да бъде само в Лъча на Религията, нито само в Науката, във Философията, в Лъча на Администрацията. Човекът е идея за самосъхранение – най-напред като корпус. Но в дълбочината на пробудата си разбира подтика на една еволюция – че го тласка някакъв Дух, който е изградил цялата тази негова къща, за която посветените казват: Ти си храм Божий! В човека не е вложена съблазънта, а будността, че е храм Божий!

Светът поне ни остави формулата: „Човекът е един микрокосмос“. (Това ще го намерим сгърнато и в учението на Лайбниц за монадите.) Не защото е съставен от четири елемента, които безспорно са Божие дело, а защото притежава всички потенции на Космоса, т.е. всичко, що Бог е излъчил.

Попитайте се и защо има предсказания, че в еди-коя си година ще погине светът. Досега десетки пъти трябваше да погине – не погина. Може ли Бог да погине? Не. Може да се видоизмени светът, но да погине – не! Това трябва да се разбере един път завинаги! Когато казвам, че не трябва да отричаме материята, а да я одухотворяваме, самата идея за одухотворяване на материята е гибел за онова, което е било. Ако можем да се откажем от злото, т.е. да го „направим“ нееволюирало добро, няма ли да умре нещо? Ще умре. Трябва ли да се страхуваме? Не. Нека се научим на тези промени! Няма да погине светът, защото Бог го е направил! А пък нека хората си говорят какво ли не...

И тогава трябва да се попитаме: Какво е това, което наричаме Мироздание в Космичната му цялост, във Всемирното му знание на всеизмеримост и неизмеримост? Защото светът е измерим с нашите схващания, но не е измерим, когато кажем, че е Божий – никой не може да каже нито границите, нито безграничността на Бога!

Абсолютната Божия Воля в Своята идея за Домостроителството опровергава пантеизма – отъждествяването на Бога и света; епикурейството – произхождането на света от движението на материята; дуализма – двете начала: материя и Дух; тезата за еманацията... Остава Самоизявата на Твореца!

 

Въпрос: Астралното е четвъртото измерение, менталното – петото. Има ли шесто и седмо измерение? Кое е последното?

В една йерархия на субстанциално-материални вибрации с различна дължина на вълната безспорно има и шесто, и седмо измерение. Но когато стигнем шестото – Причинния свят, ние не можем да говорим за усвоима материална субстанция, каквато е тази на ментала или тази на астрала. Променена е формулата на субстанцията. И безспорно тогава за това, което искате да усвоите и да познаете, трябва да имате съответния орган и съответната функция, за да бъде изразено. Както е при цялостната интуитивна откровеност. Тя не е проблем на физически орган само. Някой да е видял Христос да гледа на карти, на ръка или да демонстрира ясновидство? Не. Той е имал вътрешното посланичество, с което едно знание може да идва до хората! Това е нещо съвършено различно. Другото се получава от нисш или висш мисловен свят, дори ако щете от Причинността, но голямата тайна на великото Учение е вътрешното послание, което не може да бъде определено субстанциално.

Седмият център е Мировото ни съзнание, но присъствието в Космоса е нещо съвършено друго. Може да се описва, но само който го е притежавал и е бил, може да го определи. А то не бива и да се казва...

 

Въпрос: Споменахте, че християнството е казало: „Познай себе си и ще познаеш боговете“, а отричате, че може да се види Бога и да се ортува с Бога. Аз казвам – създадох Бог, за да се създам!

Вижте, първом, познай себе си и ще познаеш боговете не го казва християнството, а го дава древната философия и го пише на храма на Аполон. Християнството не може да каже: „Когато познаеш себе си, ще познаеш боговете“, а „ще познаеш Бог“. Това са различни неща!

Отричам възможността да се види Бог и да се „ортува“, т.е. да се хортува – да се говори с Него поради йерархията на будността. Вие можете да срещнете един бог като Аполон или като Зевс и да си направите разговор. Говорете си... Но не можете Бог Отец да срещнете! За това са дадени знания. И пак ще повторя – същност и енергия. Енергията е посредникът – да можете да възприемете Същността, в която иначе ще изгорите. Този, който познава малко Кундалини, ако му се е пробудил, да не казвам какво би изпитал, когато текнат енергиите по него. Тогава вие можете на пет метра, на десет метра да излъчите светлини. Но това значи ли, че сте говорили с Бога? Може ли да се отлъчи едно астрално тяло от телесното – да, йогите го правят, но това няма нищо общо с акта, за който говорим. Едното е възможно, а другото изисква подготовка.

Така че не може да си хортувате с Бога, но с някоя мисъл-форма за Бога като икона, която сте наблюдавали, като внушена мисъл, която имате, или в някаква църква като на съботяните или петдесятниците може. С такъв бог може да си говорите и може да се срещнете. Това не ви се забранява. Той е толкова бог, колкото и другите.

Казвате: „Създадох Бог, за да се създам“. Не знам кой сте вие. Хубаво, че сте създали бог, стига да можете и да се създадете като бог. Но да се изживеете като Бог – не, защото вашият създаден бог няма нищо общо с това, което е Бог, Който е. Вие си го създавате и може да бъде една мисъл-форма. С нея си говорете колкото искате, в това няма опасности.

 

Въпрос: Каква е разликата в йерархията на светлината на Витлеемската звезда, светлината на Преображението и Възкресенската светлина?

Разликата е много голяма и когато съм говорил за тези моменти, малко по малко съм ги осветлявал.

Витлеемската звезда е вестителка на Нов завет. Светлината на Преображението е един от най-съвършените моменти в демонстрираното служение на Христос, когато именно енергията е дала своя образ, за да се разлъчат два завета – заветът на Мойсей и Илия със завета на Христос. Тази светлина е граничната линия на заветите. А Възкресенската светлина е идея за нова култура – една нова тайна, която ни открива Христос. Това е голямата разлика. Три съвсем различни неща.

 

Въпрос: Моля да коментирате въпроса за един език и единна писменост в първото човечество. Кои са масоните и имат ли връзка с религиите? Кой е Майтрея – брат на Буда и вестител на нова епоха ли?

Мозъкът на човека, както и ларинксът, върху които са работили висшите енергии, са един голям момент от историята на човечеството, който йерархира и расите.

Върху мозъка е работила висшата полова енергия. И тези, които разбират, ще видят защо през цикъла на пубертета, например, именно тази енергия е свързана и с пробуденото вече мисъл-поле. Върху ларинкса също. Вижте колко съвършена енергия, която има възпроизводствен характер, е работила върху една от същините на човека – изговора!

Първият белег, с който човекът става човек, това е, когато е пробуден умът. В Адам, а след това и в потеклото му, е пробуден умът, който трябва формираната от очите мисъл да я изрази, за да създаде хармония. И ненапразно Господ води при Адам животните – той да им даде имена... (Това са големи тайни!) Изговор, чрез който човекът след това ще може да събира енергия, която да съхрани; енергия, която да развива; енергия, която може да взриви първичностите. И когато чрез тази цялост на енергията започват хората да се освобождават от грачене (казано фигуративно), решават да издигнат кула до Небесата. Благодарност! А не са знаели, че имат да вършат нещо още по-голямо. Не е бил достатъчен вече само изговорът, а е трябвало да се върви към безсмъртие. Идея! Човечеството с изговора си трябва да търси идея за безсмъртие. И понеже още не е готово, става миксерът на езиците...

Ще има ли един език и единна писменост? Общ език ще има, но той няма да бъде азбучен, защото телепатията в бъдещата шеста подкоренна раса ще бъде нещо нормално. Това не значи, че веднага ще стане. Човек ще спести ръчен труд и хартия... Мислеха, че като дойде компютърът, хартията ще намалее поне петдесет на сто, но тя като че ли пак се харчи. Представете си какво „богатство“ от излияния се трупа...

Съвършенството на езика идва, когато имаме съвършена мисъл! А щом мисълта може да се чете, щом мисълта може да се предава, ще има и съвършена кореспонденция.

Кои са масоните? Има вече доста книги издадени. Едни считат, че това е една много стара религиозна организация, че нейният върховен шеф е архитектът на Йерусалимския храм по времето на Соломон Мъдрий; други считат, че в Средновековието е създадена; трети, че дори още от египетските мистерии съществува... Но тъй или иначе, това е една организация, която е сбор от личности, които в различни моменти от религиозно битие са преминали към социално служение – от всемирни цели си поставят конкретни задачи: стават световни водачи, подпомагат държави, ръководят световната политика. И някои от упреците са, че са направили Октомврийската революция...

Кой е Майтрея? Майтрея не е брат на Буда – нито физически, нито духовен. В „Агни йога“ още в параграф първи се говори, че бъдещият Миров Учител ще носи тази благодат – Майтрея, която фактически ще е вестителство на новата култура, на новото Учение. Не е духовен брат на Буда, защото Буда не е от най-съвършените. Макар че последователите на будизма считат, че той е от най-висок ранг посветени, това съвсем не е вярно. Може да е Велик посветен, но Учението, което остави – будизмът, е от йерархията на Правдата, която е много далече от Учението на Любовта. Да вадиш меч срещу желанията, да убиваш желанията и да мислиш, че си се освободил от света... Но за времето си Буда е свършил голяма работа.

 

Въпрос: Каква е връзката между сътворяване и еманиране?

Връзката е много голяма, защото още в книга Битие се казва: Да бъде светлина! И биде. А еманирането е от Него да излиза енергията за формирането на света.

 

Въпрос: Г-н Толев, как да повярваме на Учителя на Мъдростта, че е новият Миров Учител, след като той досега един път не си е свалил ризата да ни покаже известните 31 белега на белязаните Мирови Учители? Или те се намират на интимно място, или са скрити вътре в тялото...

На този въпрос, чиято гнусота усещам – и наистина ми се повръща – ще отговоря с думите на Христос: Тома, блажени са, които не са видели и са повярвали. А ако трябва – аз съм ходил на обществена баня...

 

Въпрос: Къде е Божията връв между Диханието и Светия Дух като Трета Ипостас?

Между Диханието на Отца, защото Той е, Който го дава, и Светия Дух като Трета Ипостас връвта е Единосъщието. Единосъщието, Усията – не подобието! Адам е създаден с ясното слово на Твореца: Да създадем човек по Наш образ и Наше подобие! И затова има доста много отклонения, които наричат Иисус Христос подобие, а не същност. А подобието е сътворено – същостта е родена! Диханието е именно на Бог Отец. А Бог Светий Дух, както е казано и в Символ-веруюто, изхожда от Отца Си. По същност са еднакви, по битие – различни!

 

Въпрос: Каква е връзката между съзнание и енергия?

Това, което официалната психология нарича съзнание, е тази мрежа, чрез която умът, емоционалността като астрална вибрация, разбира се и волята, отработват възможността за познание. Съзнанието не може да бъде излъчено – изразява се като мисъл. Чрез него човек изказва мисли. А енергията, която на Таворската планина е излъчена от Христос, е не само съзнание. Тя е цялата Му аура, всичко, Азовата Му, духовната Му същност. За да се възприеме духовната същност, се минава през вибрацията, наречена енергия. Докато съзнанието може да отрази само онази будност, която в даден момент ум, сърце и воля изразяват като едно състояние или раждат като доктрина.

Освен това между едно лично съзнание и Мировото съзнание трябва да се прави разлика. Мировото съзнание не е на личност, която е отработила известно свое познание или определение от познания, или това, което можем да кажем – мироглед. Защото чрез личното съзнание вие може да изразите мирогледа си. Мировото съзнание е вече присъствието ви във висшите полета вън от вас. Затова за Мировото съзнание ние говорим, че имаме пробуден един център, който се нарича „чашата“ – четвъртият център. (А има и разлика между този четвърти център, като Мирово съзнание, и Всемирното съзнание, което седмият център ви дава.) Така че Мировостта е будността на четвъртия център – там вие не изразявате нито ум, нито воля, нито сърце, а сте част от духовното осенение!

Когато човек се осъзнае като божество, това познание безспорно е дошло от онова, което наричаме Книга на Живота. Фигуративно това са страниците, които Кундалини пише. Тези страница са изработени от онова енергетично или духовно-същностно Дихание, което Бог влага в човека. Диханието е, с което той става божествен. Така че онова, което му е оставил Бог, стои там. А когато предоставените му лична воля, ум, сърце достатъчно работят по правилата на усвояването на съвършенството – тъмнината да я осветлявате, осветлявате, осветлявате... – ще се стигне до положението между светлината и еволюиралата тъмнина да няма разлика.

Тогава вече и Дихание, и Божественост, и Кундалини ще са едно!

 

Из Слова на Ваклуш
в Пловдив, Софя, 1995 г.

 

[1] Битие 1:1-2.

[2] Лука 1:28, 31, 34.

[3] Йоан 8:29.

[4] Бонгард-Левин, Г. М. Древноиндийска цивилизация – философия, наука, религия. София, Наука и изкуство, 1982, с. 211-212.

[5] Радев, Р. История на античната философия. София, Наука и изкуство, 1983, с. 313.

[6] Ананке – в древногръцката митология, богиня на съдбата. (Бел.ред.)

[7] Блаватска, Е. Тайната доктрина. Т. 1, кн. 1. София, Астрала, 1993, с. 61.

[8] Нур 2/2004, с. 9.

[9] Радев, Р. История на античната философия. София, Наука и изкуство, 1983, с. 313.

[10] Кузанаш, Н. За ученото незнание. София, НИ, 1992, с. 116.

[11] Въпросът за това от кого изхожда Светият Дух – дали само от Отца или и от Сина. (Бел. ред.)

[12] Матей 17:1-2.

[13] Евреи 11:3.

[14] Йоан 1:18.

[15] Интелигибелен – познаваем само с помощта на разума, чрез интуицията. (Бел. ред.)

[16] Битие 1:21.

[17] Псалтир 50:12.

[18] Матей 5:8-9.

[19] Битие 1:2.

[20] Elan vital – жизнен порив, термин от философията на интуицията на Анри Бергсон. (Бел. ред.)

[21] Данчов, Н., Данчов, И. Българска енциклопедия. Т. 1. София, Медицина и култура, 1992, с. 421.

[22] Еductus (лат.) – изтеглям; извеждам, отвеждам (Бел. ред.)

[23] Хегел, Г. История на философията. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1982, с. 183.

[24] Битие 2:18.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993