Зареждам...
Откриване на учебната 2013/14 година

Откриване на учебната
2013/14 година

Събожникът е духовното светилище на венчания човек – бог в развитие!

Звучи Молитвата на Мъдростта

 

Амин! Бъдете благословени от Небето и всичките му Синове! Пътят, който сме очертали, ви чака. Нека делото на признателност и служение не ви умори!

Честито ви! Добре дошли! Благодаря ви от сърце, че ви виждам днес! Аз все по-рядко ще ви виждам, не може вече навсякъде да бъда, но с еманациите ще бъда при всички.

Благодаря от сърце, че Пловдив направи това приемане! Честито ви новите тенденции, новите знания и новата култура, която искате не само да имате, а и да приложите!

 

Изложения от Румен Сейреков, Кръстьо Ламбев, Йордан Епитропов

 

Има една истина – в историята на човечеството не са дадени ония съществени елементи, които да изкласят в религиозните съзнания. Разбира се, учението на първичното съзнание е, че трябва да има бог. Но никой не каза откога има индивид, който може да има бог; не се каза откога има общност, която може да има божества – било хималайски, било римски, било олимпийски...

Божествата са олицетворение на човек, който се събужда за олтар! Олтарът е първата представа, че има човек. А никой досега не е казал кога дойде човекът. Човекът е първият, който е имал олтар. Молитва е имало винаги, но олтар – не. Олтарът е вече съставка на Учение. Или най-малко това, което прилично се казва – коленопреклонение, но то не е още събудена отговорност за молитва. Молитвата като събудена отговорност е трябвало да му я даде някой Господ.

Идеята, която Учението Път на Мъдростта изведе от хода на човешката история, това е, че хората, преди да имат олтар, имат единство между събудена отговорност за душевност и признание на Всевластност. Не е проблемът само за молитва, а за чувството на отговорност дори когато човек взима своя обяд, своята вечеря... Това е събудена отговорност, за да може да се даде признателност. Признателност към Висшето, която още първият човек, когато завали дъжд, е показвал. Тази признателност е първата искрица да имате общественото име, което ви осветява – събожници! Трябва наистина да се даде идея за единство, заради която предшестващите религии говорят за братство. Но идеята за братството е по кръв, не по духовност. Събожникът е духовното светилище на венчания човек – бог в развитие! Ако я няма идеята за човека бог в развитие, не може да се утвърди общество от събожници, които имат не кръвно родство, а духовното единство.

Идеята за събожника трябва да бъде изчистена не само в приложна воля на онези, които приемат събожничеството, не само в признателна молитвеност; тя не е онова, което за съжаление не бива да го правят духовните общества – битка за надмога. Нима Кръстоносните походи са красота на религиозната огърленост? Нима са красота?! А пък този, който се върне от бойните полета, получава ордени... Тази конфликтност, тази двойственост в битието на човечеството е приложена от онези, които са водили – а това е недостойнство.

Трябва много изчистена не коленопреклонност, не ако щете дори и светия хляб да ядете, не! Ако не ядете свещеното Слово, което може да ви направи събожници, а не религиозни, вие ще направите и грешни стъпки...

  • Събожничеството не се дължи на религиозното съзнание, а на събудените кълнове на Знанието!

Защото онова, с което усвоявате отсрещното или давате отражение на отсрещното, не е само доверителността, то е и проницанието, проницанието със знание.

В религиите има идея „грях“. Когато хората са били диви, не са вършили грехове – правили са несъвместимости. В правните доктрини е съвършено друго – затова има един неизживян конфликт между правната даденост, в лицето на държавата, и религиозната признателност, в лицето на църквата. Но защо трябва да се вменява грях? Логиката е – за да се иска покорност от изповедника. Но ако не предоставя величие за достойнство, което трябва да се осъществи, покорността е доста позорна.

Трябва не само да се пожелае да се извикат енергии дори от Духовната вълна на Истината – трябва да се каже, че това е ескалираща необходимост. Да се премине към нелогично мислене, ако щете, но да е истинско! Защото всяка вариация, в която илюзията иска да изведе за наградата, унижава. Нещо щом те илюзира за величие и награда, то те унижава. Затова съпоставям конфликта в средновековното царство на религиите, който беше беда, и войните, които не всякога са беда. Една война може да е потреба за осъществимост на това, което още не е било изживяно – национални тенденции. А те не са отрицание на битието, те са потреба на проявяването на воля за по-добро битие.

Отговорност... Повелите на нравствените таблици са еволюционен стадий на човечеството, но те са едно противоречие. Проблем е да искаш: Не убивай!, а да водиш хората на война! Това противоречие е толкова очевадно. Но как ще отработите добродетелта на отговорността? Трябва Десетте Божии заповеди да загубят стойност, когато ги сложите в полето на едно висше мислене. Не може да се казва „не убивай“, а да се награждават воините на фронта. Фронтът не брани личността, нито домашния двор, който трябва да се пази. Още повече, че ако се отнеме идеята за прераждането, не се признава жизнената даденост за вечност, а само надгробни камъни...

Много са сложни, много са сложни нещата, скъпи Деца на Деня. Ето ви една биология – биология, в която, без да се пита някого, се прави линия на съдбата. Какво значи линия на съдбата; какво значи линия на ума; какво значи линия на живота? Та вие ще намерите линии и в дърветата...

Това, което с една обща дума е наречено природа, е начертало тези линии. Колкото и смешно да изглежда хиромантията, тя има своята позитивност. Защото очертани са линия на жизнеността, линия на ума, на сърцето, глиптирани са и други линии. От кого психологията трябва да се засрами, когато нейните пулсации са излъчка на Твореца; от кого трябва да се засрами психологическата цялост на човека, че очертава в една биология, без да пита някой съдия? Не пита никого. Какво показва това? Че освен личната ви обособеност на човек, вие имате линии на ръката си... Кой направи съдба, че я очерта в ръката; кой направи ум, че го очерта в ръката... Защо не се попитате?

За първи път в историята на човечеството влиза понятието събожник (върху него вие може вече да работите), влиза в дневника на Знанието. Но кой ще каже откога е започнал човекът? Колко хилядилетен е? И тогава защо тази идея – съдба, взела та си направила место в ръката на човека? Откъде дойде тя, тази нахалница – Фатума? От Древна Гърция ли? Но те си стоят на едно непрозрение. От Древен Рим ли? Правото – да, но другите му неща са само смешки. Попитайте се откъде дойде съдбата и кога сте били наречени „човеци“, кога „индивиди“, кога „същества“? Науката си пъпли... Ето, сега тепърва влиза идеята събожник.

Божествата са изобретение на човека! Вземете и гръцката митология, и другите митологии – на кого бяха потребни? На себе си ли? Но вие вече имате решение на тази задача – събожник. Вижте, трябва да смените себе си в социалност (както ви правят нови лични карти)!

Господ би дал прозрение тогава, когато има на кого – на събудения! Иначе нямаше да се измисли за извинение Съда, а още по-страшно е, че са измислили смъртта без възкресение преди християнството. Християнството има това преимущество в прозрението си и, разбира се, една ограниченост в неприемането на прераждането. Християнството е Път. В този Път може би на някой завой някой от изповедниците или дори водещи изповедници са направили нечиста словесност в интерес още на ненадвити себичности...

Скъпи Деца на Деня, от сърце ви се радвам! Не защото съм проигравал сърцето си в жертви или нещо друго, не. Линията на сърцето е най-богато дадена. То има две задачи: едната е чрез кръвта да ви храни; втората е чрез прозрението в ума да ви качва в развитието – да извършите вашата еволюция. И когато се види една линия на сърцето, може да се каже този човек определен ли е на жертва. В края на краищата и войната е жертва. В бъдеще няма да има войни, но ще има друга преценка. Жертва... Затова линията на сърцето е много богата, тя е плетеница. Докато на някои линията на ума е едва една малка чертичка. Човек не бива да се обижда от това, че не се е качвал на някой връх, но трябва да се види отвисоко, както казва народът, как е в низините. И дали благодат, която има да донася слънце, е достатъчна, или трябва да се вземе това слънце и да се сложи в долината – нека изгрява и там. Защото религиозното съзнание е точно слънце. И то изгрява и в долините. Ето какво трябва да направи бъдещото човечество – идеята за събожника е именно това!

Човекът трябва да трансформира своята пулсация в мисъл-форми, а тях трябва да ги трансформира в откровение. Така че Моята мисъл е – вие наистина с чувство на отговорност като Деца на Деня да проучите какво характеризира или какво съхранява човека. И тогава няма да бъдете смутени, когато кажете някъде, че човекът е бог в развитие. Човекът да се види като божество е новата култура!

Благодаря ви от сърце! На всички ви – плодна Нова учебна година!

 

13.10.2013 г., Пловдив
Музей на Съединението

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993