Зареждам...
Напътствия 1996 година

1996 година

Мъдростта – житейска съдба!

Деца на Деня, вие идвате, след като сте се изживели във вековете като Деца на Слънцето. Значи трябва вече да работите с вътрешната си светлина – това е да сте Деца на Деня. Децата на Слънцето си имаха и нощ, но Децата на Деня – не! Затова в Молитвата на Мъдростта казахме: светъл в Дух и душа. Битието във Вълната на Мъдростта е светлина и прозрение. Така ще избегнете застоя, защото основата на битието ви е будността!

Духовната вълна на Мъдростта може да се осъществява само от будните, имали просветлено минало, за което не тъжат, и пробудено настояще, което са готови да пожертват за бъдещето! И колкото повече вашата будност се захранва от същността ви, която получава енергии от Причинността, толкова повече духовни идеи ще добиват яснота. Така че никой от вас не бива да се счита закован в едно знание. Не можете да се отречете още от човешкото си, но не бива да оставате само на това възглаве, когато имате сън за богове.

Вие сте богове в развитие и следователно нищо страшно няма в това да търсите Бог! Само идеята за Божеството ви дава духовна власт и път за съвършенство в тезата за свобода от недостатъци! Може да осъществите Бога, защото имате Неговото дихание. Божественото не е вън от нас, то е у нас! Ето защо в лицето на всекиго може да видите себе си. А когато видите себе си в другия, вие сте признали Бога в него. Така няма себе си да оскърбите, че сте небожествени.

Трябва обаче, усвоявайки се в божествеността, да не чакате само да бъдете наречени божества, а и да давате от своята божественост на онова, което се разгръща, осъществява и което е част от битието на Вечността. Това е социален дълг! Социален дълг е и кръстословицата на взаимните ви срещи. Те са социален дълг, за да може личната ви душевност, докосвайки се чрез взаимността, да се открие в минали и бъдещи дни. Не забравяйте, че мнозина сте били някога – и още повече ще бъдете заедно утре!

Свободата от себе си не е свобода от другия! Защото той присъства във вас толкова, колкото и вие в него, толкова, колкото вие се осъзнавате във великото служение на взаимност. Когато изработите благодатта като жертва за другия, правите и голям дар на себе си. Дар, който трябва да принесете на олтара на Всемирното служение.

Ето ви сега, призовани от всички векове, от най-древния до днешния ден, за да изпълните едно повеление – да направите Мъдростта житейска съдба! Това е великото ви призвание и присъщното ви служение. И трябва със смирение да влезете, с кротост да искате, но с дързост да вземате! Оня, който не знае да взема, той никога не може да прави нови пътища: чукайте, искайте, вземайте! Но не е необходим външният ритуал – извършете го вътре в себе си.

Когато се кръстите в Учението, влизате в същината му и така излизате от астрала, освобождавате се от своето всекидневие – защото астралът е пясъчният часовник на вашето битие. Това е тайната на първите воини, които влизат в битието на Мъдростта, за да го направят житейска съдба – със знание, воля и жертва! Тези воини Синът ги праща из вековете, за да съхранят Неговото учение.

И никой не бива да живее с тревогата, нито с неудобството кога е дошъл. Всеки идва тогава, когато трябва да даде своята дан. Всеки е на мястото си, когато е дошъл, и никой не може да каже, че е по-богат от оня, който се е приближил последен, защото може последният да понася и последните страдания, с които човечеството трябва да се раздели.

Не се търсете какви сте били. Не търсете спомен – той е верига. Миналите ви съществувания не бива да ви спират – кармата не е верига, тя е урок! Няма място от рояка на миналото да чакате нов пчелен кошер. Забвението – това е приложната воля на еволюцията!

Трябва да знаете, че Пътят, който има да ходите, е лек; бремето, което има да носите, е благо; игото, което може да съзирате, е илюзорно. Познанието е крайно необходимо, за да не живеете повече със страх за себе си. А когато не живеете с този страх, освобождавате и отсрещния от страх. Нищо по-мъчително няма в света от страха!

Не правете ненужни отрицания! Научете се, ако се браните, да е с преценка вътре – с мисъл, а не да е с отричане. Научете се, когато се раждат дребните мисли, да ги туширате; организирайте мисълта си, която само тогава може да създаде социален бит с отговорност! Вулканът от малките мисли изригва понякога доста невъздържано и ви изпепелява, но не оставяйте на бъдещите поколения вулкани над Пътя!

„Казана дума – хвърлен камък!“ Но мисълта е по-жестока. Защото казаната дума наистина прави бразда, но човек може да се извини; другият може да я преглътне или да се направи, че не я е чул. Мисълта обаче е страшна, тя създава невидим облак над човека – тя е енергия, която образува мисъл-форми! Хората не я виждат, но мисълта гостува там, където има отворени врати. И когато е непристойна, цинична – омърсява; когато е отровна – убива! Трябва да опънете юздите на думите, да обезкрилите лошите мисли и в клупа на въжето да сложите злите дела. Защото човекът носи тежка отговорност за Всемирната еволюция! А бедата на лошата мисъл не е само лична, тя е и космична – тя снове из нашето небе, но гостува и там, където не е канена.

Когато идеите са велики, разбира се, благодатта е голяма и хората са благодарни, че са осенени. Колцина обаче раждат големи мисли?! Точно затова трябва да подкрепяте тези посветени мъже и жени, които дават обилна трапеза. Мисълта привържете към идеята за развитието. Така при степенуване няма да бъдете смутени във вашето всекидневие от проявите на промяната, няма да имате страх, че утрето ви поднася изненади, защото еволюцията е точно това.

Липсата на знание внася смут не само в човешкото мислене, но и във физиката. Това, което правите с тялото си, се отразява във висшите ви полета, както онова, което правите с мисълта си, се отразява и върху тялото ви. Поставете си само за един ден една голяма въодушевяваща мисъл и я съзерцавайте. Внесете я в собствения си свят и ще видите, че видът ви се променя с часове. Обратно, поемете една ужасяваща храна, която не е в хармония с вашата аура, внесете я в тялото си и ще видите обезобразяване на мислите си. Ето тази хармония трябва да се разбере – вътрешна същност и външен израз!

Осъществяването на духовния човек не бива да зависи от условията, които наследява, защото той е в състояние да ги променя. (Молитвата например е една потреба, с която може да променяте условията.) Трябва да хармонирате плът и духовност! Духът е еманация на Божествеността в планетната плът! Той е нашият защитник, Той ни казва: „Ти си безсмъртен!“. Оттук е и тезата ми, че нямаме основание да отричаме материята, а трябва да я одухотворяваме! Така се освобождаваме от веригите на смъртта и безсмъртието ще има своята законна защита у нас. Духът е създал човека и като материя и няма да го унищожи, както твърдят някои религии!

В религиите, независимо от различията им, има една концепция – за духовната будност в йерархия. Като я разберете, ще простите на този, който не хармонира с вас, и ще оцените собственото си знание в сравнение с другото. Има нещо много достойно в това да признаете на другия размера на светлината на неговата мисъл и волята на неговото приложение. И трябва да прелеете своето, без да му напомняте, че сте го хранили. Когато преливате своята благодатна мисъл, вие укрепвате нервните му съдове, за да може приливът на енергиите да бъде понесен в тяхната широта. Всемирната енергия, както и личният ви принос, дават разширение на съзнанието. Не бива да се прекъсва това, което човек има, но трябва да се направи и прилив.

Човекът плаче, когато загуби материална собственост, но с освобождаването от нея ще се радва, че започва нов живот. Не можем обаче да съдим оня, който продължава да плаче за загуба на придобитото или за искане на награда, защото Бог е непроявен още в него.

Щом слепецът е съблазнен в необходимостта от слънце, не може да бъде упрекнат, че е търсил награда. Но ако знаещият – човекът в йерархията за божествено служение, търси себенаграждаване, той проявява индивидуална потреба за показ и тогава става роб на наградата. Свършеното дело няма защо да чака венец – венецът е плетен, когато е вършено делото! Никой, който служи на Бог, няма нужда от награда, защото да бъда е лавровият му венец! Пътят на поощрението има своето значение, но само за недостатъчно зрелия човек – като подбуда за действие. Наградата, поощрението е нужно на колебанието, защото колебанието има два полюса. И при колебание, ако дадете ръка на поощрението, извеждате на бряг, а ако се въздържите или върнете пътника, той може да умре по пътя неудовлетворен. Тогава неудовлетворението го връща с недовършената задача в живота.

Идеята да имате съвършенство ви извиква необходимостта от почитание. Трябва някого да почитате, за да събудите в себе си идея за върховенство. Само мъдрият не се уморява от богопочитание, на другия му тежи, че някой го краде. А този, който не може да се богоподчинява, той не може да бъде свободен! От друга страна, волята на Всевишния никога не ви е отлъчвала, колкото и неласкателни слова за себе си да казвате. А щом тя не ви отлъчва, тогава и вие нямате основание да оскърбявате Бога като бягащи деца от голямата Му щедрост да бъдете Негови синове. Това е отговорността, която стои пред вас. Когато някой е отговорен, той знае къде да потърси и опорност.

Отговорността трябва да бъде юздата на вашата приложност за свобода! Така бихте свършили великото си дело, за което не е нужно светът да ви даде благодарност, а вие трябва да му бъдете благодарни, че той може да чуе и да види.

Когато всеки от вас стане жив храм, тогава жрец е той самият.

  • В чуждия храм отивахте на моление – в собствения трябва да бъдете на служение!

Този, който не осъзнае служението, той ходи само на моление. Не догмите и обредите са съществени, много още ги живеят и ще продължават да ги живеят – нищо оскърбително няма в това. Но когато се освободите от тях, вие сте жрецът. А жреците носят великото знание. Те правят културите, след това догмите правят религиите.

Вие трябва да извършите едно молитвено пробуждане на човешката душа в идеята за знание. Чрез будността на интуицията и служението на Всемирността да създадете Мирово битие – за него сте призвани! И трябва да облъчите, да ослънчите, да нахраните онова, което съпровожда планетното присъствие. Но на човека трябва да давате, като прецизно мерите, за да може и отговорно да искате! Ако видите, че един поток пресъхва и му прелеете своите сили, колкото и малка да е струйката му, тя ведно с вашата може да стигне океана на Всемирното съзнание. А то има обратната сила да прави човешкото съзнание по-голямо.

Новото ще се изгражда с интуиция. Единственият коловоз, по който върви Мъдростта, е интуицията! Затова трябва да се освободите от закотвеното мисловно доказателство, за да позволите на прозрението си да ви дава знания. Понякога и един малък успех е достатъчен да ви освободи от веригата на кармата – именно знанието и прозрението трошат тази верига.

Когато осъзнаете, че нищо вън от вас не ви приковава, че вие сами сте се закотвили към пристан, тогава идва свободата като ваше дело. Дотогава знанието и прозрението получавате като даденост от Учението – от ръката на Учителя, простряна за еволюция. Но когато вече сами управлявате своята лодка по течението към океана на Всемирното и сами се преборвате с вълните на вседневието, няма нужда да бъдете защитавани от някого. Затова се иска не само смелост, но и дързост, и знание!

Със Знание – без страх в Пътя към Вечното!

 

Из Слова на Учителя

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993