Зареждам...
Конфликти в еволюцията

Конфликти в еволюцията

Еволюцията е жизнената пътека на човека, конфликтите са неговите йерархии!

Деца на Деня! С всичката сила на отговорност и с упражнената воля за съдействие на Божия път – на Път сме! С една воля, която е на Отца ни; на един Път, който е на Сина Му; и с едно служение, което е нашето Учение на Мъдростта!

Ще очертая един проблем, който изразява по-скоро вътрешната вибрация както на отделната личност, така и на социалната общност – това е „Конфликти в еволюцията“. Този голям проблем е вътре у нас и вън от нас. Той има своето предназначение, за да видим онова, което в личната ни битиейност, в социалната общност, в човешката животворност и в природната даденост като цяло прави своите спазми в идеята за съвършенство. Затова казвам, че еволюцията няма за задача да създава благоденствия, а да създава Богове!

Благоденствието е ръка на човека в материалния свят – идеята да удовлетвори потреба, чиято преходност всякога може да се усети. Да се създава благоденствие е съблазън на ума, да се създават Богове е потребност на Духа! Боговете не се създават от процеса дали една икономика на дейност – лична бизнесменска или на държава, ще донесе печалби или благоденствие. Еволюцията, която трябва да ни създаде като Богове, безспорно ще има и (в приличен смисъл) конфликти – страдания, които можем да понесем и които трябва винаги да трансформираме в развитие; ще има гърчове, които можем да погълнем.

Волно или неволно, като част от общия Космос (а човекът е наречен микрокосмос), ние вибрираме със спазмите, които цялата природа изживява, защото сме нейна плът. И ние безспорно растем с нея. Всеки един от конфликтите, които изживява Космосът като цялост, или човешката общност, а след това и отделната личност, физиономират нашето пътуване към Богове.

Но тайната, че еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а Богове, не се състои в това, че трябва да станете паупери, т.е. бедняци, а просто да станете Богове, чието богатство имате, когато поискате. Защото няма по-голямо и неизменно богатство от това, а не тъжната участ на променливостта, която всеки човек жъне и след това вършее и когато отсее, казва, че зърното му е малко, защото е преходно. Самата същност на фразата Богове, а не благоденствие е възможността винаги да бъдете богати. Този, който като Бог е богат, не може да изживява кризата на недоимъка. Но който е богат в желанията си, още не значи, че е богат в мисълта си, а който е богат в мисълта си, още не знае всичко и няма основание да е богат в причинността си. Еволюцията точно това прави в човека – дългото пътуване, което от бедност ви води към богатство на знанията; обожествяването, което безспорно е съпридружено с идеята за развитието!

Ето защо в едър план бях дал Йерархията на Духовните вълни, които съпровождат човека. Първата е, в която Самият Творец се събира в Себе Си, за да създаде нещо, което никой не може да Му отнеме – пространство и време, за да живее този, когото сътворява. Сътворява Адамовото начало – ума, което трябва да отдели от себе си Евиното начало – желанието. След това ще дойдат Духовните вълни на Митологията, Правдата, Любовта, надкрачваме ги с Мъдростта, ще се качим на върха на Духовната вълна на Истината и след това на Свободата. Така че еволюцията е една вложена възможност, която е хранена от условностите в идеята за целостта – минало и чакано бъдеще. Вложена възможност е тя, условността е, която я храни!

И тук веднага се отива в най-съществената част на развитието – кармата. Еволюция и карма, или законът за причинността, който от себе си изгражда закона за прераждането. Някой, когато разглежда еволюцията без кармата, прави само наброска от факти. Никой образ на еволюционно зримото поле не е немотивиран от една карма от миналото; от едно бъдеще като предвложена същност на Бога вътре у вас; и от едно действено настояще! Никой не може и няма да направи без това еволюция, която го изгражда като бог.

Можем да се питаме – дали в идеята на Сътворението е имало данни за карма? Разбира се, че едно човечество не е с Адамовото броене от старозаветието на 5 – 6 000 години пр. Хр. Идеята, че има Съсътворители в изграждането на човека, говори за живот предходен. Има ли конфликт още тогава? Да, защото има възправяне на Бог срещу бъдещия човек-Бог. Конфликт, който след това влиза като принцип на антитезата в еволюцията. Конфликтът обаче в какво е? Бог се възправя срещу Себе Си в лицето на човека: Няма да ядеш от дървото на познанието! Кой е пътят, по който ще станеш знаещ – да ядеш от неговия плод. Ето ви конфликта! Трябва да ядеш, за да станеш знаещ – няма да ядеш, защото ще умреш[1]. Първият конфликт, най-големият конфликт.

Адам не знае още какво е умиране. Умирането е лишаване от един реален свят, в който той се съзнава. Ето защо Адам е трябвало да бъде приспан, за да усвои един друг свят, за да се създаде възможност за предшествие на смърт. Преди да има Танатос, както съм казвал, е имало Хипнос. Тогава сънят е първият свидетел на смъртта, а смъртта е необходимост за безсмъртие! Страшен конфликт – смърт заради безсмъртие! Затова е в наличие идеята ще умрете – като жажда за безсмъртие. Не може да се познае безсмъртието без смърт!

  • Първият конфликт в човека е да краде безсмъртието, като минава през смъртта!

И тогава излиза онова вложено у нас – Онзи борещ се за себе си като светлина, като прозрение, като път да излезе от материята – Кундалини, Бог у нас законспириран. Бог ни твори, а дълбоко в нас е законспириран. Но Той започва да излиза напред в идеята на мъдростта – на знанието, наречено змия. Не змията, за която говорят, че е преобразеният сатана. Никъде в генеалогията на боговете няма роден сатана, а се говори за съвършен ангел, който е „паднал“. Само дуализмът изгражда началото с Бог на отрицанията, но му е сложил граница, така че в развитието пак остава единобожнически. И змията какво ще каже: Не, няма да умрете, а ще бъдете като богове[2].

Ето конфликт. Какво става у човека: „Аз бог ли ще съм в бъдещето, или ще съм само едно същество, на което му повеляват?“. И Ева ще каже: Многожелан е този плод! А какво е Ева – конфликт с Адам. Защо? Защото трябва да се разделят – Адам като ум и Ева като желание трябва да слязат във Физическото поле. Те са в царството на ума и в царството на желанието, но още не са в кожени дрехи. Трябва да се разделят и се ражда конфликтът между ум и желание. И понеже слизат в материята, губят съзнание за Божеството в себе си. Така се стига до идеята да се търси единство! Чак когато Ева е откъсната от Адам, получават благословия (макар и гонене), казва им се, че „ще бъдат (двамата) една плът“[3]. Тук има не само продължение на принципа на андрогина, но имаме и вътрешния принцип на разделянето – конфликта между ум и желание. Ето ви два бряга, които ограждат причинната същност на човека – духовността, душата.

В желанието да направи Своето дете съвършено и да го опази в идеята за Свобода, Бог му дава възможност да изгражда свои закони за развитие. Защото онова, което трябва да помири материята с Духа, е развитието! И първото дърво води до дързост за познание. Адам и Ева не знаят още, че като ядат плода му, ще станат добри или лоши – казано е само, че не бяха го яли. Защо плодът на познанието и плодът на Живота не са ядени преди разделяне на половете, след като в Рая са съществували и двете Дървета – едното на знанието за добро и зло, другото на вечността като Живот? Имали ли са хората предишна еволюция? Коя Коренна раса са Адам и Ева? Дърветата – символи ли са на Коренните раси? (Това е вече съвсем дълбоко и не зная от този кладенец колко вода можем да извадим...) А и не е казано какво са щели да правят в Рая, ако не бяха яли плода на познанието. Трябва да се направи някакъв конфликт, за да могат да живеят, защото тайната е Живот – Дървото, което ви чака.

Еволюцията е част от това, което наричаме Живот. Затова казвам, че само Животът е непобедим! Той е даден, а еволюцията прави човека така съвършен, че да се върне в своята Същност. Между Дървото на познанието, от което е получил знание, и Дървото на вечността има един дълъг път. Това е конфликтът, това е еволюцията – човекът в развитие. Защото каква е тайната – че Адам и Ева, щом са познали добро и зло, са станали като Боговете. Изведнъж тези хора, които научават един велик закон, стават богове! А са прокълнати...

Това е най-голямата грешка на теологиите. Няма грехопадение, има развитие – има инволюция и еволюция! Адам и Ева слизат – това е инволюция, после започва еволюция. Това е конфликт вътрешен, който почва да създава карма, т.е. консумирано поведение, като се прилагат принципите добро и зло. Принципи, които не са вечни, както и кармата не е вечна – те са само ръцете на изграждането на човека като развиващо се божество. След това идва конфликт външен, в който човекът е противопоставен на човека – добродетелта срещу онова, което не е съвършено.

И тогава човекът може да види един от големите проблеми – тази повеля да не се яде плодът на познанието и тази воля, която иска да яде, послужиха на социалните водачи да изградят религия и държава с теокрация – употребена твърде зле. Създаде се идея за начален грях и оттам тенденция за власт – това беше страшното. Внуши се на човека грях, а не му се каза – развитие, съвършенство, божественост, защото много лесно социалната доктрина употребява греха за подчинение. А нищо по-страшно няма за човека от това да бъде лишен от идеята за безсмъртието му. Какъв е иначе смисълът за битие, ако е само смъртен?! И човекът изживява ужаса, че е смъртен. Защото умира, което свидетелства за смърт. (Ето защо е употребено в книга Битие – ще умрете. Много по-късно се ражда идеята, че човек ще възкръсне!)

Така идва двубоят между грях и вечност. Не е достатъчно само да имаш подчинен, трябва да го събудиш за вечност, за да му възлагаш идеи за съвършенство. Иначе ще имате това, което се нарича „пещерен“. А човекът не е пещерен, той е божествен!

Бог не санкционира развитието с добро и зло, което предшества вечността. Дървото на познанието обаче беше на разположение. До него не стоеше херувим да го пази както до второто Дърво – Дървото на Живота. Ето ви един конфликт и вътре у нас – има ли ги Дървото на познанието и Дървото на вечността вътре у човека?! Конфликт след конфликт! Херувим и пламенен меч пазят Дървото на Живота, което е потвърждение на битие на безсмъртие, а Дървото на познанието не го пазят – само е забранено да се яде плода му. Тогава Адам и Ева заповед ли нарушиха, или поведение на еволюцията проявиха? Наруши се един принцип на послушание и тръгна родът човешки да се развива в Коренната раса, на която се предостави правото да знае!

  • От Дървото на познанието до Дървото на Живота е градирана пътеката на човека – от закона за знанието до идеята за вечност!

Знанието на ума е необходимо в битието на човека, защото той трябва да се разгърне; трябва да направи двубой между себе си като ум и чувства, след това да бъде властник чрез онова, което се нарича божественото у него – чрез божествеността да бъде властник на това, което е човешко, менливо още. Затова той слиза да се учи; отива да работи, и то доста лошо прокълнат, че с мъка и пот ще си вади хляба[4]. Но оскърбен ли е човекът от своето Божество, така че да Го отрече? Не, той си прави олтар за моление. Ето първата наука – наука за религиозна общност с Отца. Защото те бяха вече мъж и жена, после имаха и деца – те вече са общност, която трябва да има поведение – заради бъдеще. Личността трудно може да има поведение заради бъдеще, защото не носи отговорността за отсрещния, но общността носи. Затова личността може да нарушава, а общността, когато нарушава, е в конфликт със света.

Знанието не е вечно, но човекът трябва да го усвоява и с него чрез конфликти в еволюцията да си послужи в идеята за вечност, която е в плода на Дървото на Живота!

Да го пазим това Дърво на живота, защото тези, които станаха като Нас, могат да посегнат към плода му и да станат вечни.[5] Вижте каква странна логика е сложена в битието. За да имаш живот, не е достатъчно само да знаеш що е добро и зло; не е достатъчно да бъдеш само етично грамотен и нравствено градиран – потребен е и стремеж към вечност. Ето другия конфликт – идея за живот, другото е съществуване. Знаете тази моя дързостна мисъл – хората още съществуват, не живеят! А Христос го изрази с три думи – Път, Истина, Живот: Аз съм Пътят, Истината и Животът[6]. Извърви Пътя, познай Истината и тогава ще имаш Живот! Това са големите тайни.

В митологиите има идеята за безсмъртие, макар че те са считани за известна неразумност, както някои от философите ги наричат болест – болест на мисленето, болест на езика. А Елена Блаватска пише, че мисълта е болна в теоретиците, които говорят, че митологиите са болест на мисълта.[7] В митологията наистина не е казано за ядене от Дървото на Живота, докато Адам и Ева получават знание, за да отидат после да ядат от Дървото на Живота и да бъдат безсмъртни. Ето една еволюция, която води до един страшен конфликт – „смъртни ли сме, или сме безсмъртни“. Това Христос демонстрира с Възкресението Си – победа на безсмъртието над смъртта! И не само победа, а единство с Отца. Вижте колко конфликти има в идеята на вечност! Принципът Живот носи в себе си вечност – какво е вечност без Живот? Вечността осъзнава Живота, а не прави Живота!

Но аз поставям един много странен въпрос: защо в никоя битиейност, в никоя теогония, нито космогония не е сложено третото Дърво? Щом ще можем да овладеем, да обюздим желания, щом ще имаме свобода от мисъл, която пречи, какво ни остава тогава? Ще е необходимо Третото дърво – на интуицията, Дървото на Мъдростта, което ще освободи човека от съмнение за добро и зло. Защото интуицията не е мотивировка, а проницание и Божий излив, който дава откровения. Колцина в света са яли плода на това дърво? Едва ли от цялата история на човечеството може да извадите двама-трима. Това е Откровението, което е получил Хермес; Откровението на Христос, дадено на Йоан, което се измъчват да разгадаят. Толкова са далече хората от тайните! Колко изначален е конфликтът в човека!? И страшното е, когато го сложим в рамките на една наука в настоящето или в миналото – в наука, която е получила гражданско признание, а не която е окултна. Тогава очите и умът удовлетворени създават хипотези, теории и голословия...

  • Преди да сте стигнали Дървото на вечността – на Живота, ще трябва да ядете плод от Дървото на интуицията – на Мъдростта!

Еволюцията ще ни доведе до пълнота, тя ще ни открие всичко. И затова понякога с доста иронична надсмивка говоря за контактьорството. Не! Работете с Дървото на Мъдростта, за да събудите в себе си една, две... пет чакри – те това чакат и ще ви направят летящи дори. А не възхищението, че някой йога можел да левитира, че еди-какво чудо някой може да прави... Вижте, това е битие на човека. Лошото е, че древната божествена наука – теургията, е оставила това като митологично съзнание и ние си останахме на нивото на въображението и чудото, без да правим приложност, че човекът е божество, дори и да му тежат сега краката, когато иска да лети. А той носи тази възможност – това е битие и човек трябва да го познае.

Така трябва да погледнем на този важен проблем. Вложена е в човека тенденция да бъде Бог – енергията на Боговложението у нас е тази единствена ос, около която се въртят седем кълба, каквито са нашите тела. Дали тази Мирова енергия влиза във всяко едно от тези кълба, от тези наши тела и как ги осветява? Има ли конфликт? Безспорно.

  • Вътрешен конфликт има между желание и мисъл, между мисъл и откровение, защото те са различни кълба в Божествената ос на човешката еволюция!

Вижте колко много тревожност и колко много конфликтност има в самата еволюция! Конфликт след конфликт, но какъв – градивен!

Еволюцията носи на човека принципа да ражда – да ражда себе си! След десетки поколения, дори с мисъл ще ражда себеподобния. Колкото и да изглежда въображаемо, то е реално. Кога – това не играе роля. Времето няма роля, енергиите имат присъщност – те са, които решават битието. Затова казвам: Пестете енергиите (особено висшите), не времето! Онези, които имат доктрината, че времето е пари, не са се откъснали от земното притегляне. То е потребно, но Кронос, времето, си отиде, дойде другата енергия – Зевс със своя златен дъжд. Роди се Афродита – любовта. А тя, че е причина за Троянската война – заради това, че даде хубавата Елена на Парис, това е история. Еволюцията върви. И в нея има ябълки на раздорите.

Големият раздор беше в кое? В световния конфликт Потопа – без да е противоречие. Градивен конфликт, в който се искаше да се затрие човечеството. Възправя се какво – Мировата енергия срещу консумираната частица от Мирова енергия, наречена човек. Защото Мировият потоп не се извършва срещу природата. Не е обвинена природата, че се е отрекла от своя Бог – обвинен е човекът, създал повод за негодувание в Божеството, Което след това прави Своята казън. И в гръцката митология има потоп. В „Прикованият Прометей“ пише, че Зевс е решил да унищожи човешкия род, защото бил несъвършен.[8] А в старозаветието Бог ще каже: Те Ме изхвърлиха от сърцата си, само с уста Ме почитат[9]. Големият конфликт – Мировата енергия в конфликт със своето най-малко чедо, което е и венецът на Нейното творение. Но еволюционният конфликт не е с природата, а чрез природата се нанася възмездност на човека. Ето ви идеята за кармата. А какво е една карма, ако не едно минало, разгърнато в настоящето?! Може всичко да не се повтори, но големият процент от настоящето е плодоносие на миналото и идея на бъдещето.

Какво е направил човекът в едно свое минало – хилядилетия е живяно, за да извика възмездната енергия на Сътворителя си и природата да му даде своя плесник. Чудно! Конфликтът е неизбежен и в същото време кармичен. Защото Потопът не идва поради грехопадението, което е основен принцип в юдаизма, християнството и мохамеданството – той идва, защото човекът след това прави поведение, което вика негодувание. Ново поведение, а не заради грехопадението му. Грехопадението е основен закон на консумирано деяние с ядене плода на знанието – той знае, но прави и грешки. Така че, когато тръгва да дава възмездност, Бог не наказва грехопадналия, а човека, който има свои нови деяния (т.е. действия, дела – карми), чиято причинност, съчетана с настоящето и при липсата на олтар за изповед (какъвто винаги искат природата и Бог), трябва да получи големия конфликт – Потопа.

Бог се заканва, че ще унищожи човешкия род, но не го унищожава. Оставя един ковчег с безгрешния Ной (който също си е грешен), както в гръцката митология оставя Прометеевия син Девкалион и жена му Пира да възстановят човешкия род. Но какво се оказа – че хората са същите после – и Потопът не ги направи чисти, не са по-праведни. Още в същия момент намират Ной пиян да лежи гол. Защо трябваше Ной, избраникът безгрешен, сред този свят да заспи пиян? Кога влиза тази упойка, това вино? Тогава когато Четвъртата Коренна раса свършва своето битие и трябва да започне Петата. Трябва да се откъсне човешкият род от по-реалното си присъствие в Астралното поле, за да слезе във Физическото и да започне тук своето развитие. Потопът е идеята да се освободим от водата – като астрална светлина, за да приемем огъня – като събуден ум, с идея на развитието! Умът е бъдещето на човечеството в една такава епоха. А безспорно след това ще трябва да се освободи и от него, за да остави правото на интуицията, или на приложената вече светлинка на Духа.

Какво показва тогава този конфликт в еволюцията – стъпало... Може ли някой да унищожи света? Не може.

  • Потопът е част от големия двубой
    между грях и вечност!

Как някои ще се простят с греха, е въпрос много интересен, но той ще бъде възложен в една нова религия, когато няма да имате само: „Прости им!“, а ще имате „Научи ги!“. И то не чрез ума. Достатъчно хората упражняваха ума, за да го накарат да обслужи планетата с една култура на знанието, за да се роди културата на интуицията – на Мъдростта, която казва: Няма зло, има нееволюирало добро! Това е идея за свобода. Свободата не е протест, а жизнена необходимост в развитието на човека!

Разбира се, когато се погледне повърхностно, ще се каже: „Съществува зло – ето, хората се крадат, лъжат, хората се убиват, дори с атомни бомби се унищожават“. А забравяме, че това са конфликти, които дават големи уроци. Дали можем да наречем атомната бомба нееволюирало добро? И ако я наречем така, не е ли вярно, че тя може да унищожи света... Точно там е тайната – използваната атомна бомба беше едно нееволюирало добро, което спаси човечеството в скорошното му унищожение. Разбира се, дори да бъде унищожено, пак ще има някой Девкалион и някоя Пира или някакъв Ной. Ще ги има, защото, когато се сменят Коренни раси, има кой да остане, да продължи, макар и да не е най-съвършеният. Нека си го казват, че е най-съвършен... Ето ви го в един Есхил, в неговия „Прометей“: Девкалионе, хвърляй камъни! – и от тях – мъже; Пира, хвърляй камъни! – от тях – жени.[10] Това е тайната на произхода. Защото в едно се крие тайната – че от камъка, т.е. от вибрацията в кристала, в Сатурновия период започва еволюцията на материята – в кристала е първата вибрация.

Виждате какво са знаели посветените! Понякога се чувствам смутен, когато чета, че Вулкан – този бог на огъня, този грозник, който се жени за хубавицата Венера – не е имал роботи, не е имал и ръчен труд, а казва: „Да заработят огньовете ми!“ – и те работят... Така са давани на човека тайните в неговата известна историческа култура, за да мине за откривател. Сега имаме роботи – след това ще имаме мисъл, която ще задвижва всичко. Представете си колко хиляди години ни далечеят от тези знания! Защо се пазеха? За да не се унищожат хората. Има си поговорка, че на децата не се дава кибрит, та да не запалят къщата. А това, че не им давате кибрит, не значи да не ги научите, че има огън. Всички родители се радват на децата си, като им купят хубава играчка да ги забавляват, да се заиграват, но щом реши детето да я разглоби, му се сърдят. Ами точно затова трябва да се радвате, защото от забавление детето е минало към знание! Похарчените пари ли са същината? Онова дете, което на три години е решило да си разглоби играчката, вече е проявило тенденцията на своето минало – „да знае“. Яло е от плода и като Адам е било „прокълнато“.

Казвам, че природата е безжалостна, човекът е жесток! Но нали той е част от нея – когато се променя, е безжалостен, а когато иска да се прояви като умен, тогава става жесток. Затова не му дават още тайното знание!

Природата също еволюира, защото тя е живо същество, от чиито енергии се храни и човекът, а в нея се слагат и стълбовете на Мировото изповедание. Затова цялата природа е един храм! Кой в нея къде ще намери олтар, това е отделен въпрос, но тя е храм. Най-напред олтар е станало някакво дърво, след това някакво животно, след това човешката душевност. Но природата е храмът, а олтарът е едно или друго.

Еволюцията, разгледана в животинския и в растителния свят, има по-дълъг престой в техните живеения, защото в тях няма ментално тяло, което да ги извежда, което да им дава идеи. Тогава идва взаимността – еволюция, която трябва да нарушава тяхната традиция. Позволена еволюция – да се храним посредством тях; да ускорим тяхното развитие, за да можем да разрушим стабилността и да изградим новото. На човека еволюцията е ускорена, защото от това ядро на Божествена енергия, което минава през седемте кълба на нашите тела и което безспорно ще наснове своето гостуване в други планети, еволюцията има своя неуморен темп да върви. Вижте колко много съвършенство лежи в самата целокупност и колко потребно е една вибрация да влезе от физическата плът към това, което наричаме астрално, или тяло на желанията; оттам да влезе в онова, което наричаме ментално, или умствено тяло. Там ще се изгради убеждение, което създава идеята за устойчивост.

Има обаче един велик, огнен конфликт – една борба на Небесния огън със Земния огън. Известен е конфликтът между Зевс и Прометей. (Есхил, който е велик посветен, дава идеята.) Но „големият огън на един Прометей“, както някои говорят, е една илюзия, защото той краде само земен огън. Трябва да се знае генеалогията на боговете или въобще тайната на принципите. (За съжаление човечеството прави трагедии, вместо да ги обясни.) Прометей създава човека от пръст и вода, т.е. астрал – една епоха на Четвъртата Коренна раса в Атлантида, а Зевс създава човек от пръст и огън, който е Адамовата същност, т.е. умът... Един конфликт, роден от необходимостта на йерархията – сменят се позициите във вътрешния човек. Елементите на сътворението – вода, въздух, земя, огън, са в конфликти, те взаимно се унищожават, но са необходими заради цялост.

Големият потоп възправи света срещу човека, но човекът победи. Така че Потопът е едно поведение на недоволството, за да се премине в една друга гама. Атлантида загина във вода – в астралната същност. Това е еволюция в целостта, на която трябва да познаем стъпалата. Трябвало е да се мине през умиване чрез вода, за да се дойде до огнеността, до огненото семе на оплождането. И сега, когато се говори за нов голям конфликт – с какво може да бъде обновен, а не унищожен светът? С огъня!

Вижте колко прецизно, с какво познание са постъпвали някои от светите отци, когато са изработили идеята за тайнството Кръщение. Има потапяне във вода, което освобождава от т. нар. първороден грях на старозаветната доктрина, и има кръщение със Светия Дух, т.е. с огън. Ето колко далече е стояло и как са го сложили. Защо? Защото е знание. Това е знанието, това е било голямата тайна – да ядете плода добро-зло и след това да се напътите към Дървото на Живота. Но не може само от Дървото на знанието да се стигне до Дървото на Живота. Затова поставих въпроса за третото Дърво – на интуицията. В коя Коренна раса то ще влезе в цялост – това е отделен въпрос. Ще има ли казън и за това Дърво, която трябва да разберем като конфликт, който ни прави все по-съвършени и все по-потребни на Отца? Но щом Отец дава тези Дървета, хем наказва, хем всъщност ставаме все по-съвършени...

Трябва конфликтите да се понесат като естествен растеж на човека в идеята да стане Бог. Трябвало е да овладее огъня и да си послужи с него, защото, когато е овладял огъня, той е запалил ума си. А какво му е трябвало, за да го разграничи – очи, а не слух. И затова съм казал: Когато природата даде очи на човека, го отлъчи от стадното съзнание! Това е конфликт, конфликт в собственото му развитие в природната даденост.

Колко хилядилетия човек е живял без очи, а само със слух и осезание, без да може да се ориентира като индивид! И тогава, вижте колко велик акт е да се изработи подходящо естество на материята, за да може да се прояви виждане. Много ни е лесно сега, когато имаме пет сетива. Но трябва да направим усилие да събудим и шестото си познание на света – шестата си чакра, т. нар. трето око. А старите култури говорят, че петнадесет чакри (сетива) трябва да събудим за осъзнаване на света. Петнадесет! Това е идея за еволюция.

Конфликтно ли е? Нека се попитат ония, които започват да получават болки в челото си, когато трябва да приготвят материя за третото око... И тогава ще разберем, че еволюцията наистина е безжалостна. И няма защо да ни жали, защото дава на човека органи за осезаемост, дава му и прозрение. Всеки от нас знае колко много труд е трябвало да положи като малък, за да научи таблицата за умножение. Какво си мисли човекът – че е годен веднага за всичко ли? Не. Каквато е възрастта на детето, когато трябва мъчително да научи таблицата, такава е и възрастта на човека, когато трябва да научава тайни на Космичната еволюция.

  • Знанието се ражда с конфликти!

В еволюцията без гърч не може. Колко много трябва да се работи, за да може да прерасне едно усвояване на света! Колко милиони години са били необходими човекът да получи зрение; не по-малко от пет милиона години е работено и да получи тази съвършена ръка. И вижте къде е тайната на еволюцията – че върху ръката вибрацията на по-висшето може да чертае линии: линия на живота, линия на сърцето, линия на съдбата, линия на науката… Можете ли да си представите прозрението, не само на Висшия разум, но и на личното поведение, което човекът носи – на тази идея за индивидуализация, на тези очи, които е трябвало да го отлъчат от стадото, за да почне да чертае линии на ръката си! Така ли се пише – без да го боли нито този, който драска, нито онзи, който понася драсканицата?! Пригодността на материята, от която човекът е направен, е най-голямата му устойчивост да понася той депресия – да устоява на земното притегляне и да може да се олекотява в крилатост към Бога. Тогава той като самосъзнание си ражда противоречието.

Това е еволюцията – цялостна и единна в различието си, потребна за съвършенството! Еволюцията е жизнената пътека на човека, а конфликтите са неговите йерархии! Но когато страхът е повече вследствие незнанието, тогава идва гибелната философия на атеизма – отрицанието: „Какъв е тоя Бог, който е толкова жесток, че унищожава?“. Нищо не унищожава. Както около тази ос – Слънцето, се върти нашата Земя в годините и всичките периоди се спазват, така и около оста бог-човек се върти първото тяло, второто тяло, третото... И си има някакво равновесие. Когато Космичното равновесие се наруши, някаква „звезда“ пада.

Така че, когато е дошъл конфликт, ние трябва да знаем каква цел има – да унищожи, да обезлюди, въобще да лиши от божественост света или да тласне еволюцията. И когато са ме питали: „Какво ще кажете за войната?“, съм отговарял, че никой не може да пее химн на войната, но и никой не може да отрече, че тя разгръща добродетели в човека – не с това, че убива, а с това, че се жертва! И там е големият урок на Кришна над Арджуна – че не той решава и не че убива, а че се жертва. Човек излиза от собствената си защита, за да жертва собствената себемисъл в огъня, който трябва да я изгори. Себемисълта, която издига личен олтар, трябва да отиде като жертвен дар на Всемирната жертва!

Затова, когато един син на Зевса – Фаетон, поискал да управлява колесницата на Слънцето, загубва контрол над конете и Земята е щяла да изгори, тогава не го пощадява баща му дори. Еволюция. Ето защо първият знак на нашето развитие е да си махнем изкуственото знание, да махнем крилете на Дедал – напрашените, залепените с восък крила – за да ни изникнат други, собствени крила. Дедал е имал хубава идея, ама от мисъл само. Прикрепва на себе си и на сина си Икар криле, за да пътуват, за да избягат... Но Икар, като се напътва към Слънцето, т.е. като се напътва към Духа си, изведнъж крилата му падат – мисълта на Дедал се оказва безплодие. А каква ще бъде бъдната тайна? Че можем да направим да ни израстнат криле!

Това дава еволюцията. Дава личния растеж, който, принесен пред Всемирния храм, е вече кръстът на двубоя между Дух и материя. И Христос ще рече: През тесните врата се влиза в живота. С малката колесница се отива в Божиите царства – отива се там, когато личността се жертва, възпитана в дар за света. И съм казал фразата: По-добре капка в океана на Мировата еволюция, отколкото бисерна капка на личния ви цвят! Гордеете се: „Вижте какъв бисер съм аз!“ – не. Там тази капка трябва да е – в океана на Мировата еволюция. А никой океан не се състои от друго освен от капки.

Христос още рече, че Небесното царство със сила се взема. Да, но каква сила – насилие, меч?! Наистина Той каза: „Не мир дойдох да донеса, а меч...“[11]. Но в същото време рече: „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“[12]. Трябва да разграничаваме! Защото, когато трябва да преведем що е „меч“, е казано, че това е Божието слово[13]. Христос донесе две тайни – Слово и Огън: „Огън дойдох да туря на земята“[14].

У нас като еволюция се повтаря един опасен аспект – традицията. Защото тя е, която може да направи това, което наричаме вътрешно гледжосване на съда – хилядолетното повтаряне не позволява дори през шупличките да влезе идея на разрушение на старото. Когато някой се опита да извърши промяна, той или е „еретик, бунтовник“, или дори бива наречен „престъпник“. Това е друг конфликт в еволюцията. Щом имаме еволюция, ние не можем да говорим за вечна трайност на едно и също. В еволюцията като идея за съвършенството не може в една статика да извървим пътя от човека до Бога. Нейният прилив е от горе надолу и от долу нагоре, за да се съхрани човекът като част от природната даденост, но и да се осъществи като един бог в еволюция. Бог се намира в него, в неговия жизнен път, който не може да не се съпровожда от една нравствена градация, също част от битологията в социологията. Но безспорно и в природата има някакъв нравствен повелител – макар там да липсва съзнание за отговорност, не липсва съзнание за развитие, не липсва съзнание за оцеляване.

Като развитие има едно накамаряване на количеството (както го казва марксистката не, а диалектичната философия) и трансформиране в качество. Но в света на биологията тези трансформации не стават за едно само съществуване. Затова развитието на биологичното е по един път; историческото, което е социално, е по по-друг път. При това, както казах, работят нашите седем тела. Като казвам, че работят, не значи, че във всекиго са заработили и седемте – не. Достатъчно е обаче, че човекът има желание; достатъчно е, че има ум; достатъчно е, че търси причина. Така той става философ... Колко философията му е вярна – това е отделен въпрос. Оттук е едно друго блуждение, с което може да влезете в конфликт със света, затова защото като мислящ (независимо от ск`алата, в която се намирате) може да си измислите и своя теория. Като теориите за Космоса, каквито съм слушал от десетки хора. Това е другата страна. Нека си ги мислят. Като узреят с малко повече знания, тогава вече ще разберат друга тайна. Хубавото е, че имат философия, лошото е, ако направят от нея фанатизъм.

Проблемът е, когато се създава традиция. След като е в наличност преповтарянето – както казвам, че религиите най-бавно стареят и най-дълго стоят стари – тя става опасна. Затова с отговорност наричам традицията „убийца на новото“ и без чувство, че оскърбявам някого, който няма прозрение да види, че 5 000 години индийците се къпят в Ганг и не са оздравели. Разбира се, от традицията като утвърждение на мисълта за поведение – било религиозно, било научно, било веропоклонно – има потребност и тя е, можем да кажем, първото огърлие, което си е сложил човекът. Както виждаме жрецът да носи своя кадуцей; виждаме да носи предпаза на своето трето око; виждаме един нагръдник, който му пази петия център на яснослушането... Само посветените знаят незнайното – че това не са украси, а защита на знанията, които дават вътрешните, пробудени у нас тела и центрове. Тези знания са част от еволюцията, с която ние трябва да се запознаем: отвън – навътре, отвътре – навън.

Трябва обаче да се разбере, когато говорим, че традицията е убийца – това гледжосване на развитието ни – да не се схване като идея: „Ето ви оръжието на бунтарите – отивайте и разрушавайте!“. Безспорно, нейната пристойност е да даде убеденост, след това вече тя трябва да си отиде. Убедеността е, която ще ви заведе в ново царство – в ново мислене и нови идеи. Тогава вие трябва да се освободите от валентността на миналото. Ето защо миналото като карма е разгърнато настояще. В него, когато можете да видите настоящето си, ще знаете къде да оперирате и къде да сложите енергията, за да може да сгреете яйцето на новата идея, за да се излюпи пилето, което трябва да прелети просторите. Това е конфликт неизбежен. Затова говоря, че отричането не е отрицание, а промяна – трябва да се знае, че именно отричането е възобновяване, а отрицанието е изхвърляне!

В църквите има: „Отричам се!“. Когато хиротонисват някого от големите йерарси – „Отричам се!“; когато вършат кръщение, на кръстника, който ще даде ново име, многократно му се казва: „Отричаш ли се от сатаната?“… (Това е пък глупост, защото може да не признава сатана.) Но ето, стои идеята за отричането и кръстникът трябва да отговаря „Отричам се!“. Отричане, не отрицание! Той възобновява, като освобождава новокръщелника от онова, което се нарича отрицателна сила. Това е конфликт.

  • Голям душевен конфликт е човек да пристъпи в своя личен храм към по-ново служение, и да се отрече от онова, което довчера е било!

Така че между отричане и отрицание трябва да се прави разлика. Да променяш, това значи да надкрачиш домашния праг.

Българинът има много хубава, много простичка поговорка: „Ела зло, че без тебе по-зло!“. Защо може да иска злото? Значи го разбира не само като отрицание – което е бент, а и като потребност за отричане, което е еволюционност – енергия за развитие. В своята жизненост човекът е намирал най-вярното и го казва в това, което наричаме поговорки и афоризми – народни мъдрости. Безспорно, че ги е дал някой от посветените, но те никога не са оставяли име. Не им и трябва, разбира се, име, нито награда, защото идеята да се развива светът е тяхна отговорност.

Човекът като идея е еволюиращо съзнание за познание! Затова не беше достатъчно само да познае що е добро и зло, а и да отиде да го приложи. Ето защо Бог го изпъди от рая, за да обработва земята. (Иначе какво – влезе принципът в съзнанието му и повече няма...) И тогава можем да кажем, че добро-зло е съпроводната тайна на приложното развитие! Съпроводна тайна – полюсната необходимост.

Зороастризмът даде на човечеството една много характерна особеност – даде идеята за единосъщността, съпътствана от двойност. Това е да „знаеш добро и зло“ – единосъщ, а всъщност се съпровождаш от двойнственост. И кога доброто и злото като антитези влизат в живот? Външно явление ли е тази идея, или вътрешна пробуда на знание? Чужда идея ли е, гостенин ли е отнякъде? Бог, както казах, не създава злото. И в един дуализъм Зороастър говори за единосъщност на божеството. Затова оставя богът на злото Ариман да бъде победен от бога на доброто Ормузд. Единосъщност, но съпровождана в идеята на еволюцията с двойнственост.

Какво рече Христос, как оприличи еволюцията на добро и зло, когато Го упрекват, че седнал да яде и пие с митари и грешници? Аз дойдох за грешниците.[15] Грешникът не е понятие, което може да спира човека да стане бог. То е етап, през който се минава, защото е нужно съвършенство. Несъвършенството е потреба за осъзнаване на Божеството у нас, Което винаги е съвършено, но когато сме сътворени от плътта, ще трябва То да я одухотвори. И ще намерите при Христос, че човекът може да е единство с Бога: Аз и Отец едно сме! Но ще изходите ли Голготския път; ще понесете ли кръста? На тези, които Го разпнаха, Той прости. Но не беше само идеята Той да прости на някого – еволюцията довежда човека до вътрешното разбиране и Той добре го каза: Те не знаят какво вършат. Грешника, престъпника самата Голгота ги разпредели – добрия разбойник и лошия разбойник – дясна и лява страна. Ето това е еволюцията и класилите `и тайни.

Духовните вълни не обслужват само добрите. Те са знание, което сътвореният човек трябва да научи, за да стане Бог! Така че тезата добро-зло е нашата потреба в еволюцията. Тя не ни е чужд гостенин, а необходим спътник. И тогава ще разберете защо казвам, че злото е нееволюирало добро. Единосъщност, която се съпровожда като необходимост, но която един ден ще се освободи. Няма река с един бряг – с два бряга е. Но кое е същественото – бреговете ли, които поемат блъсъците, които усмиряват вълните и ги връщат в пътя?! Не, същността на реката е течението! Както в нашето битие – не еволюционността на блъсъците, не конфликтите, не спазмите, а течението: онова Дихание, което Бог ни е сложил и с което е определил тази дързост, че човекът е един еволюиращ бог! И тези два бряга в нас са антитезите добро и зло.

Ще може ли някога без тези два бряга течението да бъде държано? Вярно е, че сега се развиваме благодарение на конфликта, на антиподите, но за съжаление никой не каза, че може без тях. А цивилизацията ви показа, че един влак вече може да се движи не на две релси, а на една. Отричаше се ясновидството – телевизорът ни го даде от хиляди километри; отричаше се яснослушането – телефонът и радиото ни го освидетелстваха. Било механично – няма значение! Затова беше дадена енергия на ума в присъствие на човешкото развитие – за да може техническото достижение на ума да обслужи несъбудените, но вложени у нас тенденции и проницания. Тъй като трябваше да се отдели, човекът загуби едното око, а когато овладее с двете си очи света, ще му събудят отново заспалото око.

И така, бъдещата идея е единството – когато спокойно ще работите с материята! Но как ще се развивате, щом няма двойственост, къде ще дойде полярността? Човек е Бог, Бог е Човек – това е единството, което е двойственост! Това е тайната свобода от Себе си. От Бог не можете да се освободите и когато се освободите от Себе си, вие сте вече в цялост в Бога. Няма защо Той да ви ограничава да бъдете в Себе си, защото е рекъл: Вие сте богове[16]. Това е великата идея и това е предназначението на човека.

Ето как човекът е улеснен – от обикновената пещера, където ще получи своето първо посвещение, да стане божество. Няма нищо страшно в това да говорим за божества, защото един Орфей беше казал: Аз умирам, но боговете са живи. Ние ще кажем: боговете умряха, Бог е жив! С Мъдростта умряха божествата като култура на интелигентността, на ума, но Бог, като провиденция и като Дихание на Твореца, няма да умре. Тогава какво е потребно на човека в Бога и на Бог в човека? Да направим своята плът толкова одухотворена, както Иисус я освети и направи Възкресението. Не да я отричаме, а да я одухотворим. Това е част от конфликтите, които ще съпровождат пътя на нашата еволюция. Затова родих мисълта, че еволюцията няма за задача да създаде благоденствие...

Негодуванието на просветения не се измерва с липсата на пригоден живот. Бунтът му е под знаменателя не на благополучието (за което ратува и заради което се гневи), а на нравственото му величие. (Така се създават социални конфликти, които социологиите могат да наричат слоеве, класи, а то всъщност са еволюционни зрялости.) В този смисъл будният, посветеният, не че не е бил съблазнен от благоденствие, но го е надмогнал. И тогава, надживявайки идеята за своето благополучие, той получава великия дар на прозрението, че се развива. А да се развиваш, това е като радостта на детето, което тръгва в първи клас, за да може да се види на студентска скамейка; това е жаждата за знание, съпроводена със спазмите за съвършенство!

Притчата за блудния син[17], която добре се експлоатира, за да се говори за покаяние, има съвършено друго значение. Човекът ще ходи пътя на желанията си и ще стигне дотам, че да яде рожкови. Но страшното е, когато, изхабил желанията, се върне и се разкае, а умът му завиди пред Отца, че го дарява. Това е страшното – Отец, вашият вечен Съдник, вашият Дух да получи упрек от вашия ум, че много се е трудил, пък нищо не е получил! А на този блуден син, който е изпилял дяла си, когато се връща и се разкайва, му дава щедра награда. По-големият брат, вместо да ви подаде доброволно ръка, се оплаква от щедростта на Бащата – това е трагедия. Това е конфликт вътре у вас, и то страшен конфликт!

Още когато започва изграждането на плът, тя трябва да изпита всички гърчове, за да стане достатъчно усетлива за идеи; трябва да се изработят и другите тела. Много първична остана идеята, че имаме само това тяло. Човеците откриха, че някъде дълбоко, дълбоко се кодира в някаква киселина (ДНК) бъдещият Бог. Това беше потребно на науката, която работи с доктрината на очите, но то отколе беше знание на тези, които имаха духовни посвещения. Безспорно Диханието трябва да влезе във всяка една наша клетка. И когато великите богове, когато този велик син на Тракия – Орфей, е разкъсан от вакханките, неговата кръв е напоила тази земя; неговите идеи, неговите химни на богословението и на благовонието са в атмосферата. Сега, когато отделният човек, жител на тази земя – Ракхива, яде плода на нейната почва, житното `и зърно, той не може да не събуди вибрацията на този велик Учител. Така се е изграждала еволюцията в конфликти за себе си и за света.

Тогава ще разберем защо говорим за един реален и за един мистичен Христос. Реалният даде идеите за Мистичния, за да Го празнуваме. Значи в нас е всичко. Ние сме, които носим всичко. И когато при една заплаха, от която всички бягали, попитали древногръцкия мъдрец Биас: „Защо нищо не носиш?“, той отговорил: „Всичко свое нося със себе си“, т.е. съкровището е у него. Така че няма защо да се сърдим на някакъв сатана. Няма го, когато го нямате в себе си. Но колкото и да искате да се отречете от Бога, не можете. Не защото човекът е страхлив и вярва, а защото Бог е жив и ще му напомня за Себе Си.

За нас Христос е и реален, и мистичен не само защото възкръсва, защото освидетелства нещо, за което ние сме пратени. Пратени сме да бъдем свидетели на безсмъртието, а не да го отричаме. И преминаването ни от реалност към мистичност е само илюзия, невежество, което носим. Кое наричаме мистично? Това, което не ни е освободило още от тленното, за да го усвоим и приложим. Иначе то не е мистично, то е по-реално от самата реалност!

Именно тази светлина, която е част от голямото небе, наречено Мъдрост, ще ви даде възможността, както е казано в древността, да познаете себе си и с това света и всички богове. Да познаеш себе си – не е достатъчно само да бъдеш посветен! Трябва да си минал по стъпалата, та там, където забележиш колебание, да го изживееш в нетревожна последователност; да дадеш жертва и да запълниш шупличката. Трябва да отмахнеш колебанието и да имаш онази вяра, за която Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести“[18]. Вярно е, че никой не е преместил досега нито една планина. Но когато интуицията ви дава, вие ще знаете да овладявате това, което се нарича земно притегляне, и ще можете да обезтеглявате – както големите блокове на пирамидите са били вдигани.

Защо сега не се правят демонстрации? Защото вековете на демонстрациите и на чудесата отминаха. Чудесата не могат да се оценят от приложна разумност. Няма чудо и реалност – те са, както казва Айнщайн, едно. Йерархията на нашата възможност е, която ни дава преценка и с която можем да работим. Конфликтите между реалност и чудо са в това, че не са могли душевностите да направят мисловно усвояване на знанието. Сега трябва то да бъде усвоено от ума, трябва да бъде усвоено от причинността и да бъде приложено като знание на интуицията. Значи в нашия клетъчен свят не е имало усвоено по-висше знание, когато сме живели в междините – между Ментала, Астрала и Физическото поле.

Светлината на Мъдростта е битие за бъдността! И така, когато ви се каже: „Бъдете богове!“ – не се страхувайте от тази изумителна дързост. Не се страхувайте да живеете един събуден Бог в себе си, но не го натрапвайте. Който знае, никога не е бил фанатик, защото знанието е свобода. Свобода, която може да ви донесе страдание, но страданието е също свобода – то може да ви увенчае с истина, а истината ще ви прави свободни[19], както рече Христос. Така че да се живее с идеята за една свобода в Бога, е велика тайна, която човешкият род трябва да приложи. И тогава можем да познаем Същината Му.

  • Конфликтите се преценяват с достижението на съответната Духовна вълна!

Когато Правдата ще характеризира прелюбодейката, ще каже: Убийте я с камъни!; когато Любовта ще я характеризира, ще рече: Всеки, който е пожелал в сърцето си, той вече е прелюбодействал!; когато Мъдростта ще характеризира конфликта, ще ви каже: Направете светлината на Знанието приложна Мъдрост! Ето ви идеи.

И тогава спокойно можем да искаме промени и можем да характеризираме кой и как се бореше за човека. Прометей отиде да краде земен огън – нямаше го като идея вътре в човека. Но какво е една Таворска светлина? Това е поведението на Иисус в идея за безсмъртието. Светлината пък на Възкресението е идея за божествеността. А бъдната идея е Знание, което ви прави свободни! Знание, което ви кара да сложите на кладата своята предишна карма, защото Христос рече: „Отче, прости им...“ – вижте колко естествено една еволюция доведе божествеността на показ – „прости им, понеже не знаят, що правят“[20]. Конфликт ли е? Не само конфликт, то е беда. Но беда, която в конфликта е благозвучно развитие, макар плачещите и сега да скърбят и да слагат своите дарове там: „Господи, Господи, защо пострада...?“.

Еволюцията от сълзи никога не е спирана. И има една друга тайна – всичките отрови, които са употребени в света, не са отровили нито един бог, нито един бог не е отровен от каквато и да е отрова! Така че плачещите върби няма да спасят света – спасяват го мъжете, които носят Светлината! Голямото течение не може да се спре, да каже: „Ето, тук някой плаче – дайте да му направим пристан“. Пристан се прави от личността, която е тръгнала. Ще го обръща лодката – нищо, да се научи да плува!

Всеки човек има своя вътрешен конфликт, изведен от това, което са дали известни религии, или от ония, които не могат в проницание да живеят в лоното на религиите (където трябва божествеността да ви храни в идея за съвършенство). Тогава в приложността на социалния закон, на чисто правната доктрина се създават повелите – това не прави, онова не прави, защото е подсъдно! Така че религията не може без социалното същество; както и социалното същество не може без религиозната добродетел, в която трябва да се изгражда и усъвършенства, за да стане Божество. Отпадаха ли божествата, отстъпваха ли място на следващи Духовни вълни? Безспорно. Това е и големият конфликт, който всеки върши сам в себе си под аурното облъчване на Духовните вълни или на установени вече религиозни и социални общности.

Така еволюцията стимулира и развива нашия свят. Същото върши и с природата. Ние обаче не можем да забележим... В този колосален организъм не можем да забележим, но много често виждаме големите бури, големите процеси, еволюционните взривове. Кой е могъл да надникне вътре, в пазвите на цялата Космичност, за да види колко и тя страда и се гърчи, за да се развива. И оттук е голямата тайна, когато казах, че природата е безжалостна – в смисъл да развива. Как потребата да си отидат стотици каменни божества е безжалостна в лицето на една нова Духовна вълна? Те да стоят вече само за красота – защото дойде един единствен Бог като идея за Любовта. Това е и в природата. Тя сътрудничи в нашето развитие.

Великият закон на еволюцията – с конфликти или без конфликти – върви. Затова природата не може да се спре пред сълзите нито на дървото, нито на животинчето, нито на човека. Ще каже някой: „Тя е и без съпротива, и без морал“. Не! Природата има морал, който не е разчетен. Човекът характеризира морални принципи според своята потреба. Затова в себе си има достатъчно възможности да се извини, макар и да бъде наречен лицемер. Но Природата е безпощадна – в най-добрия смисъл на великия закон на еволюцията. Това обаче не значи онази пакостна социална теза: „Целта оправдава средствата“. Никога еволюцията не прави това, защото нейната цел не е сама за себе си, нейният път е служение на Мировата енергия. Тя се пулсира и храни от Мировата енергия. Ето защо конфликтът е за нея безпричинен, няма никакво значение – върви. Мировата енергия е, която пулсира еволюцията и дава на материята гъвкавост и прозрение! Затова Христос ще рече, че донесе меч – Слово, което се храни от Мирова енергия, защото Той Самият е от Мировата същност!

Тук, на земята, бавно се развиват нещата и затова в „Агни йога“ е казано: „Земята е покровителка на старата мисъл, но огънят е бунтът на еволюцията“[21]. А кой е родил мисъл? Първото нещо, което се събужда в човека, това е мисълта кой е той и Кой е у него – религия. И тъй като религиите най-бавно стареят и „Земята е покровителка на старата мисъл“, идва огънят – огънят, който гърчи Земята. Затова има бунт – има вулкани и земетръси, има революции и нови пътища. Но когато се вгледа човек, ще види, че енергията е тази – на Космичната цялост.

Пътищата за промяна на еволюцията са нужни за едно преустройство на живота. Кой преустройва? Онзи, който носи ново Учение! Христос посочи как се ходи Пътят – влезте през тесните врати; каква е Истината – ще ви направи свободни; какво е Животът – вечност и Богосъчетание. Това е цялостното преустройство. И тогава ще видим тъждествеността между Космоса и човека. В Космичността е изворът на душата, оттам е умът, оттам е тялото. И затова характеристиката, че човекът е микрокосмос, е една от най-добрите.

Какво правят ангелите сега – във времето на нашата еволюция? Пазят Дървото на Живота. Те пазят, но знаят ли що е Живот? Не. Те не пазеха Дървото на познанието, но не знаеха и що е добро и зло. Боговете знаят и човекът знае. Не казва Бог: „Те станаха като ангелите да знаят добро и зло“, а каза: Станаха като Нас да знаят що е добро и зло! Защо не даде на ангелите тази привилегия!? (Вижте колко неща има вътре.) Така че човекът е един от боговете, а ангелите – само пазители. Но как ще го усвоим Живота, за да го приложим? Усвоеният Живот е събуденият Бог у нас! Привилегия на човека е – в цялата еволюция, във всичкия Космос – не на ангелите. Ние сме много повече от ангелите, защото те са безтелесни и не познават нашата еволюция. Тях ги държат за пазачи, а не за реален живот – те са друг клас на развитие.

В космогонията и хомогонията (човекосътворението) на християнството няма идеята, която е запазена в мохамеданството, когато ангелите ще кажат на Отца си, на Аллаха: Не създавай човека, че голяма развала ще сее на земята[22]. (Разбира се, след това там ще бъде мотивиран и техният потоп.) Безспорно прозрението на ангелите не е отивало по-далече от хоризонта на тяхното самопознаване. Но Аллах прави човека и ги вика да му се поклонят. А Иблис, който се възпротивява, е прокуден... Не е ли конфликт това в голямата еволюция в идеята на Сътворението?!

Ние можем спокойно да кажем, че тлението ни е идея за нашето Възкресение. Ето ви конфликт в еволюцията: да се радваш, че си тленен, защото се освидетелстваш като безсмъртен. Има ли възкресение в еволюцията? Има. Имат ли го ангелите? Не, някой от тях да е умрял и да възкръсне?! Но Иисус Христос умря и възкръсна. Един от големите конфликти на еволюцията. Можете ли да си представите тогава какво е това да имате тление, което ви осигурява безсмъртие! И да се радвате на тази еволюция, че сте преходни, а всъщност – негаснеща вечност. Тогава и сто ангела да пазят Дървото на Живота, няма да го опазят; както и онова Дърво на познанието, което, макар че не го пазеха, беше забранено, но Адам и Ева отидоха и ядоха. Защото това знание е определението на боговете.

Това е смисълът на еволюцията – да ви направи богове! Нейна задача е да вдигне нагоре трона на човечеството. Този трон безспорно е сигурност на човека, така добре изразена от Христос: царство Небесно. В цялата история не само на религиознанието, но и на метафизиката, и на философията, не бяха родили тази идея. Много им беше удобно на хората да си имат индийски божества, египетски посвещения, гръцки адеси, където се разхождаха сенки и където един Ахил или един Одисей отиваха, за да си поприказват с тях, но не можеха да изведат никого. Един Хермес бе психопомп – „водач на души“, за да ги извежда, но той пък нямаше царство Небесно, а само земя и подземие – без идея за царство на Живот.

И най-голямата трагедия беше това, че вместо Европа да вземе идеята за спасението в царството Небесно, взе ада на Данте с девет кръга. Господи, що за поведение и проницание?! И това нарекоха Ренесанс!? Всяха ужаса с девет адови кръга, а Христос се моли на Своя Отец да ги опази от там: Не съм вече в света, но те (Моите ученици) са в света. Опази ги в Твоето име, за да бъдат едно...[23] Този Човек и Син Божий ли е нямал прозрение за цялата Космична тайна и еволюция?! Вижте какво нещо изрича: Опази ги в Твоето име, за да бъдат едно, както сме Ние. Какво е еволюцията тогава, какво е конфликтът?

  • Еволюцията е път за единство с Бога;
    конфликтът е стъпало, събудено знание!

Когато трябваше да се внуши отвън, идваха т. нар. осенения чрез пророците, а когато трябваше да се открие отвътре голямата тайна, идваше пробудността на човешкия Дух, идваха Откровенията – Христовото знание – отвътре-навън. Откъде? От Кундалини, от Змията-Огън, минаваща през седемте центъра на знанието.

И когато погледнем конфликтите още из първите Коренни раси, ще видим, че щом губим едно, печелим две. А кога ще си върнем загубеното? Когато изцяло станем същност от Същността на Бога. Защо са били потребни две очи, когато хората са имали едно? Но тогава знанието им е идвало непосредствено, не е било усвоявано чрез ум. Ето защо тогава, когато някои се връщат от стари Коренни раси, живели в изчезнали вече континенти, усвоявали знание предимно в Астралното поле, нямат памет за великата тайна на развитието. А сега, когато се усвоява от очи, от ум, от сърце, може ли някой да ви вземе знанието?!

Знанието, което вече сме усвоили, не е опосредствано облъчване – когато не са работили нашите земни сетива. То е знание от тук – от последния пристъп на Божественото слизане, и то ще ни възземе. Никой не може да има повече от това, което има човекът. Така че дързостта да кажа, че човекът е един бог в развитие е точно принципът на еволюцията.

  • Кармата е двубоят между Бог и човек и човек и Бог!

Но когато човек се бори, той не отрича Бога. Най-добрият пример в свещените книги е борбата на Иаков с Бог, затова е кръстен Израил. Смени си името – това е конфликт. А какво направи после Иаков, това е отделен въпрос... Аз говоря за дадените стъпала, за конфликтите в човека, който трябва да стане Бог. Иаков стана Израил – конфликт, който променя. Следователно какво прави еволюцията – сменя, качва ви, ставате Мирово същество, а не дете на една доктрина на безпомощниците.

Борба между човека и Бога в никакъв случай не значи атеизъм. Защото атеизъм нямаше да има без теизъм. Там им е грешката: как родихте атеизъм, като не признавате богове?! Сложихте едно „а“ отпред... Нали преди това е трябвало да има теизъм... Ама било измислено това по свой образ и подобие. Вижте, блазе на такава митология, която може да измисля такива неща, които станаха реалност – с едно „вълшебно килимче“ не отиде ли човекът на Луната? Отиде – отиде с ракета.

Доктрините в естествените науки са различни. Креационната говори, че човекът и целият свят са създадени от Божество, без еволюция, и че видовете са постоянни и неизменни – толкова са на брой, колкото са създадени. Жан Ламарк ще говори за спонтанното зараждане и за създаденото чрез трансформации вследствие движението на флуидите в живите организми. Така че Ламарк е представител на еволюционизма с тезата, че светът е създаден от Бога, но все пак има известна трансформация.

Дарвин, вземайки идеите от Ламарк, създава еволюционната теория, в която ще приеме бавния еволюционен ход, който е сам за себе си – индивидите имат естествен подбор вследствие обстоятелствената среда, факторите на времето и въздействието на други позитивни или отрицателни сили. Сега големи конфликти и дискусии има и Дарвиновата теория се оказа в някои свои пунктове твърде необоснована. Това е логично, защото една наука в XIX век не може да борави с откритията на XX и XXI век. Разбира се, още десетки теории има – всяка сама за себе си достатъчно обоснована и с достатъчно предмет на размисли и основания за посветения да я отрече. Да не говорим за тезата за еволюцията на Лисенко[24], която за съжаление цяла една научна школа с няколко стотици учени мълком отричаше, а с устата си хвалеше. Разбира се, и това се изживя.

Важното е едно – дали ще бъде теорията на неизменно сътвореното, на благословеното за развитие, родено от Бога, или на постепенно еволюиращото – едно е безспорното: принципът еволюция съществува – било с конфликти, било с антитези. Без него не би имало и онова, което се казва в книга Битие – че в първия, втория, третия ден... се създава едно или друго. В седемте дни на Сътворението безспорно се говори за еволюция. Защото, когато сътворява света, Бог не казва на човека най-напред: „Стани, направи нещо!“. А казва там: Да бъде светлина! – Fiat lux! Няма още нито Слънце, нито Луна, нито същества. Какво е това Fiat lux? Словото, Животът! И в Йоановото евангелие ще прочетете, че „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“[25]. После идва Да бъде нощ и ден; да бъдат светила... Да бъдат трева, дървеса; да бъдат животни, птици, риби големи… И чак тогава казва: Да сътворим човека! Виждате ли? Но когато нашата теология защитава идеята, приема, че всичко типизирано е дадено така, както е – ражда се изведнъж толкова съвършено. Твърде оспоримо и доста невярно.

Еволюция... Има ли тя свои вътрешни и мотивирани конфликти отвън? Да. Защото една необяснима стихия, която може по безспорен начин да въздейства върху психологията и анатомията на човека, не може да не бъде отбелязана като идея не толкова на приспособяването и оцеляването, а като спирала, която му дава възможност да вкуси от нещо, което е стояло по-горе от него в момента на наличното му знание. Затова казвам, че когато знанието не стига, се търси проницанието!

Еволюцията е изменение във време и пространство както на индивида, така и на цялата природа. Изменя се и идеята на сътрудничество между човека и Бога. Не в това, че сега има екологични общества (добре са дошли), а в това, че се търси взаимност между вътрешното пространство на човека и необятността на света, който трябва да бъде сложен във вътрешната същност на човека. Тогава се получава една еволюция на сътрудничеството – енергията като Космична цялост в собствената ви същност става историческо и социално битие на онова, което ви съпровожда и което вие съпровождате. Това е голямата еволюция – взаимната потреба и дълг! Тя ще намери начин да ви съхрани. Как? Вашата отрицателна енергия я поглъща природата. Най-елементарното е, че това, което издишаме, тя го вдишва. Не можем да го отречем. Да не говорим къде отиват лошите мисли? Отиват в техния бунт – събират се и като огнена сила чрез вулкан се изхвърлят. Когато желанията са низки по същност, отиват и се разбиват в океанна вълна. Това е сътрудничеството. Потребно ли е? Много е потребно. Не защото трябва да ставаме все по-съвършени, а защото трябва да сътрудничим за съвършеното. Да сътрудничим...

Това е взаимната размяна и грижа – природата да погълне отрицанието. Иначе, върнато обратно, би трябвало човек да умира всеки ден от собственото си нищожество – като се види какви мисли и желания ражда. Тогава ще разберете и защо Христос, уморен от дневните Си срещи, е отивал на близките хълмове и оставал за миг свободен, за да направи обмяна, за да може жилещи мисли и лоши желания да бъдат пратени, та да не унищожават. Защото Той е знаел как да ги трансформира. Виждате ли? Всичко го има. Има го, само човек трябва да знае да го види. Как си мислите един човек би изтраял, би издържал на всичката тази наглост, която се среща в нашия социален и духовен живот?! Как ще издържи, ако няма този велик акумулатор, който поглъща, поглъща... И вие се радвате, без да благодарите... А трябва да благодарим!

Хляб не се яде без молитва и път не се ходи без благословия! Може да е от една дума, но не се яде без молитва, както и не се тръгва без благослов. Ако ще майка ви да ви благослови. Имат един обичай руснаците – прекръсти го майка му: „Хайде, сине, отивай!“. Това трябва да се разбере, защото е част от еволюцията. Не за да спре конфликтът у вас, а за да бъде лек конфликтът у вас. Никой не може да спре конфликтите, защото никой не е спрял еволюцията. Така че, не яжте хляб без молитва! Една фраза кажете: „Благодаря Ти, Господи!“. Вие не благодарите на друг, благодарите на себе си като съзидатели на Божествеността. И не тръгвайте, без да си кажете: „С Бог напред!“, когато няма кой да ви благослови.

Тогава можем да кажем и за идеята на страха в еволюцията, когато не сте в хармония с еволюцията. Когато апостолите се уплашиха от бурята, Христос запрети на вятъра и морето, а на тях им рече: Защо се страхувате? Как нямате вяра?[26] А когато апостол Петър реши да върви по водата, но се уплаши и почна да се дави, Христос го спаси и му рече: „Маловерецо, защо се усъмни?“[27]. Конфликт! Това не е конфликт между вяра и ум, защото този, който има голяма вяра, той не може да отрече, че умът може да определи що е буря и знае силите, които могат да я спрат. А апостол Петър искаше само да покаже, че е верен, но само вяра не е достатъчна. И апостол Яков беше рекъл: Вяра без дела е мъртва[28]. Така че човечеството трябва да съчетае знание чрез интуиция и вяра без съмнение!

Нашата планета трябва да изчерпи културите – културата на знанието, културата на интуицията и културата на вечността, т.е. на трите Дървета. И когато знаем тази тайна, тогава на нас нищо не ни остава, освен великия урок на човечеството, който с големите конфликти, с големите войни то трябва да усвои, да научи. Защото знанието сега го освободи от опасността да бъде унищожено. Това е големият урок на еволюцията с нейните конфликти.

И така, можем да поставим въпроса: Вечна ли е Еволюцията? Ще има ли момент без еволюция, когато премине една манвантара, както казват индийците? В т. нар. Нощ на Брама няма да има еволюция, но не може да няма души! Този акт на Нощта на Брама можем ли да го наречем революция? Дали в Неговата Пралая ще дойде моментът, когато Той след Своята Нощ ще роди нов Живот? Каква ще бъде еволюционната гама – дали с една октава по-горе, ще я има ли?

Проницанието най-добре характеризира това, което умът и очите не могат да достигнат! Така че не намирам за беда, ако някой затревожен тръгне недоволен от невежество и полузнание да търси проницание. Тръгнал, той е във водите на еволюцията и тя е, която ще му даде светлината на Мъдростта. Между грях и вечност, между знание и Живот ще има нуждата от едно трето Дърво. Знание чрез интуиция!

Вратата е отворена – за някои в храма, за някои в олтара, а други ще излязат от саркофага на посвещението и ще кажат това, което е казал Хермес: „Виждам, но не с телесните си очи“

 

Въпрос: Кои конфликти вътре у нас са естествени за еволюцията и кои ние сами си създаваме?

Естественият конфликт у нас е това, което казах – двубоят между Бога и човека, човека и Бога. Двубой между идеята, както на човека му е натрапено, че е смъртен, и Божия шепот, че е Негово дете и че е безсмъртен. Това е нашият вътрешен конфликт, който е толкова естествен, колкото и нашата цялост е естествена. Сътворени сме от Неговите ръце от цялата планетна плът, но Неговото Дихание е нашата цялост! Така като плът сме приели в себе си цялата Космичност, а като живот сме вгърнали това Дихание, което пазим като дадено единствено на човека. Никъде в Сътворението не е казано за друго същество, дори ангелите не са получили Дихание. И Диханието не е само личността, то е развиващият се бог.

Тогава нашият вътрешен, естествен конфликт – заради еволюцията ни, е в идеята човек-Бог! Човекът се осъществява, като умира, но не познава целостта и потребността му да бъде безсмъртен го прави конфликтен. Влиза в конфликт с желанията си, с ума си, с причинността си, в конфликт с кармата, която си е създал чрез личната си воля.

Друг конфликт е страданието, което човекът още не може да разбере като идея за развитие. Това са, фигурно казано, плесниците на еволюцията, изглеждащи по-скоро външно явление, отколкото наша потреба. Защото този, който ги познае като потреба, ще ги иска, за да се развива. Затова е казано много естествено от народа: „Добрите хора най-много страдат“. Те са, които искат и могат да понесат без гняв страданието – било като закон на кармата, било като обособена идея за божеството. Защото да се освободите само от едно камъче на кармичните си задължения е голяма благодат, макар и много трудно човек да се освобождава от целия тежък воденичен камък на кармата. Но има един разказ на Толстой („Камъни“) за големия грях, който се помни и се изстрадва, и за малките грехове, които не се помнят и човек за тях не се разкайва. Това народът ни си го е знаел и затова в нас е втъкана една човешка поука: „Малкото камъче обръща голямата кола“.

Така че, когато на един човек му се случи злина, да знае, че се освобождава от някое камъче; а на друг, като се случи по-тежка беда – да знае, че половината от воденичния му камък е сложен вече в музей.

Така трябва да се разбират нещата, за да не виним само света, а и себе си!

 

Въпрос: Каква е същността на конфликта над земното човешко присъствие, за който се говори в Откровението на Йоан – че има небесен конфликт?

В Откровението е казано, че една социална злина, която усеща поселникът тук, трябва да се потърси като консумация както тук на мнозинството, така и горе, където е поле на преценката. Затова, преди да дойде някаква цялостна лечебна система, какъвто е Апокалипсисът, ще се води една тежка битка на ангели и праведните духове със зверове и грешниците. След като горе войната завърши след 42 месеца[29] с победа на Божиите сили, тогава ще почне голямата промяна тук. И много ме е учудвало, когато някои тълкуватели изпущат това и дават своите „откровения“ за свършека на света. Чакаха го, но както виждате, нищо не стана. Не стана и няма да стане, защото къде е този голям конфликт горе – в света на Причинността. Затова тези хора, които имат известни дарения – било на ясновидство, било на яснослушане, чиято информация идва от ниските полета на астрала и на ментала, никога няма да го разгадаят. Те дори когато четат, не се спират на това обстоятелство в Откровението, че това ще стане 42 месеца, след като горе добрите сили са победили злите. Кой от тях видя битката горе и знае дали е свършила?!

Много са погрешни тезите с т. нар. Апокалипсис! Дори навремето, когато Йоан дава своя апокалиптичен откровенски сън (както се счита 95 г. сл. Хр.), още тогава са чакали, че ще стане скоро – след няколко години, и са започнали подготовка. Това е една от най-големите им грешки. Защо? Защото говори за увлечение и, както казвам, за страх от смърт. Още тогава започва разделянето в това вярване и започват конфликтите им. Явно е, че тези хора са имали посвещение от това, което казвам – от ниските полета.

Още по-страшното е, че още тогава се явява идеята за Антихриста. Наричали са антихрист оня, който не е вярвал във възкресението на Христос. Сега вече под антихрист не се разбира това, а прииждането на зла личност, която се прави на Христос. Така че явленията, които са горе, и поведението на хората в своята уплаха за жизненост долу, създават един голям конфликт. И той безспорно има отражение като чакано явление – край на света. Но няма да стане скоро. Защо? Защото посветените знаят, че човечеството на Земята ще трябва да осъществи седем Коренни раси. А тези, които познават това развитие, знаят, че сега човечеството е в Петата Коренна раса и влиза в поделение на Шестата `и подкоренна раса. Тя ще изгради Шеста Коренна раса, която ще има седем поделения и нейната последна ще стане майка на Седмата Коренна раса. Но това не може да стане нито за 20, нито за 200 години.

Какво рече Христос пак в идеята за конфликтите: ще имате земетръси, вулкани, войни. И сега като стане някаква война, веднага се казва, че идва Апокалипсисът. Това е в най-добрия смисъл „грамотна“ неграмотност. Една вяра – пълна с безверие. Човек трябва да улови Ученията на големите Учители в тяхната същност. Те ви говорят за еволюция, за Божия план. Ето защо човечеството открива още планети – и осем, и девет, но се говори за седем планети, които участват в хороскопа на земното присъствие на човека. Това не могат да разберат съвременните ясновидци, които са от съвсем ниско естество. Разбира се, че ще познават, когато се касае за свят от ниските полета. Не може, когато отидеш при една ясновидка от рода на баба Ванга или други подобни, да не ти каже нещо. Но ние говорим за Космичната същност, за еволюционния конфликт, който е цялостно явление в гърчовете на земята ни, в присъствие на природата като цялост.

Битието не се състои в познание, което очите или ниските полета дават. То се състои от проницанието, там, където в този Апокалипсис е казано, че на чедата на Бога името им ще бъде писано на челата[30]. А някой да е видял името в ниските полета?! Аз съм срещал бивши египетски циганки с усет, които веднага казват: „знакът е на челото Ви“. Те имат знание, останало от хилядолетия, изработено там. Защото знанието на Атлантида – като приложност за гадаене на ръка, на образ, на кафе, на какво ли не искате, е оставено като зримо знание, не като знание на проницанието. Защо? Ами защото този континент имаше живот в Астрала повече, отколкото на Физическото поле. Привнесено знание в Египет, разбира се. И затова в Египет ставаха посвещенията...

 

Въпрос: Защо кармата не се реализира в настоящето, т.е. веднага?

Има кармично дело, което трябва и може да бъде веднага нихилирано – консумирано и разплатено. Има и кармично дело, което трябва да постои на врата на този, който е извършвал деянието, било добро или лошо. (Нека не разбираме под карма само лошото.) Трябва да престои на врата му, защото може да го е извършило, да кажем, тялото на желанията, но не е преценено от тялото на ума. И току-виж – да бъде нихилирано. Тогава?! Затова не може веднага – за да бъде усвоено, преценено от ума. Или пък, когато е извършено нещо с ума и е създадена една мисъл-форма, която има много голяма трайност, трябва това да бъде преценено от тялото на причинността, та след това да бъде сложена мярката.

Затова в повечето случаи кармата не се унищожава веднага. Разбира се, когато едно консумирано деяние ви слага съответна карма – добра или лоша, има събития или историческа необходимост, в която човекът може да изкупи веднага всичко. Но нуждата е да бъде преценено делото, за да бъде погълнато от другите тела, а след това преценено и в Причинния свят. Затова веднага не се реализира.

И другото, никой не може да вземе на другия кармата. Макар че човек може да помогне, да събуди в някого оценката за това, когато страда, да не ругае; или когато го награждават, да не се хвали по улиците, както повечето казват: „Дадоха ми награда“...

 

Въпрос: Тъждествени ли са Светата Троица и висшите принципи на човекоседмичността?

Не можем да кажем, че са тъждествени в пълния смисъл на думата – можем да кажем, че са подобни. Единосъщието и подобието са твърде различни, макар и Пътят да е един и същ. Защото в Единосъщието на Троицата присъства Бог Отец. Вие самият като развиващ се бог още не сте Бог Отец и не можете да кажете тогава, че тази седм`ичност е тъждествена с онази. Затова говорим за Небесна Троица и земна троица, за Небесния човек и за земния човек.

Така че не можем да приемем такава идея за тъждественост на човека – бъдещ бог, който е прич`инен, ментален, астрален и пр., с Единосъщието – Бог Отец, Бог Син, Бог Светий Дух. Подобни – да, подобие, което отива в идеята за Единството, когато Иисус Христос може да каже: Аз и Отец едно сме. Но вие още не сте едно, не.

Самата жертва на Христос, както е третирана в светото Евангелие, е по предречение на Самия Бог Отец. Ако Той обаче с Разпятието Си беше дал това, което християнството говори – изкупление и спасение, аз се чудя защо трябва след това в тайнството Причастие да се преповтаря. Преповтарянето като идея за спомена, както е казано на Тайната вечеря: Правете го за Мой спомен, може би това е същината.

Така че стоят неразгадани тайни, разбира се, от тези, които не приемат подобно третиране на нещата. Щом е извършено спасението с Неговата жертва, другото е само спомен. Иначе би трябвало всеки, който е взел причастие, да стане толкова свят, а той всяка седмица отива да взима и пак греши.

Тогава къде е тайната? Ето в това, което говорихме – еволюцията с конфликтите!

 

Въпрос: Значи ли, че на колкото по-високо е Духът на човека, той се зарежда с астрална енергия с по-малко сън и храна?

Да. Когато съм говорил за съня, съм казвал и за водата, че е гениален този, който ги е измислил. Това е точно така! Човек спи, за да си вземе енергия – астрална, да може биологичният му организъм да се храни и да съществува. Освободената от храната астрална енергия е много малка, ето защо потребата от сън е наложителна. Но когато човек се е освободил от всички тези материални потреби, които му дава храната (а това е безспорно степен на съзнанието, на овладяната от нас материя), с мигновен акт на присъствие в астрала може да се зареди. Това всеки го прави понякога – чувства се уморен, дремне и изведнъж се събуди ободрен. Защо? Защото един излив на такава енергия го събужда. И тогава, когато ще може без продължителен сън, а така – само със съсредоточаване да си взема енергия, безспорно сънят в тази негова голяма проточност от осем часа ще изгуби стойност.

Това значи, че еволюцията е довела човека до свободно преминаване от едно поле в друго, до свободна работа с едно тяло в друго тяло. Защото този, който работи с едни висши ментални полета, той много лесно може да си вземе астрална енергия и по този начин да удовлетвори потребата си – тогава вече сънят се намалява.

Има неща, които са много реални. А това, че човекът още не ги владее – няма основание да ги отрича. Човек е материализиран като потреба за еволюцията на планетата, но той си е Дух като потреба на Отца!

 

Въпрос: Нееволюиралото е по-устойчиво, по-жизнеспособно, отколкото съвършеното. Това не говори ли, че самата среда, в която живее индивидът, също не е еволюирала?

Чудесно е казано и затова в практиката се прилага облагородяване. Когато облагородявате примерно череша, я слагате на една дивачка. Защото те са по-устойчиви, по-малко уязвими към болести и засушаване.

Това нещо, прехвърлено в сферата на нашето поле мисловно, астрално и духовно, също е така. Защото общата среда е още неосъществена в своето развитие и тя дърпа, пречи. Така е!

Но това в никакъв случай не може да ни послужи за отчаяние. Ето защо съм казал, че трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние – качва камъка, качва… и така камъкът ще свърши.

Това, че външният свят наистина много силно ни привлича, в никакъв случай не можем да му предоставим победа – победата е наша, в липса на отчаяние!

 

Из Слова на Ваклуш, 1995 г. в Пловдив, София, Хасково.

 

[1] Битие 3:3.

[2] Битие 3:4-5.

[3] Битие 2:24.

[4] Вж. Битие 3:19.

[5] Битие 3:22, 24.

[6] Иоан 14:6.

[7] Вж. Блаватска, Е. Тайната доктрина. Т. 1 – Космогенезис. Книга II. Еволюция на символизма. София, Астрала, 1995, с. 14.

[8] Вж. Есхил. Прикованият Прометей. Критически прочети и коментари. Велико Търново, Пегас, 1993, с. 50, 60.

[9] Исая 29:13.

[10] Кун, Н., А. Старогръцки митове и легенди. София, Наука и изкуство, 1967, с. 84-85.

[11] Матей 10:34.

[12] Матей 11:29.

[13] Ефесяни 6:17.

[14] Лука 12:49.

[15] Матей 9:13.

[16] Иоан 10:34.

[17] Вж. Лука 15:11-32.

[18] Матей 17:20.

[19] Иоан 8:32.

[20] Лука 23:34.

[21] Агни йога, § 121. Севлиево, Братство, 1935, с. 65.

[22] Сура 2:30.

[23] Иоан 17:11.

[24] Лисенко Т. – 25 години директор на института по генетика на АН на СССР. (Бел. ред.).

[25] Иоан 1:1.

[26] Вж. Марко 4:38-40.

[27] Матей 14: 31.

[28] Иаков 2:17.

[29] Вж. Откровение 13:5.

[30] Откровение 7:3.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993