Зареждам...
Антитези в еволюцията

Антитези в еволюцията

Антитезите в еволюцията са двете съпроводни ръце на Целостта!

Деца на Деня! Благодатта, която никога не е преставала, защото най-обичното дете на Бога винаги ще бъде човекът, да бъде с нас, за да свършим Неговото дело. Той е у нас и ние сме в Него! Когато има облаци, може да не се вижда слънцето, но никой не може да го лиши от светлина. Така че нямайте страх от мрачини!

Ще продължим да разглеждаме проблема за еволюцията с „Антитези в еволюцията“. Антитези в еволюцията е израз, който е изведен из вековното историческо битие на голямото Духовно битие – в невидимата, но и във видимата страна. Защото видимата страна е оставила конфликти в еволюцията (като Потопа), оставила е принципи и елементи на еволюцията, но и идеята за антитези. Първото обаче, което е смутително: Наистина ли има антитези на отрицания, или това са съпроводните ръце на Целостта?

За да има еволюция, трябва да има някой, който еволюира. В цялата същност на Мирозданието еволюира всичко освен Абсолютът. Еволюират природата и човекът – еволюира цялото Мироздание с всичката своя необходимост, която развитието налага за съвършенство и единство с Твореца. Дързостно съм казал, че и Бог еволюира, еволюира в човека, защото на човека му е дадена част от Неговата същност. Като плът той е приел в себе си цялата Космичност, а като живот е вгърнал Диханието Му, което пази като дадено единствено на него. Само човекът е получил Дихание, дори ангелите не са го получили. Диханието е не само личността на човека, Диханието е развиващият се бог!

Така че фактически еволюцията – това сме самите ние. Как ще я понесем? Можем ли да я отречем? Как я осъществяваме? Кои са белезите, с които можем да кажем, че тя е крайна или пък, че тя е вечна? Знаем, че я придружават и други принципи, както и закони, каквито са принципът на противоречието и законът на прераждането.

Принципът на противоречието – причина и следствие, е наречен карма. Но има една великолепна дума, в която са събрани и делотворство, и жизненост – съдба. Като под съдба в никакъв случай не трябва да се разбира само кармата. Не само законът за причинността е съдба – той е част от нея. Както еволюцията е част от това, което ние наричаме живот. Той трябва да бъде даден, а еволюцията да го направи така съвършен, че да се върне в своята Същност. Затова казвам, че само Животът е непобедим, а легитимирането ни от утроба до гроб е това, което наричаме еволюция! Животът е, който, развивайки у нас това, което още не е съвършено, минава през различните принципи и закони.

Конфликт човек прави със себе си, защото онова, което трябва да помири материята с Духа, е развитието, еволюцията ни. Тогава това, което можем да наречем антитеза, антиеволюция ли е? Безспорно не! Антиеволюцията би трябвало да бъде някаква бариера, която спира еволюцията... В общ поглед и повърхностно знание т. нар. „зло“ пречи на еволюцията, но това съвсем не е така. Както знаете, писахме съвсем вярно, че няма зло, има нееволюирало добро! Следователно имаме спътник, съработник в еволюцията – антиподност, която не отрича другия бряг – за да се тръгне към това, което се нарича съвършенство.

Колко неестествено ни изглежда всичко противоречиво и себеотричащо се, а всъщност е един цялостен процес. Защото иначе би трябвало да кажем, че Самото Божество, Самият Сътворител е създал Свой антипод и се е Себеотрекъл – нещо, което е съвършено невярно. Принципът да се познае що е добро и зло е първият конфликт в човека! Създадена е идея за грехопадение, но всъщност е слизане в материята – процес, който също е съпроводник – инволюция, която крие в себе си процеса на връщането, т.е. еволюцията.

Така че, колкото и странно да изглежда, Самото Божество, Самият Сътворител, създавайки видимост за нас, няма Своя антитеза на отричане – това е наша „привилегия“ на небожествеността още у нас. Нашият ум е, който може да създаде идея за противоречие.

  • Бог не си създава антитези на отричане!

Обожественият ще може да разбере, че това е цялостен процес, който при достигането на съвършенство го освобождава и от единия, и от другия бряг.

Една еволюция е съпроводена от елементи, от принципи и конфликти, но всички те имат за нас само една задача – изграждане на човека като бог в еволюцията. Тогава видимият и невидимият свят в противоречия ли са? Антитези ли са в еволюцията, или са възможности, чрез които се изграждаме? Сама за себе си еволюцията не е антитезисна, защото в нея всеки миг има отричане, но и позитивно признание. Тя е себеотричаща се в път за съвършенство! Онова, което разделя света, всъщност върши и благородно дело.

В религиите като антитеза на Бога стои (по-специално в християнската и мохамеданската) идеята за Сатана. Аз въобще избягвам да го произнасям, защото не признавам битие на дуалистичен Бог – антитеза на Самия Сътворител. Можете ли да си представите!? Може ли, след като нещо е родено от Него, макар и възправено (така поне гласи Светото Писание), да бъде толкова властно, че да стане проблем на отричане на Сътворителя? Или в процеса на съвършенството една необходимост идва да свидетелства, че ние сме подпомагани от две ръце – дясна и лява. Защото най-първичните еволюционни антитези са тъмнината и светлината. В книга Битие е казано: „Бог сътвори небето и земята...; тъмнина се разстилаше над бездната...; Рече Бог: Да бъде светлина!“[1]. Някои от тълкувателите казват, че тъмнината е първият разтвор, в който се промива същината на явленията – светлината иначе нямаше да бъде светлина, нямаше с какво да бъде сравнявана.

Как тогава трябва да приемем това, което се нарича „паднал ангел“, какъвто е Луцифер? „Луцифер“ буквално означава „носител на светлината“. Казва се, че този висш ангел е възправен и отпъден – възправен е срещу Бога и е отпъден от Небесните селения заради гордост. Както са отпъдени и Адам и Ева, посегнали към знанието по необходимост. Луцифер, Адам и Ева противоречия ли са на Божествеността?

Известно е, че Адамовата раса не е изначалното човешко битие на тази планета. Това, което изследователите дават да се разбере, е, че трябва да се приеме предшествие, защото още когато сътворяват Адам, има наличие на други йерархии. Следователно има обитатели на тази планета, които живеят и разгръщат своя Бог. Има и участници в Сътворението, защото изрично е казано в книга Битие: Да сътворим човека!, а не: „Сътворявам!“.

В книга Битие е казано за още един конфликт на присъствие на различни йерархически нива, които могат да се приемат за антитези: „Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях жени, кой каквато си избереше.

И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемаряван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им да бъдат сто и двадесет години.“[2]

Ето конфликт, първата необходимост за промяна в процеса на еволюцията – синовете Божии и дъщерите човешки слагат основата на едно ново битие. Това трябва да се знае, когато искаме да квалифицираме поведение на земното човечество в съприкосновение и действие със синовете Божии, за да се разбере необходимостта от противопоставяния. Защото едните, които са обитавали в различни планети с различна духовна стойност, идват със своето достигнато съвършенство, за да вземат и да дадат на еволюцията един нов тласък. Това в обикновеното наше преценяване може да се каже, че са антитези – двубой между човеците (дъщерите човешки) и боговете (синовете Божии), но то е реален израз на различните Коренни раси.

Така синовете Божии почват да си вземат жени, които раждат: „В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци. И видя Господ, че развратът между човеците на земята е голям... и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си“.[3] И реши да ги унищожи...

Това е човешка вече констатация, защото, ако само развратът (който могат да видят човешките очи) е достатъчен да се унищожи родът, това би било много далече от идеята за еволюцията. Би било въпрос на гняв, а не на еволюционност. Вярно е, че развратът е антитезис на моралното поведение, вложено в човека от Бога. Но ако беше само заради това... А вие виждате предшествениците – синове Божии, причина за първите подбуди на едно изявено недоволство, но и дадена пулсация за еволюция с всичките нейни предпоставки, че човеците и тези богове са различни еволюционни представители тук. Трябвало е те да влязат в конфликт, за да сменят човеците своето битие и следователно да понесат това, което се нарича „беда“ на еволюцията.

Всъщност идеята на страданието не е беда, а е развитие! В съзнанието на обикновения човек, обаче, остава като беда, без да се разбере идеята за съвършенството. Остава съзнанието за конфликта, остава бариерата, че има причинено зло. Оттам, че има някой, който го оглавява – Луцифер, дявол, така е квалифициран от някои религии. Въпреки че никоя религия не му дава друг произход, освен на едно висше същество. То е трябвало в еволюцията да праща своите „синове“, за да извежда онова, което в първичната класа на расово определение има необходимост да бъде подпомогнато. А какво е потребно? Потребен е гърч, потребна е причината, с която човекът да бъде подбуден за действия, потребна е ябълката на знанието.

Трагедията на човешкия род, когато преценява тайните или пък липсата на памет за тях, е в това, че в различните полета на Мирозданието приема знанието с онова, което там е неговата реалност. Когато човекът е живял в една Атлантида, неговата мисловна реалност е Астралният свят, макар че обитава на земята. Това знание не е познание за цялата му плът. Защото това, което наричаме памет, не е могло да влезе като вибрации в клетките на физическото му тяло. Астралното знание на хората преди нашата Коренна раса е знание, което не влиза в плътта. Не е можело и да се пренесат оттам знания, защото съвършено друга е била клетъчната ни система. (Сега, с настоящата клетъчна система, с тези мънички антени на одухотвореност имаме памет...) Ето защо Адам няма знанието, което съблазънта му е донесла в астралното искане за плода, и не казва „аз сгреших“, а казва: аз съм гол – съзнание за плът, а не знанието, че е сгрешил.

Адам и Ева не усещат страдание, макар че имат проклятие, казън. Оттук започва еволюцията. До този момент инволюцията има други категории – категория на дързост, за да се яде плод от Дървото на познанието. Антитезисно ли е това? Безспорно в религиите на юдаизма, на християнството и мохамеданството – да. И тогава, когато някои се опитат да говорят, че тази идея Адамово-Евина е била проблем на едно ниско културно ниво, на една ниска цивилизация – така може да говори човек, който има грамотност само на ума. Това е именно липса на знание при тълкувателите на религиите – изводите им или са фантазия, или са невежество. Никой не можа да прозре, че знанието, което хората са имали в своите други полета, е нямало как да им създаде памет, когато са тук.

Тази ос, около която човекът обикаля от Върховното Божество до Физическия свят, през тези седем тела, които формира, ще представлява за всеки, когато вече се разгръща, антитеза на еволюцията му. Но антитеза, която е безсилна пред процеса на еволюцията, защото тайната на еволюцията е да го направи буден, просветен, съвършен. Тогава това, което искат да предпишат на злото като отделна позиция, няма никаква стойност и не може да победи!

Тълкувателите на религиите под различни свои прожектори се опитват да дадат някакво обяснение. Един Лайбниц, който е загрижен за Монадния свят, ще напише своята „Теодиция“, т.е. Божия справедливост – оправдание на Бог. Защото обикновеното мислене преценява: „Как може един Бог, с всичката своя властност на Сътворител, да създаде толкова страдание, толкова болки и несъвместимости?“. Това е европейската култура – сънливият ум на Европа по отношение на големите принципи, за разлика от източните религии, които не приемат грехопадението и не се съблазняват от сатана, когато искат да знаят, нито говорят за вина на Божеството в идеята за еволюция. Така че, когато Лайбниц поглежда на този въпрос, мисля, че най-добре изразява в своето виждане непротиворечивостта в Бога. Разбира се, не стига прозрението, но гениалността му дава идея, че не може да припишем на Бог несъвършенството на света и причинността за болката. Ако беше прибавил и идеята за прераждането и кармата, каквато източната философия има, тогава щеше да каже, че процесът на еволюцията е и процес на всяка личност поотделно. И тогава всяка карма е нашият собствен самар!

Така еволюцията в различните религии е извеждала и добри, и лоши божества. Но може ли да кажем, че в еволюцията някои от тях могат да слязат от своята светлина към тъмнината; други, че изхождайки от своето злосторно деяние (т. нар. лоши богове или демони), могат да се възкачат в другата ск`ала – на агатодемоните, т.е. на добрите духове? Безспорно може. И един от най-големите църковни учители, какъвто е Ориген, застава на тезата, че когато светът ще мине в своята Пралая, ще се прости и на онези сили, които са наречени дяволи. Това, че за своите тези той е анатемосан, е другата страна на въпроса – важното е, че прозрението на този посветен ум стига до вярното.

Всяка религия поставя антиподите, полярностите... Защото пак ще повторя това, което винаги е било – няма река без два бряга. На единия бряг ще акостират добрите божества със своите олтари; на другия – онова, което наричат лоши божества със своите „пещери“. Ето как незрелостта, с която може една религия или една философия да оцени идеята за битието, без да се съобрази с двете позиции, ни лишава от еволюция. Същината на една река е в течението!

  • Принципът на развитието
    ражда полярностите!

Доброто и злото съхраняват будността на вложеното божество у нас! Може да се позволи да се отприщи единият бряг и да се разлее донякъде – така както е станало при слизането на човешките души в материята (инволюцията), но духовното течение никога не се губи. Онова, което може да иззида защитата на Духа, започва именно чрез ума, сърцето, причинността и по този начин, съхранено от единия и другия бряг, продължава.

Неслучайно гностиците говорят за еони, произлезли от Висшата еманация, които сътворяват света, но са враждебни към Бога и хората. И в дадени моменти може да надделее това, което наричаме сега „знак на лошото“. Но не значи, че тогава човечеството ще загине (и за това свидетелстват предишните Коренни раси). Ние имаме декларацията, че човечеството се е развратило и че Бог се е огорчил в сърцето Си до такава степен, че решава да го изтреби... А Потопът не е единствен само в старозаветието, има го и в други религии и митологии. Унищожено ли е човечеството? Не. И не може да бъде унищожено!

Има тъмнина. Най-вече когато една Манвантара завърши своето битие. Тогава настъпва един покой. Така че тази Пралая, или пък богът на смъртта Яма във философията и религията на индийците, ще ви даде лика на покоя, който може да се нарече тогава „тъмнина“. Там има Нощ на Брама, но никога и никъде никой не е казал, че тази Нощ е вечна – напротив, чака се Ден на Брама!

В такъв случай кое е тезата и кое антитезата? Не бихме имали светлина, ако нямаше тъмнина; не бихме говорили никога за тъмнина, ако нямаше кой да я освети. Нещо от това събужда ли се в човека? Тръгват ли боговете на светлината в празник, когато трябва да осветят тъмнината? Само едните ли еволюират, а другите пречат? Боговете на тъмнината не могат ли да кажат, че светлината им пречи? Могат. Ще имат ли основание? Ние сме навикнали, изхождайки от идеята за грехопадението, да даваме една много субективна (повече на религиозното съзнание) преценка на еволюцията, да предоставяме на злото първенствуващата идея да спира еволюцията, а всъщност то я активизира. „Ела зло, че без тебе по-зло“, както казваме, е енергия на развитие!

  • Злото активизира еволюцията в човека!

То има също своето основание, без да е първично родено от Отца, да прави развитие. Ето защо казах, че злото е нееволюирало добро! Това е свобода от антитези и в същото време е част от голямата еволюция, свобода от персоналното злосторство... (И може би затова религиозните концепции на Древния Изток нямат грехопадение.) Дали грехопадението е най-подходящото като формула на религиозна убеденост, за да стои толкова властно над 3 500 години, въведено от Моисей, възпитаник на Египет? Вижте каква антитеза се явява между възпитаниците на Египет в почти едно и също време – Моисей и Орфей. Моисей дава идеята за изкушението, за грехопадението, за да ви създаде веригата на злото, когато имате стремеж да знаете, а Орфей съединява култа към слънчевия бог Аполон с този на разрушаващия и възкръсващ бог Дионис, без веригата на един първичен грях. В митологиите никъде няма грях. Не става въпрос, че човек, когато извърши един акт и го оцени като недостойно поведение, може да го нарече грях. Касае се за концепция грях, който е или дело на някакъв злосторен бог, или е първичен – да ядете плода на знанието.

Грехопадението, за съжаление, в различните и религиозни, и философски концепции стои на преден план като верига на човечеството. Но имаме ли такава грешка, за да имаме прошка? Не. В еволюцията се внесе един нов закон – нравствена преценка при липса на дадено знание. Защото какво можеше да кажат Адам и Ева, когато им се забрани да ядат плода на знанието, а те ядоха? Нищо. Защото нямаха никаква морална градация, нямаха и познание. И тогава да се яде плодът на знанието не е ли потребата на човека в нравствената градация, за да има основание вече да каже „сгреших, простете ми“ или пък „не сгреших“? Тогава тази антитеза – първородният грях, какво даде на човека? Даде на християнството една тежка верига; на юдаизма, разбира се, още по-тежка.

Европа, която има един приложен ум и едно сънливо виждане за вътрешния човек, не роди: „Познай себе си и ще познаеш боговете!“. Тя нямаше дори идея за богове – остана на нивото на летаргията по отношение дефинирания Бог. Там хората нямаха друго освен митологията, която по-скоро беше дело на единици, отколкото на масовото познание на Бога. Затова си останаха при своите русалки; останаха си при своите друиди и издигаха дъбовите или каменните божества. И много лесно след това, в идеята на липсващата концепция за личен Бог, можеха да приемат Христос и да пратят своите божества далече някъде в музеите. И понеже нямаха ясна представа за зло и добро като концепция за грехопадение пред Всевисшето – приеха си я в послушание и до днес си я влачат.

В човешкото битие остана като търсена философия – за да се обясни тайната на живота – можем ли да съществуваме без съпротивата? Наистина ли увлечението на астрала, който трябва да бъде изграден в цялост и в чистота, може да се нарече „грях“? Има ли основание да се изживеем чрез познание; има ли основание да търсим да ядем плода на познанието, така както предшествениците ни го ядоха, за да победим своите желания; има ли основание да искаме пробудата на ума, за да се противопостави той на това, което му е дадено като закон? Трябваше ли Адам да се промени, като напусне това, което се нарича Рай, за да изгради своя рай в своята плът житейска?...

Самите думи на Бог Отец, когато праща Адам и Ева, са: Идете да обработвате земята![4]. Човекът е роден да се развива, защото никъде не беше казано тези първи за Адамовата раса представители какво щяха да правят, ако не бяха слезли като съзнание на земята. Защото съзнанието в Четвъртата Коренна раса е било в Астрала, но тялото се е развивало на Физическото поле. Необходимостта да развиваме тялото тук е, че това тяло, или тази физическа материя, е също тъй Божествено продължение и трябва да я върнем обожествена. И не само за душата безсмъртието ще бъде една реалност, а и за материята, в която трябва душата да се пренесе. Когато цялата духовност на човека осени материята, тогава няма да има съмнение, че човекът е дете на Бога.

Дойде ли Христос да го потвърди?! Христос дойде, за да потвърди, че Духът се превъплътява във физика. Ето защо имаме дързостта да кажем: Не отричай, а одухотворявай материята, защото тя е Божествената крайност! Никой не знае нататък дали няма да я отречем, но дотук, докъдето човекът се схваща, за да прави преценки, е: Не отричай, а я одухотворявай! Това направи в потвърждение Христос – единственият, така ако можем да кажем, белязан Дух над духовете – дойде да демонстрира въплъщение на Физическото поле. Къде отиде тогава антитезата? Това поле, което се считаше за зло (така демонстративно бяха изгонени в него Адам и Ева на страдание), се оказа потребност на Сина на Бога като необходимост за въплъщение! И не само това – Той даде и път към царството Небесно, защото всеки, който преди слизаше в това поле, трябваше да отиде в Адеса. Къде е антитезата тогава, с какво трябва да отречем еволюцията?!

Вижте колко ясни неща са дадени за еволюцията – как тя изгражда в тази планета битието на човека като божество. Защото не може Сътворението, което е Воля на Безпричинната Причина, оттам и онова, което е създадено тук за обитателите, да не бъде божествено. А чрез еволюцията, според своето поведение, човекът ще си изгражда божествеността!

Тогава синовете Божии и дъщерите човешки безсилие ли са били на някаква генетична грешка, или йерархия? До каква степен тези синове Божии и дъщери човешки са могли да усвоят предназначение пред предопределение, за да искаме без противопоставяне съвършенство? Иисус Христос каза ли, че сте синове Божии?! Той не е ли един от ония, които слизат, за да си вземат дъщеря човешка? Безспорно, защото Той си взе дъщеря човешка. Коя? Смъртта. Най-нагледното нещо и най-хубавата девица си избра – смъртта. Защо? За да покаже, че като Син Божий може да се обезсмърти и да даде идеята за безсмъртие.

Това са антитези! Единородният Син, Спасителят (както Го изповядват), направи една от най-великите тайни реалност – тайната за смъртта като идея за безсмъртие. Защото животът продължава – безсмъртието стана една реалност, Той демонстрира свобода! Да се изходи този Път дотам е кръст – кръст на гърба, кръст в душата, кръст в Пътя. Боли ли? Безспорно. Синовете Божии не ги боли, но децата човешки ги боли – гвоздеи набиват, кръв се пролива... Но за какво? Заради Възкресението! Това е голямото, това е потребното в еволюцията.

Ето защо трябва да имаме признание, че ние – най-скъпите гости на земята, наречени човеци, дължим своето битие в еволюцията на предшественици, които са дали тук енергии. Синовете Божии слязоха да си вземат дъщери човешки. Една предишна еволюция с реални жители тук прави път, дава стъпала. Противопоставят се култури и битиета. Да сътворим човека – носят „пръст“, идеи...

Виждаме да се разгръща и цялата природа. Какво е казано – когато Иисус Христос предава дух – „Храмовата завеса се раздра на две, отгоре до долу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха“[5]. Ето участието на природата. Тя също еволюира, тя е съпровод и има ония вибрации, с които може да вземе силата на това, което върши еволюцията, за да може да направи своя скок – земетръси, бури, ветрове... Вятърът е носителят на оплодителното семе и в индуистката религия е един от тримата върховни богове. Стихийните божества точно затова са служили – месят плътта на природата – те са жизнената енергия, която облагородява и извайва!

Нашите висши мисли, нашите духовни ценности също са синове Божии, които безспорно, когато ще бъдат доведени до жизнената ни пътека, ще минат през „леглото“ на желанията – през дъщерите човешки. А леглото на желанията знаете колко много може да ви приземи и тогава да се каже, че Божиите синове се ожениха за дъщерите човешки и следователно сгрешиха. Няма такова нещо. Може ли да бъде спряна еволюцията? Не, докато тя не привърши своето битие! Тогава можем да разберем колко потребен е историческият човек като енергия в еволюцията, за да стане пластична дадена същност у нас – като се започне от физическото тяло, мине се през астралното и умственото, след това през волята, душата и Духа – те да възприемат потока на еволюцията. Потребата от историческия човек е основание да помислим за необходимостта и от Божия човек – като идея, а след това като реалност в еволюцията. И ако така поставим нещата, ние ще видим колко лесно можем да се освободим, като трансформираме това, което наричаме „противник в еволюцията“. Без антитеза би било сън – само Нощ на Брама!

Различните религии характеризират своите земни и небесни обитатели с различни качества – като огнени и лунни синове, като деви и богове... които в същината си са божествени, но не са осъществили Бога. Затова беше онази дързостна мисъл на Орфей: Аз умирам, боговете остават! Казах, че вече боговете умират, ще остане само Бог! Но човекът, за да извърши тази еволюция, ще трябва да се победи. А тази победа става с противопоставяне: на индивида срещу цялата природа; на личността срещу социалната даденост; на събудения бог срещу онова, което му пречи.

Бог в човека се събужда в еволюцията! Защото сътворението на човека е инволюционно – събран е от онова, което е сътворено, а вложеното Дихание му дава лично битие. То, Диханието, трябва да победи в себе си всичко, което му служи. За да победи физиката, идват правилата на физическия живот; за да победи желанията – задълженията на астралното тяло; трябва да победи и ума, и света. Ето това са битиетата.

И така обикновеното ще тръгне към трансценденталното, към метафизичното. Ще се качва стълбата между личността, която ще става божество, и Бога като Върховност. Затова Кришна ще каже на Арджуна (вижте как е сложена една ясна повеля): „Арджуна, тъй като никога не Ми завиждаш, ще ти предам това поверително знание и разбиране. Когато ги узнаеш, ще се освободиш от страданията на материалното съществуване!“[6]. В най-дълбока древност това, което се е наричало принцип на отрицанието – противопоставянето, е било победимо и е тълкувано като необходимо.

  • Луцифер е светлината, която се себежертва, за да се осъществи планетната еволюция!

Това трябва да разберете – не ме интересуват разни анатеми! Това не е песен на възхвала на сатаните. Не. Това е тайната на еволюцията – да се внесе в тази планета вибрация на светлина! Кое е светлината? Аструмът, Астралният свят, който се обитава от тези звездни, тези слънчеви деца, наречени Божии, които трябваше да се жертват, за да напоят тази земя с онази потребна благодат, та еволюцията, която не може без двата бряга, да върви към своя океан. Това е великата тайна, за да имаме т. нар. до-Адамова раса. За тези Божии деца после ще се каже: падналите ангели!

Твърдя, че ангелите нямат нашата еволюция. Те нямат нашата плът. Луцифер и придружителите му нямат планетна плът и планетно превъплъщение, но дават своята пулсация, за да започне осъществяването на планетната еволюция. Ето защо след това Христос като Вълна е превъплътен в Иисус като личност – с плът: „Словото стана плът“[7] – това са антитези, за да се чертае път. Плътта трябва да се освети, да се оживотвори. И затова Иисус Христос е Син Човечески и Син Божий...

Казано е в Евангелията и нещо друго – че сатаната е „князът на тоя свят“[8]. Така го характеризира Христос. Княз на земята, обаче невъплътен, а Христос е въплътен. И затова казва след Възкресението: „Дерзайте: Аз победих света!“[9]. Има ли нещо обидно, че е победил и с това потвърждава ли, че Сатаната е лош? Не. Просто говори за преходите, именно за еволюцията, която ви дава живот. А хората тълкуват, че този първи княз на земята е тук и само бели прави – няма такова нещо.

Никъде не е казано, че Луцифер е Син Божий или Син Човечески – той е в една междина, за която казах, че там съществата нямат знанието, което носи плътният човек. Докато въплътеният Христос, Който донесе ново знание на цялата ни планета, трябваше да вибрира в нейната материя и единствен в света направи Възкресение като двубой между Дух и материя. Освободи материята от тежката вибрация, като демонстрира най-висшия закон – безсмъртието. Затова, когато възкръсва, за Него ще се каже: О, смърт, къде е жилото ти?[10]

Казвал съм, че ако в Иисуса Христа една клетчица само беше против жертвата Му (тук е смисълът и на жертвата уж на Сатаната: в даване всичката си светлина на тази земя), ако една клетчица се беше противопоставила, Възкресението е под съмнение! Необходима е цялостност. Затова Той е велик, защото е Единороден на тази планета. Нямаме от другите – нито от ангелския, нито от архангелския свят, въплътени в земна плът.

Има един дълъг, дълъг път на същества, които са във взаимно сътрудничество. И когато се говори за Черната и Бялата ложа, за Черно или Бяло братство... Ама бели братства се навъдиха толкова много, че се забрави Небесното Бяло братство. Бели братства – българско, киевско и т. н. А щом се чуе за Черната ложа, за черни братя: „О, Господи, пази!“. Вижте, всички те работят за една и съща еволюция. (И лошото дете на бащата е еднакво мило, и то ще поработи, и то ще допринесе за бащиния си хамбар.) Това не е възхвала на тъмните сили, но страхът от тях е потреба на ония, които решиха да сложат вериги на човешкия род.

  • Великите школи на Бялото и на Черното братство фактически си сътрудничат – те са еднакво потребни в развитието на човечеството!

Като се говори за черни и бели ложи, да вземем космогониите на древните митологии. В древногръцката митология от Хаоса ще се родят Ереб – мракът, и Никта – нощта, черната непрогледност и тъмната нощ. Те ще родят Хемера – деня, и Ефир – мрачното пространство в Ада. Ето го и Протогонос, т.е. първата Светлина, родена от Хаоса и Духа, която е в един фрагмент от Видението на Хермес[11]. А Хермес е знаел за оплождането на Хаоса – не се е плашел от дяволи и черни ложи.

Комбинацията, че имаме тъмнина и светлина, е за човешкия ум. Тези, които могат да гостуват по-горе, знаят, че там няма ляво-дясно, няма отпред-отзад, няма малко и много светлина. Другото е поведение на човека, т.е. възможността, с каквато той разполага, за да преценява. Както един далтонист няма да види разцветките; както в една вана с вода, ако сложите пръчка, ще ви изглежда счупена... Защо? Защото дадените пособия са еволюционни ръце. Илюзорността е един от уроците, който ни връща малко назад. Къде е измамата ни? Толкова сме реални, а в същото време виждаме опровергаващи се неща. Това е, за да се върне човек към себе си и да потърси знание чрез нещо друго.

Много често се казва: „Аз предсещам“ – чудесно, но се оставяш на очите си. Или на пулсацията на сърцето си, а след три дни избраницата ти си отива... Значи има някаква завеса. Защо? Заради еволюцията. И съпроводът е тъмнина и светлина. Дори когато Харон пренася душите в подземното царство, иска пари, за да ги прекара от единия бряг на другия. Има два бряга в развитието ни!

Не може така голословно, без проницание във вътрешното знание на еволюцията, на цялата идея за Миросътворението да се гледа: ето тъмната страна, ето светлата... Естеството на Тъмнината е Абсолютната Светлина, пише голямата специалистка по древността Елена Блаватска. А някой да е знаел какво е Абсолютната Светлина, освен да каже, че е Божеството?! „Естеството на Тъмнината е Абсолютната Светлина, затова Тъмнината е взета като подходящо алегорично представяне на състоянието на Вселената по време на Пралая“[12], т.е. на Нощта на Брама, която е бременна с Деня на Брама.

Кришна пък ще каже на Арджуна: „Няма същество – движещо се или недвижещо се, което може да съществува без Мен!“[13]. Значи той не отрича никого. (И те си имат дяволии, но нямат дяволи, имат раса на демоните, но не в този аспект.) Дързост, която прояви и Ориген. Не може да се отрече това, което е сътворено: лошо, добро – няма значение. Това трябва да се разбере. Наука, която трябва да ви освободи! Такава е и науката за безсмъртието – тя трябва да ви освободи от смъртта. Защото смъртта е врата за живот! Живи сме на земята и живи на Небето! Ужасът от това, че тя е безизходност, че смъртта е само тление, е наистина липса на идеята за еволюция.

Когато човек извърши някакво престъпление или лошо деяние, много евтино е да се извини, че някаква „тъмна сила“ го е обзела. Тази пулсация не е чужда. Който има прозрение и разбира от еволюцията, от преражданията, от кармата, той знае, че тази пулсация си е негова. Постоянното у нас недоволство от себе си също е част от голямата еволюция. И никак не е обидно, че човек може да сгреши. Обидно е, когато римската поговорка „Errare humanum est“ – „Да се греши е човешко“, се използва за извинение. Не може това постоянно да се повтаря, за да служи за извинение. Да се сгреши е човешко, но да се повтаря грешката вече не е човешко!

Волята е да се освободим от себе си. Борбата на човека е да се освободи от себе си! От себе си – не от Бог, който е в него – от човека, който е еволюционен етап! Това е, което е будило в мен възхищение от Ницше (нека го обвиняват както искат). Той казва ясно, че между животното и свръхчовека има един мост, който се нарича човек. Трябва да се мине този мост. Човекът е пътят към Бога, т.е. към свръхчовека. Това е да се освободим от себе си!

Който не иска да се освободи от себе си, не е схванал идеята, че е бог в развитие! Тогава нека си остане човек. Горки може да пише, че човек звучи гордо. Много гордо звучеше това, но пи отровата и той – толкова гордо звучеше в действията на Сталин. Човек не може да звучи гордо, защото е развиващо се същество. (Ако звучи гордо, тогава защо да не позволим и на Луцифер да се гордее, а му приписваме грехове, че се възгордял!?) Но вярно е, че както казвам: човекът е най-милото дете на Отца! – за никого Отец не е дал толкова обич. Защото е речено, че даде Своя Единороден Син, т.е. онова Възвишено, Което трябваше да се въплъти, за да покаже на Сатанаил, т.е. на Луцифер, че „ти си до тук, от тук нататък Аз идвам; с твоето битие няма да спре развитието“. А то е и толкова логично.

Ще разберем ли някога еволюцията? Ще кажем ли „благодаря“ на кармата и ще поискаме ли волята ни да бъде просветлявана...? Казал съм: Нека, когато сърцето определя щедростта, умът да не се намесва! Да, но съобразителността, наречена „грижа за себе си“, спира щедростта на ръката и тогава щедростта изглежда милостиня. Така е и с даренията: „Толкова много усилия правя, а Бог не ме е дарил...“ Не, Бог те е дарил, но ти не си дал нищо за дарението си. То те чака.

Има, обаче, една тайна: Бог ни предназначава, а ние се самоопределяме! И тогава бихме разбрали, че онова, което наричаме зло, не е нито чужда воля, нито пък унижение на човека. Това е лично поведение – казън или пък награда. Човек трябва да се съзнае, за да се освободи, за да тръгне към предназначението, като се освободи от предопределението, което е лична воля и лично поведение! Ако някой не може да поправи собствената си мисъл, нека не я приписва на друг. Който не може да поеме отговорност да сътрудничи на еволюцията, той, както съм казал, ще остане само росна капка на своето цвете. Но милионите капки отиват в океана на Божието дело. Не е само това дали някой ще каже, че Бог е всичко. Не. Човекът е във всичко!

Трябва да се освободим от принципа на злото – то е бряг, то е антипод на доброто, но е идея на чакащата еволюция! Ще има ли еволюция без брегове? Да! Защото същината в еволюцията е да обслужи човека за неговото Богонапътване! Същественото в реката винаги е течението – не бреговете, и нейната цел е океанът. Душевността ни, като капка в този океан, ще гони своя Бог!

Можем да се попитаме кому служим – на себе си или на Божеството; наша ли е вината, или на Него за ексцесиите? Чие дело са революционните ексцесии? Когато съм разглеждал въпроса с революциите, никога не съм им търсил оправдание, а последователност. Негодуванието от наличния свят, изразено от Бог, който прави планетна революция – Потопа, или изразено от Зевс, който също тъй иска да унищожи човешкия род, са само предпоставки, за да може да утихне гневът на недоволството. Социалните революции също се правят от недоволните, от масите, както ги наричат. Те да поемат отговорност за това, което не са разбрали, и когато поемат отговорност, да се научат, че хулата, която са употребили, е собствената им верига в утрешния ден.

Много лесно е да упрекваш, много трудно е да имаш проницание за отговорност! И когато недоволните идват на власт, виждат, че са нямали понятие от нея и че недоволството, преминало в гняв, и гневът – в бунт, са етапи на човешка незрялост, а не на Божествена воля. Човекът трябва да поеме отговорността си за упражнена воля без оправдание, че Бог го е подтиквал. Както някои казват, че са ръка на Божията воля. Не можеш с Бог да се извиняваш! Можеш да кажеш, че упражняваш волята на една гневност на своето племе, на своята идеология или на религията, която изповядваш, но не и на Бога. Човешката божественост е илюстрация на Бога, но не е Самият Бог!

Така че, когато се оплакваме от злините, когато изживяваме ужасите, представете си колко голяма е справедливостта, че ние страдаме! Защото нищо не е станало без нас, без Бога у нас. Универсалността на Бог е у всекиго и това е голямата тайна! Наистина, нищо не би станало без Него, Който знае какво е направено и ти е определил присъдата. Може в умален вид да наречем това съвест. Но съвест проявяват смелите, дързостните хора. Другите я потулват, защото живеят в страх пред общественото мнение. Така е било и с голяма част от посветените. Един Никодим се е плашел от това, че е началник юдейски, а приема Учението на Христос, и затова ходи при Него тайно – тайно вечерта.[14] И се чуди Никодим, че не може да схване великата тайна на Христовия изговор: „Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие“[15]. Страх го е пред хората да каже: „Аз съм Негов“, но след Разпятието помага... Когато виждат, че Величието си отива и че заради Него няма да ги упрекнат, тогава слабодушните стават „велики“ и казват: „Ние сме били...“.

Буда има една много дързостна мисъл: Когато сте победили себе си, никой не може да превърне тази победа в поражение! Това изглеждат дързостни думи. Разбира се, тогава ще ви нарекат богохулник. Но кой е богохулник и кой – не? Христос рече: Аз и Отец сме едно и Го нарекоха богохулник! Богохулник за една шепа евреи, а е Син на Бога, въплътена Божественост и живяна Човечност, Когото две хиляди години вече над два милиарда Го изповядват. Ама смелост е трябвало! Ще каже някой: да, на Него смелост не Му е трябвало, защото е Син Божий. Не, Той е Син Човешки и след това Син Божий!

Дързост е нужна на всекиго, за да бъде не в антитезите на еволюцията, а в единството на еволюцията! Белите адепти безспорно не биха вършили служението си с такава будност и с толкова много жертвеност, ако нямаше това, за което Христос ще ви каже: „Ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата“[16]. А слепец, който ви води, можем да кажем, че е адепт на Черното братство, но той ви води, защото вашето поведение и вашата карма са му дали право да ви хване за ръката. Той просто върши същата услуга, както един ангел ще ви заведе или в Рая, или в Ада. Тогава ангелът адепт ли е на някоя от Ложите?!

Търсете! Търсете вътре тайните, за да видите единството на Бога! Ангелът добрата страна ли е – когато ви заведе в Рая, или лошата – когато ви заведе в Ада?... Или свети Петър, който държи ключовете за Рая и пропуска праведниците, а отпраща грешниците в Ада. Както още казват в Православието, че след Второто пришествие хората ще бъдат разделени на „овци“ и „кози“: едните – в рай, а другите – в ад... Толкова безпричинно и немотивирано действие! Това е повърхностно схващане, което може да чуете във всяка църква. Не бива обаче вътре да го оставяте – в себе си! И в мохамеданството стои, че една везна сочи: „проклет – спасен“. Нито може да се каже „проклет“, нито „спасен“.

Антитезите на еволюцията са само съпроводни ръце – леви и десни! Така че, когато искаме да дадем преценка на черните и белите адепти, трябва да сме наясно: познава ли някой изтънко дълбочината на Коренните раси, които са били; коя Коренна раса какво е дала? Защо се говори за исполини в старозаветието; защо се говори в Хезиодовата боготворческа челяд за титани; защо се говори в Омировата книга за циклопи? Защо на остров Пасха се намериха червените фигури по 30–40 м високи – кои са те и защо?...

Има противоречие между религия и наука, което продължава. Средновековието беше казало, че „науката е слугиня на религията“. ХIХ век пък нарече не само религията, но и митологията – „фантазьорство“. В ХIХ век, обаче, разкопаха тайните на Троя и се оказа, че Омир не е фантазьор...

Както казах, историческият човек е и Богосин, и потреба енергията му да сътрудничи на развитието. Енергията на историческия човек в процеса на неговото богоосъществяване е, която допринася за подема на еволюцията, изразена в ум – от първичност до гениалност; във воля – да брани не само себе си и челядта си, не само нацията и отечеството си, а и историчността на света и на Мировото битие. От обикновения до Божествения – всеки по мъничко дава на тази велика еволюция, наречена Път към Бога. И всеки според йерархията си получава потребното си место.

Казал съм: За обикновеното се работи, за достойното се страда... Обикновеният прави своето трудолюбие и с тази си енергия одухотворява света, защото всяка шепа земя чака някой да я прецени; всеки изровен от земята метал чака някой да му намери местото; всяка звезда, която ни свети, чака нашата топла, благодарствена дума! А този, който знае защо страда, е достоен, защото страданието е развитие. Онзи пък, който знае да се жертва, той е величав, а който знае да възкръсва, е Божествен!

Това е еволюцията. Ето защо, когато Христос е носел Своя кръст нагоре, е трябвало някой да го вземе. Човешката енергия трябва да влезе в еволюцията чрез Кръста, който съм кръстил двубой между Дух и материя. Трябва да влезе тази енергия в двубоя между Дух и материя заради самия човек. Това е целостта на човека – човекът като енергия във Всемира! Историческият човек е еволюция – Боготърсене, със социален фактор – битие!

Социалният фактор е битие, което се осъществява като потреба, за да може човекът да намери пробуда и служение – да мине от предопределението си в предназначението си. Това е ск`алата, по която Дух и материя вървят. Ето каква е потребата от историческия човек. Велик или не – няма значение – всеки допринася за развитието. Адам започва с ралото, Ева с вретеното, но всеки отива на своето место. Така се стига до този, който може чрез въображението си да приеме своя Бог – да Го сложи в олтар или да Го роди в утробата си.

Човекът, когато се разпва в предназначение, е велик, но когато проявява страх, за да се опази, е нищожен! И тогава говорим за поражение на душевността, за поквара, за разврат. Ето това е разврат, а не че синовете Божии са влизали при дъщерите човешки.

Някои още търсят произхода на злото. Както, да кажем, окултистът Сергей Тухолка ще пише за произхода на злото; или други езотерици ще говорят за двете колони в Соломоновия храм, че са черна (Воаз), т.е. на злото, и бяла (Яхин), т.е. на доброто. Знаем, че и кадуцеят на Хермес е с две змии... Това са символи, с които човечеството е трябвало да бъде държано далеч от съкровеното и голямо знание. Даден му е символът, ето ви кадуцея с двете змии: едната – символ на доброто, другата – символ на лошото. (Как се е случило пък тази, която „измами“ Ева, да бъде лошата!)

Тайните науки са знаели, че и двата аспекта са потребни. И когато тези науки се опитват да докажат нещо или да го опровергаят, това послужи на Католическата църква да дефинира, че първородният грях носи Изкупител и затова е „щастлива вина“. И те наистина така наричат грехопадението – „Felix culpa“, и считат, че не е унищожена изцяло Божествеността в човека. Католиците дори приемат, че греховете са едно правно нарушение. Това обаче не спря Реформацията да счете, че човекът с първородния грях е унищожил всичката си божественост и сега му остават единствено вярата и Божията благодат.

Разбира се, само в дуализма е дадено равнозначно значение на злото. Във всички други религии му е дадено битие, но не му е предоставена равнозначност с доброто. Дори в класическия персийски дуализъм, където му е дадена равнозначност, злото е с определено време. Така Зороастър показва на човечеството Единосъщието на Божеството, но и съпътстващата Го двойственост, която обуславя истинския Бог!

Някои автори в тази еволюция на символите слагат израза demon est deus inversus, т.е. демонът е един преобърнат бог. Защо не е нееволюирал, ами е преобърнат?! Не е едно и също, много голяма е разликата. Прозрението им не е стигало повече от това, да намерят в символа утешение за незнанието си на същността. Едно е да знаеш същността, друго е да тълкуваш символ. Те са тълкували, но не са знаели, че злото е нееволюирало добро. Заради това е внесена еволюцията, затова са дадени превъплъщението и кармата. Еволюцията е потребната необходимост не да преобърнем, а да еволюираме т. нар. „зло“! Но ако то еволюира, ще трябва да се признае не първичният грях за основа на цялото зло, а поведението на човека, че и без първичен грях в развитието си той сгрешава. Тогава нямаше да има нужда някой да си купува индулгенции...

Понякога се изумявам от виртуозността на низостта. Толкова много ме учудва! Имало е предвидливост, за да остане човекът под волята на злото. А благодетелят му – да му дарява изкупление, а не развитие. И тогава, щом един път ще се родиш, ти трябва да отидеш да си купиш изкуплението и след това да чакаш, а не да се развиваш. Не трябва човек да си служи и с демона, за да оправдае, че не е изцяло буден в пътя на еволюцията си, че е по-малко отговорен, защото може да каже: такива бяха обстоятелствата. Такова оправдание у посветените няма. Нито те могат да приемат доктрината на Католическата църква навремето, че целта оправдава средствата. Целта не може да оправдае средствата. Защото целта е ограничение, служението е безмерно – това трябва да се разбере! Затова казвам, че нямам цел, имам служение! Вие можете да постигнете целта си и с това дори да деградирате, ако сте я постигнали с непозволени средства. Но служението има само един образ: божествено съвършенство!

На Този, Който изми краката на Своите ученици, никой не можеше да Му отрече, че е Служител. Затова учениците Му, когато Той им рече: И вие ли искате да си отидете?, отговориха: Не, не! При Тебе има думи за вечен живот.[17] Никъде, в никоя култура, за никой белязан човек, за никоя утвърдена в съзнанието на човечеството личност няма да намерите това, което изрекоха: При Тебе има думи за Живот! И още на едно место за Този Служител на човечеството бяха казани странни думи: Той поучаваше с власт[18]. Този, Който нямаше никаква власт; Този, Който не пожела багреница на царедворец, нито жезъл, нито корона, поучаваше с власт – властта на Духа. Ето това е еволюция! Еволюция на Стария завет към Новия; еволюция на Сибилските книги към Откровението на Йоан; еволюция от триножника, до който Питията седи, към трона на Върховния, около който стоят светите старци. Това е еволюция: мащабна, цялостна и жизнено вярна!

Има един много характерен момент, когато Блаватска тълкува как теолозите са изопачили първоначалните образци. Тя добре улавя някои неща, когато пише, че: „Едно от най-греховните постижения в тази посока е преобразяването на божествения „Alter Ego“ във вулгарния „Сатана на тяхната теология“[19]. С тази теза на религиите е отворена вратата след това да се говори за сатани, най-вече в Европа, защото Европа е много далече от мистичността... Вижте, на Изток няма клади за вещици. На Запад, щом има врачуване, непременно има изгаряне на сатани. Защо, когато човек види с другото си „аз“, непременно ще трябва да е сатанинско?! Подобна обида е наистина печална. Когато някой влезе в контакт, това не значи, че всичко, с което влиза в контакт, е съвършено и получава съвършени знания, но говори за възможности, йерархии и градации.

Alter Ego-то е Божествеността у нас! Защото с това Ego ние се защитаваме. Но не – говори ни сатана... Сатана: с копита, с рога, с какво ли не щете! И алхимиците бяха наричани сатани... Това е, което създаде един от най-големите проблеми на човечеството в Европа – да издигне злото до унищожение на Alter Ego-то! Кому служи тази доктрина? Тя е най-убийствената за човека!

Няма ли някой прозрение – да се спре да се внушава, че в душата на човека има сатана! Да се спре да се изповядва един мироглед, какъвто е богомилският, и да му се пеят венцехвалия в историята ни. А в него, когато се касае за духовната страна (не става въпрос за социалната), се говори, че човекът е сътворен от Сатаната, а само духът му е от Бога и че всичко земно е сатанинско. Да възхвалим богомилството в неговия дуализъм и да приемем, че то е реформаторство, слагайки на преден план само социалната тенденция – че Църквата е лоша, че царят е лош, че има неправда!? Това е толкова далече от великата теза на еволюцията. Това е най-грубото схващане на приложния дял на институциите – че те само репресират човека. Затова не приемам антитезите на дуализма!

Блаватска пише още, че свети Августин и Тертулиан наричат дявола маймуна на Бога. Голяма съблазън е човек да ги оскърби, въпреки че на Августин целият католически свят му прави поклони и философската мисъл говори за великия Августин. Но той е идейният баща на Инквизицията, макар че стига до едно много характерно виждане – че злото е преодолимо. Тертулиан пък казва, че вярва, защото е абсурдно. Дяволът – маймуна на Бога. Ако с това са искали да подскажат теорията на Дарвин, Дарвин е трябвало да ги възхвали! Такова нещо не намираме. Но трябва да признаем еволюцията – сега научиха маймуните да карат коли. Така че, ако Августин и Тертулиан бяха живели в настоящето, можеше да кажат, че дяволът е измислил колата, както някои секти сега приказват, че телевизорът е сатанинско изобретение. Вижте, човек, когато търси оправдание за незнанието си, не трябва да оскърбява Бога! Дори със Сатаната да не Го оскърбява, защото и той е част от битието.

Понякога, когато чета такива тълкувания, изживявам някои особени смущения за т. нар. адепти, риши, посветени, за които ми е скръбно. Даже и Блаватска цитира една много странна характеристика: „Първите векове на сатанинската раса (особено по времето на живота на Сатаната!!!) са могли да бъдат епохи на патриархална цивилизация и сравнителен покой“[20]. Много евтино! Патриархалното и първобитно битие било „на Сатаната“. Тези, които бяха в патриархално битие на нашата Раса, съвсем не бяха родили бог на злото.

Няма бог на злото и в митологията на гърците. Има зоили – лоши злобни критици, но няма бог на злото, няма Сатана. Има логична последователност на земя и подземно царство, но съвсем естествено – без да е зло. Защото там, при тях, душите, когато слизат в Адеса, това не е казън, а е място за почивка, където те отиват, защото нямат друго място. Не отиват в Адеса заради това, че са лоши, а защото всички отиват там. И Евридика, която е праведница, я въвеждат пак в Адеса; Ахил – също... Значи, трябва да имаме ясна концепция за тези неща. Аз разбирам да имаха някаква концепция за разместени пластове, но никой не можеше да остане вън от Адеса – има смърт и отиват там – не като казън, както е при нас.

И изведнъж върху сънната Европа се стоварва идеята за това „битие на Сатаната“ и почват да го повтарят... На европейците им липсва религиозно съзнание. Може да разправят колко са вярващи, но това не е вяра, а прилежание на ума! Ако беше вяра, нямаше да съберат седем големи Кръстоносни похода и да вършат пакости, защото „освобождавали“ гроба Господен. Какво ще освобождават – нали Той възкръсна!? Какво ще освобождават, кого? Бил заграбен. Ами какво като е заграбена земята. Тя не можа да Го задържи, а отиват да Го търсят... Това е ужасът!

Европа няма зодиак на религии, има рационално битие! И затова са толкова пресметливи. Кръстоносците разрушават Византийската империя, напътват се да ограбят и България. Защо? Защото това е пресметливост, а не вяра, не религия. И досега те не могат да израснат в религиозна мистичност. Всичките им секти са пре-разумни – употребяват вярата за прикритие и за анатема. Такъв ужас трудно може да се изживее – да чакаш не само папата да те анатемоса, но и всички секти, с които не си – анатемосват те да гориш в пъклото! Това религия ли е, духовна просветност ли е? Не, това е пресметливост: „Ако си при нас, си спасен...“

Тезата за греха най-добре е ползвана от социалните водачи. Защото много по-лесно е да се понесе едно правно наказание, което, изтърпяно, смъква от човека всякаква вина... Затова има т. нар. амнистия (публичния акт) – правният `и смисъл е да извини човека за престъплението и след това невинникът може да има пълноценност в живота. Докато водачът, който ползва грехопадението или жертвите на сатаната, може да каже, че само когато Бог ви прости, тогава вие сте свободни. А кой е този, който има окомер да види кога Бог е простил?! Ето защо пълновластниците на Бога измислиха и онова, което нарекоха инквизиции, индулгенции. Това, че някой си е купил индулгенция, прави ли го безгрешен; друг пък толкова ли е виновен, че да бъде сложен на кладата?!

Не бива човекът да става жертва на такива социални категории – толкова умело ползвани от социалните водачи. (В това отношение, разбира се, винаги съм твърдял, че Моисей е най-съвършеният). Като четете историята на класиците на марксизма, ще видите пък брожението... Ужас! (Затова четете легенди вместо истории и такива „разумности“.)

Така че демонът не е един преобърнат бог. Той си е левият бряг на човешкото битие. Илюзията е, че този, който отива да запали една свещ, мисли че е с Бог; а оня, който не пали свещи – казват, че е с дявола. Не е вярно! Това не значи да пеем венцехвалие на дяволите. Аз, както казах, въобще не ги поменавам, защото не признавам принципа на злото – на сатани и дяволи. Човешкото въображение ги облече в копита, рога... Защо? За да плаши себе си. Това е страшното. Когато безсилието стане порок, тогава това се нарича дело на сатана. Няма такова нещо. Не бива порокът, не бива безсилието да бъде оправдавано чрез сатана – много евтино бягство и много недостойно поведение е за човека. И понеже е тежко битието на грехопадналите, се създава идея за Спасител, Избавител; създават се обреди, поведение и молитви. Да, Избавителят е свършил делото си, но избавените още стоят наказани. Това е липса на проницание!

Човекът за Бог е предназначение, но в тези етапи на своето развитие осъществява предопределението, а не предназначението си! Той трябва да осъществи предназначението си, за да се освободи от предопределението, от кармата си. Затова казах: Най-великото постижение е човекът да се освободи от Себе си!

Свобода от Черни и Бели ложи! Човекът е повече от принадлежността. Принадлежността му е предопределението. Най-хубаво е, когато е в предназначението си.

Бъдете в предназначението си!

 

Въпрос: Защо Ориген, при всичката си дейност, посегна на плътта си?

Този акт, разбира се, не снема неговото величие, че е решил големи проблеми. Наистина това, което Ориген направи, е нарушение на принципа „цялостен човек“. Цялостният човек! Преди християнството както юдаизмът, така и езичеството са считали, че човекът е повече плът, отколкото Дух. Затова се е проповядвала идеята за целомъдрения човек. И най-опасният момент е била идеята за изкушението и това, което влиза и в християнството – покаянието и разкаянието.

Счита се, че плътта е сладострастна. Това е голяма грешка на старозаветието, което Христос много добре опровергава. Но кой да знае! Въпреки че Ориген е оригинален и е изключителен в своята култура. Христос им рече, че не прелюбодейката, а всеки, който е пожелал жена, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си![21] Това е големият отговор на Христос – не плътта, а пожелаването!

Ориген там сгреши. Той не можа да се освободи от онова, което беше внушено – че грехът е в тялото ни. Не можа да стигне до прозрението, че не трябва да се отрича плътта, а да се одухотворява. Защото плътта е последната нота от голямата хармония на Божието сътворение!

Борбата срещу плътта е зловещо проповядвана дори при липсата на монашеска институция в старозаветието. С изграждането на монашеска институция от християнството строгостта в овладяване на материята не се влага в овладяване на мисълта и желанията, а се тръгва в идеята, че трябва да се омаломощи плътта. Това, което и йогите проповядват като овладяване. А т. нар. крайни йоги пък закачват телата си на ченгели, както се казва, да ги духа времето и да се изсушат, за да нямат съблазън. Бедата е, че търсят съблазънта в тялото. Голяма грешка, до известна степен наследена и от будистите.

В културата съществуват т. нар. евнуси. В цялото мохамеданство после това е въведена практика – евнуси. Да, евнухът е лишен от своята телесна даденост като пол, но нито евнусите, нито другите са се лишили от желание. Защото никой не си е оперирал главата за липса на желание, за липса на изкушения! Тялото изявява съблазън, понеже желания има, понеже мисъл има, а не че то иска. Онези мънички клетчици, които го съставляват, само когато получат силата на желанията и на ума, тогава се задвижват.

Човек не може да блудства, ако няма в мисълта си блудник! Няма начин, плътта не блудства. Блудства умът, блудства желанието, което задвижва плътта. Ето какво значи и „нямам апетит“. Защо? Защото вътре го нямаш като мисъл. Но понеже стои един проблем в светостта – това е да покориш тялото си чрез пости; да покориш пола си чрез въздържание – затова и едно от правилата на монашеския институт е целомъдрие. Индийците, обаче, в своята култура намират много интересен изход: едно брахмачарийство, което е целомъдрие – женят се само за да имат дете, след това нямат полови отношения. Разбира се, това в каноните на Източноправославната църква не е сложено. В другата крайност е Католическата църква с т. нар. целибатство – епископите, кардиналите и пр. нямат право да се женят...

Така че Ориген, когато решава да се посвети на една такава аскетичност, по-скоро на служение, посяга и се кастрира. Решава, че с това, което извършва над своето тяло, той ще избегне съблазънта. Ще избегне – но, уви! Една голяма грешка, но за нея той не е анатемосан, както се опитват някои да мислят – това не е вярно. Анатемосан е най-вече заради три големи тези, които той приложи към метафизиката на християнството – тезите за субординацията в Светата Троица, за предшествуванието на душите и за спасението на всички грешници (ведно с дяволите) в последните дни на света. Тези неща са еретични, другото не е еретично. Няма изрична заповед, че е забранено кастрирането.

Дали той толкова много е живял със страх, че може да се съблазни в своето целомъдрие и е посегнал, е много трудно да се каже. Но истината е една – това, че се е кастрирал, не значи, че е станал целомъдрен. В никакъв случай! Целомъдрието не е само в това, дали ще имаш общуване. Христос го казва много чистичко и много ясно. Разбира се, Той говори за прелюбодействието, но то е де факто и за целомъдрието.

Явно, че Ориген е бил смущаван в сърцето си, за да си посегне по този елементарен начин да се освободи от щения. Така че той, в своето искане да бъде съвършен, се поддава и на това, което може да се каже човешка слабост и внушение на една стара култура, каквато е културата да осакатиш плътта, за да бъдеш освободен от съблазън. Грешно, и досега много грешно схващане.

Пак казвам – плътта не блудства! Мисълта блудства, желанията блудстват. Вие не можете да изведете една плът в действие, ако нямате мисъл. А и сега на съд ще ви изведат само при наличие на факта и ще ви разтрогнат брака, ако е в наличност прелюбодеяние, защото никой не може да чете мисли.

 

Въпрос: Как еволюират т. нар. представители на Черната ложа и какви нравствени правила имат те?

Както знаете, за всяка болест си има и лек. Толкова естествено е. Както Бялата, така и Черната ложа си има нравствени правила. Защото над двете Ложи стои Върховенството. И тези, които познават окултните науки, знаят, че и Черната, и Бялата ложа се управляват от Висшата ложа, която си служи, както казах, с едната и с другата ръка. Това е най-добрият начин, за да видите единството, а не антитезата. Във висшите окултни знания се знае, че всичко се управлява от една Върховност, която се нарича Велико братство или т. нар. Всемирно правителство. Това са съществата, които вземат дейно участие в еволюцията на човечеството в тази планета. И те си служат с двете Ложи.

Левият бряг на реката потребен ли е, когато имаме десен? Безспорно е потребен, защото река става с два бряга. Затова имаме Черна и Бяла ложа, защото имаме Дух, който, слизайки на земята, трябва да направи плътта еволюираща. Затова са тези Ложи. А ние сме, които с преценка на ума си им казваме: тези са лоши, ония са добри. Защото имаме своя морална ценностна система. Ами какво да кажем за ония, които са ядели човеци – канибалите? Черна ложа ли са били? Или какво да кажем за голотиите, които аборигените още имат? Какво да кажем и за онзи секс, който в храмовете на Индия още стои и се счита за свещено тайнство? Проституцията в известни религиозни храмове на Индия се счита за свещенодействие. А в същото време весталките, ако изневерят на девствеността си – закопават ги живи...

Вижте, първичността на оценката ни е смешна, защото е само лично виждане или наше само религиозно знание. Светът е плътен от идейности и форми на еволюция. Това е голямото. Тогава можем да разберем защо за едни нещо е безгрешно, а за други е грешно. И каква е нашата отговорност.

Когато Кришна казва на Арджуна да отиде да се бие, с какво си е послужил? Да го поощрява за война и убийство ли? Черна ложа ли е, или Бяла? Когато Арджуна иска да застане в „Бялата ложа“: Защо трябва да убивам роднините си?, какво му казва Кришна: Не, Арджуна, не ти си извършителят – сражавай се[22]. Съдба. Вижте колко са ясни нещата!

Първите християни са освободили хората от каменните богове. Сега е смешно, виждаме ги в музеите, наредени така кротички, стоят си. Усмихва ви се някоя едноръка там Хера или Афродита. Ами я си представете ония, които са правили метани на тези Хери и Афродити, на тези Аполоновци! Как звучи? И ужасът е това, че бързаме да ги обвиним. А кои са те – самите ние преди хилядолетия. Ние, не други! Затова Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени!“[23]. Не съдете! Това не значи, че нямате право на поведение, имате. И тук е усилието, и тук е силата на Духовните вълни, които заливат, заливат, заливат... Обичай врага си! Ама не го обичат – няма значение. Съществува един огнен език, който грее, облизва човешкия род. И ще дойде време... защото Мъдростта гори себемислието!

Така че много първично е да си създадем конфликтите и да видим Черната ложа там. В нашето съвремие най-евтиното е, че ония са от Черната ложа и са сатанински. Можем ли да го приемем зряло, дълбоко, отговорно? И йезуитите в армията на Католическата църква са наречени „Черен интернационал“. Йезуитите, Черният интернационал, и досега ги има! И голямата част от сектите – особено тези, които направиха протестантството – обявяват действията на Католическата църква като Черна ложа...

А можем ли да кажем, че Католическата църква си служи и със злини? Безспорно – клади, клади. Вдигаше ги, гореше, бесеше... Но дойде ли потреба за нещо друго?!

Целта на еволюцията е като кремъците, сложени на диканите – да вършеят житото. Въртят коня, въртят. Гледаш от един житен клас накрая има плява и зърно. Хайде тогава, трябва да направите живота си така, че да отвеете, за да си вземете зрънцето. Как? Като мачкате, като вършеете... Ама защо не става другояче – направо зърното да взимате? Да, има в настоящето комбайни – направо отделят зърното, ама и те мелят другото.

Съвършенство ще дойде, но и то още няма да е най-съвършеното. Виждате как еволюцията извежда потребата на цивилизацията за свобода. Освободете се от това, което наричаме антитези в еволюцията!

 

Из Слова на Ваклуш, 1995 г.,
в Пловдив и София

 

[1] Битие 1:1-3.

[2] Битие 6:1-3.

[3] Битие 6:4-6.

[4] Битие 3:23.

[5] Матей 27:51.

[6] А. Ч. Бхактиведанта Св. Пр. Бхагаватгита такава, каквато е. София, Бхактиведанта бук тръст, 1990, с. 395.

[7] Иоан 1:14.

[8] Иоан 14:30.

[9] Иоан 16:33.

[10] 1 Кор. 15:55.

[11] Вж. Шюре, Е. Велики посветени. Т. 1. София – Плевен, Евразия – Абагар, 1991, с. 133.

[12] Блаватска, Е. Тайната доктрина. Т. 1., кн. 1. София, Астрала, 1993, с. 119.

[13] А. Ч. Бхактиведанта Св. Пр. Бхагавадгита такава, каквато е. София, Бхактиведанта бук тръст, 1990, с. 482.

[14] Вж. Иоан 3:1-2.

[15] Иоан 3:5.

[16] Матей 15:14.

[17] Иоан 6:67-68.

[18] Матей 7:29.

[19] Блаватска Е. Тайната доктрина. Т. 2., кн. 3. София, Астрала, 1995, с. 46.

[20] Блаватска Е. Тайната доктрина. Т. 1., кн. 2. София, Астрала, 1994, с. 40.

[21] Матей 5:28.

[22] А. Ч. Бхактиведанта Св. Пр. Бхагаватгита такава, каквато е. София, Бхактиведанта бук тръст, 1990, с. 175.

[23] Матей 7:1.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993