Светлината е видимият образ на Огъня.
Огънят е Баща на света,
Светлината – Майка!

Ще представим една особена тематика – едно виждане върху онова, което е нашата жизненост; онова, чрез което Върховенството, или Върховното Божество, се изявява и чрез което ние градим своите убедености, правим своето изповедание или следваме пулсацията на духовните вълни на верското ни чувство, на мисълта ни, на цялостното ни развитие – това е именно „Огън и Светлина“. Огън и Светлина – един от основните въпроси, който осветлява Пътя към Мъдростта. Разбира се, те могат да бъдат гледани от най–различни ъгли: като обикновения огън и обикновената светлина, която потребата на всекидневието ни налага; като мисловния огън и мисловната светлина, без която човекът – Адам, нямаше да извърши своето предназначение; и Огънят като Баща на света (като Божествен дух) и Светлината като Майка – това, което наричаме Небе и Земя, което наричаме Вечност и Преходност. Огънят във всички религии е Баща, Небе; Светлината е външният образ, видимият Огън.

Така че неслучайно в съзнанието на историческото ни битие са влизали и богове на Светлината, и богове на Огъня; неслучайно стихии, които имат своето присъствие в нашето земно битие, са стихиите на Светлината и на Огъня. И в Адама, вътре у нас, имаме това, което наричаме Божествения огън, чийто жив представител, в будността когато се осъзнаваме, е висшата духовна сила, наречена Кундалини или Змия–Огън. Вън от нас със замаха на Адамовото мислене, но и с прозрението на божествеността сме уловили магнита, сме уловили електричеството, което ни дава и топлина, и светлина. А чрез топлината и светлината, чрез огъня и водата се изгражда онова, което наричаме Лотос, или Божествен хилядолистник; онова, което в себе си като отделно кълнящо семе носи цялата ембрионност. В зрънцето, от което ще се роди този Лотос, е сложено цялото битие. Ето защо се започва от двулистника и се свършва с хилядолистника. Ние схващаме вибрациите на Светлината; ние я усвояваме от първичната сила на Огъня. Светлината е видимият образ на Огъня, тя е неговото тяло. И затова в Евангелията е казано: Светлината беше животът на човеците.

Огънят, когато слезе, наричаме душа. Неслучайно се говори в приказа, с който Христос илюстрира преходността, че Душата струва повече от храната, тялото – от облеклото! Душата, Духът – това е Огънят, видим чрез Светлината, това е манифестацията, чрез която ние можем да отчетем битие.

Огънят трябва да бъде една нова личба на света! Необходимо е да разграничим духовните вълни и потребата от тяхната нова ритмика. Страхът вече трябва да бъде изгорен, защото само светостта е, която прави човека дързостен! Светостта е, която може да премине пустинята; светостта е, която може да стои в пещерата; светостта е, която може да позволи да се види Витлеемска звезда; светостта е, която познава вибрациите на Мъдростта, за да се напъти издалече за поклонение. Всяка духовна вълна носи един от лъчите на Огъня. Разбира се, знанието само за себе си е едно, а заниманията, в които човешката душевност почва да се осъществява, са многолики; Животът си има своята непреривност, но проявите му са многобройни.

• Огънят е единен, цялостен, несменен, а духовните вълни го манифестират със съответния лъч на нашата възможност да го преценим и да го осъществим.

Огънят никога не се губи. За него няма изворно начало, за да кажем, че свършва; за него няма заник, за да кажем, че денят му си отива! И само той, изявен до обикновено слизане, може да изгори съня на довчерашното ни битие. Това онези, които познават Огъня като изява в човека, като силата Кундалини, преминаваща и изгаряща, го знаят. Дори древните религии са давали, че в техните подземни царства, където душата трябва да мине през една Лета, през един Стикс, за да има забравяне, изгарянето на довчерашния сън се дължи на Огъня. Хигиена! Не хигиена на отрицанието, а на преценяването! Всяка духовна пулсация е преценявана, от всяка е взето спасителното, което е изграждало човека – и ето една Прометеева светлина, ето една Таворска светлина, ето една Възкресенска светлина. Всяка поотделно е градила човека от човешкото до Божественото. Ако Прометеевата светлина е борба за човека, който Зевс иска да унищожи, то Таворската ни показва безсмъртието, а Възкресенската ни показва Божествеността.

И така, Огънят е единен и е многолик. Логично е тогава, че светлината, като я разслоите, дава седемте основни цвята. И ролята на тези цветни лъчи в йерархията на посвещението е много голяма, защото всеки от тях показва едно състояние на одухотвореността, на пробуденото съзнание! А кой лъч е пробудил това съзнание... Ако е виолетът, вие сте единство със Същината, защото това е Духът; зеленото ли е – това е потреба от знание, нужда от култура и вие ще намерите съответната книга да учите. Така че тези разслоения са потребни и с тях ние разчитаме аурата. Когато видим аурата, казваме – този трябва да отиде да учи, този трябва да отиде да се моли, този трябва да отиде да работи!

И колко странни са огнените езици на една Петдесятница – Огънят в единомислие се посреща, но в йерархия се дава! Единомислие – Съберете се в горницата и в единомислие Ме чакайте; и в единомислие на всекиго даде съответния огнен език. Това е една друга тайна, която трябва да се разбере. Огненият език е личната възможност да се понесе дарението, харизмата, защото самият висш Огън поради грубостта на вибрациите никога не може да стигне до нисшето поле! А Светият Дух като светлина е Огънят, който докосва нашето битие чрез тялото ни. Оттам е идеята за осенението – всички пророци се осеняват. Но Учителят, но Логосът не получава информациите на пророка, Той не борави с тази категория на Светлината! Той борави с Огъня – Аз съм Небесният хляб – Огънят е Небесният хляб! Аз съм Възкресението и вечният живот, докато Светлината има преходност, Светлината има йерархии. Огънят, идвайки чрез Светия Дух, се йерархира. Но Светият Дух е единен и цялостен, Той е видимата страна на Огъня – видяха Го – Чу се шум, зърнаха се огнени езици и всеки застана над някого. (Това е една от най–добрите илюстрации за индивидуалността, за отделните духовни вълни, с които ще се върви.) Така е започнало битие за една нова духовна вълна.

Светият Дух се е явявал не само в Християнството. Знае се за благовестията на майките на Зороастър и Буда. Човечеството не бива да се лишава от паметта си, че е било; не бива да изживява и кризис на унижение, че даже тотем е изповядало. То трябва да има достойнството, че неговият Бог го вика и че е имало божества, с които се освобождава. Духът не се е унижил, когато е слязъл от висините на своята цялост, за да се манифестира в едно раздвоение, което наричаме материя и което тежи в нашата собствена душевност да станем отново богове. Духът не се е себеотричал! Човекът в своята „малоценност“ иска да се отрече и да не признае Бог, и в това е трагедията му. Не бива да се срамуваме, че сме имали божества. Нека ги разберем в тяхната цялост и така да схванем битието, което е повече от едно съзнание. И точно тук е тайната на Огъня – не в проявата на нашето променяне като цялост, а в промяна на съзнанието ни, за да уловим развитието си. Огънят има за задача да пробужда чрез Светлината съзнанието ни, което да стане след това същност в сътрудничеството на самия него. И затова огнените езици на Петдесятница бяха отделни – за да събудят отделното съзнание. Само съзнанието прави промяна, само то може да ни изведе. Нужно е осъзнаване, за да се постигне резултат.

Ето защо религиите имат дългохилядолетен живот – трябва да се повтаря една истина, за да не се утаи над нея нисшият свят. А след това, когато вече има опасност традицията да забави еволюцията, се взривява една нова духовна вълна, която, както казах, ще трябва да изгори съня на довчерашното. Но трябва да разграничаваме огнената вълна от огнената стихия. Огнената стихия във вековете е създавала божества – божества на водата, на светлината, на огньовете, на любовта, на правдата – това са искри от Вечния огън, които, в ритъма на огнената необходимост човечеството да еволюира, са създали своите образци. Тези образци чрез Огъня създават не само биологията, те създават и психологията, те създават идеите, които променят света.. Конформизмът трябва да отстъпва място на прозрението, защото прозрението е, което може да улавя ритъма на Огъня!

Много са минавали през тази къпина, за която се говори в Старозаветието, но когато Моисей отива в нея, прозрението му вдига завесата и му казва: Изуй си сандалите, защото стъпяш в Огъня! – непояждащият Огън на едно посвещение, за да извърши един акт по предназначение! Това е огънят на вътрешното просветление, на инициирането му, за да поеме отговорност да извърши делото, което се нарича „избавлението на еврейския народ от робството“. Разбира се, дори като фигура ако вземем робството, в което трябва да намерим своята домност, то нашето тяло е оробителят на душата ни! Дори да го вземем като исторически факт, какво е нужно, за да се избавим? Нужен е един Моисей, нужен е един, който да отиде пред къпината горяща и да получи своето посвещение; нужно е човек да положи усилия да убеди своите желания и мисли, т.е. своите поселници – поданиците, да напуснат стария си дом, да се преселят! Четиридесет години ще скитат в пустинята! А човек скита дори повече от четиридесет години в пустинята си. Но каква е благодатта на това скитане? Че не е роб! Това е достатъчна смелост – да напуснеш стария си дом и да влезеш в засухата на пустинята!

Така Огънят създава и воля за просвещение. Просвещението е конфликт! И в Старозаветието е дадена една картина – когато евреите играят около стария свой Златен телец, Моисей им носи светкавиците на Саваота, драснали върху камъка волята Му. И преди е казвано да не се краде, да не се лъже..., но в личния храм, в личната робия, наречена тяло, трябва да се отстъпи място на едно ново божество, на драснатото със светкавица от Саваота! И тук е тънкостта, и тук е отмереното време на Пратения. Чакаха Го и хилядолетия някои могат да Го чакат още. А Той беше дошъл, когато трябваше – и каза! Беше време човечеството да свали една дреха с много брилянти; мантията на толкоз богатия с хиляди каменни божества свят тежеше вече. Тогава Той дойде, за да им даде само един Бог – Огъня! Чрез Огъня беше известен: Блажена си жено, между жените! Това беше подадената роза, това беше ароматният дъх на Огъня на Божеството – Блажена. Как ще стане? – чрез Огъня, чрез Светия Дух!

Няма по–велика реалност от тази, Огънят да опложда. Биология дори опложда – не само мисловност, не само духовност! (Онези, които творят, знаят какво значи една огнена вълна да ги обладае и да напишат нещо, което е неказано.) Огънят е същност в нашата биология и може да опложда! Трагичното е, че на тази тайна не беше намерено обяснението, а беше сложена като догма. За мен не е догма. В природата това е един даден, висш и в същото време основен закон!

Това е Огънят – чрез него се изгражда една биология, чрез него една психология изгражда съзнанието ни и след това идва една борба срещу конформизма, който хилядолетията формират. Ужас от наслоявания и необходимост от повтаряне, двубой между традиция и раждане! И тук е будността на Духа. А как е съчетано в голямата, отминала вече, дуалистична религия – Зороастризма. Ахура–Мазда, когато говори за Сътворението на света, казва, че човекът Гайомарс е направен от пръст, взета от единия бряг на реката Даити, а от пръст взета от другия, е направен огненият бик – древния бик, чието огнено семе, сложено във водата, дава Живота. Огненото семе! Водата – астралният образ на Светлината – е видимост, в която Животът може да се съхрани, може да продължи, но не тя го прави. Огънят е в основата на светоустройството. Той е Бащата, Той е Родителят на света! Огън непояждащ! А какво значеше Огънят? – Божественият Дух! Така че религиите не са го вадили вън от битието ни и са ни го давали като нафора, докато го осъзнаем като Свят Дух, като Таворска светлина, докато го познаем като Възкресенско сияние. Това е Огънят!

Огънят небесен е в постоянна борба с огъня земен. Това е най–добре изявено в пророк Даниил, когато Навуходоносор изгражда своя златен истукан и призовава всичките си подчинени етнични групи да му се поклонят. От юдеите само трима – Седрах, Мисах и Авденаго, не се покланят. Заплашени са (както винаги страхът е бил едно от най–употребяваните средства за покорство) – Ако не се поклоните, ще бъдете хвърлени в огнената пещ. Те не се покланят, логично е – трябва да има понякога образци, защото образецът е една вътрешна подкана. Човек когато види будния, че е тръгнал, и той тръгва. Умората може да го спре, но е тръгнал. Това правят тези трима великани – не се покланят на истукана и са хвърлени в огнената пещ между огъня като Дух и огъня като физическо явление, като феномен. Единият огън има нужда от кислород, за да поддържа горенето си, другият – от вяра, за да не роди съмнение, което може да разколебае убеденост. В такъв двубой, безспорно че победата ще бъде на тези, чийто бог е Огънят! Ние всеки ден сме в подобен двубой между небесния и земния огън – дори за най–елементарното нещо; дори и когато трябва да изходим половин миля с някого, когото не сме поканили да ни съпроводи. Христос каза: Когато някой ви покани една миля, изходете две мили с него, но понеже сега всички разпространяват учения, без да ги каните, вървят по три мили с вас. И тогава трябва да изправите своя Огън Божествен срещу хлевоустието на земния огън. И знайте – в каквато и огнена пещ да ви пращат, колкото и заклинания да получите, че от утре дяволът ще ви сложи клеймо, трябва да бъдете убедени и да вървите своя път.

Има една Светлина, която в Агни Йога наричат „светлината на Абидхарма“[1]. Дхармата е дарованието ви, благодатта на собственото съвършенство! Тя съчетава Огъня, който иде от най–висшите сфери, с излъчването на съзнанието! Така Абидхармата ни пази от отровите, от отровните излъчвания на нисшия земен слой! Ако такава светлина не съществуваше в Космичността, ако тази грижа на Ревнителя я нямаше в душата ни – мигновено понякога да се докоснем до висшата сфера с нашето съзнание – отдавна от човека да нямаше нищо! И идеята от пръст сте взети, в пръст ще отидете е точно този процес! Когато е скъсана връзката на земното съзнание с висшата сфера, тогава нисшите слоеве и излъчвания правят това, което се нарича „прощение с плътта“! Няма я Светлината! Няма я и благодатта – благодат, която не е над отделния, а е над всеки! Само осъзнатата духовност има устойчивост. И тази защитна стена на Абидхармата трябва да се осъзнае, за да можем да чакаме резултат.

Иначе как се върши? С повтарянето на истината, която трябва да усвоим, за да не се получи покритие на душевността ни с утайката, която нисшият слой слага; да не стане едно преждевременно калциране, едно преждевременно блокиране на каналите, по които Огънят дава своята рушителна сила за Спасение. Така трябва да разберем смисъла на боговете, които са рушители и възстановители – като Дионисий, като Шива; ето смисъла на Аз съм Животът и Възкресението, Аз съм Огънят, Аз съм хлябът Небесен, Аз съм Вечност. Тогава можем да ги съберем и тогава можем да разберем защо е нужно да повтаряме известни неща до усвояване – за да не стане утайката, преди да сме осъзнали частица от тайната на Живота, преди да сме осъзнали нашата собствена грижа. Ще разберем защо трябва да потърсим Светлина от висшата си сфера – за да не се покрием с отровите на отрицанието. Извикайте Абидхарма и тогава, колкото и отровни да са нисшите земни излъчвания и колкото и страшни да се адските заплахи, които искат да ви внушат, бъдете сигурни, че няма да бъде смутена вярата ви и няма огънят земен да ви докосне. Нужно е осъзнаване, за да се постигне резултат! А Огънят е, който може да изгори отрицанието. Той е, който съхранява психична енергия в елементите. Неслучайно се казва в Агни Йога, че може да се ползва магнита като средство за събуждане на духовност, защото той е съхранител на тази енергия от Огъня в такава гамичност, каквато е възможно да се понесе във физическото ни поле.

Огънят е, който ни брани с пламъка си от планетните наслоения. Когато има известни събития от характер на катастрофа в света, опитайте се да видите ролята на този Огън, който пази планетата и мисълта, както и да видите желанията на хората в съответния район. Планетните катаклизми са плод на Огнения пламък и наслоенията. Това е един гърч, с който животът на природата, целостта `и се освобождават. Наслоенията на планетата са предизвикали нуждата от хигиена – да се упражни Пламъкът, за да не стане горчивото изгаряне, което красиво ни е дадено в един митологичен образ, в образа на Фаетон, сина на Хелиос. Фаетон иска да управлява слънчевата колесница по орбитата, но не носи нито опита, нито знанието. Така, лошо е упражнена силата, лошо е приложена Светлината. Но Светлината не е по–мощна от Зевс – Огънят ще остане вечен! – Слънцето има своята преходност. (В книга Битие за Сътворението е казано, че чак на четвъртия ден се създават светилата – и те имат своя Родител.) И когато упражним силата невежо, Земята може да пламне – както Фаетон направи голямата пакост и тогава Зевс спаси планетата като го умъртви. Ето един образец на космичен катаклизъм! Трябва да се разбере, че нищо не става вън от Великите закони – нищо! И Върховният огън унищожава тези, които си играят със земни огньове или светлини и не знаят да ги управляват! У нас имаме Зевс, имаме Фаетон. И няма защо да се чудим, когато катастрофира нещо вътре у нас. Много хора са пострадали в своето желание да карат огнената или слънчевата колесница, преди да са овладели конете на своите желания, конете на своите мисли – преди въобще да са станали господари на това, което наричаме човек. А човекът е, който още иска, и човекът е, който има право, защото е обречен да бъде божество! Всеки, когато иска да събуди в себе си ясновидство, яснослушане, когато иска да събуди в себе си екстрасенсни сили, трябва да знае, че невежеството има с какво да бъде спряно – това е Огънят, който изгаря без жал! Защо? Защото Огънят е целокупен, проявите му са многолики!

И тогава можем да кажем, че тезата: Природата е безжалостна, но не и жестока, е една точна истина. Безжалостна, но не и жестока! Жестокостта е преценка на норматив, с който човекът работи, а когато се чисти природата в нейното възземане, когато съзнанието трябва да порасне, тогава тя е безжалостна любяща. Това е Огънят! И този, който е изпитал пробудата на Кундалини, знае благостта му – този голям земетръс, тази голяма катастрофа на доброто, на възвишеното, на великото. Да катастрофирате в своя Адам, в своето земно битие, за да бъдете будници! И тогава катастрофа ли е? Не – безжалие на природата, което е ваша награда.

• Огънят има всеобединителната сила, защото само той носи Целокупния живот – от изворното начало до манифестацията му, наречена Космичното тяло на Бога!

Огънят – като всеобщо начало, като цялост на Светия Дух, като сътворителната сила на Огненото семе или като Огън непояждащ – е всеобладаващ. Като конкретно влизане, като Светлина, той вече има своите огнени езици. Но като цялост – прониква, обладава съзнанието ни. Ето защо малкият лъч, а той може да бъде предупредителната звезда за утринната зора, е лъч, който трябва да ни държи винаги будни; лъч, който чрез нашия Адам, чрез нашия ментал, чрез психичната ни енергия движи общата ни същност, както се движи Земята около Слънцето. И има един велик закон – законът на Огненото дихание, което преминава към пробуденото или разгърнатото, или кълнящото зърно за растеж на съзнанието. Ето по това ще познаете кога ви е гостувал чистият, Божественият Огън – по растежа на съзнанието. Може да е само като един от езиците на Светия Дух – да не е още оная Таворска светлина на Сина, Единосъщ с Отца Си, да не е оная будност, която дава Възкресение, но дори отделният лъч трябва да се усети с този растеж на съзнанието.

Трябва да преценим, доколко Огънят е гостенин и доколко е просветител. Той може да ни гостува за няколко секунди (тези, които са изпитали пробудата си, знаят), секунди, които са милиони часове; секунди, които са цели епохи; секунди, в които можем да видим всичко! Гостуването е мигновено, но просветлението е вечно! Вечността се крие в това, че в личното си съзнание сме видели цялата си същност! И затова отделните тласъци на Огнеността имат за задача не да променят същността ни (която е непроменяема, тя е Божествена), а да пробудят, да просветлят съзнанието ни, за да се осъзнаем в мигновеността като Вечност – просветление, което никога не може да бъде забравено. Затова често казвам, че понякога една мисъл е достатъчна, да живеете месец, дори година. Дали е било осъзнато, дали е формулирано..., ако човек го усети и само минута дори в съзнанието получи този растеж, това е вече нещо, това е битие. Битие, когато Духът е ваш гостенин (защото домът ви не може да го задържи постоянно) – такава радост все още е наистина изключение.

Това е Огънят, когато чисти, когато дава своето просветление; това е, когато Кундалини мине през вас. Но той знае кога и как. А онези, които искат да го измъкнат, си плащат, защото този огън, жизненият огън е великото благословение. Това е благодат, за която сте работили хилядолетия. Хилядолетия! И в пирамидите от приблизително три–четири хиляди години е намерено житно зрънце, което сега посято, пониква. Ето така в собствената си пирамида, където е приютена душата (както съм казвал, пирамидите са материалният символ на безсмъртието), когато в тази хилядолетна пирамида намерите зрънцето на будността, бъдете уверени, че този огън ще ви съживи, ще ви даде голямото, великото благословение – зрънцето да поникне!

Вълните на Огъня имат и определен ритъм. Една вълна на тотема има определена гамичност, в определен ключ е написана; една вълна на Правдата, една вълна на Любовта – също. Те си имат специален ритъм. И оня, който познава великите закони, по този ритъм разбира едно дете в коя още песен – майчина или небесна – го люлеят и му пеят. Той знае кое дете е в люлката на Правдата, кое е в стоялката на Любовта и кое е тръгнало в пътя на Мъдростта. Този е ритъмът на Огъня, на божественото отношение към света. Това е ритъм, с който може да определите вашия брат, вашия баща в коя духовна вълна се намират. И тогава има ли нещо чудно, че по аурата можете да разчетете човека? Ето ритъма на Огъня, в който е работено хилядолетия, с който се е чертала нашата битиейност. И затова, когато посветеният види дадена аура, казва: „Този е там, той си е старозаветник“ (както рече Христос: „варосана гробница“), „онзи е друг“. И затова едни от учениците Му ще бъдат питащи Го: Покажи ни Бога и тогава всичко Си ни дал; други: Дай да видя раните Ти... Не, няма да погинеш, аз ти казвам... А Той се смее: О, неверници. Всичко е от вълната като определен ритъм – мажорен, минорен; симфоничен, одичен, ораториен...

Огънят е ритъм, на който са написани великите симфонии на сферите, за които говорят тайните учения! И ухото на великия слуша. Един Орфей рече: Тонът е всичко; един Питагор рече: Числото е всичко; Христос рече: Отец Ми е всичко, а Любовта е средство, за да станете Синове на Отца! Всеки трябва да познае тази музика на Божественото в себе си, за да се търси в Единосъщието, да се потърси чрез най–същественото, за което казах – развитие на съзнанието! Това е и целта на духовните вълни – чрез пробудата да се развива и расте съзнанието, докато се осъществим в усилието си за Единосъщие (така добре изразено в догмата за Троица Единосъщна). А Духът е даден точно за това. Той е, който излива духовните вълни, а те са, които трябва да докоснат съзнанието ни, които трябва да ни единят с Него! Проблемът е в това кой огън как го владеем, с какво съзнание. И трябва човекът да притежава пламенна звучност, както посветените го наричат, специално разположение, с което усвоява и осъзнава ритъма на Огъня в симфонията на сферите. Именно тази пламенна звучност е, която създава вътрешната ни сигурност, за да кажем, че имаме доверие в даден човек, че имаме мярка за позволено и мярка за познание. И затова Христос казва на учениците Си: Не вие ме избрахте, а Аз вас (макар че им се скарва понякога). Това е мярката, това е доверието, това е ритмичната група, това е огненият знак, който носят.

Ето този ритъм – ритъмът на Огъня е, който ни свързва с Космоса, защото ние сме Космични деца. Ритъмът е, който дава и пространствения огън. А това е много реално. Човек дори със земните си очи в даден миг на самозабрава вижда пространствен огън. Той е частица от възможно усвоимото като Светлина, която усилва нашата човешка същност със своя Родител – това, което е единосъщие – когато се усилва същността ни, а не когато расте съзнанието ни.

Така че не може да се говори за чудеса, а за истини, защото беше истина Аз съм хлябът небесен! Истина е! И всеки, който може да си вземе трохичка от този хляб, от това учение, което даде Христос, безспорно, става Син – Син Човеческий и Син Небесен. Как бяха наречени двамата братя Иаков и Иоан – синове на гръмотевицата!

За човека казваме, че е една Божествена искра. Искра Божествена, не е Огънят още! И тогава, когато се прави йерархия между тяло, душа и Дух, трябва да разберем правилно, че много трудно – само при специални изчиствания – човекът може да понесе огъня на Духа. Това е Огънят – Дух. Той е Божествеността! Така че осенението, което ние получаваме, това е да познаем топлината в нейната сила като преобразен Огън. Ето защо можем да говорим за вътрешния и за външния огън; за вътрешната светлина и за външната – за Таворската или за слънчевата светлина. И огънят на Прометей като идея за спасението е огънят на мисълта, но не още Зевсовият, не още Божественият огън! А само чрез възвишеността на душата ни, само чрез нейното изграждане в това, което наричаме „по пътя на съвършенството“, имаме осененията на Духа като пророчества или излива на огнената змия Кундалини, което е вече Откровение! И така, трябва да разграничим откровение от вдъхновение и от осенение – действието на Огъня и действието на посредниците на Огъня.

Диханието, от което се поддържа земният огън, е кислородът. Огън, който чрез нас се изявява, може да излъчва вече събуденият Кундалини или излъчването на астрала, което екстрасенсите правят. Но това при екстрасенсите не е проява на Кундалини, а прекомерна астрална енергия. Дори понякога от ръката си може да видите огнени езици. Но измеренията, които трябва да се правят, са съвсем различни. А когато се касае вече за Небесния огън, трябва да го разберем като цялост, която се дава от един Планетен Логос или от един Всемирен Творител. И между Небесния огън, който в себе си носим като изявен или чакащ, или изявяващ се Кундалини, има разлика също. Всеки има в себе си искра от Небесния огън. Тя чака! Кога някой ще `и позволи изява, е проблем на лична йерархия и предназначение. А кой може да различава? Душевната ни усетност. Ако съблазънта надделее и земните си дихания ги наречем божествени огньове, безспорно, че сме сгрешили. Ако смирението ни е повече, отколкото дарбата, безспорно че тя ще получи своето признание.

Именно за Небесния огън апостол Павел ще каже: На всеки му се дава, за да се прояви у него Духът за обща полза. Ето нашето единство с Космоса. Това, което често повтарям: По–добре капка в Океана на Всемирната еволюция, отколкото бисерна роса на някой личен цвят. Това е общата полза, това е да бъдем единни.

Всички космогонии започват с това: „В тъмата вечна на вечните времена...“ Лъчът, който побеждава, или който идва от Вечната тъма, е една блестяща светлина, както казахме – Живот.

В Агни Йога много параграфи навяват за тази велика тайна, наречена Огън: Огънят е революция – Огънят е бунта на еволюцията – а Земята е покровителка на старата мисъл. (Вж. § 121) И този велик двубой е двубой на единство между старата мисъл, която носи проблясъците на едно минало, и огненото откровение на това, което наричаме бъдеще. Светлината чрез Земята съхранява старата мисъл. Христос казва: Аз съм хляб небесен, за да промени земната трапеза, защото Огънят е бунт на еволюцията!

Но първичната Светлина, т. нар. Materia Matrix, не може да стигне земната сфера поради тънкостта и фиността си, затова има посредник – искрата Фохат, видимата страна на Огъня, която прави проникновение, която има докосване до земната сфера. Това, за което се бори и един Прометей – да спасява човека. Докато Таворската светлина, излъчена от Христос при Преображението, и Възкресенско–Възнесенското сияние имат съвършено други задачи и докосват съвършено други у нас тела.

Искрата Фохат носи т. нар. светоносна материя, или Materia Lucida, с която човечеството живее, с която човечеството осъществява духовните вълни. Те обаче имат своя покров и своето изворно начало в Огъня! Нека не смесваме Materia Lucida с Fiat lux, със Светлината на Боговете в Божествените простори. Светлоносата материя (нашата гостенка) е Пространствената светлина, която изпълва Духа с идеи за еволюция. Затова огнените вълни чрез Materia Lucida дават възможното за човека религиозно, духовно и културно битие. Те изпълняват волята на Духа като идея на Еволюцията! Тук е големият конфликт между Прометей, който е предвиждащият, и недоволния Зевс, който иска да унищожи света. Героичният и предвиждащият Прометей иска да го спаси, но пак повтарям – това беше идея да се спаси земният човек. Защото потопи е имало и ще има не заради това, че трябва да се отмъщава, а че трябва чрез една нова духовна вълна да се освободи старото съзнание. На Атлантида беше нужна вода – на бъдещето е нужен огън! В думите на Иоан Кръстителя тази фигура е дадена: Аз ви кръщавам с вода, Той ще ви кръсти с огън! Така Прометей не можа да предвиди всичко!

Агни Йога, Огнената Йога, е силата, която издига човека и унищожава това, което наричаме непригодно. Това означава просветление на материята, това е Бъдете личба на света! Това е път за бъдеще!

„Заради бъдещето обновяваме всичко. Заради бъдещето се храним. Заради бъдещето устремяваме мисъл. Заради бъдещето събираме сили.“[2] Това е Агни Йога – постулати. И много добре е фигурирано: Аз взех в ръце Камъка на Огъня. Камъкът на Огъня! И мисля, че не само гениално е казано, а с божествено прозрение е съзряна тайната на Сътворението. Именно в кристала е вложена цялата енергетичност на Огъня. Оттам започва битието. И холографията показа, че именно в кристала е вложено (както в Лотосовото цвете) всичко, всичкото битие!

„Аз дадох Огнения камък.“ Това е, когато в ръцете на човека еволюцията е дадена и той я осъзнава. Затова имаме весталки, които какво значеха? – богини на огнището.

И знаете, в Питагоровата школа, в средата на Музея на музите е застанала великата Хестия – богинята на огнището, на огъня, пазителката на целомъдрието и на светостта, а около нея деветте музи. Там Питагор въвеждаше своите ученици след като завършат школуването си. Но преди да се влезе, на входа имаше една велика мислителка, която сочеше: „Мълчание!“ Мълчание! За тези тайни не се говори, защото не може да се изговори тайната на Огъня! А когато частица от неговата многоликост стигне до възможното човешко познание, тя трябва да бъде пазена, за да не се употреби като невежество.

Така идеята за Огъня като изворно начало на Сътворение и на култура си създава в митологиите и своите богове–огньове, какъвто е Агни – бог на огъня, бог на светкавицата. Агни е слънце на Небето и огнище на Земята. Ето, виждате неговото слизане – от Божествеността, от Баща на Небето, до огнище на Земята – светлина и битие! Имаме един предшественик в лицето на Индра, който също тъй е бог, покровител на арийците, господар на мълнията – видимият огън. Имаме и прочутия бог Вулкан (в римската митология), който се счита за очистителния пламък. Вулкан е бог на огъня и на метала. Огън и метал! Ето идеята за цивилизация. Не може Божественият дух да не се проявява в сътворената преходност, а цивилизацията е една сътворена преходност. И Вулкан наистина е бащата, първоизточникът на цивилизацията.

• Огънят като земност е в основата на цивилизацията, а в прозрението за духовности е Огънят като Небе!

Именно това съчетание намираме при Вулкан – той е божество и в същото време велик майстор, който можеше от метала да направи защитната стена, който можеше да изкове щита на Ахила. Битие, което впоследствие намираме, защото Вулкан владееше своите работни машини, както сега модерната цивилизация чрез робота ги владее. Нещо повече – той ръководеше своите машини чрез словото! Това тепърва като цивилизация ще влезе в човешката история – словото да бъде сила; словото, изказано, да бъде воля; словото да преобразява! Именно чрез словото си Вулкан ръководеше света на машината; чрез словото си той караше меховете да работят, за да разкаляват желязото и от него да направи щита на Ахила! Наричат го ковач, но не са отгърнали другата страница на битието му. Наистина ковачът е основа на цивилизацията, на преобратението на метала в сила, в защитна сила за себе си или за света, но словото е повече от машина! „Словото беше у Бога и Бог беше Словото!“ (Иоан 1:1)

Така може да говорим и за всички други божества на огъня и божества на светкавицата – невидимото, което се манифестира чрез Светлината. Затова казвам, че Светлината е видимият образ на Огъня. В това отношение славянския Перун също е бог на гръмотевиците и светкавиците, но най–вече – нашият Танг Ра! Танг Ра, който е Бог–Слънце, който беше всичко... В прабългарската религия няма други божества – Той е единствен! И неговата сила тръгва като центростремителност, за да се освободи чрез това, което древните индианци, а и индусите наричат Аум, или Ом. Това може би изхожда още от старото Атон и се манифестира по–късно и в Мадарския конник, защото центробежността на Танг Ра е копието, което при Мадарския конник виждаме да пробожда лъва! Един от лъчите на Огъня е марсовото копие на прабългарина, както и покореният кон, чрез които прави своята история с предназначението да дойде тук, на Балканите! Огънят го доведе! А на това място имаше тракийски огньове и тракийски мистерии! И трябва да се знае, че Аспарух преди да дойде тук с войнството си, беше минал посвещенията на тези тракийски огньове. Той носеше тайната на Танг Ра! Затова прабългарите победиха, оттук е до известна степен конфликтът, който имаха след това с Християнството.

Огънят външен и Огънят небесен виждаме в конфликт между пророците на Ваал и пророк Илия. Ваал и Астарта са божествата на древността, пророк Илия е защитник на Саваот. И както знаете жреците на Ваал се молят на своя бог, за да запали кладите им, но те не пламват. А когато пророк Илия призовава силата на Саваот – „Огън Господен падна и пояде всесъжение, дърва, камъни и пръст, и погълна водата, която беше в окопа.“ (3 Царства 18:38). Тогава Илия поиска да изколят Вааловите жреци! Безспорно, след това той си плати, ако приемем, както Светото Евангелие ни казва, че „Иоан е Илия, който има да дойде.“ (Матея 11:14). Затуй си „взе“ в ръката собствената глава! Немощта на жреца да извика Небесен огън не е основание на пророка на този Огън да отмъщава! Трябва това да се запамети във всеки, който иска да вдига клади!

Огънят в своята проява има един велик закон – да се осъществява и да остане вечен в това, което наричаме жертвите на огньовете. Жертвени огньове са давани навсякъде. Те идват вече като свидетелство на една приложна метафизика – обредите. Когато Огънят не е осезаем, тогава ние го връщаме в съзнанието чрез ритуала – жертвения огън, всесъжението, олимпийския огън. (И до днес е оцеляло признанието пред знаен и незнаен воин да има негаснещ огън.) Човекът, който трудно може да понесе Огъня на божеството, има огъня на обреда, огъня кислороден. Този огън е вечен, когато му преливаме, а оня е вечен, без да му преливаме! Разумните девици[3] си взеха гориво (защото човекът още е кислороден), а неразумните не си взеха и не бяха готови да познаят кога ще дойде Господарят на света. Затова, когато Той дойде, те нямаха светлина (а тя е образът–познание на Огъня) да си осветят вратата, през която да Му кажат: „Влез в този храм!“ Затова има разумни и неблагоразумни!

В Откровението на Иоана пише, че чрез седем чаши, изливани над битието минало, Огньове ще унищожават света, но ще има ново небе и нова земя. Ще унищожават света, но някъде ще стои едно вечно дърво – Дървото на живота, което в новото битие всеки месец ще дава нов плод, дванадесет пъти в годината ще дава свои дванадесет плода. Така то няма да позволи светът да погине, както си мислят някои, като в този Апокалипсис оставят нашите измерения. И странното в това ново небе и нова земя е, че не ще има повече смърт. Ще има значи една нова еволюция и ново човечество, за което е казано, че само ще си свети.

Така Дървото на живота ще продължи битието ни, а Огънят и Светлината ще бъдат всичко, каквото човекът има да постигне. Човекът ще изявява Бог и тогава сам ще си свети – ето пробуденият, ето Вечният! Няма да има светила! Така вече Огънят няма да бъде познат само чрез своя външен образ – Светлината! Тогава защо да се страхуваме, когато казваме, че човекът е един бог в развитие. Огънят Бог, никога няма да погине в човека! И щом сам ще си свети, човекът e един бог, който се е постигнал. Огънят никога не е гаснал – Огъня никой не може да угаси – Огънят като Светлина никога не ни е оставял. И дори когато нямаме видима светлина, не трябва да се страхуваме от тъмнината, защото Огънят и Светлината са у нас. Така всичко е в битието ни. Очистителните пламъци на Божественото – те са, които ни пресътворяват, защото ние сме сътворени. Това е и тайната на мисълта Роденият Христос работи в сътворения Адам! Христос е Живият огън – Аз съм Живият хляб, Аз имам жива вода, от която няма да ожаднеете, Аз нося Живия огън, от който няма да бъдете поядени! Ето това е, когато духовните вълни ни пресътворяват чрез Жертвения огън – великия ритуал, на който всички са служили.

И една великолепна фигура има в световната литература и култура – в творчеството на Максим Горки – това е, че когато няма слънце, ще изведем своето сърце да светлее, както неговият герой Данко. Този, Който беше роден, достатъчно е работил върху Сътворения, та Сътвореният да може да изведе своето сърце и да го направи слънце, когато хората са в някакъв мрак! Всички могат да видят Светлината си, имаме го – живия Огън, живата вода. Това е битието на Огъня като потреба в лицето на Светлината. Това е Светлината, без която не можем. (И тук е болката на Гьоте, който каза: Licht, mehr Licht – Светлина, повече Светлина!) Това е религия на надеждата, религия на Любовта, религия на Мъдростта, религия на Истината и на несекващия Живот. Това е религия, която може (и го прави) да счупи седемте печата от Всемирната книга на Живота и от личния дневник на всекиго поотделно!

 

Ваклуш