Всеки ден е Господен, щом потребата да чуем Господа е наша повеля!

Като Деца на Деня – така Посланието ни призова – не можем нито да раждаме съмнение, нито да не се радваме на благодатта на Небесната воля и на обещания дълг да вземем своята главня на Мъдрост и да тръгнем към просветителство.

Естествено е едно Послание да има много повече космично присъствие, отколкото ние можем в приложност да вземем от него; естествено е то да е много повече, отколкото индивидуалната ни същност.

Тъй като Посланието има характер на всемирност, то, търсейки в него хармония, ще можем да го изпълняваме в целостта му.

За всяка зодия има валентност между една от повелите в Посланието, посочените стихове от Евангелията, параграфи от „Агни Йога“ и някое от ония три искания[3], които са най-императивни, защото чрез тях – според собствената си йерархия на възможности и на познание – ние се включваме в потока на Мировото служение. И всеки е длъжен да потърси (не само в своята зодиакалност) тази валентност за образуване на киселини или основи – да направи хармония. И тогава ще види как това ново съединение, тази алхимия между ум, духовност и приложност, ще изгради от него една личност, хармонизирана с даден зодиакален знак. Така всеки ще намери своя плавателен съд в битието Океан-Живот.

Евангелията са направили една велика симфония, а избраните текстове от тях са жива песен, която съпровожда Посланието. На същите тези вибрации е търсено, както казах, съчетание и с параграфи от „Агни йога“.

• 65. Ако някой съвсем прост човек ви запита какви са задачите на Учението?, кажете: „Да можеш да живееш добре.“ Не трябва да го претрупваме със сложни съображения. Нека цялото му същество се проникне от съзнанието, че Учението всецяло се грижи за подобрение на живота му. Понятието за отговорността ще дойде после. Първото нещо – възвестете радост и подобрение на живота.

Не зная защо трябва да се сложи „съвсем прост“, можеше – „обикновен“. А всеки човек, когато престъпва един праг, когато влиза в един дом; всеки човек, когато се напъти за някъде, винаги ще се пита: защо, къде, кога, как? Когато човек иска да сдели едно Учение, той също ще трябва да постави въпроси: какви са задачите на това Учение, защо на това Учение зидате храм, защо правите олтар и молитва?

Агни Йога дава на питащите и на своите последователи отговора – „да можеш да живееш добре.“ И в глава 6 на Лука бе казано: „Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро...“ Идеята за доброто лежи в основата на всяка общност както като лично качество, така и като социална взаимност. Ако не приложиш добро поведение към съседа си, няма защо да се чудиш, че твоят плет е разрушен. А още повече, когато влизаш в едно Учение и то ти дава правила за добър живот – да живееш добре. Ясно е, че тук под „да живееш добре“ не се разбира да охолстваш, а да имаш поведение животът да те изгражда. Това е, бих казал, и частица от един Будизъм, частица от един Юдаизъм. Агни Йога, разбира се и част от Християнството, не са се освободили от репресивния рецидив на Учението за Правдата („добре“-то още не е любвеобвилността), защото Правдата е била потребна, но и властна с хилядолетия. Така че и тук, когато се казва да живееш добре, се има предвид тази взаимна отговорност.

„Не трябва да го претрупваме със сложни съображения.“ Ако кажем, че е „съвсем прост“ – да, но какво значат „сложни съображения“?! Просто обяснете: „Вярвам в това или онова.“ Ако ви попитат: „Защо в това?“, тогава съображенията сложни ли са да разкриете йерархията на познанието?!

„Нека цялото му същество се проникне от съзнанието, че Учението всецяло се грижи за подобрение на живота му.“ Ето това е ядката – в съзнанието на питащия да проникне. А животът има две страни – видима и невидима; животът има таблица на добродетелите – зло и добро...

Като кажем, че злото е нееволюирало добро, претрупваме ли човека? Не, просто не го лишаваме от възможността да познае Еволюцията, да разбере, че може да се надмогне всяко нещо, щом в другия види себе си. Когато в другия видиш себе си, ти не можеш да го мразиш. Някой не се понася в огледалото – малко грим и се харесва. Илюзира себе си, но се харесва. Когато давате Учение, дайте го без грим!

Нужно е малко знание върху някои закони – върху Закона за прераждането, върху Закона за еволюцията, върху Закона за кармата. Това са понятия, които няма защо да бъдат натрупвани, но могат да бъдат усвоени. Не законът е важен, а убедеността, проникването на съзнанието с едно ново мислене! А когато съзнанието се проникне от Учението в неговата пътека да се прави добро, когато всецялата грижа за подобрение на живота стане вече реалност, тогава израства и новото чувство за отговорност, защото категорията на новия живот изисква това. Не може да се иска човек да е отговорен към нещо, което още го няма. Това е една класация на развитието – да се прецени стойността на даденото, за да може да се изгради поведение на отговорност. Защото една отговорност, когато е до петите, тя не може да защити главата. Ако пък надхвърли главата, тогава не е защитено и тялото. Тази измеримост е много важна. Първом трябва съзнанието да погълне новостта, изграденото трябва да има ръст, за да се знае какво се брани. И затова е казано: „Първото нещо – възвестете радост и подобрение на живота.“ Възвестете, че носим Учение, а след това съзнанието ще отговори размерно с отговорност.

Така че винаги ще се пита каква е задачата на едно Учение. Тук Агни Йога, когато дава правила за живот, има за задача да се живее по-добре.

• 146. Всяко лъжливо обвинение, подозрение и твърдение незабавно отеготяват изпращащия ги. Неразумно е да се надяваме, че последствията на лъжата могат да закъснеят или да се прекратят. Тия последствия, подобно на обещания, се врастват в кармата за неотложно изживяване.

Една от великите необходимости е да се разбере, че когато се извършва зломислие (бяхме казали: Свобода от зломислие, като осъществен дар на Любовта), то незабавно отеготява този, който го изпраща. Иначе светът отдавна да се е унищожил. Защото, ако погледнем какви мисли раждаме и какви пожелания за другите изпращаме!? Йоханес Спиритас в една своя книга пише: Господи, благодаря Ти, че не си осъществил желанията ми. Отеготяват!

„Неразумно е да се надяваме, че последствията на лъжата могат да закъснеят или да се прекратят.“ Нищо по-зловещо няма от капсулираната лъжа! Страшното е, когато се стига до такъв наивитет, че самата лъжа става истина в съзнанието на изповядащия и пращащия я. Тя до такава степен се капсулира, че трябва тротил, за да се взриви едно съзнание, навикнало на подобни „изобретения“. И измама е да се мисли, че последствията от лъжата, зломислието, подозрението, обвинението могат да закъснеят или да се прекратят. В параграф 221 е казано, че една капка от империла трови световната мисъл. Да, трови световната мисъл (и пак не е достатъчно, за да ни спре), но още по-страшното е, че всичко това враства в кармата. Не е симбиоза – враства в кармата за неотложно изживяване. То не е от оня род – „прости му“, то враства в пътя, в делото, в молението ни и тогава се чудим, когато в най-съвършения божествен момент на молитва току ни гостува някоя недостойна мисъл. Откъде идва? Защо не сме питали в минал или настоящ живот, когато сме я пускали?!

Често екстрасенсите бързат да лекуват, но не знаят, че по-голямата част от болестите са едно нарушение на схемата на добродетелите. Заболяването може да е много невинно, но ето това врастване в кармата изисква изживяване. Когато някой каже: „Глава ме боли“ – вярно е, че биологично по много причини може да го боли, но безпричинно глава боли само когато се лъже! И всеки може да се запита кога го е боляла главата.

Но кармата не е вечна – вечен е Духът ни. Кармата е съпроводност в пътя на съвършенството – закон, който може да бъде подобряван и който може да бъде надживян. Но враства!

• 147. Трябва ясно да се осъзнае разликата между очакването и устремлението. В очакването винаги има нещо неподвижно, а в устремлението имаме полета към бъдещето. Тази разлика може да разбере само този, който не се успокоява от досегашното течение на неговия живот и мисли за непреривния ход на разнопланетните си съществувания.

Очакването и устремлението са, бих казал, талвегът на великото ни прощение.

„Трябва ясно да се осъзнае разликата между очакването и устремлението“ – между застоя и динамиката. Някой може да чака тяга по-голяма, за да бъде изведен, но когато не прави усилия, когато не ражда идея за устремление, и най-голямата тяга няма да го извади от равнодушието, равномислието и индиферентността. Тази разлика наистина е много важна. И тя трябва да бъде прецизно прилагана. Да не губим идеята за устрема, която е много потребна в еволюционните тласъци. Защото, ако потокът няма устрема да гони океан, няма да има име! Ще си угасне в някое блато.

Качили сме се в люлката на своето раждане и постоянно чакаме майка ни да ни люлее! Е, кога ще порасне това дете, кога ще слезе да тръгне? Затова е даден антиподът – устремлението. Затова е казано за ония дванадесет чудеса, които трябва да извърши Херкулес, за да бъде Херкулес – преминава от очакване в устременост.

Какво е устремлението – полетът към бъдещето. Очакването е тинясване, застой. Когато се говори за великата песен на птиците, всички са възхитени, но знаят, че тя е една и съща. А и най-лошата песен на най-несъвършения, но устремения е по-друга – тя е динамична, променяща се.

„Тази разлика може да разбере само този, който не се успокоява от досегашното течение на неговия живот и мисли за непреривния ход на разнопланетните си съществувания.“ Значи човек може да намери упование за устремлението си, като извика едно свое планетно устремление за друго разноцветно планетно живеене. Така той нарушава ритъма и влиза в собствения си нов ритъм. (Някой може да се върти в чужда орбита и да не намери радост.) Устремът е, който праща в друга планета!

Ние сме деца не само на Земята, ние сме съзнания в един голям наниз от много слънца, от много планетни тайни, от разнопланетно съществувание! Но нашето голямо училище и нашето единствено устремление тук, сега, е Вълната на Бъдещето като идея за съществувание!

• 253. Украсяването на бъдещето с всички цветя на въодушевлението – това е утринната зора. Украсяването на миналото е като надгробен венец. Този, който утвърждава силата на бъдещето, е Наш воин, неговата сила ще се увеличи от съкровищата на бъдещето. Както часът на устрема е подобен на вихър, така обръщането назад е подобно на изгниване. За огнената Йога всичко, което остава назад, е изгоряло.

Едно е вярно – че бъдещето е наше. Но в никакъв случай не можем да се отречем от миналото, което също е било бъдеще и което също е било от ръката на Ваятеля. Не може да се говори за бъдеще без минало и без настояще. И ще си послужа с параграф 575, за да не се отрече така категорично и така мъгляво миналото. Там е казано: „И най-напредналите умове не отказват да се хранят с хляба от вчерашните зърна.“ Защото, ако не бяхте сели, нямаше да жънете. Христос беше казал на жетварите Си: Не вие сте сели, но ако не беше сято? Не достигат жетварите – да, винаги едно бъдеще се носи или ще бъде пожънато от малцина. Но да се сложи надгробен венец над миналото, това е нередно. Вие може да свалите дрехата на миналото, но никога не я хвърляйте с отрицание. Дори разкаянието има в себе си живеца на прощението, но не и на пълното отрицание. Обстоятелственият свят, който е родил това, за което искате да се разкаете, не може да бъде отречен – една река ще си пробива път до океана и нейните криволици са обстоятелствено задължение да си отвори път. Така че не може да се чака бъдеще, без да има настояще и минало. Този, който иска да има бъдеще може да надкрачва миналото, но не може да му слага надгробен венец, защото колкото и грешен да е бил човекът, Христос даде идеята за прощението. В противен случай, израстването на посятото зърно – венецът на настоящето, и това, с което е ослънчено, не биха имали смисъл.

Ние можем да се срамуваме от миналото си, но не можем да го избегнем, защото то е нишка в тъканта на собствената ни мисъл, на собствената ни духовност, на собствената ни физиология. И ако не го познаваме, как ще изкореним онова, от което то може да тежи, как ще жертваме за бъдещето си нещо? Или – как бихме пели най-хубавата си песен на Творението, ако не знаем, че то има едно минало, моста на настоящето и едно чакано бъдеще. Не можем да се отречем от себе си! Нито великият може да избяга от възхвалата, нито грешният от укора. Затова за великия има венец, а за грешния има покаяние. Но и двамата имат право на настояще, което им дава път и към бъдещето.

Така че когато четем и когато мислим, че дадена култура, дадена книга или дадено свещено писание ни дават пълната истина, нека я потърсим и малко по-дълбоко в душите си, без да отричаме това, което са дали предишните, без предварително и бързо да сложим венеца на погребението, за да възхвалим едно чакано бъдеще.

И точно това направи Христос: Дойдох да изпълня закона и пророците, а след това ги отрече. Но: Дойдох да изпълня признанието на Вълната на Правдата, която не можеше да не съществува, за да се даде Учението и Духовната вълна на Любовта.

Отделен е въпросът, че този, който влезе във войнството, в редиците на едно ново завоевание, не може да гледа назад и скръбта да го влече по удоволствието на довчерашното му мирно съществуване. И Христос каза: Този, който е сложил ръката си на ралото, не трябва да се обръща назад. Това е, когато сте вече в редиците на войнството на Новото за завоюване терен на нова духовна мисъл, на нова духовна вълна, на ново служение.

„Този, който утвърждава силата на бъдещето, е Наш воин...“ Да – бряг на раздялата, смяна на одеждата, смяна на оръдието на действието. Днес никой няма да отиде да се бие с пика, днес никой няма да стреля с лък. Но можем ли да отречем ролята на лъка във възпитанието на човека да има цел и уточненост?! Известна е трагедията на женихите, които искаха Пенелопа – не можеха да опънат лъка на Одисей. Само той знаеше как – трябваше друга сила! Така че този, който ще утвърждава силата на бъдещето, е Наш воин. Защо? Защото тази сила се храни от съкровищницата на бъдещето.

Коя е съкровищницата на бъдещето, която в „Агни йога“ имат предвид? Това е идеята за новата духовна вълна, идеята за новия Миров Учител; това е енергията, от която се покровителства светът в пробуда, а след това и в приложен живот. Такава съкровищница е имало и в предишната духовна вълна. Когато е идвала Духовната вълна на Любовта, тя също е била бъдеще. Сега тя е едно величаво минало, но и една съкровищница, защото е изграждала храма на великата добродетел „Обичай врага си“. Можем ли да сложим надгробен венец над тази фраза?! Отделен е въпросът, ако искаме да осъдим едно учение в неговата приложна обредност или в неговата метафизика, че не е приело учението за Еволюцията и Прераждането. Това е друг въпрос, това е дискусия, но не и тайна на Учението.

А какво значи прераждане – че сте имали един осъществен живот, че сте имали едно минало. Животът не е в отделния момент, който е в състояние и да ви издигне, защото вие не бихте се качили на върха, ако нямахте подножието му (и самолетът излита от земята). Земята е и наше бъдеще, защото тя е най-великото ни училище.

Така че всеки е наш воин щом сее и щом полива, когато дойде времето на бъдещето да живее!

„Часът на устрема е подобен на вихър.“ Безспорно, всяка нова будност има друг глед и друга пулсация. Миналото трябва да се остави, но и трябва да се погледне, защото във всяко минало има нещо, което е тленно, но и нещо, което е непреходно. Как може да бъде тленна идеята за любовта към врага?! Могат да бъдат тленни желанията на човека, но духовната вълна – не! Не е тленна и идеята да ядем тотема, за да станем съпричастни с боговете (макар и да е смешна нейната фигуративна страна – ядем животното и говорим за величие) и Христос я сублимира в идеята: Ето Моето тяло – хляб, ето Моята кръв – вино. Следователно тя не е преходна, само е йерахически степенувана.

Защо са нужни тези ценности? Защото те са градивността на човека към Божественост. Какво ще му остане, ако изгние всичко, с какво ще отработва новото си идване?!

„За огнената Йога всичко, което остава назад, е изгоряло.“ Да, ако идеята е да се изгорят известни неща, от които най-устойчивото е изведено. Защото това, което остава назад – добро или лошо – е на лицето ни в едно следващо раждане. Наистина, хубаво е да изгорим всичко и да започнем отначало, но това може да прави Духът – оня Феникс, който се възвръща! Когато човекът е минал своето и етерно, и астрално, и ментално тяло и е Дух, само тогава може като Феникса да изгори и да се прероди. Затова не може да се приеме, че всичко, което остава назад е изгоряло. Но вярно е, че когато този огън мине, изгаря онова, което вече не ни е потребно.

Ето колко вярна е тезата на Посланието – „Вълната на Мъдростта е дадената благодатна Воля на Бъдещето!“ Не е казано да отречем миналото – нито можем да го отречем, нито то ще ни остави. По-важно е как тази верига може да бъде свалена и как може от нея да си направим златно огърлие!

Така трябва да приемем този параграф, за да не извършим груба грешка, като не уважим собственото си съкровище в миналото. Несъвършеното се надмогва, вечното остава!

 

Ваклуш

 

Едно служение е не само принос на развитие, а и жертва.

Жертвата не иска съображения, жертвата е всеотдайност!

Всеки е достатъчно голям в своето знание,
за да е отговорен в своето служение.