Увод

Седем лъча ни развиват като духовност и социалност, като култура и цивилизация.

Седемте лъча на Еволюцията е тематика, част от теургията; тематика, която хилядолетията не могат да изчерпят, защото различни йерархии се докосват до езотеричното знание и следователно в различни нюанси е правено това знание достояние на човечеството. А човекът като един бог в развитие все повече се обожествява, все повече влиза в тайната на Сътворението и с тази велика тайна, осъзнато или неосъзнато, живее. Ние имаме една вибрация – лъч на знание от космичната Цялост, а древността беше казала, че човекът е микрокосмос и може да бъде единство с макрокосмоса! Затова даденото от всички космогонии и теогонии е не само знание за светоустройството, а и ръководство за овладяването му.

В акта на Сътворението, откъдето трябва да започнем, стоят две доктрини. Едната е на видимостта, на очите, т.е. доктрината на екзотеричното – следствие от това, че човекът е направен от Всемирната плът и носи всички космични вибрации. Втората е доктрината на сърцето, която е съставка от доктрината на езотеричното. (Неслучайно в Кабалата знанието на сърцето се счита за знание на Огъня, който дава тайните.)

Доктрината на сърцето идва от Диханието. Някои космогонии и теогонии считат, че Диханието е повече от онова, което наричаме Божий Дух, че то като първична даденост всъщност излъчва Духа, който съставлява нашата персонална духовност. Духът като пулсираща сила у нас оживотворява душата. И само когато се съедини с нея (ето предназначението му), може да се върне към Диханието, към първичната, най-висшата сила! Диханието е чистата Божественост – Божията воля, персонално приложена в лъч. Само то е на Сътворителя и затова му е в подчинение човешкият дух.

Действащите сили след Сътворението ни изграждат от първичния усет за ориентиране, от несъзнатата и неприложно съзнатата воля, която пулсира в кристала, до съвършения човек. Те събуждат чувството на признание на вложеното, което освен в проявата на образ, носи пулсация и енергии на подобие – Да сътворим човека по Наш образ и Наше подобие. Образът е видимото (доктрината на очите), взетото от цялата планетна плът, характеризираща божеството, а подобието се крие (доктрината на сърцето) в Диханието. То е вложеният в човешката еволюция Бог – вложен, за да Го осъществим. Затова Адам и Ева слизат на земята да работят за Божиите дела в човека, затова те ядат ябълката и стават като богове, които знаят що е добро и зло.

Търси се равновесието между Дух и Материя, за което най-велик принос дава Христос. Той – роденият, работи в Адам – сътворения. Това е Мировата цялост! Но как тя, Целостта, слиза в човека, как Божествените енергии работят в него? Именно чрез седемте лъча за развитие на човечеството. Планетният Логос, Словото, изземва от Абсолюта и от космичната материя, абсорбира и след това Се еманира във всичко, което осъществява човека и съпровождащите го царства.

• Седемте лъча са Логосово действие, те са Логосът във възприемчивост, водачите на лъчите са Негови пратеници под Негово ръководство.

Ще дадем една общa картина върху тезата за седемте лъча. Разбира се, те не осъществяват цялата еволюция в Космоса, в неговата видима и невидима природа, в неговите различни царства – действат предимно в социалната сфера. Не можем да сведем живота на Абсолюта само до тези лъчи, не можем да ограничим Бог Отец само до нашето човешко битие. Иначе бихме създали (както в някои от космогониите) една категория на Посветени, които ръководят като че ли цялото битие на Космоса. Това съвсем не е вярно! Тези седем лъча и техните ръководители не са висшата духовна посветеност дори в оня смисъл, в който теософията, космогонията на розенкройцерите или някои от старите окултни учения поднасят (също така недостатъчно изчерпателно). Теософията например говори за една надземна формация – Велики Посветени, която води съдбините на планетата. Но над градациите от човешки йерархии има ангелска, архангелска, серафимска, херувимска, а над тях неоприличените, недефинираните образци, които наричаме престоли, власти... Тези неопределени висши духовни сили, стоят много по-високо от онова, което като йерархия сме достигнали в нашата планета.

Седемте лъча, за които ще говорим, са:

Лъчът на администрацията или волята, ръководен от Мория;

Лъчът на религията, ръководен от Кутхуми;

Лъчът на философията, ръководен от Венецианеца;

Лъчът на изкуството, ръководен от Серапис;

Лъчът на науката, ръководен от Иларион;

Лъчът на предаността, ръководен от Иисус;

Лъчът на делотворството, ръководен от Ракоци.

Във всички окултни школи има едно особено отношение и признание на т. нар. „свещена седмица“. Седем са лъчите на еволюцията, седем тел аносим, седем са дните, в които светът е сътворен, седем са коренните духовни раси, всяка от които има по седем свои подраси, седем са сферите на великата космична музика. Седем са струните и в лирата на Хермес, предадена на Аполон, с която след това Орфей омайва света и укротява животните в себе си. Тук може да се постави въпросът дали на дадена от седемте планети, от седемте коренни раси влияе определен лъч, или всеки лъч във всяка една от тях работи.

За да изясним проблема и да направим паралел между източното и западното схващане, ще се спрем на теорията на тибетския махатма Дуал Кхул, който счита, че има едно взаимодействие между седем свръхкосмични лъча. Те работят още в първичния свят (и това е логично), за да бъде подготвена материята, от която след това човек ще трябва да се изведе до божество. Знаем, че тайната на инволюцията бе да се яде плодът на знанието, за да се стигне до материята – затова материята не трябва да бъде отричана, а одухотворявана! В тази тайна ние сме приготвили всичките свои тела и във всяко едно от тях работи не отделен лъч, а седемте във взаимност.

Според Дуал Кхул животът в Слънчевата система е едно продължение на взаимността на мощните космични лъчи и тази взаимност дава творческите енергии. Това е едно потвърждение на тезата ми за духовните вълни, които разделят живота на човечеството, но не на исторически периоди, както Дуал Кхул казва. Какво значи „исторически период“? Може и един ден от историята да е достатъчен, за да направи период – ден като този, в който Сътворителят рече: Fiat lux, т.е. Да бъде светлина! Той е исторически, защото е отбелязан в онази памет, която трудно си връщаме, но без която не можем. А тя е винаги жива в човека – паметта на въплътената божественост никога не може да бъде отстранена от нас! Затова някой в своята посветеност, със своя жезъл на властник, със свещника си на пътеводител и с короната на откровението става водач на един лъч. Тези посветени са също предмет на историческа промяна. Ако дадени личности са поставени като лъченосни на известна вибрация, това не значи, че когато в света те не са били още белязани за това, не е имало други водачи. Белязаните, наричани в теософията „Кабири“, имат съзнание, което стои над човешката възможност, но то не е пълното откровение на вложеното от Бога в човека. Съвършенството на постигнатото е вследствие развитието им, а Божествеността дава предназначението!

Разбира се, не можем да отречем развиващия се, нито трябва да имаме отчаяние заради несъвършенството, защото пътят към съвършенството е идея за безсмъртие. А кое в развитието има приоритет? Може ли например Лъчът на изкуството постоянно да бъде доминанта? Безспорно не! Освен това на изкуството, за да роди едно голямо въображение, са нужни и философска концепция, и творческа воля, и преданост, и деятелност. Науката също сътрудничи на този лъч, иначе ще се получи преповтаряне – идейността като вътрешно въображение ражда промени. Ако нямаме идеи, ще повтаряме вибрации и само ще отразяваме това, което дават очите.

• Взаимността на седемте лъча е основен мотив в Еволюцията.

Всеки лъч е в хармония с Космоса. Питагор извежда числото и чрез него обосновава единството на Бог, Природа и Човек; Орфей извежда нотата и мотивира света върху ритъма... Но тези, които ни поднасят само една доктрина, не могат да дадат цялата истина. Не отделният лъч, а всички заедно имат присъствие! Доминантата на даден лъч не е свидетелство, че другите не работят. Човек в даден живот е под влиянието на конкретна зодия, но това в никакъв случай не значи (особено според теорията на прераждането), че и в другите животи все в този знак е бил, иначе не би имал душевно богатство. Всеки от нас носи всички зодии, всички планети, всички лъчи! Кое доминира и за какво сме предназначени в даден откъс от историческото време – това е нашата характеристика и биография.

Отделният Учител също носи всичко! Иисус води лъча на предаността, но е Божествен Син, Който дава духовна вълна. Той е и администратор, Който поучава с власт, и човек на изкуството, защото всяка Негова дума е картина, всеки израз – поезия; Той е и делотворец. С изумителна преданост рече: Ако може тази чаша да Ме отмине, но нека бъде Твойта воля и тази преданост, съчетана с Лъча на волята, Му даде право на Голготски кръст. Разпятието Му не е, както се счита, най-голямото зло, а най-велика благодат, защото утробата на гробницата роди основанието за Възкресението Му. А Възкресението е изживяно човечество и въплътена Божественост.

Дуал Кхул твърди, че енергетичните творчески вълни извират от седемте ярки звезди на съзвездието Голямата мечка и проникват в нашата планета Земя. Не само Голямата мечка – всичко въздейства! Щом може да е в хармонична цялост с Космоса, всяко нещо в него е част от енергията и волята на Творителя. Кой иначе ще събуди в душата на човечеството искането да си направи от звездите богове? Страхът ли или повикът в душата на човека да им даде признание, защото носи всичко в себе си?!

Според Дуал Кхул първият лъч поддържа силите на волята Божия. Не може да се приеме тази теза, защото ние не поддържаме, а сме проводници или пo-скоро носим волята Божия, която легитимираме с принадлежността си към институции, създадени впоследствие. Човекът преди да има социално битие, е имал лично – осъществявал се е Адам като Дихание, което е позволило да се роди от него Ева, за да се създаде социална единица. Тази социална единица се развива под влиянието на Лъча на волята, видим за нас като администрация в социалното историческо битие и невидим в надземната администрация на т. нар. „Велики Чохани“. Така се ражда социалната форма, която става институция, а тя непрекъснато се променя. Сменя се матриархатът с патриархата, идват големите тези на фараонската и монархическата институции. Но това не са първите институции в Административния лъч, защото идеята за Божествената воля възниква най-напред в надземното царство. Теософите неслучайно заговориха за Всемирно правителство, което носи грижа за еволюцията ни и помага в ръководството на нашата планета.

Във втория лъч според Дуал Кхул са енергиите на божествената обич и мъдрост. Това също се разминава с истината. Обичта има социален характер, но не и духовен. Тя не е духовна вълна, Любовта – да! Любовта променя същината на отношенията не във взаимността на социалните единици, а в идейността – във всеки трябва да видим себе си. Обичта има порива на желанието и затова може да се каже – „обич без желание“, което вече е по-възвишена степен; а любовта има характер на обсебване във висшите светове и затова има надслов „любов без обсебване“ – в отсрещния да видим себе си като Божие сътворение и божество. Още по-голяма е разликата между обич и мъдрост, защото мъдростта не е добродетел, а прозрение. Обичта не може да носи в утробата си друго, освен добро, но мъдростта носи и просветление. Затова тя по същина идва не както обичта от полето на желанието, а от полето на причинността, което дава като усет само интуицията. Обичта като добродетел може да роди известни пробуди, но не прозрение или вътрешно откровение. И затова Христос казва: Обичайте врага си – а това е поведение!

Третият лъч според Дуал Кхул е на Божествения ум. Доста неясно е кой ум у нас се нарича Божествен. И приложно-практичният ум е енергия от Божеството; и първичният ни ум, с който се ориентираме; и този, с който правим наука; и умът, който е оплоден от причинността. Няма нещо у нас, което да не е Божие. Един от големите християнски мистици, Ангелос Силезиус, твърди: Аз съм тъй велик, както е Бог. Той е тъй малък, както съм и аз. Аз сам съм вечността, освободен от действието на времето, аз се сливам с Бог и Бог се слива с мен. Има ли основание и едно цвете да каже същото? Има! От кой лъч е основанието, за да се каже: „Аз съм толкова божествен, колкото е Бог!“ От всички! Цветето не може да дефинира, но манифестира. Неслучайно се казва, че цветята са поети и Христос рече на онези, които се оплакват в грижата си: Погледнете цветята колко са красиви – „и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!“ (Матей 6:30).

И все пак човек има и низш ум, и висш ум, и причинен свят, даващ му интуиция. Кого тогава можем да наречем божествен? Този, който най-много ни приближава до Бога! Но не трябва да определяме само себе си като Божествен ум, макар че сме сътрудници на Божествеността в грижата за другите царства, които ни съпровождат в пътя към съвършенството. Те са бъдещи „ние“, както ние сме бъдещи богове. Това е целостта!

Четвъртият лъч, казва Дуал Кхул, е на хармонията чрез сблъсъци, влияещи главно върху човечеството. Нищо в света не може да не бъде взаимноотричащо се и така се постига единството. Отричат се нощта и денят; доброто и злото; човек отрича личността си заради Божеството и Божеството заради личността си... Дори в религията на юдеите, а оттам и в християнството, влиза образът на горделивеца Луцифер – най-светлият ангел, който отрича в себе си Божеството и става Сатанаил.

Идеята за сблъсъка е основна в човека още с изпращането на Адам на земята за дела, в сблъсък с онова, което още не е Божие. И ще намери ли хармония? Безспорно, защото в себе си носи тайната да знае що е добро и зло! Нехармоничното, а оттам и еволюцията, са в душите ни. Природата има сблъсъци и е в хармония; човекът знае що е добро и зло и е цялостен. Той има олтар пред Бога, където намира разрешение на проблема, като се задвижва в идеята на поклонението и получава пулсация за изповед и път от Лъча на религията.

Големият сблъсък, който Христос поставя, е: В стари мехове ново вино не се слага. И иска да създаде хармония, като освободи човека от старата дреха, за която казва нова кръпка да не `и се слага. (Нито на нова дреха трябва стара кръпка да слагаме!) Това е свобода в идеята за прозрение. А ако го нямаме, сблъсъкът ще си отмине.

Човек не може винаги да се извинява с несъзнателността като изявена мисловност. От друга страна, несъзнателността е вътрешен глас, казващ ни понякога по-големи истини, отколкото съзнателността. Има една поговорка: „Който разбира от музика, и комар да свири, ще чуе мелодия, а който не разбира, и магаре да реве, нищо няма да усети.“ Така че един нехармоничен сблъсък, един повей може да мине и да не бъде уловен.

Търсената хармония ще дойде след прииждането на духовните вълни, а в тях е вложен всеки от седемте лъча. Мимолетното увлечение или страстната обвързаност към определен лъч няма да ни направят божество – ако нямаме в наличност другите, ние никога няма да се съберем.

И така, не можем да не признаем необходимостта от хармония чрез конфликта. Но това не е достатъчно! Ако само тази идея остане, се ражда диаметралният дуалистичен мироглед, както в известни религии. Тогава разделените страни взаимно се отричат и воюват. Един такъв голям период е двубоят между бялата и черната ложа в Атлантида – там има изпадане в крайност, което довежда до унищожаване на целия континент. Но какви божества сме тогава и къде е Божията воля? Тя не е вън от нас и ако трябва един конфликт да послужи за още по-голямо разграничаване, има достатъчно неизброимост от време, за да се узрява. Човечеството ще се разделя, но ще търси и моста и в края на краищата в последните духовни вълни – на Истината и Свободата, ще намери своето единство. След това, космогониите казват, ще настъпи Нощта на Брахма. Но тя не значи липса на зора и нов Ден, защото те са в нейната утроба. Колко трае един такъв период? Такова изчисление е трудно да се обхване от човешкия ум, но не е трудно за Духа ни. Известно е още от древността, че един Ден е хиляди години, че обхваща много епохи. Но душата ни за миг може да изживее всичките свои прераждания, за един миг да види цялата лента на стотиците си животи.

• В мащаба на Космичността трябва да преценяваме с онова, което ни прави космични, а осъществяването си на планетата минаваме под регистъра на седемте лъча.

Без лъчите на развитието не можем, но те не са цялото битие, а частица от едно голямо живеене. И колкото по-цялостно се схващаме, толкова по-малко скръбно сблъсъците в Лъча на хармонията ще изживяваме.

Петият лъч за Дуал Кхул е лъчът на знанието. Този лъч създава великата тревога и драматична болка, той слага воденичния камък на грехопадението. Повелята на Бог е: Не яжте от Дървото на знанието, защото ще умрете, но дързостта на Ева трябва да събуди смелост в Адам. Идва желанието, за да поиска умът да прецени дали да умре, или да стане божествен. Изрично Бог казва на Своите сътрудници: Те станаха като нас богове. За да не ядат от дървото на безсмъртието, да идат долу и да работят. Така започва великата тайна на петата коренна раса.

Атлантите се раздвояват – те не са имали знание с идея за грях, но водят голяма борба помежду си чрез бялата и черната ложи. Знание получават от присъствието си в астрала. На петата коренна раса обаче се дава друго право – на Адам, на човека, стъпил на планетата Земя (от която в еволюцията на планетите започва еволюционното възземане) му се позволява тук да знае. А религиите му слагат страдание, проклятие, грях?! Разбира се, кармата е принцип на човешката еволюция, а не на другите царства, защото само който знае що е добро и зло, той може да прави кармични връзки.

Кармата не действа в изявата на атлантите – там има цялостно разграничаване на черна и бяла ложа. Безспорно и в битието на петата коренна раса има остатъци от черна или бяла магичност, но това не е кръстното `и битие, не е основният `и път. В четвъртата коренна раса човекът има космична карма и злоупотребява с духовни сили, които лесно можел да взема, а в петата раса е в действие вече лична карма. И затова седемте лъча имат стойност в нашата еволюция. Разбира се, Еволюцията не е лъч, а всеобщ закон, обхващащ всички лъчи. Тя е цялостна, законите за кармата и прераждането само я придружават. В петата коренна раса всеки е отговорен, а достигнатата лична посветеност сътрудничи на планетната еволюция. Затова събудените, посветените идват – те извеждат човечеството с идея за изкупление като акумулират отрицанието в личен и общочовешки план на съответната духовна раса, а и в космичен план, с което освобождават битие и Дух. Но битието не може без идея за развитие и в такъв случай знанието е един от крайъгълните камъни. Затова Христос казва: Зидарите отхвърлиха камъка, т.е. отхвърлиха Учението Му, което след това изгражда храма на Любовта. Именно знанието влиза в основата на храма на петата коренна раса!

Тази тайна е дадена в Индия като епос, за да може по-лесно да се възприеме чрез доктрината на очите, а будността, с доктрината на сърцето, изведе от този епос великите Упанишади. След това идва и религията, даваща идеята за безсмъртието, въплътено в пирамидата, която удовлетвори очите и изведе правото на душата. Ето колко нагледно е знанието и колко заключени скрижали е имало, за да последва и дързостта на един Йоан, получил Откровението – да каже, че само Христос може да счупи седемте печата от Книгата на живота. Това е космичното въззрение, това са духовните вълни, които дават питието на безсмъртието – хаомата, сомата на великите посветени!

В развитието на човечеството чрез седемте лъча като духовна и социална еволюция пътищата, които ходим – доктрината на очите и доктрината на сърцето, трябва да сменим с доктрината на Духа, т.е. с Мъдростта. Много идеи за съвършенство слагат своите искания в душата ни, чрез много добродетели се върви към по-съвършеното и по-доброто, но тайната е да преобразим смъртта! Тогава ще разберем великата мистерия на Дървото на познанието! Ангелите нямат такава еволюция, само на човека е предоставено да знае що е добро и зло. Точно тази велика тайна дава основание на Господ да каже: Те знаят и са вече като нас богове. А куполът в храма на богознанието е Възкресението!

Не бихте имали грях, ако не бях ви казал, рече Христос, защото неказаното ражда грях простим и добави: Прости им, те не знаят какво вършат. Но Вълната на Мъдростта ще каже: Научи ни! Дай ни знание за Възкресение!

Съвременните космогонии наричат петия лъч Лъч на науката, но не като носител на космично знание или на принципа добро и зло. Определят го като носител на рационалната наука, а тя като приложност дава много на човека. Въображението в религии и философии, където чудесата са предмет на възхищение и вяра, става реалност. Човекът вече се качи на Луната с „вълшебно килимче“. Науката му даде и радиоапарата – „яснослушането“, и телевизора – „третото око“. Те като феномени са реалности, на които човек е отдавал своето вътрешно почитание и ги е считал за чудо, а сега е свидетел как за секунди на телевизионния екран се появяват далечни събития. Това може ли да ни открадне вътрешната пробуда – не; ще се пробуди ли третото око – безспорно! В шестата коренна раса то ще бъде едно от основните сетива, с които ще работим. Духовното съвършенство и нравственото извисяване не са могли да ни дадат по-цялостна пробуда и затова човечеството си послужи с науката (за което дължим много на големия Учител Кутхуми). А известни религиозни общности въстават срещу нея!? „Телевизията е сатанинско дело, лекарите са дяволи...“ – изстъпления на мисъл и дух! Обидно е още да проповядваме едно старозаветие с „око за око, зъб за зъб“ – няма враг вън от нас, Еволюцията прави конфликти!

Човек има молитвеница вътре в себе си и в същото време са му дадени очи. Никой не може да го спре да влиза в молитвеницата си, но не трябва да отрича и очите, а да върши както Божието, така и кесаревото. Необходимо е да се разбере тайната, че човекът е Божий в целостта си – в образ и подобие!

Шестият лъч според Дуал Кхул е на идеализма и идеологиите. Не можем да се съгласим и с тази формулировка, по-специално с тезата за идеализма, защото идеализмът е школа, мироглед. Идеологиите са друг въпрос – идеите предшестват това, което доктрината дава. И Платон много точно казва, че светът на идеите предсъществува нещата. Ето защо твърди, че тялото е гроб на душата. Според него възкресението е едно оживяване, един духовен живот на душата в тялото, който той нарича духовна душа. (Разбира се, Платон не може още да говори за възкресение на тялото.) И в общия мироглед акцентувахме, че само Диханието е божественост, а другото е духовен път, духовна душа (Дух, за който апостол Павел казва, че го е изнесъл на третото небе).

Идеализмът е формулировка, той не е битие, иначе с материализма би свършило битието на религията и духовността ни. (Нито идеалистите, нито материалистите със своите идеологии стигат до прозрение.) Идеологията е концепциалност, която една будна душа, един ум може да формулира като мироглед и тя да бъде или философска доктрина, или концепция на изкуството, или религиозно учение. Всяко учение, което един Учител дава, е и идеология. Християнството в същината си има няколко големи идеи: първо – идеята да обичаш врага си (като нравствено поведение), второ – един Бог като Триипостасна Единосъщност, трето – идеята за духовното вместо кръвното родство: Който слуша словото на Отец Ми, той Ми е брат, майка, баща. Това е светоусет, осъзната преценка, променяща цялата вътрешна хармония – когато имаме идеология в душата си, всяка предметност оценяваме с нея. В случай, че нямаме достатъчно знание за необяснимото, трябва да търсим Посветения, и ако той промени света на идеите ни, ще му бъдем благодарни. Понякога една идея прави взрив у нас и тогава можем на някого да се поклоним, а друг да смутим. Безспорно не говорим за тези идеологии, които слагат вериги.

Идеите като знание и идеологиите като вероучение имат устойчивост само ако бъдат приети с ума. Познанието е негово достижение чрез всичките седем лъча, чрез съня и откровението.

Въображението също може да донесе плод. Но ако човек не направи приложение, то в един коловоз ще се върти мисловността му без крилата на Духа. Поет, който знае да язди, прави Пегас и от обикновения кон. Трябва ни въображение, което да ни даде идеология, а тя да стане наш живот!

Седмият лъч за Дуал Кхул е на реда и техниката. Този лъч може да бъде в различни отношения и да ражда различни потреби. Ред може да внесе в душата и в поведението едно религиозно изповедание с преклонение пред Висшето; ред може да донесе в света един Марс-Арес със силата на лъчите, в които се проявява знание и воля, за да се задвижи меч. Ред може да донесе и една философска концепция каквато примерно има един Хегел – че Абсолютната идея се манифестира най-съвършено в държавата като образец на порядък, като социална градация и акумулатор на социални сили, дори и сили от всемирен характер. Ред може да създаде и всеки композитор, щом е написал една Девета симфония. Следователно когато се говори за ред, трябва да се знае, че всеки от седемте лъча може да го даде.

Понеже цивилизацията има отношение повече към предметното съвършенство, отколкото към културата, която е проява на духовност, по-точно би било този лъч да се дефинира като Лъч на делотворство, както е в европейската таблица на лъчите. И модерните социолози говорят за социална еволюция с две крила – култура и цивилизация, като ги разграничават!

Безспорно човек има своите лъкатушни пътища. Но все пак още в най-далечните митологични времена му са дадени идеи – създаден е един митологичен свят на богове безсмъртни и един човешки род от смъртни. Странно е, че там макар да има идея за съдба, човешкият род няма идея за безсмъртие. Съдбата, Ананкето стои дори над боговете. Те взимат участие в живота на хората, но когато тя се яви и боговете, и хората `и се подчиняват.

В източната митология и философия не е дадена идеята за изкупление на някакъв грях, а път за надмогване на несъвършеното у нас. (Буда търси Нирвана, Брахма дава прераждане.) Така че митологиите нямат таблица за съвършен път, която да казва на човека: „Не кради!“, „Hе убивай!“ В техните теогонии ще видим, че всяко стихийно божество е изразител на един лъч, както Зевс например олицетворява Лъча на администрацията. И хората имат отвъдно присъствие само в Адеса, където се слиза и се разговаря с душите. Единобожието в лицето на юдаизма слага антитезата „Рай и Ад“. И тя трябваше да бъде мотивирана от грехопадението, защото в старозаветието липсва законът за развитието на източните религии. Затова се дава идея за Спасител, Който има преди това делото на Изкупител. Изкуплението наистина освобождава, но Спасителят предостави път само за лично спасение – Всеки трябва да си вземе кръста! И когато възкръсна, каза: Аз Съм Вечният Живот! Всъщност това преддверие – свобода от лична воля за дело всемирно чрез възкресение, беше само изкупление, но не и спасение. Разбира се, оттук се раждат много спекулативни тенденции, много отклонения-култове, които изопачават тайната и предоставят само на собствената си формация спасение, а всичко друго щяло да отиде в геената огнена. Това противоречи на цялата теза на Богостроителството, а най-вече на Учението на Христос за Любовта. Може ли да каже Христос: Поискайте от Отца Ми и всичко ще ви даде, а да предостави на Бога в деня на есхатологията воля на отмъщение в геената огнена? Човек няма да загине! В световната история има много потопи и ковчези, но човечеството не може дори да се себеунищожи, защото една надземна и небесна седмица от лъчи и една земна школа от велики Посветени работят за цялата Космичност, а човекът е неин венец.

Нищо, което е сътворил Бог, не може да бъде лошо.Драконът в древността е символ на Мъдростта. А когато не сме готови, неговата сила ни нанася вреда и го наричаме „лош змей“. Човекът, когато има неуспехи, ги приписва на сили вън от себе си, защото все още съсредоточаването не е негова наука, за да разбере, че няма друго зло вън от неговото нееволюирало. Ето каква прекрасна пътнина на човека е определена от деня, когато познава добро и зло и е изпратен да даде на тази планета и воля, и наука, и мъдрост, и религия. Ако осъзнаем, че сме пратени да осъществим това, тогава ще изживеем онази потреба, която религиите дават – Божество, казващо ни: „Вие сте безсмъртни“, и потребата, която нравологията посочва – път за съвършенство.

Развитието на човечеството по седемте лъча е една духовна и социална еволюция, осъществяване на култура и цивилизация. Всеки лъч е толкова потребен, колкото всички останали, както апостол Павел казва за удовете човешки. Тъй като потребността от лъчите е съвършенството, те не могат и не бива да бъдат йерархирани – целостността на човека определя липсата на такава йерархия. Щом трябва да е божествен, той трябва да е всемирен във всичко! Ако в някой момент от еволюцията сме предназначени да работим в даден лъч, можем да го считаме за най-необходимия – но като усещане и като стимул за развитие. Ако не дадем тази преценка, няма да имаме всеотдайност и убеденост в жертвата.

Всеки лъч е толкова потребен, колкото волята на Отца, защото ние сме Негови деца и богове в развитие!

 

Ваклуш