Господи, що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?
(Псалом 8:5)
За Христовото съзнание и Духовната вълна на Мъдростта човечеството е изявеното и еволюиращо Адамово начало и потомство. Само човечеството има история и битие за култура; те са неговата биография.
Конфликтът е между сътворения Адам и Дървото на познаване добро и зло – станаха като нас богове.
Проницанието ни говори, че човечеството греши не защото нарушава закона, а защото иска да е праведно – съизмеримо на Бог и култура. Но никой още не е казал: „Ето Бог!“, макар да е речено вече: „Ето Синът Божий!“
Трагичното в историята е, че търси само минало, което банализира в безплодния израз: „Историята е учителка на народите“; търси факти, убили личната памет и социалната динамика!
Трябва да се знае, че йерархията на човечеството е дело на Учителите, те дават универсалното в религиите, които търсят бъдещето. Да, едно напътено бъдеще! Но в навик на съскърбие човечеството се изживява в непреходно настояще. Затова религиите най-дълго стоят стари.
Човечество ще има! Човекът в историята е религия на Учителите, както Бог е религия на човечеството!