(продължение)

Битката вече не е за човека, а за свободата на Бога в човека!

Дарени сме с една щедрост, която не можем да не признаем; имаме едно благоволение на волята, която трябва да упражним в приложност; носим една отговорност, която ни прави съвестни по отношение служението. С благословията, която Небето ни дава, и с отговорността ни пред тази планета, пред всеки, който има образ човешки, и пред всяко живо същество, сме призовани да изпълним това, което Христос рече: Обичай врага си!

Светите Евангелия са живот на нашите души. В продължение на две хиляди години душите ни са на тази трапеза; вадят от този кладенец живата вода, както Той рече; изпълняват волята на своята триединност и онова, което като подсказано е страница за чаканото. Никога и никъде не е имало бъдеще, което да е по-далече от утрешния ден. Ето че този ден дойде и с Посланието на Планетния Логос вдигаме завесата и казваме това, което безспорно на цялата бъднина на Учението на Мъдростта ще бъде: Вие сте една зрима теогония в пътя на Духовните вълни.

Текстовете от Христовото учение и Посланията на Планетния Логос не могат да са в противоречие, макар че са от различни духовни вълни. Дървото на Божествеността е едно – на познанието, на Живота и на Мъдростта. За Дървото на Мъдростта не се говореше, но то е безспорно. Дървото на познанието послужи за събуденост – „Гол съм Господи!“. Адам се видя в царството на планетата, видя се планетно същество – плът, кръв; видя се в пол – един белег, за който лъжлива моралност забранява на човечеството да се осъзнава в необходимостта да ражда. Защото в Рая Адам не ражда. От него Ева е изведена и след това получава привилегия да ражда. Защото това е пътят на душите да слизат. (А кога и как ще се освободят от този начин – говорил съм.) Сътвореният Адам трябва да ражда, а роденият Христос (и то като Единороден) работи в него. Така се получава великото съчетание за развитието на човека. В сътворения Адам работи роденият Христос и тогава идва голямото знание – Ето Човека!

В Посланието на Планетния Логос са сложени дванадесет текста от Светите Евангелия. Те представляват живия плет, който съхранява повелите на Планетния Логос. Когато разглеждаме Евангелията, ще видим как в тяхната вибрационна сила се крие пазачът, събуденият, отговорният бранител на тази благодатност, която Мъдростта открива.

• Лука, гл. 2:
• 49. Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?
• 50. Но те не разбраха казаните от Него думи.

Това е една част от голямата повест на Христовия живот на земята. Дванадесетгодишният Иисус е останал в храма Иерусалимски и в разговор със синодалните старци ги учудва със Своята мъдрост. Баща Му и майка Му тревожни започват да Го търсят – една, разбира се, отговорна родителска грижа. И когато Го намират, безспорно упрекът е налице. Не е казано дали в грижата си са Го напляскали – няма нищо чудно в това. Ние говорим сега за Христос – Бог, а те са се грижили за своя Иисус и той им е създал една такава тегоба – три дни го няма... Сигурно са го напляскали. Ние не сме навикнали да бъдем реални в божествеността си, защото се страхуваме, че сме нищожества, а не богове! Това е най-страшната напаст, която можеше да сполети човешкия род – да се страхува човекът, че е бог в развитие.

Да, така е, детето го няма, трябва да бъде търсено. Човечеството много пъти се губи в търсене, защото не знае къде трябва да бъде Онзи, Който му е потребен. Това е, когато нашите мисли, нашите чувства, нашата доктрина е тръгнала да търси във външния свят своя Дух. Вън от храма Му Го търсят! И Той с основание ще каже: Защо Ме търсите другаде? Аз трябва да бъда в онова, което принадлежи на Отца Ми! Аз трябва да бъда в Моя храм, на Моя олтар служител. Там ще ме търсите! Когато искаш да търсиш Христос – търси Го вътре, не Го търси вън! Защото кое е онова, което принадлежи на Отца Ми? Всички религии го казват, а старозаветието дълбоко подчертава: Дух си и когато умреш, духът ще се върне при твоя Отец.

Тогава когато вашата мисъл, вашите желания, вашето въображение почнат да ви търсят, те ви пречат. Че може ли при един събуден Кундалини да слушаме плач на човешки чувства и леко пърхащи мисли?! Нека си го търсят... Духът си има място. Търсете го там, където трябва да бъде! Така че вашите родители, родителите във вашата душевност, когато тръгнат да ви търсят като Дух, трябва да знаят къде сте, а не да ви тежат. Тогава ще разберете, че Христос не само реално казва, че човек няма по-големи врагове от близките си, а и от собствените си мисли, желания... Цели системи са изградени, за да хвърлите тази дреха! Обуздайте белите коне на астрала си, за да не играят ролята на Фаетон. Когато Хелиос позволява на своя син да управлява Златната колесница, той в неопитността си запалва Земята. Тогава Зевс поразява колесницата, конете се разбягват и Фаетон пада. Овладейте белите коне на своя астрал, защото Зевс е дълбоко, Духът е там, където е Отца Му. Това трябва да се разбере, а не да се скитаме и да кажем, че със своята мисловност така сме набогатили културата, че сме изградили това или онова. Когато Духът се събере, тогава на ума се дава право да прави пирамиди. Духът е там, където е жаравата. Защото той не може да изгори. Търсете там своя вечен син, ако щете своя Баща, родил сина.

„Но те не разбраха казаните от Него думи.“ Как да ги разберат, когато всичко е било признато само ако има белег вън! Покаял си се, ако занесеш сто овни в жертва; очистил си се, ако са те полели с миро... Как ще разберат – та те се разбуниха!?

Една майка може ли да се съгласи да види сина си разпнат, дори и да е знаела, че ще стане Бог?! Не, защото няма да е майка. Осмисляне на жертвата, колкото и скръбно да е – това е величието на майката! Затова Мировите майки в другите учения не ги виждаме включени в религиозните обреди, няма ги и живи при Синовете си дори. И никоя от тях не носи Учението – нито майката на Буда, нито на Кришна, нито на Зороастър...

И така – не разбраха... Затова казваме: Живейте с гласа, а не с ехото – не с обстоятелствата, не с миналото, а с този глас: Трябва да бъда там, при Моя Отец! Защото сега сте зрими теогони в една Нова духовна вълна, която ви посреща и за нови пътища.

Детето – ум, душа и воля, водени от събуденото Божество, рече: ...там, при онова, което принадлежи на Отца Ми. Това е будност! А после ще дойде и отговорност. И разбира се, ще придружи своя родителски грижовен съвет – майка, баща, братя и сестри, и ще се прибере. И след това няма да Го има цели осемнадесет години. Защото отива да научи как се влиза при онова, което принадлежи на Отца Ми – През тесните врати се отива до Царството Божие!

Ето и глава девета от Евангелието на Лука, за която направихме съпоставката[1].

• Лука, гл. 9:
• 23. А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.
• 24. Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси.

Да вървиш, да се отречеш от себе си, да носиш кръста си, и то всеки ден! Не само да го вземеш, а да го носиш! И не да го носиш в празник, за да те видят, както Христос на друго място казва: Като постиш, излизаш да те видят какъв си станал! Ами скрий се, Той и в скришното вижда! Да се носи всеки ден! Какъв – лек или тежък кръст?! Не, Голготският път е Господен, Божествен път!

Някои до такава степен бяха буквоядни, че си направиха кръстове, и ги носеха, за да демонстрират кръстния път на Христос като страдание. Кръстът никога не е бил в мислите и действията на Христос страдание! Той е двубой между Дух и Материя! Така че този, който си направи кръст, вътре трябва да го носи, да се отрече от себе си, защото, който иска да спаси душата си, трябва да я погуби.

Много пъти казвам – няма нужда да вземеш на някакъв учител там молитвата от сто и петдесет реда! Та ти уморяваш и бог в себе си, пък и Бог в Небето! Една дума си кажи. Тя може да е цяла молитва – толкова велика и толкова преобразяваща! Направи така, че молитвата да е твой свят, изречената дума да е твое битие, а не съображение. Отречи се от себе си – кажи „Сезам“! Ако искаш, после продължи „Отвори се!“ Това е тайната, това е, което иска зримият теогон в Духовната вълна на Мъдростта! (Не съм ви казал още за живия теогон...)

Да погубиш – за да спасиш! Това не е декларация, нито реторика. Няма религия, която да не проповядва жертва, само че най-напред друг е принасян – тотемът е бил жертва, след това Ариман – лошият бог, след това Агнец Го нарекоха – но когато Той се пожертва! Една е тайната – душата когато човек иска да я спаси, а не да я пожертва, той я погубва. Ако Христос нямаше рамене за багреницата и достатъчна безстрашност за венец от тръни, тогава Той нямаше да направи Възкресение. Но ако човек може да ги понесе, тогава той жертва онова, което се нарича всекидневие – заради вечността. След като си поел кръста, след като го носиш, и то всеки ден, тогава за някаква илюзорност, за това послушание да не се късаш от пазвата на родителското предназначение, от тази наставническа социална доктрина, която те възпитава в продължение на десетки години – зад цялата тази даденост, която е образът на външното ти служение, ти погубваш душата си. А този, който я погуби заради Учението на Любовта или сега за Пътя на Мъдростта (казахме, че пътникът е един, пътищата са различни), той ще я спаси. И ще му кажат: „Този полудя по някакви други светове.“ Човекът много трудно като подвластен на земното притегляне си позволява да помисли, а камо ли да извика властта да роди криле – забравя една върховна даденост, един блян, бляна на Икаровци, който стои в душата му.

Ето това е смела идея – Вие сте една зрима теогония в пътя на духовните вълни. Тогава човек може да каже: „Нямам страх да погубя това, с което съм се легитимирал в този исторически момент или в тези хилядолетия, които съм извървял.“

Така човечеството е нарушавало, предавало е своите тронове и своите божества... Е, те са плакали – каменни или не, няма значение – те са плакали в душите на тези, които са им принасяли жертви. Но човекът трябваше да ги сложи на кладата на забравата, трябва да извърши първото „предателство“, предателството на своите богове от миналото. Това е силата, с която ще се живее заради една нова тайна, почваща да тъче Пътя на Новото учение!

• Лука, гл. 20:
• 41. как казват, че Христос е син Давидов?
• 42. А сам Давид казва в книгата на псалмите: „Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
• 43. докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.
• 44. И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?

Това е наистина една много странна позиция – богословите, когато искат да намерят генетичното дърво, извеждат пъпната връв на Иисус, Който става Христос, из утробите на едно далечно, властващо, разбира се, фамилно име – рода на Давид (като че ли Давид им е най-светият!). И безспорна е опонацията, която ще прави християнството, когато носи вече убеждението, че Той е Син Божий. Вярно е, че като се започне от Авраам, се стига до Иесей, чийто потомък е Давид (защото и Иесеевото дърво е дървото на пъпната връв на Христос!). И от тук се прави една такава физиологична генетика, че да се чуди човек... Този същият Давид в своите псалми говори за Господа (разбира се, когато Иисус е роден, не Го наричат Господ): Господ, Господу моему, седи от дясната Ми страна. Да, това е, когато се изгражда Учението на Христос, а не когато търсите родословието.

Родословното дърво..., но духовното не е така. Къде остава Божественият, онова велико благоволение, което е съпровод – Това е Моят възлюблен Син, над Когото е Моето благоволение? Как тогава можаха да ги съвместят?! В желанието си да се изграждат доказателства се стига до невъзможности...

Христос е Синовност, Той не е дори Син! Той е Синовност, Която е същност към Троицата. Тази Ипостас е изключителна! Тя е надмога над всичко, което светът като култура, религия и философия даде за идеята човек – Бог: от онзи каменен бог, от онзи минотавър до Свободния, до Този и Който стои отдясно, и Който е Синовност на Отца Си, а не син на Давида.

Още по-страшна е несъвместимостта в нравствеността – нещо, което противоречи с душевността на Христос – седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти. Христос и врагове! Той направи Учение, създаде система, остави път – Обичай врага си; и на Разпятието не каза приложихте правда, нарушихте правдата, както казва на грешницата, а: Прости им, те не знаят какво вършат! А ще ми пеят Давид: докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти! Разбира се, това е осемстотин години преди Христа, но нали трябва да потвърдят, че някъде дълбоко в старините стои теза за врага, което е съвсем несъвместимо и съвсем погрешно! Какви врагове е изработил Той?! Даде се да Го разпнат! Те не са Му врагове – на тези, които Го разпват, на тези, които Го плюят, на тези, които Го изграждат като Христос, Той поиска прошка с една яснота: Не знаят какво вършат. И затуй на друго място казва: Не бихте имали грях, ако не бях ви казал. Но щом съм ви казал, вие знаете.

Давид си има своето потекло – добре, сега има нови генетични дървета... Това вече е проблем, който трябва да се съвмести не само като физиология и не само като нравственост, която те тогава изповядват. Христос идва да даде една нова доктрина – Учение за Любовта, а Му слагат в нозете да мачка врагове! Тогава къде е това доказателство, на което се опират теолозите: нашият Иисус, нашият Христос... Просто недомислие! Да не говорим за чистотата на Давид, та от него да излезе и Иисусовото коляно... Но смее ли някой ?!

• Иоан, гл. 8:
• 15. Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.
• 16. Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил.
• 17. А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско.
• 18. Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

И правната доктрина е спазена, и нравствената йерархия, и законът за единосъщието – всичко е събрано: Вие съдите по плът, Аз не съдя никого, но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото не Съм сам, защото в Мен е Той! Отец! Как в нашето царство на плът и закони присъства Бог? Със съвестта. Съвестта е Богът! Затова връзват очите на Темида; затова във всички граждански законодателства тази богиня от миналото не загива! Богинята с везните и вързаните очи... Атина си отиде, Венера си отиде, Аполон си отиде – тя, Темида, стои. Защото съвестта, или Бог, Който не сме извели и сега казваме, че трябва да Го изведем на живот, стои. Но какво правим, когато искаме от някого клетва? Да се закълне пред Светото Евангелие – никой не го пита за съвестта! Така обществото изкористи божествеността в човека, омърси Бог. Защото сега ще се повярва на една клетва, дори когато всички знаят, че може би е лъжа, но... клетва пред Евангелието. Кой чува Бог какво му казва?

Не съдя сам, а понеже вашето законодателство иска двама – е, да, Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Онзи, Който Ме е пратил: „Това е Моя възлюбен Син, над Когото е Моето благоволение!“ Той присъства! Сам да станеш свят, а не да те обливат с елея на светостта – цяло едно казанче изливат на главата на Давид, но не става по-малко престъпен. Праща Урий да убият и взема жена му! Разбира се, евреите са благодарни на това – тя ражда Соломон. А Соломон умира в нозете на езическа богиня заради една жена! Ужаси! Аз не съдя, а Онзи, който е в Мене. Аз съм, който свидетелствувам за Себе Си, и Той е, понеже искате двама. Правната доктрина така добре калайдисана с огъня на религията!

Вижте, Този, Който се отрече от себе си, свидетелствува за Себе Си. За Себе Си вече като Дух, а не като образ. Като Дух! Тогава ще разберете колко ясна и точна е мисълта Му не само като правна позиция, а и като душевно родство – Аз и Той сме едно!

Как надмогва първичния страх човекът още в едно дивачество, ако мога така да кажа, когато се ширва пред очите му един океан? Прави лодчица и вътре в нея слага себе си и още един – душата си. Това е прозрението! Още тогава започва голямото си пътуване. Във всяка лодка на безбрежността пътуват двама – човекът и неговата душа. Това е Аз и Той сме едно! И няма никакво съмнение във величието на тази достоверност Христос да каже (разбира се, след това е много лесно, защото имаме Троица единосъщна, но тогава да го каже): Аз свидетелствувам за Себе Си и Отца, Който Ме е пратил. Ето защо тези текстове, както ги нарекох живият плет, охраняват Посланието: Вие сте един зрим теогон. Човек трябва да намери, когато ги чете, своята вътрешна опорност в защита на тази изречена Логосова сила и послание. Така че вътре в тези текстове вие ще намерите това, което потвърждава и брани Известителят на теогонията.

Колко много трябва да се разгражда, за да направим достъп до олтара на Мъдростта! Той е, Който свидетелства!

• Иоан, гл. 10:
• 27. Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,
• 28. и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.
• 29. Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми.

Ето голямата мощ на идеята за триединството – Моят Отец Ми ги даде...; Когато Аз говоря, те слушат гласа Ми, защото Го познават – гласа на Онзи, Който Ме прати. Гласът и щедростта! Защото щедростта е знак на вечност. Това е духовното родство на общностите, на онова, което Христос нарича Свои ученици, Своя школа, Свои апостоли.

Аз им давам живот вечен! Смърт има, но Животът никога не е спирал. Идеята за вечния живот не е отричане на еволюцията с умирането и умирането не е обездушаване! Затова няма да погинат вовеки, и няма кой да ги вземе от Моята ръка, защото това е ръката на Моя Отец! Вижте как върви дирята за тази велика единична двойственост и двойство в единството – „Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца Ми.“ Това е светостта! Слушат гласа Ми. Да слушаш гласа и да познаеш гласа! Какво казахме? Живейте с гласа на Съдбата, не с ехото! ...слушат гласа на Отца Ми, Моят глас слушат; те няма да погинат.

Разбира се, това което Учението на Христос принася, това, което днес наричаме нашата жива потреба в идеята за новото, то не погива, ако под погиване разбираме отричане. Защото всеки умира, но не всеки се отрича. Отричане от себе си, за да Го следваш и отричане от Него, т.е. да погубиш душата си. Точно тук те познават гласа Му и вървят подир Него. Това е, което трябва бъдещето да остави в Духовната вълна на Мъдростта – че човек е богоосезаемост и именно с тази необходимост той трябва да упражни волята си: след като е сято едно Учение – да жъне. Христос напразно не рече: Вие не сяхте. Защото сеячът е Един! Но ги вика на жътва.

Така всеки теогон ще може в изпълнение волята на събудения бог да каже, че в неговата ръка е законът на Вечността, Животът! Защото това е ръката на Отца!

• Иоан, гл. 14:
• 18. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.
• 19. Още малко, и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете.
• 20. В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас.

Няма по-фино казано и по-дълбоко разрязана тайната на човека-бог: В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец (Този, за Когото се борим да изведем, Той ще ви каже, че е в Неговия Отец) и вие сте в Мене, и Аз съм във вас! Цялост в Единството и Единство в Целостта! Тогава знанието какво иска Бог е налице – да не останете сираци! Какво чака Човечеството? Да Го види отново! Какво позволява Съдбата? Да знаете, че Той и Отца са едно! Чак в идеята на сливането на нашите духове с Целостта в Духовната вълна на Свободата, която може да бъде изживяна, но не и още сложена в живот, човек живее. През другото време той съществува. Защото само Бог може да живее. И толкоз изчистено е казано: Аз Съм Пътят, Истината и Животът. Чак когато Духовната вълна на Истината стане плът от плътта ни, тогава може да се мине в идеята за Свобода, която прави и дава Живот. Колко ясно е казано: „Аз живея и вие ще живеете.“ Разбира се, за Него ограничението на духовните вълни, които се изливат в космичната еволюция, не е пречка – Синовността е Единосъщие!

Това са Светите Евангелия, които като съпровод са живият плет, който брани светостта на Посланията, и в една хармония органна, бих казал дори, с това, което те ни дават, ще разгледаме Агни Йога. Параграфите, които извеждаме, безспорно наричам китайската стена за охранението на човешката душа, дарена с Послание и чертала пътища нови, защитната стена, която охранява душевната цялост на човечеството. И преди да е изведена тази наука, тази земна тайна, това земно пророчество, каквото е Агни Йога, е имало грижа да се съхрани онова велико дарение, което Небето ни оставя: нашият Творец нарича човека Свой син, а синът трябва да покаже в своята битология правото си на Синовност, която Го прави Единосъщие, Този Син Човеческий и Син Божий да има не смелостта, правото да каже: Аз и Отец сме едно!

Агни Йога е една схема, една програма, един кодекс, който съхранява човешката душа в нейното право на божественост, съхранява я и брани от нашата жива анатомия; от нашите желания – големи или малки, свети, чисти или понякога в своята еволюционност не толкоз достойни. Но не можем да ги отречем! И затова казвам, че Буда има една основна грешка: „Отречи желанията и – край!“ Не можеш да ги отречеш, защото не можеш да отречеш своето астрално тяло. Можеш да го надмогнеш, да го коригираш. Правилата, които създават големите учения, различните духовни вълни, мотивират победа над биологичния, над астралния, над менталния човек, но не го отричат, защото онова в човека, което е божествено, е еднакво потребно – от материята до Отца!

Знаете смелата мисъл, че материята не може да бъде отречена, а одухотворявана! Тогава ще изведем и голямата тайна, че няма зло, има нееволюирало добро! Не че няма постъпки, които са поставени в йерархията на моралните таблици, в градацията на нравственото ни възземане. Не са в противоречие, но ако някой дълбоко, дълбоко вникне, ще разбере защо е потребна на човека една противоречивост с това, което други са установили. Тогава защо трябва да го наречем персонално зло или тъмни сили? Толкова беше потребна митологията за ръста на човечеството, колкото сега християнството! Какво трябваше да правят онези хора, като нямаха тогава нито съзнание, нито пробудените тайни да бъдат Христови?! Много добре казва Христос: Не съдете, за да не бъдете съдени! – за да се влезе в тази велика тайна, за да се стигне до това да се възправи човек срещу човека!

Йерархията ги извеждаше – човек се противопостави на природата, човек се противопостави на звяра, човек се противопостави на себеподобния. Цели култури живяха с хилядолетия под надслови. Християнството извежда една култура – Ето Човека! Но над всичката тази характеристика стои Един Вечен, пробуден – Това е Моят възлюблен Син, над Когото е Моето благоволение! Ето битката, която в продължение на две хиляди години се води! Голямата битка между човека и Бога, за да се направи свободен човекът. Измислихме му човекът-труд, човекът-сапиенс, човекът-свръхчовек. Битка! И тя се води по правила и кодекси. Отклоненията, разбира се, създават трагичност. Човечеството живее в една своя утешност и удовлетвореност, че има стена на плача. Защо? Защото скръбта е по-властна от Съдбата. Човек не прави още Съдба, нито може да ползва Съдбата и затуй тази година казахме в Посланието: Живейте с гласа на Съдбата, а не с ехото! Това е свобода! Свобода от скръб; свобода от това, което в сравнение с миналото е достатъчно величаво и което със стъпалата на бъдещето е достатъчно недостойно вече. Нищо което отричаме, не можем да кажем, че е било гибелно. Но къде е голямата, възправената тайна – Съдба срещу скръб! Така се явяват помощните култури, помощните науки, които дават на човека изграждане, за да може да устои...

Така че, имаше си стена на плача – имаше си и древногръцкия хор на съдбата, който пееше и даваше възмездие, имаше си и една Медея, която създаваше скръб след скръб; имаше повече от век увлечение, когато шестваше в културата на Европа мировата скръб – Байроновата мирова скръб. Знаете ли колко е смешно, когато може да ги видите отгоре и колко „прилично“ и „достойно“ е да накараш век и половина някои да плачат за ценности, които християнството отдавна надкрачи, а безспорно се готви и своите ценности също тъй да прати в музеи! Защото това е еволюцията, която влиза в човека и ще го освобождава от скръб, за да прави Съдба! Затова му трябва, както тласъкът на духовните вълни, да идват и помощните науки, да идват и кодексите, правилата на поведение, на възпитание – възпитание на тялото, на желанията, възпитание на мисълта, каквото дава Агни Йога. Тя е характерна с това, че е йога на огъня. А огънят е, който може да гори мислите! Най-тежката дан, която има да изплаща човечеството, това е битката му с мисъл-формите, които от своята първичност още, потребни, за да се ориентира, създават неговата карма; били са неговата лодка в океана на живота, били са и неговият праг за храма на великото тайнство и посвещението.

Агни Йога идва едва в този век, когато теософията прокламира или извежда от ковчежето на тайните – от Ноевия ковчег извежда едно ново знание, знание за Адам. Адам, който в лицето на Ной след потопа, трябваше да бъде пиян, за да забрави миналото на своя астрал; Адам, за който Христос Първородний слиза, да го изведе от Адиса. Всички тези тайни имат едно предназначение – да изградят, да събудят Бог в човека! И тази година в Посланието казахме, че битката вече не е за човека. Достатъчно голяма бе битката за човека в човека – Ето човека. Векове! И преди това – търсеше се, но никой не го беше видял, никой не беше намерил неговия образ. Но вижте, съпровождането е толкова образно силно и несменяемо – гласът на Всевисшия: Това е Моят възлюблен Син! Всичките тези неща се отминават, галопират хората, без да знаят великата тайна – битка за човека! И Този, Който казва Това е Моят възлюблен Син, подсказва – да, ще трябва да освободите и Него, защото Той ви показа как се възкръсва!

Така Агни Йога е едно от големите земни откровения в човешката култура за възпитание на мисълта как да надмогнем в страшния двубой, който се води в хилядолетията между човека и Божеството, човека у нас, за да отворим една нова двера. От храма, където ходихме да дадем на Божеството своето подчинение, защото то със своите благодати ни хранеше в пътя на съвършенството, сега ще се върнем в своя собствен храм, където Божеството чака и където живият му израз е човекът-бог. Затова в Посланието тази година е казано, че Децата на Деня са една зрима теогония в пътя на Духовните вълни.

Разбира се, казах: зрими теогони, не живи теогони. Който разбира от тънкости, когато давам известни неща, ще трябва да се научи да тълкува. Но това е едно предпоследно стъпало, което може да ви подготви за Духовната вълна на Истината и тогава да дойде тази цялост на Свободата, в която не може да има религия и която не може да бъде и духовна вълна. Защото целостта като осъществена Божественост, или като този Бог в човека – бог в развитие е в тази битка сега, която водим за свобода на Бога у нас. Тази динамичност безспорно остава един пулс от целостта като осъзната вече потреба, че търсим не човека, както го търси цялата култура, не дори свръхчовека, както го търси една философия, а един развиващ се бог в неговата цялост, както Единосъщието, постигнато от Христос, или както казва Плотин: Не е достатъчно да сте само добри граждани, да сте Синове Божии, да сте Богове, а и Бащи на Боговете! Тази цялост е неизбежната вложена тайна на Диханието. Диханието в себеосъществяване постепенно надмогва органичното, за което Бог също се потруди, защото е казано, че Той скроява на Адам кожени дрехи. Изпуска се обстоятелството, че Бог му казва: „Иди, моли се и работи; изгради си поведение, направи си олтар за Мене.“ Затова трябва да отидеш в един храм, в който ти създаваш вече олтар и ти принасяш жертвата си, т.е. себе си. Човекът като жертва!

Защо казвам, че олтарът на свободата приема само една жертва – човека? Защото цялата битка на историята е за човека. Битка за Бог в историята нямаме. Имаме митологичните божества, които обслужват човека в стремеж, но нямаме битка за човека като бог. Имаме опит на един Прометей да освобождава човека, но не и да го прави бог! И естествено, че в цялата тази Причинна Безпричинност или Безпричинната Причина ще стигнем до Духовната вълна на Истината, която ще ви освободи от ограниченията на зримия теогон. Защото зримият теогон още не е същностният, не е действеният теогон. Стихийните богове ги виждаме като действени – един бог на вятъра раздвижва корабите на Гърция; един бог на огъня прави шлема и меча на Ахил, но зримият теогон води битката още за сваляне веригите на човека – бог в развитие. И в страницата на собствената си божественост човекът-теогон трябва да изведе от своя храм своето божество, за да го направи универсално Божество – когато, свободен от страх и отметнал булото на хилядолетната скръб, той ще работи с гласа на Съдбата, а не с ехото; когато ще знае каква дан иска Бог от него и какво чака човечеството в тази белязана жертва на служението; и когато, разчитайки страницата на своята книга на Живота, ще знае какво му е позволила Съдбата и какво е длъжен на Съдбата. Така голият Адам, който се изграждаше в хилядолетията, вече има дреха – дрехата на Мъдростта. Затова ще оправдаем ръцете на Ева, които имаха дързостта на човешката потреба от знание и ще поискаме още много ръце да бъдат Евини, защото Учението на Мъдростта е и Свобода. А само Свободата създава Живот!

С повелите на Посланието; с исканията, които трябва да заучим, за да приложим повелите; с оня жив плет – Евангелията, които съхраняват тази вътрешна будност и тази потребна чистота за молението на пилигрима вечен, наречен човек, който търси своя Бог, ще дойдем до един олтар на мисълта – една грижа на Боговете или на Учителите към децата на човешкия род – как да ускорят усвояването на своето принадлежание като деца на Бога и да се приложат в едно служение като отговорност пред Всемирността. Това е изключителната благодат, която една духовна вълна отрежда на Децата на Деня – да изведат чакащия Бог, Който да освободи човека. Ето Човека! – бе наречен Христос, Чиято духовна вълна създава предпоставки за чистотата на мисълта, когато сърцето, което дава урока на Любовта, трябва да решава съдбата на битие: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога; Всеки е прелюбодействал, щом е пожелал в сърцето си! Това бяха големите уроци на Учението на Христос. Вълната на Любовта изпречва човека срещу човека – Обичай врага си! Човек нямаше още друг враг освен себеподобния. Голямата битка на Учението на Любовта се води, както казах, в тези неизмеримости между Ето човека! и Това е Моят възлюбен! И тогава, когато човечеството упражни своята сърдечна чистота в избора на пожеланието, започна пристъпът на вълната на мисълта. И затова макар и късно индийската философия, която почти пет хиляди години възпитаваше как ли не човека, признаваше своите маймунски царе, кичеше се с гирлянди, къпеше се и се къпе още в Ганг; изграждаше големи храмове, прави какви ли не поклонения, узря за една нова потреба, за една нова хармония в по-висшия свят – света на мисълта. Мисъл, която трябва да бъде овладяна, която трябва да бъде обюздена, която трябва да бъде впрегната. Тя е новата тяга, с нея християнството извиква на живот света. Мисълта, като ново оръдие, като нова енергия – Адам в действие. Адам! Адам, който е сътворен, трябваше да се сработи с Христос, който е първороден. Ето защо непрекъснато е имало било изумрудени таблици, било „Песен на гласните“, „Откровението“ на Хермес, сибилните моления, елевзийските игри.

Някъде в големите церемонии, където можеше да се направи психоза на поклонението, хиляди хора вървяха по една пътека в моление към някакво светилище. Не е важно колко е високо молението. Така се работи за човека и тогава, когато теософията (не философията) разкрива великата тайна, излиза в живот Агни Йога ведно с всичко онова, което е дадено като йоги – Карма Йога, Раджа Йога, Бхакти Йога, Хатха Йога – всичко това, което изгражда у човека поведение, но още не прави характеристика. Поведение се изгражда с повеления и забрани, характеристиката се прави с идеи за свобода! А кой е свободен у нас – човекът ли? Не, Бог е свободен, за Който тепърва почваме да се борим. Той е свободният! И затова в исканията е казано: Нека се научим какво иска Бог, какво чака човечеството и какво ни позволява Съдбата!

Безспорно трябва да потърсим онази сила, която излъчва тази схема и това правило – именно Агни Йога, йогата на мисълта, на огъня, чийто повеления изграждат човека – Адам, т.е. мисълта. Чак когато мисълта слезе, макар и в нейните начални вибрации, е казано: „Човек!“ А мисълта, от своя страна, извършва търсенето, най-голямото търсене: как да освободи пленника-Бог в човека, Който го е сътворил от тази, т. нар. от всички окултни и други знания „гробница“. Никаква гробница не е тялото. Даже и да е, Христос показа, че гробницата не може да Го задържи. Може би затова Той си избра друга гробница – не Собствена, а на Иосиф Ариматейски.

Ето защо на Агни Йога сме отделили присъствие в Новата духовна вълна. Присъствие – не казвам олтарно служение. Могат да я изповядват както искат, въпреки че тя не е верско учение, а е схема, програма за обучение. И затова Агни Йога наистина може да има свои привърженици, защото е една форма на обред, а обредът най-лесно удовлетворява и най-властно задържа. Защото повторението, колкото и лъжовно да е казано е майка на знанието, но въобще е верига на подчинение. Повтаряй – автогенност, автопсихози... Пет хиляди пъти въртят воденичките, докато изпаднат в някакъв транс. Затуй светът не върви – защото сами търсим да станем автомати, а не двигатели.

И така, Агни Йога се даде след като теософското общество разкри на света големите окултни тайни – че човек не е само образ Божий, не е само физически дом, не е само мисловна фурна, в която пече своя хляб на знание, и не е само душевност, а е много по-сложен. Но онова, с което си служи като височина, оставаше душевността, умът и физиката. В това облекло столетия човечеството си измисляше кумири, изграждаше си науки – рационалния век, ирационалния век, естествената религия. Всичко това, разбира се, отговаряше точно на неговия ръст. Малцина имаха куража да нарушават както социалното, така и душевното му битие.

През хилядолетия някой ще разлюлее света, през столетия някой ще се опита да прави реформации (които са толкоз бледи, но удовлетворяват рационалното начало), за да се избегне едно насилие на малкия дух над величието на човека. Християнството бе употребено в малкия му дух и ограничи донякъде по-мощната мисъл – защото не можеше да обясни, защото бягаше от вътрешните тайни. А човекът е повече от ум, воля и сърце!

Така конфликтите живеят, краде се духовната същност на големите учения, натрупват се над тях човешки възможности, хвалят се Учителите, правят ги божества. За да са спокойни, хората изпълняват обреди и така религиите умират в своята бездуховност; философиите бледнеят в умоспекулации, че правят големи тези: категорични императиви, абсолютни идеи, материята... – незначителни неща, ако човек може само за миг да види тайната.

Така мисълта изгражда правила, дава тласъци, създава това, което за нещастие е много по-трайно от всичко друго – именно мисъл-формите. Затова и тя дойде, можем да кажем, като венец на всичко, от което човекът трябва да се самоосвободи. Всички други йоги – на молението, на труда, на душевността, на тялото – да, имат стойности, но стойности, които няма да играят съдбовната роля, защото са оръдие на еволюцията. Агни Йога не е воля на еволюцията, тя коригира еволюцията. Защото събуденият бог, за когото ратуваме, е повече от еволюция. Тук е смисълът на Агни Йога. Тя не е религия, но е потребна програма.

Така теософията разкрива една голяма страница и безспорно отваря две големи двери – Дух и мисъл; прозрение... За съжаление, това беше във века на спиритуализма, когато и Елена Блаватска в увлечението си направи някои неща. Но все пак нейната дързост може да бъде изкупител на всичко, което беше само дребно човешко. Човечеството се изправи пред един нов мироглед, пред един нов импулс – Духът в живот и приложност. Тогава Индия се събуди и трябваше да каже какво да направим, за да овладеем онова, което е потребно на Бог, Който е у нас и Който чака нашето посрещане. И тя дари чрез своите първични йоги възпитателното училище за нашата физиология, до известна степен и за нашите желания, но не смееше да надкрачи прага какво трябва да правим с мисълта. Много пъти съм казвал, когато се чете Христовото Евангелие: Ако ви съблазни ръката – отсечете я, ако ви съблазни окото – извадете го!, ами ако ви съблазни мисълта – защо не продължите? – ще му отрежем ли главата?! Някой там скри тайната, която Христос им каза. Затова Агни Йога, йогата на Огъня (Огъня – това, което е и Учението на Мъдростта, но няма нищо общо с идеята на възпитанието) трябваше да дойде в живот. Най-същественото, което определя човека, е мисълта. За ранга, който той има още преди да бъде наречен бог, е наречен Адам, т.е. мисъл. Какво ще правим, когато иска да бъде Бог? Мисълта само изкусителка ли е? Тя няма ли и някакви други пространства, защото говорим за първично поле на ментала и за вторично – висшето? А признаваме и още нещо – причинност, духовност, тайната на Живота.

Дали Агни Йога е родена от учителя Мория, за който се говори, че я е дал на Елена Рьорих, или в някоя друга пещера на посвещенията... – важното е, че нейната приложност и присъственост са безспорни. И дали в Шамбала са най-великите?! Шамбала е една академия, а кого допущат там за знания е отделен въпрос. Това, което пишат, е толкова далече от истината, но факт е, че в наличност и приложност е Агни Йога – една безспорно велика тайна. Доста неща там не са много верни, а и преводите не всякога са много прецизни, но достатъчно е в нея човек да намери само една златна нишка, за да я сложи в своята жива тъкан – нишката, че е бог в развитие!

Една материя, за която нямаме нито таблици, нито писмени знаци (няма писмени знаци за материята мисъл и дух), когато слиза, до каква степен доверчивостта ни може да приеме, че някой е наистина в сърцевината на духовното мислене? Контактьорството, както виждаме, излиза не само наполовина, а много по-малко от половината достатъчно вярно, и то в елементарния му свят. Евреите са имали малко прецизност да кажат, че има и големи пророци, и малки пророци. Какво стана с пророческата институция? Много лесно се отърва светът от нея, като я обяви за свършена. Това беше най-пагубната феноменалност на мисленето по време на християнството. А да не говорим, че сега някои секти си вземат някой от големите пророци и си правят своите колиби. Това ли е голямата тайна? След Христовото живеене школа ли беше поведението на изявата на този феномен? Не! Беше обявен за пагубен, за лъжовен, за антихристов, за магически, а след това – инквизиционен предмет на наказания. Това е страшното.

Едва в двадесетия век големите учители позволяват да се даде известен учебник, ако мога така да го нарека, не с Хатха Йога и другите йоги, които са възпитание на тялото или на елементарния психизъм – даде се Агни Йога! Затова се спирам така на нея и всяка година известни параграфи включвам в Посланието. Разбира се, намалих броя им с оглед вече на зрялата потреба на човека, по-скоро на Децата на Деня, защото те имат най-добрата харизма, която човечеството досега е имало – харизмата, че са зрими теогони в пътя на духовните вълни.

Всички вълни дават път и еволюция – сега е потребна жертва и служение! Защото – за боговете са потребни Небеса! А когато говорим за небеса у човека, казваме, че това е неговият ментален свят. Това са неговите небеса, откъдето той може да възкръсва. Защото Възкресението не е най-висшият акт, с който човекът е дарен, когато прави своето битие на земята. И затова е много странно с коя буква от „Песен на гласните“ той ще започне своята повест.

Агни Йога е един учебник, който безспорно има стойности и ще загуби своето право на присъствие тогава, когато изведеният бог прави и чете своята голяма страница от Книгата на Живота. Защото не мисълта ще ни облагородява, а интуицията, хранейки се от причинността, ще облагородява мисълта. Безспорно без мисъл няма да вървим, но тя не е сърцевината на Живота и Дървото на Мъдростта. Ще си служим с мисълта и колкото повече я осенява, колкото повече я осветлява интуицията, толкова повече тя ще бъде служителка на висшето, отколкото да ни опази от онова дребномислие, с което човечеството в хилядолетията е работило. Това в никакъв случай не значи отричане на културите, защото те са били ранг срещу ранг – това можеха да поемат, с това можеха да живеят. Ето защо единиците живеят сами... Не можем да оскърбим света, че така еволюира. Еволюцията може да ви доведе до познанието, тя може да ви доведе до правото на избор, но само Свободата ви дава Живот! Така че не можем да отречем културата на еволюциите, които мисълта е осъществявала. Нищо, което е ехо на Съдбата, т.е. минало, нямаме основание да отречем, още по-малко да опорочим, но имаме отговорност да го преценим. Това е отговорност – да преценим защо еволюцията в предишните духовни вълни дава този ръст, тези учения и култури. А във всички тях се крие някаква малка тайна, която безспорно като светулчицата дава бъдещия път.

Човекът изгражда в своята голяма схема започналата битка между Съдба и скръб. Безспорно битието ни ще трябва да е битие на Съдбата, не битие на скръбта – не като благозвучие, не като парадигма, а като тайна и израз, писан в нашата Книга на Живота. Всеки от нас като теогон вече може да чете от личната си Книга на Живота страници, които с отговорна или безотговорна воля е писал. Без колебание – дали е възхвален, или поруган, трябва да се научи да чете, защото това е най-добрият знак на събудената отговорност и на приложната бъдещност.

Така трябва да приемем Агни Йога – като схема, като програма, от чиито правила можем и трябва да поискаме енергия, да събудим съвместимост с отговорността, за да сме несмутени, когато ще йерархираме. Защото йерархията е много тежка отговорност, тя е усвоена посветеност.

И четирите параграфа от „Агни Йога“, които са съчетани с откровението тази година, като ги разгледате, ще видите как тази мисловна броня съхранява Посланието на Планетния Логос, ще чуете една нотирана хармония. Оставям настрана как са издиктувани, до каква степен издигат стената на предпазата. И трудно човек може без битка на своите вътрешни воини да не позволи да нахлуят старинните мислители и овехтелите нравствени добродетели...

• §82. Можем ли да се доверим на сляп кормчия? Да считаме ли, че дрипите на старата мисъл могат да послужат за облекло на Новия свят? Трябва да се разбере, че дарът на Новия Свят ще бъде донесен там, гдето вратите са отворени. Новият свят наистина желае да облече живота с прекрасни одежди, но ела, човече, и приеми тъканта, изработена от Майката на Света!

Много от нещата са безспорно ясни и няма нужда да бъдат внушавани. Не е оскърбителна характеристиката, че не можеш да се довериш на слепия кормчия. Още Христос рече: Слепец, слепеца къде ще отведе? – в ямата! Разбира се и Той не говори за физическа слепота. Не можеш да се довериш на слепия. Безспорно това е образът на мнозинството. Няма нищо обидно, че еволюцията ви е довела до този пристан, че човекът е в хора, а не е солист.

Дрипите на старата мисъл могат ли да послужат за облекло на Новия свят? Стария свят трябва да разрушим, както Христос си позволи да разрушава. Не можеш да отминеш констатацията за света, който сварваш, че е една дрипа от стара мисъл, когато раждаш ново Учение. Естествено е, че една нова мисъл не може да облечете в старата дреха. Ново вино в стари мехове не се слага или На стара дреха нова кръпка не се слага, рече Христос. Не съм срещал по-изумителна правна казусност от Неговото Учение! Отделен е въпросът за вътрешното проницание, за дарението, но когато четете Евангелието, вие ще видите такава тънкост и прозрение в обосновката! Те го казват сега, Той преди две хиляди години. Учителите не се повтарят, но са едновалентни, когато се касае за висшите духовни неща. Не може вълната на Мъдростта да си служи с правилата на Правдата; дори не може да си служи с правилата на Любовта, на която една от великите тайни ще си остане битие, което ще търсим и със знание трябва да приложим – да обичаш врага си. Трябва да слезе като непотребност грехът, внесен от социалната формация на Моисей. Старите дрипи на старата мисъл не могат да бъдат облекло на ново Учение, на нов свят. Затова казах, че голият Адам се облече. Господ му направи кожени дрехи, даде му пори на дишането. Но, разбира се, тези стари дрипи не може с такава лаичност да бъдат заместени с прекрасните одежди. Това е вече малко поетизиране.

Какво значи „прекрасни одежди“? Натруфените дрехи, с които се намятат жреците?! Коя е прекрасната одежда? Духовната дреха. По-добре казано е духовна дреха, отколкото „прекрасни одежди“. Но има нещо друго – за да се донесе един нов свят, трябва някъде да има отворена врата, трябва някъде да има готова утроба. Къде може да дойде едно ново знание? В отворен храм, който тепърва ще се гради. Не в храма, в който се кълнат в украсите и златото, наместо в тайната (както Христос ги упрекна и ги нарече „варосани гробници!“), а в един отворен нов храм. И много добре е казано: „...ела, човече, и приеми тъканта, изработена от Майката на Света!“ Коя е тази Майка на света? Нарекохме я Мировата майка! И тя колкото и да е била плътна и колкото и много плътни дарове да `и дават, ще си остане Мирова неплътна, вечна. Защото тя е утробата, от която се раждат духовните вълни.

Майки, които не са богини, раждат и дават богове. Нито майката на Кришна, нито майката на Буда, нито майката на Хермес, нито Дева Мария са богини, но раждат богове! Това е Мировата Майка, изработила тъканта за света. Изработената тъкан! Вече казах за златната нишка. Коя е тази изработена тъкан? Защо тъкан, защо плът? Вижте колко странна е фразата! Защото Словото стана плът! Това е тъканта. Не може да се даде едно Учение с някакъв мистичен, разхождащ се Господ. Словото стана плът! Затова тази тъкан е изработена от Мировата Майка, осезаема тъкан – Син Човеческий и Син Божий! Трябва да е готова една Мирова утроба, една Мирова Майка да изтъче това. Как ще бъде осенена, как ще бъде оплодена... Нека го казват както искат. Слово, което става плът, тъкан! Тогава вече това Слово може в храма да занесе своята нова тайна и своята нова молитва.

Новото Учение или Новият свят ще отиде там, където е отворен един храм, където има един олтар, на който можеш да принесеш своето признание. Има къде! И точно тук е величието, че вие сте осезаеми теогони на пътуващите във времето духовни вълни. Ела, човече, и приеми тъканта, тъканта на всяка духовна вълна, приеми тъканта, изработена от Майката на света. Нищо не идва даром. Даром е това, когато Посветеният каже и когато ученикът вземе причастието.

Така че човек не може на слепец да се довери и не може с дрипите на старата мисъл да предаде ново знание. И точно тук е понякога странността, когато се слушаш някъде, да не можеш да се познаеш. Така са те накичили, че се чудиш ти ли си. Ако Христос слезе, ще има много да се чуди колко неща са Му сложили, за които въобще не е мислил. В този параграф ни е казано, че човек трябва да извърши своето голямо прощение, трябва да се приготви да носи една нова дреха – дрехата на Мъдростта. Тя няма нито тежест, нито лекост. Пригодна е за оногова, който има дух и който е готов за служение. Ръст – няма значение. Тя го приспособява, а не той нея. Това показва, че неговата аура е която ще си измери дрехата, а не дрехата ще го направи. Защото колкото и благодатно да сипете едно Учение, когато отсрещният няма нищо, нищо няма да стане. Всеки ще си сложи тази дреха, която е за него.

• §198. Йогът няма привички, тъй като те не са нещо повече от гниене на живота. Но нему е свойствено да има определен начин на дейност. За йога не е трудно да разкъса веригите на привичките, тъй като будното съзнание постоянно му разкрива нови страни на нещата и явленията. А неподвижността е скелетът на невежеството. Колко царства са се разрушили поради неподвижността!

Преди години казах, че традицията е гробар, тя е убийца. Разбира се, традицията не като трансмисия, която трябва да дава, а като метод на повтаряне на обичаи, нрави и т.н. Традицията е много потребна, когато трябва да узрее плодът, както слънцето, водата за едно дърво. Но когато е узрял, ако пак го храни, започва да гние. Докато укрепне убедеността в това, което изповядате, има нужда от сока на повтарянето, след това той руши. Това е привичката. А ние възхваляваме всяка последователност и повече от три хиляди години: „Дайте най-доброто добиче да го принесем в жертва, защото Йехова е сърдит!“

Привички, навици, обредни служения хилядолетия, хилядолетия, хилядолетия... И така привичката става живот, а това не е нищо друго освен гниене. Защо онова, което е толкова властно и толкова потребно, ще го нарекат гниене? Защото му липсва динамика! Ето застоя, за който винаги имаме една дума – блато, вместо река. Липсата на динамика роди тази мисъл, която стотици пъти казвам: Религиите най-бавно стареят и най-дълго стоят стари! Нищо оскърбително няма в това към религиите – просто реалност, от която те ще трябва да се освободят. Църквата няма нужда от китара, има нужда от динамика, както социалността няма нужда от тези улични демонстрации, които виждате, с някакви нови песни. Питаха ме: „Левски какво не би пожелал?“ „Не би пожелал да носи обица!“ Това не е оскърбление за младежта, която носи обици, но е достатъчно достойно, за да знаят какво правят. Един стадион от пет, десет, петнайсет хиляди – реват... Тази енергия толкоз стойностна, защото е човешка (макар че се изявява повече като животинска – не е обидно, не може да бъде обиден човекът; факт е, че не е овладял в себе си още всичко), се изразходва безотговорно в удовлетворение на най-лесния начин да се управлява: „Хляб и зрелище!“ Рим бледнее пред стадионите на Англия! Енергията на човека, за която толкова ценности са изразходвани от висши и други светове, така да се хвърля! Не хвърляйте бисерите пред нозете на свинете! (под свине се е разбирало глупост).

Защо трябва да пилеем енергията си? С нея можеш – както казва Учението на Любовта: Ако вярваш, или както казва Учението на знанието: Ако усвоиш законите – да кажеш на планината: „Вдигни се!“ Нищо невярно няма в това, само че на едното трябваше вяра, на другото трябва знание. А в бъдещето ще можем наистина да разместваме пластовете. Енергия, за която човечеството плаче и се чуди как от едно атомче да я изведе или от един килограм въглища как да се стопли! А употребил ли е някой тази енергия да стопли себе си? Къде ходи това човечество?! Защото няма идеология, защото няма идеи, защото има „алилуя“, има гниене. Навици, привички...

Отрекоха динамичността в творбите, в музиката, в поезията. Къде ли не се отрече! Защо? Защото полукадърникът реши да прави поезия. Къде е динамиката, къде е тази велика тайна за мисълта? Тогава разбираме защо Христос рече „варосани гробници!“ Цялата юдейска култура характеризира – и така е, и досега е същата.

Будното съзнание разкрива нови страни на нещата и явленията. Да! И щом кажеш: „Тя се върти!“, хайде на кладата, Галилео Галилей, хайде, Ян Хусе, който искаш да предвариш реформите. А пък ти си кажи „Sancta simplicitas“ – утешното за тебе е бабичката, която „гние“.

„...неподвижността е скелетът на невежеството.“ Така е! Не китари – динамика! Готови са да се обесят на въжето на догмата, но да не направят промяна. А променяха те! Цялата юдейска религия и цялата митология отхвърлиха, и то твърде безжалостно, разбира се.

Благополучието и икономическата възмога са най-големият враг на идеите. Това не значи станете бедни, както в Русия имаха цяло общество на бедняците – не. Свобода от привички, защото привичката е убийство на идеи!

И така – подвижност. Тогава ще разберете защо изказвам възхищение от дързостта на Аспарух, че разкъсва снопа на баща си и тръгва с динамиката на коня. Тогава тя беше властна и беше негова мисъл, която криеше идея за земя и идея за държава. И направи тук битие! (Дали е обучаван във вътрешната йога – това е отделен въпрос.) Нищо не е казано излишно, стига човек да може да го улови...

Светът не може да стои без еволюционна йерархия независимо дали някой я отбелязва, или не. А какво дава будният дух – „нови страни на нещата и явленията“. Много добре разграничено! Защото феномените, които нашата мисъл прави, още не са „Нещото, Което е всичко“ или „Нищото, от Което е всичко“, както казва древността за Твореца. Нови знания за нещата и явленията – това е голямата истина на бъдещето. Не може да стои човек в страх пред природата вече. Той хвана огъня, хвана водата, стихийните божества бяха подсказани в една митология, че са уловими: „Нептуне, ето, тласкай кораба!“; „Вулкане, кажи на огъня!“ Там се подсказва, че ще се уловят стихийните сили, а човечеството се влачи в илюзията, че това са някакви приказчици. Не са приказки. Еволюцията е отговорната страница на Твореца! И тя не може да държи човека в едно само състояние. А човечеството много утешно се изживява в скръбта, много доволно се извинява, че религиите му казват да се страхува. Това ли е човекът? Давани са идеи за свобода!

Намерете тази хармония с голямата тайна на теогона във Вълната на Мъдростта. Той е, който ще наруши всички принципи. Защото му е определено да води битка вече за Бога в човека, а не за човека.

• §266. Самотността на духа дава представа за бъдещите форми. Духът на мрака мислил как по-здраво да привърже човечеството към земята. „Да бъдат запазени обичаите и привичките, защото нищо не привързва тъй добре човечеството към старото. Но това средство е годно само по отношение на множеството. Много по-опасна е самотността, в нея съзнанието се просветлява и се изграждат нови строения. Трябва да се ограничат часовете на самотността. Не бива хората да остават сами. Аз ще им дам тяхното отражение, така че да могат да навикнат към своя образ.“ И слугите на тъмнината дадоха на хората огледалото.

„Самотността на духа дава представа за бъдещите форми.“ Вижте, как всичко това хармонира с откровението! И улавяте ли голямата илюзорност от страха да променим образа си? Страх от самотния, защото той е пробуден. Булото на тълпата – скръб всемирна, плач на стената на плача... Ето ви огледалото – всички страдат, защо ще се борите за щастие? Хорът на Древна Гърция ще пее, Медея ще си убие чедата... Страх! Страх от образа, че човек е бог в развитие.

Мрачината няма нищо общо със зли богове, а с това, което се нарича навик; това, което се нарича обред; това, което се нарича заземяване. Но и законът за земното притегляне е опроверган! Това заземяване, както е дадено тук, е една много тънка обидност – „Духът на мрака мислил как по-здраво да привърже човечеството към земята.“ И този, който е дал израза, и онзи, който го е приел, са изпуснали нещо много съществено – не са преценили, че Земята също е дело на Отца. Казано е в книга Битие още в първа глава: Рече Бог! Защо тогава се изпуща великата тайна на еволюцията? Къде се осъществяват седемте коренни раси, къде човек ще реализира своята божественост, къде ще изходи пътя като бог в развитие – в друго поле ли? Та нали тук му е голямото училище! Нали затова Бог го направи плът и му скрои кожени дрехи?!

Какво е виновна Земята? Колко я направихме благородна, колко я направихме огнено мощна, за да не може да бъде привлечен нисшият дух? Защо ще се извиняваме със Земята, когато нямаме прозрение за Небе?! Тук е непроницанието на онези, които са дали този стих, колкото и да са велики. Земята е това, което сме ние – няма друга Земя! Тя не е изкупителност, а еволюция! Ако има известна територия с население, което трябва да бъде изкупително, не значи, че Земята е виновна. Не можеш да я упрекнеш! Тя си ти в милионите години, защото твоята съставка влиза там, твоите клетки. Битката е на друго място...

Наистина, за да задържим човека трябва да му създадем приемливия образ за самия него си. Човек трябва да бъде удовлетворен в себе си. Когато се види друг, така, както направи Нарцис, тогава решава да умре. Човекът тук, на земята, бе направен от пръст – от цялата живителна природа, и от Диханието на Отца. И понеже Диханието е незримо, а плътта властна (затова бе пратен да работи, да я усъвършенства), се получава това заземяване, което е борба срещу самотността. Някога бях казал – когато сте достатъчен на себе си, никой не може да ви победи! Какво значи достатъчен на себе си? Това е самотността или самостта. Наблюдавал съм, че най-страшното за човека остава самостта. Който не е достатъчен на себе си, прави латерна. Затова хората прахосват енергиите си в дърдорене – за вътрешна утеха, че живеят. Това е убийствено – махаленщината. Страх ги е, че нямат живот. Много е ужасно да живееш, а да нямаш живот. Тогава създаваш предпоставки да си самодърдориш с някого, защото те е страх от сам. Имал съм възможност да видя как с драконовски нокти разкъсват бедната душа от този страх и тогава се стига и до предателство, и до низост.

„И слугите на тъмнината дадоха на хората огледалото“ – всекидневието, самохаресването, самодоволството. Илюзията, че сте някои – това символизира огледалото. И освен това ви обслужва да търсите себеподобния – тайната на огледалната харесаемост. Никой, колкото и да иска да се коригира, не се отрича. И като намери огледалния себеобраз, казва: „Това е, с което сме белязани!“ Така огледали се във взаимност, всичко си прощават и са готови още повече да плачат и да си намерят утешна приказка, за да се извинят пред боговете, че не са ги направили безсмъртни. Да, но майката на Ахил отиде да потопи сина си във водите на безсмъртието! Битка се води, битка за богове! Това не можа да разбере човечеството, защото не му дадоха големи тайни. Уповавайки се на еволюцията, се търсеше удовлетворение, което няма да разруши. А имаше богове, които се разрушаваха и възкръсваха! Защо останаха като образец на битие? Възкръсват – разрушават и изграждат! Ето защо казвам: Живейте с гласа на Съдбата, а не с ехото!

Разбира се, еволюцията има необходимост както от скръб, така и от радости, но нейната тайна е Съдбата. Затова ние възправяме с новия теогон битие – Съдба срещу скръб. Битка за човека, който трябва да освободи Бога, а не както досега – битката бе да освободим човека, хилядолетия, хиляди кърви. Азът! Така ще знаем, че златната нишка, тъканта на Мировата майка е Словото стана плът! Тогава образът вече не е огледалната харесаемост на прилежния и привикналия към света човек.

• §385.Благословеният посочил на учениците си факир, който хвърлял меч с голямо изкуство. Всеки удар попадал точно в целта и две момчета бързо му поднасяли меча отново. Благословеният казал: „Този човек е достигнал съвършенство в хвърлянето на меча. Хвърленият меч веднага му се донася обратно. Същото нещо е и с всяко даване, когато то е съвършено. Затова учете се как да жертвувате, защото жертвата също така е изкуство.“
• После Благословеният посочил един мълчащ човек и казал: „Кой може да определи границите на мълчанието? Трудно е да се намери точната дума, която трябва да употребим, но още по-трудно достижима е красотата на мълчанието.“ Така Благословеният учил на мълчаливата жертва.

Вие може да усвоите една техника, която да ви направи факир (забележете, не се казва адепт), но това автоматизиране няма нищо общо с идеята на даването. Съпоставката е твърде нелогична – между механично усвоеното и даването, за което Христос казва: Когато дава дясната ръка, да не знае лявата! Автономността и автогенността са две съвсем различни неща. Даването не е техника, която може да обосновете, даването е свобода от егото. Докато меча може да хвърляте като изкуство – колкото повече съсредоточавате егото си. Да не знае лявата, когато дава дясната!, защото може би ще завидят на щедростта, в повечето случаи, която наричаме милостиня.

Следващите редове са много съществени. „После Благословеният посочил един мълчащ човек и казал: „Кой може да определи границите на мълчанието? Трудно е да се намери точната дума, която трябва да употребим, но още по-трудно достижима е красотата на мълчанието.“ Значи това не е изкуството на хвърляне на меч! Границите на мълчанието могат да се определят, макар че тук казват „не могат“, защото ги смесват с безмълвието. Безмълвие – това е точната дума. Тогава можеш да съсредоточиш зрението си да видиш красотата на безмълвния, защото той изпада в екстаза. Безмълвие! Трансното състояние на екстазност – тишината на Всемира или музиката на сферите. Иначе можеш да видиш кривото око на мълчащия. Мълчанието е принуда чрез воля, а безмълвието е затишието на съзерцанието или свобода от себе си.

Какво прозрение носи Патриарх Евтимий, за да въведе исихазма в Българската църква! Безмълвието е вътрешна потреба на усетена божественост, която като екстаза в исихазма намира най-добрия израз. Пет века това безмълвие ни дава чистота в идеята да не сме роби, макар и поробени. Ето как нашето християнство в своята изповед на исихазма създаде предпоставки за безмълвната устойчивост. Така че много голяма е разликата между мълчание и безмълвие. И затова казвам, че в Агни Йога, колкото и да са съвършени известни неща, някъде си имат дървен крак – куцат! И дали с красота само трябва да характеризираме най-хубавото в мълчанието?!

Така че, кой може да определи границата и кое е най-трудното достижение в „красотата на мълчанието“? Безспорно влизането в тайната на мълчанието е и великото знание. Защото Космичният Пуруша е Който всичко знае и нищо не казва – за да не наруши това, което се нарича тишина, безмълвие. Така се твори. И този, който знае тайните на творчеството, не е мъченик на възглавницата. Една дума взел и почва да я тананика, за да `и намери римата и ритъма... Откровения се раждат с великото безмълвие, с чаровността на вътрешната радост. Затова радостта е усмивка на Мъдростта!

Така Благословеният учил на мълчаливата жертва. Безмълвната жертва, а не себехваленето пред цялата махала: „Отивам в манастира да занеса две агнета“ или „Купих една риза и я сложих на иконата.“ Когато се молите, влезте навътре, навътре, навътре – в най-затънтената стая; и когато постите, не излизайте на пазара да кажете колко сте измъчени.

Агни Йога, разбира се, има своите недостатъци, но искам да знаете вътрешната тайна на нещата.

Ето това е обликът на Посланието – повеленията на Планетния Логос, будността и отговорността за хармоничния съпровод със Светите Евангелия, приложната наука Агни Йога, която е най-доброто постижение на мисловната вдъхновеност на древна Индия и трите лични искания за отговорността, с която е необходимо да извършваме всекидневното си служение.

Трябва да знаеш какво иска Бог! Ама не си стигнал до най-дълбокото, каквото иска от теб – това няма значение. Онова, което като служение искаш да Му направиш е да знаеш за твоята посветеност, за твоите вдъхновения, за твоята будност какво иска от теб.

Трябва да знаеш какво чака Човечеството. Ще каже някой: „Какво общо аз имам с човечеството?“ Да, имаш жена, дете, дом – те са част от човечеството. Трябва да знаеш какво чакат те.

И най-после – какво позволява Съдбата.

Така оформяме цяла една доктрина – доктрината на Посланията и волята на служението, което Децата на Деня трябва да приложат, защото Посланието на Планетния Логос е нашата божествена Голгота.