Боговете са безсмъртни човеци; човеците са смъртни богове!
Хермес

Житието на човека няма да затвори страницата си с битка за безсмъртието.

Ехото на Съдбата му позволи да изживее своя безбиографичен стадий и своя бездомен покров. Той можа да чуе песента на стихиите, които се самообладават в безсмъртието, но не в Адамовото начало, т.е. знание и памет, та кога загубят името (званието) си, сами да го потърсят и овладеят. Затова стихийните богове станаха подвластни на човеците, които бяха смъртни богове. И започна най-големият двубой: двубоят между очевидността и Духа; между оракула и познай себе си...; между Ето Човека и Това е Моят възлюблен Син – обещаното бъдеще. Така смъртта стана свидетел на безсмъртния.

За него, за безсмъртието, трябва върховна пригодност – Възкресението. То ражда човека бог в развитие. И рече Христос: „Аз и Отец едно сме“ (Иоан 10:30); и Го замериха с камъни, за „дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог“ (Иоан 10:33).

Чу се гласът на Съдбата: Денят започна – човекът бъдещ Бог и бъдеща Вселена!