(Откриване на Събора)

Гласът на Съдбата е нашата провиденция!

Скъпи Деца на Деня, честито ви правото да бъдете богове в развитие! Честито ви Осмият събор на Обществото „Път на Мъдростта“! Естествено е, когато човек се е освободил от митологичните богове, които бяха стихии, да се осъществи като зрим теогон – син на Отца си и служител на трона на Боговете.

Започваме с молитвата на Мъдростта:

Това, което очите ще видят в книгата „Събори на Мъдростта“, е поредицата от минали Събори, които са безспорно дело. Не само че водата там е жива, а трябваше и живият труд на човешката душа, на човешкия ум, на човешките ръце, за да видим този сборник отпечатан и в услуга на всеки, който иска да не се загуби в даденото в хилядолетията. Човекът в много блуждения остана, защото имаше и религии, и философии, които почти пет хиляди години създаваха гирляндни накити и много малко будност на човешката душевност. Разбира се, съвсем потребни за йерархията, но и съвсем ненужни вече за йерархическото надкрачване. Знаете мисълта ми, че религиите най-бавно стареят и най-дълго стоят стари!

Един взрив оставя цяла религия в забвение – останаха си юдеите толкова, колкото бяха! Този вулканически взрив е една изключителна смелост – там, където се забраняваше и по Божиите заповеди да произнесете името на Господа, Христос каза: Аз и Отец сме едно! Това е вулканическият взрив, това е нов извор, жива вода, която Той остави на човечеството.

Митологичните теогони отминаха, логично беше стихиите да бъдат укротени, да бъдат обюздени – да направите вятърът да ви мели зърно или да духа платната и вие да прекосявате океани; да направите слънцето в слънчеви батерии да роди енергии... Но страшното, от което трябва да се браним, е традицията – нарекъл съм я убийца, когато е вече непотребна! И тук е смелостта – след като се изреждат толкова духовни вълни (тази новост, която даваме на човечеството: йерархията на човешкия дух в духовни вълни с олтари), след като една хилядолетна битка е водена и много кръв се проля, за да бъде свободен човекът – трябва да се води вече битка, за да бъде освободен Бог в човека. Защото всички религии казват: „Вие сте божии чада, вие сте деца на Бога.“ Тази голяма битка започва!

Така че когато разглеждам историческата памет – макар изрично да съм казал, че ехото е минало, което не ни е потребно, а гласът на Съдбата е нашата провиденция – се спирам на една поредица:

Човекът в Духовната вълна на Сътворението е едно бъдно вложено божество – Диханието, което надживява образа, за да извика подобието. А кой му го дава? Отец! Подобието е вложено и милиони години чака.

Човекът в Духовната вълна на Митологиите е едно разкъсано божество – божество на Слънцето, на вятъра, на водата, на Луната... – божества на стихиите.

Човекът в Духовната вълна на Правдата е божество без име. Забранено е да се произнася името на Бога. Поклонение и отмъщение! Две големи церемонии, които Христос взриви и отпрати човека другаде. Грешници с веригата на първороден грях!... Изопачено схващане за знание! Защо? Защото социологията трябваше да направи формация, а неподчиненият човек, който се търсеше като подобие, трябваше да живее със страх! А страхът е най-страшен, когато е рожба на грях! Може ли знанието да бъде грях?! Затова казвам, че Доктрината на Правдата създава божество без име. Не можете да изречете Саваот, не можете да изречете Яхве. Можете да кажете: „Онзи, Който е и Който е бил“, но име – не! Тук е вече голямата мощ, прозрението, тук е идеята за великата жертва в Учението на Любовта.

Човекът в Духовната вълна на Любовта е едно триипостасно божество. Доктрината на Любовта ражда Бог Отец, Бог Син и Бог Светий Дух, а не институцията.

Пророческата институция в християнската доктрина е отречена! Утешността на миналите религии беше в това, че имаха едно низпослание на духа. Но нямаха събудена духовност! Благоволение, но не и собствено събудено зрение, не и това, което в Посланието дойде. Дойде не като гостенин, а като стопанин на нашата корпусност, която всички мразеха и отричаха, а както казах материята не може да бъде отречена – така, както е организирана; така, както за тази мозъчност е работено четиридесет милиона години от най-висшата енергия на човека; така, както трябваше да бъде приспан Адам, за да се изведе от него Ева, което значи живот (Хипносът – сънят, трябваше да превари Танатоса – смъртта).

Учението на Любовта създава триипостасния Бог единосъщ за разлика от индийските и другите троици, които не са единосъщни, а всяка ипостас прави свои школи, свои олтари и свои пения.

Така идеята за еволюцията и йерархията на будността на човека към Бога идва до Учението и Доктрината на Мъдростта, която оставя (а безспорно човечеството трябва да осъществи) човека зрим теогон, зрим бог! (Но не още осъщественият Бог!) Свобода от богове стихии, право на живот на човека-бог! И както се каза – битката за свободата на човека сега е битка за свобода на Бога в човека. И ще се получи великото единство между това, което считат за преходно! Може ли да бъде преходна душата ни, може ли да бъде преходен умът ни, могат ли да бъдат преходни тези събудени светила у нас, които улавят идеи и божествени тенденции? Те не могат да станат пръст. От тях може да се освободи само Бог, когато ги освети, защото – вие сте богове!

Разбира се че няма да спре дотук еволюцията и би било наистина обидно тогава когато говоря, че религиите най-бавно стареят и най-дълго стоят стари, да кажем, че ние сме последният пристан, и то пристан, който трябва да приюти всичко, каквото е било. Не! Нито с влизането на шестата подкоренна раса и изграждането на Шестата коренна раса ще спре животът, нито Мъдростта ще бъде последното кандило, което ще запалим в светостта човекът – бъдещ Бог и бъдеща Вселена!

В прииждащата след хилядолетия Духовна вълна на Истината човекът ще бъде едно овладяно божество; зримият теогон ще е овладяно, осъществено божество. И много добре Христос отговори, когато Пилат Го попита Що е истина? Той не даде определение, а рече: Тя ще ви направи свободни! Овладяното божество е безспорно безвалентно, то е свободно. Защото в Духовната вълна на Истината човекът ще бъде осветяван и от още една безспорност – събудения, творческия, вечния Кундалини. И този голям ход от неговия пристан – началото на гръбначния стълб (защото само вертикалният стълб е съхранителят на Кундалини, или на Божественото Дихание), до върха е великата тайна между природата и Вечния; между (както казва и индийската философия) Пракрити – Майката природа, и Пуруша – Божествения, Човека-Бог. Да тръгне във всеки пристан, който си е отработил, за да няма човекът смут в идеята на служението. Защото служението е, което иска в своето действие само едно нещо – да нямаш себе си!

Така ще дойде и последната духовна вълна в градежа на еволюцията на тази планета. Това ще бъде вече не толкова духовна вълна, отколкото Живот – човекът в Свободата, когато ще бъде сътворител със Сътворителя. Както Отец в книга Битие казва: Да сътворим човека – не казва: „Сътворих!“ Когато дава Диханието Си, тогава не ги призовава, но: „Да сътворим!“

Така историческата памет ни обслужва в мотивите след идеята на Сътворението, след въображението на Митологията, след Правдата, Любовта, за да се роди Мъдростта, която може да каже: Вие сте зрими теогони! Какво иска и какво трябва зримият теогон да знае? Той трябва да знае що иска Бог от него, що чака човечеството от него и какво му позволява Съдбата. Не може да избегнете нито Бог, нито човечеството, нито Съдбата! Така се градира голямата идея, която Христос демонстрира в пустинята – четиридесет дни да минете в пост и след това да отидете на изпитанието. Изпитание за хляб: „Гладен съм!“ Да, казано е: не само с хляб ще се живее, а и с Божието слово! А ти е предоставена възможността да кажеш на тези камъни: „Станете хляб!“

Защо се изхожда от камъка? Защото първата енергия, с която започва материята, е вложена в кристала. На камък Иаков слага главата си, за да види стълбицата Небе-земя, на камък са писани и заповеди. Христос казва: Ти си Пиер, Кифа – върху този камък ще изградя Моята църква. И „Пиер“, и „Кифа“ значат „камък“. Но Словото е хляб! След това ще бъдете изкушени за чудо – да демонстрирате увлечения и да внушите страх, че може да правите чудеса. А Христос каза: О, народе неверни, докога ще искаш знамения и чудеса? За зла участ на човечеството само това се изнася пред Христовия олтар – чудеса! Защото човекът няма прозрение, а има ум, който се блазни в идеята за славата. Така ще Му се каже: Хвърли се от тази стряха и ангели ще Те поемат, и няма ногата Ти да се удари о камък. А Той рече: Не можете да Ме изкусите!

Тогава идва и изкушението за власт, което Той победи, а човечеството още в детската си възраст стои – Махни се от Мен, сатана! Идеята за власт...

• История се прави от волята на цезаря и от молитвата на жреца!

Не от удовлетворението да имаш власт, която налага воля, а от воля, която прави история. 

Така Христос победи трите големи проблема – хляб, чудо и власт, на които човечеството още плаща голяма дан. Не защото вече еволюцията му не е достатъчна за прозрение, а защото доби изключителното съгласие да живее в скръб. Това е именно дължината на религиите, които бавно стареят и дълго стоят стари. Много му е удобно на човека да има мирова скръб, да стихне в идеята си на послушание и да отиде пред стената на плача да се наплаче... Това е другата трагедия!

Когато говорим за човека – зрим теогон, трябва да знаем, че това е вписаната тайна в личната ни книга на живот. И за тези изживени четиридесет дни в пустинята и четиридесет дни след Възкресението Му до Възнесението ние трябва да познаваме тяхната сила в битката ни за свобода. И тук вече зримият теогон е необходимо да знае, че събуденият Кундалини дава свобода, която е богоживеене, и открива истина, която е богораждане. Това е голямата тайна на зримия теогон! Така ние ще имаме радост, която никой не може да ни открадне – радост от собствения си бог! Това не е предизвикателство за анатема. Ние наистина правим опити да сезираме социалните институции в световното измерение и мислене – да се освободят религиозните общности от анатема, която нащърбва и оскърбява душевността на човечеството, и да се освободят социалните общности от понятието враг. Защото будността на Христос каза: Обичай врага си!, но вече трябва да сменим думата враг с думата събожник, в която се крие тази енергия в отсрещния да видиш себе си. Битка не срещу врага! Битка срещу събожника си можеш ли да водиш? Той е твой събожник, защото е също сътвореният! И „той“ е „ти“, и „ти“ си „той“!

Така предоставям да живеете тази радост – зримия теогон. Самаряните пиха вода, от която ожадняха, а водата, казва Христос, която ви давам Аз, от нея никой няма да ожаднее – този извор е вечен! Защото Христос е Син Човеческий и Син Божий и човечеството се осъзнава като богоосезаема необходимост! Човекът е, който може да изрече: „Ти си моят Бог!“ Свобода от себе си – това е, което трябва да има човек! Тогава зримият теогон ще извърши заложеното му искане – да позволи да се роди от него Живот. А какво рече Христос: Аз съм Пътят, Истината и Животът! Именно в Духовната вълна на Свободата ти си в единство с Отца си. А само Той осъществява (зримият още се развива) Живот!

• Живейте зримия теогон – това е бъднината и отговорността ни!

Пред нея, пред тази бъднина, която още в идеята на Сътворението е сложена – сложен е бъдният бог! – ние носим своето служение. И сега, когато имаме една йерархия на зримия теогон, нека попитаме в себе си: Какво иска Отец? Да не съдим децата Му – не съдете себе си или ако съдите, вие не знаете, че съдите бъдещия бог! Христос им рече: Който е праведен, нека хвърли камък! Излязоха ли праведни? Не! Така и с тази отговорност ние питаме: „Защо съдите бъдещия бог?“

Благодаря ви, мили приятели, уважаеми дами и господа, и скъпи Деца на Деня! Кръщението е дадено – Деца на Деня! Една йерархия отдавна завърши – посвещенията в Египет спряха, тържествата на Елевзийските поклонения отминаха, сибилите загубиха девствеността си... Няма да ги изреждам – академии и духовни огнища. Отмина времето, когато човекът трябваше да бъде хранен отвън, за да събужда психози – дойде времето, когато трябва да се събуди отвътре. Извикани на живот, Децата на Деня няма да намерят ковчега на Изида, нито огнените езера в египетските пирамиди, където плашеха Моисей. Няма нужда от страх, няма защо да живеете с ужаса на уплахата. Всичко е една велика илюзия, само Бог е реалност! Затова казвам, че има една реалност, по-реална от реалността – това е реалността на Духа и затова в книгата „Събори на Мъдростта“ писах: За боговете са потребни Небеса; за човеците – олтари; за служението – жертви! А служението и жертвата могат да се направят, когато нямате себе си. Поемете пътя на своето служение! Дарът е принос на Небето, служението е дело на човека, благодарността не е признание, а прозрение за хармония! На път сме, Деца на Деня!

Прозрението е пътят на Мъдростта!