Ограниченият Бог прилича на свободния човек, нека свободният човек отверижи ограничения Бог!
Благодаря на Небето – израз, който вгръща всички същества от Сътворителя до неговите съсътворящи – за всичко това, което можа да стане: да ви се даде една безспорна сила, която да не спира волята ви в осъществяване пътя на боговидното и богобъдното. Това е безспорният ви утрешен ден!
Вие взехте достатъчно от това, което озари деня на Децата на Деня тук. Потвърди се копнежът ми и формулата, че Съборите трябва да станат кръстословица на спомена. Нещо, което не може да бъде заличено, е, че няма посредник при Богооткровението – между Бог, Който дава, и божието същество, което понася Посланието. Това е най-тежката отговорност, която бъдността отрежда на Децата на Деня – без посредничество! Трябва лична будност, неуморна воля и готовност за безсебие в служение за всичко.
Благодарен съм на това, което организирано беше направено тук; и наистина плодът е налице. Удовлетворението не е дали достатъчно се нахранихте с Мъдрост, а че достатъчно живяхте в аурата на Мъдростта, която не може да отгоните, защото тези, които се нахранят, могат да огладнеят, но това, което ви обгръщаше, което ви определяше диханието, което беше кислородът ви, е Мъдростта. Мъдростта като Учение, Мъдростта като формулирана теза, Мъдростта като реалност, която вие демонстрирахте в продължение на пет дни. Реалност, която трябва да отнесете вън вече от Обществото (имало своите семинари и своята култура тук), тази реалност, за която съм казал: Има една реалност, по-реална от реалността, тя се нарича Дух!Чрез Духа – заради Духа, заради зримия теогон. Заради скръбността, която е обзела света; заради този немисловен и недостатъчно морален акт на живеене; заради издевателствата, които стават азбучно обучение на децата. Ето защо казвам, че свещена е личността, а не институцията, независимо дали е верска, правна или социална. Личността е, която прави институциите. Най-после светът трябва да си сложи глед и да разбере, че Партенони могат да падат, но не личността. И точно тук е битката ни, точно тук е присъствието ни, за което дължим, както е казано в Посланието, неимоверна признателност на Мировата воля, която изведе вас, Децата на Деня, в първото стъпало на Третото хилядолетие. Тук вие в продължение на пет дни го потвърдихте. Не е проблем да кажа колко богати станахте. Има богатство, на което не може да се завиди. Този, който може да завиди на богатството на Духа, той никога не може да извърви Голготски път, защото ще го е страх да не си загуби „съкровището“.
Нека поискаме една неуморна воля и една покровна ръка, за да счупим печатите и да отлистим лист по лист Книгата на Живота. И тогава бихме познали защо бе йерархиран Животът, защо бе казано: Аз съм Пътят!, защо бе казано: Аз съм Истината!, и чак тогава: Аз съм Животът! Защото само Животът е непобедим, другото е част от едно отвоюване, с което сме се забавлявали в идея за достойнство. И всичко ще загуби стойност тогава, когато прочетете един ред от този голям неизчетен от никого още в цялост алманах на живота. Чак тогава човек може да каже защо поставихме тайната: достатъчният на себе си като непобедим.
Да, вие имахте най-богатата трапеза, която светът поднесе. Това не значи, че когато ще дойде Истината, няма да има богатства. Ще има, но няма да бъде водена битка за победа над човека. След като е мъдър, колко битки човек трябва да води за Истина?! Тогава тя сама за себе си идва с пособията, които Учението на Мъдростта ви е дало: да четете Книгата на Живота, да имате третото око, да сте това, което се каза: „Да бъдеш!“, да бъдеш екзистенциалността на Духа, а не дрехата на мисълта, не рефлекса на обикновеното. Тогава радостта ви няма да бъде така властна, както съм казал – че тя е усмивка на Мъдростта. Тук радостта е, когато извоювате предпоследното стъпало на универсалното съзнание на еволюиращия човек в бог, защото тогава трябва да носите само отговорности, че сте богове. А сега носите развитие да бъдете богове. И затова е така характеризирана радостта – усмивка на Мъдростта. Нека тази усмивка и тази родена отвътре радост никога да не се загуби от вашето Боголичие, а я утвърждавайте с това, което Мъдростта ви дава – оръжието на Боговластието.
Колкото и много да искам да говоря, предоставям тази свобода на вашия личен път и на вашата отговорност в пътя на Служението. Богобъдното ви чака. Нека ръката на Вечния ви покровителства в този път! Тогава с нищо няма да бъда по-радостен от това да видя, че Децата на Деня са извели пленника, който чака отколе своята голяма свобода.
- Ограниченият Бог прилича на свободния човек, нека свободният човек отверижи ограничения Бог!
Това е вашето битие – да изведете пленника, който ще свидетелства, че сте били свободни човеци.
Величието на българския народ е в това, че никога в своята хилядилетна история (не само 1300 години тук, но навсякъде, където е имало българи), нито в неговата лична мисъл, нито в неговата приложна воля, нито в социологията му, нито в моралната му конституция е стоял въпросът да прави някого роб. Ние нямахме поведение на оробяващи, макар че сме били победители. Ние сме единственият народ, който има в Конституцията си такъв член: „Роб, влязъл в България, става свободен.“ В Конституцията ни след Освобождението, представете си – след 700 години робство! (Пак твърдя – били сме под робство, но никога роби!) Това е моето упование, че България е богоизбрана.
Нека свободният човек у вас, този, за когото казах, че битката завърши, изведе пленника или ограничения Бог!
На добър път! Нищо по-властно няма от това да осъществите себе си, като се забравите в делото на Служението!
03. 08. 2000 г.
Родопа, м. Студенец
станция на СМК
Достатъчният на себе си е непобедим!