Г-н Толев, бихте ли характеризирали Дома на Мъдростта – какви ще бъдат неговата същност и неговото предназначение?
Този Дом е материализираната същност на Учението Път на Мъдростта – една зрима субстанциална даденост. Радвам се, когато започва да става реално усещането за Новата култура, когато един по-висш свят влиза в една триизмерност. Триизмерност обаче, която свидетелства за висшето, свидетелства за един културен свят с определена будност и тенденция. Тенденцията е безспорна: Децата на Деня тръгват да освобождават света или както казваме битката за човека свърши, битката за извеждането на Бога от човека влиза в осъществяване!
Как се осъществяваме? Адам яде плода на знанието и тази негасима жажда продължава милиони години. Хилядилетия човечеството под различни форми се манифистира в осъщественост за знания. Тази битка обаче се води между мисъл и Дух, между разумност и прозрение. И тежката ви задача е, че на този Дом, на който дадохте образ, дадохте безспорно и подобие, защото е наречен „Дом на Мъдростта“, т.е. той е хранилница на Духа. Хранилница на слово писано и слово манифестирано с достиженията на цивилизацията, за да обслужи света. Никога и за нищо не отричайте цивилизацията, защото макар и като достижение на ума, тя обслужва откритията и гениалността на Духа – докато станете напълно духовни.
Домът на Мъдростта е една аурна общност, в която всеки в потребата си, всеки в тревожността си може да отиде както да си купи книга, списание и др., така и на среща, на разговор; да гледа или да слуша лекции, записи...
Защо нарекохте „Слово“ прилежащата към Дома книжарница?
Наистина кръстих книжарницата „Слово“, защото Христос като Слово или Логос, както Иоан Го нарече, стана плът. Е, защо този Дом, тази книжарница „Слово“ да не стане плът?! „Словото стана плът“ е част от вашето вече направено действие.
Каква е магията на един голям притегателен център?
Единствената магия ще остане човекът – затова го наричам свещен. Другото са средства, с които цивилизацията си служи. Човекът не е средство на цивилизацията, той е духоизявеност. А Децата на Деня не са средство на Митологията, на Правдата, на Любовта, те са един изявен Дух, който трябва да се манифестира в йерархията човекът – бог в развитие. Така че магията е начинът да давате нещо. Това е безспорно едно избрано слово. Не човекът да бъде ограничен – в Дома ще трябва да се знае словото знание ли е или занимание. Защото човек след като се е загубил в това, което се нарича забавление, то прераства в занимание. Но трябва да загуби и заниманието си, за да стане просветен! Когато имате мироглед, вие сами си ограничавате заниманията.
Така че, „Домът на Мъдростта“ е част от усвоения образ на Децата на Деня в приложността – да имат и свое, така да се каже, всекидневно слово. Защото Децата на Деня имат много тежка пътека – пътека за Свобода. А осъществяването `и има един край – осъществена битка за Бог!
Домът на Мъдростта е един първообраз на храма на бъдещето – без олтар и обреди!