Няма мъка, която може да убие Бог у човека!
С Посланието на Планетния Логос за 2000 година: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото бях: Възкресението!, с ръката на Вечния и с пътя на Служението Десетият събор на Пътя на Мъдростта – Съборът на Присъствието, ви зове в това, за което бяхте дарени: да служите на Всемирността в отговорност пред нация, пред човечество и безспорно – пред своя Сътворител.
Непреходно поставих едно име в Третото хилядолетие – Деца на Деня. Те не може да бъдат преходни вече, никой не може да ги надкрачи в идеята на Служението. Децата на Деня като белязани човеци-богове в развитие имат една неуморност – идеята да направят възкресението си следгробна властност, за да не бъдат оскърбени боговете, че децата им не са достойни да седнат отдясно на Отца.
Има нещо, което винаги ще повтарям – че човекът, в когото е вложен Бог, трябва да позволи Бог да бъде изведен, за да може в приложението, с което той се осъществява, да не бъде смутен от най-великата тайна – смирението, която го прави властник над гроба. Не може човек непрекъснато да търси перата на пауна заради пауници.
Ето защо казвам, че има нещо много странно, това е – няма човешка мъка, която може да убие Бога у нас. Това е, което искам да бъде запаметено в прехода, който Децата на Деня, а разбира се, и бъдната даденост на човечеството, трябва да направят в Третото хилядолетие. Нека не се извиняват в умората си и нека не измерват човешката мъка като достатъчна властност над Бога в човека. Неслучайно казах, че човекът е един бог в развитие. И точно затова той не може да позволи неговата лична мъка да победи Бога у него. Не може, защото човекът като същност е една Богоосезаема необходимост; не може, защото екзистенцията е да бъде, а не да има.
- Човекът е, който води битка да има; Бог у човека е, който води битка да бъде!
Следователно като екзистенция няма мъка, която може да го умори, няма умора, която може да го спре.
Великата тайна на смирението – на това, че сте Богонеобходимост, на това, че сте екзистенция, ви дава пълното основание да се надмогнете в жертвата за възкресение. А Възкресението е най-великото тайнство, което съхранява енергиите на Откровението, съхранява лъчите, които написаха пътя на бъдния човек в Книгата на Живота. Защото бъдещият олтар на човека ще бъде Книгата на Живота. Тя няма да е олтар на жертвоприносите, а олтар на знанието. Там човекът ще се осъзнае в тази пълна отговорност, че Мъдростта като присъствие в Третото хилядолетие позволява на бъдния една идея: смъртта (най-повторимото в живота на човека) да бъде победена с най-голямото му дарение като вътрешна даденост – с възкресението. Така че самият феномен и неговото изобилие са услуга на човека в пътя му за възкресението; смъртта в идея за възкресение дава и надгробна, и следгробна властност.
Това е голямото, което Учението Път на Мъдростта остави на човечеството. Разбира се, не може още утре цяло едно човечество в неговите милиарди да се осъзнае в олтарно служение пред Книгата на Живота – то още работи с Книгата на съществуванието, с Книгата на акашите. Но не може и да не чуе, че човекът като бог в развитие е неговата прицелност, което и Христос рече: Аз и Отец едно сме! Защото все пак то, същото човечество, изповяда Този „богохулник“ отпреди 2000 години, но Го изповяда, а не остана в земното притегляне на ония, които Го нарекоха богохулник! Така че идеята за този нов олтар – Книгата на Живота ще бъде пътят на неуморния – на Детето на Деня.
Мъдростта е едно бъдеще. Ето защо съм казал: Нека чуем гласа, а не ехото на Съдбата. Но преди да чуем гласа на Съдбата, трябва да знаем що иска Бог. А какво иска Той? Да изведем Неговия заключеник у нас, да разжарим огъня на знанието, за да бъдем свободни от съдбата на скръбта – да я надмогнем в тази велика идея: човекът – бог в развитие. А това можем да направим със служението. Затова тази година се изпълних с радост, че сте усвоили валентната тайна да бъдете събожници в идеята Деца на Деня и пратеници на Небето в тайната на еволюцията – зримият теогон, който има една-единствена задача: да въззове чрез служението и жертвата си човечеството на път за богове. Това значи една свобода – свобода от себе си! Тази голяма идея ражда предизвикателства.
Нищо по-властно няма в човешката пътека от идеята на Свободата! Тя е, която го кара да води битка срещу всичко онова, което го е оверижвало. Оверижван е човекът, макар и с благородна цел – да го възпитат, да го обучат, да му дадат някаква култура, да го направят верноподаник или организирано съзнание (а понякога и обидно колективно съзнание и служение). И все пак всичко това в една голяма идея – да изведе Бог от себе си. Така че болката за свобода на малкия човек в битката му за големия Бог изживява един обрат – големият човек води тежка битка за малкия бог в себе си. За да може след това Властникът в целостта на човека да каже, че няма мъка, която може да убие Бог у човека. Тази тайна слагаме в Десетия събор на Обществото на Мъдростта.
Знаете през тези десет години как са вървели и лекции, и познание; как е израствало съзнанието; как се е изграждала добродетел след добродетел в битка с това, което е било оставено. Наистина, тежка е била някога нашата битка с онзи първичен човек, когато сме се самоизяждали. Децата на Деня днес водят много по-тежка битка от тази да еволюира чистото съзнание на човека от самоизяждащ се в признание да не убива другия. Сега битката е с една властница, наречена мисъл, с един навик, една верига, която заземява в идеята на първороден грях. Първичният човек е бил свободен, а днес го сварваме оверижен... И затова Предизвикателствата към Третото хилядолетие са прицелни – срещу култури, срещу религии, срещу олтари, на които още се принасят стотици жертви. Ние не хулим никого, но знаем идеята за преходността. Дадохме на света градацията на Духовните вълни, която освобождава от попечителство всеки, който иска да остане вовеки веков несменен в идеята добро-зло, защото Мъдростта каза: Няма зло, има нееволюирало добро! Ние не можем да дадем лиценз на патент за безгрешност, но не можем да не кажем, че знаещият е повече от безгрешния! Тук е силата на неуморното Дете на Деня в неговата велика битка да спаси и да изведе на живот своя Бог, т.е. дързостта да каже, че човекът е един бог в развитие. Това, макар и често да е подсказвано в културите на човечеството, е безспорно заклеймявано от социалните дадености и от религиите – връхната дреха на Ученията (където тази тайна е стояла). Така че новият свят в Третото хилядолетие ще бъде с една нова култура. Тя не е само в това, че ще имате нов орган на познанието, тя е в целостта на една концепция, че ще имате прозрение. И не е съображението, не е аргументът, с който можете да защитавате.
- Предназначението е, което определя тайната на Служението – без себе си, а когато сте без себе си, вие сте с Вечния!
Нека опорността, която Децата на Деня показаха че имат, да стане олтарна знайност на петдневния семинар с усвояване тайните на Учението Път на Мъдростта. Мъдростта не е срещу никого, макар че е срещу всички; тя не е за всички, макар че като предназначение ще минат всички. Прав бе Христос, когато рече:
Идете и кръщавайте в името на Отца и Сина; няма евреи, няма римляни, няма гърци... (Само дето не каза, че има човеци, които са богове в развитие.) И аз благославям и приемам присъствие в Десетия събор и семинара на Обществото „Път на Мъдростта“.
На добър път, Деца на Деня, в този нов дом на култура, неограничен от часовници, неограничен от зидове; свободен от китайски стени, свободен от идеологии! Дарение, което не бива да бъде в забвение сложено, и прозрение, което трябва да ви даде дълга на предназначението.
От сърце благодаря, че волята е дала власт на вашето съзнание в идея на присъствие и на вашата неуморност да чуете това, което като богопесен един ден ще е не бъдещо, а далечно, защото неговата реалност ще бъде носена от всекиго. То е толкова далече, че е във всекиго, и всеки е толкова далече от него, доколкото е могъл без себе си да го направи велика тайна на служението си.
В лекциите си тази година, с които закръглих цялата същност на Учението, бе казано, че тази земя, т.е. тялото ни, това слънце, т.е. съзнанието ни, ще се преобратят. Ще има нова земя, защото ще одухотворим материята; ще има ново слънце, защото сами ще си светим. Няма да има врагове и анатема.
Организацията на Обединените народи вече трябва да излезе с отговор за нашето искане – че не бива душата ни да бъде подлагана на анатема от която и да е религия, нито да бъде слагана мисъл за враг от която и да е гражданска позиция – защото Духът ще изпревари институциите. А казах, че свещен е човекът, не институциите. Тази голяма тайна за свободата е, която ще ви направи надвластни победители и вие няма да живеете с идеята, че човешката мъка може да убие Бог у вас.
Има една обич, която никога няма да ви тежи – това е обичта, която, получавайки, знаете на кого да я дадете. Ако я дадете на човечеството, тя с един милиметър ще го направи по-благородно; ако я дадете на природата, тя с един плод ще ви дари; ако я дадете на звездите, те с един миг ще ви осветят пътя, когато имате тревожност. Затова благодаря за тази мирова обич, която Децата на Деня ми препращат, а и на вашата преданост, уважаеми дами и господа, която безспорно е издиктувала вашето присъствие.
Честито Трето хилядолетие! Мъдростта ви чака в жертва и служение.
Благословен да бъде Пътят ви!
29.07.2000 г.
гр. Пловдив
Дом на науката и техниката