Който върши Божие дело, той не се уморява!

Деца на Деня! Призвани сте в Третото хилядолетие като Присъствие на Учението на Мъдростта! Мъдростта сама за себе си не може да бъде, но чрез вас тя е живот и път. Добре дошли на Десетия събор! Той не може да бъде юбилеен, нито може да се сложи измерението, че Съборите свършват. Но е Десетият – когато единицата направи своето и когато змията захапе своята опашка. Щедростта тази година беше повече; аз няма да кажа, както някога Христос рече, че жътвата е готова, а жътварите са малко. Напротив, дори ако трябва да се жъне само с ръце, достатъчно има ръце, за да съберат плода на класа на житото на Мъдростта.

Благословени в Десетия събор и безспорно в заниманието върху това, което като програма ми се видя твърде обемисто, но като възможност вие го носите. Моля, осъществете го!

Първом, искам да кажа няколко думи за доклада[22], който чух. Не е важно, че аз поисках този доклад, важното е, че съм учуден от това, което чух. Важното е, че вие в целостта си на този семинар бяхте извеждани в онази Якова стълбица, която е именно тайната на човека-бог и Бог в човека. И неслучайно главата на Яков е била на камък – знаете, че в кристала е сложено първото дихание на Отца в идеята Fiat lux, за да почне йерархията да бъде сътворен свят и човек. И този Яков стана Израил. Качвайки се по стълбата, от първия ден на формираната школа, на изграждащото се Общество „Път на Мъдростта“, наистина Небето е било толкова щедро, че ръката на сеяча е направила една изобилна посявка в хиляди човешки души, а най-вече поставена е във вас отговорността за тази жътва.

Много често ми е поставяно от хора, които, йерархирайки в науката, почват да говорят за методики, че при нас нямало методика.

Когато се ражда Учение, то не говори за методики. Методика, след като се роди Учението, ще трябва да се приложи. Но това, което чух в доклада, е нещо повече от методика. Не само че пелените на детето бяха готови, не само че повоят беше сложен, нещо повече – пелените се оказаха малки за възрастта на това дете и повоят се оказа къс да повие това, което в цяла България е станало.

Не съм поискал документа, за да имате свидетелство. Но вие трябва да имате, вие сте длъжни да имате свидетелство, защото то е опорността ви. То е духовното ви свидетелство за това какво е извършило едно Учение, каква е духовната плътност на трапезата на Мъдростта или на цялата тази голяма пътнина, която сме извървели с тези неизброими километри. И аз трябва да ви призная, че умора не съм усетил, защото който върши Божие дело, той не се уморява. Не казвам Божие дело в баналността на институти, говоря за Божието дело, което чака у вас извеждане и живот. Така че вие имате едно свидетелство и тези, които за първи, втори или трети път са дошли, без да са извървели това, имат вече в себе си извървян път. Имат опорност и взето причастие на просветеност, на преобратност. Защото това, което извършихме (може още всичко да не е усвоено) като предназначение, е нещо, което е повече от атомния взрив. Много повече е, защото тази енергия не внесе само смут, а и тенденции за благодат и развитие. И ако ние внесохме смут с Учението Път на Мъдростта, като се възправихме срещу културата (особено с това, което нарекохме Предизвикателство към Третото хилядолетие), това отричане не е защото светът е живял в безсмислие, а защото светът не е имал по-посветена мисъл. Така както нямаше и тайната за енергиите – когато овладя електричеството, беше доволен; сега, когато има атомната енергия, е възхвален. Но ние искаме да му дадем нещо друго – енергията на Духа, властта на Мъдростта, победата на Възкресението като надгробна властност; великата тайна: човекът – бог в развитие.

Аз наистина съм много благодарен, макар че може да има пропуски, може да има възхваления, но в наличност е един голям документ. Някои могат да бъдат с претенции за нещо, което не е било уловено в техния модул, други с претенции за укора, за да се спести грешка. Но една от тайните е доблестта. Ако ние нея загубим, не можем да вървим. Възхвална бе тезата за недоразумения. Да, аз мога да ги извиня, че са човешки, но не мога да позволя да ги понасям, когато не са божествени. Разбирам човешките недостатъци, но не мога да си позволя да понасям „божествени“ небожествености, или себелюбие, или липса на достатъчно отговорност в името на Обществото „Път на Мъдростта“. (Отидоха си някои – щастие за Обществото!) Още преди години, когато ме попитаха: „Христос е казал: Овчарят, който кара сто овци и една овца се загуби, оставя деветдесет и деветте и отива да търси едната, вие какво бихте направили?“ Рекох: „Една да остане, няма да търся деветдесет и деветте!“ Защото са различни културата на Любовта и културата на Мъдростта. Христос трябваше да даде идея за прощение и да ви каже: Обичайте врага си!; ние дадохме няма зло, има нееволюирало добро! и казахме, че има събожник, а не враг. Себелюбие и себечувствие лишиха тези, които си отидоха, от най-голямата тайна, която последните лекции дадоха. Така че жал не може да ни обхваща. Простимост на човешкото, но ако прозрението за божественост не иска да позволи на човека да изведе вложения в него Бог, тогава за каквото е пригоден!

Не можем да спираме по средата на Пътя! Когато Яков води битката, води я за Израил. Най-важното е – имаме ли отговорност. Защото се злоупотреби с някои термини, които останаха термини, а не духовни пътища. Злоупотреби се. Парадира се, че непременно личността е свещена, но институциите – не. Ами ако тази личност не е още свещена, трябва ли да отречете институцията, която ви води към свещеност?! Защо отнемате богатата валентност на една доктрина? Заради личната си дреха и облаги. Изрично казах: Голямото служение е без себе си!

Това, което ни събра, това, което ни извика на йерархията на Служението, е този семинар, чиято традиция ще остане, както изначало, когато се роди идеята, определих – кръстословица на спомените. Аз, който отричам традициите, не съм против традицията, която трябва да изработи човека. Отричам традицията, която игнорира човека или го държи само като човек, но не го прави божество. В Посланието за тази година е казано, че голяма, велика тайна е да благодарим на тази Мирова воля, която събра в Третото хилядолетие Децата на Деня. Това е, което дава възможност с кръстословицата на спомена при отворените двери на Третото хилядолетие да се съберат в една голяма идея: човекът – бог в развитие, онези, които в хилядилетия са се търсили, онези, които преди хилядилетия са били в една и съща школа.

Понякога някои не могат да се понасят, защото в Учението на Правдата са се възправяли, защото в Учението на Митологията някой бог е бил по-малко властен, отколкото неговият събрат (един Хермес открадна кравите на Аполон, а те са братя). Всичко това ги е възправяло в една тенденция – да се качат на Олимп, да бъдат п`о богове тогава, когато като стихийни богове са грешали. Така че понасянето ви понякога е един стар спомен за нещо, което ви е извеждало в една битка за повече. Но – освободете се! Освободете се от минало, защото: Мъдростта слуша гласа на Съдбата, а не ехото!

Именно сега, когато се влиза в Третото хилядолетие с една нова идея: Мъдростта – Присъствие, ще трябва да се освободите от магнита на миналото. Тогава наистина зрелостта е, че личността като свещеност може да излезе от кухнята на миналото на една институция, в която е служил и в която е имал големите награди. Защото една расова доктрина даваше награди и създаваше белязани личности. Христос каза: Обичай врага си!, а сега изведнъж ви се каза, че у всекиго трябва да видите събожника си. Но стои във вас оня властник, който ви е отреждал величия, така както религията и културата (ако щете и на християнската църква) ви проповядва. Нима толкова лош е бил инквизиторът, щом всички са му правили поклони? А този инквизитор сега е роден, и той има своята плеяда. И ако чуе Учението за Мъдростта, какво трябва да направи; с кого трябва да се прости? С пулсациите на расовата кръв, с догматиката, с поведение и име в историята. Защото някои почват да казват какво са били... Какво сега ще направите, а не какво сте били – какво ще направите като Деца на Деня! Защото Петър беше три пъти изгонен от Христос и след това отиде да върши апостолство.

Това е голямата тайна, с която вие трябва да направите тъкан от Посланието. А то какво иска, щом Мъдростта е Присъствие в Третото хилядолетие, какво ви каза? Дайте на света името на Богобъдното изповедание, разжарете огъня на знанието и тръгнете в Пътя на Служението. Точно това трябва да се осъществи – присъствието ви в Третото хилядолетие като Деца на Деня, чието прозвище е „Пътниците на Мъдростта“. Ако това не забравите, тогава това присъствие е осмислено и е благодатно. Защото това, което чух, е нещо повече от достойнство. Вие сте го минали заедно с мен; вие сте вървели навсякъде в тези краища на България; вие сте ме чакали там или тук; вие сте чували думи, с които живеете; вие сте извеждали реч, с която сте казвали и бранили Учението.

Това голямо пътешествие на Децата на Деня е, с което безспорно присъствате и отивате в Третото хилядолетие. Методика е имало, но трябваше да се завърши, за да може да бъде видяна. Нищо случайно в света няма!

• Никоя ръка не е по-властна от ръката на Съдбата, докато тя ви направлява и словото, и пътя.

Тази ръка заедно с вътрешната ви будност не търсеше и не градеше външни олтари; тя, заедно с вас, пишеше в Книгата на Живота. Книгата на Живота е бъдещият олтар на вътрешния и зрим, и незрим храм на Пътя на Мъдростта. И то е, което в Посланието дадохме: Кажете на човечеството къде е храмът на Мъдростта и защо новият олтар е Книгата на Живота!

Нека богатството на душата и щедростта на Духа да не ви уморят в съзнанието да приемате плодовете на Мъдростта! Тя е повече, отколкото знаете. И то не е скръбно, а потребно, защото самодоволството е част от идеята за самоубийството.

Дерзайте в тази хубава гостолюба планина, която аз винаги съм посещавал и обожавал, дори и съм я кръстил преди години – няма по-гостолюба планина от Родопа. Дерзайте! Научете се от това, което правят боровете и елхите – устремете се нагоре, та когато слезете в социалната реалност, станете широколистно дърво – покровителствайте света! Станете орех или дъб (ореховите листа символират в църквата Светия Дух на Петдесятница).

Не се уморявайте в идеята за взаимно прощение, по-скоро уморете се да се оскърбявате. Аз винаги съм оспорвал това: „Erare humanum est“ – „Да се греши е човешко.“ И винаги, несъзнателно или съзнателно, съм казвал: Докога!? Дойде моментът да кажа докога. Не можем да се извиним вече като човеци, след като казахме, че човекът е един еволюиращ бог. Вие ще трябва да намерите или извинение, или формулата: Да се негреши е божествено! И тогава да намерите правото си на съществувание да прощавате и да не грешите като човеци. И все пак сте човеци, но в никакъв случай не намирайте извинения! По-скоро, ферментирайте, себеоцелявайте в идея за божественост.

На добър час! Плоден, творчески и отговорен семинар, Деца на Деня!

30.07.2000 г.
Родопа, м. Студенец
станция на СМК

В Книгата на Живота не се иска знание,
там се иска служение!